Мартин Милиев: добрата реклама е като изкуството – вълнува, носи послание и устоява на времето

15267789_10154790606648988_5095791471168961084_n

Има едни хора, които често остават някак невидими в целия маркетинг процес, не са толкова шумни, но са много важни също, за да върви цялата ни комуникация добре. Е, Мартин Милиев е от тях.

Един важен разговор за процесите отвъд най-видимото от маркетинговите комуникации с човек с наистина голяма експертиза и дълъг опит в тези дълбоки води.

Какво правиш през деня, работно?

Ровя из социалните медии – блогове, форуми, Twitter, Instagram, и проверявам кой какво и защо пише за даден бранд, продукт или компания. После обобщавам информацията и наблюденията си за да могат разни други хора да пишат ПР стратегии.

С какво е по-различен Интернет днес от този преди 3 и преди 10 години?

Днес – както бяха писали в Guardian (https://www.theguardian.com/technology/2016/dec/04/google-democracy-truth-internet-search-facebook) наскоро, вече взимаме интернет за даденост. Лично за мен интернет и on demand технологиите и услугите, като Zip Car, са един от основните източници на оптимизъм в съвременния свят.

Не виждам чак такава огромна разлика с интернет от преди 3 години.
10 години – скорост, размер (смарт телефоните), брой потребители и начин на употреба.

Какво казваш на хората, които считат, че Twitter за маркетингови комуникации в България не си заслужава?

Twitter наистина не е платформа подходяща за всеки бранд. Преди да зачеркнат Twitter, първо да проверят какво се случва там, дали някой говори за техния бранд и какво, дали има поле за смислена комуникация, а не просто качване на промо материали и линкове.

Какво е основното, което липсва като знание на маркетинг специалистите, за да действат адекватно онлайн?

Основният проблем, отнасящ се и за офлайн маркетинга (ако въобще през 2016 може да делим маркетинга на офлайн и онлайн), е липсата на навик на ползване на данни и анализи. Често се работи на сляпо или с маркетинг данни със сбъркан дизайн на проучването. Липсват и знания какви са предимствата и недостатъците на различните видове анализи, кога и как да се използват тези анализи.

Кампании, които са наистина “wow!” за теб?

Когато бях студент, имах късмет да изучвам история на изкуството един семестър. Дефиницията за изкуство, на която се спряхме, беше „Да вълнува, да носи послание и да устоява на времето“. Донякъде разбирането ми за wow кампания попада в тази рамка:

Ясно послание и целева аудитория, качествено изпълнение и елемент на “That was really cool”. Преведено на прост език – да си кажа „ей, това е точно за мен“ или „абе ясно, че не продават на мен, но ако им бях целева аудитория, бих купил“.

Кампании, които не увехват, които и години по-късно продължават да ме вълнуват.

Благодарности на Ники Ванчев за този клип:

Малко хора познават 2Pac в тази му роля:

И за финал:

Добре комуникираните CSR кампании също ме впечатляват, особено когато няма ясна пряка връзка между каузата и бранда (тип производител на храна дарява храна). Бих дал за пример IKEA с осиновяването на кучето (http://www.businessinsider.com/ikea-pet-adoption-2014-7) или „апартаментите“ на сирийците (http://www.adweek.com/adfreak/ikea-built-room-one-its-stores-look-damaged-home-syria-174472) . В България – Lidl и зелената линия е готин пример, Виваком и „Жълти стотинки“.

Не на последно място – малки брандове с адекватно съдържание и поведение в социалните медии. Винаги ми става приятно, когато Бял Щърк ми тоастнат чекирането със страхотния им IPA в Untappd (https://untappd.com/b/white-stork-beer-co-india-pale-ale/1520928).

На къде върви Интернет?

Върви към поредният разлом в историята на човечеството.
Както през 1644 Джон Милтон и британският парламент са се чудили как да се справят с дезинформацията и свободното ѝ циркулиране сред масите, така и човечеството и технологичните гиганти като Google и Facebook ще трябрат да преболедуват сегашното състояние на инфорамцията и съдържанието в интернет.
Ще продъжлаваме да търсим баланс между ползите, рисковете и навлизането в личното пространство на технологиите и данните (http://www.newyorker.com/tech/elements/augmented-urban-reality?mbid=social_twitter, https://www.theguardian.com/technology/2016/nov/22/google-bar-shop-busy-real-time-live-data-black-friday?CMP=twt_gu). Накрая Julian Simon пак ще се окаже прав.

(снимката е от гостуването на Марто в НБУ при моите студенти маркетинг, декември 2016).

Луис Басат: Креативността

img_0409

Тези дни в България гостува един от най-големите рекламисти на днешния ден – Луис Басат, а поводът – представянето на неговата книга “Креативността”.

Дълго се чудих в кой от двата ми блога (този, професионалния, или другия, личния) да пиша за книгата. Защото е великолепна. Защото не е само за професионалисти. Защото не е само за рекламисти и маркетолози. Защото е за всеки човек. Ама наистина.

Имам лошия навик в най-любимите си книги да подчертавам или маркирам, да си отбелязвам неща (защото ще са си само за мен и няма да пречат на други читатели) – тази книга е цялата изядена, подчертана и маркирана. ОК, не цялата, но доста.

Басат сякаш разказва голяма част от мислите и в моята глава. Красиво ги разказва и увлекателно. И аз не вярвам, че креативността е привилегия за малцина. Вярвам, че може да се развива във времето у всеки. Вярвам, че креативността решава проблеми и е в същността на живота ни като човеци. Вярвам, че не само художници, рекламисти, актьори и музиканти имат нужда да са креативни, но също и лекари, адвокати, инжерени, учители – всеки!

В книгата си “Креативността” Басат минава през история на креативността, какво ни прави да сме кративни, техники за креативност, а за мен е важно също, че стига и до Интернет революцията и креативността.

Та креативният човек е този, който:

  • обича да слуша и да се учи от всичко;
  • изпитва потребост да поправя нещата, с които не е съгласен;
  • обича да работи (в екип);
  • обича да се състезава (най-вече със себе си);
  • предпочита простото пред сложното;
  • е открит и чувствителен.

“Креативните личности редуват въображението и фантазията, от една страна, със стабилното чувство за реалност, от друга.”

На страница 56 много сладко и точно са описани и конформстите, апатичните, тъпаците и невежите, но ще оставя на любопитството ви, да ви отведе до подробностите по темата.

Книгата е перфектен подарък за Коледа за всеки мислещ човек.

Луис Басат, Креативността, превод от испански Еми Барух, ИК Колибри, 2016 г.

Писах още: книги за вдъхновение на млади предприемачи

Бъдещето днес: дигиталната революция свърши

internet-of-things-555x202

Стартирам поредица публикации на тема Бъдещето днес. Това е първата. И тя е под надслов Дигиталната революция свърши.

Дигиталната революция свърши” каза наскоро един от големите idigital визионери на днешния ден у нас Александър Варов на едно събитие на на Innovation Starter Box. Вярвам в това. И надявам се, ще се съгласите, че е точно така.

Времето ни е това, в което децата ни, родителите ни, ние самите сме онлайн. Постоянно. Първото нещо което пипате сутрин? Мобилния ви телефон или таблета. А вечер последното? Също той. През деня – по време на кафето, в автомобила или градския транспорт, на опашка, дори в работно време – минимум 150 пъти на ден погледът ни се вторачва в телефона. А той вече не е само телефон – много повече го използваме за проверка на мейла, за банкиране, за социалките, за снимане, размяна на снимки, за чатене, за слушане на музика, гледане на филми, проверка прогнозата за времето и още и още.

Именно за това “и още” ще е поредицата ми Бъдещето днес. За това как от телефона даваме задача на парното да се включи малко преди да се приберем у дома, за да е затоплен домът ни. За това как от телефона проверяваме къде са децата ни, дали са добре, без да говорим с тях, а често и без те самите да знаят. За това как избираме къде да почиваме през телефона, резервираме самолетни билети, участваме в аукциони, говорим с другите родители на деца от класа или с учителката, проверяваме оценките на децата си и дори следим дали някой не краде електрическа енергия от нас или къде е изгубилото се при разходката преди малко куче.

За добро или лошо – живеем в това време. То дава великолепни възможности – и за нас като личности, и за обществото като цяло. Но и крие своите опасности или не толкова приятни страни. Ако сме подготвени, ако знаем повече – може би ще е една идея по-лесно да се адаптираме и дори да плуваме успешно в тези нови тенденции. Затова и подхващам темата и ще опитам на разбираем и не плашещ език да разкажа подробности.

Три пъти Ура за Хели! Или какво е да си блогър, журналист и ПР едновременно

15240283_10154093926186966_1523068469_n

Има едни такива мега интересни, динамични и комплексни хора, които е чудесно да имаш наоколо си, защото променят, носят вердина и усмивката им е основен атрибут. Хели (Хелиана Велинова) е от тази порода. Познавам я от времето, когато беше журналист, после се зае да е ПР на свободна практика, а сега е всичко друго плюс блогър.

Та този мощен комуникатор едновременно промотира на специфичната пловдивска публика събития като One Dance Week и One Architecture Week, в Пловдив и организира градски плаж, в София помага за популяризирането на концерти и лекции за лавинна безопасност и какво ли още не. Абе – при Хели има от всичко!

Хели има блог отдавна, но наскоро го възроди. Блогът на Хели е тук http://eneq.in/

Тук си говорим за това:

След толкова години в журналистиката и ПР-а защо се завърна напоследък към блога си?
Блогът винаги е бил „моето място“. Имам го от 2004 година. Тогава в България концепцията за блог бе прохождаща, май и Myspace не се беше родил, а Facebook бе на няколко години напред във времето.
Гледам в кашираната версия на блога си в archive.org и се радвам на тогавашното си аз, което е споделяло впечатления със света.
Наскоро ми хрумна идея да направя тест на различни методи за популяризиране на един блог (в толкова глобална конкурентна среда). И ето ни и нас – пиша за нещата, които ме вълнуват и споделям опита си в различни сфери.

Лично пространство ли е блогът или обществено?
И двете. До голяма степен той отразява личността ми, от какво се вълнувам, къде ходя, какво харесвам, но на доста по-обмислено и зряло ниво, отколкото другите социални мрежи, в които съм активна. Блогът ми е все едно сте на вечеря с мен и си говорим за важни и интересни неща (единствено дето само аз говоря), като в същото време в него има и частица от душата ми. Тук-там ще срещнете спомени (оплетени в думи), изсушени като листа между неговите страници.

Какво променяш с блога си?
Себе си. Създавам си още по-силни навици да пиша и да систематизирам знанията си. Искам да дам и гласност на проекти, които ми харесват, на хора, които правят хубави неща с ръцете и умовете си, но нямат идея как да комуникират с медиите.

Какво ти носи това инвестирано в блога време?
Удоволствие. Практика. Възможност да помагам на проекти, които харесвам. Също така той е моето портфолио, а за един фрийлансер това е много важно.

Има ли разлика между това да пишеш за блог и това да пишеш за медии – каква е?
Разбира се. Първо зависи за какъв тип медия и какъв тип читатели ще пишеш. Аз до голяма степен съм пренесла стила си от журналистическите години в блога. Винаги проверявам източниците си и правя проучване на това, за което пиша.
Но тук има и малко по-голяма свобода. Да бъдеш неформален, да се обърнеш към човека, който те чете и да пишеш все едно го гледаш в очите и му разказваш приключенията си.

Какво си пожелаваш?
Всичко!

Be Brave – най-важното за всяка комуникация днес

На второто издание на IAB MIXX awards отново имах честта да модерирам категория Brave и с това да участвам в семинарната програма с представяне на няколко примера за изключително смели digital кампании. Хубаво е, че живеем в предизвикателно време, в което нови и нови бизнеси решават да са наистина смели и в послания и в криейтив.

В зала Люмиер на 17 ноември 2016 имаше около 250-300 души. Затова решавам да споделя и тук примерите. Възползвам се от факта, че нямам лимит от 10-12 минути и давам няколко яки brave кампании в повече.

И вярвам, че в това има смисъл. Да създаваме и да споделяме смелост. Да защитаваме ценностите си. Да сме активисти в каузи. Да отстояваме човешкото.
Смелото ново видео на Амазон 2016

Welcome change на Smart

Let’s open doors instead of building walls

 

Три пъти Ура! за Краси и Проактивност!

_mg_2896

Красимир Писков е любопитен, проактивен млад човек, който се е заел с интересната задача да покаже на младите хора в България, че работа има, стига да имат желание и да са достатъчно проактивни.
Да, проектът му е Проактивен. Говорим си тук с него по темата.

Как ти хрумна да се захванеш с този проект Проактивност?
Идеята се зароди от заобикалящата ме среда. Всеки ден си говоря с объркани млади хора, не знаещи какво да правят с потенциала, който разполагат. Все по-често виждам работодатели не знаещи как да привлекат и задържат този потенциал.
Постоянно чувам обвинения от бизнеса: Колко са мързеливи младите днес. Как нищо не ги интересува. Колко безотговорни са.
В същото това време младите хора крещят: Че няма качествена работа. Как всеки иска само да ги използва. Как не се оценяват техните усилия.
ДА и двете страни търсят вината някъде извън себе си. Това смятам,
че е и един от проблемите на нашето общество: винаги търсим вината за нашите неуспехи в хората или обстоятелствата около нас.
А как ли ще изглежда всичко, ако просто заявим:
„Да това е така, и какво бих могъл АЗ да направя за да го променя ! „
Знаеш ли, онзи ден си говорих с един възрастен човек, които ми каза: „Момче запомни, че всичко се получава благодарение на нещо, а не въпреки нещо“
Върху това мисля, че трябва да съсредоточим усилията си, ние в България.

Какво успя да направиш до момента и какво предстои?
Всичко е още в зародиш. До момента успях да направя малък блог proaktivnost.bg, с които искам да разнищим по-подробно целия казус.
Искам максимално да се доближим до проблема, за да открием всички корени на случващото се в момента и на тяхно място да засадим основите на съвместната работа между бизнес и студенти.
Пиша статии на тема образование, работа и разкриване на човешки потенциал. За момента са само няколко, но смятам, че все от някъде трябва да се започне.
Стремя се всичко да е истинско и неподправено в тях. Да описват действителността и реалните преживявания на хората.
В тях няма нищо измислено. Всичко е плод на мои преживяни ситуации и анализирани моменти след това в тях. Опитвам се да споделя грешките и изводите, които съм открил.
А какво предстои ли? Не обичам да говоря за неща, които все още не са се случили, но обещавам, че ще има много интересни и практични материали.
Планувам и система, която ще реши целия казус. Да знам, няма да е лесно, сега някой може да си помисли, че това е невъзможно. Но нека не бързаме с изводите.
Аз вярвам, че всичко е възможно стига да сме „достатъчно луди“ и „малко глухи“ .

Защо има нужда от подобен проект? Къде се губи / какво е счупено в образованието ни или обществото?
Защото нещо, някъде явно не работи, за да има толкова много млади и умни хора напускащи страна ни. Нещо някъде не работи, за да има недостиг на квалифицирани хора, които да движат икономиката ни напред.
Според мен просто е липса на добра комуникация, съчетано с голямо ЕГО, което пречи на това да разберем отсрещната страна.
Дали една връзка между двама души, ще бъде успешна, ако те не си говорят? И тук искам да допълня, че е важно не само да си говорят, но и да се чуват. Дали тази връзка би просъществувала, ако липсва разбиране и взаимна подкрепа?
Нашата ситуация е горе долу същата.
Когато бях малък винаги съм се чудил защо трябва да ходя на училище, защо са ми необходими всичките тези предмети. Може би и някои от твоите читатели също се чудят над този фундаментален въпрос.
Да ти кажа честно, все още не съм открил отговора. Но открих нещо друго, което неусетно съм изградил в себе си, ходейки на училище.
Научих, че резултатите, които постигам са равни на усилията, които полагам. Научих, че когато оставя една курсова работа за последния момент, винаги става някак си посредствена.
И между другото само в Студентски град можеш да видиш опашка пред копирен център и то в 4 часа сутринта.
Научих, че доброто образование не зависи от скъпите училища и университети, а от усилията, които полагаме вкъщи.
А колкото до обществото, там е необятна тема на разговор. Само едно ще кажа: „Бай Ганьо е още жив, здрав и с пълна сила владее душите ни.”

Има ли лесни пътища – в живота, в професионалното развитие?
Този въпрос сигурно има толкова отговори, колкото и хора на земята. Ще се опитам да ти отговоря и на двете неща едновременно.
Първо трябва да се запитаме, дали въобще искаме път или там където сме ни е добре? След това хубаво да помислим – ако искаме път, за какво ще го използваме и на къде искаме да ни отведе.
Има и лесни и трудни пътища. Аз вярвам, че пътят е такъв какъвто си го направим. И са необходими няколко фази за неговото изграждане.
1. Трябва да се запитам: Аз здрав и стабилен път ли искам или просто някакъв път?
2. Ако искам здрав и стабилен, трябва да намеря подходящия терен и хубаво да го изравня и трамбовам най-напред.
3. След това, за да имам здрави и стабилни основи, ще намеря големи камъни, които да положа върху вече подготвената почва.
4. Следващата стъпка, ще е да намеря по-малки камъни и пясък, с които да запълня разстоянията между големите и всичкото това пак трябва да се трамбова.
5. И чак след това ще положа асфалта.
Ако добре съм си свършил работата, дали след това ще си ходя с усмивка по него? Дали ще мога да преминавам с тежките машини на живота, когато ми се наложи?
Когато не сме доволни от нещо, защо просто не го променим? Или мързелът затваря очите ни и ние продължаваме да ходим по пътя с дупки и думите: абе не е чак толкова зле.
Мисля, че след това описание бих могъл да кандидатствам за работа в някоя фирма за изграждане на пътища хахахха.

Ти самият за какво мечтаеш?
О, това също е много дълга тема, но ще бъда кратък.
Мечтая за по усмихнати хора, когато се кача в метрото. Мечтая всички около мен да са щастливи. Защото, ако са такива значи, всичко им е наред.
Мечтая да направим България едно по-хубаво място за живеене. Мечтая за момента, в които ще има повече осъзнати хора, които ще са разбрали, че всичко в този живот зависи единствено и само от тях.
И знам, че мечтите се сбъдват, когато се трудим усилено за тях. Знам, че мечтите се сбъдват, когато започнем да виждаме възможностите, вместо пречките.

Какво си пожелаваш?
Пожелавам си един ден действащите хора в България, да бъдат повече от мрънкащите. И аз, моето семейство и всички хора около мен, да са живи, здрави и много, много усмихнати.

Три пъти Ура за Петър Дяксов

petar-dyaksov-project

Петър Дяксов е на 27 години и живее в Пловдив. Занимава се професионално с онлайн търговия от близо 8 години, както и с дигитален маркетинг от около 5. Завършил е „Бизнес мениджмънт“ и „Международен бизнес“ в Англия, след което се завръща в България и по-специално в родния си Пловдив, за да гради своето бъдеще тук или както той самият казва: „Да допринеса за позитивната промяна в нашата родина“.

Познавам Петър като активен, усмихнат и съзидателен млад човек и затова реших да ви запозная с него и вас :)

Разкажи накратко с какво се занимаваш през последната година.
Началото на 2015 година основах Tendrik – IT фирма, която предлага цялостни онлайн решения – от изработката на уебсайт/онлайн магазин до цялостни стратегии за дигитален маркетинг. В същото време управлявам онлайн магазина за оригинална маркова парфюмерия – https://fragrances.bg/ . В свободното си време, колкото и оскъдно да е то, посещавам или организирам семинари, бизнес събития и всякакви инициативи с обществена насоченост към една от най-големите младежки огранизации JCI Bulgaria, на която ще бъда национален президент през 2017 година.

С каква мисъл започва най-често деня ти?
Дано да има мляко за кафето. (смее се) Шегувам се. Аз съм човек, който обича да се провокира и да излиза извън комфортната си зона, така че още от първите минути на своя ден планувам предстоящите предизвикателства за деня – какво ще е новото нещо, което ще направя днес.

Мястото на Интернет в твоя живот? И в живота на хората – какво им дава и
какво взима?
За хубаво или лошо голяма част от ежедневието ми е обвързана с Интернет. Като дигитален маркетолог и мениджър на IT компания, аз трябва постоянно да следя новите тенденции и да бъда активен в социалните мрежи. Хубавото на Интернет е, че ти дава възможност да достигнеш до широка публика, а и в същото време имаш възможността да поддържаш връзка с хора от цял свят. Интернет позволява твоя бизнес бързо и лесно да стане глобален. В същото време това да си онлайн понякога отнема фокуса от важните неща в живота – истинския контакт между хора, малките моменти, случвайки се около нас, които пропускаме докато зяпаме екраните на смартфоните си.

Оптимист ли си за България и за света?
Абсолютен и непоправим оптимист съм. Преди 3 години се завърнах в България (след 4-годишен престой в Англия) и виждам доста позитивна трансформация в част от българското общество. Предприемаческата среда се развива с големи темпове, имам възможността да общувам и да работя с изключителни, дейни, млади хора, които предизвикват позитивна промяна в нашето общество – как да не съм оптимист! Очаквам през следващите години още по-хубави неща да се случват и едно светло бъдеще за България.
В момента в световен мащаб наблюдаваме доста катаклизми, въпреки това аз оставам оптимист, че нещата рано или късно ще придобият някакъв баланс.

Кое е най-важното, за да се развива предприемаческия дух у нас, според
теб?
Колкото и да не ми се иска да си го призная, аз вече съм стар (въпреки че съм само на 27) и в съзнанието ми има множество бариери и ограничения. До голяма степен „ценностите“ на типичните бизнесмени от 90-те години са се вкоренили в обществото ни. Става въпрос за бързата печалба, всички неетични практики, експлоатацията на труд, погазването на морални ценности, неспазването на законите. Всичко това може да се промени от новите млади предприемачи с модерно мислене, които да изместят тези остарели виждания за правене на бизнес в България. Тези деца и младежи, които са родени след 2000 година и живеят в дигиталната ера. Тази, в която всичко е онлайн, органичения почти няма, а възможностите са безкрайни. Те имат пълната възможност да променят света като предприемачите на новото време.
В този ред на мисли, според мен всичко трябва да започва от образованието на младото поколение и на нашите деца – трябва да ги мотивираме, насочваме, насърчаваме да мислят, да творят, да експериментират и да грешат. В същото време трябва да възпитаме в тях ценности, желанието и вярата, че наистина могат да променят света, да не се отказват и да не спират да се развиват.
След това вече може да се говори за устойчиво развитие на предприемаческата среда у нас. Среда от хора, които вече са постигнали нещо значимо и в същото време са склонни да споделят знания и опит с останалите – хора, които са готови да дават, а не само да взимат.

Срещата с кой човек те е вдъхновила най-много? И с кого мечтаеш да се
срещнеш и поговориш?
Имал съм удоволствието и привилегията да се срещна с много интересни и вдъхновяващи хора, но една среща от миналия месец определено изниква на първо място в главата ми. Става въпрос за един изключителен човек – Илън Орен от Израел, създателят на iMesh. Той беше един от гост-лекторите на конференцията Business on the Hills, организирана от JCI Plovdiv. А срещата дори не беше толкова формална – взех го от летището в София и за близо двата часа, които прекарахме в колата до Пловдив, той ме мотивира много. Той реално ми показа, че всяко едно нещо, с което се захващаме – всеки един бизнес или начинание, ние трябва да сме готови за глобална експанзия. Трябва винаги да мислим за нещата по такъв начин и да имаме такова отношение към бизнеса си, че той да бъде достоен дори компания като Microsoft да поиска да го купи. Ние трябва да сме достатъчно амбициозни, за да бъдем лидери в нашата ниша, защото нищо не стои на нашия път освен ние самите.
Честно казано не съм се замислял много по втория въпрос, но определено би ми било интересно да се срещна с Илън Мъск. Можем да си поговорим за потенциално пътуване до Марс, например. 

Какво си пожелаваш?
Да не спирам да мечтая, да имам постоянен прилив на енергия и да не спирам да преследвам целите си. Пожелавам си да успея да срещна още много много млади, амбициозни и нахъсани хора със сходни на моите виждания и ценности, с които заедно да променим България към по-добро.

Още – при него на http://dyaksov.com/

Be Digital. A must за всеки бизнес.

AAEAAQAAAAAAAAL5AAAAJDU5NjUyNmI0LTlkMTAtNDljNC04MzgwLWYwZjNjOGRmNzdkMw (1)

Be digital! За някои хора това звучи модерно. За други – изтъркано. Мисля, че за мен е начин на живот. Не само защото преподавам дигитални комуникации, пиша книги по темата или ръководя дигитална агенция. Но защото времето ни го изисква и няма бизнес, който да иска не само да успее, но въобще да оцелее в идните години, без да го приеме като свой основен кодекс – Be digital!

Всичко това, макар и предизвикателно, е позитивно. Ето основните аргументи в подкрепа на това твърдение:

1/ Глобално.
Основното предимство на новия начин на комуникиране и правене на бизнес е глобалността и липсата на граници. Това е едновременно огромна възможност, но и плашеща възможност. Преосмисляне, прекрояване на бизнес моделите е нужно, за да се вземе максимума.
Успешните примери са много – от малки семейни фирми, които работят изцяло за нови външни пазари, през средни и големи фирми за аутсорсинг, за разработка на технологични иновации изцяло за световни пазари.

2/ Скорост.
Бързината, с която можем да достигнем потенциални нови клиенти и пазари е несравнимо по-голяма от когато и да било в миналото. При правилно подбиране на инструментариума и подхода това може да се случи дори в рамките на дни и часове.
Отделно – процесите на офериране и договаряне, до сделка и финализиране са също значително ускорени. Отново примерите от реалния живот тук и сега са много и навсякъде около нас.

3/ Възможности.
Възможностите във всички посоки – от ръст на бизнеса, комуникация, до набиране на персонал са много повече, благодарение на дигиталните технологии. Бизнеси, които не се възползват максимално от тях ще останат в историята. И както казва Дарвин – “Няма да оцелеят нито най-умните, нито най-силните, а най-приспособимите към новото”.

4/ Партньорства.
“Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” гласи заглавието на романа на големия българо-немски писател Илия Троянов. Благодарение на Интернет именно това се случва за всеки бизнес – партньорствата и клиентите са навсякъде и само очакват да бъдат “докоснати”, поканени от нас – през активна комуникация, през силни визии и послания, през всевъзможните дигитални канали. Персонализирано, атрактивно, неустоимо.

5/ Комуникации.
Комуникациите вероятно са секторът, който се промени най-драстично в последното десетилетие. Но за добро. И да, отново – това е предизвикателно. Има нужда да се променят не малко навици на бизнеса, да се обучат служители, да се напредне, размисли, подбере, разработи старегия, план, сайт, социални мрежи, блогове, нови и нови инструменти на хоризонта. Но не е непостижимо и първите в това отношение са най-видими и разбира се – победители.

6/ Работна сила.
Хората вече са други. Комуникациите ги промениха. Или поне ги разглезиха. От това как избират новото си работно място, през това как кандидатстват, какво пишат като статуси по отношение на шефовете си и работния климат – няма как да не ви пука от това и да не се промените, спрямо новите изисквания на времето. И все пак – социалните мрежи и търсачките помагат да се научи доста за хората, които кандидатстват при вас, да подберете без да губите време, да предложите дистанционна работа от дома и още, и още.

7/ Иновации и развитие.
Истинското предизвикателство на дигиталните технологии пред всеки бизнес е нуждата от трансформации, поради променените икономически, гео-политически и всички други условия. А това се постига най-вече чрез иновации. Бизнесът се променя, оптимизира процеси, работни ресурси, като това не е лек път, но е със сигурност верен и носи реални резултати. Ако питате мен – иновациите са единственият път за реално устойчиво развитие в бъдещето. А бъдещето започва от днес, както знаем.

Онлайн технологиите във всеки бизнес
Опитвам се да се сетя за бизнес, който няма нужда и по никакъв начин не използва технологии – ами няма такъв! Често чуваме клишетата, че всичко това е за големите бизнеси, с много бюджет. Не е вярно! Технологиите дават огромно предимство на малките, средните предприятия, на стартиращите сега. Особено силно това важи за технологичните стартъпи, при които началото може да е с изключително малка, до почти нулева инвестиция, която много бързо да се трансформира в значителна печалба.

Онлайн технологиите в живота на мениджъра
Друг мит, който стои на дневен ред е това, че технологиите са само за средния мениджмънт, за комуникациите или оптимизация на технологичния процес. Отново невярно! Епохата на web 2.0 променя и начина за управление на хора, процеси и на менажиране на бизнеса като цяло!

Днес истинският мениджър 2.0 няма как да остане далеч, дистанциран и невъвлечен в онлайн комуникациите на бранда и бизнеса си. Отвореност е новата мантра за успех. А тя се постига през активно, градивно и последователно Интернет присъствие.

Погледнете световните брандове. Блестящ пример е Марк Зукърбърк – отворен, усмихнат, отдаден. Ще кажете – той е ясен, обвързан е със социалните мрежи. Но да видим още примери – семейство Обама или Папата – великолепно присъствие в социалните мрежи, дори в Instagram, Twitter и Vine. Още доказателства? Ето и няколко български примера – Левон Хампарцумян, Маги Малеева, Мирослав Боршош.

Какво се промени и кое остана същото?
Какво се промени ли? Всичко. Начина на комуникация, начина на правене на бизнес. Знам, звучи плашещо. Дори много плашещо, особено за хора, разчитащи на класическия тип управление на бизнеса. Правилата са различни. Но и възможностите са много повече – до необятни.

Но в крайна сметка добре е да сме наясно, че едно нещо остава непроменено. Това сме ние – хората. Човешкият фактор остава да е водещ и основен и във взимането на решения, в своевременните реакции, в творческия процес на създаване и иновации.

Технологиите са само средство. Средство да се справяме по-добре с бизнеса си, да правим света заедно по-добро място. Всеки ден, всеки от нас.


Целият текст е написан по покана и публикуван в юнския брой на списание Твоят Бизнес – благодаря за възможността.

Яки нови блогъри: Петър Теодосиев от nauka.bg

10346197_10154324455699554_8187532936745860787_n

Петър Теодосиев е един от двамата създатели (с брат си) на сайта за наука – nauka.bg. А отскоро е и вдъхновен блогър – можете да го откриете тук http://petar.nauka.bg/
Нека си поговорим с Петър за блогването – и ето:

Кое те подтикна да създадеш свой блог?
От много време си мислех за моя собствена трибуна, в която да споделям мислите си или това, което чувствам, че трябва да кажа на хората, които имат сходни на моите интереси, а именно науката. Преди няколко седмици на твоя лекция, Жюстин, говори за това колко влиятелни са блогърите и че е добре всяка фирма или организация да има блог, в който да „говори“ директно на своите посетители, клиенти, читатели и т.н. Това може би беше и моментът, в който реших, че имам какво да кажа и просто за 30 минути си направих блог и дори написах първия си пост.

Пишеш много активно – как намираш темите и как го съвместяваш с останалите си ангажименти?
Както всяко нещо и блогването си иска времето. Първите няколко теми сами си дойдоха, тъй като пиша за науката, но през призмата на сп. „Българска наука“. Нещата, които чета, научавам и от които се интересувам, са свързани с новостите в науката и с науката в България. Направих си списък с теми, които бих могъл да пиша и биха били интересни на хората и започнах от този списък да развивам текстове. Засега ми се получава доста лесно, тъй като повечето пъти ги пиша вечер вкъщи и не ми отнема от времето през деня.

Какви са очакванията ти, все още в началото на блогването ти, какво ще ти донесе това?
Интересното е, че вече започнаха да се формират дискусии и има реакция. Блогът няма много посетители, но пък моята цел е да бъде трибуна, която аз, като главен редактор и създател на сп. „Българска наука“, да използвам, за да изкажа лично мнение по различни въпроси, свързани с науката. Основните ми очаквания са да се предизвикат повече дискусии, които да засягат науката в България, а какво ще се породи от това – времето ще покаже. Също така искам да покажа някои неща, свързани с проекта БГ Наука директно от кухнята, факти, които читателите няма как да знаят – например за рекламата в БГ Наука, за магазина, който на практика издържа цялото списание и т.н.

Какво си пожелаваш?
Пожелавам си да бъда чут от повече хора, които имат властта да променят нещата, свързани с наука в България и също така да не спирам да пиша с това темпо.

Яки нови блогъри: Кажи Здравей на Ипси от Kitty from the city

13428443_10209513579138029_5939900488879938665_n

Ипек Мустафова е от тези супер магични млади хора, спокойни, красиви, разумни, действени, които ме радват безкрай! След добро обмисляне, анализиране на какво има и какво не, Ипси създава модния си блог – Kitty from the city. Впечатляващо готин и четим. Хайде да си поговорим с нея, реших, и ето:

Какво ще отговориш на коментар “хм, още един моден блог” – какво е различното при теб?
Веднъж вече съм казвала, че не съм открила топлата вода, но съм я накарала да тече различно. В моя блог може да откриете обичайно повтарящи се дрехи, български дизайнери, дрехи по дизайн на мама и ушити от две чудни девойки от родния ми град Силистра, по-малко тренди дрехи и идеи как да избегнем емоционалното пазаруване. Не, ти няма да облечеш догодина тази рокля, когато отслабнеш.

Колко време успяваш да му отделиш?
Повече от 10 часа седмично.

Страст ли е блогването? Или модата е страст и тя те вдъхновява за това?
При мен се слива страстта от дигиталното и реалното. От един добре направен аутфит и показан на много по-голяма аудитория благодарение на дигиталното.

Струва ли си?
Да! Прекрасно е да имаш платформа, от която можеш да изкрещиш всички неща, които те интересуват. От мода до правата на гей приятелите ти.

Пожеланието ти към читателите на твоя блог?
Пожелавам им да пазаруват разумно, да не стават жертва на индустрията, да не се притесняват да попитат големите брандове кой, къде и как произвежда дрехите, които носим.

Ето и линк към блога й – Kitty from the city