Три пъти Ура! за Цанко и екипа на DesignMix

11707471_1438099576518488_7206071392550770131_n

Цанко Георгиев е от тези енергични, ведри, действени млади хора, които май са рядкост, но са толкова чудесни, че човек няма как да не остане във възторг, след като се запознае!

Цанко и екип приятели са решили да раздвижат умовете и сърцата на ученици и млади хора от Пазарджик и околия и организират на 25 и 26 март голямо събитие – DesignMix.

Как се роди идеята за DesignMix?
Идеята за DesignMix се роди през 2016 година по време на първото издание на конференцията DesignWeekEnd. Като част от екипа наблюдавах как всички тези млади хора са отделили от свободното си време за да могат да дойдат и да научат нещо ново и интересно от едни от най-изявените професионалисти в сферата. Когато се върнах от DesignWeekEnd се замислих дали няма нужда да се организират повече подобни събития в България. И ето че година по-късно ще се появи и първата конференция за дизайн и визуални комуникации в гр. Пазарджик. В днешно време учениците трудно избират с какво искат да се занимават, а дори много от тях нямат мечти искат просто да изкарват достатъчно пари за да преживяват независимо по какъв начин ще ги спечелят. Точно това е и целта на DesignMix за запознае участниците с няколоко прекрасни професии и да им помогне за развитието в тях.

Кое бе най-трудното в подготовката до момента?
Определено не е лесно да се организира събитие мися, че две на пръв поглед малки неща са равни по трудност, а именно избирането на правилните лектори за събитието и съставяне на програмата. Подготви ли сме изключително интересни лекции както за дизайнерите така и за фотографите, а кой знае може да имаме изненада и за програмистите. 😉

Защо полагаш всички тези усилия самият ти, каква е мотивацията ти?
Знам какво е да започнеш да изучаваш нещо и да няма кои да попиташ за помощ, но за щастие аз навреме се запознах с правилните хора които ми помогнаха да продължа обучението си и да не се отказвам. Мотивацията ми е именно, че знам, че с това събитие много млади хора ще получат подкрепата и отговорите на въпросите които са им нужни да започнат или продължат да се обучават дори и да не е в една от тези сфери.

Как отговаряш на хората, които чакат все друг да направи нещата и казват, че тук нищо яко не се случва?
За съжелени има много посредствени хора на които уж им оства много малко да станат от удобното легло и да направят нещо, но всъщност никога не успяват. На тези хора ще кажа, че ако те не искат да се развиват няма кой да им помогне и трябва да се стегнат и съсредоточат над бъдещето и успеха си!

Успех на екипа на DesignMix! Ще се видим на конференцията през март!

Ура за Tinusaur

tinusaur_project_crowdfunding_06b_s320x320fx1

Има едни фантастични хора във Велико Търново, които работят усилено в областта на Internet of things. Невен Боянов и компания сега са намислили Tinusaur – платки за обучения.

Ето какво споделя Невен:
Преди няколко дена стартирахме кампания в #Indiegogo, която да ни помогне да произведем по-голямо количество от платките и комплектите Тинузавър.  #TINUSAUR
Тези платки и комплекти ги ползваме вече повече от 3 години в курсовете и работилниците, които правим в училищата във Велико Търново и региона и в университета. Това е обучение в областта на електроника, роботика и програмиране … или по-известни напоследък като internet-of-things. ( #IoT )
Успеха на тази кампания ще ни помогне да произведем по-големи количества, а от там и да свалим себестойността на продукта като цяло и по-този начин той да стане достъпен за много по-голям брой потребители. ( #crowdfunding )
Ето линк https://igg.me/at/tinusaur ако искате да ни подкрепите.
Това е втората подобна кампания, която правим и въпреки, че предната не достигна крайната си цел всички, които си бяха поръчали продукта го получиха. Отзивите са изцяло позитивни.
Ако нямате възможност за това или нямате интерес в тази област ще сме благодарни ако споделите тази информация в вашите приятели.

Има ли вече бизнеси в България, насочени към IoT?
Да. Има бизнес.

От каква възраст учениците могат да започнат с разработка на подобни проекти и учат ефективно?
Насочено е към такива които искат да се учат сами.
Или …. към такива които правят обучение по темата.

Остават още 5 дена от кампанията и хората продължават да подкрепят Tinusaur.
Направете го и вие!

namyjruo26uwbuqezou1
THANKS TO EVERYONE THAT HELPED US – our backers, supporters, friends and everyone else who helped us make this happen. Thanks a lot to Marc Bogonovich for the 2 final contributions. He’s running a great initiative called Openwords – check it out on #Indiegogo.  Tinusaur

Колко полезни са #OpenData за теб, за мен, за всички. Боян Юруков

0766086001439535334_489955_600x458

Нали познавате Боян Юруков (http://yurukov.net/blog/)? Вероятно като блогър, граждански активист, любител на фактите. Много, много неща може да се кажат за Боян (ама наистина е от тези доста действащи и вдъхновяващи личности)! Тук, в продължение на темата за отворените данни, защото я намирам за изключително важна в етапа на развитие на демокрацията в България, продължавам серията интервюта и след Теодора Гандова и Божидар Божанов е ред на Боян.

От къде възникна големия ти интерес към отворените данни?
Трудно ми е да посоча в каква връзка точно съм осъзнал ползата от тях. Навярно покрай регистъра за безследно изчезнали Lipsva, когато осъзнах, че няма място, където да се получи надеждна и навременна информация за случаите на изчезнали. По същото време се рових доста и в статистиката на НСИ и различни отчети на институциите. Видях колко нюанси имат данните и колко е важно да се знае методологията на събирането им и условностите свързани с нея. Най-важното обаче е да са въобще достъпни, тогава, преди 7 години, това въобще беше така. Докато при случаите на изчезнали и издирвани напредък изцяло липсва, виждаме все повече отворени данни в много други институции. Особено в последните две години.

Най-търсените при теб (в блога ти) статии и визуализации с отворени данни по коя тема са?
По брой общо посещения – навярно статиите за родените българчета в чужбина, за секциите в чужбина и последно – за жертвите от ЖП катастрофите. Сериозен интерес имаше към анализа на данните от Фонда за лечение на деца. Щеше ми се да има доста повече да има внимание и към графиките за замърсяването на въздуха и демографията. Има обаче теми, за които пиша, където и 500 посещения са много, тъй като сферата на хората, които се интересуват от това е доста малка. Пример за това са географските данни на страната, визуализацията на регистрираните кучета в Пловдив и други.

Какво още може да се направи, за да се отворят повече данни на повече институции у нас?
Няколко неща са. На първо място трябва да се започне със солиден пакет от данни, които да се отворят и смеят да твърдя, че това вече е направено. Второ, трябва да има ясни изисквания и стандарти за софтуерните системи и процеси. По тази точка е поставено добро начало. Не на последно място обаче, трябва да се покаже както на обществото, така и на служителите, че отворените данни са полезни в ежедневието и работата им. Това е работа на неправителствените организации и журналистите, но държавата може да има значителна роля чрез хакатони, състезания и грандове. Поне това показва опита на държави като Великобритания, Германия и САЩ. Видимостта на нуждата и ползите от тази прозрачност и свързаност ще накарат самите служители да гледат на отворените данни не като на поредното хрумване и ПР акция на политическото ръководство, което временно се е намърдало на трона, а на неизменна стъпка от работата им която всъщност улеснява всичко останало. Някои вече виждат това, тъй като работата им куца от липсата на достъпни данни между частите на самата администрация. Други ще се опитат да блокират отварянето на данни, защото ги смятат са своя собственост или просто защото ще станат излишни като се автоматизират справките, които те досега са правили на ръка. Разпознаването на едните от другите и давайки добри инструменти в ръцете на първите ще е ключът към въвеждането на отворените данни в администрацията. Това не само ще ускори работата им и ще спести пари от бюджета, но и ще направи отварянето на данни в обществения сектор устойчив процес. Данните, които получаваме от администрацията трябва да са страничен ефект от подобрената работа, а не просто допълнителна услуга.

Липса на желание, липса на грамотност или укриване на факти, според теб, е основния мотив да не се случва лесно този процес?
От всичко по малко. Има наистина хора в администрацията, които умишлено искат да блокират прозрачността, но в по-голямата си част говорим за липса на ресурс или желание да се свърши поредното задължение, с което са натоварени служителите. В не по-малка степен процесът боксува заради смесените сигнали от ръководството и непостоянните усилия в посока отворени данни. Освен, ако отворените данни и информационната свързаност не се превърнат в норма, качеството и достъпността на публичната информация ще си останат просто прищявка на конкретния чиновник или политика на ръководен пост. Такива са, например, общо взето всички регистри в Министерството на здравеопазването.

Какви ползи може да има бизнеса от отварянето на данните и можеш ли да илюстрираш с реални примери от чужбина?
Отворените данни идват с големи обещания, което прави неизбежно разочарованието. Несъмнено има доста преки ползи от тях, като нишови приложения и информационни услуги. В по-голямата си част обаче те служат за основа на много други дейности. Пример за това са анализите не PWC и The Guardian базирани на отворени данни. Все повече компании за сравнение на имоти, коли, образование, застраховки и услуги използват публични отворени данни, за да подобрят точността си. Дори компании като Monsanto и Dupont разчитат на отворени данни, за да анализират по-добре реколтите. Компании в различни сектори използват публичната информация в управлението на риска. Много от приложенията, които използваме на телефоните си използват в една или друга степен отворени данни за времето, трафика, географски данни, замърсяването, статистика и прочие. Отворените данни все повече се превръщат във информационна инфраструктура, която подпомага частния сектор по аналогичен начин както магистралите и оптиката. Макар шепа компании да печелят пряко от отворените данни на администрацията, те ще помогнат на много други да подобрят услугите си.

Какво пожелаваш на България за 2017-та?
Повече решения базирани данни, по-малко сензации от екрана без връзка с реалността. Повече журналисти и чиновници с базово ниво на грамотност в обработката на данните, по-малко хартия и печати. Най-вече, да ускорим напредъка, който видяхме през 2016-та, а не да се връщаме назад.

Ако не сте чели при Боян последните му неща – доооста любопитни (както всеки негов пост):
Няколко интересни числа за българите в Германия

Колко опасен е ЖП транспортът в България

Равенството между половете по заетост и заплати

Колко полезни са #OpenData за теб, за мен, за всички. Божидар Божанов

0226140336-bozhidarbozhanov

Божидар Божанов – вероятно го познавате като блогър (https://blog.bozho.net/) и като един от най-големите защитници на отворените данни у нас, както и експерт по отворени данни, електронно управление и лични данни, електронна идентификация.

С това интервю с Божо продължавам изключително важната за цялото ни общество тема за отворените данни и институциите. Защото именно прозрачността може да върне доверието в тях.

Какво са отворените данни?
Държавната администрация събира всевъзможни данни във връзка с дейностите, които извършва – събира данните за проведените обществени поръчки, за качеството на въздуха, за регистрираните автогари, за външното оценяване в средното образование и т.н. Тези данни логично принадлежат на обществото, което ги е платило с данъците си, затова държавата трябва да ги “отваря”. Но за да могат да бъдат използвани от компютърни програми, които могат да анализират големи масиви от данни, те трябва да са във формат, който компютърът може да прочете лесно. Една таблица в сканиран PDF, например, представлява трудност за компютъра. CSV (ред/колона, като данните на всеки ред са разделени със запетаи) е правилнен формат за отварянето.

Защо всеки гражданин има полза от това да знае какво са и да иска да има
повече отворени данни от институциите у нас?
Защото това открива възможности. Възможности за откриване на корупционни схеми, възможности за оптимизиране на работата и разходите на държавата, възможности дори за бизнеса. Няколко примера: във Великобритания “здравната каса” плаща лекарствата на пациентите. След като отваря данните за това, едно НПО прави анализ и става ясно, че ако се покриват само генеричните лекарства, ще бъдат спестеми милиони. Друг пример: до момента всички компании, правещи софтуер, който издава фактури, трябваше да прекупуват данни за регистрираните фирми, което им струва пари. С отварянето на данните на Търговския регистър, този разход за бизнеса отпада. А с отворените за обществени поръчки можем да видим кои фирми (и “чии” фирми) печелят най-много поръчки в дадени сфери или на дадени възложители, и да фокусираме вниманието върху това.

Кои данни не бива да се отварят, според теб?
Данни, свързани с националната сигурност, както и данни, които съдържат чувствителни данни – например история на заболяванията на гражданите, или пък данъчно-осигурителната им история.

Кои са основните препъни камъни в този процес, от твоя опит?
Основните проблеми са няколко – липсата на автоматизирани информационни системи, в които се събират данните, или когато има има – тяхната остарялост и невъзможност да извадят данни. Лошото качество на събраните данни – администрацията събира само данни, които нормативно трябва да събира, което не винаги е достатъчно. Например когато в списъка на училищата няма идентификационен номер (Булстат) на училището, при смяна на името губим връзката между резултатите на това училище през годините. Третият проблем е липсата на разбиране какво са отворените данни и ниският капацитет за работа с тях – както в администрацията, така или извън нея. За голяма част от администрацията “качихме PDF на сайта си” са отворени данни (макар те да не са машинно-четими), а много рядко медиите и НПО-сектора имат капацитета да използват отворените данни.

Може ли бизнеса да има полза от отворените данни?
Горният пример с Търговският регистър е един начин, по който бизнесът вече използва отворените данни. Но има много други – ако например данните за сделките за имоти бяха публични (без да се разкрива самоличността на страните), можеше брокерите да правят анализи и прогнози на движението на пазара. Данните за регистрираните МПС-та по марка и модел могат пък да помогнат на автосервизите с планираните доставки на авточасти. И още много други.

Ти самия кой тип информация би искал да видиш вече отворен и достъпен?
Всяка. С отворените данни човек никога не знае откъде ще изскочи нещо полезно. Привидно незначителни масиви от данни могат да бъдат ключови за даден анализ, прогноза, софтуер или цял бизнес. По-скоро бих искал качеството на данните да се повиши – както при тяхното събиране, така и при предоставянето им. Затова сме заложили изисквания към всички информационни системи, които администрацията ще си поръчва оттук нататък, за да имаме “отворени данни по подразбиране”.

Какво пожелаваш на България за 2017-та?
Повече решения, взети на база на данни, и по-малко такива, взети само на база на “вътрешно усещане” (или пък на “външни мотиватори”). Както на ниво държавно управление, така и в други сфери на обществения живот. Защото ако вземаме грешни решения, въпреки, че имаме данните, на база на които да вземем правилните решения, то пропускаме огромни ползи – ползи, които други държави и други бизнеси може и да не пропуснат.

Ако сте пропуснали интервюто по същата тема с Теодора Гандова – тук е.

Три пъти Ура! за Георги Ненов и Свръхчовекът!

15683528_10154439271243800_507475469_n

Георги Ненов е от тези умни, находчиви и работливи млади хора, които силно ме респектират и дават вяра, че нещата се случват, въпреки. Отвъд служебните си задължения, личния си живот, книгите, спортуването, Георги намира сили и желание последователно във времето да влага огромна енергия в своята супер идея да показва нахората свръхчовеците тук и сега и с това да опитва да дава вяра в собствените сили на всеки. Тадам – представям ви Георги Ненов, създател на подкаста Свръхчовекът – дигитален проект, в който в интервюта около час представя интересни успели българи!

Кога и как ти хрумна идеята за подкаста?
Не мога да си спомня точния момент, в който ми дойде идеята да създам моя собствен подкаст, но много ясно си спомням от къде дойде вдъхновението ми, а именно от едно събитие на моя приятел Юли Тонкин, което се казваше „Мечтата ти е принтер за пари“. В един момент от семинара той помоли всички присъстващи да споделят своята мечта с поне трима непознати. Изричайки моята мечта на глас, а именно „Да вдъхновявам и мотивирам хората да живеят по щастливо“ разбрах каква е моята мисия. Спомням си, че в края на въпросното събитие се появи друг мой приятел – Стилиян Запорожанов и отидохме да вечеряме заедно. Седнахме в Subway на Графа и докато хапвахме му споделих идеята да направя подкаст и че търся подходящо име. Той директно ми каза: „Ще се казва „Свръхчовекът: как да живеем живота на мечтите си““. И ето ме сега, в твоя блог, 14 епизода по-късно. От около година слушам един конкретен подкаст, който съществено ми е повлиял – Addicted2Success на Joel Brown. Подозирам, че след толкова много изслушани епизоди просто съм осъзнал нуждата от такъв подкаст на хората тук, за да се убедят с ушите си, че в България има свръхчовеци, чиито пример е истински вдъхновяващ.

Какво прави Георги Ненов извън подкастите и как минава един твой ден обикновено?
Извън подкастите Георги е много енергичен и надъхан мечтател, изследовател и щастливец. (Много често говоря за себе си в трето лице и искрено се забавлявам, следейки реакцията на хората около мен.) Непрекъснато разширявам кръгозора си от знания и умения. Установил съм, че това ми носи истинско удовлетворение – систематично да се развивам. Миналата година, например, изкарах 4-месечен стаж за персонален фитнес инструктор в Live to Lift, за да мога компетентно да помагам на хората да бъдат по-здрави. След това се записах на уводния курс на СофтУни за въведение в програмирането, който изкарах с удоволствие и в последствие продължих да уча за софтуерното инженерство. Също така, играя футбол няколко пъти в седмицата и дори ходя на уроци по кизомба (африкански social танц, който става все по-популярен в Европа и САЩ). В момента съм пренасочил част от енергията и времето си към създаване на собствен eCommerce бизнес, в който тепърва прохождам, но резултатите са доста мотивиращо.
Обикновено моите дни започват между 06:00 и 06:30, когато ставам за работа. Около 07:00 съм в офиса на Lufthansa Technik Sofia, където работя в последните почти 4 години. Около 16:00 напускам света на авиационната логистика и обличам свръхчовешкия костюм: тренировка в залата, кизомба с моята прекрасна приятелка или среща с някой от следващите ми гости, а понякога и трите. Като се прибера вкъщи отделям около час да поработя върху бизнеса в онлайн търговията и най-късно 22:00-22:30 съм в леглото с книга/kindle в ръка.

Кое те мотивира най-много?
Най-много ме мотивира жената, която подкрепя всички мои безумни идеи и планове, а именно – моята приятелка Неда. Усещането да бъдеш подкрепян във всяко начинание е делириум. Чувствам, че за мен няма невъзможни неща. Не знам дали някой се е замислял колко важно е да бъдем подкрепяни дори и в най-щурите ни идеи и планове. Щастлив съм да правя такива „открития“ за живота си ежедневно. Друго нещо, което ме мотивира много силно е желанието ми за развитие. Така живея живота си, че непрекъснато да научавам нови неща и да развивам нови умения или да усъвършенствам съществуващите такива. Не мога да си представя живота си без това неуморно преследване на знания, умения и нови приятели.

Любимите ти 2-3 книги, които прочете тази година и би препоръчал?
Тази година прочетох над 20 книги. Можете да ги разгледате в Goodreads профила ми www.goodreads.com/runnaway. Изборът кои книги да отлича е много труден, но ще препоръчам три, които са специални за мен: Проницателят на Анди Андрюс; Човек в търсене на смисъл на Виктор Франкл; Мисли и Забогатявай на Наполеон Хил и една аудио-книга, която непрекъснато въртя в колата или в офиса докато работя – 4-часовата работна седмица на Тим Ферис. На кратко ще обоснова избора си: не знам дали сте чели Анди Андрюс, но историите му са наистина увлекателни. Това е книга в стил личностно развитие, разказана като история. Точно тези истории ни позволяват по-лесно да вникнем в посланието на автора, предадено чрез образа на Джоунс. Книгата е в две части, искрено препоръчвам да ги прочетете, ако вече не сте го направили. След като я прочетох започнах да си давам сметка за важността и относителността на гледната точка. Втората книга пак е свързана с разказването на истории. Този път, доста по-тежки за четене, разбиране и приемане. В нея се разказва за преживяванията на д-р Франкл в концентрационния лагер Освиенцим (Аушвиц). Каквото и да разкажа за нея ще е малко. Чете се за няколко часа и после се препрочита отново и отново. Последната книга е на Наполеон Хил. Сега си спомням, че докато обсъждахме със Стилиян идеята за Свръхчовекът той ми спомена за Наполеон Хил. Още не бях прочел книгата и дори си нямах идея кой е този човек. В последствие още първите страници на тази книга ми показаха защо наистина е хубаво да заприличам на автора. Той е събирал знание от фантастични умове на своето време по време на интервютата си с тях. Това знание формира истинската стойност, която тази книга носи и за мен това е безценно.

Какво казваш на хората, който мислят, че тук нищо не може да се случи или че няма шансове за успех?
На хората, които мислят, че тук нищо не може да се случи или че няма шансове за успех, ще им кажа да си пуснат Свръхчовека. Това е смисълът на този подкаст – да покаже, че не само тук, в България, нещо може да се случи и че шансове за успех има, а на всичкото отгоре има хора, които вече го правят и са успели. Хора, на които се възхищавам и които са вдъхновяващи примери в сферите, в които работят. Свръхчовеци, които с положителният си пример създават промяната.

С кого би искал да имаш серия в подкаста си?
Не мога да посоча специален човек, с който да искам да запиша епизод. Вярвам, че хората, които са мои гости винаги се появяват в точния момент. И все пак ще посоча един, който леко излиза от същинската идея на Свръхчовекът, най-вече защото не говори на Български език. Това е човекът, който ме е вдъхновил да направя подкаст, а именно Joel Brown от А2S. Ще бъде интересно да му разкажа моята идеята и любимите ми моменти от неговия подкаст и как те са ми повлияли. Мисля, че ще е фантастично да потърся обратна връзка от своя кумир, както и съвети за развитието на подкаст-проекта. И всичко това да достигне до моите слушатели. Всъщност, сега се връщам в мисълта си към епизода, който записах със Стойне Василев, с когото говорихме за това, че е много важно да черпиш от опита на най-добрите в сферата, в която се развиваш, за да учиш по-бързо и то от точните хора.

Какво си пожелаваш за 2017-та?
За 2017 година си пожелавам аз и моите близки да сме здрави. Останалото е изцяло в моите ръце, а бъдещето изглежда толкова обещаващо – обграден съм от фантастични хора, които буквално пресъздават мечтите си в реалността. И най-хубавото е, че тази среда тепърва ще се развива, подобрява и ще създава все повече възможности и стойност. Колко по-обещаващо от това може да бъде?

Дайте по един лайк във фб на Свръхчовекът или изслушайте подкастите с мен (разбира се), както и със страхотните Лазар, Инес, Ваня, Малчев и още и още!

Колко полезни са #OpenData за теб, за мен, за всички. Теодора Гандова

15645164_10211138055996650_478891969_n

Теодора Гандова е един от малкото ярко изявени поддръжници на отворените данни у нас. И един от хората, допринесъл за наистина големия развой в положителна посока за отварянето на данни и у нас. Работи в НПО Линкс, където заедно с колегите си популяризират ползите и нуждите на обществото, гражданите, бизнеса от отварянето на данни.

Наскоро Теди гостува при студентите ми в НБУ и реших, че темата не само е важна, но и любопитна за всички нас и е нужно да стартирам серия интервюта с хората, свършили доста работа, за да минем от над 50-то до 16-то място в момента в света по отворени данни на институциите. Да, България е вече 16-та по отворени данни!

Ето какво си поговорихме с Теди:

Как само в едно изречения и простичко обясняваш както е Open data на хората?
В процеса на своята работа, публичната администрация създава и събира данни, които впоследствие публикува във формат и лиценз, които позволяват свободното им, безплатно и повторно разпространение и употреба от всички.

Какво се случи в последните 2 години, за да минем до 16-то място по отворени данни?
През последните две години се създаде общност от активисти за отворени данни, която включва както екипа от Министерски съвет, който има ключова роля „за доставката“ на данни, така и представители на граждански организации, бизнес, медии и научни среди.
В рядко за България взаимодействие всички ние успяхме с конкретни действия и последователност да популяризираме инициативата за отваряне на данни. Към момента има публикувани 1485 бази данни от централни и местни институции, появиха се приложения, визуализации и онлайн инструменти, разработени от граждани, НПО и медии.

Този прогрес оценява ли се в обществото ни?
Темата е сравнително нова за обществото ни и все още е тесен „кръгът от посветени“, но хората използват различни услуги, базирани на отворени данни, без да знаят подробности за лиценза, формата под който са публикувани.

Вижда ли вече бизнеса реални ползи от отворените данни?
Бизнесът има интерес към отворените данни, но все още в сферата на рекламата и комуникациите, все още няма примери за стартирал бизнес изцяло базиран на отворените данни, публикувани от държавата.

Дай моля  интересни примери за практическото приложение на отворените данни?
За това как отворените данни помагат в ежедневния живот на хората, бих искала да дам пример с визуализацията http://www.opensofia.info/4/page.html, която НПО Линкс разработи за това как софийските училища се справят. Тя представя успеваемостта на всички училища в столицата на базата на резултатите от националното външно оценяване след 7 клас, което помага от една страна на родителите при избор на училище за децата им и от друга на институциите да подобряват предоставянето на образователните услуги.

Какво пожелаваш на обществото ни за 2017-та?
Пожелавам инициативата за отворени данни в България да запази мястото си на гребена на вълната в Европа и все повече групи, бизнеси и организации да ги използват, за да видят реалните ползи от тях.

Повече информация на http://www.opendata.ngolinks.eu/

10 изумителни тайни за Уикипедия и уикипедианците

15497515_10210284932432762_936492248_n

Уикипедианците на първата Национална уикипедианска конференция – 17.12.2016, София

Вдъхновена от провеждащата се този уикенд първа Национална конференция на уикипедианците в България решавам да споделя с вас няколко бомбастични тайни за Уикипедия и уикипедианците, които вероятно силно ще ви изумят. Или поне ще ви усмихнат!

1. Уикипедия е най-голямата енциклопедия в света. Естествено, че това и децата го знаят, но често никак не го обмисляме в същинския му мащаб. Най-голяма като обем информация, разнородна информация, езикови версии, свързаност, мултимедийно съдържание, без лимит на обем за статии, с различен праг на значимост от традиционните енциклопедии, безплатна, онлайн, винаги и по всяко време на един клик разстояние от всеки от нас. Съмнявам се без значение дали сте ученик, студент, работещ, пенсионер, да не използвате Уикипедия почти ежедневно. Е, за това говорим – най-голямата. Ама наистина.

2. Уикипедианците са хора. Уха! Хора, съвсем обикновени хора като вас и мен. Например сред тези на снимката по-горе има инженери, програмисти, маркетолози, активисти, научни работници, собственици на бизнеси, биолози, географи, психолози, лингвисти, студенти. Знам, че онлайн звучат доста анонимно и човек дори да знае да погледне на статията “история” не може да си представи и осмисли, че цялото това съдържание са го писали обикновени хора, ден след ден, редактирали, обогатявали, за да е достъпно когато ни трябва.

3. Уикипедианците са извънземни. Макар и на вид обикновени хора уикипедианците са извънземни. Или вероятно звучат като доста луди в очите на мнозина – вместо да почиват в почивното си време, в свободното си от професии и работа време те допринасят, без заплащане, доброволно, с трудолюбие и ентусиазъм, за да има качествено съдържание за всички нас в Уикипедия. Да, това със сигурност ги класира в графа “извънземни”, нали?

4. Уикипедия помни и знае всичко. Ама всичко! Всяка версия на страница се пази, така че даже да изтриете нещо (нарочно или без да искате) – то лесно може да се възстанови. Също може да се види – има информация по мнооого теми (например от Радошевици, област в Сърбия до Фируз I, персийски владетел и още и още.

5. На български език има 223 872 статии към 17 декември 2016 г. И още любопитни данни тук. И това колкото и да звучи много, всъщност е малко. Е, най-доброто предстои!

6. Българската уикипедианска общност си има блог.
Тук е https://blog.wikimedia.bg/

7. Да пишеш, допринасяш за Уикипедия Е доброволчество, общественополезен труд. Така че – доброволци от всички страни – обединявайте се! Без извинения и без оправдания.

8. Уикипедия на български език има от цели 13 (уха!) години!
Подробностите са тук.

9. Уикипедия се финансира изцало от дарения и всеки може да дари, ако не му се ще да допринася по друг начин – подробностите са тук.

10. Всеки, всеки, всеки може да създава, пише, допринася за разпространението на сободното знание и Уикипедия. Началото не е трудно и има доста разработени помощни материали. Има и един Вълшебник, който да ви води за ръка при първите стъпки.

Хайде, достатъчно за момента. Ако все още не се окуражавате да започнете да допринасяте поне дайте по един лайк във фб на Уикипедия България.

Три пъти Ура! за Невена и Деян за Almanews.bg

10570414_840060049399733_3235939636200357560_n

Невена Цветанова и Деян Белев стартираха новинарски сайт Аlmanews.bg наскоро. И защото Невена е сред любимите ми студенти от НБУ, а проектът им е смислен – ето едно представяне на проекта и защо двама млади хора стартират днес новинарска медиа.

Как решихте да се захванете с Alma News?
Имам наблюдения, че напоследък в интернет пространството се е напълнило с медии, които не дават качествена информация, а чрез шокиращо заглавие се опитват да привлекат вниманието на читатели, с цел увеличаване на трафика към техният сайт. Често съм попадала на публикации, които те заинтригуват със заглавието си, а самата статия нама нищо общо с реалността. Това ме мотивира Almanews да стане частица от сайтовете, които предлагат качествена и реална информация без да цели всяване на паника или интрига у читателя.

Кои са най-предизвикателните моменти при стартиране на нова онлайн медиа?
Честно казано от стартирането до сега, предизвикателствата не спират. Изборът на подходящо и лесно разпознаваемо име; визията на сайта; избор на достоверен източник на информация; създаването на определени правила по които да работи медията. След направата на сайта идва и въпросът: „И сега какво?”, а този въпрос трябва винаги да има отговор.

Какви са най-четените новини?
Предполагам, че политиката е омръзнала на хората и едни от най-четените ни новини са любопотните факти, забавните статии и вица на деня. Въпреки, че рубриката ни „репортер под прикритие” все още не е позната на аудиторията, получихме и няколко материала от наши читатели, които влязоха в ролята на репортер под прикритие в AlmaNews, което много ме радва. Винаги има шепа водещи новини, които са на първа страница, смятат се за най-важни и хората им обръщат повече внимание, без значение дали са забавни, политически, международни и т.н.

Има ли място за чиста и позитивна журналистика у нас днес?
Искам да вярвам, че в България нещата могат да се случват както трябва и такива като нас, които търсят своето място сред по-големите и уважавани медии, да имат реален шанс пред тези, които постигат всичко чрез лъжа, манипулация и невярна информация.

Къде виждаш мястото на AlmaNews.bg след година в медийното поле?
Надявам се, след една година медията ни да е спечелила доверието на все повече читатели, да има хубав и сплотен екип от хора, които се трудят много за своята аудитория и хората по улиците да казват „четох в AlmaNews …”

Какво пожелаваш на себе си и екипа на AlmaNews.bg?
Пожелавам здраве, много и безкрайна работа, голям и качествен екип и четящи хора.

Успех, Невена и Деян! А вие посетете сайта и дайте по един лайк във фб :)

Бъдещето днес: без дерайлирали влакове и автомобилни катастрофи от грешки

future_of_highways_infographic_carousel

В новата ми поредица Бъдещето днес продължавам с актуалната тема за транспорта и как технологиите помагат той да е по-сигурен, по-удобен и по-безопасен.

bmw-hud-3

Миналата седмица имах интересен разговор с Огнян Димитров, мениджър екип "Мобилни услуги за корпоративни клиенти" в Мтел, с когото поговорихме доста за Internet of things (наистина още не знам как е най-добре да превеждаме този термин, приемам предложения). И някак съвсем естествено Огнян започна с транспорта. Как колите, автобусите, влаковете вече могат да са съвсем независими, автоматизирани, автономни, как съвсем скоро ще има европейски директиви, според които автомобилите ще е нужно да могат да изпращат сигнал директно към 112 при проишествие (и сега някои имат тази функционалност, но не е задължителна за всички), как автомобилите помежду си ще се информират за трафика, и още и още чудеса.

Представям си как само с малка инвестиция и желание България може рязко да промени черната статистика на водеща страна в ЕС по брой загинали от ЖП проишествия (подробности в поста на Боян Юруков тук). Как човешките грешки се свеждат до минимум. Как при проблеми в трасето и/или в локомотива, влака веднага информацията достига до няколко места и има достатъчно време да се реагира адекватно, да се предотвратят катастрофи, пожари, невинни жертви.

На картинката е показано етно от нещата, за които Огнян ми разказа – Heads up technology (нещо, което той вече има в колата си) – малка джаджа, която прожектира на височината на погледа необходимата за шофьора информация за пътя, други нужни му тулове и така той може доста по-безопасно да следи и пътя и допълнителната нужна му информация.

Бъдещето е тук. Има достатъчно модерни технологии, техните цени не са космически. Нужна е само воля, добра воля и предвидливост.

Писах още: Бъдещето днес – дигиталната революция свърши

Мартин Милиев: добрата реклама е като изкуството – вълнува, носи послание и устоява на времето

15267789_10154790606648988_5095791471168961084_n

Има едни хора, които често остават някак невидими в целия маркетинг процес, не са толкова шумни, но са много важни също, за да върви цялата ни комуникация добре. Е, Мартин Милиев е от тях.

Един важен разговор за процесите отвъд най-видимото от маркетинговите комуникации с човек с наистина голяма експертиза и дълъг опит в тези дълбоки води.

Какво правиш през деня, работно?

Ровя из социалните медии – блогове, форуми, Twitter, Instagram, и проверявам кой какво и защо пише за даден бранд, продукт или компания. После обобщавам информацията и наблюденията си за да могат разни други хора да пишат ПР стратегии.

С какво е по-различен Интернет днес от този преди 3 и преди 10 години?

Днес – както бяха писали в Guardian (https://www.theguardian.com/technology/2016/dec/04/google-democracy-truth-internet-search-facebook) наскоро, вече взимаме интернет за даденост. Лично за мен интернет и on demand технологиите и услугите, като Zip Car, са един от основните източници на оптимизъм в съвременния свят.

Не виждам чак такава огромна разлика с интернет от преди 3 години.
10 години – скорост, размер (смарт телефоните), брой потребители и начин на употреба.

Какво казваш на хората, които считат, че Twitter за маркетингови комуникации в България не си заслужава?

Twitter наистина не е платформа подходяща за всеки бранд. Преди да зачеркнат Twitter, първо да проверят какво се случва там, дали някой говори за техния бранд и какво, дали има поле за смислена комуникация, а не просто качване на промо материали и линкове.

Какво е основното, което липсва като знание на маркетинг специалистите, за да действат адекватно онлайн?

Основният проблем, отнасящ се и за офлайн маркетинга (ако въобще през 2016 може да делим маркетинга на офлайн и онлайн), е липсата на навик на ползване на данни и анализи. Често се работи на сляпо или с маркетинг данни със сбъркан дизайн на проучването. Липсват и знания какви са предимствата и недостатъците на различните видове анализи, кога и как да се използват тези анализи.

Кампании, които са наистина “wow!” за теб?

Когато бях студент, имах късмет да изучвам история на изкуството един семестър. Дефиницията за изкуство, на която се спряхме, беше „Да вълнува, да носи послание и да устоява на времето“. Донякъде разбирането ми за wow кампания попада в тази рамка:

Ясно послание и целева аудитория, качествено изпълнение и елемент на “That was really cool”. Преведено на прост език – да си кажа „ей, това е точно за мен“ или „абе ясно, че не продават на мен, но ако им бях целева аудитория, бих купил“.

Кампании, които не увехват, които и години по-късно продължават да ме вълнуват.

Благодарности на Ники Ванчев за този клип:

Малко хора познават 2Pac в тази му роля:

И за финал:

Добре комуникираните CSR кампании също ме впечатляват, особено когато няма ясна пряка връзка между каузата и бранда (тип производител на храна дарява храна). Бих дал за пример IKEA с осиновяването на кучето (http://www.businessinsider.com/ikea-pet-adoption-2014-7) или „апартаментите“ на сирийците (http://www.adweek.com/adfreak/ikea-built-room-one-its-stores-look-damaged-home-syria-174472) . В България – Lidl и зелената линия е готин пример, Виваком и „Жълти стотинки“.

Не на последно място – малки брандове с адекватно съдържание и поведение в социалните медии. Винаги ми става приятно, когато Бял Щърк ми тоастнат чекирането със страхотния им IPA в Untappd (https://untappd.com/b/white-stork-beer-co-india-pale-ale/1520928).

На къде върви Интернет?

Върви към поредният разлом в историята на човечеството.
Както през 1644 Джон Милтон и британският парламент са се чудили как да се справят с дезинформацията и свободното ѝ циркулиране сред масите, така и човечеството и технологичните гиганти като Google и Facebook ще трябрат да преболедуват сегашното състояние на инфорамцията и съдържанието в интернет.
Ще продъжлаваме да търсим баланс между ползите, рисковете и навлизането в личното пространство на технологиите и данните (http://www.newyorker.com/tech/elements/augmented-urban-reality?mbid=social_twitter, https://www.theguardian.com/technology/2016/nov/22/google-bar-shop-busy-real-time-live-data-black-friday?CMP=twt_gu). Накрая Julian Simon пак ще се окаже прав.

(снимката е от гостуването на Марто в НБУ при моите студенти маркетинг, декември 2016).