Ура за Ясен или пътят до това да си предприемач в 12 клас

IMG_5150

Ясен Георгиев е лъчезарен, умен, възпитан, делови, деен млад човек. Познавам го от няколко години и видях как израства пред очите ми. Отскоро има свой блог (http://blog.ygeorgiev.com/), макар проектите му онлайн да са наистина отдавна. Днес е 12-ти клас, но в интервюто по-долу ще се уверите в зрелостта му. Предприемач по дух, артист по душа, прекрасен млад човек. Нямаше как да не си поговорим за пътя в digital и да обменим опит и идеи :)

Разкажи с какво се занимаваш напоследък?
Първо, благодаря ти за поканата. :)
А с какво се занимавам… 2 думи – детегледачки и учене.

Детегледачките…
В края на 2015-та с едни невероятни хора започнахме работа по GoodKnight – онлайн платформа за намиране на почасови детегледачки в София.

Две години по-късно сме лидер на пазара в София. Името ни все повече и повече се върти в обкръжението на родителите, а удоволствието съвсем случайно да чуя в метрото как една майка препоръчва GoodKnight на друга, е просто неописуемо страхотно!

Обучението…
Старая се постоянно да уча нови неща – дори в направления, в които съм от почти 10 години вече (като програмирането). Просто винаги има нещо ново за научаване, а това ни развива и ни движи напред. До скоро бях в една страдалческа творческа криза, в която просто се оказа, че не уча нови неща. Е, моментът, в който отворих страницата, нещата започнаха да се подобряват!

Обичам да чета за човешки взаимоотношения, а от скоро се интересувам от финанси и блокчейн технологии.

Освен това се подготвям за държавни зрелостни изпити, тъй като съм в 12-клас.

Кога и как Ясен стана готов за yasen.me и кои бяха събитията, хората, които те мотивираха и вдъхновиха по пътя ти?

Всичко започна през 2008-ма, когато получих първия си компютър. Въпреки че бях на 9, аз наивно си вярвах, че мога да се науча да програмирам. Е, ето че с наивността шега не бива – научих се.

През 2011-та с мой близък приятел направихме социална мрежа и ни даваха по bTV. Много ценен опит – най-вече, защото получихме изключително много хейт от българското общество, което пък доста допринесе за развиването на характерите ни.

Точно тогава започна и истинското ми развиване в сферата на програмирането, тъй като скоро след това тръгнах на състезания.

Да си на 12 и една от най-големите медии е да направила специално за теб репортаж, не ми повлия добре. Изключително угои егото ми. То беше просто в апогея си. Бях заслепен от самия себе си. Аз бях най-страхотният, най-добрият, най-великият…

Да бе да…

Малко след това тръгнах на състезания с идеята, че ще печеля всичко. Бях сигурен в това! Е, на първото от 100 точки, получих около 30… Това, разбира се, срина егото ми. Как тия ще ми дават 30 точки? Кои са тия?!

Осъзнах, че не съм толкова велик за колкото си мислех. Осъзнах също така, че ще трябва доста да се потрудя, за да бъда наистина добър.

И за това запретнах ръкави…

За първи път уменията ми бяха оценени на състезанието по уеб разработка WEBLOZ. Дори си спомням, че ти тогава беше част от журито им. :) Тихомил Кулев беше първият ми идол – 22-годишен младеж, който показва на други младежи, че могат да бъдат успешни и щастливи. До този момент живях със стереотипа, че не е възможно българинът да бъде успешен. Е, Тихомил ми опроверга това само в рамките на уикенд.

Друго събитие, което ме вдъхнови – SUPERлятната Академия на “Аз мога – тук и сега”. Най-добрият формат, на който някога съм бил. Именно там се запознах със страхотни хора като Емил Тотев и Мадлен Стойчева, за които вече си писала.

Световноизвестни артисти като Моцарт, Вивалди и Джобс също ме вдъхновяват. Постоянно.

Не бих посмял да пропусна Кристалин Чавдаров – един млад философ, който винаги ме удивява с мислите и действията си.

И не на последно място по важност – моите скъпи родители, които обичам с цялото си сърце.

Разбира се, има и още много, много хора, но тези най-много са ми повлияли.

А yasen.me… идеята дойде още от деня, в който получих първия си компютър. Просто исках да имам присъствие в Интернет. С четене и бегло познаване на английски, тъй като тогава нямаше много литература на български сякаш, успях да скалъпя първия си HTML сайт, който беше посветен на най-добрите тромпетисти (тогава свирих на тромпет).

След това реших, че трябва да имам личен сайт – така се роди и yasen.me. Въпреки, че тогава домейнът определено не беше така.

В началото го ползвах като дневник – описвах как минават дните ми. Обожавах да публикувам домашните за училище, защото тогава получавах най-много трафик.

И в един момент, просто започнах да публикувам за нещата, които ме интересуват.

По настояще ползвам сайта си като инструмент за писане. Искам да се науча да пиша и стигнах до извода, че писане се научава с писане. А и така написаното става публично и мога много по-ефективно да се развивам, защото читателите имат възможността директно да ми дадат обратна връзка.

На 29 октомври ще представя и обновена, по-съдържателна и удобна за ползване версия на сайта ми и то не къде да е, а на невероятното събитие DesignWeekend в Севлиево.

Има ли възможност всеки млад човек да е успешен тук и сега? И каква е рецептата, според теб?

Да, възможно е, но първо трябва да се замисли какво за него е успехът. За едни е семейството, за втори бизнеса, за трети нещо друго. Всеки един човек трябва да се замисли какво е за него успехът.

Намерил съм сравнително лесен начин, чрез който може да се достигне до отговора. Нека уточня, че е емоционално преживяване и е възможно ако правиш това в различни етапи от живота си, резултатът да е различен.

Отпускаш се за медитация и си представяш, че си на собственото си погребение и започваш да се замисляш върху живота, който “вече е приключил”. За какво си мислиш в този момент? Доволен/доволна ли си ако водиш живот като сегашния ти? В мислите ти се крие отговорът.

Щом вече знаеш какво за теб е успехът, запретваш ръкави и работиш за постигането му. Вяра, усърдност и постоянство. Да, ще допускаш грешки – просто се учиш от тях и продължаваш напред.

А, да – няма място за мързел. Или поне не често.

На теб самия какво ти носи всичко това, което правиш в последните години, успоредно с училище, което си е нещо традиционно?

Хм, доста е различно. Има моменти, в които съм супер щастлив, а в други – разочарован. Но животът е микс от преживявания и е важно да се наслаждаваме на всичко, защото всяко едно нещо, което ни се случва, е урок. Урок за по-доброто бъдеще.

Независимо дали съм щастлив или разочарован – и в двата случая съм удовлетворен от себе си, защото знам, че съм дал всичко от себе си.

Какво е пожеланието ти за младите хора на България?
Да вярват, че могат да постигнат всичко, за което мечтаят. Абсолютно всичко. Независимо дали искат да станат световноизвестни музиканти, актьори, предприемачи.
Ако вярваш в мечтите си и работиш усърдно върху тях… те ще се сбъднат.

Snapchat and #LastSelfie

entry_id_132682_idx_0_asset_id_1757

Twitter изглежда още странен инструмент за много маркетолози, какво да кажем за snapchat пък. Хората го използват. Но маркетинъг още е далеч от идеята как точно. Говоря за България.

Хайде малко пуш в тази посока. Добри идеи и реализации ще дойдат – уверена съм!

2wlu16x

Innowave Varna 2017 – браво ВАРНА!

IMG_1283

Innowave Varna 2017 събра наистина много хора и превърна Варна в дигитална столица на България за два дена! Радвам се, че програмата бе силна, networking-a – много добър и това направим събитието повече от смислено. И показа, че може – може хубави, мащабни конференции на тема digital да не са само в София. Може лектори от цял свят, инвеститори и Start-up-и да се виждат, говорят, обменят идеи не само в София.

Два дена. Две големи зали – за бизнеса и за start-up компаниите. Щандове на добри предприемачески компании и начинаещи и вече наложени. Много хора от цял свят за лектори, а и в публиката не малко чужденци. Висока доза добро настроение. И чудесен предприемачески дух, не само в залите, но и някак в цяла Варна покрай събитието.

Поздравленията са за екипа! И всички, които им помагаха!

 

Покана Design Conf 2017 Севлиево и браво за екипа!

justine-blog

За трети път в Севлиево ученици и студенти с интерес към дизайна ще се съберат за цял уикенд забава, лекции и неформални срещи!

Design Conf 2017 ще се проведе в Дом на културата “Мара Белчева” в Севлиево. Заедно с топ специалисти от ИТ сферата на 28 и 29 октомври 2017 ще обсъдим някои от най-актуалните теми в света на дизайна и маркетинга.

По време на Design Conf 2017 ще имате възможност да се насладите на лекциите на Теди Амова, Жоро Малчев, Алекс Новоселски, както и самата Жюстин (ха). Темите, които ще засегнем, включват “Фотографията продава”, “Видеото като инструмент на дизайнерите”, “Типографски интерпетации в летъринга”, както и дискусията “Да си дизайнер не е да си само дизайнер”.

Подробна информация ще откриете на сайта – http://designweekend.co – както и възможността да запазите своя безплатен билет.

Ето бързо блиц интервю с част от екипа – прекрасни млади хора!

Емил Тотев (главен организатор)

Откривам мотивация в своя екип, както и у хората, които ме “ръчкат” за следващото дизайн събитие. Има интерес, а и виждам че си струва. Имам щастието да гледам как се развиват участниците от предишните ни събития и се превръщат в мои бъдещи колеги. Това ме поддръжа мотивиран вече трета година, а предполагам и доста още занапред.

Готини спомени имам много, но може би този, който остави най-голяма следа у мен беше свързан с мястото. Предишното събитие беше в шоурум на Ideal Standard, необичайно място за дизайн събитие. “Залата” беше заобиколена от вани, смесители, мивки и огледала, доста просторна, но някак студена. Заедно с участниците ни обаче успяхме да променим това на 180 градуса. Вкарахме живот и енергия, светлина и креативност в едно нетипично пространство. И няма да забравя, когато мениджърите на сградата, които я познават от основата до покрива, останаха силно изненадани от кипящата работа и енергия. Шегувахме се дори, че това не е същата сграда. Беше страхотно.

…Нещо се обърка. Противно на очакванията, не искам всичко да върви по план. Когато нещо се обърка имаме възможност за измисляне на креативно решение, влагане на творчество и разчупване на атмосферата. А точно тази творческа атмосфера търсим с всяко наше събитие. Тя зарежда и мотивира за доста дълго време.

Николай Мишев (екип – техническа поддържка)

Мотивират ме хората, които не искат просто да се носят по течението; мотивира ме възможността да им помогна с нещата, които правят за да плуват обратно на това течение, защото те са неизмеримо ценни.

Най-готиният момент за мен беше на “лагерния огън”- нашата версия на “lightning talks” панел. Събрахме се в кръг, сякаш около огън, като всеки един от участниците имаше възможност да излезе по средата му и да разкаже за каквото иска в рамките на няколко минути. (Струва ми се че има метафора зад името. 🙂 Обстановката беше много сплотенa, смяхме се, обсъждахме казаното, дори окуражавахме хората, които искаха да излязат, но никога не бяха говорили пред публика. Никога няма да го забравя.

Ще се чувствам щастлив на 30 октомври ако не съм умрял от недоспиване. На такива конференции и състезания винаги има толкова много прекрасни хора около теб, такива с които можеш да си говориш с часове и да не ти омръзне. Не ти се заспива.

Веселин Конов (екип – видео екрани, паст-участник)

Мотивирам се от това, че ще бъда полезен, макар и малко и че ще науча нещо ново, креативно, нещо за което не съм подозирал че е възможно!

Любим момент бяха лекциите на Димитър Петров, научих като цяло идеята на дизайна, как работи дизайна, също и лекцията “Как дизайна продава”. Като цяло ми хареса приятелската атмосфера между всички готини хора и това че се чувствах добре!

На 30 октомври ще бъда щастлив ако всичко мине добре и няма грешки и затруднения в работата ми!

Успех! Ще се видим в Севлиево!

#365wikidays или какво е да допринасяш 365 дена за Уикипедия, всеки ден

Pranayraj-Vangari

Има една много щура глава Вася Атанасова, научен работник-математик в БАН, но и същевременно с това един от най-дейните уикипедианци не само за България, а като цяло. Та същата тази Вася преди няколко години намисли #100wikidays – 100 последователни дни да допринасяш за Уикипедия, всеки ден с нова статия. Не само, че го намисли, а Вася успя да въвлече десетки хора от цял свят в тази си инициатива и така да помогне, насърчи създаването на много, хиляди нови статии за свободно ползване на много езици.

Един от вдъхновените от Вася хора е индийският уикипедианец Pranayraj Vangari. Той е актьор и Telugu Wikipedian. Млад, артистичен и ентусиазиран, след като започва #100уикидни той така се увлича, че откарва цели #365уикидни, а в момента продължава и е решил да достигне #500уикидни!

Това е толкова изумително! Pranayraj Vangari за мен е герой и съм щастлива, че прие поканата ми за това интервю, за да сподели малко повече за своите приключения из уики-доброволчеството.

От колко време допринасяш за Уикипедия и на какъв език?
Започнах на 8 март 2013 година. Вече четири години. Основно на телугу допринасям.

Кои са основните теми, по които пишеш?
1. Театър, пиеси, персонажи
2. Историята на Теланагана, култура, личности
3. Филми и актьори
4. Статии за села и други

Защо си доброволец и допринасяш за Уикипедия? Какво ти дава това занимание?
Уикипедия е първата врата, която отваряш за знание и да допринасям и да съм част от Уикипедия ми се струва фантастична. Да предоставям знанието си на останалия свят, без заплащане, свободно, ме вдъхновява да пиша за Уикипедия. Уикипедия е важна, защото предоставя свободно знание за всеки.

Как не уики хората гледат на това? Имаш ли подкрепата им?
Да, и те ме подкрепят. Всички ме възприемат като специален човек. От Telanagana State Digital Media Director Sri Dileep Konatham garu и Telangana State Dept. of Language and Culture Director Sri Harikrishna Mamidi garu също получавам много голяма подкрепа.

Как реши да направиш цели 365 дена с принос за Уикипедия? Това е амбициозно начинание.
Първо започнах предизвикателството 100 уики дни. Моите приятели и уикипедианската бщност ме окуражиха. Смятах, че 100 уики дни са достатъчни … но на 90-тия ден реших да направя 2 или 3 дена почивка и да започна втори тур 100wikidays. На 95-тия ден от втория тур реших да стигна до година.

А сега реши да стигнеш дори 500 уики дни – wow! Защо го правиш?
Тази идея е ме вдъхновява да продължавам ежедневно да допринасям за Уикипедия. Това е предизвикателство към мен самия, но с това показвам на уики общността своята отдаденост.

Това интервю в оригинал на английски може да бъде открито тук.
Пожелавам на много хора вдъхновение за поне #10wikidays или #100wikidays а защо не и да си имаме българска версия на #365wikidays :)
Ако го започнете – пишете ми justine.toms на gmail.com

#365wikidays and bravo for Pranayraj Vangari

Pranayraj-Vangari

Pranayraj Vangari is wikipedian from India. He is theatre practitioner and Telugu Wikipedian. Young, artistic, enthusiastic, this man is great example what a volunteer can do if he has enough passion. Pranayraj Vangari started #100wikidays (a madness to write, contribute with an article per day for Wikipedia) and ended up with covering one whole year – 365 days! – contributing with an article each day!

So, Pranayraj Vangari is a hero and I am glad he accepted my invitation for this interview.

For how long do you contribute to Wikipedia and in which language you do it?Since March 8, 2013, Mostly Telugu Wikipedia. 4 years now.

What are the usual topics you write about?
1. Theatre Plays and Theatre personalities
2. Telanagana Histtory, Culture, Persons
3. Movies and movie personalities
4. Village articles and others

Why do you you do this great volunteer work for Wikipedia? What drives you to do that?
Wikipedia is the first door I knock for knowledge, and the idea of giving your part and contributing to Wikipedia felt a fantastic idea to me. Making my knowledge available to the rest of the world for free is what inspires me to write on Wikipedia. Wikipedia is important because it gives knowledge irrespective of who you are.

How other, non wiki people accept your contribution? Do they support you?
Yes they gave very good support to me. Every where those people treat me as special person. From Telanagana State Digital Media Director Sri Dileep Konatham garu and Telangana State Dept. of Language and Culture Director Sri Harikrishna Mamidi garu lot of support and encouraged to me.

How you decided to take this long ride – 365 wiki days? This is a very difficult project.
Firstly i started 100wikidays Challenge. My community wikipedians and my friends encouraged me. Firstly i thought 100wikidays is enough… on 90th day i decided to take 2 or 3 days gap and to start 2nd iteration of 100wikidays. On 95th day of this challenge, I decided to take up the wikiyear challenge.

Now you go for 500 wiki days – wow! Why you do this?
It was a novel idea and urges me to contribute to Wikipedia every day. Wikiyear was a self set challenge to show the community, my determination.

Ура за 5 години PravataMi.bg и интервю с Полина Берг

19429902_10213482115308131_2353173040369065051_nЕдва ли има активен българин, който да не е попадал, използвал и радвал се на сайта Правата ми. Е, платформата навърши 5 години наскоро и по този повод си говорим с Полина Берг от екипа на Правата ми.
5 години pravatami.bg – какво се промени за тези 5 години? Станаха ли хората по-информирани за правата си? При вас какво се промени?
5 години е доста дълъг период. Например, за 5 години едно дете за първи път се усмихва, пропълзява, след това прохожда, проговаря, създава приятелства, развива се като личност. Както и едно малко дете, през първите си 5 години pravatami.bg извървя дълъг път. Екипът публикува няколкостотин Права, които помогнаха на повече от 2,5 милиона потребители да се чувстват по-уверени, да познават правата и задълженията си в различни житейски ситуации.
Проектът се разви и в други направления. Създадохме Школа на pravatami.bg, в която се събират амбициозни и предприемчиви хора с желание да създават компании, да придобиват нови знания и да ги споделят помежду си. Онлайн курсовете на pravatami.bg от друга страна дават възможност на всеки да получава синтезирана и практична правна информация по конкретна тема. Започнахме да предлагаме и фирмени обучения на правна тематика.
Не мога да кажа дали хората са станали по-информирани за правата си. Искренно се надявам, че е така. Мога обаче да кажа, че хората, които искат да се запознаят със своите права и задължения, имат възможност да го направят и то само с три клика на мишката в pravatami.bg.

Какви са основните теми, по които хората ви търсят?
Хората се интересуват основно от въпроси, които ги засягат пряко и в момента. По мои наблюдения, рядко човек започва да чете например какви са правата му при отменен полет или как да си регистрира колата в КАТ, ако не се намира именно в такава ситуация. Нашите данни все пак сочат, че едни от най-четените Права са на теми, свързани с правата ни като потребители и правата ни на работното място.

Има ли различни въпроси, идващи от различни места на страната, тенденции
в това отношение?
Тенденция, която наблюдаваме е, че повечето потребители на pravatami.bg са от големите градове. Това е разбираемо, понеже именно те имат непрекъснат достъп до интернет и съответно до информация. Относно въпросите на потребителите, в pravatami.bg се стараем да разкодираме общата нормативна уредба в определена житейска ситуация, така че всеки човек да бъде запознат със своите основни права и задължения. При въпроси относно конкретни казуси обаче, ние винаги съветваме нашите потребители да се обърнат към адвокат.

Помагат ли социалните мрежи и Интернет като цяло хората да са по-активни?
Информацията в днешно време е най-ценният ресурс според мен. Благодарение на социалните мрежи и интернет хората имат почти неограничен достъп до информация, имат възможност да да научат за събития, случили се на хиляди километри от тях 5 минути след събитието, да се запознаят с различни гледни точки, да споделят собственото си мнение. Когато човек има информация, той може да формира аргументирано собствено мнение, собственото мнение му помага да не бъде безразличен, а липсата на безразличие води до активно социално поведение. Затова и отговорът на въпроса ми е – да, социалните мрежи и интернет като цяло помагат на хората да са по-активни.

Кои са основните предизвикателства в ежедневната ви работа по сайта?
Предизвикателствата са наистина много. Както всяко НПО основните предизвикателства са да мотивираме повече хора да се включат в каузата ни като доброволци, да покриваме разходите се въпреки липсата на финансиране и най-вече да вървим напред.

Пожеланието ви към идните години – какво планирате и къде искате да стигнете?
Пожеланието ми е хората да не са безразлични към случващото се около тях – да търсят информация и да бъдат активни. А ние в pravatami.bg ще направим всичко по силите ни, за да осигуряваме актуална и практична информация, докато един един pravatami.bg се превърне в Google за права и задължения.

Благодаря, Полина! Поздрави за целия екип!
Успех от мен!

Покана: Драгомира Шулева с обучение за по-добри мениджъри-лидери

IMG_8477

Драгомира Шулева – Мира (от Заедно) ето с тази си голяма усмивка помага да се решават сложни бизнес казуси и мениджъри и екипи да намират най-добрите решения. Предполагам не ви се вярва. Но е факт. Много често с нея в последните много години сме правили обучения за екипа на Ей Би Си Дизайн енд Комюникейшън и затова го знам от практиката – коучингът, осмисленото ръководене на екипи работи и помага реално на бизнеса.

В идните дни Мира организира обучение за мениджъри, което съм сигурна ще е полезна за повече от само собственици на бизнес или ръководители на големи екипи. Препоръчвам. И затова и си поговорихме.

Възможно ли е днес да има мениджър, който е едновременно успешен и не
истински лидер?
Според мен не напълно възможно или по скоро – мениджърът, който не е лидер ще има много затруднения, за да реализира своите цели . Представителите на поколениятa X &Y, които сега доминират на трудовия пазар, имат потребност да работя за някаква кауза, за да могат да реализират своите планове за личностово и професионално развитие. Това изисква едно лидерство от нов тип –автентично и социално отговорно. Не е случаен факта, че ежедневно се сблъскваме с липсата на подходящи хора в организациите, както в производството, така и в ИТ и в почти всички сектори на бизнеса. Освен да се намерят, те трябва и да се обучат и ангажират и мотивират да останат в организацията. Според мен – не липсата на кадри, а тяхното неуспешно управление и задържане е в основата на проблема с хората в организациите у нас, а и не само у нас.
Затова предлагаме да разнообразим подходите. Да изследваме и пробваме нови лидерски стилове и да можем по-уверено да избираме кой е най-ефективния от тях в дадена ситуация.
Аз самата като водещ на това обучение, научих може би най-трудния си урок като мениджър когато се учех да управлявам яхта преди около 7 години. Докато помоля екипажа да направи синхронизорана маневра за смяна на курса на придвижване и за малко не се преобърнахме. Водещият ни беше изключително спокоен и подкрепящ, обаче ми каза с весел тон – „вие току що убихте екипажа си”… Каза ми още и че, те – екипажа ми са очаквали моите команди, за да направят маневрата, а не молби и любезности, за които има друго по-подходящо време и място. Така осъзнах, че и преди ми се е случвало в желанието си да съм много демократичен лидер да изнервям всички с бавното взимане на решения и непрекъснатото търсене на консенсус за тях.
Понякога, обаче – лидерът трябва да може да стои само на кормилото и с кратки и ясни команди да избегне скала или да смени рязко курса, защото се е променил вятъра. Това важи с пълна сила за кризисните ситуации и ситуациите на промяна.
Аз отдавана съм влюбена в морето и яхтите и затова реших да използвам примери от работа на екипажите и капитана като паралел за работата на мениджърите и лидерите в предстоящото обучение.

Как се учи и развива лидерството у бизнес хората?
За мен това е като плаването – учи се главно на практика – в работата и понякога в обучителната зала или защо не на яха. Индивидуалният коучинг и обученията за лидерски умения са местата, където мениджърите могат да рефлектират и да обмислят ефективността на своя лидерски стил с помощта на професионални треньори и коучове, за да променят нещо, ако се налага.

Кои са основните коучинг имения нужни на един мениджър?
Днешният непрекъснато променящ се и „disruptive” бизнес контекст изисква и нови лидерски стилове. Ако искаме да подкрепим хората в организациите, както и своите клиенти да пробват нови подходи и креативни решения, това няма как да стане с дерективен стил или командно-контролен подход.
За да се справят с тези нови предизвикатества пред тях са им нужни по-различни – овластяващи и освобождаващи ум и сърцето на хората им умения. Именно такива са коучинг уменията.
Нашата теза е, че това са универсални умения и могат да се използват както в работата с хората, така и с клиентите, а даже с децата и вашите близки?!
Заимствани са директно от учебника на професионалните кочуове и затова сме избрали да се фокусираме само върху пет умения. Те са като пръстите на едната ни ръка и ако ги овладеем можем да опитаме ефекта от тяхното приложение. За да станете истински професиоанлен коуч обаче, ще трябва да се научите да използвате и другата си ръка, за да можете да се договаряте, да поставяте цели, да следите и подкрепяте хората, които ги постигат безрезервно и дори тогава, когато те самите са загубили вяра в себе си.
Петте базови коучинг умения, които сме избрали да демонстрираме и тренираме с участниците на нашето обучение на 3-4.10.2017-та в Хотел Мезон Хаус в София са:
– създаване на “rapport”
– дълбоко слушане
– задаване на силни въпроси
– използване на интуицията
– обратна връзка

Кой е поканен на курса на 3-4 октомври и подробности за него?
Поканили сме всички наши клиенти, колеги и съмишленици, които се вълнуват от лидерството и-морето и имат желание да научат нещо ново на практика. Ще присъстват, както мениджъри човешки ресурси, така и управители на фирми, университетски преподаватели, лекари, представители на частния публичния и неправителствения сектор, както и журналисти и вероятно родители. Нека който иска да опита от арсенала на професионалните коучове или просто да се пробва – става ли за такъв – да заповяда. Вярвам, че в Мезон Хотел ще им харесат също и кафето и закуските и най-вече отношението към клиентите.

Подробности и записване тук: http://www.zaedno-bg.com/

За Драгомира Шулева: Мениджърски опит по различни проекти и програми у нас и в чужбина с повече от 15 години опит. Ръководител проекти, обучител за Хеброс банк (300 души–фронтофис–ритейл), „Алпина”, „Карлсберг България”, “Каменица”–Управление на времето и стреса, 2007 – МКБ Юнион Банк, Старши обучител за ВИП Секюрити – Мениджърски умения за комуникация, управление на времето и даване на стимулираща обратна връзка, Старши-обучител за Кавен Орбико–мениджърски умения с фокус върху уменията за комуникация и даване на стимулираща обратна връзка, 2009 – БИЛЛА България – обучение по продажби. Ръководител проект на серия от обучения (2010 и 2011) и старши обучител за Мтел. Ръководител проект и старши обучител за Софика Груп АД – Тийм билдинг – „Създаваме бъдещето заедно” (2011), Се Борднетце България ЕООД – „Тийм билдинг – Как се строи българска къща?” (2010), EVN България – Тийм билдинг – “Комуникация без граници” (2010), Банка ДСК – “Мениджърски умения” с фокус върху планиране, делегиране, комуникация, вземане на решения и решаване на конфликти и управление на екипи (2010). Ръководител проект и старши обучител в програма за развитие на мениджърски умения за ЕПИК Електроник Асембли ЕООД (2009-2010) и “Център за оценка и развитие”, насочен към ръководители и координатори производство за Sensor Nite Industrial (SNI) (2010-2011), “Създаване на система за оценка и развитие” за Евробет ООД и други.

Сертифициран треньор по Xpert personal Business Skills и обучител на обучители.

Как се изгражда личен бранд. Разговор с Тиа от Dressed by Tia

mir_DSC_8061Тя е Тиа – лъчезарна, работлива, последователна и страстна в това, което прави. В последните години успоредно със същинската си дейност (има свой собствен моден бранд) работи активно и по своя личен бранд. Навън, изцяло насочен към чужбина. Опитът й е безценен, затова се радвам, че прие поканата ми и сподели.

Как изграждаш личния бранд? Кои основни канали подбра до момента?
Играждам бранда си Dressed by Tia (dressedbytia.com), преди всичко с постоянство и внимание към всеки процес и етап. Вярвам, че само бавното и търпеливо израстване, може да доведе до нещо наистина устойчиво, което да остане във времето.
Използвам няколко канала за популяризиране. Основна част разбира се е нетуоркингът. Без него никакъв бизнес не може да съществува, независимо дали говорим за услуга или продукт. Всъщност това е нещото, което е хубаво да започне да се изгражда, още преди да се стартира самия бизнес.
Освен това използвам така популярната „маркетинг фуния“, защото вярвам, че това е един от „най – меките“ начини, да достигнеш до клиентите си без да си нахален. Аз определено обичам по – елегантния начин на комуникация и това отговаря на моята същност. Благодарение на този метод, стигам до много хора и оставам в тяхното съзнания за дълго време. Така дори в този момент те да нямат нужда от мен, когато се случи, аз вероятно ще съм първото име, за което ще се досетят.
Друг канал е самият сайт и видимостта му в гугъл. Много усилия полагам и в това да подобрявам оптимизацията, за да достигам до повече органичен трафик. По този начин, при търсене хората могат да видят именно моята услуга, като първо решение на техния проблем. За да се случи това, разбира се са нужни повече съдържание и линкове от други сайтове към моя, което само по себе си е една цяла система и отделна стратегия.

Успоредно развиваш каналите си и за България и за чужбина, големи ли са разликите в търсенето, подхода, каналите, които използваш?
Да, така е. Работя успоредно върху това да развия бранд, както тук, така и в Щатите. Разлики има и няма как да е иначе, предвид факта, че говорим за различни култури. Американската аудитория е много по – отворена към съвети и консултации от всякакъв вид, доверяват се на хората, които са специалисти в дадена сфера и това улеснява работата. Виждат те като авторитет, още от самото начало на комуникацията с тях. В България е различно. Тук хората имат нужда от време за да ти повярват. Освен това, често се притесняват да признаят, че им липсват знания дадена сфера и това ги затваря към това да се допитват за мнение.
Именно поради това в България достигам до клиентите си, като първо показвам знанията си в статии, видеа и тв програми, които те могат предварително да прочетат и гледат. По този начин те са наясно, че могат да ми се доветят и да им помогна, когато се касае за дрескод, стил, организация на гардероба.
В Щатите тaргетирам много прецизно, защото там говорим за пазар с над 320 милиона души. Когато знам кой е моят клиент, аз знам къде да го търся. Моят перфектен клиент например е дама на възраст между 25 и 55г., обръща внимание на здравето си и външния си вид и т.н. В този ред на мисли аз знам, че трябва да таргетирам места, на които са концентрирани дами с горното описание – спортни зали, козметични студиа и подобни.
Разбира се, един от най – приятните и лесни начини, за достигане до нови клиенти си остава препоръката от уста на уста. Тук не говоря само за хора, които са били мои клиенти, но и такива, които харесват онова, което правя и вярват, че ще помогнат на някого, ако споделят повече за стайлинг услугата ми и ме препоръчат.

От къде черпиш опит и вдъхновение?
Опит черпя най – вече от практиката си, защото това е занаят като всеки друг. Вярвам, че всеки клиент е отделна вселена и винаги се опитвам да науча нещо, което ще подобри работата ми занапред. Разбира се не спирам да се обучавам. Най – често чета книги, купувам си обучителни програми и гледам лекции на чуждестранни автори, които са както в моята сфера, така и за личностно развитие. Отделям сериозно внимание на това да подобрявам себе си, защото когато се развиваш като човек взимаш по – добри решения, а това те тласка напред.
Вдъхновявам се от хора, на които се възхищавам. Това далеч не винаги са известни и популярни хора, а по – скоро интересни хора с интригуващи истории. Обичам да разбирам за това как даден човек се е справил с дадена трудност, как е постигнал нещо. Това ми помага самата аз, да погледна моите житейски ситуации под различен ъгъл.

Ако може да дадеш три основни съвета към хората, захванали се с подобна задача да продават навън изцяло?
Почни, преди да си готов и стани глух за чуждото мнение! Първото ми желание, да започна собствен бизнес беше, когато бях на 18. За жалост никой около мен не ме взе на сериозно и реших, че предприемачеството е за „големите“. Е, пораснах, но да си призная това е едно от нещата, за които винаги ще се питам „Ами, ако бях опитала тогава?“. От днешна гледна точка смятам, че човек не бива да чака, за да се почувства готов, защото това усещане идва доста време след като си започнал. Освен това 18 години е идеалната възраст да започнеш да правиш бизнес особено интернационален. Тогава нямаш толкова предрасъдъци и страхове, които да те спират да се свързваш с непознати хора от цял свят. Вече има много варианти да работиш онлайн и международно – от афилиейт, през виртуални продукти, мултилевъл, изграждане на софтуерни програми и какво ли още не.
Не спирай! Постоянството и търпението е нещо не особено типично за нашето съвремие, независимо дали говорим за България или чужбина. Ние вечно бързаме, за да видим резултатите, а всъщност най – хубавите неща искат време. И тук нямам предвид, че просто седиш и чакаш нещо да се случи, а по – скоро да посееш зрънцето на промяната и да имаш търпение да го изчакаш да даде плодове. Аз самата още се уча на това и понякога ми се струва, че всичко е на забавен каданс, но истината е, че нещата се случват, когато спреш да ги форсираш.
Убедих се, че за да продаваш навън трябва да предлагаш най – доброто обслужване и да не правиш дори минимален компромис с качеството. Ако не си готов да направиш най – доброто, просто не го правиш. Ако искаш да работиш с американци, трябва да приемеш, че клиентът е цар и нищо по – малко от това. В България все още рядко забелязвам подобно отношение, а то всъщност е половината от продажбения процес. Обслужването трябва да е с много внимание и желание да помогнеш във всеки един момент.

Успех, Тиа!