Корпоративните блогове – няколко прекрасни български примера

corporate

Темата за корпоративните блогове ме вълнува, не само защото съм фен на блоговете, но и защото виждам все по-серозното им навлизане при компаниите на Запад. За съжаление, макар корпоративните блогове да не са ново явление, все още качествени такива, списани и от големи и от малки компании се броят на пръсти. И за да дам едно рамо, пък и поглед на най-добрите – ето списък:

Блогът на ПИБ
http://blog.fibank.bg/

Блогът на Уникредит Булбанк
https://www.unicreditbulbank.bg/bg/blog/

Видима Идеал Стандарт блог
http://blog.vidima.bg/

Блог Екопак
http://blog.ecopack.bg/

Блог Имоти Доверие
http://www.blog.imotidoverie.bg/

Блог на Руал Травел
https://blog.rual-travel.com/

Блог Овъргаз
http://blog.overgas.bg/

Блог на Камакс
https://www.kamax.bg/blog/

Блог на Ремонт Експерт
http://remontexpert.bg/velikdenska-ukrasa-bez-mnogo-usiliya/

Блог на Либхер България
https://blog.liebherr.com/domakinski-uredi/bg/

Блог на Ей Би Си Дизайн енд Комюникейшън
http://blog.abcbg.com/

Още за корпоративните блогове и как максимално да извлечем полза от тях има в тази статия тук.

Три пъти Ура за Ники Неков и предизвикателствата пред младите хора

Nikolay-Nekov3

Николай Неков е мнооого прекрасен и талантлив млад човек, скромен, работлив, последователен, креативен. Да, всичко това е възможна и чудна комбинация, а за мен е чест да го познавам. Та след като идеята на Ники за собствен блог отлежава доста – отскоро той вече е факт (http://nekov.com/blog/)и това е поводът да кажем Добре дошъл на новия блогър Ники и пожелание за успех. Та, говорим си.

Разкажи за блога – дълго се подготвя за него. Как стартира и какви за отзивите за момента?
Определено доста дълго го отлагах, някъде между 4 и 5 години. Но нали знаеш, в крайна сметка намираме време само за нещата, за които имаме достатъчно силна мотивация и всичко останало са просто оправдания. И по-скоро вярвам, че периодът на отлагане е бил период на узряване на идеята.
Стартирах с публикуване на реално първият ми блог пост в дневника на 9Academy, който разказва за 3 мои мечти. Вече е факт и втория пост относно доброволчеството и ползите, които то носи. А идната седмица започвам и с фотографската рубрика, в която ще давам съвети за начинаещи фотографи и ентусиасти.

Отзивите до момента са положителни, някои хора го очакваха от доста време, а други бяха по-скоро (приятно) изненадани. Поставил съм си за цел на първият месец да съм вдъхновил поне още един човек да блогва. Има доста потенциални блогъри покрай мен, но все още са в процес на “стретегия и планиране” :) Според мен времето ще измери най-добре до колко блогът се чете, кои теми са по-интересни, провокиращи дискусия. Както и разбира се дали ще успея да спазя обещанието си и да публикувам нов пост всяка седмица.

Какви са очакванията ти? Какво ще ти донесе блогването?
Очаквам да е трудно и вече е. Като човек, който работи по няколко проекта ежедневно вероятно ще е трудно винаги намирането на достатъчно време (и сили).
Реално предизвикателствата са няколко: да пиша по-често и да провокирам себе си, да резюмирам и обличам наученото в достатъчно интересна поредица от думи и не на последно място – да го правя всяка седмица.

Вярвам, че имам достатъчно мотивация и ще се справя. Една от основните причини да започна е споделянето на натрупания опит. Реално последните 6 години съм работил по доста разнообразни проекти в сферата на маркетинг, бизнес развитие, предприемачество, доброволчество, фотография и смятам, че определено имам какво да споделя. А резюмирането на важните неща би ми помогнало да ги осъзнавам още по-добре и да си вземам още по-ценни уроци от тях. Надявам се да успея да изградя аудитория, с която да работя тясно и да доставям максимално ценна за тях информация. Това би помогнало на посланията, които искам да направя и в задачата да достигам до повече хора -естествено и без реклами.

DSC08158

Кои са основните предизвикателства, според теб, пред младите хора в професионалната им реализация днес?
Много интересен въпрос! Последната седмица имах няколко гостувания в телевизии относно “Младежки бизнес фестивал” и това е един от най-честите въпроси. А със сигурност и все по-актуален с всеки изминал ден.

Ще се опитам да резюмирам основните предизвикателства до три:
1. Информационен шум – рамки – предубеждения
Един от най-сериозните проблеми са представите и очакванията на младежите. Те често се различават драстично от реалността в бизнес средата. Рамки, изграждани с години от семейство, среда, телевизия и медии. За съжаление проблемът често съпровожда студентите от гимназията в университета, а често дори и след него. Ежедневно всички сме заливани от огромно количество информация, която по-често ни обърква и демотивира от колкото обратното.
Ключово е според мен всеки младеж внимателно да подбира – средата и хората покрай себе си, да филтрира информацията, която ежедневно го залива

2. Воля – риск – проба/грешка
Още един доста често срещан проблем – премисляме многократно действията си, преди да ги предприемем. Страхуваме се от евентуални грешки и провали. Според мен проактивните младежи винаги са крачка по-напред до целите си. В крайна сметна най-добрият начин да разберем дали определен проект или фирма са за нас е просто да опитаме, а времето ще покаже дали реалността покрива очакванията ни. Но за да сме склонни на такива и дори по-абстрактни решения се иска също и силна воля. Преди няколко години, когато бях 2-ри курс примерно реших да замина на социален стаж в Индонезия и да преподавам английски език на деца. Всички покрай мен бяха учудени как ми е хрумнало, но и до ден днешен твърдя, че това е едно от най-правилните решения в живота ми.

3. Повече план – стратегия – цели за сметка на празни мечти
Още нещо изключително важно и доста подценявано от младежите. За жалост от много години по нашите ширини (а може би не само) хората израстват с желанието за бърза печалба. И то с минимални усилия от наша страна, ако може докато си стоим вкъщи дори. Казваме си “щом на други се случва значи може и на мен” и пускаме тото, търкаме билетчета и какво ли още не. А в крайна сметка формулата е ясна – измерими краткосрочни, дългосрочни цели и отдаденост в това, което правим. Всичко различно от това ни носи предимно краткотрайно вдъхновение и резочарование.

Какво би посъветвал всеки, който не знае накъде да продължи?
Първо да се дистанцира от мненията на средата и всички хора покрай него. В стремежа си да му помогнат повечето хора налагат собственото си мнение, но всъщност няма как да знаят какво би било най-ценно за нас като личности. Затова – слушайте себе си, колкото и трудно да е понякога, резултатът ще ви хареса.
И втората част – бъдете проактивни и търсещи. Мечтаната работа няма да се почука сама на вратата ви, но пък вероятно ви чака някъде. Нужни са определени усилия, а и всяко начало е трудно – за всички. Дори чисто психически страхът от промяна е нещо, което е вродено при всички и е важно да се научим да се справяме с него. В крайна сметка живеем в свят на почти неограничени възможности – все повече в България и все по-достъпни по света.

Аз научих изключително много от работата си в Младежки Бизнес Клуб, потвърждават го и всички останали членове. Реално такъв тип доброволчески организации успяват да изграждат личности и да надграждат уменията им. Често работата им е свързана много повече с бизнеса и реални казуси от колкото стажовете в определени фирми. Затова силно препоръчвам на всички младежи да се докоснат до тази среда на мотивирани и търсещи студенти. Освен всичко дългосрочно контактите натрупани по този начин са доста важни.

Случват ли се хубави неща около теб и за кои предстоящи искаш да
споделиш?
Старая се :) Обичайно април и май са едни от най-натоварените месеци в годината (за мен поне).
Тази пролет решихме с екипа (Младежки Бизнес Клуб) да направим нещо мащабно, което да остави по-сериозна следа и дълготраен ефект за студентите. Последните 2 месеца фокусирахме усилия в организирането на целодневен Младежки Бизнес Фестивал, който цели да помогне за решаването на един от най-сериозните проблеми. А именно – липсата на кариерна ориентация по време на следването. Често студентите учат 4 или 5 години, но в края на следването си не са напълно запознати със сектора, за който са трупали познания, до колко са актуални и какво точно биха могли да работят в тази сфера. Затова избрахме 8 основни модула и решихме да ги представим чрез лекция и щанд, които да дадат нужните насоки за развитие на студентите. Събитието ще се проведе утре (4 май) в Илиев Център (до Зала Христо Ботев) е Студентски град, започваме в 9 и ще продължим до 20 часа.
Инвестираме изцяло собствени средства и ресурси. И вярваме, че с Фестивала ще помогнем на много студенти да се по-информирани, мотивирани и с по-ясни цели как да продължат личностното и професионалното си развитие.

Планираме второ издание на фестивала – вече в два дни, но повече за него ще можем да кажем след края на събитието утре. Надяваме се есента фирмите да са една идея по-отворени да подпкрепят такъв тип инициативи.

Паралелно с клуба развивам и собствено фотографско студио – 7Shots, което е специализирано в отразяването на събития, продуктова фотография, а от година и половина и в заснемане на недвижими имоти. Предлагаме няколко иновативни за страната, а и за региона решения, които помагат на инвеститорите да продават по-лесно в чужбина и от дистанция. Правим доста срещи, повечето агенции са все още пасивни, но сме оптимисти, че все пак има и достатъчно иновативни компании в сектора. В края на месеца ще сме готови и с новия сайт, който най-сетне ще успее да представи всички услуги, клиенти и проекти, по които сме работили.

Блогът на Ники е тук http://nekov.com/blog/

Три пъти Ура! за Андрей и Ривайв Вижън!

_DSC5371

Андрей Хадживасилев е млад, но вече признат и натрупал не малко опит зад гърба си филмов режисьор. Наскоро студиото му Ривайв Вижън навърши 10 години. Затова и си говорим с него,

Вече 10 години филмово студио Ривайв Вижън, а си още толкова млад. Насърчаваш ли хората под 20 години да стартират бизнес и защо смяташ това за добро?
Да развиваш своите идеи и да работиш за себе си е най-доброто бизнес начинание според мен, но е може би и най-трудното. Винаги давам съвет на приятели и познати да стартират собствен бизнес. Колкото по-рано, толкова по-добре, защото се изисква време… много търпение и постоянство. Ако ги има, рано или късно нещата почват да се случват. Аз лично намерих първата си работа сам още като ученик, а вече като тийнейджър имах богата практика и желание да се развивам в различни насоки. И това се случваше не защото се налагаше, просто имах интерес да го правя и да трупам професионален опит. Собственият бизнес беше въпрос на време. Никога не е прекалено рано или прекалено късно да го стартираш, зависи единствено как го чувстваш!

Кои бяха основните предизвикателства през първите години? И с какво е
различно днес, вече 10 години по-късно?
Основното предизвикателство в първите години е трупането на опит и реализирането на портфолио. Киното и видеото са скъпо творчество. Намирането на качествени проекти, с които може да се изявиш добре и да покажеш възможностите си са малко. А липсата на добър бюджет води до компромиси. 10 години по-късно вече е много по-лесно. Проектите сами те намират, не е нужно ти да ги търсиш и дори може да си позволяваш лукса от време на време да избираш кой да приемеш и кой не.

Как преборваше скептицизма и недоверието у някои, породени от твоята
младост, при сериозни проекти?
Прикривах младостта си с брада и по-елегантни, и официални дрехи. Определено помагаше до някаква степен. И все още го прилагам тъй като съм младолик, а може би така изглеждам по-мъдър и сериозен. По външния вид посрещат, но след това трябва да можеш и да предложиш нещо. Но младостта също така е и преимущество: голяма енергия, упоритост, добри познания и работа с новите технологии и много други.

Какви са творческите ти планове днес?
От творческа гледна точка като режисьор, след като придобих достатъчно голям опит през изминалите 10 години с комерсиални проекти, вече е време да се фокусирам в обществено полезни проекти. В следващата година-две това ще е детското игрално кино. Родните филмови творци години наред са забравили малките ни зрители и ако това продължава така, след още едно десетилетие българското кино може да няма публика.

_DSC5351

Какво пожелаваш на всички с идея за старт на бизнеса си сега?
Да се хвърлят в дълбокото и да действат сега. Не другия месец, другата седмица или утре, а днес! Ако чакат твърде дълго някой друг ще ги изпревари, така е в бизнеса.

Още за Андрей и Ривайв Вижън – в блога му – тук.

Покана за Design WeekEnd 2017 и три пъти Ура! за Емил Тотев и екип

14681796_1126362137401248_8744869916732004596_n

След пътвото, наистина успешно и вдъхновяващо събитие миналата година Design WeekEnd в Севлиево Емил Тотев и екип ученици са отново в подготовка – следва второто издание на уикенда!

Кой е поканен? Защо пак се захващат? Ето отговорите на Емо с покана към вас да се включите ако сте ученик или студент – 17-19 март в Севлиево!

Какво те мотивира отново да се занимаваш с това събитие?
След успеха на миналогодишното издание на Design WeekEnd и всички позитивни отзиви, нямаше как да не искаме да го направим отново. Веднага след него новите идеи заваляха и ето, че най-накрая дойде времето да ги изпълним. Мотивация откривам в екипа, в хората, с които работя и идеята, че отново ще се срещна с вдъхновяващи хора, някой от които вече добри приятели.

Какво е новото тази година?
Тази година имаме доста нови неща. Като цяло, всичко е по-мащабно и (несъмнено) по-интересно. Мястото, където ще се проведе събитието, също е различно. От малката зала на СУ „Васил Левски“ се местим в триетажната сграда на Трейнинг центъра на Ideal Standard, намираща се точно на центъра на града, която участниците ще имат на свое разположение три дни.
Както забелязвате, за разлика от миналата година, се вместваме не в два, а три дни, защото съдейки по преди, два дни не стигат да се насладим изцяло на преживяването, наречено Design WeekEnd.
Имаме и още, нови лектори и дори по-важно – нов формат на събитието. Освен лекции, тази година акцента ни е върху нещо малко по-сериозно – състезание. След лекциите, участниците ще бъдат разделени по отбори и ще имат 26 часа да изработят бранд на база на нашите задачи.

Очакванията на хората и интересът – по големи ли са и ще се оправдаят ли?
Интересът към събитието разбира се е голям, а след миналата година, очакванията също са големи. Вярваме, че ще оправдаем дори най-големите. Тази година мотото ни е „Предизвикай своите ограничения” и ние предизвикваме нашите в организационно отношение и се стараем да стигнем възможно най-далеч.

Кое беше по-лесно и кое по-предизвикателно този път?
След като си минал през едно нещо, с всеки следващ път то изглежда по-лесно. Вече знаем в каква посока се целим и как да действаме. Трудното и тази година е намирането на достатъчно спонсори, тъй като се стараем да осигурим на участниците ни безплатно участие, което да е на ниво разбира се. Координацията на много хора също е много трудно нещо, а предизвикателството за нас е да успеем да накараме всички да се чувстват удобно и на място.

Кой е поканен и има ли още места?
Отправяме покана към ученици и студенти с интерес към дизайн, фотография, видео и визуални изкуства. Тази година ключово значение имат и уменията. Поради състезателната част, препоръчваме да имате умения, дори малки, за да се чувствате комфортно в програмите. Място за креативни хора винаги ще има, но това, разбира се, не означава да чакате до последния момент. Влезте на сайта ни и запазете своето място в Design WeekEnd.

Пожеланието ти към екипа и към гостите?
На екипа искам да изкажа огромната си благодарност, тъй като те са движеща сила при създаването на Design WeekEnd 2017. Нека продължат да са така позитивни. А към гостите – елате, за да прекараме три невероятни и вдъхновяващи дни и не забравяйте ежедневно да предизвиквате своите ограничения.

Три пъти Ура! за Цанко и екипа на DesignMix

11707471_1438099576518488_7206071392550770131_n

Цанко Георгиев е от тези енергични, ведри, действени млади хора, които май са рядкост, но са толкова чудесни, че човек няма как да не остане във възторг, след като се запознае!

Цанко и екип приятели са решили да раздвижат умовете и сърцата на ученици и млади хора от Пазарджик и околия и организират на 25 и 26 март голямо събитие – DesignMix.

Как се роди идеята за DesignMix?
Идеята за DesignMix се роди през 2016 година по време на първото издание на конференцията DesignWeekEnd. Като част от екипа наблюдавах как всички тези млади хора са отделили от свободното си време за да могат да дойдат и да научат нещо ново и интересно от едни от най-изявените професионалисти в сферата. Когато се върнах от DesignWeekEnd се замислих дали няма нужда да се организират повече подобни събития в България. И ето че година по-късно ще се появи и първата конференция за дизайн и визуални комуникации в гр. Пазарджик. В днешно време учениците трудно избират с какво искат да се занимават, а дори много от тях нямат мечти искат просто да изкарват достатъчно пари за да преживяват независимо по какъв начин ще ги спечелят. Точно това е и целта на DesignMix за запознае участниците с няколоко прекрасни професии и да им помогне за развитието в тях.

Кое бе най-трудното в подготовката до момента?
Определено не е лесно да се организира събитие мися, че две на пръв поглед малки неща са равни по трудност, а именно избирането на правилните лектори за събитието и съставяне на програмата. Подготви ли сме изключително интересни лекции както за дизайнерите така и за фотографите, а кой знае може да имаме изненада и за програмистите. 😉

Защо полагаш всички тези усилия самият ти, каква е мотивацията ти?
Знам какво е да започнеш да изучаваш нещо и да няма кои да попиташ за помощ, но за щастие аз навреме се запознах с правилните хора които ми помогнаха да продължа обучението си и да не се отказвам. Мотивацията ми е именно, че знам, че с това събитие много млади хора ще получат подкрепата и отговорите на въпросите които са им нужни да започнат или продължат да се обучават дори и да не е в една от тези сфери.

Как отговаряш на хората, които чакат все друг да направи нещата и казват, че тук нищо яко не се случва?
За съжелени има много посредствени хора на които уж им оства много малко да станат от удобното легло и да направят нещо, но всъщност никога не успяват. На тези хора ще кажа, че ако те не искат да се развиват няма кой да им помогне и трябва да се стегнат и съсредоточат над бъдещето и успеха си!

Успех на екипа на DesignMix! Ще се видим на конференцията през март!

Ура за Tinusaur

tinusaur_project_crowdfunding_06b_s320x320fx1

Има едни фантастични хора във Велико Търново, които работят усилено в областта на Internet of things. Невен Боянов и компания сега са намислили Tinusaur – платки за обучения.

Ето какво споделя Невен:
Преди няколко дена стартирахме кампания в #Indiegogo, която да ни помогне да произведем по-голямо количество от платките и комплектите Тинузавър.  #TINUSAUR
Тези платки и комплекти ги ползваме вече повече от 3 години в курсовете и работилниците, които правим в училищата във Велико Търново и региона и в университета. Това е обучение в областта на електроника, роботика и програмиране … или по-известни напоследък като internet-of-things. ( #IoT )
Успеха на тази кампания ще ни помогне да произведем по-големи количества, а от там и да свалим себестойността на продукта като цяло и по-този начин той да стане достъпен за много по-голям брой потребители. ( #crowdfunding )
Ето линк https://igg.me/at/tinusaur ако искате да ни подкрепите.
Това е втората подобна кампания, която правим и въпреки, че предната не достигна крайната си цел всички, които си бяха поръчали продукта го получиха. Отзивите са изцяло позитивни.
Ако нямате възможност за това или нямате интерес в тази област ще сме благодарни ако споделите тази информация в вашите приятели.

Има ли вече бизнеси в България, насочени към IoT?
Да. Има бизнес.

От каква възраст учениците могат да започнат с разработка на подобни проекти и учат ефективно?
Насочено е към такива които искат да се учат сами.
Или …. към такива които правят обучение по темата.

Остават още 5 дена от кампанията и хората продължават да подкрепят Tinusaur.
Направете го и вие!

namyjruo26uwbuqezou1
THANKS TO EVERYONE THAT HELPED US – our backers, supporters, friends and everyone else who helped us make this happen. Thanks a lot to Marc Bogonovich for the 2 final contributions. He’s running a great initiative called Openwords – check it out on #Indiegogo.  Tinusaur

Колко полезни са #OpenData за теб, за мен, за всички. Боян Юруков

0766086001439535334_489955_600x458

Нали познавате Боян Юруков (http://yurukov.net/blog/)? Вероятно като блогър, граждански активист, любител на фактите. Много, много неща може да се кажат за Боян (ама наистина е от тези доста действащи и вдъхновяващи личности)! Тук, в продължение на темата за отворените данни, защото я намирам за изключително важна в етапа на развитие на демокрацията в България, продължавам серията интервюта и след Теодора Гандова и Божидар Божанов е ред на Боян.

От къде възникна големия ти интерес към отворените данни?
Трудно ми е да посоча в каква връзка точно съм осъзнал ползата от тях. Навярно покрай регистъра за безследно изчезнали Lipsva, когато осъзнах, че няма място, където да се получи надеждна и навременна информация за случаите на изчезнали. По същото време се рових доста и в статистиката на НСИ и различни отчети на институциите. Видях колко нюанси имат данните и колко е важно да се знае методологията на събирането им и условностите свързани с нея. Най-важното обаче е да са въобще достъпни, тогава, преди 7 години, това въобще беше така. Докато при случаите на изчезнали и издирвани напредък изцяло липсва, виждаме все повече отворени данни в много други институции. Особено в последните две години.

Най-търсените при теб (в блога ти) статии и визуализации с отворени данни по коя тема са?
По брой общо посещения – навярно статиите за родените българчета в чужбина, за секциите в чужбина и последно – за жертвите от ЖП катастрофите. Сериозен интерес имаше към анализа на данните от Фонда за лечение на деца. Щеше ми се да има доста повече да има внимание и към графиките за замърсяването на въздуха и демографията. Има обаче теми, за които пиша, където и 500 посещения са много, тъй като сферата на хората, които се интересуват от това е доста малка. Пример за това са географските данни на страната, визуализацията на регистрираните кучета в Пловдив и други.

Какво още може да се направи, за да се отворят повече данни на повече институции у нас?
Няколко неща са. На първо място трябва да се започне със солиден пакет от данни, които да се отворят и смеят да твърдя, че това вече е направено. Второ, трябва да има ясни изисквания и стандарти за софтуерните системи и процеси. По тази точка е поставено добро начало. Не на последно място обаче, трябва да се покаже както на обществото, така и на служителите, че отворените данни са полезни в ежедневието и работата им. Това е работа на неправителствените организации и журналистите, но държавата може да има значителна роля чрез хакатони, състезания и грандове. Поне това показва опита на държави като Великобритания, Германия и САЩ. Видимостта на нуждата и ползите от тази прозрачност и свързаност ще накарат самите служители да гледат на отворените данни не като на поредното хрумване и ПР акция на политическото ръководство, което временно се е намърдало на трона, а на неизменна стъпка от работата им която всъщност улеснява всичко останало. Някои вече виждат това, тъй като работата им куца от липсата на достъпни данни между частите на самата администрация. Други ще се опитат да блокират отварянето на данни, защото ги смятат са своя собственост или просто защото ще станат излишни като се автоматизират справките, които те досега са правили на ръка. Разпознаването на едните от другите и давайки добри инструменти в ръцете на първите ще е ключът към въвеждането на отворените данни в администрацията. Това не само ще ускори работата им и ще спести пари от бюджета, но и ще направи отварянето на данни в обществения сектор устойчив процес. Данните, които получаваме от администрацията трябва да са страничен ефект от подобрената работа, а не просто допълнителна услуга.

Липса на желание, липса на грамотност или укриване на факти, според теб, е основния мотив да не се случва лесно този процес?
От всичко по малко. Има наистина хора в администрацията, които умишлено искат да блокират прозрачността, но в по-голямата си част говорим за липса на ресурс или желание да се свърши поредното задължение, с което са натоварени служителите. В не по-малка степен процесът боксува заради смесените сигнали от ръководството и непостоянните усилия в посока отворени данни. Освен, ако отворените данни и информационната свързаност не се превърнат в норма, качеството и достъпността на публичната информация ще си останат просто прищявка на конкретния чиновник или политика на ръководен пост. Такива са, например, общо взето всички регистри в Министерството на здравеопазването.

Какви ползи може да има бизнеса от отварянето на данните и можеш ли да илюстрираш с реални примери от чужбина?
Отворените данни идват с големи обещания, което прави неизбежно разочарованието. Несъмнено има доста преки ползи от тях, като нишови приложения и информационни услуги. В по-голямата си част обаче те служат за основа на много други дейности. Пример за това са анализите не PWC и The Guardian базирани на отворени данни. Все повече компании за сравнение на имоти, коли, образование, застраховки и услуги използват публични отворени данни, за да подобрят точността си. Дори компании като Monsanto и Dupont разчитат на отворени данни, за да анализират по-добре реколтите. Компании в различни сектори използват публичната информация в управлението на риска. Много от приложенията, които използваме на телефоните си използват в една или друга степен отворени данни за времето, трафика, географски данни, замърсяването, статистика и прочие. Отворените данни все повече се превръщат във информационна инфраструктура, която подпомага частния сектор по аналогичен начин както магистралите и оптиката. Макар шепа компании да печелят пряко от отворените данни на администрацията, те ще помогнат на много други да подобрят услугите си.

Какво пожелаваш на България за 2017-та?
Повече решения базирани данни, по-малко сензации от екрана без връзка с реалността. Повече журналисти и чиновници с базово ниво на грамотност в обработката на данните, по-малко хартия и печати. Най-вече, да ускорим напредъка, който видяхме през 2016-та, а не да се връщаме назад.

Ако не сте чели при Боян последните му неща – доооста любопитни (както всеки негов пост):
Няколко интересни числа за българите в Германия

Колко опасен е ЖП транспортът в България

Равенството между половете по заетост и заплати

Колко полезни са #OpenData за теб, за мен, за всички. Божидар Божанов

0226140336-bozhidarbozhanov

Божидар Божанов – вероятно го познавате като блогър (https://blog.bozho.net/) и като един от най-големите защитници на отворените данни у нас, както и експерт по отворени данни, електронно управление и лични данни, електронна идентификация.

С това интервю с Божо продължавам изключително важната за цялото ни общество тема за отворените данни и институциите. Защото именно прозрачността може да върне доверието в тях.

Какво са отворените данни?
Държавната администрация събира всевъзможни данни във връзка с дейностите, които извършва – събира данните за проведените обществени поръчки, за качеството на въздуха, за регистрираните автогари, за външното оценяване в средното образование и т.н. Тези данни логично принадлежат на обществото, което ги е платило с данъците си, затова държавата трябва да ги “отваря”. Но за да могат да бъдат използвани от компютърни програми, които могат да анализират големи масиви от данни, те трябва да са във формат, който компютърът може да прочете лесно. Една таблица в сканиран PDF, например, представлява трудност за компютъра. CSV (ред/колона, като данните на всеки ред са разделени със запетаи) е правилнен формат за отварянето.

Защо всеки гражданин има полза от това да знае какво са и да иска да има
повече отворени данни от институциите у нас?
Защото това открива възможности. Възможности за откриване на корупционни схеми, възможности за оптимизиране на работата и разходите на държавата, възможности дори за бизнеса. Няколко примера: във Великобритания “здравната каса” плаща лекарствата на пациентите. След като отваря данните за това, едно НПО прави анализ и става ясно, че ако се покриват само генеричните лекарства, ще бъдат спестеми милиони. Друг пример: до момента всички компании, правещи софтуер, който издава фактури, трябваше да прекупуват данни за регистрираните фирми, което им струва пари. С отварянето на данните на Търговския регистър, този разход за бизнеса отпада. А с отворените за обществени поръчки можем да видим кои фирми (и “чии” фирми) печелят най-много поръчки в дадени сфери или на дадени възложители, и да фокусираме вниманието върху това.

Кои данни не бива да се отварят, според теб?
Данни, свързани с националната сигурност, както и данни, които съдържат чувствителни данни – например история на заболяванията на гражданите, или пък данъчно-осигурителната им история.

Кои са основните препъни камъни в този процес, от твоя опит?
Основните проблеми са няколко – липсата на автоматизирани информационни системи, в които се събират данните, или когато има има – тяхната остарялост и невъзможност да извадят данни. Лошото качество на събраните данни – администрацията събира само данни, които нормативно трябва да събира, което не винаги е достатъчно. Например когато в списъка на училищата няма идентификационен номер (Булстат) на училището, при смяна на името губим връзката между резултатите на това училище през годините. Третият проблем е липсата на разбиране какво са отворените данни и ниският капацитет за работа с тях – както в администрацията, така или извън нея. За голяма част от администрацията “качихме PDF на сайта си” са отворени данни (макар те да не са машинно-четими), а много рядко медиите и НПО-сектора имат капацитета да използват отворените данни.

Може ли бизнеса да има полза от отворените данни?
Горният пример с Търговският регистър е един начин, по който бизнесът вече използва отворените данни. Но има много други – ако например данните за сделките за имоти бяха публични (без да се разкрива самоличността на страните), можеше брокерите да правят анализи и прогнози на движението на пазара. Данните за регистрираните МПС-та по марка и модел могат пък да помогнат на автосервизите с планираните доставки на авточасти. И още много други.

Ти самия кой тип информация би искал да видиш вече отворен и достъпен?
Всяка. С отворените данни човек никога не знае откъде ще изскочи нещо полезно. Привидно незначителни масиви от данни могат да бъдат ключови за даден анализ, прогноза, софтуер или цял бизнес. По-скоро бих искал качеството на данните да се повиши – както при тяхното събиране, така и при предоставянето им. Затова сме заложили изисквания към всички информационни системи, които администрацията ще си поръчва оттук нататък, за да имаме “отворени данни по подразбиране”.

Какво пожелаваш на България за 2017-та?
Повече решения, взети на база на данни, и по-малко такива, взети само на база на “вътрешно усещане” (или пък на “външни мотиватори”). Както на ниво държавно управление, така и в други сфери на обществения живот. Защото ако вземаме грешни решения, въпреки, че имаме данните, на база на които да вземем правилните решения, то пропускаме огромни ползи – ползи, които други държави и други бизнеси може и да не пропуснат.

Ако сте пропуснали интервюто по същата тема с Теодора Гандова – тук е.

Колко полезни са #OpenData за теб, за мен, за всички. Теодора Гандова

15645164_10211138055996650_478891969_n

Теодора Гандова е един от малкото ярко изявени поддръжници на отворените данни у нас. И един от хората, допринесъл за наистина големия развой в положителна посока за отварянето на данни и у нас. Работи в НПО Линкс, където заедно с колегите си популяризират ползите и нуждите на обществото, гражданите, бизнеса от отварянето на данни.

Наскоро Теди гостува при студентите ми в НБУ и реших, че темата не само е важна, но и любопитна за всички нас и е нужно да стартирам серия интервюта с хората, свършили доста работа, за да минем от над 50-то до 16-то място в момента в света по отворени данни на институциите. Да, България е вече 16-та по отворени данни!

Ето какво си поговорихме с Теди:

Как само в едно изречения и простичко обясняваш както е Open data на хората?
В процеса на своята работа, публичната администрация създава и събира данни, които впоследствие публикува във формат и лиценз, които позволяват свободното им, безплатно и повторно разпространение и употреба от всички.

Какво се случи в последните 2 години, за да минем до 16-то място по отворени данни?
През последните две години се създаде общност от активисти за отворени данни, която включва както екипа от Министерски съвет, който има ключова роля „за доставката“ на данни, така и представители на граждански организации, бизнес, медии и научни среди.
В рядко за България взаимодействие всички ние успяхме с конкретни действия и последователност да популяризираме инициативата за отваряне на данни. Към момента има публикувани 1485 бази данни от централни и местни институции, появиха се приложения, визуализации и онлайн инструменти, разработени от граждани, НПО и медии.

Този прогрес оценява ли се в обществото ни?
Темата е сравнително нова за обществото ни и все още е тесен „кръгът от посветени“, но хората използват различни услуги, базирани на отворени данни, без да знаят подробности за лиценза, формата под който са публикувани.

Вижда ли вече бизнеса реални ползи от отворените данни?
Бизнесът има интерес към отворените данни, но все още в сферата на рекламата и комуникациите, все още няма примери за стартирал бизнес изцяло базиран на отворените данни, публикувани от държавата.

Дай моля  интересни примери за практическото приложение на отворените данни?
За това как отворените данни помагат в ежедневния живот на хората, бих искала да дам пример с визуализацията http://www.opensofia.info/4/page.html, която НПО Линкс разработи за това как софийските училища се справят. Тя представя успеваемостта на всички училища в столицата на базата на резултатите от националното външно оценяване след 7 клас, което помага от една страна на родителите при избор на училище за децата им и от друга на институциите да подобряват предоставянето на образователните услуги.

Какво пожелаваш на обществото ни за 2017-та?
Пожелавам инициативата за отворени данни в България да запази мястото си на гребена на вълната в Европа и все повече групи, бизнеси и организации да ги използват, за да видят реалните ползи от тях.

Повече информация на http://www.opendata.ngolinks.eu/

Мартин Милиев: добрата реклама е като изкуството – вълнува, носи послание и устоява на времето

15267789_10154790606648988_5095791471168961084_n

Има едни хора, които често остават някак невидими в целия маркетинг процес, не са толкова шумни, но са много важни също, за да върви цялата ни комуникация добре. Е, Мартин Милиев е от тях.

Един важен разговор за процесите отвъд най-видимото от маркетинговите комуникации с човек с наистина голяма експертиза и дълъг опит в тези дълбоки води.

Какво правиш през деня, работно?

Ровя из социалните медии – блогове, форуми, Twitter, Instagram, и проверявам кой какво и защо пише за даден бранд, продукт или компания. После обобщавам информацията и наблюденията си за да могат разни други хора да пишат ПР стратегии.

С какво е по-различен Интернет днес от този преди 3 и преди 10 години?

Днес – както бяха писали в Guardian (https://www.theguardian.com/technology/2016/dec/04/google-democracy-truth-internet-search-facebook) наскоро, вече взимаме интернет за даденост. Лично за мен интернет и on demand технологиите и услугите, като Zip Car, са един от основните източници на оптимизъм в съвременния свят.

Не виждам чак такава огромна разлика с интернет от преди 3 години.
10 години – скорост, размер (смарт телефоните), брой потребители и начин на употреба.

Какво казваш на хората, които считат, че Twitter за маркетингови комуникации в България не си заслужава?

Twitter наистина не е платформа подходяща за всеки бранд. Преди да зачеркнат Twitter, първо да проверят какво се случва там, дали някой говори за техния бранд и какво, дали има поле за смислена комуникация, а не просто качване на промо материали и линкове.

Какво е основното, което липсва като знание на маркетинг специалистите, за да действат адекватно онлайн?

Основният проблем, отнасящ се и за офлайн маркетинга (ако въобще през 2016 може да делим маркетинга на офлайн и онлайн), е липсата на навик на ползване на данни и анализи. Често се работи на сляпо или с маркетинг данни със сбъркан дизайн на проучването. Липсват и знания какви са предимствата и недостатъците на различните видове анализи, кога и как да се използват тези анализи.

Кампании, които са наистина “wow!” за теб?

Когато бях студент, имах късмет да изучвам история на изкуството един семестър. Дефиницията за изкуство, на която се спряхме, беше „Да вълнува, да носи послание и да устоява на времето“. Донякъде разбирането ми за wow кампания попада в тази рамка:

Ясно послание и целева аудитория, качествено изпълнение и елемент на “That was really cool”. Преведено на прост език – да си кажа „ей, това е точно за мен“ или „абе ясно, че не продават на мен, но ако им бях целева аудитория, бих купил“.

Кампании, които не увехват, които и години по-късно продължават да ме вълнуват.

Благодарности на Ники Ванчев за този клип:

Малко хора познават 2Pac в тази му роля:

И за финал:

Добре комуникираните CSR кампании също ме впечатляват, особено когато няма ясна пряка връзка между каузата и бранда (тип производител на храна дарява храна). Бих дал за пример IKEA с осиновяването на кучето (http://www.businessinsider.com/ikea-pet-adoption-2014-7) или „апартаментите“ на сирийците (http://www.adweek.com/adfreak/ikea-built-room-one-its-stores-look-damaged-home-syria-174472) . В България – Lidl и зелената линия е готин пример, Виваком и „Жълти стотинки“.

Не на последно място – малки брандове с адекватно съдържание и поведение в социалните медии. Винаги ми става приятно, когато Бял Щърк ми тоастнат чекирането със страхотния им IPA в Untappd (https://untappd.com/b/white-stork-beer-co-india-pale-ale/1520928).

На къде върви Интернет?

Върви към поредният разлом в историята на човечеството.
Както през 1644 Джон Милтон и британският парламент са се чудили как да се справят с дезинформацията и свободното ѝ циркулиране сред масите, така и човечеството и технологичните гиганти като Google и Facebook ще трябрат да преболедуват сегашното състояние на инфорамцията и съдържанието в интернет.
Ще продъжлаваме да търсим баланс между ползите, рисковете и навлизането в личното пространство на технологиите и данните (http://www.newyorker.com/tech/elements/augmented-urban-reality?mbid=social_twitter, https://www.theguardian.com/technology/2016/nov/22/google-bar-shop-busy-real-time-live-data-black-friday?CMP=twt_gu). Накрая Julian Simon пак ще се окаже прав.

(снимката е от гостуването на Марто в НБУ при моите студенти маркетинг, декември 2016).