Ура за Георги Маринов, ePay.bg и Първите в българския интернет

g-marinov

Споделено с … Георги Маринов

Този текст е изцяло взет от книгата Първите в българския интернет, на Горица Белогушева и Жюстин Томс (виж по-долу). Интервюто е направено през 2002 година. Фактите и информацията са както са звучали и публикувани през 2002 година.

Георги Маринов – една от култовите и интересни личности в родното Интернет пространство.
В младежките си години се занимава с музика – джаз китарист. Завършва висше образование в Медицинска академия – София. Работи две години като психиатър. Научен сътрудник по медицинска информатика във ВМА – София, до 1991. Oт 1993 г. основател и управител на Датамакс АД. Участвал в разработените от фирмата банков софтуер (1993), система за клиринг и сетълмент на плащания с международни банкови карти (1998), Интернет платежна система – ePay.bg (1999), система за плащане на периодични сметки през цифрови и мобилни телефони – ePayVoice (2001), първия български Интернет банков клон (2001) и много други.
Георги Маринов е член на журито на конкурса БГ Сайт.

Първата и най-популярна система за онлайн разплащания у нас ePay.bg е дело на фирма Датамакс АД с ръководител Георги Маринов. Системата се разработва около 6 месеца и е промотирана за първи път на изложение, организирано от “Виа експо” на 13 октомври 1999 г. Първата банка, включена в ePay.bg, е Първа инвестиционна Банка – София. Около седмица след анонсирането на системата се включва и първият търговец – www.bgvirtual.com – електронен магазин, продаващ основно книги и музикални компактдискове.

Първата транзакция, осъществена у нас онлайн, е на 19 ноември 1999 в 17:34:25 часа на стойност 99 лв. Това е поръчка от Иво Байлов, програмист в Датамакс АД – компактдиск на ФСБ от www.bgvirtual.com.

Как започна всичко?
В средата на 90-те години се сформира БОРИКА като дружество на БНБ и в България започва прилагането на банкови карти. Нашата фирма беше създала и поддържаше по това време банковата информационна система на Първа инвестиционна банка. През 1996 г. банката започва да издава своите дебитни карти с помощта на картова система, разработена от нас. През 1998 г. започва издаването и на международните банкови карти MasterCard и Cirrus/Maestro. През 1999 г. БОРИКА обмисля идеята за разработка на софтуер за авторизация на плащания с кредитни карти. Но по онова време общият брой на издадените кредитни карти за страната е 2000 – 3000, докато дебитните са около 600 – 700 хиляди (днес са над 1 300 000). През пролетта на 1999 г. се срещнахме с г-н Александър Матрозов и ръководството на ПИБ и обмислихме идеята за система за онлайн разплащания с дебитни карти. Трябваше да разработим системата, да убедим банки, клиенти и търговци да се включат и практически да използват онлайн плащанията. Днес вече имаме 19 банки, включени в ePay.bg, и значителен брой търговци.
Сред първите онлайн магазини бяха Bgvirtual.com, Bgstore.com, “Орбител”, “Мобиком” и др.

Голям ли бе рискът? Или по-скоро това бе една авантюра? Защо се заехте с ePay.bg?
Инерцията бе голяма. Всеки ден слушахме как в САЩ се развива електронната търговия и какви печалби се реализират. Ние бяхме реалисти. Направихме ePay.bg най-вече за това, за да го направи все пак някой у нас.
Не е никак лесно цялата система да се осъществи, да заработи. Не е толкова трудно да се напише софтуерът. Трябваше да се осигури доверие и комуникация с банките, БОРИКА, търговците и клиентите. Трябваше да се познава в детайли механизмът на функциониране на картовите системи и още множество подробности.

Смяташ ли, че ePay.bg даде тласък в развитието на родния Интернет?
Приносът ни според мен е основно психологически. Това е една важна крачка – в началото на “светлото бъдеще”. Хората знаят, че го има, функционира и си казват “Дай да правим нещо …”.

Защо все още не са много популярни онлайн разплащанията у нас?
Основните проблеми са недостатъчната платежоспособност и липсата на търговци, предлагащи атрактивни онлайн стоки и услуги. За търговците не е лесно да поддържат скъпа и сложна онлайн търговия, при положение че трудно се постига възвращаемост на инвестициите. Освен това доскоро банковите карти не бяха достатъчно разпространени. За радост дойде вече времето, когато все повече предприятия плащат възнагражденията на служителите си чрез банкови карти – нещо, което наистина е по-удобно и по-евтино.

Кога очакваш “големия бум” в онлайн разплащанията?
Такъв няма да има. Всичко според мен ще става бавно и равномерно. Кривата върви нагоре, но няма да има революция, защото няма какво да я предизвика. Система за онлайн разплащания има, ePay.bg е нещо познато, остава да видим неговото по-масово прилагане.

Кои са основните потребители на системата?
Основно ePay.bg се ползва от частни лица. Най-активните потребители в момента са родените между 1975 и 1977г.
Общо за момента потребителите на ePay.bg са над 14 000, с над 5000 операции месечно.
След банковите и финансовите операции най-популярно е заплащането на услуги, заплащането на сметките за електричество, парно, GSM. Най-купувани са достъпът до Интернет, както и подаръци, книги, CD-та. Закупуването на стоки е около 10% от обема на всички транзакции.

Какъв е родноезичният Интернет днес, според теб?
Има много голямо разнообразие, но малко информация. Всеки изкарва нещо онлайн, просто за да го има. Целият спектър от теми е покрит, но голям обем професионална информация освен новини липсва. Няма сериозно съдържание. Много хора вече имат достъп до Интернет и това, надявам се, ще доведе до положителна промяна на тази ситуация.
еPay.bg и Законът за електронния подпис изиграха своята роля в това търговците, админстрацията и банките да приемат Интернет за надеждна и ефективна среда за бизнес. Тяхна е ролята да предложат съдържание в тази среда, не само фирмена информация. Тук е ролята и на университетите, които имат за задача да публикуват в свободно достъпен вид максималното възможно количество специализирана информация, макар това да е трудно и скъпо.

2

С Гори (Горица Белогушева) се видяхме по приятелски-професионално на бира през 2002-ра, след като бяхме написали статия “Първите 10 години на Интернет в България” за излизащия тогава вестник Интернет и решихме статията да прерасте в книга. Книгата “Първите в българския интернет” издадоха ИК Сиела през 2003-та, превъзходното й оформление дължим на Здравко Здравков, а корицата на Даниел Смиловски, отговорен редактор Любомила Малякова и редактор Виктория Лазова.

Минаха много години оттогава. Решиме, че е време да възродим част от съдържанието. Да му се усмихнем. Да измерим до къде сме стигнали с Интернета :) Затова и в поредица публикации в този блог ще се появят част от интервютата от книгата “Първите в българския интернет”.

Ура за Office In The Woods, Тането и работата сред природата!

20155876_1544313682287494_4015053241269203108_n

Тането и Поли (въпреки, че тя кърми малкото им 49-дневно бебче, тя е CIO-то – Chief Inspirational Officer) са двама мечтатели, които работят по Office In The Woods и алтернативни места за работа сред природата. Мен много ме радват! Защо го правят и как – говорим си с тях по темата:

Тане, как възникна тази идея за споделеното пространство и кога, как, с
кого я реализирахте?
Стана постепенно, като в началото ние лично видяхме потребността и нуждата на свой гръб още докато бяхме корпоративни служители през 2011 г. Тогава двамата с Поли (моята приятелка, колежка, партньорка и жена) бяхме на ски ваканция в Чепеларе и карахме сноуборд на Мечи Чал, и въпреки, че бяхме в отпуска ни се наложи, с цел адкватно обслужване на служебните си клиенти да понапишем по 3-4 спешни мейла. За щастие спахме на връх Мечи Чал във високопланинската вила там и хубаво, че имахме лаптопи с нас, та успяхме в рамките на няколко часа да свършим необходимата кореспонденция по мейл и по телефон. Реално успяхме и да покараме сноуборд съвсем доволно… единственото лошо беше, че работихме докато си бяхме взели официално отпуска. Веднага си помислихме, че добре би било да си работим, но да не сме в отпуска, а в същото време всички наши бизнес контрагенти да не знаят, че не сме в офиса – реално интернет свързаността, скоростта и технологиите го позовляват. Истината обаче е, че нямаше това как да стане, заради корпоративната политика на тогавашния ни работидател, но така или иначе идеята бе валидирана….
Впоследствие някак си случайно попаднахме на един start up уикенд 2012 през май, а малко по-късно се озовахме на откриването на Бетахаус на 2 юни 2012 – тогава видяхме заряда, енергита, еуфорията, съдружието и позитивите на т.нар. дигитална екосистема….Някак си естествено в края на 2012 г. трайно се преместихме в Чепеларе да си живеем семейно и се насочихме към всокопланинска зимна и лятна рекреационна и туристическа дейност, която се изразяваше в многоаспектен характер – организиране на спортни състезателни събития, иновативни тиймбилдинги, ски/сноуборд/байк обучения и преходи, разработване на концепция за възраждане на климатолечението в Средните Родопи и в частност възобновяване на климатолеченито в Чепеларе, което има повече от вековна традиция…. та малко по-малко няколкото обекта, с които се бяхме захванали трябваше да ги разработваме в различни турисически таргет сегмента. Разпознаваемостта на локацията ни е предимно зимна, асоциирана със ски и сноуборд туризъм, но малко хора знаят какви са ни ресурсите и възможностите за целогодишно привличане на хора….
Отне ни 1-2 години докато започнем по-осъзнато да таргетираме и привличаме хора, чиито професии се побират в една раница с лаптоп и им позволяват да си работят от където си искат. В началото през юни 2014 г. бяхме поканили наши партньори и приятели, които да осигурят дигиталното популяризиране и отразяване на байк и хайк състеанието Лятна Чепелареада, което организирахме и те някак си останаха при нас за повече от седмица. Бяха си донесли лаптопите, дронове, камери, големите екрани и мощните декстоп компютри, с които монтираха видео… Неусетно видяхме, как три екипа, които до преди това не са се познавали, започнаха взаимно да си помага, намериха общи теми в личен план и в бизнес перспектива… Някак си през деня всеки си работеше нещо, вечер на по бира около огъня се обменяха идеи и неусетно приятелствата се задълбочаваха, споделянето на информация и вдъхновение растеше и накрая всеки си тръгваше прегръщайки се.
Така реално видяхме, че вече сме готови да направим Mountain Restart Office – това беше прототипното име на двете ни работни места – това в Чепеларе и това на Мечи Чал 1830м над Пампорово и Чепеларе в гората, където имахме безупречен интернет и възможност за настанявана с по 20 души и на двете места.
През лятото с общи приятели, осъзнали общите ни интереси и идеи се намерихме с Цецо, който базиран в Бистрица е мислил за подобен Офис в гората и големият ни осъзнат старт с Office In The Woods беше октомври 2014, когато приехме 35 души фирма с мултинационален екип, които направиха едноседмиче team retreat при нас – https://www.youtube.com/watch?v=KSONVKsV_cw.
Осъзнахме, че добавената ни стойност не е само бързият интернет, продуктивната офис среда, а и многото неща, които им предлагаме да правят преди, след и по време на работа – спорт, кръжоци, кулинарни работилници, посещение на местни забележителноти, семейни занимания и вскакви други неща, които може да се сети човек, че му липсват в града, а се сеща за тях в малкото планинско градче Чепеларе.
Та така по-организирано и целенасочено от лятото на 2015г. започнахме да правим Летни и Зимни лаптопаджийски лагери (CoWorkation Camps), като за определен период от време, наистина ставаме “споделено” пространство, когато за даден период от време различни хора се намират и запознават и колаборират заедно в Родопите. Отдалечеността и сезонността на локацията е специфична и забелязахме, че за да сме устойчиви трябва да наблгаме на двата силни сезона, в които имаме добавена стойност за гостите ни – Лятото и Зимата.

15589656_1314042375314627_938366340631246606_n

Какво е новото този сезон? Има ли вече повече хора?
Новото този сезон е, че процесите са по-ясни, нещата, които предлагаме са усъвършенствани, офис пространствата ни са с подобрена инфраструктура (интернета ни достига до 100мб), зимата отворихме и третата ни локация на Office In The Woods @ 1650m в Пампорово до хижа Студенец, където налагаме camping/glamping усещане, имиджа ни на надежден партньор е утвърден, все по-големи корпортавни структури ни се доверяват и пращат свотите екипи на изнесен офис (Pgrogress, Komfo, Experian, VMware, HP), партньорите, с които работим на местно ниво, предлагащи рестартиращите спортно-туристически атракции са все по-екипирани и с професионален опит т.е. за 3 години можем да кажем, че сме сработили с местните и сме мост между гостуващите ни лаптопаджии и всичко, което е около тях в дивата гора на 2000м над Чепеларе и Пампорово и им помагаме за всичко, от което имат нужда по време на престоя им при нас.

Латото или зимата сте по-привлекателни?
Видяхме, че хората са различни и по различен начин възприемат концепцията и локацията през двата сезона. Тази зима на Пампорово имахме доста фриленсъри, които осъзнато бяха дошли да карат ски и борд, а работата я вършеха вечер или много рано сутрин. През лятото, тъй, като деня е по-дълъг и природата позволява да се правят повече неща на открито, тогава нормалния работен процес е налице и пак остава какво да се прави след работа, а доста често вместо губейки време по градски задръствания сутрин с гостите ни караме колела, играем тенис или плуваме….

Не смятам, че сме по- в един или в друг сезон – просто щастието за нас е, че Чепеларе и средните Родопи около нас предлагат много значими забележителности (Чудните мостове, Националната Астрономическа обсерватория на Рожен, върхове Снежанка, Мечи Чал и Перелик, които са дотъпни с лифт и автомобил), а всичко това в добавка със лековитият въздух и многото възможност и за масов и професионален спорт правят дестинацията ни прекрасна локация за истинска рехабилитация и антистрес терапия на динамично работещите градски хора.

Какво си пожелаваш
Да сме живи и здрави, заобиколени със зареждащи ни с енергия и ентусиазъм и позитивизъм човеци, които искат да прекарат и споделят част от времето си с мен, моето семейство и моите деца и дано след време тези “позитивни лаптопаджии” да се окажат мултипликатор или поне едно от факторчетата, които ще съживят, дори и сезонно Родопите, които, както доста голяма част от провинционалната част на България, започва да се оголва откъмто локомотивчета, двигателчета и променящи и правещи средата около себе си по-продуктивна и оживена.

Абе да сме живи и здрави :)

За всички любопитни – намерете ги онлайн и дайте по един лайк поне, а като ви е време за малко работа сред природата – ето: Office in the Woods
@ Chepelare/Mechi Chal/Pamporovo
+359 879 99 18 09 / +359 885 74 17 79

Успех на Office in the Woods!

Ура за дигиталните номади, coworking местата. Разговор с Райна Цветкова

Rayna_Tzvetkova_2016
Райна Цветкова е специалист по маркетингови и дигитални комуникации. Работила е за организации като ING, DDB, Groupama , а като дигитален номад за SDSD, Cargill, Advent Group и др. От 2008 година списва личен блог на английски, на теми, които я вълнуват – книги, пътешествия и хора – https://tzvetkova.wordpress.com. Обича да работи и да пътува. Вярва, че хората са по-продуктивни когато са щастливи на работното си място където и да е то. Наскоро стартира и рубрика в блога си за иновации на пазара на труда, защото е дълбоко убедена, че гъвкавите подходи ще се утвърждават все по-осезаемо.

Ето, за всичко това си говорим с прекрасната Райна и нямаше как да не споделя тези разговори и тук, в блога.

Digital Nomads – какво е твоето определение за това ново явление? А ти за такава ли се считаш?

Дигиталните номади [Digital Nomads ] са хора, които използват телекомуникационни технологии, за да изкарват прехраната си и водят номадски начин на живот. Те обикновено работят от разстояние – от вкъщи, от кафенета, обществени библиотеки или пространства за съвместна работа и могат да бъдат в която и да е точка на света където има надеждна връзка с интернет. Така изпълняват задачите, които традиционно се извършват на едно стационарно работно място.

Този начин на работа е доста популярен в САЩ, Австралия и някои европейски страни. В България, според мен, тепърва набира популярност, предимно сред ИТ специалистите, създателите на съдържание и дигиталните маркетолози, но пък почти всяка работа, която се извършва на компютър в офис, може да се извършва и дистанционно. Няма съмнение, че дистанционната работа се увеличава.

Едно скорошно проучване на Toptal на 1000+ глобални лидери и мениджъри установи, че над половината от анкетираните предвиждат увеличение на дистанционно изпълняваната работа. За разлика от тях, само пет процента очакват количеството на работа от разстояние да намалее. Отвъд емпиричните данни, изведени в това проучване, има ясни причини, поради които обемът на отдалечената гъвкава работа ще продължава да расте.

Първо, новите комуникационни технологии улесняват сътрудничеството в реално време в световен мащаб. На второ място, нарастването на платформите за онлайн набиране на кадри позволява откриването на такива, независимо от това, в коя точка на света са и осигурява ефективен механизъм за тяхното временно наемане. Тези мрежи позволяват на работодателите да наемат конкретен набор от умения, от които се нуждаят, без разходи, свързани и административни въпроси, визови проблеми и т.н.

Взети заедно, тези тенденции предлагат преразпределение на знанията и уменията в рамките на икономиката на талантите. Комбинацията от напредъка в технологиите за сътрудничество и платформите, които ефективно съчетават съответните умения с нуждите на бизнеса, създават по-добри условия за свързаност и осигуряват по-голям избор, както за работодателите, така и за служителите.

Да, аз считам себе си за дигитален номад и се опитвам да популяризирам този начин на живот и работа. Искам да подчертая, че разликата не е в начина на работа, а по-скоро в начина на живот. Да си дигитален номад е много мотивиращо за високо организирани хора, които са ориентирани към изпълнение на поетите задачи в срок и качествено. При дигиталните номади често липсва разграничение между работно и свободно време, като работните часове в седмицата могат да са много повече от тези, които някой би изисквал от тях в офис. А да не забравяме и предизвикателствата, които различията в часовите зони, често поставят пред тях.

Преди Коледа (2016 г.) участвах в Coworking Camp – това е временно пространство за съвместна работа, към което се присъединиха предприемачи, хора със свободни професии и дигитални номади от различни краища на света. Тези хора бяха решили, че за няколко седмици през зимата искат да работят от някое слънчево кътче и там да създадат нови контакти или да развиват бизнеса си. Там се запознах с изключително интересни хора от различни страни, като организаторите от началото на 2017г. развиват успешно пространства за съвместна работа и в Банско – http://coworkingbansko.com/.

Има ли вече култура, според твоите наблюдения, бизнесът у нас да е по-гъвкав откъм предлагане на дистанционна работа, почасова, на свършен труд?

Бизнесът в България в това отношение – наемането на хора почасово или дистанционно, според мен, е все още доста консервативен. Някак не се отчитат разликите, че различните хора биват мотивирани от различни неща. Едни са по-продуктивни сутрин, други вечер, трети например след тичане в парка. Ако са ясни задачите за деня/седмицата/месеца и сроковете за изпълнението им, механизмите за осъществяване на работния процес не биха били проблем.

Защо има страх или става дума по-скоро за силен консерватизъм?

Повечето мениджъри продължават да предпочитат служителите им да работят в офис, а не да са физически далеч от ръководството и колегите. Но е очевидно, че отдалечената работа, изпълнявана от гъвкави таланти, вече е добре застъпена във функции и индустрии, които са във възход. В средата на юни тази година, Automattic, компанията, която стои зад популярната платформа за блогъри WordPress и куп други бизнеси, взе решение да затвори офиса си в Сан Франциско. Голяма част от служителите на фирмата – над 500 човека, разпръснати в повече от 50 държави по света, от години работят на пълен работен ден дистанционно – от домовете си, кафенета или кой откъдето е избрал.

Sun_1

Кои са най-подходящите професии за фрийланс работа, дистанционно?

Делът на хората с отдалечени работни се разраства в професии като ИТ, маркетинг, управление на проекти, управление на човешките ресурси и др. Там където водещото е какво и как си свършил е без значение от къде работиш. Някои хора са по-организирани в офис, други са по-продуктивни когато те сами избират къде и кога да работят – дали от 3 до 11 сутрин, например или от 16 до полунощ.

Има вече няколко co-working места в България. Дали се използват и от българи или основно от чужденци?

Да, броят им непрекъснато расте. Познавам българи, които работят в тях и много чужденци. Общността в Банско, например, не спира да ме изненадва с все повече нови хора от все повече страни.

Какво е да работиш в co-working space? Какви са предимствата?

Страхотно е! Интернет връзките са бързи и надеждни. Хората са различни и ако ти е нужен съвет в твоята или извън твоята област винаги има към кого да се обърнеш. И никой на никого не е шеф или подчинен там. Всеки е съсредоточен в своите си задачи. А много често хората и се забавляват заедно в свободното си време. Този мини сайт, който направих като доброволец по време на Coworking Camp в слънчева Анталия ще ви даде малка представа, за това как изглеждат нещата когато работите дистанционно – https://side2016turkey.wordpress.com/

А ето и кратко видео – https://drive.google.com/file/d/0B57PkDYyMS6dcHZkaHFIQ0pGUDg/view

Благодаря на Райна за това интервю! Хайде дигитални номади, вие сте!

Ура за Тео и Щрихи от Варна

19578463_10209622644111753_1739954262_n

Теодоси Бялков се занимава с различни неща, но в случая ще си говорим с него за блогове и защото блогът му Щрихи от Варна го следя и е сред любимите ми, реших, че е добре да си поговорим и се радвам, че Тео прие тази покана.

Как, кога дойде идеята за Щрихи от Варна?
Добре е, че в блога мога да видя кога е първата ми публикация. С изненада установих, че тази публикация си няма даже заглавие /смятай колко съм бил наясно какво правя :) /. Та първата ми публикация е от преди почти 5 години на 27.07.2012 г.
Самата идея все пак ме споходи няколко месеца по-рано , гледайки колко преходни и нетрайни са афишите в града, си помислих, че за някой все пак би било интересно, да може да види, какви са били заглавията в театрите и кината и кой е пял на концерт преди време във Варна. Реших да опитам, без претенции за изчерпателност и да запечатвам гледки от променящия се град.
Наясно съм че снимките ми не са професионални , но от друга страна те запазват спомена за времето такова каквото е било. Много рядко пиша коментари в Щрихи от Варна предпочитам снимките да говорят без моя помощ.

19756087_10209639581655181_871060219_n

Кои са темите, които те вълнуват най-често и споделяш в блога си?
Отначало си мислех, че афишите ще са основната ми тема, но почти веднага се наложи и още една тема , която е много важна за мен и тя е за старите сгради във Варна.

За мое голямо съжаление виждам как центъра на Варна е много скъп, за да си позволи да стоят там някакви си стари съборетини , пък нищо че носят непреходен дух, друго си е да вдигнеш поредната офис сграда от която ще изкараш по 2 – 3000 евро на квадрат , какво ти пука, че децата ти няма да видят тази красота ? От друга страна съм съвсем наясно , че поддръжката на такива сгради не е лесна и че всеки има право да разполага със собственоста си както намери за добре. Но фактите са на лице , или по-точно някои даже са изчезнали. Като сградата на бул. ”Приморски” 21.

19691407_10209639583855236_615622955_n

Друга любима тема ми е графитите в града. Те също са временни а някои от тях са много интересни, За съжаление има много драсканици които не носят никаква красота.

Харесва ми също и гледката рано сутрин на изгряващото слънце и то често присъства в щрихите :

19756156_10209639629656381_553594_n

Освен изброените преди малко има още много други преходни моменти от живота на Варна , които се опитвам да запечатам.

Лично ти кои блогъри харесваш и следваш?

Преди време следях http://eenk.com/, http://kaka-cuuka.com/ , http://timurcommandos.blogspot.bg/ /за жалост в нито един от тях в момента не се публикува нова информация/. Често попадах и на други интересни места. Когато харесах някой блог ми беше много интересно да се зачета в неговия BLOGROLL и така да открия още интересни места. С времето и все по-дълбокото навлизане на Facebook в ежедневието ми, вниманието което отделях на блогове се премести към дуварите на различни интересни за мен хора.В момента не следя целенасочено нито един блог. Разчитам на препоръките на приятелите от Facebook, така по-мързеливо се ориентирам кое си заслужава четенето.

19679574_10209639624896262_386817886_n

Къде, според теб, е мястото на блогърите в медийния пейзаж у нас днес?

“Между фикуса и прозореца, да не му духа на фикуса” – това не е мнението ми а по-скоро е тъжен опит за ирония. Място за блогърите ще има , но пътя към това място все по-често ще минава през социалните мрежи. За блогърите ще е все по-трудно да запазват интереса и вниманието на една по-широка аудитория.

Все пак винаги ще има блогове, които ще са ми интересни за четене : Комитата и Стойчо: http://komitata.blogspot.bg/, Усмихни се : http://smiling.webreality.org, Касиков: http://kassikoff.blogspot.bg/, Грандоман: http://grandoman.com/, Блогът за икономика: http://ikonomika.org/, Ъплоуднати постинги за делитване: http://sulla.bg/ и много други на които ще попадна в един или друг момент , по един или друг начин.

Какво си пожелаваш?
Мир и здраве :)
Мечтая също така и да видя някои от старите емблематични сгради на Варна събудени за нов живот.Една химера която ме преследва напоследък, е как варненци се самоорганизират и възстановяват в целия и блясък сградата на бившата Софийска банка във Варна:

19756136_10209639633336473_498727496_n

Корпоративните блогове – няколко прекрасни български примера

corporate

Темата за корпоративните блогове ме вълнува, не само защото съм фен на блоговете, но и защото виждам все по-серозното им навлизане при компаниите на Запад. За съжаление, макар корпоративните блогове да не са ново явление, все още качествени такива, списани и от големи и от малки компании се броят на пръсти. И за да дам едно рамо, пък и поглед на най-добрите – ето списък:

Блогът на ПИБ
http://blog.fibank.bg/

Блогът на Уникредит Булбанк
https://www.unicreditbulbank.bg/bg/blog/

Видима Идеал Стандарт блог
http://blog.vidima.bg/

Блог Екопак
http://blog.ecopack.bg/

Блог Имоти Доверие
http://www.blog.imotidoverie.bg/

Блог на Руал Травел
https://blog.rual-travel.com/

Блог Овъргаз
http://blog.overgas.bg/

Блог на Камакс
https://www.kamax.bg/blog/

Блог на Ремонт Експерт
http://remontexpert.bg/velikdenska-ukrasa-bez-mnogo-usiliya/

Блог на Либхер България
https://blog.liebherr.com/domakinski-uredi/bg/

Блог на Ей Би Си Дизайн енд Комюникейшън
http://blog.abcbg.com/

Още за корпоративните блогове и как максимално да извлечем полза от тях има в тази статия тук.

Три пъти Ура за Ники Неков и предизвикателствата пред младите хора

Nikolay-Nekov3

Николай Неков е мнооого прекрасен и талантлив млад човек, скромен, работлив, последователен, креативен. Да, всичко това е възможна и чудна комбинация, а за мен е чест да го познавам. Та след като идеята на Ники за собствен блог отлежава доста – отскоро той вече е факт (http://nekov.com/blog/)и това е поводът да кажем Добре дошъл на новия блогър Ники и пожелание за успех. Та, говорим си.

Разкажи за блога – дълго се подготвя за него. Как стартира и какви за отзивите за момента?
Определено доста дълго го отлагах, някъде между 4 и 5 години. Но нали знаеш, в крайна сметка намираме време само за нещата, за които имаме достатъчно силна мотивация и всичко останало са просто оправдания. И по-скоро вярвам, че периодът на отлагане е бил период на узряване на идеята.
Стартирах с публикуване на реално първият ми блог пост в дневника на 9Academy, който разказва за 3 мои мечти. Вече е факт и втория пост относно доброволчеството и ползите, които то носи. А идната седмица започвам и с фотографската рубрика, в която ще давам съвети за начинаещи фотографи и ентусиасти.

Отзивите до момента са положителни, някои хора го очакваха от доста време, а други бяха по-скоро (приятно) изненадани. Поставил съм си за цел на първият месец да съм вдъхновил поне още един човек да блогва. Има доста потенциални блогъри покрай мен, но все още са в процес на “стретегия и планиране” :) Според мен времето ще измери най-добре до колко блогът се чете, кои теми са по-интересни, провокиращи дискусия. Както и разбира се дали ще успея да спазя обещанието си и да публикувам нов пост всяка седмица.

Какви са очакванията ти? Какво ще ти донесе блогването?
Очаквам да е трудно и вече е. Като човек, който работи по няколко проекта ежедневно вероятно ще е трудно винаги намирането на достатъчно време (и сили).
Реално предизвикателствата са няколко: да пиша по-често и да провокирам себе си, да резюмирам и обличам наученото в достатъчно интересна поредица от думи и не на последно място – да го правя всяка седмица.

Вярвам, че имам достатъчно мотивация и ще се справя. Една от основните причини да започна е споделянето на натрупания опит. Реално последните 6 години съм работил по доста разнообразни проекти в сферата на маркетинг, бизнес развитие, предприемачество, доброволчество, фотография и смятам, че определено имам какво да споделя. А резюмирането на важните неща би ми помогнало да ги осъзнавам още по-добре и да си вземам още по-ценни уроци от тях. Надявам се да успея да изградя аудитория, с която да работя тясно и да доставям максимално ценна за тях информация. Това би помогнало на посланията, които искам да направя и в задачата да достигам до повече хора -естествено и без реклами.

DSC08158

Кои са основните предизвикателства, според теб, пред младите хора в професионалната им реализация днес?
Много интересен въпрос! Последната седмица имах няколко гостувания в телевизии относно “Младежки бизнес фестивал” и това е един от най-честите въпроси. А със сигурност и все по-актуален с всеки изминал ден.

Ще се опитам да резюмирам основните предизвикателства до три:
1. Информационен шум – рамки – предубеждения
Един от най-сериозните проблеми са представите и очакванията на младежите. Те често се различават драстично от реалността в бизнес средата. Рамки, изграждани с години от семейство, среда, телевизия и медии. За съжаление проблемът често съпровожда студентите от гимназията в университета, а често дори и след него. Ежедневно всички сме заливани от огромно количество информация, която по-често ни обърква и демотивира от колкото обратното.
Ключово е според мен всеки младеж внимателно да подбира – средата и хората покрай себе си, да филтрира информацията, която ежедневно го залива

2. Воля – риск – проба/грешка
Още един доста често срещан проблем – премисляме многократно действията си, преди да ги предприемем. Страхуваме се от евентуални грешки и провали. Според мен проактивните младежи винаги са крачка по-напред до целите си. В крайна сметна най-добрият начин да разберем дали определен проект или фирма са за нас е просто да опитаме, а времето ще покаже дали реалността покрива очакванията ни. Но за да сме склонни на такива и дори по-абстрактни решения се иска също и силна воля. Преди няколко години, когато бях 2-ри курс примерно реших да замина на социален стаж в Индонезия и да преподавам английски език на деца. Всички покрай мен бяха учудени как ми е хрумнало, но и до ден днешен твърдя, че това е едно от най-правилните решения в живота ми.

3. Повече план – стратегия – цели за сметка на празни мечти
Още нещо изключително важно и доста подценявано от младежите. За жалост от много години по нашите ширини (а може би не само) хората израстват с желанието за бърза печалба. И то с минимални усилия от наша страна, ако може докато си стоим вкъщи дори. Казваме си “щом на други се случва значи може и на мен” и пускаме тото, търкаме билетчета и какво ли още не. А в крайна сметка формулата е ясна – измерими краткосрочни, дългосрочни цели и отдаденост в това, което правим. Всичко различно от това ни носи предимно краткотрайно вдъхновение и резочарование.

Какво би посъветвал всеки, който не знае накъде да продължи?
Първо да се дистанцира от мненията на средата и всички хора покрай него. В стремежа си да му помогнат повечето хора налагат собственото си мнение, но всъщност няма как да знаят какво би било най-ценно за нас като личности. Затова – слушайте себе си, колкото и трудно да е понякога, резултатът ще ви хареса.
И втората част – бъдете проактивни и търсещи. Мечтаната работа няма да се почука сама на вратата ви, но пък вероятно ви чака някъде. Нужни са определени усилия, а и всяко начало е трудно – за всички. Дори чисто психически страхът от промяна е нещо, което е вродено при всички и е важно да се научим да се справяме с него. В крайна сметка живеем в свят на почти неограничени възможности – все повече в България и все по-достъпни по света.

Аз научих изключително много от работата си в Младежки Бизнес Клуб, потвърждават го и всички останали членове. Реално такъв тип доброволчески организации успяват да изграждат личности и да надграждат уменията им. Често работата им е свързана много повече с бизнеса и реални казуси от колкото стажовете в определени фирми. Затова силно препоръчвам на всички младежи да се докоснат до тази среда на мотивирани и търсещи студенти. Освен всичко дългосрочно контактите натрупани по този начин са доста важни.

Случват ли се хубави неща около теб и за кои предстоящи искаш да
споделиш?
Старая се :) Обичайно април и май са едни от най-натоварените месеци в годината (за мен поне).
Тази пролет решихме с екипа (Младежки Бизнес Клуб) да направим нещо мащабно, което да остави по-сериозна следа и дълготраен ефект за студентите. Последните 2 месеца фокусирахме усилия в организирането на целодневен Младежки Бизнес Фестивал, който цели да помогне за решаването на един от най-сериозните проблеми. А именно – липсата на кариерна ориентация по време на следването. Често студентите учат 4 или 5 години, но в края на следването си не са напълно запознати със сектора, за който са трупали познания, до колко са актуални и какво точно биха могли да работят в тази сфера. Затова избрахме 8 основни модула и решихме да ги представим чрез лекция и щанд, които да дадат нужните насоки за развитие на студентите. Събитието ще се проведе утре (4 май) в Илиев Център (до Зала Христо Ботев) е Студентски град, започваме в 9 и ще продължим до 20 часа.
Инвестираме изцяло собствени средства и ресурси. И вярваме, че с Фестивала ще помогнем на много студенти да се по-информирани, мотивирани и с по-ясни цели как да продължат личностното и професионалното си развитие.

Планираме второ издание на фестивала – вече в два дни, но повече за него ще можем да кажем след края на събитието утре. Надяваме се есента фирмите да са една идея по-отворени да подпкрепят такъв тип инициативи.

Паралелно с клуба развивам и собствено фотографско студио – 7Shots, което е специализирано в отразяването на събития, продуктова фотография, а от година и половина и в заснемане на недвижими имоти. Предлагаме няколко иновативни за страната, а и за региона решения, които помагат на инвеститорите да продават по-лесно в чужбина и от дистанция. Правим доста срещи, повечето агенции са все още пасивни, но сме оптимисти, че все пак има и достатъчно иновативни компании в сектора. В края на месеца ще сме готови и с новия сайт, който най-сетне ще успее да представи всички услуги, клиенти и проекти, по които сме работили.

Блогът на Ники е тук http://nekov.com/blog/

Три пъти Ура! за Андрей и Ривайв Вижън!

_DSC5371

Андрей Хадживасилев е млад, но вече признат и натрупал не малко опит зад гърба си филмов режисьор. Наскоро студиото му Ривайв Вижън навърши 10 години. Затова и си говорим с него,

Вече 10 години филмово студио Ривайв Вижън, а си още толкова млад. Насърчаваш ли хората под 20 години да стартират бизнес и защо смяташ това за добро?
Да развиваш своите идеи и да работиш за себе си е най-доброто бизнес начинание според мен, но е може би и най-трудното. Винаги давам съвет на приятели и познати да стартират собствен бизнес. Колкото по-рано, толкова по-добре, защото се изисква време… много търпение и постоянство. Ако ги има, рано или късно нещата почват да се случват. Аз лично намерих първата си работа сам още като ученик, а вече като тийнейджър имах богата практика и желание да се развивам в различни насоки. И това се случваше не защото се налагаше, просто имах интерес да го правя и да трупам професионален опит. Собственият бизнес беше въпрос на време. Никога не е прекалено рано или прекалено късно да го стартираш, зависи единствено как го чувстваш!

Кои бяха основните предизвикателства през първите години? И с какво е
различно днес, вече 10 години по-късно?
Основното предизвикателство в първите години е трупането на опит и реализирането на портфолио. Киното и видеото са скъпо творчество. Намирането на качествени проекти, с които може да се изявиш добре и да покажеш възможностите си са малко. А липсата на добър бюджет води до компромиси. 10 години по-късно вече е много по-лесно. Проектите сами те намират, не е нужно ти да ги търсиш и дори може да си позволяваш лукса от време на време да избираш кой да приемеш и кой не.

Как преборваше скептицизма и недоверието у някои, породени от твоята
младост, при сериозни проекти?
Прикривах младостта си с брада и по-елегантни, и официални дрехи. Определено помагаше до някаква степен. И все още го прилагам тъй като съм младолик, а може би така изглеждам по-мъдър и сериозен. По външния вид посрещат, но след това трябва да можеш и да предложиш нещо. Но младостта също така е и преимущество: голяма енергия, упоритост, добри познания и работа с новите технологии и много други.

Какви са творческите ти планове днес?
От творческа гледна точка като режисьор, след като придобих достатъчно голям опит през изминалите 10 години с комерсиални проекти, вече е време да се фокусирам в обществено полезни проекти. В следващата година-две това ще е детското игрално кино. Родните филмови творци години наред са забравили малките ни зрители и ако това продължава така, след още едно десетилетие българското кино може да няма публика.

_DSC5351

Какво пожелаваш на всички с идея за старт на бизнеса си сега?
Да се хвърлят в дълбокото и да действат сега. Не другия месец, другата седмица или утре, а днес! Ако чакат твърде дълго някой друг ще ги изпревари, така е в бизнеса.

Още за Андрей и Ривайв Вижън – в блога му – тук.

Покана за Design WeekEnd 2017 и три пъти Ура! за Емил Тотев и екип

14681796_1126362137401248_8744869916732004596_n

След пътвото, наистина успешно и вдъхновяващо събитие миналата година Design WeekEnd в Севлиево Емил Тотев и екип ученици са отново в подготовка – следва второто издание на уикенда!

Кой е поканен? Защо пак се захващат? Ето отговорите на Емо с покана към вас да се включите ако сте ученик или студент – 17-19 март в Севлиево!

Какво те мотивира отново да се занимаваш с това събитие?
След успеха на миналогодишното издание на Design WeekEnd и всички позитивни отзиви, нямаше как да не искаме да го направим отново. Веднага след него новите идеи заваляха и ето, че най-накрая дойде времето да ги изпълним. Мотивация откривам в екипа, в хората, с които работя и идеята, че отново ще се срещна с вдъхновяващи хора, някой от които вече добри приятели.

Какво е новото тази година?
Тази година имаме доста нови неща. Като цяло, всичко е по-мащабно и (несъмнено) по-интересно. Мястото, където ще се проведе събитието, също е различно. От малката зала на СУ „Васил Левски“ се местим в триетажната сграда на Трейнинг центъра на Ideal Standard, намираща се точно на центъра на града, която участниците ще имат на свое разположение три дни.
Както забелязвате, за разлика от миналата година, се вместваме не в два, а три дни, защото съдейки по преди, два дни не стигат да се насладим изцяло на преживяването, наречено Design WeekEnd.
Имаме и още, нови лектори и дори по-важно – нов формат на събитието. Освен лекции, тази година акцента ни е върху нещо малко по-сериозно – състезание. След лекциите, участниците ще бъдат разделени по отбори и ще имат 26 часа да изработят бранд на база на нашите задачи.

Очакванията на хората и интересът – по големи ли са и ще се оправдаят ли?
Интересът към събитието разбира се е голям, а след миналата година, очакванията също са големи. Вярваме, че ще оправдаем дори най-големите. Тази година мотото ни е „Предизвикай своите ограничения” и ние предизвикваме нашите в организационно отношение и се стараем да стигнем възможно най-далеч.

Кое беше по-лесно и кое по-предизвикателно този път?
След като си минал през едно нещо, с всеки следващ път то изглежда по-лесно. Вече знаем в каква посока се целим и как да действаме. Трудното и тази година е намирането на достатъчно спонсори, тъй като се стараем да осигурим на участниците ни безплатно участие, което да е на ниво разбира се. Координацията на много хора също е много трудно нещо, а предизвикателството за нас е да успеем да накараме всички да се чувстват удобно и на място.

Кой е поканен и има ли още места?
Отправяме покана към ученици и студенти с интерес към дизайн, фотография, видео и визуални изкуства. Тази година ключово значение имат и уменията. Поради състезателната част, препоръчваме да имате умения, дори малки, за да се чувствате комфортно в програмите. Място за креативни хора винаги ще има, но това, разбира се, не означава да чакате до последния момент. Влезте на сайта ни и запазете своето място в Design WeekEnd.

Пожеланието ти към екипа и към гостите?
На екипа искам да изкажа огромната си благодарност, тъй като те са движеща сила при създаването на Design WeekEnd 2017. Нека продължат да са така позитивни. А към гостите – елате, за да прекараме три невероятни и вдъхновяващи дни и не забравяйте ежедневно да предизвиквате своите ограничения.

Три пъти Ура! за Цанко и екипа на DesignMix

11707471_1438099576518488_7206071392550770131_n

Цанко Георгиев е от тези енергични, ведри, действени млади хора, които май са рядкост, но са толкова чудесни, че човек няма как да не остане във възторг, след като се запознае!

Цанко и екип приятели са решили да раздвижат умовете и сърцата на ученици и млади хора от Пазарджик и околия и организират на 25 и 26 март голямо събитие – DesignMix.

Как се роди идеята за DesignMix?
Идеята за DesignMix се роди през 2016 година по време на първото издание на конференцията DesignWeekEnd. Като част от екипа наблюдавах как всички тези млади хора са отделили от свободното си време за да могат да дойдат и да научат нещо ново и интересно от едни от най-изявените професионалисти в сферата. Когато се върнах от DesignWeekEnd се замислих дали няма нужда да се организират повече подобни събития в България. И ето че година по-късно ще се появи и първата конференция за дизайн и визуални комуникации в гр. Пазарджик. В днешно време учениците трудно избират с какво искат да се занимават, а дори много от тях нямат мечти искат просто да изкарват достатъчно пари за да преживяват независимо по какъв начин ще ги спечелят. Точно това е и целта на DesignMix за запознае участниците с няколоко прекрасни професии и да им помогне за развитието в тях.

Кое бе най-трудното в подготовката до момента?
Определено не е лесно да се организира събитие мися, че две на пръв поглед малки неща са равни по трудност, а именно избирането на правилните лектори за събитието и съставяне на програмата. Подготви ли сме изключително интересни лекции както за дизайнерите така и за фотографите, а кой знае може да имаме изненада и за програмистите. 😉

Защо полагаш всички тези усилия самият ти, каква е мотивацията ти?
Знам какво е да започнеш да изучаваш нещо и да няма кои да попиташ за помощ, но за щастие аз навреме се запознах с правилните хора които ми помогнаха да продължа обучението си и да не се отказвам. Мотивацията ми е именно, че знам, че с това събитие много млади хора ще получат подкрепата и отговорите на въпросите които са им нужни да започнат или продължат да се обучават дори и да не е в една от тези сфери.

Как отговаряш на хората, които чакат все друг да направи нещата и казват, че тук нищо яко не се случва?
За съжелени има много посредствени хора на които уж им оства много малко да станат от удобното легло и да направят нещо, но всъщност никога не успяват. На тези хора ще кажа, че ако те не искат да се развиват няма кой да им помогне и трябва да се стегнат и съсредоточат над бъдещето и успеха си!

Успех на екипа на DesignMix! Ще се видим на конференцията през март!

Ура за Tinusaur

tinusaur_project_crowdfunding_06b_s320x320fx1

Има едни фантастични хора във Велико Търново, които работят усилено в областта на Internet of things. Невен Боянов и компания сега са намислили Tinusaur – платки за обучения.

Ето какво споделя Невен:
Преди няколко дена стартирахме кампания в #Indiegogo, която да ни помогне да произведем по-голямо количество от платките и комплектите Тинузавър.  #TINUSAUR
Тези платки и комплекти ги ползваме вече повече от 3 години в курсовете и работилниците, които правим в училищата във Велико Търново и региона и в университета. Това е обучение в областта на електроника, роботика и програмиране … или по-известни напоследък като internet-of-things. ( #IoT )
Успеха на тази кампания ще ни помогне да произведем по-големи количества, а от там и да свалим себестойността на продукта като цяло и по-този начин той да стане достъпен за много по-голям брой потребители. ( #crowdfunding )
Ето линк https://igg.me/at/tinusaur ако искате да ни подкрепите.
Това е втората подобна кампания, която правим и въпреки, че предната не достигна крайната си цел всички, които си бяха поръчали продукта го получиха. Отзивите са изцяло позитивни.
Ако нямате възможност за това или нямате интерес в тази област ще сме благодарни ако споделите тази информация в вашите приятели.

Има ли вече бизнеси в България, насочени към IoT?
Да. Има бизнес.

От каква възраст учениците могат да започнат с разработка на подобни проекти и учат ефективно?
Насочено е към такива които искат да се учат сами.
Или …. към такива които правят обучение по темата.

Остават още 5 дена от кампанията и хората продължават да подкрепят Tinusaur.
Направете го и вие!

namyjruo26uwbuqezou1
THANKS TO EVERYONE THAT HELPED US – our backers, supporters, friends and everyone else who helped us make this happen. Thanks a lot to Marc Bogonovich for the 2 final contributions. He’s running a great initiative called Openwords – check it out on #Indiegogo.  Tinusaur