Как се изгражда личен бранд. Разговор с Тиа от Dressed by Tia

mir_DSC_8061Тя е Тиа – лъчезарна, работлива, последователна и страстна в това, което прави. В последните години успоредно със същинската си дейност (има свой собствен моден бранд) работи активно и по своя личен бранд. Навън, изцяло насочен към чужбина. Опитът й е безценен, затова се радвам, че прие поканата ми и сподели.

Как изграждаш личния бранд? Кои основни канали подбра до момента?
Играждам бранда си Dressed by Tia (dressedbytia.com), преди всичко с постоянство и внимание към всеки процес и етап. Вярвам, че само бавното и търпеливо израстване, може да доведе до нещо наистина устойчиво, което да остане във времето.
Използвам няколко канала за популяризиране. Основна част разбира се е нетуоркингът. Без него никакъв бизнес не може да съществува, независимо дали говорим за услуга или продукт. Всъщност това е нещото, което е хубаво да започне да се изгражда, още преди да се стартира самия бизнес.
Освен това използвам така популярната „маркетинг фуния“, защото вярвам, че това е един от „най – меките“ начини, да достигнеш до клиентите си без да си нахален. Аз определено обичам по – елегантния начин на комуникация и това отговаря на моята същност. Благодарение на този метод, стигам до много хора и оставам в тяхното съзнания за дълго време. Така дори в този момент те да нямат нужда от мен, когато се случи, аз вероятно ще съм първото име, за което ще се досетят.
Друг канал е самият сайт и видимостта му в гугъл. Много усилия полагам и в това да подобрявам оптимизацията, за да достигам до повече органичен трафик. По този начин, при търсене хората могат да видят именно моята услуга, като първо решение на техния проблем. За да се случи това, разбира се са нужни повече съдържание и линкове от други сайтове към моя, което само по себе си е една цяла система и отделна стратегия.

Успоредно развиваш каналите си и за България и за чужбина, големи ли са разликите в търсенето, подхода, каналите, които използваш?
Да, така е. Работя успоредно върху това да развия бранд, както тук, така и в Щатите. Разлики има и няма как да е иначе, предвид факта, че говорим за различни култури. Американската аудитория е много по – отворена към съвети и консултации от всякакъв вид, доверяват се на хората, които са специалисти в дадена сфера и това улеснява работата. Виждат те като авторитет, още от самото начало на комуникацията с тях. В България е различно. Тук хората имат нужда от време за да ти повярват. Освен това, често се притесняват да признаят, че им липсват знания дадена сфера и това ги затваря към това да се допитват за мнение.
Именно поради това в България достигам до клиентите си, като първо показвам знанията си в статии, видеа и тв програми, които те могат предварително да прочетат и гледат. По този начин те са наясно, че могат да ми се доветят и да им помогна, когато се касае за дрескод, стил, организация на гардероба.
В Щатите тaргетирам много прецизно, защото там говорим за пазар с над 320 милиона души. Когато знам кой е моят клиент, аз знам къде да го търся. Моят перфектен клиент например е дама на възраст между 25 и 55г., обръща внимание на здравето си и външния си вид и т.н. В този ред на мисли аз знам, че трябва да таргетирам места, на които са концентрирани дами с горното описание – спортни зали, козметични студиа и подобни.
Разбира се, един от най – приятните и лесни начини, за достигане до нови клиенти си остава препоръката от уста на уста. Тук не говоря само за хора, които са били мои клиенти, но и такива, които харесват онова, което правя и вярват, че ще помогнат на някого, ако споделят повече за стайлинг услугата ми и ме препоръчат.

От къде черпиш опит и вдъхновение?
Опит черпя най – вече от практиката си, защото това е занаят като всеки друг. Вярвам, че всеки клиент е отделна вселена и винаги се опитвам да науча нещо, което ще подобри работата ми занапред. Разбира се не спирам да се обучавам. Най – често чета книги, купувам си обучителни програми и гледам лекции на чуждестранни автори, които са както в моята сфера, така и за личностно развитие. Отделям сериозно внимание на това да подобрявам себе си, защото когато се развиваш като човек взимаш по – добри решения, а това те тласка напред.
Вдъхновявам се от хора, на които се възхищавам. Това далеч не винаги са известни и популярни хора, а по – скоро интересни хора с интригуващи истории. Обичам да разбирам за това как даден човек се е справил с дадена трудност, как е постигнал нещо. Това ми помага самата аз, да погледна моите житейски ситуации под различен ъгъл.

Ако може да дадеш три основни съвета към хората, захванали се с подобна задача да продават навън изцяло?
Почни, преди да си готов и стани глух за чуждото мнение! Първото ми желание, да започна собствен бизнес беше, когато бях на 18. За жалост никой около мен не ме взе на сериозно и реших, че предприемачеството е за „големите“. Е, пораснах, но да си призная това е едно от нещата, за които винаги ще се питам „Ами, ако бях опитала тогава?“. От днешна гледна точка смятам, че човек не бива да чака, за да се почувства готов, защото това усещане идва доста време след като си започнал. Освен това 18 години е идеалната възраст да започнеш да правиш бизнес особено интернационален. Тогава нямаш толкова предрасъдъци и страхове, които да те спират да се свързваш с непознати хора от цял свят. Вече има много варианти да работиш онлайн и международно – от афилиейт, през виртуални продукти, мултилевъл, изграждане на софтуерни програми и какво ли още не.
Не спирай! Постоянството и търпението е нещо не особено типично за нашето съвремие, независимо дали говорим за България или чужбина. Ние вечно бързаме, за да видим резултатите, а всъщност най – хубавите неща искат време. И тук нямам предвид, че просто седиш и чакаш нещо да се случи, а по – скоро да посееш зрънцето на промяната и да имаш търпение да го изчакаш да даде плодове. Аз самата още се уча на това и понякога ми се струва, че всичко е на забавен каданс, но истината е, че нещата се случват, когато спреш да ги форсираш.
Убедих се, че за да продаваш навън трябва да предлагаш най – доброто обслужване и да не правиш дори минимален компромис с качеството. Ако не си готов да направиш най – доброто, просто не го правиш. Ако искаш да работиш с американци, трябва да приемеш, че клиентът е цар и нищо по – малко от това. В България все още рядко забелязвам подобно отношение, а то всъщност е половината от продажбения процес. Обслужването трябва да е с много внимание и желание да помогнеш във всеки един момент.

Успех, Тиа!

Избери да си по-добър. Ура за Димитър Михайлов и BB-Team!

21105542_10155521025728463_6170442690490348975_n

Димитър Михайлов, познат повече като Митко от BB-Team е усмихнат, делови, последователен и уверен в стъпките си млад човек. И няма как да не е успешен със силните качества, които притежава – перфекционист и работяга.
Митко развива бранда BB-Team вече 18 години – уау!

За пътя в дигиталното и в спорта, инженерството и фитнеса, за успеха и развитието – говорим си с Митко в това интервю :)

Как дойде BB-Team и какви бяха първите години на проекта?
Годината е 1999. С приятели от квартала решихме да посетим зала по вдигане на тежести и да започнем да тренираме. Логичният въпрос беше “как”. Там имаше много желязо и уреди, а ние нямахме никаква идея какво да правим с тях.

Бях намерил руски и български учебници по физкултура, където имаше общи насоки. Тъй като ние бяхме 10-тина момчета, си помислих, че ще е по-лесно, ако просто кача тази информация някъде, за да е достъпна до всички тях.

Тогава имах най-бързият модем в нашата фитнес банда, бях чувал за HTML и беше логично аз да се нагърбя със задачата.

Нямах никаква представа какво правя и накъде ще се развие този сайт. Интуицията ми казваше, че има смисъл да се занимавам с него.

Това е и причината да продължих аз самият да спортувам редовно, както и да намирам своя прочит на това, какво е да живееш целесъобразно, да се грижиш за здравето и физическата си форма.

Бидейки свидетел на все по-увеличаващия се брой хора, които симпатизират на BB-Team, както и на все повечето проблеми, които гравитират около фитнес индустрията, съзнавах, че “тук има нещо”, което ми е адски интересно и с което бих искал да се занимавам професионално. И така до ден днешен.

Какво е новото днес и твоята роля в този процес?
През последните няколко години работихме в посоката да предложим не само информация и среда за общуване, но и конкретни решения на проблемите, които виждахме.

Има много начини да се грижиш за себе си и да бъдеш във форма. И това в никакъв случай не е проблем.

Проблемът често е, че обикновеният човек, с всичките си ангажименти и отгоровности в ежедневието, среща трудности да разбере и избере работещото за себе си решение.

В тази връзка разработихме консултативни и обучителни програми, чрез които не просто предоставяме още информация, а планираме и предприемаме действия заедно с нашите клиенти.

Екипът на BB-Team е в ежедневна връзка с всеки клиент и проследява, дали и как последният прогресира.

Специфичните познания за движението, човешкото тяло, храненето, психологията на промяната са основните, които ти дават увереност за продуктите на BB-Team или има още някаква тайна съставка в мотивацията ти да се занимаваш именно с това?
Не мисля, че има нещо тайно. Избрах тази професия, защото ми позволява да развивам личните си интереси и да ги прилагам в услуги, чрез които клиентите ни постигат желаните резултати. И всичко това да бъде базирано на един коректен бизнес.

Какво дава Интернет средата за проекти, свързани все пак толкова много с живота извън Интернет?
Интернет ни дава възможност да сме в постоянен контакт с нашите клиенти и да следим по лесен и удобен начин как прогресират по пътя към поставената цел.

Това е възможно днес заради бързата връзка и множеството възможности, които мобилният телефон ни дава – чат, видео, снимки и лесен обмен на всичко това.

Кои сектори или типове хора имат най-вече нужда от услугите на BB-Team?
Практически всеки човек, за когото здравето и поддържането на физическа форма са приоритет, може да се възползва от нашите услуги.

Поставям здравето на първо място, защото често сме свидетели на хора, стремящи се към цели, за която “плащат” именно с него.

Най-голямото ти предизвикателство, свързано с BB-Team до момента?
Фитнес индустрията провокира към лесни начини да печелиш от аудиторията си. Щастлив съм, че през всичките години досега останахме верни на принципите си и не залитнахме към бързите пари, а базирахме бизнес модела си на това, от което клиентите ни имат нужда – добронамерено отношение и резултати.

Повече за Димитър Михайлов на личния му сайт тук.
Митко във fb i li.
И разбира се – BB-Team тук.

Виктор Любенов – един специален човек

m_site_of_the_year2

Виктор Любенов е един от много важните за мен хора. Не защото е изумително начетен, грамотен, стриктен, всеотдаен, незрящ, добър приятел, с великолепно чувство за хумор човек. А защото е извор на мъдрост, пример и подкрепа за много хора – освен приятелите му и не малко от незрящите у нас, за които Виктор като мисионер години наред работи, помага за инсталиране, обучаване за ползване на Интернет. А за незрящите Интернет е много повече от за всеки от нас.

Намерих си този материал, който съм писала за Виктор за някое печатно издание през април 2000-та година и реших, че е редно да му дам още малко живот. Публикувам го както си е, без редакции от днешна гледна точка. Вярвам ще е интересно не само за мен.

Илюстрирам текста с една от малкото публични снимки на Виктор – от награждаването на БГ Сайт 2001 година (октомври 2001 година) в НДК, когато Виктор получи специална награда за принос към популяризиране на Интернет сред незрящите в България. Ако не ме лъже паметта наградата имаше и материална част (като че модем, което за онова време си беше голямата работа) и бе осигурена (пак ако не ме лъже паметта) от Орбител (ако някой има по-ясен спомен ще се радвам да сподели в коментар).

За един “специален” човек

Един от първите топли дни тази година. Следобед е. Пътуваме към срещата с Виктор – човекът, който ме накара да се замисля върху проблем, който поради напрегнатото ежедневие или нежелание да се занимаваме с неща, които са далеч от нас, често отминаваме забързани – хората с увредено зрение.
Намираме се в квартал “Модерно предградие” – квартал, чието състояние рязко контрастира с помпозното си име, в София, на края на града, много напомнящ края на света. Един от малкото признаци на времето, в което се развива действието е модерната бензиностанция.
Сградата на ТП Успех – мястото, където се предполага, че хората с увредено зрение ще имат работа, е пететажна, заобиколена от множество малки постройки. До преди няколко години тук са работили 700-800 души, днес – около 60. Идват само в определени дни, на повикване – когато има работа. Пътуват до това отдалечено място с градския транспорт, със зрящ придружител.
На входа ни спират нелюбезно и питат какво искаме, но щом разбират, при кого идваме ни напътстват с по-позитивен тон – “да, да, заповядайте, очаква ви”. Коридор, стълбище, в дъното – врата, стая стил “заседателна”, с голяма маса в средата, на която са натрупани компютри, достойни за музея за развитие на техниката, тежки червени завеси. Нашият домакин седи на края на масата –симпатичен мъж към средата на 30-те, с дълга, падаща на вълни коса. Пред него се намира странен за обикновените разбирания компютър (наследен от бившия шеф на предприятието), с вградени колонки, голямо и малко флопи. Мониторът е обърнат в ненужието си на една страна, заобиколен е от кутии с дискети и листове, изписани с непонятното за нас, зрящите, брайлово писмо. Голям магнитофон, стои като паметник от миналото, но в конкретния случай е натоварен с много важни функции – служи за усилвател.
Виктор уверено става и подава ръка, за да ни посрещне. Усмихва се. Ние също. В началото се чувстваме неловко, скоро го преодоляваме. Сядаме и започваме разговор – за слепите потребители на компютри и интернет у нас. Да, правилно сте прочели – и хората с нарушено зрение могат да се възползват от постиженията на техниката и технологиите, разбира се, с много условности.
Затворете за миг очи – може би ще се ориентирате по-лесно. Ако имате спомени от ерата на DOS и чисто текстовото комуникиране с компютъра, без графика, цвят, да не говорим за мишка – нещо подобно представлява това, което днес ползват слепите. Поради факта, че не могат да четат, те слушат. За да става това скоростта на четене е ускорена, а поради спецификата на интонацията на звука, генериран от компютъра първоначално той е напълно непонятен за нас, ненастоили се още. Постепенно, с вслушването, започваме да разбираме смешния забързан бъртвеж с гласа на създателя на синтезатора с говор на български език – Мартин Захариев. Благодарение на него през 80-те и Торос Хованесян по-късно, слепите потребители разполагат със софтуер, който им “чете” на родния им език това, което ние виждаме на екрана. За жалост този синтезатор има редица недостатъци, а и работи само за DOS. Подобна програма за Windows струва близо 520$, разбираме от Виктор. Сума непосилна за нашите условия, а и версията не поддържа кирилица – вечният нашенски проблем с компютрите.
През 1995 г. Хюсеин Исмаил, интелигентен и амбициозен млад човек, напълно незрящ, решава да учи програмиране, с цел да подобри вече съществуващия български софтуер за слепи. Неговата приятелка му чете книги за Асемблер, а той практикува на своя 286 и скоро създава, на базата на гореспоменатите “четящи” програми, своята “Ехо 1”, все още за DOS, но с много улеснения – стои резидентна, разбира фонетична и БДС кирилица и др. Понастоящем Хюсеин е Координатор на Фондация за подпомагане на слепите студенти. Завършил Право в Софийски университет, той вече е практикуващ юрист, но хобито “програмиране”, както и желанието да довърши започнатото го карат да продължава да работи върху своята програма, вече във вариант за Windows.
“DOS е много удобен за нас. – споделя Виктор – При изцяло графичния Windows скрийн рийдъра решава какво да ти чете, докато при DOS е ясно, а и за какво са ни графики на нас”. С носталгия си спомня времето на BBS-ите. Един от любимите му бил този на д-р Григор Вачев, където условие да вземеш нещо било това да изпратиш. Виктор започнал да “набира” текстове, които жена му диктувала, за да може да получи повече от така жадуваната литература. Започнал да “събира книги” в текст на дискети (сега търси софтуер за CD recorder под DOS, за да ги копира на по-сигурен носител от старите 5.25” дискети). За жалост почти никое издателство не се съгласява да дава изданията си в дигитален (адекватен за ползване от слепите) вид. Главно с помощта на Интернет Виктор е събрал е над 200 MB txt компресиран обем. С FTP търси и продължава да обогатява колекцията си с текстове. Благодарен е на сайтове като “Словото” и …, на които дължи част от българската класика. Всички със нарушено зрение, които ползват мрежата, събират и обменят файлове. Постепенно обогатяват с литературни творби библиотеката и читалището за слепи.
Броузера и мейлъра, които се използват са много странни, далеч от това, което ние използваме и начина, по който го използваме. Dial-up се осъществява трудно, различно е за всеки доставчик, настойките отнемат доста усилия. При “разглеждането” на страници графичните изображения се индексират и само ако са с “ALT” маркер слепият потребител разбира за какво се отнасят. Същото е с линковете. Всичко, на екрана се изписва с текст, а софтуера го изчита. Повечето от сайтовете остават напълно пусти и “невидими” за незрящите (напр. сайтове, правени изцяло на Flash, без HTML версия). Програми като ICQ и IRC, също са недостъпни, “но затова пък MP3 работи и под DOS!” – казва Виктор с искрица радост в гласа.
Първа от хората с нарушено зрение у нас в Интернет е Даниела Димитрова. Тя използва достъпа до мрежата главно за електронна поща. Общо в момента слепите потребители на Интернет у нас са седем, живеещи предимно в София. Струва ли си да се повдига въпроса при толкова малка група потребители със специфични изисквания? Убедени сме, че да! Виртуалният свят е много по-необходим за тях, отколкото за нас. Комуникацията, макар и усложнена от техническите детайли, е много по-жизнено необходима. За слепите on-line информацията е по-достъпна, от почти всяка друга медия. Малкото усилия, които може да коства създаването на сайтове, които те могат да “четат”, си заслужават.
Преди три години световният консорциум за World Wide Web обяви кампания за създаване на “възможни за разглеждане”, за хората с различни нарушения, сайтове. Всяка година от тогава април се обявява за Месец на достъпността в Мрежата. Заслужава си да се замислим.

Жюстин Томс
20.04.2000 г.

Ура за Константин Павлов Комитата, abv.bg и Първите в българския интернет

konstantin

Споделено с … Константин Павлов Комитата

Този текст е изцяло взет от книгата Първите в българския интернет, на Горица Белогушева и Жюстин Томс (виж по-долу). Интервюто е направено през август 2002 година. Фактите и информацията са както са звучали и публикувани през 2002 година.

Снимката е тази, с която Константин Павлов е бил представен като член на журито на конкурса БГ Сайт 2002.

Константин Павлов Комитата е завършил ТУ- София, специалност “Радио и телевизия”. Бил е мениджър “Продукти и Развитие” в Нетинфо. Участвал в създаването и развитието на www.abv.bg, www.netinfo.to и www.gbg.bg.
От октомври 2000 г. досега е управител на Интернет агенция “Тримата”.
Член на журито на конкурса “Български сайт” 2002.

Помниш ли първия път, когато бе онлайн?
Спомням си го много добре. Беше в далечната 1995 или 96-а г. Работех в една фирма и шефът ми каза, че ще ми покаже нещо много интересно на компютъра. Бях чувал за Интернет, но имах съвсем смътна представа какво представлява. Той отвори някакви прозорци, писа някакви загадъчни команди, телефонът пищеше като факс. И в моето съзнание остана, че Интернет е програмата Netscape, където трябва да се напише горе Yahoo.com, и така Интернет тръгва. По-късно разбрах, че и друго нещо да напишеш, пак тръгва. Първата страница, която разгледах, бе от “Интересни линкове” на Yahoo – страницата на Хилъри Клинтън. Стори ми се нещо страхотно тогава.

Кога и как Интернет стана твоя професия?
През 1997 г. бях вманиачен Интернет потребител. Живеех в чужбина и най-евтината и бърза връзка с България бе Интернет. Така че бях редовен посетител на едно кафене, даже прекарвах цялото си свободно време онлайн – IRC, мейлове и се опитвах да намеря начин, по който да изкарвам пари от Интернет. Когато се завърнах, продължих да мисля по темата с моя приятел Любо Иванов, като идеите варираха – от онлайн казино до порносайтове. Не се спряхме на никой вариант.
С Любен и Виктор сме съученици от гимназията. Виктор бе вече в Америка и бе споделил с Любен, че там има някаква мания за Интернет, печели се много, трябва и ние да направим нещо тук. Аз се включих трети в групата, те двамата вече имаха някакви идеи. В деня на първия ми разговор с Любен публикувах първата си лична страница. Той каза, че замисля нещо, и бе супер изненадан, защото без да ми каже познах, че ще ми говори за уеб.
Първоначалната идея на Нетинфо бе да съдържа информация за самолетни билети, екскурзии, издания, чатове, пощи, магазини – въобще един малък Интернет – нещо изключително разклонено и подробно. Идеята бе един студент на 4 часа да работи в някое жилище, за да не взимаме офис. Така трябваше да започне. После естествено се убедихме, че се изискват много повече усилия, друг подход. Ключов момент, който решително ни тласна напред, беше привличането на Любо Иванов, който се прояви като талантлив програмист и мениджър в Нетинфо. Стартирахме през ранната пролет на 1999 г., тъкмо за обявяването на Оскарите.
Бях абсолютно пристрастен. Работата ми в Нетинфо представляваше всичко за мен, целият ми личен и служебен живот. Аз бях погълнат 100% от нея. Известно време работех и в друга фирма. От май 1999 г. напуснах другата си работа и вече нямах никакви спирачки. От сутрин до посред нощ работех.
Сменихме три офиса. Първо бяхме на “Народно събрание”, в една много малка стаичка. В началото с един компютър, после с два, четири … Най-тежкото решение, което взехме, бе за втория компютър. След това усетихме, че сме в правилна посока.
Нещо много интересно за Нетинфо – нямахме собствен Интернет, ползвахме dial-up. От 1-2 служители до 40 -– всички излизахме през един телефон, което, от една страна, не беше много хубаво, но от друга страна, ни научи на някои полезни навици.

Как се случи всичко с Гювеча?
Колкото и да бяхме самоуверени, а ние бяхме много самоуверени, смятахме, че всичко можем да постигнем, решихме, че не е необходимо да градим всичко от нулата, а можем да придобием нещо. Тогава имахме абсолютно погрешната концепция за това как да направим сайта си посещаем. Идеята бе да наблегнем на съдържанието. Изхождахме от грешната предпоставка, че уеб услугите в България са вече прекалено развити, всичко е направено (говоря за 99-а г.). Ще направим огромно уеб списание, развлечения, информация. Срещахме се и обяснявахме, че се занимаваме със съдържание, и много хора ни гледаха учудено. В крайна сметка, оказа се, че съдържанието не е това, което ще ни избута. Изискват се огромни усилия, изисква се качествен екип, а това е нещо, което не се гледа от много хора. А според нашия бизнес план трябваше да достигнем определена посещаемост.
Оказа се, че рекламата на Нетинфо в Гювеч има огромен успех. Даваше ефект, многократно по-голям в сравнение с останалите средства, които ползвахме. Дадохме няколко хиляди лева за хартиена листовка, а срещу никакви пари в Гювеча (след уговорка с Павката) имахме 4 пъти по-голяма посещаемост. Днес ни изглежда смешно, но тогава се учудихме. Платихме си за един много скъп урок.
Започнахме да разглеждаме една по една медиите. Оказа се, че зад повечето стоят сериозни планове, фирми. И се оказа, че най-голямата за тогава медия – Гювечът, се прави от двама ентусиасти – Павел Калинов и Жоро Сербезов. Решихме, че имаме общи интереси. Беше малко смешно. Водехме предварителни разговори. Но в един момент се оказа, че те негласно са ангажирали Гювеча, т.е. бяха направили дружество, съвместно с “Орбител”. Фирмата беше създадена, но нищо не беше направено. Гювечът тогава бе преопакован в нов портал – Hit.bg. Цялата база бе пренесена. Даже все още в Хит-а голяма част от линковете, описанията са като в Гювеча, с коментарите на Павел Калинов, които не можеш да сбъркаш никога.
Употребихме много красноречие, много дипломация, в разговорите с Павел и Жоро. Те се убедиха, че е по-изгодно да работят с нас. На практика преди това Гювечът не съществуваше в правното пространство, а ние го легализирахме.
Ние дълго го експлоатирахме, а не го развивахме. Няколко пъти му сменихме първата страница. Но не направихме нищо, за да сменим техническата основа. Бе отново път, дълъг и тежък, с много проби и грешки. Първите технологии, с които почнахме, бяха Windows NT, върху него Netscape сървър и Oracle. След няколко месеца проби се оказа, че тази комбинация не става. Написахме едно обширно задание за преработка. Сменихме платформата с по-надеждната Linux – Apache. Нашият изключителен програмист Митко Серафимов написа всичко, оргинален български софтуер, на основата на, написа Oracle търсачка и директория. Ние направихме още нещо уникално за България – написахме оригинален български продукт, за българския пазар; въведохме професионално пълнотекстово търсене – с една търсачка на световно ниво; използвахме статично-динамична структура – сайтът се управляваше в база данни, а се експортваше в статична структура; в указателя нямахме нито една директория, която да се разполага на повече от една страница. Разбира се, много помогна и Катя Димиева, която измисли сегашния домейн на Гювеча –дълго време преди това той страдаше от трудно изписване.

Разкажи ни за Abv.bg.
Abv.bg-то беше страничен продукт. Кой измисли името? Има няколко отговора – според Любен е той, а според мен – аз. Предполагам, че и двамата имаме дял. Името го измислихме в едно заведение. На мен не ми даваше мира името на Нетинфо с това, че е дълго и сложно. Още повече, дори на наши мероприятия хора като Сашо Грозев, вместо Нетинфо казваха Инфонет. Dir.bg са с такова име … В крайна сметка направихме с Любен брейнсторминг за късо и лесно име и излезе Abv.bg. То всъщност трябваше да замести Нетинфо, като име на нов портал, който да се съревновава с Дир-а. Всъщност тогава не смятахме Дир-а за особена конкуренция, главно името ни правеше впечатление. Смятахме, че тъй като разполагаме с добър гръб и перфектен екип, можем да задминем всички.
Но в един момент ни обзе чудовищната инерция при Интернет проектите, която пречи на нещата бързо да се променят. Има много неща, които трябва да се съобразяват. Колкото повече време минаваше, толкова по-трудно ставаше. Ние все пак регистрирахме търговска марка Abv.bg, взехме домейна. Но не правихме нищо. Мислехме при един от поредните редизайни да сменим с Abv.bg.
През лятото на 1999 г. работехме с една фирма – Авеста, с която, колко сме били наивни тогава, направихме договор за разработка на софтуер и между другото – една поща, срещу което им хоствахме разни неща. Те не се справиха, както очаквахме, и се наложи да се включим и ние. И през декември бяхме готови. Определихме ден и час да пускаме пощата и минути преди да я пуснем, администраторът пита – на какъв домейн да я пуснем? И в движение решихме, че на Abv.bg е най-подходящ. И така стана изведнъж, решение за 5 минути. След това с Любен и Богомил бяхме за Нова година в Прага и с голямо удоволствие ходихме в един компютърен клуб да си проверяваме пощата. Беше период на невероятна еуфория. Посещаемостта растеше постоянно. Имаше нещо подобно на Закона на Мур – посещаемостта се удвояваше всеки две седмици. И това в един доста дълъг период от време, чак до лятото на 2000 г. Ние, без да усетим, бяхме създали нещо много привлекателно. Междувременно поехме продукта изцяло в наши ръце, пренаписахме го. Важно бе, че проектът не бе затормозен от излишна бюрокрация.
С пощата направихме за първи път много неща, което не е изтъквано. Това са:
Въвеждането на терминологията, специално за понятията от пощата. Заслуга на нашия екип е, че преведохме термините – кутия, кошче, изпратени, чекмедже … Сега изглежда тривиално, но наистина отделихме доста време за мислене по това – да не звучат смешно.
Оправихме и интерфейса. Преди това пощите имаха стандартен интерфейс, бяха готови чужди продукти, адаптирани. Ние положихме особени усилия в интерфейса. Като привърженик на Якоб Нилсен извадих списък с препоръки за ползваемост, направихме няколко класически теста (контролна група от 5 човека, задачи) и грешките лъсваха, оправяхме ги. Така достигнахме едно добро ниво.
Още нещо, което първи направихме в България – осигуряването на поддръжка. Пак започна случайно. Главният програмист получаваше всички мейлове с оплаквания. Оказа се, че трябва да отделя много време за обработка, което не бе целесъобразно. Затова спешно назначихме човек за поддръжка. С това много се гордея.
Добавихме уведомяване за нова поща по SMS, ICQ и пейджър.
Добавихме и “Чекмедже” – възможност да се пазят файлове онлайн.
Получавахме много писма от потребители, доволни и недоволни. И освен това получихме признанието за най-добра поща на 2000 г.
За развитието на Нетинфо след края на 2000 г. не смея да давам оценки.

Родното уеб пространство днес?
Имам чувството, че българският Интернет се държи много здраво, но със съвсем леки стъпки отстъпва назад, за сайтовете говоря. Стремежът към съвършенство, който съществуваше в началото, сега е отстъпил място на маркетингови трикове, спестяване … От гледна точка на това, което се появява – има отстъпление. Може би това е логичният начин да се развиват нещата, може би просто нямаме пари да си позволим качество.

Как виждаш бъдещето на Интернет?
Въпреки всичко, което се случи напоследък, не съм си променил мнението за Интернет. Все още смятам, че е блестящо, невероятно и напълно непредсказуемо място. Сигурен съм, че някой може да опита да го предвиди, изчисли, но дори ние, които сме от толкова време в този бизнес, не можем да си представим как точно ще се променят светът и Интернет в бъдеще.
Но ние имаме и отговорност към Интернет, в частност – към българския. Много хора използват Интернет, за да бягат от действителността. Те казват “не ме интересува тази скапана държава, в Интернет всичко е супер, ще съм в Интернет и няма да се интересувам от нищо друго … “. Това е много погрешна позиция, защото, ако ние нямаме активна позиция по принцип в обществото, в един момент дори тази свобода, която имаме в Интернет, ще ни бъде взета – било чрез скъпи телефони, цензура, монопол, или пък някой ще ни наднича в мейловете. За да бъде бъдещето блестящо такова, каквото аз си го представям, ние трябва активно да работим за това.

2С Гори (Горица Белогушева) се видяхме по приятелски-професионално на бира през 2002-ра, след като бяхме написали статия “Първите 10 години на Интернет в България” за излизащия тогава вестник Интернет и решихме статията да прерасте в книга. Книгата“Първите в българския интернет” издадоха ИК Сиела през 2003-та, превъзходното й оформление дължим на Здравко Здравков, а корицата на Даниел Смиловски, отговорен редактор Любомила Малякова и редактор Виктория Лазова.

Минаха много години оттогава. Решиме, че е време да възродим част от съдържанието. Да му се усмихнем. Да измерим до къде сме стигнали с Интернета. Затова и в поредица публикации в този блог ще се появят част от интервютата от книгата “Първите в българския интернет”.

Ура за Георги Маринов, ePay.bg и Първите в българския интернет

g-marinov

Споделено с … Георги Маринов

Този текст е изцяло взет от книгата Първите в българския интернет, на Горица Белогушева и Жюстин Томс (виж по-долу). Интервюто е направено през 2002 година. Фактите и информацията са както са звучали и публикувани през 2002 година.

Георги Маринов – една от култовите и интересни личности в родното Интернет пространство.
В младежките си години се занимава с музика – джаз китарист. Завършва висше образование в Медицинска академия – София. Работи две години като психиатър. Научен сътрудник по медицинска информатика във ВМА – София, до 1991. Oт 1993 г. основател и управител на Датамакс АД. Участвал в разработените от фирмата банков софтуер (1993), система за клиринг и сетълмент на плащания с международни банкови карти (1998), Интернет платежна система – ePay.bg (1999), система за плащане на периодични сметки през цифрови и мобилни телефони – ePayVoice (2001), първия български Интернет банков клон (2001) и много други.
Георги Маринов е член на журито на конкурса БГ Сайт.

Първата и най-популярна система за онлайн разплащания у нас ePay.bg е дело на фирма Датамакс АД с ръководител Георги Маринов. Системата се разработва около 6 месеца и е промотирана за първи път на изложение, организирано от “Виа експо” на 13 октомври 1999 г. Първата банка, включена в ePay.bg, е Първа инвестиционна Банка – София. Около седмица след анонсирането на системата се включва и първият търговец – www.bgvirtual.com – електронен магазин, продаващ основно книги и музикални компактдискове.

Първата транзакция, осъществена у нас онлайн, е на 19 ноември 1999 в 17:34:25 часа на стойност 99 лв. Това е поръчка от Иво Байлов, програмист в Датамакс АД – компактдиск на ФСБ от www.bgvirtual.com.

Как започна всичко?
В средата на 90-те години се сформира БОРИКА като дружество на БНБ и в България започва прилагането на банкови карти. Нашата фирма беше създала и поддържаше по това време банковата информационна система на Първа инвестиционна банка. През 1996 г. банката започва да издава своите дебитни карти с помощта на картова система, разработена от нас. През 1998 г. започва издаването и на международните банкови карти MasterCard и Cirrus/Maestro. През 1999 г. БОРИКА обмисля идеята за разработка на софтуер за авторизация на плащания с кредитни карти. Но по онова време общият брой на издадените кредитни карти за страната е 2000 – 3000, докато дебитните са около 600 – 700 хиляди (днес са над 1 300 000). През пролетта на 1999 г. се срещнахме с г-н Александър Матрозов и ръководството на ПИБ и обмислихме идеята за система за онлайн разплащания с дебитни карти. Трябваше да разработим системата, да убедим банки, клиенти и търговци да се включат и практически да използват онлайн плащанията. Днес вече имаме 19 банки, включени в ePay.bg, и значителен брой търговци.
Сред първите онлайн магазини бяха Bgvirtual.com, Bgstore.com, “Орбител”, “Мобиком” и др.

Голям ли бе рискът? Или по-скоро това бе една авантюра? Защо се заехте с ePay.bg?
Инерцията бе голяма. Всеки ден слушахме как в САЩ се развива електронната търговия и какви печалби се реализират. Ние бяхме реалисти. Направихме ePay.bg най-вече за това, за да го направи все пак някой у нас.
Не е никак лесно цялата система да се осъществи, да заработи. Не е толкова трудно да се напише софтуерът. Трябваше да се осигури доверие и комуникация с банките, БОРИКА, търговците и клиентите. Трябваше да се познава в детайли механизмът на функциониране на картовите системи и още множество подробности.

Смяташ ли, че ePay.bg даде тласък в развитието на родния Интернет?
Приносът ни според мен е основно психологически. Това е една важна крачка – в началото на “светлото бъдеще”. Хората знаят, че го има, функционира и си казват “Дай да правим нещо …”.

Защо все още не са много популярни онлайн разплащанията у нас?
Основните проблеми са недостатъчната платежоспособност и липсата на търговци, предлагащи атрактивни онлайн стоки и услуги. За търговците не е лесно да поддържат скъпа и сложна онлайн търговия, при положение че трудно се постига възвращаемост на инвестициите. Освен това доскоро банковите карти не бяха достатъчно разпространени. За радост дойде вече времето, когато все повече предприятия плащат възнагражденията на служителите си чрез банкови карти – нещо, което наистина е по-удобно и по-евтино.

Кога очакваш “големия бум” в онлайн разплащанията?
Такъв няма да има. Всичко според мен ще става бавно и равномерно. Кривата върви нагоре, но няма да има революция, защото няма какво да я предизвика. Система за онлайн разплащания има, ePay.bg е нещо познато, остава да видим неговото по-масово прилагане.

Кои са основните потребители на системата?
Основно ePay.bg се ползва от частни лица. Най-активните потребители в момента са родените между 1975 и 1977г.
Общо за момента потребителите на ePay.bg са над 14 000, с над 5000 операции месечно.
След банковите и финансовите операции най-популярно е заплащането на услуги, заплащането на сметките за електричество, парно, GSM. Най-купувани са достъпът до Интернет, както и подаръци, книги, CD-та. Закупуването на стоки е около 10% от обема на всички транзакции.

Какъв е родноезичният Интернет днес, според теб?
Има много голямо разнообразие, но малко информация. Всеки изкарва нещо онлайн, просто за да го има. Целият спектър от теми е покрит, но голям обем професионална информация освен новини липсва. Няма сериозно съдържание. Много хора вече имат достъп до Интернет и това, надявам се, ще доведе до положителна промяна на тази ситуация.
еPay.bg и Законът за електронния подпис изиграха своята роля в това търговците, админстрацията и банките да приемат Интернет за надеждна и ефективна среда за бизнес. Тяхна е ролята да предложат съдържание в тази среда, не само фирмена информация. Тук е ролята и на университетите, които имат за задача да публикуват в свободно достъпен вид максималното възможно количество специализирана информация, макар това да е трудно и скъпо.

2

С Гори (Горица Белогушева) се видяхме по приятелски-професионално на бира през 2002-ра, след като бяхме написали статия “Първите 10 години на Интернет в България” за излизащия тогава вестник Интернет и решихме статията да прерасте в книга. Книгата “Първите в българския интернет” издадоха ИК Сиела през 2003-та, превъзходното й оформление дължим на Здравко Здравков, а корицата на Даниел Смиловски, отговорен редактор Любомила Малякова и редактор Виктория Лазова.

Минаха много години оттогава. Решиме, че е време да възродим част от съдържанието. Да му се усмихнем. Да измерим до къде сме стигнали с Интернета :) Затова и в поредица публикации в този блог ще се появят част от интервютата от книгата “Първите в българския интернет”.

Ура за Office In The Woods, Тането и работата сред природата!

20155876_1544313682287494_4015053241269203108_n

Тането и Поли (въпреки, че тя кърми малкото им 49-дневно бебче, тя е CIO-то – Chief Inspirational Officer) са двама мечтатели, които работят по Office In The Woods и алтернативни места за работа сред природата. Мен много ме радват! Защо го правят и как – говорим си с тях по темата:

Тане, как възникна тази идея за споделеното пространство и кога, как, с
кого я реализирахте?
Стана постепенно, като в началото ние лично видяхме потребността и нуждата на свой гръб още докато бяхме корпоративни служители през 2011 г. Тогава двамата с Поли (моята приятелка, колежка, партньорка и жена) бяхме на ски ваканция в Чепеларе и карахме сноуборд на Мечи Чал, и въпреки, че бяхме в отпуска ни се наложи, с цел адкватно обслужване на служебните си клиенти да понапишем по 3-4 спешни мейла. За щастие спахме на връх Мечи Чал във високопланинската вила там и хубаво, че имахме лаптопи с нас, та успяхме в рамките на няколко часа да свършим необходимата кореспонденция по мейл и по телефон. Реално успяхме и да покараме сноуборд съвсем доволно… единственото лошо беше, че работихме докато си бяхме взели официално отпуска. Веднага си помислихме, че добре би било да си работим, но да не сме в отпуска, а в същото време всички наши бизнес контрагенти да не знаят, че не сме в офиса – реално интернет свързаността, скоростта и технологиите го позовляват. Истината обаче е, че нямаше това как да стане, заради корпоративната политика на тогавашния ни работидател, но така или иначе идеята бе валидирана….
Впоследствие някак си случайно попаднахме на един start up уикенд 2012 през май, а малко по-късно се озовахме на откриването на Бетахаус на 2 юни 2012 – тогава видяхме заряда, енергита, еуфорията, съдружието и позитивите на т.нар. дигитална екосистема….Някак си естествено в края на 2012 г. трайно се преместихме в Чепеларе да си живеем семейно и се насочихме към всокопланинска зимна и лятна рекреационна и туристическа дейност, която се изразяваше в многоаспектен характер – организиране на спортни състезателни събития, иновативни тиймбилдинги, ски/сноуборд/байк обучения и преходи, разработване на концепция за възраждане на климатолечението в Средните Родопи и в частност възобновяване на климатолеченито в Чепеларе, което има повече от вековна традиция…. та малко по-малко няколкото обекта, с които се бяхме захванали трябваше да ги разработваме в различни турисически таргет сегмента. Разпознаваемостта на локацията ни е предимно зимна, асоциирана със ски и сноуборд туризъм, но малко хора знаят какви са ни ресурсите и възможностите за целогодишно привличане на хора….
Отне ни 1-2 години докато започнем по-осъзнато да таргетираме и привличаме хора, чиито професии се побират в една раница с лаптоп и им позволяват да си работят от където си искат. В началото през юни 2014 г. бяхме поканили наши партньори и приятели, които да осигурят дигиталното популяризиране и отразяване на байк и хайк състеанието Лятна Чепелареада, което организирахме и те някак си останаха при нас за повече от седмица. Бяха си донесли лаптопите, дронове, камери, големите екрани и мощните декстоп компютри, с които монтираха видео… Неусетно видяхме, как три екипа, които до преди това не са се познавали, започнаха взаимно да си помага, намериха общи теми в личен план и в бизнес перспектива… Някак си през деня всеки си работеше нещо, вечер на по бира около огъня се обменяха идеи и неусетно приятелствата се задълбочаваха, споделянето на информация и вдъхновение растеше и накрая всеки си тръгваше прегръщайки се.
Така реално видяхме, че вече сме готови да направим Mountain Restart Office – това беше прототипното име на двете ни работни места – това в Чепеларе и това на Мечи Чал 1830м над Пампорово и Чепеларе в гората, където имахме безупречен интернет и възможност за настанявана с по 20 души и на двете места.
През лятото с общи приятели, осъзнали общите ни интереси и идеи се намерихме с Цецо, който базиран в Бистрица е мислил за подобен Офис в гората и големият ни осъзнат старт с Office In The Woods беше октомври 2014, когато приехме 35 души фирма с мултинационален екип, които направиха едноседмиче team retreat при нас – https://www.youtube.com/watch?v=KSONVKsV_cw.
Осъзнахме, че добавената ни стойност не е само бързият интернет, продуктивната офис среда, а и многото неща, които им предлагаме да правят преди, след и по време на работа – спорт, кръжоци, кулинарни работилници, посещение на местни забележителноти, семейни занимания и вскакви други неща, които може да се сети човек, че му липсват в града, а се сеща за тях в малкото планинско градче Чепеларе.
Та така по-организирано и целенасочено от лятото на 2015г. започнахме да правим Летни и Зимни лаптопаджийски лагери (CoWorkation Camps), като за определен период от време, наистина ставаме “споделено” пространство, когато за даден период от време различни хора се намират и запознават и колаборират заедно в Родопите. Отдалечеността и сезонността на локацията е специфична и забелязахме, че за да сме устойчиви трябва да наблгаме на двата силни сезона, в които имаме добавена стойност за гостите ни – Лятото и Зимата.

15589656_1314042375314627_938366340631246606_n

Какво е новото този сезон? Има ли вече повече хора?
Новото този сезон е, че процесите са по-ясни, нещата, които предлагаме са усъвършенствани, офис пространствата ни са с подобрена инфраструктура (интернета ни достига до 100мб), зимата отворихме и третата ни локация на Office In The Woods @ 1650m в Пампорово до хижа Студенец, където налагаме camping/glamping усещане, имиджа ни на надежден партньор е утвърден, все по-големи корпортавни структури ни се доверяват и пращат свотите екипи на изнесен офис (Pgrogress, Komfo, Experian, VMware, HP), партньорите, с които работим на местно ниво, предлагащи рестартиращите спортно-туристически атракции са все по-екипирани и с професионален опит т.е. за 3 години можем да кажем, че сме сработили с местните и сме мост между гостуващите ни лаптопаджии и всичко, което е около тях в дивата гора на 2000м над Чепеларе и Пампорово и им помагаме за всичко, от което имат нужда по време на престоя им при нас.

Латото или зимата сте по-привлекателни?
Видяхме, че хората са различни и по различен начин възприемат концепцията и локацията през двата сезона. Тази зима на Пампорово имахме доста фриленсъри, които осъзнато бяха дошли да карат ски и борд, а работата я вършеха вечер или много рано сутрин. През лятото, тъй, като деня е по-дълъг и природата позволява да се правят повече неща на открито, тогава нормалния работен процес е налице и пак остава какво да се прави след работа, а доста често вместо губейки време по градски задръствания сутрин с гостите ни караме колела, играем тенис или плуваме….

Не смятам, че сме по- в един или в друг сезон – просто щастието за нас е, че Чепеларе и средните Родопи около нас предлагат много значими забележителности (Чудните мостове, Националната Астрономическа обсерватория на Рожен, върхове Снежанка, Мечи Чал и Перелик, които са дотъпни с лифт и автомобил), а всичко това в добавка със лековитият въздух и многото възможност и за масов и професионален спорт правят дестинацията ни прекрасна локация за истинска рехабилитация и антистрес терапия на динамично работещите градски хора.

Какво си пожелаваш
Да сме живи и здрави, заобиколени със зареждащи ни с енергия и ентусиазъм и позитивизъм човеци, които искат да прекарат и споделят част от времето си с мен, моето семейство и моите деца и дано след време тези “позитивни лаптопаджии” да се окажат мултипликатор или поне едно от факторчетата, които ще съживят, дори и сезонно Родопите, които, както доста голяма част от провинционалната част на България, започва да се оголва откъмто локомотивчета, двигателчета и променящи и правещи средата около себе си по-продуктивна и оживена.

Абе да сме живи и здрави :)

За всички любопитни – намерете ги онлайн и дайте по един лайк поне, а като ви е време за малко работа сред природата – ето: Office in the Woods
@ Chepelare/Mechi Chal/Pamporovo
+359 879 99 18 09 / +359 885 74 17 79

Успех на Office in the Woods!

Ура за дигиталните номади, coworking местата. Разговор с Райна Цветкова

Rayna_Tzvetkova_2016
Райна Цветкова е специалист по маркетингови и дигитални комуникации. Работила е за организации като ING, DDB, Groupama , а като дигитален номад за SDSD, Cargill, Advent Group и др. От 2008 година списва личен блог на английски, на теми, които я вълнуват – книги, пътешествия и хора – https://tzvetkova.wordpress.com. Обича да работи и да пътува. Вярва, че хората са по-продуктивни когато са щастливи на работното си място където и да е то. Наскоро стартира и рубрика в блога си за иновации на пазара на труда, защото е дълбоко убедена, че гъвкавите подходи ще се утвърждават все по-осезаемо.

Ето, за всичко това си говорим с прекрасната Райна и нямаше как да не споделя тези разговори и тук, в блога.

Digital Nomads – какво е твоето определение за това ново явление? А ти за такава ли се считаш?

Дигиталните номади [Digital Nomads ] са хора, които използват телекомуникационни технологии, за да изкарват прехраната си и водят номадски начин на живот. Те обикновено работят от разстояние – от вкъщи, от кафенета, обществени библиотеки или пространства за съвместна работа и могат да бъдат в която и да е точка на света където има надеждна връзка с интернет. Така изпълняват задачите, които традиционно се извършват на едно стационарно работно място.

Този начин на работа е доста популярен в САЩ, Австралия и някои европейски страни. В България, според мен, тепърва набира популярност, предимно сред ИТ специалистите, създателите на съдържание и дигиталните маркетолози, но пък почти всяка работа, която се извършва на компютър в офис, може да се извършва и дистанционно. Няма съмнение, че дистанционната работа се увеличава.

Едно скорошно проучване на Toptal на 1000+ глобални лидери и мениджъри установи, че над половината от анкетираните предвиждат увеличение на дистанционно изпълняваната работа. За разлика от тях, само пет процента очакват количеството на работа от разстояние да намалее. Отвъд емпиричните данни, изведени в това проучване, има ясни причини, поради които обемът на отдалечената гъвкава работа ще продължава да расте.

Първо, новите комуникационни технологии улесняват сътрудничеството в реално време в световен мащаб. На второ място, нарастването на платформите за онлайн набиране на кадри позволява откриването на такива, независимо от това, в коя точка на света са и осигурява ефективен механизъм за тяхното временно наемане. Тези мрежи позволяват на работодателите да наемат конкретен набор от умения, от които се нуждаят, без разходи, свързани и административни въпроси, визови проблеми и т.н.

Взети заедно, тези тенденции предлагат преразпределение на знанията и уменията в рамките на икономиката на талантите. Комбинацията от напредъка в технологиите за сътрудничество и платформите, които ефективно съчетават съответните умения с нуждите на бизнеса, създават по-добри условия за свързаност и осигуряват по-голям избор, както за работодателите, така и за служителите.

Да, аз считам себе си за дигитален номад и се опитвам да популяризирам този начин на живот и работа. Искам да подчертая, че разликата не е в начина на работа, а по-скоро в начина на живот. Да си дигитален номад е много мотивиращо за високо организирани хора, които са ориентирани към изпълнение на поетите задачи в срок и качествено. При дигиталните номади често липсва разграничение между работно и свободно време, като работните часове в седмицата могат да са много повече от тези, които някой би изисквал от тях в офис. А да не забравяме и предизвикателствата, които различията в часовите зони, често поставят пред тях.

Преди Коледа (2016 г.) участвах в Coworking Camp – това е временно пространство за съвместна работа, към което се присъединиха предприемачи, хора със свободни професии и дигитални номади от различни краища на света. Тези хора бяха решили, че за няколко седмици през зимата искат да работят от някое слънчево кътче и там да създадат нови контакти или да развиват бизнеса си. Там се запознах с изключително интересни хора от различни страни, като организаторите от началото на 2017г. развиват успешно пространства за съвместна работа и в Банско – http://coworkingbansko.com/.

Има ли вече култура, според твоите наблюдения, бизнесът у нас да е по-гъвкав откъм предлагане на дистанционна работа, почасова, на свършен труд?

Бизнесът в България в това отношение – наемането на хора почасово или дистанционно, според мен, е все още доста консервативен. Някак не се отчитат разликите, че различните хора биват мотивирани от различни неща. Едни са по-продуктивни сутрин, други вечер, трети например след тичане в парка. Ако са ясни задачите за деня/седмицата/месеца и сроковете за изпълнението им, механизмите за осъществяване на работния процес не биха били проблем.

Защо има страх или става дума по-скоро за силен консерватизъм?

Повечето мениджъри продължават да предпочитат служителите им да работят в офис, а не да са физически далеч от ръководството и колегите. Но е очевидно, че отдалечената работа, изпълнявана от гъвкави таланти, вече е добре застъпена във функции и индустрии, които са във възход. В средата на юни тази година, Automattic, компанията, която стои зад популярната платформа за блогъри WordPress и куп други бизнеси, взе решение да затвори офиса си в Сан Франциско. Голяма част от служителите на фирмата – над 500 човека, разпръснати в повече от 50 държави по света, от години работят на пълен работен ден дистанционно – от домовете си, кафенета или кой откъдето е избрал.

Sun_1

Кои са най-подходящите професии за фрийланс работа, дистанционно?

Делът на хората с отдалечени работни се разраства в професии като ИТ, маркетинг, управление на проекти, управление на човешките ресурси и др. Там където водещото е какво и как си свършил е без значение от къде работиш. Някои хора са по-организирани в офис, други са по-продуктивни когато те сами избират къде и кога да работят – дали от 3 до 11 сутрин, например или от 16 до полунощ.

Има вече няколко co-working места в България. Дали се използват и от българи или основно от чужденци?

Да, броят им непрекъснато расте. Познавам българи, които работят в тях и много чужденци. Общността в Банско, например, не спира да ме изненадва с все повече нови хора от все повече страни.

Какво е да работиш в co-working space? Какви са предимствата?

Страхотно е! Интернет връзките са бързи и надеждни. Хората са различни и ако ти е нужен съвет в твоята или извън твоята област винаги има към кого да се обърнеш. И никой на никого не е шеф или подчинен там. Всеки е съсредоточен в своите си задачи. А много често хората и се забавляват заедно в свободното си време. Този мини сайт, който направих като доброволец по време на Coworking Camp в слънчева Анталия ще ви даде малка представа, за това как изглеждат нещата когато работите дистанционно – https://side2016turkey.wordpress.com/

А ето и кратко видео – https://drive.google.com/file/d/0B57PkDYyMS6dcHZkaHFIQ0pGUDg/view

Благодаря на Райна за това интервю! Хайде дигитални номади, вие сте!

Ура за Тео и Щрихи от Варна

19578463_10209622644111753_1739954262_n

Теодоси Бялков се занимава с различни неща, но в случая ще си говорим с него за блогове и защото блогът му Щрихи от Варна го следя и е сред любимите ми, реших, че е добре да си поговорим и се радвам, че Тео прие тази покана.

Как, кога дойде идеята за Щрихи от Варна?
Добре е, че в блога мога да видя кога е първата ми публикация. С изненада установих, че тази публикация си няма даже заглавие /смятай колко съм бил наясно какво правя :) /. Та първата ми публикация е от преди почти 5 години на 27.07.2012 г.
Самата идея все пак ме споходи няколко месеца по-рано , гледайки колко преходни и нетрайни са афишите в града, си помислих, че за някой все пак би било интересно, да може да види, какви са били заглавията в театрите и кината и кой е пял на концерт преди време във Варна. Реших да опитам, без претенции за изчерпателност и да запечатвам гледки от променящия се град.
Наясно съм че снимките ми не са професионални , но от друга страна те запазват спомена за времето такова каквото е било. Много рядко пиша коментари в Щрихи от Варна предпочитам снимките да говорят без моя помощ.

19756087_10209639581655181_871060219_n

Кои са темите, които те вълнуват най-често и споделяш в блога си?
Отначало си мислех, че афишите ще са основната ми тема, но почти веднага се наложи и още една тема , която е много важна за мен и тя е за старите сгради във Варна.

За мое голямо съжаление виждам как центъра на Варна е много скъп, за да си позволи да стоят там някакви си стари съборетини , пък нищо че носят непреходен дух, друго си е да вдигнеш поредната офис сграда от която ще изкараш по 2 – 3000 евро на квадрат , какво ти пука, че децата ти няма да видят тази красота ? От друга страна съм съвсем наясно , че поддръжката на такива сгради не е лесна и че всеки има право да разполага със собственоста си както намери за добре. Но фактите са на лице , или по-точно някои даже са изчезнали. Като сградата на бул. ”Приморски” 21.

19691407_10209639583855236_615622955_n

Друга любима тема ми е графитите в града. Те също са временни а някои от тях са много интересни, За съжаление има много драсканици които не носят никаква красота.

Харесва ми също и гледката рано сутрин на изгряващото слънце и то често присъства в щрихите :

19756156_10209639629656381_553594_n

Освен изброените преди малко има още много други преходни моменти от живота на Варна , които се опитвам да запечатам.

Лично ти кои блогъри харесваш и следваш?

Преди време следях http://eenk.com/, http://kaka-cuuka.com/ , http://timurcommandos.blogspot.bg/ /за жалост в нито един от тях в момента не се публикува нова информация/. Често попадах и на други интересни места. Когато харесах някой блог ми беше много интересно да се зачета в неговия BLOGROLL и така да открия още интересни места. С времето и все по-дълбокото навлизане на Facebook в ежедневието ми, вниманието което отделях на блогове се премести към дуварите на различни интересни за мен хора.В момента не следя целенасочено нито един блог. Разчитам на препоръките на приятелите от Facebook, така по-мързеливо се ориентирам кое си заслужава четенето.

19679574_10209639624896262_386817886_n

Къде, според теб, е мястото на блогърите в медийния пейзаж у нас днес?

“Между фикуса и прозореца, да не му духа на фикуса” – това не е мнението ми а по-скоро е тъжен опит за ирония. Място за блогърите ще има , но пътя към това място все по-често ще минава през социалните мрежи. За блогърите ще е все по-трудно да запазват интереса и вниманието на една по-широка аудитория.

Все пак винаги ще има блогове, които ще са ми интересни за четене : Комитата и Стойчо: http://komitata.blogspot.bg/, Усмихни се : http://smiling.webreality.org, Касиков: http://kassikoff.blogspot.bg/, Грандоман: http://grandoman.com/, Блогът за икономика: http://ikonomika.org/, Ъплоуднати постинги за делитване: http://sulla.bg/ и много други на които ще попадна в един или друг момент , по един или друг начин.

Какво си пожелаваш?
Мир и здраве :)
Мечтая също така и да видя някои от старите емблематични сгради на Варна събудени за нов живот.Една химера която ме преследва напоследък, е как варненци се самоорганизират и възстановяват в целия и блясък сградата на бившата Софийска банка във Варна:

19756136_10209639633336473_498727496_n

Корпоративните блогове – няколко прекрасни български примера

corporate

Темата за корпоративните блогове ме вълнува, не само защото съм фен на блоговете, но и защото виждам все по-серозното им навлизане при компаниите на Запад. За съжаление, макар корпоративните блогове да не са ново явление, все още качествени такива, списани и от големи и от малки компании се броят на пръсти. И за да дам едно рамо, пък и поглед на най-добрите – ето списък:

Блогът на ПИБ
http://blog.fibank.bg/

Блогът на Уникредит Булбанк
https://www.unicreditbulbank.bg/bg/blog/

Видима Идеал Стандарт блог
http://blog.vidima.bg/

Блог Екопак
http://blog.ecopack.bg/

Блог Имоти Доверие
http://www.blog.imotidoverie.bg/

Блог на Руал Травел
https://blog.rual-travel.com/

Блог Овъргаз
http://blog.overgas.bg/

Блог на Камакс
https://www.kamax.bg/blog/

Блог на Ремонт Експерт
http://remontexpert.bg/velikdenska-ukrasa-bez-mnogo-usiliya/

Блог на Либхер България
https://blog.liebherr.com/domakinski-uredi/bg/

Блог на Ей Би Си Дизайн енд Комюникейшън
http://blog.abcbg.com/

Още за корпоративните блогове и как максимално да извлечем полза от тях има в тази статия тук.

Три пъти Ура за Ники Неков и предизвикателствата пред младите хора

Nikolay-Nekov3

Николай Неков е мнооого прекрасен и талантлив млад човек, скромен, работлив, последователен, креативен. Да, всичко това е възможна и чудна комбинация, а за мен е чест да го познавам. Та след като идеята на Ники за собствен блог отлежава доста – отскоро той вече е факт (http://nekov.com/blog/)и това е поводът да кажем Добре дошъл на новия блогър Ники и пожелание за успех. Та, говорим си.

Разкажи за блога – дълго се подготвя за него. Как стартира и какви за отзивите за момента?
Определено доста дълго го отлагах, някъде между 4 и 5 години. Но нали знаеш, в крайна сметка намираме време само за нещата, за които имаме достатъчно силна мотивация и всичко останало са просто оправдания. И по-скоро вярвам, че периодът на отлагане е бил период на узряване на идеята.
Стартирах с публикуване на реално първият ми блог пост в дневника на 9Academy, който разказва за 3 мои мечти. Вече е факт и втория пост относно доброволчеството и ползите, които то носи. А идната седмица започвам и с фотографската рубрика, в която ще давам съвети за начинаещи фотографи и ентусиасти.

Отзивите до момента са положителни, някои хора го очакваха от доста време, а други бяха по-скоро (приятно) изненадани. Поставил съм си за цел на първият месец да съм вдъхновил поне още един човек да блогва. Има доста потенциални блогъри покрай мен, но все още са в процес на “стретегия и планиране” :) Според мен времето ще измери най-добре до колко блогът се чете, кои теми са по-интересни, провокиращи дискусия. Както и разбира се дали ще успея да спазя обещанието си и да публикувам нов пост всяка седмица.

Какви са очакванията ти? Какво ще ти донесе блогването?
Очаквам да е трудно и вече е. Като човек, който работи по няколко проекта ежедневно вероятно ще е трудно винаги намирането на достатъчно време (и сили).
Реално предизвикателствата са няколко: да пиша по-често и да провокирам себе си, да резюмирам и обличам наученото в достатъчно интересна поредица от думи и не на последно място – да го правя всяка седмица.

Вярвам, че имам достатъчно мотивация и ще се справя. Една от основните причини да започна е споделянето на натрупания опит. Реално последните 6 години съм работил по доста разнообразни проекти в сферата на маркетинг, бизнес развитие, предприемачество, доброволчество, фотография и смятам, че определено имам какво да споделя. А резюмирането на важните неща би ми помогнало да ги осъзнавам още по-добре и да си вземам още по-ценни уроци от тях. Надявам се да успея да изградя аудитория, с която да работя тясно и да доставям максимално ценна за тях информация. Това би помогнало на посланията, които искам да направя и в задачата да достигам до повече хора -естествено и без реклами.

DSC08158

Кои са основните предизвикателства, според теб, пред младите хора в професионалната им реализация днес?
Много интересен въпрос! Последната седмица имах няколко гостувания в телевизии относно “Младежки бизнес фестивал” и това е един от най-честите въпроси. А със сигурност и все по-актуален с всеки изминал ден.

Ще се опитам да резюмирам основните предизвикателства до три:
1. Информационен шум – рамки – предубеждения
Един от най-сериозните проблеми са представите и очакванията на младежите. Те често се различават драстично от реалността в бизнес средата. Рамки, изграждани с години от семейство, среда, телевизия и медии. За съжаление проблемът често съпровожда студентите от гимназията в университета, а често дори и след него. Ежедневно всички сме заливани от огромно количество информация, която по-често ни обърква и демотивира от колкото обратното.
Ключово е според мен всеки младеж внимателно да подбира – средата и хората покрай себе си, да филтрира информацията, която ежедневно го залива

2. Воля – риск – проба/грешка
Още един доста често срещан проблем – премисляме многократно действията си, преди да ги предприемем. Страхуваме се от евентуални грешки и провали. Според мен проактивните младежи винаги са крачка по-напред до целите си. В крайна сметна най-добрият начин да разберем дали определен проект или фирма са за нас е просто да опитаме, а времето ще покаже дали реалността покрива очакванията ни. Но за да сме склонни на такива и дори по-абстрактни решения се иска също и силна воля. Преди няколко години, когато бях 2-ри курс примерно реших да замина на социален стаж в Индонезия и да преподавам английски език на деца. Всички покрай мен бяха учудени как ми е хрумнало, но и до ден днешен твърдя, че това е едно от най-правилните решения в живота ми.

3. Повече план – стратегия – цели за сметка на празни мечти
Още нещо изключително важно и доста подценявано от младежите. За жалост от много години по нашите ширини (а може би не само) хората израстват с желанието за бърза печалба. И то с минимални усилия от наша страна, ако може докато си стоим вкъщи дори. Казваме си “щом на други се случва значи може и на мен” и пускаме тото, търкаме билетчета и какво ли още не. А в крайна сметка формулата е ясна – измерими краткосрочни, дългосрочни цели и отдаденост в това, което правим. Всичко различно от това ни носи предимно краткотрайно вдъхновение и резочарование.

Какво би посъветвал всеки, който не знае накъде да продължи?
Първо да се дистанцира от мненията на средата и всички хора покрай него. В стремежа си да му помогнат повечето хора налагат собственото си мнение, но всъщност няма как да знаят какво би било най-ценно за нас като личности. Затова – слушайте себе си, колкото и трудно да е понякога, резултатът ще ви хареса.
И втората част – бъдете проактивни и търсещи. Мечтаната работа няма да се почука сама на вратата ви, но пък вероятно ви чака някъде. Нужни са определени усилия, а и всяко начало е трудно – за всички. Дори чисто психически страхът от промяна е нещо, което е вродено при всички и е важно да се научим да се справяме с него. В крайна сметка живеем в свят на почти неограничени възможности – все повече в България и все по-достъпни по света.

Аз научих изключително много от работата си в Младежки Бизнес Клуб, потвърждават го и всички останали членове. Реално такъв тип доброволчески организации успяват да изграждат личности и да надграждат уменията им. Често работата им е свързана много повече с бизнеса и реални казуси от колкото стажовете в определени фирми. Затова силно препоръчвам на всички младежи да се докоснат до тази среда на мотивирани и търсещи студенти. Освен всичко дългосрочно контактите натрупани по този начин са доста важни.

Случват ли се хубави неща около теб и за кои предстоящи искаш да
споделиш?
Старая се :) Обичайно април и май са едни от най-натоварените месеци в годината (за мен поне).
Тази пролет решихме с екипа (Младежки Бизнес Клуб) да направим нещо мащабно, което да остави по-сериозна следа и дълготраен ефект за студентите. Последните 2 месеца фокусирахме усилия в организирането на целодневен Младежки Бизнес Фестивал, който цели да помогне за решаването на един от най-сериозните проблеми. А именно – липсата на кариерна ориентация по време на следването. Често студентите учат 4 или 5 години, но в края на следването си не са напълно запознати със сектора, за който са трупали познания, до колко са актуални и какво точно биха могли да работят в тази сфера. Затова избрахме 8 основни модула и решихме да ги представим чрез лекция и щанд, които да дадат нужните насоки за развитие на студентите. Събитието ще се проведе утре (4 май) в Илиев Център (до Зала Христо Ботев) е Студентски град, започваме в 9 и ще продължим до 20 часа.
Инвестираме изцяло собствени средства и ресурси. И вярваме, че с Фестивала ще помогнем на много студенти да се по-информирани, мотивирани и с по-ясни цели как да продължат личностното и професионалното си развитие.

Планираме второ издание на фестивала – вече в два дни, но повече за него ще можем да кажем след края на събитието утре. Надяваме се есента фирмите да са една идея по-отворени да подпкрепят такъв тип инициативи.

Паралелно с клуба развивам и собствено фотографско студио – 7Shots, което е специализирано в отразяването на събития, продуктова фотография, а от година и половина и в заснемане на недвижими имоти. Предлагаме няколко иновативни за страната, а и за региона решения, които помагат на инвеститорите да продават по-лесно в чужбина и от дистанция. Правим доста срещи, повечето агенции са все още пасивни, но сме оптимисти, че все пак има и достатъчно иновативни компании в сектора. В края на месеца ще сме готови и с новия сайт, който най-сетне ще успее да представи всички услуги, клиенти и проекти, по които сме работили.

Блогът на Ники е тук http://nekov.com/blog/