Три пъти Ура за Петър Дяксов

petar-dyaksov-project

Петър Дяксов е на 27 години и живее в Пловдив. Занимава се професионално с онлайн търговия от близо 8 години, както и с дигитален маркетинг от около 5. Завършил е „Бизнес мениджмънт“ и „Международен бизнес“ в Англия, след което се завръща в България и по-специално в родния си Пловдив, за да гради своето бъдеще тук или както той самият казва: „Да допринеса за позитивната промяна в нашата родина“.

Познавам Петър като активен, усмихнат и съзидателен млад човек и затова реших да ви запозная с него и вас :)

Разкажи накратко с какво се занимаваш през последната година.
Началото на 2015 година основах Tendrik – IT фирма, която предлага цялостни онлайн решения – от изработката на уебсайт/онлайн магазин до цялостни стратегии за дигитален маркетинг. В същото време управлявам онлайн магазина за оригинална маркова парфюмерия – https://fragrances.bg/ . В свободното си време, колкото и оскъдно да е то, посещавам или организирам семинари, бизнес събития и всякакви инициативи с обществена насоченост към една от най-големите младежки огранизации JCI Bulgaria, на която ще бъда национален президент през 2017 година.

С каква мисъл започва най-често деня ти?
Дано да има мляко за кафето. (смее се) Шегувам се. Аз съм човек, който обича да се провокира и да излиза извън комфортната си зона, така че още от първите минути на своя ден планувам предстоящите предизвикателства за деня – какво ще е новото нещо, което ще направя днес.

Мястото на Интернет в твоя живот? И в живота на хората – какво им дава и
какво взима?
За хубаво или лошо голяма част от ежедневието ми е обвързана с Интернет. Като дигитален маркетолог и мениджър на IT компания, аз трябва постоянно да следя новите тенденции и да бъда активен в социалните мрежи. Хубавото на Интернет е, че ти дава възможност да достигнеш до широка публика, а и в същото време имаш възможността да поддържаш връзка с хора от цял свят. Интернет позволява твоя бизнес бързо и лесно да стане глобален. В същото време това да си онлайн понякога отнема фокуса от важните неща в живота – истинския контакт между хора, малките моменти, случвайки се около нас, които пропускаме докато зяпаме екраните на смартфоните си.

Оптимист ли си за България и за света?
Абсолютен и непоправим оптимист съм. Преди 3 години се завърнах в България (след 4-годишен престой в Англия) и виждам доста позитивна трансформация в част от българското общество. Предприемаческата среда се развива с големи темпове, имам възможността да общувам и да работя с изключителни, дейни, млади хора, които предизвикват позитивна промяна в нашето общество – как да не съм оптимист! Очаквам през следващите години още по-хубави неща да се случват и едно светло бъдеще за България.
В момента в световен мащаб наблюдаваме доста катаклизми, въпреки това аз оставам оптимист, че нещата рано или късно ще придобият някакъв баланс.

Кое е най-важното, за да се развива предприемаческия дух у нас, според
теб?
Колкото и да не ми се иска да си го призная, аз вече съм стар (въпреки че съм само на 27) и в съзнанието ми има множество бариери и ограничения. До голяма степен „ценностите“ на типичните бизнесмени от 90-те години са се вкоренили в обществото ни. Става въпрос за бързата печалба, всички неетични практики, експлоатацията на труд, погазването на морални ценности, неспазването на законите. Всичко това може да се промени от новите млади предприемачи с модерно мислене, които да изместят тези остарели виждания за правене на бизнес в България. Тези деца и младежи, които са родени след 2000 година и живеят в дигиталната ера. Тази, в която всичко е онлайн, органичения почти няма, а възможностите са безкрайни. Те имат пълната възможност да променят света като предприемачите на новото време.
В този ред на мисли, според мен всичко трябва да започва от образованието на младото поколение и на нашите деца – трябва да ги мотивираме, насочваме, насърчаваме да мислят, да творят, да експериментират и да грешат. В същото време трябва да възпитаме в тях ценности, желанието и вярата, че наистина могат да променят света, да не се отказват и да не спират да се развиват.
След това вече може да се говори за устойчиво развитие на предприемаческата среда у нас. Среда от хора, които вече са постигнали нещо значимо и в същото време са склонни да споделят знания и опит с останалите – хора, които са готови да дават, а не само да взимат.

Срещата с кой човек те е вдъхновила най-много? И с кого мечтаеш да се
срещнеш и поговориш?
Имал съм удоволствието и привилегията да се срещна с много интересни и вдъхновяващи хора, но една среща от миналия месец определено изниква на първо място в главата ми. Става въпрос за един изключителен човек – Илън Орен от Израел, създателят на iMesh. Той беше един от гост-лекторите на конференцията Business on the Hills, организирана от JCI Plovdiv. А срещата дори не беше толкова формална – взех го от летището в София и за близо двата часа, които прекарахме в колата до Пловдив, той ме мотивира много. Той реално ми показа, че всяко едно нещо, с което се захващаме – всеки един бизнес или начинание, ние трябва да сме готови за глобална експанзия. Трябва винаги да мислим за нещата по такъв начин и да имаме такова отношение към бизнеса си, че той да бъде достоен дори компания като Microsoft да поиска да го купи. Ние трябва да сме достатъчно амбициозни, за да бъдем лидери в нашата ниша, защото нищо не стои на нашия път освен ние самите.
Честно казано не съм се замислял много по втория въпрос, но определено би ми било интересно да се срещна с Илън Мъск. Можем да си поговорим за потенциално пътуване до Марс, например. 

Какво си пожелаваш?
Да не спирам да мечтая, да имам постоянен прилив на енергия и да не спирам да преследвам целите си. Пожелавам си да успея да срещна още много много млади, амбициозни и нахъсани хора със сходни на моите виждания и ценности, с които заедно да променим България към по-добро.

Още – при него на http://dyaksov.com/

Яки нови блогъри: Петър Теодосиев от nauka.bg

10346197_10154324455699554_8187532936745860787_n

Петър Теодосиев е един от двамата създатели (с брат си) на сайта за наука – nauka.bg. А отскоро е и вдъхновен блогър – можете да го откриете тук http://petar.nauka.bg/
Нека си поговорим с Петър за блогването – и ето:

Кое те подтикна да създадеш свой блог?
От много време си мислех за моя собствена трибуна, в която да споделям мислите си или това, което чувствам, че трябва да кажа на хората, които имат сходни на моите интереси, а именно науката. Преди няколко седмици на твоя лекция, Жюстин, говори за това колко влиятелни са блогърите и че е добре всяка фирма или организация да има блог, в който да „говори“ директно на своите посетители, клиенти, читатели и т.н. Това може би беше и моментът, в който реших, че имам какво да кажа и просто за 30 минути си направих блог и дори написах първия си пост.

Пишеш много активно – как намираш темите и как го съвместяваш с останалите си ангажименти?
Както всяко нещо и блогването си иска времето. Първите няколко теми сами си дойдоха, тъй като пиша за науката, но през призмата на сп. „Българска наука“. Нещата, които чета, научавам и от които се интересувам, са свързани с новостите в науката и с науката в България. Направих си списък с теми, които бих могъл да пиша и биха били интересни на хората и започнах от този списък да развивам текстове. Засега ми се получава доста лесно, тъй като повечето пъти ги пиша вечер вкъщи и не ми отнема от времето през деня.

Какви са очакванията ти, все още в началото на блогването ти, какво ще ти донесе това?
Интересното е, че вече започнаха да се формират дискусии и има реакция. Блогът няма много посетители, но пък моята цел е да бъде трибуна, която аз, като главен редактор и създател на сп. „Българска наука“, да използвам, за да изкажа лично мнение по различни въпроси, свързани с науката. Основните ми очаквания са да се предизвикат повече дискусии, които да засягат науката в България, а какво ще се породи от това – времето ще покаже. Също така искам да покажа някои неща, свързани с проекта БГ Наука директно от кухнята, факти, които читателите няма как да знаят – например за рекламата в БГ Наука, за магазина, който на практика издържа цялото списание и т.н.

Какво си пожелаваш?
Пожелавам си да бъда чут от повече хора, които имат властта да променят нещата, свързани с наука в България и също така да не спирам да пиша с това темпо.

Яки нови блогъри: Кажи Здравей на Ипси от Kitty from the city

13428443_10209513579138029_5939900488879938665_n

Ипек Мустафова е от тези супер магични млади хора, спокойни, красиви, разумни, действени, които ме радват безкрай! След добро обмисляне, анализиране на какво има и какво не, Ипси създава модния си блог – Kitty from the city. Впечатляващо готин и четим. Хайде да си поговорим с нея, реших, и ето:

Какво ще отговориш на коментар “хм, още един моден блог” – какво е различното при теб?
Веднъж вече съм казвала, че не съм открила топлата вода, но съм я накарала да тече различно. В моя блог може да откриете обичайно повтарящи се дрехи, български дизайнери, дрехи по дизайн на мама и ушити от две чудни девойки от родния ми град Силистра, по-малко тренди дрехи и идеи как да избегнем емоционалното пазаруване. Не, ти няма да облечеш догодина тази рокля, когато отслабнеш.

Колко време успяваш да му отделиш?
Повече от 10 часа седмично.

Страст ли е блогването? Или модата е страст и тя те вдъхновява за това?
При мен се слива страстта от дигиталното и реалното. От един добре направен аутфит и показан на много по-голяма аудитория благодарение на дигиталното.

Струва ли си?
Да! Прекрасно е да имаш платформа, от която можеш да изкрещиш всички неща, които те интересуват. От мода до правата на гей приятелите ти.

Пожеланието ти към читателите на твоя блог?
Пожелавам им да пазаруват разумно, да не стават жертва на индустрията, да не се притесняват да попитат големите брандове кой, къде и как произвежда дрехите, които носим.

Ето и линк към блога й – Kitty from the city

Три пъти Ура за Успелите и Александър Хинков!

11745863_946543702063524_3540787384932933807_n-3

Няма как да не сте забелязали вече един чудесен сайт и проект, който ежедневно позитивно ни разказва за хубави събития и хора в България от днешния ден – Успелите!

Е, говорим си с Александър Хинков, един от създателите и двигателите на Успелите.

Разкажи за Успелите? Как ти/ви хрумна? Кои сте екипа? Как го случвате този проект?
Успелите пишат за надеждата. Те не са успели, но мечтаят за хора, които вярват в успеха.
“Младите успели българи” е онлайн медия, която разказва позитивните, вдъхновяващи истории на българи, които са избрали да се развиват България. Друг основен фокус на Успелите са добрите новини. Тези, които често остават пренебрегнати. Тези, които са толкова много, че не смогваме да опишем – научни открития, обнадеждаващи статистики, спортни отличия, икономически успехи, културни признания, златни медали от олимпиади по математика и физика и още много, много.

Иначе с проекта се занимаваме от доста време с Венко Добрев. В началото се случваше малко като хоби и с мечтателски цели. В последните 6 месеца обаче всичко е различно. Към екипа се присъединиха Иринка, нашият безценен дизайнер и Коко, бизнес, маркетинг и tech човекът. Още две момичета ни помагат ежедневно с организационната и комуникационна част. Помагат ни автори-доброволци и стажанти, които създават голяма част от съдържанието на uspelite.com.

Така сме всеки ден. По доста часове. И всичко доброволно. За каузата – един обективен медиен свят.

Кое те кара / мотивира да работиш по Успелите?
Резултатите. Хората. Промяната.

Обожавам да работя по този проект, защото виждам реакциите на хроата и институциите. Всеки следващ ден се сблъскваме с все повече подкрепа и вяра. Виждам го дори в огромните информационни източници – медии и телевизии. Вече почти не можем да срещнем сайт без поне 1 позитивна новина за деня или новинарска емисия без минутки за добрите примери. Това е пътят към нашата мечта.

Как се случва, според теб, промяната? Помагат ли социалните мрежи и
Интернет? Или това, че хората пътуват повече, учат навън?
Всеки признак на свобода на избора е стъпка към промяната. Социалните мрежи са може би най-мощният инструмент за вдигане на бърз шум и обединяване на масите в България. Това е страшно обнадеждаващо.

Да пътуваш и срещаш нови култури също е съществено важно, според мен. Пътуването те прави по-широкоскроен, по-либерален.

За каква България мечтаеш?
Мечтая за съвестна България. Мечтая за България, която се грижи за благото на хората и здравето на Земята. Мечтая за по-малко тревоги и повече усмивки. Мечтая за спокойна България, за спокоен свят.

13267945_1103327906385102_6421030114675746380_n

 

Каня ви във Варна на 13-15 май 2016 – Форум младежко предриемачество Go to market

varna

Идния уикенд, от 13 до 15 май 2016 във Варна се заформя нещо много мащабно и вдъхновяващо – Форум младежко предприемачество – Go to market!

Програмата е силна. Лекторите – доста значими имена. Над 350 гости. Не знам броя на стартъпите, които са регистрирани, но очаквам да се срещна с тях и съм много любопитна!

Може да има още места ако побързаш. Записване и подробности – тук.

Три пъти Ура! за Невен Боянов и MindMe

С Невен Боянов говорим за иновативен продукт, над който Невен работи с екипа си. Има нужда от подкрепа. Подробностите:

Преди около 2 години започнахме (фирма Интерлекта) съвместна работа с една от изследователските лаборатории към института Бърк в щата Ню Йорк по съвместни проекти и продукти за подпомагане на доктори и терапевти при отдалечена работа с пациенти.

Така един от проектите по които работехме започна да изпреварва другите и се очерта като доста перспективен и по-точно този които подпомага психо терапевти при работата им с пациент с тежки форми на депресия. За съжаления подобен вид психични разстройства често водят до фатален край. Това се оказва сериозен проблем в световен мащаб. Само в САЩ на всеки 12 минути някой отнема живота си. Статистиките не са кой знае колко различни другаде по света. При всички положения това е сериозен проблем.

Един от основните проблеми при работата с подобни случай е липсата на достъп до адекватна медицинска помощ. Един от начините за справяне с него е отдалечена работа с пациентите.

Теле-медицината не е нещо ново, но последните няколко години се наблюдава много динамично развитие, навлизане на нови технологии и най-важното – вече се възприема като нещо реално и приложимо както от специалистите така и от пациентите. Друг важен фактор е, че вече има научни изследвания доказващи приложимостта и ефективността на този подход.

Конкуренцията в момента е малка в смисъл като мащаби, но е много силна като се има предвид, че основните играчи са големите фирми в бранша като Панасоник например които така или иначе доставят апаратура и други технологии в медицината, а сега искат да покрият и тази пазарна ниша. Други големи фирми като Самсунг например също имат разработки тази област.

Има доста стартъпи разработващи подобни технологии и точно те си ни конкуренцията в момента.

Много специалист и анализатори смятат, че теле-медицината ще е следващото голямо нещо в Интернет технологиите.

Ние сме продуктова фирма, т.е. сами си измисляме продуктите които създаваме, инвестираме собствени средства или търсим външно финансиране, предварителни продажби, проекти за подпомагане на подобни инициативи и мн. др.

Иначе продукта е разработен на първоначален етап. Терапията която се ползва се е доказала в практиката вече няколко години. Има редица научни публикации по темата.

Нашия продукт всъщност не замества терапевта, а подпомага неговата дейност. Как става това: във времето когато пациента не е при своя доктор нашето мобилно приложение го подканва да отговори на редица въпроси предварително подготвени от терапевта специално за пациента като целта е да се установи емоционалното му състояние. В зависимост от резултата се предприемат различни действия – игри на мобилното устройство, видео специално записано за случай и др. В случай, че състоянието на пациента е под определени параметри може да се инициира спешен аудио-видео разговор с терапевта, а при нужда и спешно лично посещение.

Понастоящем продукта ни се ползва сред малка група от пациенти.

Целта ни през следващите няколко месеца, а и това за което търсим финансиране, е провеждането на по-задълбочено клинично изследване на ефективността на методиката която предлагаме. Това включва доразработване на софтуерния продукт, снабдяване на няколко групи пациенти с мобилни устройства, събиране на данни по време на няколкомесечния период, обработка на данните и най-накрая изводи от изследването с публикуване на резултатите.

В края на миналата година приключихме един от етапите на разработката, а също и средствата от един от проектите който я финансираше. Тогава решихме, че можем да потърсим алтернативен начин за събиране на средства за продължаване на проекта.

Експеримент.ком ( https://experiment.com/mindme ) е услуга от тип крауд сорсинг – набиране на средства от хора. Специализиран е във финансиране изключително на научни изследвания, т.е. за разлика от Кик-стартер и други подобни, където хората дават пари за продукт или за да получат нещо в замяна – като ранна версия на продукта например, при Експеримент.ком е по-скоро като дарение.

Целта която сме си поставили ние е много висока 100 000 долара, но това е бюджета от който имаме нужда. До сега на Експеримент.ком големите проекти са търсили до около $15 000 като повечето са в диапазона 2-8 000 долара.

За момента сме набрали почти 22 400 долара, но сме все още далеч от целта – остават ни малко дни!

Имаме нужда от подкрепа – най-напред финансова – кой колкото може да отдели: 5, 10, 100 долара. Разбираме, че не всеки може да си го позволи за това сме благодарни на всеки който сподели каузата със своите приятели

https://www.facebook.com/mindme.io
https://twitter.com/mindme_io

Студенти разговарят с туитър селебритита: Интервю с Михаил Въжаров

В серията студентски гост-публикации едно Интервю с Михаил Въжаров на Марина Стоянова.
Интервюто е проведено в twitter и Марина сама е избрала кого да интервюира. Публикувам цялото:

Държа да спомена, че с огромно удоволствие изпълних поставената от Вас задача с онлайн интервюто с един от най – влиятелните българи в Туитър. Почувствах се наистина като един професионалист и най – вече получих удовлетворение от свършената работа. Благодаря Ви за тази интересна задача!

Въпрос: Какво е чувството да сте в топ 50 на най – влиятелните българи в Туитър?
– Не е нищо, което ме интересува.

Въпрос: Каква полза Ви носи Туитър, какво е той за Вас?
– Губи време, бърз достъп до информация on demand, връзка с хора.

Въпрос: Насърчавате ли използването на Туитър и чии публикации Ви вълнуват най – често?
– Насърчавам. Не съм сигурен чии туитове, ползвам го доста ангро.

Въпрос: Пожелайте нещо на потребителите по случай Новата година.
– Да илядат.

Студенти разговарят с блогъри: Христо Блажев

Продължавам серията гост-постове – нещо ново за този блог. Интервюта, правени от мои студенти от НБУ с блогъри.

Интервюиращ: Елизабет Иванова
Интервюиран: Христо Блажев – Книголандия

Как обикновено минава деня ти?
Денят се доминира изцяло от работата в офиса, преимуществено мейли, телефонни разговори и безкрайна бумащина, далеч по-малко четене или пряка работа с автори. Вечерно време избягвам да излизам, обичам да съм у дома, освен като не съм някъде да поритам с приятели.

Кога реши да се занимаваш с писане на блог?
Не беше някакво обмислено решение, случайно, както всичко хубаво в живота, се получи. Имах блог на всякакви теми, в който бях почнал да пиша и за книги, и в един момент ми щукна да обособя това ми занимание в отделен сайт – беше вечерта на 9 октомври 2009 г. Да си направиш блог не отнема много време, но да го развиеш се искат години и много желание.

С какви трудности се сблъска в самото начало?
Нямаше някакви специфични трудности, наистина да си направиш сайт е пределно улеснено и въпросът е само с какво съдържание искаш и си способен да го захранваш. Притежавам неутолимо желание за четене и неумолима графоманска наклонност, така че комбинацията от двете води с лекота до един често – и надявам се, добре – списван блог.

Кои са основните качества, които трябва да притежава човек, за да стане успешен блогър?
На първо място е постоянство, не е лесно да вмъкнеш в живота си едно постоянно задължение да пишеш поне веднъж-дваж седмично, понякога и повече, при това да пишеш смислени и интересни текстове. Огромната част от начинаещите блогъри се отказват бързо, но ако човек наистина се е заел с тема, която му е присърце, е много по-лесно. Компетенцията в областта, в която пише, е важна, както и да е чел много, за да има достатъчно богат речник и поне приличен стил, за да е приятно да бъде четен. Важно е да не се подлъгва по някое примамливо предложение за реклама – да отстои независимостта си е от първостепенно значение за всеки блогър, особено ако работи в областта, в която пише.

Как би описал блогърската общност в България?
Аз лично не вярвам в съществуването на такава общност – четените блогове у нас са толкова разностранни, че освен да пием по бира заедно, няма нещо, за което да гледаме в една посока. Знам, че сред най-посещаваните са кулинарните блогове, което за мен лично е неразбираемо, но аз дълбоко не се интересувам от тази тема, както повечето хора пък не се интересуват изобщо от книги и четене.

Трудно ли е човек да стане част от нея?
Ако човек иска да бъде част от общност, каквато и да е, може да го постигне с достатъчно упорство. Въпросът е дали ще съумее да не прави компромис с убежденията си и да запази някаква дистанцираност от общността, някаква независимост, която да го отличава и да бъде „физиономия” на блога му.

Какъв съвет би дал на хората, които все още се колебаят дали да стартират свой собствен блог?
Нека сме откровени. Блоговете са демоде. Аз съм го приел и не си правя илюзии по темата. Светът иска картинки и видеоклипове, така че всеки, който иска да пише, трябва да прецени как да инкорпорира тези елементи в блога си. За себе си знам, че нямам желание да следвам тази тенденция и ще си правя нещата по моя си начин, независимо дали това води до някакви пропуснати ползи.

Студенти разговарят с блогъри: Рози Борачева

С вълнение стартирам серия гост-постове – нещо ново за този блог. Интервюта, правени от мои студенти с блогъри.

Започваме с Миранда Блякчори.

Добре дошли в личното кътче на Рози Борачева – студентка в НБУ по журналистика и реклама. Да, Рози учи две специалности, работи, има личен блог, четенето е нейната най-голяма страст и ако продължа да изреждам, няма да ми стигне мястото. Ако имате щастието да познавате Рози, няма как да не се съгласите с мен..тя е винаги придружена от широката си и приветлива усмивка и никога няма да ви откаже, в случай че я помолите за помощ.
Представям ви Рози! http://roziboracheva.com/

Кога и как реши, че искаш да създадеш свой личен блог? Какво те провокира за това?
Мухата за собствен блог ми пусна още в първи курс Константин Павлов – попаднах на една среща с него в Съюза на българските журналисти. Каза ми, че за да започнеш да пишеш и да ставаш все по-добър в това, първо трябва да си намериш платформа, а няма по-добра начална такава от личен блог, няма и по-ефективен начин да се наложиш като журналист, когато си все още съвсем начинаещ.
Втората агитационна вълна дойде от Жюстин Томс, която познавам от няколко години покрай работата си, но за първи път влезе в ролята на мой преподавател миналата година. Тя истински ме надъха и вдъхнови, като ме срещна с хора, на които точно блогът е помогнал много в намирането на работа.

До каква степен е важно наименованието на даден блог според теб? Трудно ли избра името за своя блог? Защо и как реши да бъде „La vie en rose“?
Ако трябва да съм честна, не намирам наименованието за толкова ключово. Най-важно е кой стои зад написаното. Името на моя блог беше първото, което ми хрумна, докато го правех, дори не бях сигурна дали то ще остане, просто трябваше да му сложа някакво заглавие. Никога не съм наричала блога си така пред приятели, за мен той си е roziboracheva.com. La vie en rose е името на една моя адски любима песен на Луис Армстронг и толкова. Е… ако се постарая, мога да извъртя и някакви асоциации със собственото си име и с това, че твърде често гледам през розови очила, но ще излъжа, ако кажа, че това ми е било на дневен ред, когато го кръщавах.

Как би описала тематиката на блога си?
О, това няма как да стане. Няма обща тематика, което по принцип е лошо, защото хората четат определени блогове главно защото те следват интересите им – кулинарни, музикални, за пътешествия…
Въпреки че една приятелка от списание Joy, която през лятото ме помоли да им гостувам в пътешественическата рубрика на изданието, описа преди статията ми блога като „лайвстайл и травъл“, аз не бих го определила така. Засега той е пространството, в което мога да напиша всичко, което ме вълнува в дадения момент. Без етикети.

Кои са блоговете, които редовно четеш?
Следя блога на Василена Вълчанова, този на Жюстин (личния – Smiling), на Деси Бошнакова, на Ванина Иванова, два модни – на Мирела Манчева и Савина Николова, един бюти – мацката се казва Нина, и влоговете на Anna Akana. Със сигурност има и още, на прима виста обаче само за тези се сещам.

Каква e активността ти в блога и какво е важно за теб, когато пишеш?
Активността ми е правопропорционална на броя случаи, в които нещо ме е впечатлило и искам да го споделя, и обратнопропорционална на броя курсови работи, които имам да подготвям за университета. Освен това пиша и за две списания, така че те са с приоритет (все пак вкъщи трябва да влизат пари), когато имам време да драсна нещо. Май казах какво е важно – нещо да ми е направило толкова силно впечатление или да ми е дошла толкова добра идея, че просто да не мога да не споделя.

Кое е нещото, за което обожаваш да пишеш? И нещото, за което не можеш или не искаш да пишеш?
Обожавам да пиша за книги. Не мога и не искам (като съм хванала този пример) да пиша насила за книга, която не ме е впечатлила достатъчно. Точно по тази причина си купувам или взимам от библиотеки всичко, което ми се чете, а не пиша до издателствата да ми го изпращат за ревю (ако не знаеш – така функционират нещата: казваш, че имаш блог и искаш да кажеш нещо за дадена книга, и от издателството ти я изпращат безплатно).

Според теб всеки един човек ли може да бъде блогър? Или трябва да притежава някакви определени качества и умения за целта? Ако да, какви?
Не всеки може да бъде блогър. Трябва да може да пише добре, да е грамотен, да е интересен, да има какво да каже и да има елементарно усещане за красота, за да е блогът му приятно място не само за четене, но и за гледане.

В представянето си пишеш, че искаш да споделяш със света своите гениални открития. Ако трябва да избереш една от статиите си за такава, коя би била тя?
Това е страхотен въпрос. Последната статия, която написах и наистина харесах, е тази. Не е специално за блога, за списание е, но я има и на roziboracheva.com. Помня, че три дни бях без компютър и само я мислих, та когато най-сетне седнах пред белия лист и се захванах да пиша, всичко буквално се изля от мен.

Ти си студентка с две специалности и имайки това предвид, блогърството каква роля заема в ежедневието ти?
В ежедневието ми в момента – никаква. Виж, ако ме попиташ за ежеседмичието или ежемесечието ми, може и да намерим някакъв отговор. Опитвам се да съм колкото се може по-активна, но проблемът е, че за академичната си работа винаги имам краен срок и бързам да я свърша, докато при писането в блога всички правила идват от мен самата.

Извън академичните задължения, които имаш, как обичаш да оползотворяваш свободното си време?
Обичам да чета, да тичам, да карам колело, да ходя на театър, да говоря за смислени неща със смислени хора (най-често така се раждат и статиите, които пиша), да помагам на приятеля си със снимането и проявяването на снимки. В интерес на истината, академичните ми задължения не са кой-знае-колко по-различни от нещата, които по принцип обичам да правя. Единствената разлика е, че включват по-малко движение, отколкото ми се иска (не мога да пиша, докато спортувам… не става просто).

Като за финален въпрос – какви са амбициите ти занапред с твоя блог?
Искам да ставам все по-добра в писането. Основно това. Нямам нито желание да изкарвам пари от блога, нито да привличам хиляди читатели. В момента си имам една малка общност от хора, които следят материалите ми само защото им харесва как изразявам това, което ме вълнува. Предпочитам нещата да си останат така – не държа на голяма фен база, защото моят блог си е нещо като упражнение.
Искам да вдъхновявам читателите си да пробват нови неща, да излизат извън зоната си на комфорт, да се обогатяват. Това е ценно – да разбереш, че някой е научил от теб за някоя книга, която го е разтърсила, да накараш някого да се замисли и да промени нещо в живота си.

Три пъти ура за Димо и Иво и Stremio

DimoIvo6874

Много харесвам силният предприемачески дух и мащабните проекти, родени тук и сега, но с потенциал далечни пазари. Димо Стоянов работи по подобен проект от няколко години, заедно с Иво. Вече имат близо половин милион потребителя по цял свят – wow! Ето и разговорът ни с Димо за Stremio!

Разкажи ни как се “роди”, случи Stremio?

Първо, благодаря ти за поканата. За мен е удоволствие да споделя няколко думи за блога ти, относно това, по което работим в последните няколко години.

Преди да разкажа историята зад Stremio, нека поясня какво е Stremio. Stremio е модуларно десктоп приложение, което позволява на потребителите си да гледат моментално видео съдържание от различни източници. Stremio също им позволява да колекционират любимото си видео съдържание – филми, сериали, Youtube каналии др, като получават известия, когато (примерно) е наличен нов епизод.

Идеята за Stremio се роди в началото на 2013г.
Виждахме невероятен потенциал в BitTorrent протокола и цялата мрежа от видео съдържание зад него и решихме да експериментираме и си правихме проложение, което стриймва от торенти на рeer-to-peer принцип.

Стартирал много любителски, така се роди предшественикът на Stremio – Cinematic.
Cinematic започна да придобива вид на продукт даващ страхотен “user experience” и решихме да развием цялата концепция и да го превърнем най-добрият приятел на всеки киноман.

Така идеята ни еволюира в модуларно десктоп приложение, което предлага видео стриймове от различни източници на видео съдържание. Със Stremio днес можете да гледате филми, сериали, видео клипове и онлайн телевизи от най-различни източници включително iTunes, Amazon, FOX, HBO и др.

От доста време стриймингът от торенти е отделен модул, който ние не поддържаме. Показва се в продукта, като неофициален модул, единствено ако е популярен в локацията на потребителя.

Към какви пазари сте се насочили и какви клиенти?

Последните няколко месеца натрупахме добра потребителска база от цял свят.
Разбира се има локации с много силно изразен интерес, като Бразилия, Франция и Аржентина.

Пазарите, които целим са пряко свързани с платежоспособни потребители, а това са основно страните от Западна Европа, САЩ и Канада. Посредством Guidebox интеграцията си, Stremio предлага стриймове за iTunes, Amazon, Google Play, FOX, HBO и много други източници, които са основно “available” там, така че това са основните пазари, на които ще опитаме да разгърнем продукта. Това разбира се не омаловажава съвместната ни работа с партньорите ни в Индия.

Относно клиентите. В момента сме в надеждни преговори с няколко доставчика на видео съдържание.
Бизнесът гледа на Stremio, като добра платформа за промотиране на видео съдържание поради насочеността на продукта. Там всичко е въпрос на време, надяваме се нещата да сработят добре.

Кои са основните предизвиталетсва пред технологичните стартъп-и у нас?

Трудно се отговари на този въпрос еднозначно. Всеки стартъп има своите предизвикателства.
Според мен лично голямото предизвикателство е създаването на продукт или услуга, която дава истинска стойност за потребителите си, която също може лесно да се развие в по-голям мащаб.

Нашето основно предизвикателство в момента е липсата на човешки ресурс.
Продуктът ни се развива доста динамично и трябва да вземаме правилните решения така, че с малко да постигаме повече.

Разкажи ни за екипа ви? Как работите заедно?

Екипът ни е малък, “Тwo man show” сме, но сме добре организирани и всеки си знае задълженията. С Иво  работим от близо 4 години. Много различни хора сме и може би това ни помага да сме добър екип. В повечето случаи се разбираме с една дума. Понякога с много повече :)

Какво си пожелаваш?
На себе си и на екипа на Stremio пожелавам да сме здрави и да сме на фокус.