Ура за дигиталните номади, coworking местата. Разговор с Райна Цветкова

Rayna_Tzvetkova_2016
Райна Цветкова е специалист по маркетингови и дигитални комуникации. Работила е за организации като ING, DDB, Groupama , а като дигитален номад за SDSD, Cargill, Advent Group и др. От 2008 година списва личен блог на английски, на теми, които я вълнуват – книги, пътешествия и хора – https://tzvetkova.wordpress.com. Обича да работи и да пътува. Вярва, че хората са по-продуктивни когато са щастливи на работното си място където и да е то. Наскоро стартира и рубрика в блога си за иновации на пазара на труда, защото е дълбоко убедена, че гъвкавите подходи ще се утвърждават все по-осезаемо.

Ето, за всичко това си говорим с прекрасната Райна и нямаше как да не споделя тези разговори и тук, в блога.

Digital Nomads – какво е твоето определение за това ново явление? А ти за такава ли се считаш?

Дигиталните номади [Digital Nomads ] са хора, които използват телекомуникационни технологии, за да изкарват прехраната си и водят номадски начин на живот. Те обикновено работят от разстояние – от вкъщи, от кафенета, обществени библиотеки или пространства за съвместна работа и могат да бъдат в която и да е точка на света където има надеждна връзка с интернет. Така изпълняват задачите, които традиционно се извършват на едно стационарно работно място.

Този начин на работа е доста популярен в САЩ, Австралия и някои европейски страни. В България, според мен, тепърва набира популярност, предимно сред ИТ специалистите, създателите на съдържание и дигиталните маркетолози, но пък почти всяка работа, която се извършва на компютър в офис, може да се извършва и дистанционно. Няма съмнение, че дистанционната работа се увеличава.

Едно скорошно проучване на Toptal на 1000+ глобални лидери и мениджъри установи, че над половината от анкетираните предвиждат увеличение на дистанционно изпълняваната работа. За разлика от тях, само пет процента очакват количеството на работа от разстояние да намалее. Отвъд емпиричните данни, изведени в това проучване, има ясни причини, поради които обемът на отдалечената гъвкава работа ще продължава да расте.

Първо, новите комуникационни технологии улесняват сътрудничеството в реално време в световен мащаб. На второ място, нарастването на платформите за онлайн набиране на кадри позволява откриването на такива, независимо от това, в коя точка на света са и осигурява ефективен механизъм за тяхното временно наемане. Тези мрежи позволяват на работодателите да наемат конкретен набор от умения, от които се нуждаят, без разходи, свързани и административни въпроси, визови проблеми и т.н.

Взети заедно, тези тенденции предлагат преразпределение на знанията и уменията в рамките на икономиката на талантите. Комбинацията от напредъка в технологиите за сътрудничество и платформите, които ефективно съчетават съответните умения с нуждите на бизнеса, създават по-добри условия за свързаност и осигуряват по-голям избор, както за работодателите, така и за служителите.

Да, аз считам себе си за дигитален номад и се опитвам да популяризирам този начин на живот и работа. Искам да подчертая, че разликата не е в начина на работа, а по-скоро в начина на живот. Да си дигитален номад е много мотивиращо за високо организирани хора, които са ориентирани към изпълнение на поетите задачи в срок и качествено. При дигиталните номади често липсва разграничение между работно и свободно време, като работните часове в седмицата могат да са много повече от тези, които някой би изисквал от тях в офис. А да не забравяме и предизвикателствата, които различията в часовите зони, често поставят пред тях.

Преди Коледа (2016 г.) участвах в Coworking Camp – това е временно пространство за съвместна работа, към което се присъединиха предприемачи, хора със свободни професии и дигитални номади от различни краища на света. Тези хора бяха решили, че за няколко седмици през зимата искат да работят от някое слънчево кътче и там да създадат нови контакти или да развиват бизнеса си. Там се запознах с изключително интересни хора от различни страни, като организаторите от началото на 2017г. развиват успешно пространства за съвместна работа и в Банско – http://coworkingbansko.com/.

Има ли вече култура, според твоите наблюдения, бизнесът у нас да е по-гъвкав откъм предлагане на дистанционна работа, почасова, на свършен труд?

Бизнесът в България в това отношение – наемането на хора почасово или дистанционно, според мен, е все още доста консервативен. Някак не се отчитат разликите, че различните хора биват мотивирани от различни неща. Едни са по-продуктивни сутрин, други вечер, трети например след тичане в парка. Ако са ясни задачите за деня/седмицата/месеца и сроковете за изпълнението им, механизмите за осъществяване на работния процес не биха били проблем.

Защо има страх или става дума по-скоро за силен консерватизъм?

Повечето мениджъри продължават да предпочитат служителите им да работят в офис, а не да са физически далеч от ръководството и колегите. Но е очевидно, че отдалечената работа, изпълнявана от гъвкави таланти, вече е добре застъпена във функции и индустрии, които са във възход. В средата на юни тази година, Automattic, компанията, която стои зад популярната платформа за блогъри WordPress и куп други бизнеси, взе решение да затвори офиса си в Сан Франциско. Голяма част от служителите на фирмата – над 500 човека, разпръснати в повече от 50 държави по света, от години работят на пълен работен ден дистанционно – от домовете си, кафенета или кой откъдето е избрал.

Sun_1

Кои са най-подходящите професии за фрийланс работа, дистанционно?

Делът на хората с отдалечени работни се разраства в професии като ИТ, маркетинг, управление на проекти, управление на човешките ресурси и др. Там където водещото е какво и как си свършил е без значение от къде работиш. Някои хора са по-организирани в офис, други са по-продуктивни когато те сами избират къде и кога да работят – дали от 3 до 11 сутрин, например или от 16 до полунощ.

Има вече няколко co-working места в България. Дали се използват и от българи или основно от чужденци?

Да, броят им непрекъснато расте. Познавам българи, които работят в тях и много чужденци. Общността в Банско, например, не спира да ме изненадва с все повече нови хора от все повече страни.

Какво е да работиш в co-working space? Какви са предимствата?

Страхотно е! Интернет връзките са бързи и надеждни. Хората са различни и ако ти е нужен съвет в твоята или извън твоята област винаги има към кого да се обърнеш. И никой на никого не е шеф или подчинен там. Всеки е съсредоточен в своите си задачи. А много често хората и се забавляват заедно в свободното си време. Този мини сайт, който направих като доброволец по време на Coworking Camp в слънчева Анталия ще ви даде малка представа, за това как изглеждат нещата когато работите дистанционно – https://side2016turkey.wordpress.com/

А ето и кратко видео – https://drive.google.com/file/d/0B57PkDYyMS6dcHZkaHFIQ0pGUDg/view

Благодаря на Райна за това интервю! Хайде дигитални номади, вие сте!

Как да разпознаваме фалшивите новини

Как_да_разпознаваме_фалшиви_новини

By IFLA – https://commons.wikimedia.org/wiki/File:How_To_Spot_Fake_News.jpg, CC BY 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=56595416

Пълната статия за фалшивите новини в Уикипедия е тук.

Във Враца се случват чудеса! Браво за Ади и Rails Girls Vratsa!

IMG_5263

Ади е едно прекрасно същество, което с усмивка променя средата към добро. Ще ми се всеки град на България да има своята Ади, а защо не и цял отбор като нея!

Аделина Тодорова е от град Мездра. Към момента е 11 клас в ППМГ ,,Академик Иван Ценов” град Враца. От малка обича да прекарва голяма част от времето си пред компютъра. В четвърти клас започна да се занимава с обработка на клипове, но година по-късно осъзнава, че й е много по интересно да разбере как се създават уеб сайтове. Има големия късмет да има добър учител по информатика в гимназията, където учи основите на програмирането. После завършва курсовете по уеб програмиране на Враца Софтуер и вече от две години се занимава сериозно с програмиране.

Ади организира за втора поредна година Rails Girls Vratsa в края на юни 2017-та, на която имах честта да съм гост и лектор. И за това именно събитие си говорим тук

Кога и как дойде идеята за Rails Girls Vratsa?

Често се намираме на кръстопът , избираш наляво, там те чака едно, надясно – друго, напред – нещо различно. Започвам с тези думи, защото бях поставена в такава ситуация.
Миналата година на 23 април се проведе събитието DigiGirlz – “Възможности в IT сектора за всяка жена” в София, за което кандидатствах и бях одобрена, с още две момичета от моя клас. Но на същата дата имах мач с баскетболния ми отбор, който за мен е като семейство, а и до тогава не бях изпускала нито една баскетболна среща. Трябваше да избирам или едното или другото. Изборът беше много труден за мен, но избрах DigiGirlz, просто го почувствах за правилно.Разбира се, благодарна съм на момичетата от отбора и треньора за разбирането, тъй като за мен всяко едно подобно събитие свързано с програмиране или технологиите, вярвам че ми помага за бъдещото ми развитие в ИТ сферата.
Докато пътувах във влака за София до последно се чудех дали не съм сгрешила, но нямаше как да знам какво ми предстои.
DigiGirlz имаше за цел да мотивира и вдъхнови момичетата на моята възраст и да покаже, че технологиите не са само за момчета. По време на събитието няколко невероятни жени, които работят в сферата на технологиите, ни разказаха своите вдъхновяващи истории. Останах много очарована от тях, от организацията и от уъркшопа който имахме. Атмосферата беше супер яка.
Но защо разказвам всичко това, защото там чух за първи път за Rails Girls, ако не бях отишла на DigiGirlz сега нямаше да има Rails Girls Vratsa 2.0. Това е само пример за изборите и лишенията, които правим всеки ден.
Още като разбрах за Rails Girls Sofia исках да се запиша, защото звучеше много готино – два дни в които програмираш и е само за момичета. Никога не бях чувала за нещо подобно Смятах че, много ще ми помогне допълнително да развия знанията си в областта на програмирането.
От организаторите ни насочиха, че ако искаме да научим нещо повече за Rails Girlгs да се обърнем към Адриана Панайотова, която е един от организаторите на събитието.
В една от почивките отидох при Ади и попитах как мога да се запиша за Rails Girls Sofia и какво ми е необходимо да знам за да бъда одобрена за участие. Тя ме попита дали съм се занимавала с програмиране и какви знания имам. Накратко и обясних и че имам познания в Уеб програмирането и че съм завършила един курсовете на Враца Софтуер. Ади ми каза веднага, че Rails Girls не е за мен, защото е за момичета без или с минимален опит в програмирането и че събитието няма да бъде много полезно за мен.
Тогава изведнъж ми хрумна идеята – щом не мога да участвам в Rails Girls, защо да не го организирам във Враца. Предложих на Ади , да организирам във Враца издание на Rails Girls. На нея много и хареса идеята и каза, че с радост ще ми помогне. И така започна всичко.

С много труд, желание, лишения и безсънни нощи Rails Girls Vratsa е факт. На 25-26 юни 2016 се проведе първото издание с над 40 записани участнички от които само 20 имаха възможност да се запознаят с основите на програмирането.
Беше едно невероятно преживяване.

Какво ново и по-различни се случи на второто издание 2017?

Тази година Rails Girls Vratsa беше още по-уникално. Ново място, нови още по-мотивирани участнички , нови игри и нови идеи!
Имахме невероятната възможност да присъстваме на лекциите на Георги Малчев и Жюстин Томс – специални гост лектори на събитието . Двамата изнесоха невероятно мотивиращи лекции пред участничките, като допълнително заредиха всички с положителна енергия.

Защо Ади се занимава с това? Кой още помагаше?

Отделям от времето и силите си за да се занимавам с подобни неща, защото обичам да помагам на хората. Чувството да мотивираш, вдъхновиш и да видиш как хората след подобни събития си отиват с усмивка на лицето е безценно.
С организирането на Rails Girls във Враца искам да дам възможност на дамите да се докоснат до програмирането, което е все погрешно разбрано.
Разбира се нямаше да успея да организирам Rails Girls Vratsa главно без помощта на Враца Софтуер и Дигиталната Национална Коалиция, без които нямаше как да се справя с организацията. Благодаря на инструкторите за отделеното време, на доброволците които ни помогнаха и особено на моята приятелка Кристина Борисова, която тази година страшно много ми помогна с организирането на събитието. Тя даваше супер много идеи, както се казва две глави мислят по-добре от една. И най-накрая всичко това нямаше да бъде възможно без участничките.Благодарна съм най-много на тях.

Как си тръгнаха в неделя момичетата от дългия Rails уикенд ?
Супер мотивирани. В края на втория ден, някои от тях искаха да останат още и да продължат, да работят и да учат още неща. Много от тях решиха да започнат да се занимават сериозно с програмиране и да започнат да посещават курсове.

Сама ти какво си пожелаваш?
Стотно издание на Rails Girls Vratsa.
Да сме по-усмихнати и оптимистично мислещи.
Да не се страхуваме да експериментираме и рискуваме.
И най-важното да се обичаме…

rg2.1
Благодаря и за интервюто и за възможността да съм част от това събитие. Браво за Ади и екипа й!

Ако искате повече инфо – http://railsgirls.com/vratsa и дайте по един лайк във фб за Rails Girls Vratsa.

Здр тук ли си нещо да те питам набързо

Поводът за този пост е споделеното наскоро от Ева Христова във фейсбук:

Предупреждавам! На съобщения тук, в уотсъп и вайбър от типа “здравей, тук ли си?” не отговарям. Както и на такива, изпратени в неделя на обяд или в 3 през нощта. Да, тук съм, то това им е идеята на тези апликации и мрежи – да си онлайн нон-стоп. Но това не означава, че веднага ще зарежа всичко, което правя, най-често планирано поне месец по-рано.

Не отговарям и на хора, които нямат никаква представа какво е лично пространство, лично време и кое е важно и кое – не. Както и на тези, които ми звънят и около 22 минути ми обяснават по телефона!!! какъв ВЕЛИК проект са замислили, а след това проектът не се случва. За около 10 път вече.

Аз самата се опитвам да сдържам потока от думи, който по естествен начин приижда, когато говоря, както и да пиша мейли в рамките на що-годе общоприетото работно време за ПР-и – 6 сутринта до към 11 вечерта понеделник-събота, защото така хората могат да ми отговорят, когато им е удобно на тях, а не когато ми е хрумнало на мен. Сигурно и аз имам провали в това отношение, но НАИСТИНА се опитвам.
Примам критики, разбира се. Но и не отговарям на гореописаните случаи.

Честно, “тук ли си?”, ама могат да научат повече за тия социални мрежи и апликации, все едно са се качили да карат трактор на поле, ама не знаят нито какво ще се оре, нито как се работи с трактора …”

Добавям и коментара от Стефи Темелкова:

Еве, тук ли си, че имам спешно питане…Става дума да един мега важен проект, като онзи от миналата година, който не се получичи, щото сиЧки са гъзове. Но този ще стане, моля ти се отговори ми до 3 минути, че трябва да дам потвърждение. Трябва да напишеш около 20 страници, на немски, ти нали си ок с немския, щото ако не си ПРОВАЛИ ПРОЕКТА! До другата седмица не мога да говоря с теб, че ще съм на почивка, но като се върна ще ти се обадя, кацам някъде към 2,30 през ноща, но знам за теб не е проблем. Не забравяй чакам отгово до 3 мин. (вече станаха 2) и 20-те страници до утре сутрин.

Темата е много дълга. И ще има да се придъвква често, докато стигнем някакво хомогенно разбиране за нетикет. Технологиите и социалките нахлуха доста стремглаво в живота на много от нас и това ги / ни сварва неподготвени.

За мен най-досадни са съобщения от хора, чиито профили са като тролски – без истинска снимка и истинско име. Но и подкрепям всичко, споделено от Ева по-горе.

Искам да си комуникирам с хората и да съм възможно най-уважителна, но все по-трудно ми се получава. Защото все повече хора ми пишат. И не смогвам. И е нужно да взема мерки и да спра това някак.

Самата аз се губя къде съм прочела дадено съобщение – месинджър, скайп, вайбър, sms, what’s up или в мейл … Вероятно често пропускам да отговоря, а вероятно често пропускам и важни съобщения, защото съм залята (буквално) (вероятно точно като теб) от съобщения по всички възможни начини.

Няколко пъти дигитална диета (писах тук и тук за това) и все по-заливащата ме информация ме доведе до решение да махна от телефона си facebook за цялото това лято. Ще споделя резултата от експеримента след това. Махнах от телефона си и всичко друго без instagram и messinger. (Disclamer: Това не значи, че ще отговарям на всеки, който пита нещо :))

Ето така по тази тема. Ако е повод за размисъл и за някой друг – бих се радвала.

Двойно Браво за Хармоника!

IMG_5033

Двойно браво за Хармоника! В един уикенд два примера за прекрасна, модерна, адекватна комуникация!

Първият за прайда – “Пред бозата всички са равни” – брилянтен!
(снимката съм си взела без да питам, надявам се muiiio да не се сърди)

Вторият за Витоша 100!

IMG_5036

Брандовете в бъдеще няма да успяват ако не са искрено, дълбоко и консистентно свързани с каузи. Хармоника показват как се прави.

Браво за екипа на Хармоника!

 

3 TED видеа важни и вдъхновяващи за журналисти, писатели, комуникатори

Elif Shafak, Novelist, during TEDGlobal 2010 Session 3: Found in Translation, July 2010 in Oxford, England. Credit: James Duncan Davidson / TED

Elif Shafak, Novelist, during TEDGlobal 2010 Session 3: Found in Translation, July 2010 in Oxford, England. Credit: James Duncan Davidson / TED

В седмицата на голямото събитие на Деси Бошнакова и екип TEDxSofia подгрявам с три важни, вдъхновяващи, многопластови и задължителни за настоящи и бъдещи журналисти, писатели, рекламисти, комуникатори, политици, лидери.

За мен отвъд големия смисъл, който носят думите на Елиф Шафак, Чимаманда Адичи и Саймън Ланкастър, е самото удоволствие от слушането на историите им, лекотата, с която говорят и магията, с която съумяват да омаят. Уча се от тях. Затова и споделям. Повече думи са ислишни. Отделете си три по 20 минути за този спектакъл.

Е, в очакване на TEDxSofia на 03.06.2017, от 11:00 до 18:30 ч. в Дома на киното.
След това ще споделям :)

p.s. о да, с голямо вълнение си припомних, че 2013-та имах честта да говоря на TEDxNBU и май добре ми се получи :)

p.s.2. и да, вече съм споделяла кои са любимите ми TED видеа по общи теми (не конкретно за комуникации) – тук, нооо липсва едно мое мега най-любимо на български – това на Любо Ноков – Да запазим плодородието на земята (задължително).

Покана за Design WeekEnd 2017 и три пъти Ура! за Емил Тотев и екип

14681796_1126362137401248_8744869916732004596_n

След пътвото, наистина успешно и вдъхновяващо събитие миналата година Design WeekEnd в Севлиево Емил Тотев и екип ученици са отново в подготовка – следва второто издание на уикенда!

Кой е поканен? Защо пак се захващат? Ето отговорите на Емо с покана към вас да се включите ако сте ученик или студент – 17-19 март в Севлиево!

Какво те мотивира отново да се занимаваш с това събитие?
След успеха на миналогодишното издание на Design WeekEnd и всички позитивни отзиви, нямаше как да не искаме да го направим отново. Веднага след него новите идеи заваляха и ето, че най-накрая дойде времето да ги изпълним. Мотивация откривам в екипа, в хората, с които работя и идеята, че отново ще се срещна с вдъхновяващи хора, някой от които вече добри приятели.

Какво е новото тази година?
Тази година имаме доста нови неща. Като цяло, всичко е по-мащабно и (несъмнено) по-интересно. Мястото, където ще се проведе събитието, също е различно. От малката зала на СУ „Васил Левски“ се местим в триетажната сграда на Трейнинг центъра на Ideal Standard, намираща се точно на центъра на града, която участниците ще имат на свое разположение три дни.
Както забелязвате, за разлика от миналата година, се вместваме не в два, а три дни, защото съдейки по преди, два дни не стигат да се насладим изцяло на преживяването, наречено Design WeekEnd.
Имаме и още, нови лектори и дори по-важно – нов формат на събитието. Освен лекции, тази година акцента ни е върху нещо малко по-сериозно – състезание. След лекциите, участниците ще бъдат разделени по отбори и ще имат 26 часа да изработят бранд на база на нашите задачи.

Очакванията на хората и интересът – по големи ли са и ще се оправдаят ли?
Интересът към събитието разбира се е голям, а след миналата година, очакванията също са големи. Вярваме, че ще оправдаем дори най-големите. Тази година мотото ни е „Предизвикай своите ограничения” и ние предизвикваме нашите в организационно отношение и се стараем да стигнем възможно най-далеч.

Кое беше по-лесно и кое по-предизвикателно този път?
След като си минал през едно нещо, с всеки следващ път то изглежда по-лесно. Вече знаем в каква посока се целим и как да действаме. Трудното и тази година е намирането на достатъчно спонсори, тъй като се стараем да осигурим на участниците ни безплатно участие, което да е на ниво разбира се. Координацията на много хора също е много трудно нещо, а предизвикателството за нас е да успеем да накараме всички да се чувстват удобно и на място.

Кой е поканен и има ли още места?
Отправяме покана към ученици и студенти с интерес към дизайн, фотография, видео и визуални изкуства. Тази година ключово значение имат и уменията. Поради състезателната част, препоръчваме да имате умения, дори малки, за да се чувствате комфортно в програмите. Място за креативни хора винаги ще има, но това, разбира се, не означава да чакате до последния момент. Влезте на сайта ни и запазете своето място в Design WeekEnd.

Пожеланието ти към екипа и към гостите?
На екипа искам да изкажа огромната си благодарност, тъй като те са движеща сила при създаването на Design WeekEnd 2017. Нека продължат да са така позитивни. А към гостите – елате, за да прекараме три невероятни и вдъхновяващи дни и не забравяйте ежедневно да предизвиквате своите ограничения.

Три пъти Ура! за Цанко и екипа на DesignMix

11707471_1438099576518488_7206071392550770131_n

Цанко Георгиев е от тези енергични, ведри, действени млади хора, които май са рядкост, но са толкова чудесни, че човек няма как да не остане във възторг, след като се запознае!

Цанко и екип приятели са решили да раздвижат умовете и сърцата на ученици и млади хора от Пазарджик и околия и организират на 25 и 26 март голямо събитие – DesignMix.

Как се роди идеята за DesignMix?
Идеята за DesignMix се роди през 2016 година по време на първото издание на конференцията DesignWeekEnd. Като част от екипа наблюдавах как всички тези млади хора са отделили от свободното си време за да могат да дойдат и да научат нещо ново и интересно от едни от най-изявените професионалисти в сферата. Когато се върнах от DesignWeekEnd се замислих дали няма нужда да се организират повече подобни събития в България. И ето че година по-късно ще се появи и първата конференция за дизайн и визуални комуникации в гр. Пазарджик. В днешно време учениците трудно избират с какво искат да се занимават, а дори много от тях нямат мечти искат просто да изкарват достатъчно пари за да преживяват независимо по какъв начин ще ги спечелят. Точно това е и целта на DesignMix за запознае участниците с няколоко прекрасни професии и да им помогне за развитието в тях.

Кое бе най-трудното в подготовката до момента?
Определено не е лесно да се организира събитие мися, че две на пръв поглед малки неща са равни по трудност, а именно избирането на правилните лектори за събитието и съставяне на програмата. Подготви ли сме изключително интересни лекции както за дизайнерите така и за фотографите, а кой знае може да имаме изненада и за програмистите. 😉

Защо полагаш всички тези усилия самият ти, каква е мотивацията ти?
Знам какво е да започнеш да изучаваш нещо и да няма кои да попиташ за помощ, но за щастие аз навреме се запознах с правилните хора които ми помогнаха да продължа обучението си и да не се отказвам. Мотивацията ми е именно, че знам, че с това събитие много млади хора ще получат подкрепата и отговорите на въпросите които са им нужни да започнат или продължат да се обучават дори и да не е в една от тези сфери.

Как отговаряш на хората, които чакат все друг да направи нещата и казват, че тук нищо яко не се случва?
За съжелени има много посредствени хора на които уж им оства много малко да станат от удобното легло и да направят нещо, но всъщност никога не успяват. На тези хора ще кажа, че ако те не искат да се развиват няма кой да им помогне и трябва да се стегнат и съсредоточат над бъдещето и успеха си!

Успех на екипа на DesignMix! Ще се видим на конференцията през март!

Ура за Tinusaur

tinusaur_project_crowdfunding_06b_s320x320fx1

Има едни фантастични хора във Велико Търново, които работят усилено в областта на Internet of things. Невен Боянов и компания сега са намислили Tinusaur – платки за обучения.

Ето какво споделя Невен:
Преди няколко дена стартирахме кампания в #Indiegogo, която да ни помогне да произведем по-голямо количество от платките и комплектите Тинузавър.  #TINUSAUR
Тези платки и комплекти ги ползваме вече повече от 3 години в курсовете и работилниците, които правим в училищата във Велико Търново и региона и в университета. Това е обучение в областта на електроника, роботика и програмиране … или по-известни напоследък като internet-of-things. ( #IoT )
Успеха на тази кампания ще ни помогне да произведем по-големи количества, а от там и да свалим себестойността на продукта като цяло и по-този начин той да стане достъпен за много по-голям брой потребители. ( #crowdfunding )
Ето линк https://igg.me/at/tinusaur ако искате да ни подкрепите.
Това е втората подобна кампания, която правим и въпреки, че предната не достигна крайната си цел всички, които си бяха поръчали продукта го получиха. Отзивите са изцяло позитивни.
Ако нямате възможност за това или нямате интерес в тази област ще сме благодарни ако споделите тази информация в вашите приятели.

Има ли вече бизнеси в България, насочени към IoT?
Да. Има бизнес.

От каква възраст учениците могат да започнат с разработка на подобни проекти и учат ефективно?
Насочено е към такива които искат да се учат сами.
Или …. към такива които правят обучение по темата.

Остават още 5 дена от кампанията и хората продължават да подкрепят Tinusaur.
Направете го и вие!

namyjruo26uwbuqezou1
THANKS TO EVERYONE THAT HELPED US – our backers, supporters, friends and everyone else who helped us make this happen. Thanks a lot to Marc Bogonovich for the 2 final contributions. He’s running a great initiative called Openwords – check it out on #Indiegogo.  Tinusaur