Три пъти Ура! за Цанко и екипа на DesignMix

11707471_1438099576518488_7206071392550770131_n

Цанко Георгиев е от тези енергични, ведри, действени млади хора, които май са рядкост, но са толкова чудесни, че човек няма как да не остане във възторг, след като се запознае!

Цанко и екип приятели са решили да раздвижат умовете и сърцата на ученици и млади хора от Пазарджик и околия и организират на 25 и 26 март голямо събитие – DesignMix.

Как се роди идеята за DesignMix?
Идеята за DesignMix се роди през 2016 година по време на първото издание на конференцията DesignWeekEnd. Като част от екипа наблюдавах как всички тези млади хора са отделили от свободното си време за да могат да дойдат и да научат нещо ново и интересно от едни от най-изявените професионалисти в сферата. Когато се върнах от DesignWeekEnd се замислих дали няма нужда да се организират повече подобни събития в България. И ето че година по-късно ще се появи и първата конференция за дизайн и визуални комуникации в гр. Пазарджик. В днешно време учениците трудно избират с какво искат да се занимават, а дори много от тях нямат мечти искат просто да изкарват достатъчно пари за да преживяват независимо по какъв начин ще ги спечелят. Точно това е и целта на DesignMix за запознае участниците с няколоко прекрасни професии и да им помогне за развитието в тях.

Кое бе най-трудното в подготовката до момента?
Определено не е лесно да се организира събитие мися, че две на пръв поглед малки неща са равни по трудност, а именно избирането на правилните лектори за събитието и съставяне на програмата. Подготви ли сме изключително интересни лекции както за дизайнерите така и за фотографите, а кой знае може да имаме изненада и за програмистите. 😉

Защо полагаш всички тези усилия самият ти, каква е мотивацията ти?
Знам какво е да започнеш да изучаваш нещо и да няма кои да попиташ за помощ, но за щастие аз навреме се запознах с правилните хора които ми помогнаха да продължа обучението си и да не се отказвам. Мотивацията ми е именно, че знам, че с това събитие много млади хора ще получат подкрепата и отговорите на въпросите които са им нужни да започнат или продължат да се обучават дори и да не е в една от тези сфери.

Как отговаряш на хората, които чакат все друг да направи нещата и казват, че тук нищо яко не се случва?
За съжелени има много посредствени хора на които уж им оства много малко да станат от удобното легло и да направят нещо, но всъщност никога не успяват. На тези хора ще кажа, че ако те не искат да се развиват няма кой да им помогне и трябва да се стегнат и съсредоточат над бъдещето и успеха си!

Успех на екипа на DesignMix! Ще се видим на конференцията през март!

Ура за Tinusaur

tinusaur_project_crowdfunding_06b_s320x320fx1

Има едни фантастични хора във Велико Търново, които работят усилено в областта на Internet of things. Невен Боянов и компания сега са намислили Tinusaur – платки за обучения.

Ето какво споделя Невен:
Преди няколко дена стартирахме кампания в #Indiegogo, която да ни помогне да произведем по-голямо количество от платките и комплектите Тинузавър.  #TINUSAUR
Тези платки и комплекти ги ползваме вече повече от 3 години в курсовете и работилниците, които правим в училищата във Велико Търново и региона и в университета. Това е обучение в областта на електроника, роботика и програмиране … или по-известни напоследък като internet-of-things. ( #IoT )
Успеха на тази кампания ще ни помогне да произведем по-големи количества, а от там и да свалим себестойността на продукта като цяло и по-този начин той да стане достъпен за много по-голям брой потребители. ( #crowdfunding )
Ето линк https://igg.me/at/tinusaur ако искате да ни подкрепите.
Това е втората подобна кампания, която правим и въпреки, че предната не достигна крайната си цел всички, които си бяха поръчали продукта го получиха. Отзивите са изцяло позитивни.
Ако нямате възможност за това или нямате интерес в тази област ще сме благодарни ако споделите тази информация в вашите приятели.

Има ли вече бизнеси в България, насочени към IoT?
Да. Има бизнес.

От каква възраст учениците могат да започнат с разработка на подобни проекти и учат ефективно?
Насочено е към такива които искат да се учат сами.
Или …. към такива които правят обучение по темата.

Остават още 5 дена от кампанията и хората продължават да подкрепят Tinusaur.
Направете го и вие!

namyjruo26uwbuqezou1
THANKS TO EVERYONE THAT HELPED US – our backers, supporters, friends and everyone else who helped us make this happen. Thanks a lot to Marc Bogonovich for the 2 final contributions. He’s running a great initiative called Openwords – check it out on #Indiegogo.  Tinusaur

Колко полезни са #OpenData за теб, за мен, за всички. Боян Юруков

0766086001439535334_489955_600x458

Нали познавате Боян Юруков (http://yurukov.net/blog/)? Вероятно като блогър, граждански активист, любител на фактите. Много, много неща може да се кажат за Боян (ама наистина е от тези доста действащи и вдъхновяващи личности)! Тук, в продължение на темата за отворените данни, защото я намирам за изключително важна в етапа на развитие на демокрацията в България, продължавам серията интервюта и след Теодора Гандова и Божидар Божанов е ред на Боян.

От къде възникна големия ти интерес към отворените данни?
Трудно ми е да посоча в каква връзка точно съм осъзнал ползата от тях. Навярно покрай регистъра за безследно изчезнали Lipsva, когато осъзнах, че няма място, където да се получи надеждна и навременна информация за случаите на изчезнали. По същото време се рових доста и в статистиката на НСИ и различни отчети на институциите. Видях колко нюанси имат данните и колко е важно да се знае методологията на събирането им и условностите свързани с нея. Най-важното обаче е да са въобще достъпни, тогава, преди 7 години, това въобще беше така. Докато при случаите на изчезнали и издирвани напредък изцяло липсва, виждаме все повече отворени данни в много други институции. Особено в последните две години.

Най-търсените при теб (в блога ти) статии и визуализации с отворени данни по коя тема са?
По брой общо посещения – навярно статиите за родените българчета в чужбина, за секциите в чужбина и последно – за жертвите от ЖП катастрофите. Сериозен интерес имаше към анализа на данните от Фонда за лечение на деца. Щеше ми се да има доста повече да има внимание и към графиките за замърсяването на въздуха и демографията. Има обаче теми, за които пиша, където и 500 посещения са много, тъй като сферата на хората, които се интересуват от това е доста малка. Пример за това са географските данни на страната, визуализацията на регистрираните кучета в Пловдив и други.

Какво още може да се направи, за да се отворят повече данни на повече институции у нас?
Няколко неща са. На първо място трябва да се започне със солиден пакет от данни, които да се отворят и смеят да твърдя, че това вече е направено. Второ, трябва да има ясни изисквания и стандарти за софтуерните системи и процеси. По тази точка е поставено добро начало. Не на последно място обаче, трябва да се покаже както на обществото, така и на служителите, че отворените данни са полезни в ежедневието и работата им. Това е работа на неправителствените организации и журналистите, но държавата може да има значителна роля чрез хакатони, състезания и грандове. Поне това показва опита на държави като Великобритания, Германия и САЩ. Видимостта на нуждата и ползите от тази прозрачност и свързаност ще накарат самите служители да гледат на отворените данни не като на поредното хрумване и ПР акция на политическото ръководство, което временно се е намърдало на трона, а на неизменна стъпка от работата им която всъщност улеснява всичко останало. Някои вече виждат това, тъй като работата им куца от липсата на достъпни данни между частите на самата администрация. Други ще се опитат да блокират отварянето на данни, защото ги смятат са своя собственост или просто защото ще станат излишни като се автоматизират справките, които те досега са правили на ръка. Разпознаването на едните от другите и давайки добри инструменти в ръцете на първите ще е ключът към въвеждането на отворените данни в администрацията. Това не само ще ускори работата им и ще спести пари от бюджета, но и ще направи отварянето на данни в обществения сектор устойчив процес. Данните, които получаваме от администрацията трябва да са страничен ефект от подобрената работа, а не просто допълнителна услуга.

Липса на желание, липса на грамотност или укриване на факти, според теб, е основния мотив да не се случва лесно този процес?
От всичко по малко. Има наистина хора в администрацията, които умишлено искат да блокират прозрачността, но в по-голямата си част говорим за липса на ресурс или желание да се свърши поредното задължение, с което са натоварени служителите. В не по-малка степен процесът боксува заради смесените сигнали от ръководството и непостоянните усилия в посока отворени данни. Освен, ако отворените данни и информационната свързаност не се превърнат в норма, качеството и достъпността на публичната информация ще си останат просто прищявка на конкретния чиновник или политика на ръководен пост. Такива са, например, общо взето всички регистри в Министерството на здравеопазването.

Какви ползи може да има бизнеса от отварянето на данните и можеш ли да илюстрираш с реални примери от чужбина?
Отворените данни идват с големи обещания, което прави неизбежно разочарованието. Несъмнено има доста преки ползи от тях, като нишови приложения и информационни услуги. В по-голямата си част обаче те служат за основа на много други дейности. Пример за това са анализите не PWC и The Guardian базирани на отворени данни. Все повече компании за сравнение на имоти, коли, образование, застраховки и услуги използват публични отворени данни, за да подобрят точността си. Дори компании като Monsanto и Dupont разчитат на отворени данни, за да анализират по-добре реколтите. Компании в различни сектори използват публичната информация в управлението на риска. Много от приложенията, които използваме на телефоните си използват в една или друга степен отворени данни за времето, трафика, географски данни, замърсяването, статистика и прочие. Отворените данни все повече се превръщат във информационна инфраструктура, която подпомага частния сектор по аналогичен начин както магистралите и оптиката. Макар шепа компании да печелят пряко от отворените данни на администрацията, те ще помогнат на много други да подобрят услугите си.

Какво пожелаваш на България за 2017-та?
Повече решения базирани данни, по-малко сензации от екрана без връзка с реалността. Повече журналисти и чиновници с базово ниво на грамотност в обработката на данните, по-малко хартия и печати. Най-вече, да ускорим напредъка, който видяхме през 2016-та, а не да се връщаме назад.

Ако не сте чели при Боян последните му неща – доооста любопитни (както всеки негов пост):
Няколко интересни числа за българите в Германия

Колко опасен е ЖП транспортът в България

Равенството между половете по заетост и заплати

Колко полезни са #OpenData за теб, за мен, за всички. Божидар Божанов

0226140336-bozhidarbozhanov

Божидар Божанов – вероятно го познавате като блогър (https://blog.bozho.net/) и като един от най-големите защитници на отворените данни у нас, както и експерт по отворени данни, електронно управление и лични данни, електронна идентификация.

С това интервю с Божо продължавам изключително важната за цялото ни общество тема за отворените данни и институциите. Защото именно прозрачността може да върне доверието в тях.

Какво са отворените данни?
Държавната администрация събира всевъзможни данни във връзка с дейностите, които извършва – събира данните за проведените обществени поръчки, за качеството на въздуха, за регистрираните автогари, за външното оценяване в средното образование и т.н. Тези данни логично принадлежат на обществото, което ги е платило с данъците си, затова държавата трябва да ги “отваря”. Но за да могат да бъдат използвани от компютърни програми, които могат да анализират големи масиви от данни, те трябва да са във формат, който компютърът може да прочете лесно. Една таблица в сканиран PDF, например, представлява трудност за компютъра. CSV (ред/колона, като данните на всеки ред са разделени със запетаи) е правилнен формат за отварянето.

Защо всеки гражданин има полза от това да знае какво са и да иска да има
повече отворени данни от институциите у нас?
Защото това открива възможности. Възможности за откриване на корупционни схеми, възможности за оптимизиране на работата и разходите на държавата, възможности дори за бизнеса. Няколко примера: във Великобритания “здравната каса” плаща лекарствата на пациентите. След като отваря данните за това, едно НПО прави анализ и става ясно, че ако се покриват само генеричните лекарства, ще бъдат спестеми милиони. Друг пример: до момента всички компании, правещи софтуер, който издава фактури, трябваше да прекупуват данни за регистрираните фирми, което им струва пари. С отварянето на данните на Търговския регистър, този разход за бизнеса отпада. А с отворените за обществени поръчки можем да видим кои фирми (и “чии” фирми) печелят най-много поръчки в дадени сфери или на дадени възложители, и да фокусираме вниманието върху това.

Кои данни не бива да се отварят, според теб?
Данни, свързани с националната сигурност, както и данни, които съдържат чувствителни данни – например история на заболяванията на гражданите, или пък данъчно-осигурителната им история.

Кои са основните препъни камъни в този процес, от твоя опит?
Основните проблеми са няколко – липсата на автоматизирани информационни системи, в които се събират данните, или когато има има – тяхната остарялост и невъзможност да извадят данни. Лошото качество на събраните данни – администрацията събира само данни, които нормативно трябва да събира, което не винаги е достатъчно. Например когато в списъка на училищата няма идентификационен номер (Булстат) на училището, при смяна на името губим връзката между резултатите на това училище през годините. Третият проблем е липсата на разбиране какво са отворените данни и ниският капацитет за работа с тях – както в администрацията, така или извън нея. За голяма част от администрацията “качихме PDF на сайта си” са отворени данни (макар те да не са машинно-четими), а много рядко медиите и НПО-сектора имат капацитета да използват отворените данни.

Може ли бизнеса да има полза от отворените данни?
Горният пример с Търговският регистър е един начин, по който бизнесът вече използва отворените данни. Но има много други – ако например данните за сделките за имоти бяха публични (без да се разкрива самоличността на страните), можеше брокерите да правят анализи и прогнози на движението на пазара. Данните за регистрираните МПС-та по марка и модел могат пък да помогнат на автосервизите с планираните доставки на авточасти. И още много други.

Ти самия кой тип информация би искал да видиш вече отворен и достъпен?
Всяка. С отворените данни човек никога не знае откъде ще изскочи нещо полезно. Привидно незначителни масиви от данни могат да бъдат ключови за даден анализ, прогноза, софтуер или цял бизнес. По-скоро бих искал качеството на данните да се повиши – както при тяхното събиране, така и при предоставянето им. Затова сме заложили изисквания към всички информационни системи, които администрацията ще си поръчва оттук нататък, за да имаме “отворени данни по подразбиране”.

Какво пожелаваш на България за 2017-та?
Повече решения, взети на база на данни, и по-малко такива, взети само на база на “вътрешно усещане” (или пък на “външни мотиватори”). Както на ниво държавно управление, така и в други сфери на обществения живот. Защото ако вземаме грешни решения, въпреки, че имаме данните, на база на които да вземем правилните решения, то пропускаме огромни ползи – ползи, които други държави и други бизнеси може и да не пропуснат.

Ако сте пропуснали интервюто по същата тема с Теодора Гандова – тук е.

10 изумителни тайни за Уикипедия и уикипедианците

15497515_10210284932432762_936492248_n

Уикипедианците на първата Национална уикипедианска конференция – 17.12.2016, София

Вдъхновена от провеждащата се този уикенд първа Национална конференция на уикипедианците в България решавам да споделя с вас няколко бомбастични тайни за Уикипедия и уикипедианците, които вероятно силно ще ви изумят. Или поне ще ви усмихнат!

1. Уикипедия е най-голямата енциклопедия в света. Естествено, че това и децата го знаят, но често никак не го обмисляме в същинския му мащаб. Най-голяма като обем информация, разнородна информация, езикови версии, свързаност, мултимедийно съдържание, без лимит на обем за статии, с различен праг на значимост от традиционните енциклопедии, безплатна, онлайн, винаги и по всяко време на един клик разстояние от всеки от нас. Съмнявам се без значение дали сте ученик, студент, работещ, пенсионер, да не използвате Уикипедия почти ежедневно. Е, за това говорим – най-голямата. Ама наистина.

2. Уикипедианците са хора. Уха! Хора, съвсем обикновени хора като вас и мен. Например сред тези на снимката по-горе има инженери, програмисти, маркетолози, активисти, научни работници, собственици на бизнеси, биолози, географи, психолози, лингвисти, студенти. Знам, че онлайн звучат доста анонимно и човек дори да знае да погледне на статията “история” не може да си представи и осмисли, че цялото това съдържание са го писали обикновени хора, ден след ден, редактирали, обогатявали, за да е достъпно когато ни трябва.

3. Уикипедианците са извънземни. Макар и на вид обикновени хора уикипедианците са извънземни. Или вероятно звучат като доста луди в очите на мнозина – вместо да почиват в почивното си време, в свободното си от професии и работа време те допринасят, без заплащане, доброволно, с трудолюбие и ентусиазъм, за да има качествено съдържание за всички нас в Уикипедия. Да, това със сигурност ги класира в графа “извънземни”, нали?

4. Уикипедия помни и знае всичко. Ама всичко! Всяка версия на страница се пази, така че даже да изтриете нещо (нарочно или без да искате) – то лесно може да се възстанови. Също може да се види – има информация по мнооого теми (например от Радошевици, област в Сърбия до Фируз I, персийски владетел и още и още.

5. На български език има 223 872 статии към 17 декември 2016 г. И още любопитни данни тук. И това колкото и да звучи много, всъщност е малко. Е, най-доброто предстои!

6. Българската уикипедианска общност си има блог.
Тук е https://blog.wikimedia.bg/

7. Да пишеш, допринасяш за Уикипедия Е доброволчество, общественополезен труд. Така че – доброволци от всички страни – обединявайте се! Без извинения и без оправдания.

8. Уикипедия на български език има от цели 13 (уха!) години!
Подробностите са тук.

9. Уикипедия се финансира изцало от дарения и всеки може да дари, ако не му се ще да допринася по друг начин – подробностите са тук.

10. Всеки, всеки, всеки може да създава, пише, допринася за разпространението на сободното знание и Уикипедия. Началото не е трудно и има доста разработени помощни материали. Има и един Вълшебник, който да ви води за ръка при първите стъпки.

Хайде, достатъчно за момента. Ако все още не се окуражавате да започнете да допринасяте поне дайте по един лайк във фб на Уикипедия България.

Три пъти Ура! за Невена и Деян за Almanews.bg

10570414_840060049399733_3235939636200357560_n

Невена Цветанова и Деян Белев стартираха новинарски сайт Аlmanews.bg наскоро. И защото Невена е сред любимите ми студенти от НБУ, а проектът им е смислен – ето едно представяне на проекта и защо двама млади хора стартират днес новинарска медиа.

Как решихте да се захванете с Alma News?
Имам наблюдения, че напоследък в интернет пространството се е напълнило с медии, които не дават качествена информация, а чрез шокиращо заглавие се опитват да привлекат вниманието на читатели, с цел увеличаване на трафика към техният сайт. Често съм попадала на публикации, които те заинтригуват със заглавието си, а самата статия нама нищо общо с реалността. Това ме мотивира Almanews да стане частица от сайтовете, които предлагат качествена и реална информация без да цели всяване на паника или интрига у читателя.

Кои са най-предизвикателните моменти при стартиране на нова онлайн медиа?
Честно казано от стартирането до сега, предизвикателствата не спират. Изборът на подходящо и лесно разпознаваемо име; визията на сайта; избор на достоверен източник на информация; създаването на определени правила по които да работи медията. След направата на сайта идва и въпросът: „И сега какво?”, а този въпрос трябва винаги да има отговор.

Какви са най-четените новини?
Предполагам, че политиката е омръзнала на хората и едни от най-четените ни новини са любопотните факти, забавните статии и вица на деня. Въпреки, че рубриката ни „репортер под прикритие” все още не е позната на аудиторията, получихме и няколко материала от наши читатели, които влязоха в ролята на репортер под прикритие в AlmaNews, което много ме радва. Винаги има шепа водещи новини, които са на първа страница, смятат се за най-важни и хората им обръщат повече внимание, без значение дали са забавни, политически, международни и т.н.

Има ли място за чиста и позитивна журналистика у нас днес?
Искам да вярвам, че в България нещата могат да се случват както трябва и такива като нас, които търсят своето място сред по-големите и уважавани медии, да имат реален шанс пред тези, които постигат всичко чрез лъжа, манипулация и невярна информация.

Къде виждаш мястото на AlmaNews.bg след година в медийното поле?
Надявам се, след една година медията ни да е спечелила доверието на все повече читатели, да има хубав и сплотен екип от хора, които се трудят много за своята аудитория и хората по улиците да казват „четох в AlmaNews …”

Какво пожелаваш на себе си и екипа на AlmaNews.bg?
Пожелавам здраве, много и безкрайна работа, голям и качествен екип и четящи хора.

Успех, Невена и Деян! А вие посетете сайта и дайте по един лайк във фб :)

Be Brave – най-важното за всяка комуникация днес

На второто издание на IAB MIXX awards отново имах честта да модерирам категория Brave и с това да участвам в семинарната програма с представяне на няколко примера за изключително смели digital кампании. Хубаво е, че живеем в предизвикателно време, в което нови и нови бизнеси решават да са наистина смели и в послания и в криейтив.

В зала Люмиер на 17 ноември 2016 имаше около 250-300 души. Затова решавам да споделя и тук примерите. Възползвам се от факта, че нямам лимит от 10-12 минути и давам няколко яки brave кампании в повече.

И вярвам, че в това има смисъл. Да създаваме и да споделяме смелост. Да защитаваме ценностите си. Да сме активисти в каузи. Да отстояваме човешкото.
Смелото ново видео на Амазон 2016

Welcome change на Smart

Let’s open doors instead of building walls

 

Браво за #YESstartup2016 Варна или Ура! за младите предприемачи

13221533_10154187736118988_6730616393957685894_n

Чудесно събитие този уикенд във Варна – Форум младежно предприемачество 2016 – Go to market. Силна, наситена, динамична и много любопитна програма!

Mr Drayton Bird, Mr Rod Banner, Mr SeanColson, Mr Aldo de Jong, не малко български “живи легенди”, които споделихме опит – всичко това безплатно във Варна се случи на 14 и 15 май. Който не е дошъл, а е знаел за събитието – изпуснал е много. Хората в залата бяха не много, но точните, за да има прекрасна атмосфера, приятелски закачки и усмивки, чудесни дискусии и въобще – пълноценно събитие.

Представиха се и се състезаваха 10 стартъп идеи, всяка на различен етап от развитието си, но много ме зарадва фактът, че идеите бяха от най-различни области, две бяха за изцяло офлай и еко ориетирани бизнеси, три бяха силно социални, повечето бяха визуализирани и представени великолепно. Ентусиазирани, любопитни и нахъсани за успеха хора срещнах и това ме очарова.

Няколко мъдри мисли от туитър фийда ми:
Първата крачка към провала е когато се откажете да учите. Drayton Bird

Останете любопитни, дори когато остареете колкото мен. Drayton Bird

Любимият ми спорт? Да споря. Споря с всеки за всичко. Drayton Bird

Създавайте яйца с история. Rod Banner

Провалът не е опция, той е реалност. Rod Banner

За следващото събитие във Варна 2017 пожелавам повече младежи от Варна и региона да дойдат! А на всички участници от тази година желая успех!

Браво Митко и екип за организацията! Супер сте!

 

 

Каня ви във Варна на 13-15 май 2016 – Форум младежко предриемачество Go to market

varna

Идния уикенд, от 13 до 15 май 2016 във Варна се заформя нещо много мащабно и вдъхновяващо – Форум младежко предприемачество – Go to market!

Програмата е силна. Лекторите – доста значими имена. Над 350 гости. Не знам броя на стартъпите, които са регистрирани, но очаквам да се срещна с тях и съм много любопитна!

Може да има още места ако побързаш. Записване и подробности – тук.

Какво видя екипа на #DesignWeekEnd2016 от и след събитието

IMG_2546

Емил, Любен, Сияна, Айсен – чудесният отбор млади хора от Севлиево разказват за това как се прави събитие в малък град, как се сбъдват мечти и как се продължава напред с усмивка! Браво!!!

Емил Тотев – Главен организатор
Какво ти даде Design WeekEnd?
Енергия. На събитието се заредих адски много! Цялата зала преливаше от енергията на млади, креативни, талантливи и амбициозни бъдещи дизайнери. Ефектът от такива събития при мен е заряд за креативни проекти, идеи и начинания.

Kакво следва за теб в личен план нататък?
Очакват ме дизайнерски проекти, училище, младежки доброволчески инициативи, завръщане в нормалния ритъм. Оставих си малко време за почивка, сега ми предстои сериозно наваксване.

Кое беше най-якото от този уикенд?
Несъмнено това беше залата, цялата зала! Може би това обеснява чувството, което аз и екипът изпитахме. Неделя, 17 часа, цялата зала се изпразни. Едва тогава си дадох сметка, че събитието свърши, Design WeekEnd 2016 свърши, а сякаш преди седмица споделих идеята за първи път. Месеците в началото минаваха толкова бавно, почти тежко, а изведнъж вече събитието беше зад гърба ни, беше свършило, заветната дата 19.03 ни беше подминала. Огромна гордост, но и тъга, кой знае кога пак ще срещна всички!

Любен Станчев – Организатор, отговорник техника
Какво ти даде Design WeekEnd?
Чрез Design WeekEnd получих възможността да се запозная с хора, които упорито следват своите мечти. Досегът с вдъхновяващи личности и работата в екип са нещо безценно. Design WeekEnd ми даде насоки и полезни умения, но преди всичко намерих жизненованжата мотивация, да търся, да творя и да се развивам.

Kакво следва за теб в личен план нататък?
Ще продължавам да усъвършенствам уменията си в дигитално изкуство. С радост бих взел участие в още много подобни събития, защото нищо не би ми дало по-добра възможност да преценя собствените си заложби от опита, които мога да придобия от тях. Безпорно ще ми е нужно разнообразие от умения в областта на ИТ независимо от избора си на реализация.

Кое беше най-якото от този уикенд?
За мен това беше зареждащата атмосфера на събитието. Попаденето в тази творческа, продуктивна, но и приятелска среда беше незабравимо изживяване. С други думи, най-якото на Design WeekEnd 2016 бяха хората – както екипа, така и участниците и лекторите. Всички, които станахме част от първия Design WeekEnd.

Сияна Калоянова – Организатор, спонсори и партньори
Какво ти даде Design WeekEnd?
Design WeekEnd ми даде много неща – нови приятели, много нови познания, вдъхновение и желание да пробвам много нови неща, коет и ще направя. Вярвам, че е дал на всекиго по нещо.

Какво следва за теб в личен план нататък?
За мен предстои да уча още много неща, предстоят и опити за осъчествяване на лични проекти и надявам се много пътувания.

Какво веше най-якото от този уикенд?
Най-якото определено бяха хората, като започнем от лекторите, които бяха изключително мотивиращи, публиката, която беше любопитна за всичко и накрая най-яките хора от екипа, от които се радвам, че имах възможността да бъда.

Айсен Кременлиева – Доброволец
Какво ти даде Design WeekEnd?
Като всяко събитие научаваш много нови и нови неща. Аз лично научих колко е забавна IT сферата, открих нови приятели, споделих забавни мигове и още какво ли не. Радвам се, че имах възможността да се запозная, да се докосна до личности като Жюстин Томс, Иван Гинев, Николай Чочев, от които определено много неща научих. Разбира се и от младите лектори, които въпреки малкият им опит, бяха много добри.

Kакво следва за теб в личен план нататък?
За сега не мисля, че имам възможност и уменията да съм част от IT сферата, но някой ден защо, не?! Имам цели, за които ще се боря, а благодарение на мотивацията и вдъхновенията, която получих от всички лектори преследването на целите и мечтите сега стана задължително.

Кое беше най-якото от този уикенд?
Определено не мога да посоча едно единствено нещо, защото всичко беше много яко. Добра подготовка, добра организация, добра атмосфера. Всичко беше изпипано. С една дума, който не е дошъл много е изпуснал.

Браво на целия екип! Догодина – отново!