Три пъти Ура! за Георги Ненов и Свръхчовекът!

15683528_10154439271243800_507475469_n

Георги Ненов е от тези умни, находчиви и работливи млади хора, които силно ме респектират и дават вяра, че нещата се случват, въпреки. Отвъд служебните си задължения, личния си живот, книгите, спортуването, Георги намира сили и желание последователно във времето да влага огромна енергия в своята супер идея да показва нахората свръхчовеците тук и сега и с това да опитва да дава вяра в собствените сили на всеки. Тадам – представям ви Георги Ненов, създател на подкаста Свръхчовекът – дигитален проект, в който в интервюта около час представя интересни успели българи!

Кога и как ти хрумна идеята за подкаста?
Не мога да си спомня точния момент, в който ми дойде идеята да създам моя собствен подкаст, но много ясно си спомням от къде дойде вдъхновението ми, а именно от едно събитие на моя приятел Юли Тонкин, което се казваше „Мечтата ти е принтер за пари“. В един момент от семинара той помоли всички присъстващи да споделят своята мечта с поне трима непознати. Изричайки моята мечта на глас, а именно „Да вдъхновявам и мотивирам хората да живеят по щастливо“ разбрах каква е моята мисия. Спомням си, че в края на въпросното събитие се появи друг мой приятел – Стилиян Запорожанов и отидохме да вечеряме заедно. Седнахме в Subway на Графа и докато хапвахме му споделих идеята да направя подкаст и че търся подходящо име. Той директно ми каза: „Ще се казва „Свръхчовекът: как да живеем живота на мечтите си““. И ето ме сега, в твоя блог, 14 епизода по-късно. От около година слушам един конкретен подкаст, който съществено ми е повлиял – Addicted2Success на Joel Brown. Подозирам, че след толкова много изслушани епизоди просто съм осъзнал нуждата от такъв подкаст на хората тук, за да се убедят с ушите си, че в България има свръхчовеци, чиито пример е истински вдъхновяващ.

Какво прави Георги Ненов извън подкастите и как минава един твой ден обикновено?
Извън подкастите Георги е много енергичен и надъхан мечтател, изследовател и щастливец. (Много често говоря за себе си в трето лице и искрено се забавлявам, следейки реакцията на хората около мен.) Непрекъснато разширявам кръгозора си от знания и умения. Установил съм, че това ми носи истинско удовлетворение – систематично да се развивам. Миналата година, например, изкарах 4-месечен стаж за персонален фитнес инструктор в Live to Lift, за да мога компетентно да помагам на хората да бъдат по-здрави. След това се записах на уводния курс на СофтУни за въведение в програмирането, който изкарах с удоволствие и в последствие продължих да уча за софтуерното инженерство. Също така, играя футбол няколко пъти в седмицата и дори ходя на уроци по кизомба (африкански social танц, който става все по-популярен в Европа и САЩ). В момента съм пренасочил част от енергията и времето си към създаване на собствен eCommerce бизнес, в който тепърва прохождам, но резултатите са доста мотивиращо.
Обикновено моите дни започват между 06:00 и 06:30, когато ставам за работа. Около 07:00 съм в офиса на Lufthansa Technik Sofia, където работя в последните почти 4 години. Около 16:00 напускам света на авиационната логистика и обличам свръхчовешкия костюм: тренировка в залата, кизомба с моята прекрасна приятелка или среща с някой от следващите ми гости, а понякога и трите. Като се прибера вкъщи отделям около час да поработя върху бизнеса в онлайн търговията и най-късно 22:00-22:30 съм в леглото с книга/kindle в ръка.

Кое те мотивира най-много?
Най-много ме мотивира жената, която подкрепя всички мои безумни идеи и планове, а именно – моята приятелка Неда. Усещането да бъдеш подкрепян във всяко начинание е делириум. Чувствам, че за мен няма невъзможни неща. Не знам дали някой се е замислял колко важно е да бъдем подкрепяни дори и в най-щурите ни идеи и планове. Щастлив съм да правя такива „открития“ за живота си ежедневно. Друго нещо, което ме мотивира много силно е желанието ми за развитие. Така живея живота си, че непрекъснато да научавам нови неща и да развивам нови умения или да усъвършенствам съществуващите такива. Не мога да си представя живота си без това неуморно преследване на знания, умения и нови приятели.

Любимите ти 2-3 книги, които прочете тази година и би препоръчал?
Тази година прочетох над 20 книги. Можете да ги разгледате в Goodreads профила ми www.goodreads.com/runnaway. Изборът кои книги да отлича е много труден, но ще препоръчам три, които са специални за мен: Проницателят на Анди Андрюс; Човек в търсене на смисъл на Виктор Франкл; Мисли и Забогатявай на Наполеон Хил и една аудио-книга, която непрекъснато въртя в колата или в офиса докато работя – 4-часовата работна седмица на Тим Ферис. На кратко ще обоснова избора си: не знам дали сте чели Анди Андрюс, но историите му са наистина увлекателни. Това е книга в стил личностно развитие, разказана като история. Точно тези истории ни позволяват по-лесно да вникнем в посланието на автора, предадено чрез образа на Джоунс. Книгата е в две части, искрено препоръчвам да ги прочетете, ако вече не сте го направили. След като я прочетох започнах да си давам сметка за важността и относителността на гледната точка. Втората книга пак е свързана с разказването на истории. Този път, доста по-тежки за четене, разбиране и приемане. В нея се разказва за преживяванията на д-р Франкл в концентрационния лагер Освиенцим (Аушвиц). Каквото и да разкажа за нея ще е малко. Чете се за няколко часа и после се препрочита отново и отново. Последната книга е на Наполеон Хил. Сега си спомням, че докато обсъждахме със Стилиян идеята за Свръхчовекът той ми спомена за Наполеон Хил. Още не бях прочел книгата и дори си нямах идея кой е този човек. В последствие още първите страници на тази книга ми показаха защо наистина е хубаво да заприличам на автора. Той е събирал знание от фантастични умове на своето време по време на интервютата си с тях. Това знание формира истинската стойност, която тази книга носи и за мен това е безценно.

Какво казваш на хората, който мислят, че тук нищо не може да се случи или че няма шансове за успех?
На хората, които мислят, че тук нищо не може да се случи или че няма шансове за успех, ще им кажа да си пуснат Свръхчовека. Това е смисълът на този подкаст – да покаже, че не само тук, в България, нещо може да се случи и че шансове за успех има, а на всичкото отгоре има хора, които вече го правят и са успели. Хора, на които се възхищавам и които са вдъхновяващи примери в сферите, в които работят. Свръхчовеци, които с положителният си пример създават промяната.

С кого би искал да имаш серия в подкаста си?
Не мога да посоча специален човек, с който да искам да запиша епизод. Вярвам, че хората, които са мои гости винаги се появяват в точния момент. И все пак ще посоча един, който леко излиза от същинската идея на Свръхчовекът, най-вече защото не говори на Български език. Това е човекът, който ме е вдъхновил да направя подкаст, а именно Joel Brown от А2S. Ще бъде интересно да му разкажа моята идеята и любимите ми моменти от неговия подкаст и как те са ми повлияли. Мисля, че ще е фантастично да потърся обратна връзка от своя кумир, както и съвети за развитието на подкаст-проекта. И всичко това да достигне до моите слушатели. Всъщност, сега се връщам в мисълта си към епизода, който записах със Стойне Василев, с когото говорихме за това, че е много важно да черпиш от опита на най-добрите в сферата, в която се развиваш, за да учиш по-бързо и то от точните хора.

Какво си пожелаваш за 2017-та?
За 2017 година си пожелавам аз и моите близки да сме здрави. Останалото е изцяло в моите ръце, а бъдещето изглежда толкова обещаващо – обграден съм от фантастични хора, които буквално пресъздават мечтите си в реалността. И най-хубавото е, че тази среда тепърва ще се развива, подобрява и ще създава все повече възможности и стойност. Колко по-обещаващо от това може да бъде?

Дайте по един лайк във фб на Свръхчовекът или изслушайте подкастите с мен (разбира се), както и със страхотните Лазар, Инес, Ваня, Малчев и още и още!

10 изумителни тайни за Уикипедия и уикипедианците

15497515_10210284932432762_936492248_n

Уикипедианците на първата Национална уикипедианска конференция – 17.12.2016, София

Вдъхновена от провеждащата се този уикенд първа Национална конференция на уикипедианците в България решавам да споделя с вас няколко бомбастични тайни за Уикипедия и уикипедианците, които вероятно силно ще ви изумят. Или поне ще ви усмихнат!

1. Уикипедия е най-голямата енциклопедия в света. Естествено, че това и децата го знаят, но често никак не го обмисляме в същинския му мащаб. Най-голяма като обем информация, разнородна информация, езикови версии, свързаност, мултимедийно съдържание, без лимит на обем за статии, с различен праг на значимост от традиционните енциклопедии, безплатна, онлайн, винаги и по всяко време на един клик разстояние от всеки от нас. Съмнявам се без значение дали сте ученик, студент, работещ, пенсионер, да не използвате Уикипедия почти ежедневно. Е, за това говорим – най-голямата. Ама наистина.

2. Уикипедианците са хора. Уха! Хора, съвсем обикновени хора като вас и мен. Например сред тези на снимката по-горе има инженери, програмисти, маркетолози, активисти, научни работници, собственици на бизнеси, биолози, географи, психолози, лингвисти, студенти. Знам, че онлайн звучат доста анонимно и човек дори да знае да погледне на статията “история” не може да си представи и осмисли, че цялото това съдържание са го писали обикновени хора, ден след ден, редактирали, обогатявали, за да е достъпно когато ни трябва.

3. Уикипедианците са извънземни. Макар и на вид обикновени хора уикипедианците са извънземни. Или вероятно звучат като доста луди в очите на мнозина – вместо да почиват в почивното си време, в свободното си от професии и работа време те допринасят, без заплащане, доброволно, с трудолюбие и ентусиазъм, за да има качествено съдържание за всички нас в Уикипедия. Да, това със сигурност ги класира в графа “извънземни”, нали?

4. Уикипедия помни и знае всичко. Ама всичко! Всяка версия на страница се пази, така че даже да изтриете нещо (нарочно или без да искате) – то лесно може да се възстанови. Също може да се види – има информация по мнооого теми (например от Радошевици, област в Сърбия до Фируз I, персийски владетел и още и още.

5. На български език има 223 872 статии към 17 декември 2016 г. И още любопитни данни тук. И това колкото и да звучи много, всъщност е малко. Е, най-доброто предстои!

6. Българската уикипедианска общност си има блог.
Тук е https://blog.wikimedia.bg/

7. Да пишеш, допринасяш за Уикипедия Е доброволчество, общественополезен труд. Така че – доброволци от всички страни – обединявайте се! Без извинения и без оправдания.

8. Уикипедия на български език има от цели 13 (уха!) години!
Подробностите са тук.

9. Уикипедия се финансира изцало от дарения и всеки може да дари, ако не му се ще да допринася по друг начин – подробностите са тук.

10. Всеки, всеки, всеки може да създава, пише, допринася за разпространението на сободното знание и Уикипедия. Началото не е трудно и има доста разработени помощни материали. Има и един Вълшебник, който да ви води за ръка при първите стъпки.

Хайде, достатъчно за момента. Ако все още не се окуражавате да започнете да допринасяте поне дайте по един лайк във фб на Уикипедия България.

Три пъти Ура! за Невена и Деян за Almanews.bg

10570414_840060049399733_3235939636200357560_n

Невена Цветанова и Деян Белев стартираха новинарски сайт Аlmanews.bg наскоро. И защото Невена е сред любимите ми студенти от НБУ, а проектът им е смислен – ето едно представяне на проекта и защо двама млади хора стартират днес новинарска медиа.

Как решихте да се захванете с Alma News?
Имам наблюдения, че напоследък в интернет пространството се е напълнило с медии, които не дават качествена информация, а чрез шокиращо заглавие се опитват да привлекат вниманието на читатели, с цел увеличаване на трафика към техният сайт. Често съм попадала на публикации, които те заинтригуват със заглавието си, а самата статия нама нищо общо с реалността. Това ме мотивира Almanews да стане частица от сайтовете, които предлагат качествена и реална информация без да цели всяване на паника или интрига у читателя.

Кои са най-предизвикателните моменти при стартиране на нова онлайн медиа?
Честно казано от стартирането до сега, предизвикателствата не спират. Изборът на подходящо и лесно разпознаваемо име; визията на сайта; избор на достоверен източник на информация; създаването на определени правила по които да работи медията. След направата на сайта идва и въпросът: „И сега какво?”, а този въпрос трябва винаги да има отговор.

Какви са най-четените новини?
Предполагам, че политиката е омръзнала на хората и едни от най-четените ни новини са любопотните факти, забавните статии и вица на деня. Въпреки, че рубриката ни „репортер под прикритие” все още не е позната на аудиторията, получихме и няколко материала от наши читатели, които влязоха в ролята на репортер под прикритие в AlmaNews, което много ме радва. Винаги има шепа водещи новини, които са на първа страница, смятат се за най-важни и хората им обръщат повече внимание, без значение дали са забавни, политически, международни и т.н.

Има ли място за чиста и позитивна журналистика у нас днес?
Искам да вярвам, че в България нещата могат да се случват както трябва и такива като нас, които търсят своето място сред по-големите и уважавани медии, да имат реален шанс пред тези, които постигат всичко чрез лъжа, манипулация и невярна информация.

Къде виждаш мястото на AlmaNews.bg след година в медийното поле?
Надявам се, след една година медията ни да е спечелила доверието на все повече читатели, да има хубав и сплотен екип от хора, които се трудят много за своята аудитория и хората по улиците да казват „четох в AlmaNews …”

Какво пожелаваш на себе си и екипа на AlmaNews.bg?
Пожелавам здраве, много и безкрайна работа, голям и качествен екип и четящи хора.

Успех, Невена и Деян! А вие посетете сайта и дайте по един лайк във фб :)

Бъдещето днес: без дерайлирали влакове и автомобилни катастрофи от грешки

future_of_highways_infographic_carousel

В новата ми поредица Бъдещето днес продължавам с актуалната тема за транспорта и как технологиите помагат той да е по-сигурен, по-удобен и по-безопасен.

bmw-hud-3

Миналата седмица имах интересен разговор с Огнян Димитров, мениджър екип "Мобилни услуги за корпоративни клиенти" в Мтел, с когото поговорихме доста за Internet of things (наистина още не знам как е най-добре да превеждаме този термин, приемам предложения). И някак съвсем естествено Огнян започна с транспорта. Как колите, автобусите, влаковете вече могат да са съвсем независими, автоматизирани, автономни, как съвсем скоро ще има европейски директиви, според които автомобилите ще е нужно да могат да изпращат сигнал директно към 112 при проишествие (и сега някои имат тази функционалност, но не е задължителна за всички), как автомобилите помежду си ще се информират за трафика, и още и още чудеса.

Представям си как само с малка инвестиция и желание България може рязко да промени черната статистика на водеща страна в ЕС по брой загинали от ЖП проишествия (подробности в поста на Боян Юруков тук). Как човешките грешки се свеждат до минимум. Как при проблеми в трасето и/или в локомотива, влака веднага информацията достига до няколко места и има достатъчно време да се реагира адекватно, да се предотвратят катастрофи, пожари, невинни жертви.

На картинката е показано етно от нещата, за които Огнян ми разказа – Heads up technology (нещо, което той вече има в колата си) – малка джаджа, която прожектира на височината на погледа необходимата за шофьора информация за пътя, други нужни му тулове и така той може доста по-безопасно да следи и пътя и допълнителната нужна му информация.

Бъдещето е тук. Има достатъчно модерни технологии, техните цени не са космически. Нужна е само воля, добра воля и предвидливост.

Писах още: Бъдещето днес – дигиталната революция свърши

Мартин Милиев: добрата реклама е като изкуството – вълнува, носи послание и устоява на времето

15267789_10154790606648988_5095791471168961084_n

Има едни хора, които често остават някак невидими в целия маркетинг процес, не са толкова шумни, но са много важни също, за да върви цялата ни комуникация добре. Е, Мартин Милиев е от тях.

Един важен разговор за процесите отвъд най-видимото от маркетинговите комуникации с човек с наистина голяма експертиза и дълъг опит в тези дълбоки води.

Какво правиш през деня, работно?

Ровя из социалните медии – блогове, форуми, Twitter, Instagram, и проверявам кой какво и защо пише за даден бранд, продукт или компания. После обобщавам информацията и наблюденията си за да могат разни други хора да пишат ПР стратегии.

С какво е по-различен Интернет днес от този преди 3 и преди 10 години?

Днес – както бяха писали в Guardian (https://www.theguardian.com/technology/2016/dec/04/google-democracy-truth-internet-search-facebook) наскоро, вече взимаме интернет за даденост. Лично за мен интернет и on demand технологиите и услугите, като Zip Car, са един от основните източници на оптимизъм в съвременния свят.

Не виждам чак такава огромна разлика с интернет от преди 3 години.
10 години – скорост, размер (смарт телефоните), брой потребители и начин на употреба.

Какво казваш на хората, които считат, че Twitter за маркетингови комуникации в България не си заслужава?

Twitter наистина не е платформа подходяща за всеки бранд. Преди да зачеркнат Twitter, първо да проверят какво се случва там, дали някой говори за техния бранд и какво, дали има поле за смислена комуникация, а не просто качване на промо материали и линкове.

Какво е основното, което липсва като знание на маркетинг специалистите, за да действат адекватно онлайн?

Основният проблем, отнасящ се и за офлайн маркетинга (ако въобще през 2016 може да делим маркетинга на офлайн и онлайн), е липсата на навик на ползване на данни и анализи. Често се работи на сляпо или с маркетинг данни със сбъркан дизайн на проучването. Липсват и знания какви са предимствата и недостатъците на различните видове анализи, кога и как да се използват тези анализи.

Кампании, които са наистина “wow!” за теб?

Когато бях студент, имах късмет да изучвам история на изкуството един семестър. Дефиницията за изкуство, на която се спряхме, беше „Да вълнува, да носи послание и да устоява на времето“. Донякъде разбирането ми за wow кампания попада в тази рамка:

Ясно послание и целева аудитория, качествено изпълнение и елемент на “That was really cool”. Преведено на прост език – да си кажа „ей, това е точно за мен“ или „абе ясно, че не продават на мен, но ако им бях целева аудитория, бих купил“.

Кампании, които не увехват, които и години по-късно продължават да ме вълнуват.

Благодарности на Ники Ванчев за този клип:

Малко хора познават 2Pac в тази му роля:

И за финал:

Добре комуникираните CSR кампании също ме впечатляват, особено когато няма ясна пряка връзка между каузата и бранда (тип производител на храна дарява храна). Бих дал за пример IKEA с осиновяването на кучето (http://www.businessinsider.com/ikea-pet-adoption-2014-7) или „апартаментите“ на сирийците (http://www.adweek.com/adfreak/ikea-built-room-one-its-stores-look-damaged-home-syria-174472) . В България – Lidl и зелената линия е готин пример, Виваком и „Жълти стотинки“.

Не на последно място – малки брандове с адекватно съдържание и поведение в социалните медии. Винаги ми става приятно, когато Бял Щърк ми тоастнат чекирането със страхотния им IPA в Untappd (https://untappd.com/b/white-stork-beer-co-india-pale-ale/1520928).

На къде върви Интернет?

Върви към поредният разлом в историята на човечеството.
Както през 1644 Джон Милтон и британският парламент са се чудили как да се справят с дезинформацията и свободното ѝ циркулиране сред масите, така и човечеството и технологичните гиганти като Google и Facebook ще трябрат да преболедуват сегашното състояние на инфорамцията и съдържанието в интернет.
Ще продъжлаваме да търсим баланс между ползите, рисковете и навлизането в личното пространство на технологиите и данните (http://www.newyorker.com/tech/elements/augmented-urban-reality?mbid=social_twitter, https://www.theguardian.com/technology/2016/nov/22/google-bar-shop-busy-real-time-live-data-black-friday?CMP=twt_gu). Накрая Julian Simon пак ще се окаже прав.

(снимката е от гостуването на Марто в НБУ при моите студенти маркетинг, декември 2016).

Луис Басат: Креативността

img_0409

Тези дни в България гостува един от най-големите рекламисти на днешния ден – Луис Басат, а поводът – представянето на неговата книга “Креативността”.

Дълго се чудих в кой от двата ми блога (този, професионалния, или другия, личния) да пиша за книгата. Защото е великолепна. Защото не е само за професионалисти. Защото не е само за рекламисти и маркетолози. Защото е за всеки човек. Ама наистина.

Имам лошия навик в най-любимите си книги да подчертавам или маркирам, да си отбелязвам неща (защото ще са си само за мен и няма да пречат на други читатели) – тази книга е цялата изядена, подчертана и маркирана. ОК, не цялата, но доста.

Басат сякаш разказва голяма част от мислите и в моята глава. Красиво ги разказва и увлекателно. И аз не вярвам, че креативността е привилегия за малцина. Вярвам, че може да се развива във времето у всеки. Вярвам, че креативността решава проблеми и е в същността на живота ни като човеци. Вярвам, че не само художници, рекламисти, актьори и музиканти имат нужда да са креативни, но също и лекари, адвокати, инжерени, учители – всеки!

В книгата си “Креативността” Басат минава през история на креативността, какво ни прави да сме кративни, техники за креативност, а за мен е важно също, че стига и до Интернет революцията и креативността.

Та креативният човек е този, който:

  • обича да слуша и да се учи от всичко;
  • изпитва потребост да поправя нещата, с които не е съгласен;
  • обича да работи (в екип);
  • обича да се състезава (най-вече със себе си);
  • предпочита простото пред сложното;
  • е открит и чувствителен.

“Креативните личности редуват въображението и фантазията, от една страна, със стабилното чувство за реалност, от друга.”

На страница 56 много сладко и точно са описани и конформстите, апатичните, тъпаците и невежите, но ще оставя на любопитството ви, да ви отведе до подробностите по темата.

Книгата е перфектен подарък за Коледа за всеки мислещ човек.

Луис Басат, Креативността, превод от испански Еми Барух, ИК Колибри, 2016 г.

Писах още: книги за вдъхновение на млади предприемачи

Бъдещето днес: дигиталната революция свърши

internet-of-things-555x202

Стартирам поредица публикации на тема Бъдещето днес. Това е първата. И тя е под надслов Дигиталната революция свърши.

Дигиталната революция свърши” каза наскоро един от големите idigital визионери на днешния ден у нас Александър Варов на едно събитие на на Innovation Starter Box. Вярвам в това. И надявам се, ще се съгласите, че е точно така.

Времето ни е това, в което децата ни, родителите ни, ние самите сме онлайн. Постоянно. Първото нещо което пипате сутрин? Мобилния ви телефон или таблета. А вечер последното? Също той. През деня – по време на кафето, в автомобила или градския транспорт, на опашка, дори в работно време – минимум 150 пъти на ден погледът ни се вторачва в телефона. А той вече не е само телефон – много повече го използваме за проверка на мейла, за банкиране, за социалките, за снимане, размяна на снимки, за чатене, за слушане на музика, гледане на филми, проверка прогнозата за времето и още и още.

Именно за това “и още” ще е поредицата ми Бъдещето днес. За това как от телефона даваме задача на парното да се включи малко преди да се приберем у дома, за да е затоплен домът ни. За това как от телефона проверяваме къде са децата ни, дали са добре, без да говорим с тях, а често и без те самите да знаят. За това как избираме къде да почиваме през телефона, резервираме самолетни билети, участваме в аукциони, говорим с другите родители на деца от класа или с учителката, проверяваме оценките на децата си и дори следим дали някой не краде електрическа енергия от нас или къде е изгубилото се при разходката преди малко куче.

За добро или лошо – живеем в това време. То дава великолепни възможности – и за нас като личности, и за обществото като цяло. Но и крие своите опасности или не толкова приятни страни. Ако сме подготвени, ако знаем повече – може би ще е една идея по-лесно да се адаптираме и дори да плуваме успешно в тези нови тенденции. Затова и подхващам темата и ще опитам на разбираем и не плашещ език да разкажа подробности.

Be Brave – най-важното за всяка комуникация днес

На второто издание на IAB MIXX awards отново имах честта да модерирам категория Brave и с това да участвам в семинарната програма с представяне на няколко примера за изключително смели digital кампании. Хубаво е, че живеем в предизвикателно време, в което нови и нови бизнеси решават да са наистина смели и в послания и в криейтив.

В зала Люмиер на 17 ноември 2016 имаше около 250-300 души. Затова решавам да споделя и тук примерите. Възползвам се от факта, че нямам лимит от 10-12 минути и давам няколко яки brave кампании в повече.

И вярвам, че в това има смисъл. Да създаваме и да споделяме смелост. Да защитаваме ценностите си. Да сме активисти в каузи. Да отстояваме човешкото.
Смелото ново видео на Амазон 2016

Welcome change на Smart

Let’s open doors instead of building walls

 

Be Digital. A must за всеки бизнес.

AAEAAQAAAAAAAAL5AAAAJDU5NjUyNmI0LTlkMTAtNDljNC04MzgwLWYwZjNjOGRmNzdkMw (1)

Be digital! За някои хора това звучи модерно. За други – изтъркано. Мисля, че за мен е начин на живот. Не само защото преподавам дигитални комуникации, пиша книги по темата или ръководя дигитална агенция. Но защото времето ни го изисква и няма бизнес, който да иска не само да успее, но въобще да оцелее в идните години, без да го приеме като свой основен кодекс – Be digital!

Всичко това, макар и предизвикателно, е позитивно. Ето основните аргументи в подкрепа на това твърдение:

1/ Глобално.
Основното предимство на новия начин на комуникиране и правене на бизнес е глобалността и липсата на граници. Това е едновременно огромна възможност, но и плашеща възможност. Преосмисляне, прекрояване на бизнес моделите е нужно, за да се вземе максимума.
Успешните примери са много – от малки семейни фирми, които работят изцяло за нови външни пазари, през средни и големи фирми за аутсорсинг, за разработка на технологични иновации изцяло за световни пазари.

2/ Скорост.
Бързината, с която можем да достигнем потенциални нови клиенти и пазари е несравнимо по-голяма от когато и да било в миналото. При правилно подбиране на инструментариума и подхода това може да се случи дори в рамките на дни и часове.
Отделно – процесите на офериране и договаряне, до сделка и финализиране са също значително ускорени. Отново примерите от реалния живот тук и сега са много и навсякъде около нас.

3/ Възможности.
Възможностите във всички посоки – от ръст на бизнеса, комуникация, до набиране на персонал са много повече, благодарение на дигиталните технологии. Бизнеси, които не се възползват максимално от тях ще останат в историята. И както казва Дарвин – “Няма да оцелеят нито най-умните, нито най-силните, а най-приспособимите към новото”.

4/ Партньорства.
“Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” гласи заглавието на романа на големия българо-немски писател Илия Троянов. Благодарение на Интернет именно това се случва за всеки бизнес – партньорствата и клиентите са навсякъде и само очакват да бъдат “докоснати”, поканени от нас – през активна комуникация, през силни визии и послания, през всевъзможните дигитални канали. Персонализирано, атрактивно, неустоимо.

5/ Комуникации.
Комуникациите вероятно са секторът, който се промени най-драстично в последното десетилетие. Но за добро. И да, отново – това е предизвикателно. Има нужда да се променят не малко навици на бизнеса, да се обучат служители, да се напредне, размисли, подбере, разработи старегия, план, сайт, социални мрежи, блогове, нови и нови инструменти на хоризонта. Но не е непостижимо и първите в това отношение са най-видими и разбира се – победители.

6/ Работна сила.
Хората вече са други. Комуникациите ги промениха. Или поне ги разглезиха. От това как избират новото си работно място, през това как кандидатстват, какво пишат като статуси по отношение на шефовете си и работния климат – няма как да не ви пука от това и да не се промените, спрямо новите изисквания на времето. И все пак – социалните мрежи и търсачките помагат да се научи доста за хората, които кандидатстват при вас, да подберете без да губите време, да предложите дистанционна работа от дома и още, и още.

7/ Иновации и развитие.
Истинското предизвикателство на дигиталните технологии пред всеки бизнес е нуждата от трансформации, поради променените икономически, гео-политически и всички други условия. А това се постига най-вече чрез иновации. Бизнесът се променя, оптимизира процеси, работни ресурси, като това не е лек път, но е със сигурност верен и носи реални резултати. Ако питате мен – иновациите са единственият път за реално устойчиво развитие в бъдещето. А бъдещето започва от днес, както знаем.

Онлайн технологиите във всеки бизнес
Опитвам се да се сетя за бизнес, който няма нужда и по никакъв начин не използва технологии – ами няма такъв! Често чуваме клишетата, че всичко това е за големите бизнеси, с много бюджет. Не е вярно! Технологиите дават огромно предимство на малките, средните предприятия, на стартиращите сега. Особено силно това важи за технологичните стартъпи, при които началото може да е с изключително малка, до почти нулева инвестиция, която много бързо да се трансформира в значителна печалба.

Онлайн технологиите в живота на мениджъра
Друг мит, който стои на дневен ред е това, че технологиите са само за средния мениджмънт, за комуникациите или оптимизация на технологичния процес. Отново невярно! Епохата на web 2.0 променя и начина за управление на хора, процеси и на менажиране на бизнеса като цяло!

Днес истинският мениджър 2.0 няма как да остане далеч, дистанциран и невъвлечен в онлайн комуникациите на бранда и бизнеса си. Отвореност е новата мантра за успех. А тя се постига през активно, градивно и последователно Интернет присъствие.

Погледнете световните брандове. Блестящ пример е Марк Зукърбърк – отворен, усмихнат, отдаден. Ще кажете – той е ясен, обвързан е със социалните мрежи. Но да видим още примери – семейство Обама или Папата – великолепно присъствие в социалните мрежи, дори в Instagram, Twitter и Vine. Още доказателства? Ето и няколко български примера – Левон Хампарцумян, Маги Малеева, Мирослав Боршош.

Какво се промени и кое остана същото?
Какво се промени ли? Всичко. Начина на комуникация, начина на правене на бизнес. Знам, звучи плашещо. Дори много плашещо, особено за хора, разчитащи на класическия тип управление на бизнеса. Правилата са различни. Но и възможностите са много повече – до необятни.

Но в крайна сметка добре е да сме наясно, че едно нещо остава непроменено. Това сме ние – хората. Човешкият фактор остава да е водещ и основен и във взимането на решения, в своевременните реакции, в творческия процес на създаване и иновации.

Технологиите са само средство. Средство да се справяме по-добре с бизнеса си, да правим света заедно по-добро място. Всеки ден, всеки от нас.


Целият текст е написан по покана и публикуван в юнския брой на списание Твоят Бизнес – благодаря за възможността.

Студенти разговарят с блогъри: Блогът на TimeHeroes

В серията студентски гост-публикации едно интервю с Елена Друмева за блога на TimeHeroes от Мариета Иванова, студент журналистика 2 курс НБУ.

Защо решихте, че TimeHeroes се нуждае и от блог освен от сайт?
Сайтът е мястото, на което можеш да видиш каузите, които имат нужда от доброволци, за да се реализират. Но той не ти дава историята зад тях – как се случват, кои са героите и какво ги движи, какви са преживяванията и емоциите по време на мисия. Зад всяка инициатива, публикувана на TimeHeroes.org, се крие поне по една вдъхновяваща история. Тези истории имаха нужда от място, където да ги разказваме. Затова нямаше никакво съмнение, че ни трябва блог. Щастливи сме, че намерихме и правилния човек, който да ги разказва.

Как блогът допринася към идеята на TimeHeroes?
Вярваме, че блогът допринася не само за развиването на TimeHeroes и за допълване на спектъра на платформата ни. Всичко, което правим онлайн и офлайн, има за цел да развива доброволческата култура в България. Успехът на една дейност, в която участват хора, може да бъде доказан най-добре през лична история, на преживяването на доброволчеството през очите и душите на хората в него.

Целта на историите в блога е да покажем лицето на доброволеца, неговите проявления, мотивации, мечти, резултати от добротворчеството. По този начин вярваме, че ще вдъхновим повече хора за каузата на доброволчеството в България и ще подарим на публиката страхотни истории за истински герои, които по някакъв начин са останали извън публичното пространство.

Как историите в блога достигат до хората и какви са реакциите от тях?
Историите в блога всеки път имат стотици споделяния и харесвания във Facebook страницата ни и това ни кара да вярваме в силата на разказаните по този начин истории. Разказите в блога са в т.нар дълга форма и разчитаме на Facebook страницата ни и на медиите, които в повечето случаи сами проявяват интерес към препубликуването им. Например през Facebook историята за социалната кухня в Дружба е стигнала до 130 000 потребители във Facebook и има 2000 реакции – харесвания и споделяния.

За 2015 година имаме общо 19 разказа в блога, които са стигнали до общо 64 891 читатели. Медийните ни партньори Капитал, Дневник и Програмата също са ни от изключителна помощ историите да стигат до повече хора.

Как избирате мисиите, за които да пишете в блога?
За историите в блога нямаме изрични критерии – географски или тематични. На сайта са публикувани над 1000 мисии от 130 населени места в страната и сме готови да стигнем до която и да е от тях. Когато една мисия е успешна и има много дух в изпълнението й, сме там, за да я разкажем. До момента в блога имаме истории от София, Пирдоп, Харманли, Габрово и др.

Какви истории най­-силно вълнуват хората?
Разказваме за мисии, свързани с различни групи хора в неравностойно положение, бежанци, незрящи, възрастни хора, но също и културни фестивали, младежки клубове и др. Не е трудно да стигнем до добрата история, защото това са хора с големи сърца. Разбира се, не го правим по мейл или по телефона. Отиваме на място и прекарваме време с тези хора. Също така, не се опитваме да намерим жалостивия тон, напротив.

Имат ли желание “героите” (доброволците) да се включат със своите истории в блога?
Организаторите на доброволчески мисии често самите са доброволци. Те осъзнават, че през разказа каузата им може да добие по-голяма популярност и да привлекат повече съмишленици. Но от друга страна, това са много скромни хора, които не искат да бъдат познати с имената си, да бъдат изкарвани герои. Те служат на обществото и на собствените си разбирания докъде може да се простре доброто.

Кое най­-много вдъхновява хората да последват примера на “героите” на TimeHeroes?
Вярваме, че с начина и с тона, с който разказваме историите, вдъхновяваме и вдъхваме кураж на много хора да се включат като доброволци и да добият увереност, че има подходяща за тях мисия, независимо дали искат да дадат 3 или 13 часа от седмицата си, дали могат да помагат от вкъщи, или да пътуват, дали искат да дарят времето си, или пък професионалните си умения.

Как онлайн средата може да помогне на доброволчеството в България да се развива?
Благодарение на онлайн платформата ни свързаме организаторите на мисии, които до момента са над 520, с доброволците, които се регистрират на сайта и които са над 25 000. И това – в общо 134 населени места. Т.е. онлайн платформата помага всички граници за информацията да бъдат заличени и да остане пространство само за добрата воля.

През интернет можеш да стигнеш до много хора от различни възрасти и различни социални слоеве, а точно това е нашата цел – културата на доброволчеството да се разпространява и развива независимо от тези фактори. Разказването в интернет е по-лесно, виждаш реакциите на хората, развиваш емпатия на базата на цялата информация. А емпатията отключва собственото ти действие – да запретнеш ръкави и да помогнеш сам. Хубавото е, че нищо в доброволчеството не остава само онлайн.