Фалшиви новини, пропаганда и геополитика

„Фалшиви новини с антиевропейско съдържание са вече анализирани в детайл от Европейската комисия и други институции“, според Кристиан Шпар. „Сега не само е необходимо да се разобличат пропагандните механизми, но ЕС трябва да намери прости и ясни послания в социалните мрежи, за да разясни своите ценности и предимствата на своя политически модел по по-добър начин. При това, ЕС не трябва само да разпространява факти, но и да предизвиква повече позитивни емоции“.

Най-разпространеният източник на информация за политика са телевизионните предавания. 91% научават политически новини от телевизията. След тях следват онлайн информационните портали (24%), социалните мрежи (23%) и печатните медии (18%). Радиото се използва за източник на информация от 17% от запитаните.

Малко българи търсят политическа информация на сайтовете на обществени институции (правителство, ЕС, НАТО) или на неправителствени организации – те се посещават от по-малко от 6%.

72% от от гражданите на България забелязват фалшиви новини в
медиите. Това показва национално представително проучване,
проведено по инициатива на Медийната програма на фондация
„Конрад Аденауер“. Едва 13% заявяват, че не познават феномена
на фалшивите новини. Относно политика българите се
информират предимно от телевизията (91%). След тях с голяма
разлика следват онлайн и печатните медии.

Данните са от проучване на Алфа Рисърч, публикувано в края на юни 2017 г., изготвено по поръчка на фондация Конрад Аденауер.

Ще продължа с темата за фалшивите новини в серия постове, които предстоят.

Колко полезни са #OpenData за теб, за мен, за всички. Боян Юруков

0766086001439535334_489955_600x458

Нали познавате Боян Юруков (http://yurukov.net/blog/)? Вероятно като блогър, граждански активист, любител на фактите. Много, много неща може да се кажат за Боян (ама наистина е от тези доста действащи и вдъхновяващи личности)! Тук, в продължение на темата за отворените данни, защото я намирам за изключително важна в етапа на развитие на демокрацията в България, продължавам серията интервюта и след Теодора Гандова и Божидар Божанов е ред на Боян.

От къде възникна големия ти интерес към отворените данни?
Трудно ми е да посоча в каква връзка точно съм осъзнал ползата от тях. Навярно покрай регистъра за безследно изчезнали Lipsva, когато осъзнах, че няма място, където да се получи надеждна и навременна информация за случаите на изчезнали. По същото време се рових доста и в статистиката на НСИ и различни отчети на институциите. Видях колко нюанси имат данните и колко е важно да се знае методологията на събирането им и условностите свързани с нея. Най-важното обаче е да са въобще достъпни, тогава, преди 7 години, това въобще беше така. Докато при случаите на изчезнали и издирвани напредък изцяло липсва, виждаме все повече отворени данни в много други институции. Особено в последните две години.

Най-търсените при теб (в блога ти) статии и визуализации с отворени данни по коя тема са?
По брой общо посещения – навярно статиите за родените българчета в чужбина, за секциите в чужбина и последно – за жертвите от ЖП катастрофите. Сериозен интерес имаше към анализа на данните от Фонда за лечение на деца. Щеше ми се да има доста повече да има внимание и към графиките за замърсяването на въздуха и демографията. Има обаче теми, за които пиша, където и 500 посещения са много, тъй като сферата на хората, които се интересуват от това е доста малка. Пример за това са географските данни на страната, визуализацията на регистрираните кучета в Пловдив и други.

Какво още може да се направи, за да се отворят повече данни на повече институции у нас?
Няколко неща са. На първо място трябва да се започне със солиден пакет от данни, които да се отворят и смеят да твърдя, че това вече е направено. Второ, трябва да има ясни изисквания и стандарти за софтуерните системи и процеси. По тази точка е поставено добро начало. Не на последно място обаче, трябва да се покаже както на обществото, така и на служителите, че отворените данни са полезни в ежедневието и работата им. Това е работа на неправителствените организации и журналистите, но държавата може да има значителна роля чрез хакатони, състезания и грандове. Поне това показва опита на държави като Великобритания, Германия и САЩ. Видимостта на нуждата и ползите от тази прозрачност и свързаност ще накарат самите служители да гледат на отворените данни не като на поредното хрумване и ПР акция на политическото ръководство, което временно се е намърдало на трона, а на неизменна стъпка от работата им която всъщност улеснява всичко останало. Някои вече виждат това, тъй като работата им куца от липсата на достъпни данни между частите на самата администрация. Други ще се опитат да блокират отварянето на данни, защото ги смятат са своя собственост или просто защото ще станат излишни като се автоматизират справките, които те досега са правили на ръка. Разпознаването на едните от другите и давайки добри инструменти в ръцете на първите ще е ключът към въвеждането на отворените данни в администрацията. Това не само ще ускори работата им и ще спести пари от бюджета, но и ще направи отварянето на данни в обществения сектор устойчив процес. Данните, които получаваме от администрацията трябва да са страничен ефект от подобрената работа, а не просто допълнителна услуга.

Липса на желание, липса на грамотност или укриване на факти, според теб, е основния мотив да не се случва лесно този процес?
От всичко по малко. Има наистина хора в администрацията, които умишлено искат да блокират прозрачността, но в по-голямата си част говорим за липса на ресурс или желание да се свърши поредното задължение, с което са натоварени служителите. В не по-малка степен процесът боксува заради смесените сигнали от ръководството и непостоянните усилия в посока отворени данни. Освен, ако отворените данни и информационната свързаност не се превърнат в норма, качеството и достъпността на публичната информация ще си останат просто прищявка на конкретния чиновник или политика на ръководен пост. Такива са, например, общо взето всички регистри в Министерството на здравеопазването.

Какви ползи може да има бизнеса от отварянето на данните и можеш ли да илюстрираш с реални примери от чужбина?
Отворените данни идват с големи обещания, което прави неизбежно разочарованието. Несъмнено има доста преки ползи от тях, като нишови приложения и информационни услуги. В по-голямата си част обаче те служат за основа на много други дейности. Пример за това са анализите не PWC и The Guardian базирани на отворени данни. Все повече компании за сравнение на имоти, коли, образование, застраховки и услуги използват публични отворени данни, за да подобрят точността си. Дори компании като Monsanto и Dupont разчитат на отворени данни, за да анализират по-добре реколтите. Компании в различни сектори използват публичната информация в управлението на риска. Много от приложенията, които използваме на телефоните си използват в една или друга степен отворени данни за времето, трафика, географски данни, замърсяването, статистика и прочие. Отворените данни все повече се превръщат във информационна инфраструктура, която подпомага частния сектор по аналогичен начин както магистралите и оптиката. Макар шепа компании да печелят пряко от отворените данни на администрацията, те ще помогнат на много други да подобрят услугите си.

Какво пожелаваш на България за 2017-та?
Повече решения базирани данни, по-малко сензации от екрана без връзка с реалността. Повече журналисти и чиновници с базово ниво на грамотност в обработката на данните, по-малко хартия и печати. Най-вече, да ускорим напредъка, който видяхме през 2016-та, а не да се връщаме назад.

Ако не сте чели при Боян последните му неща – доооста любопитни (както всеки негов пост):
Няколко интересни числа за българите в Германия

Колко опасен е ЖП транспортът в България

Равенството между половете по заетост и заплати

дигиталният пазар в Македония

през изминалата седмица в Скопие се проведе първото за Македония голямо дигитално събитие, съпътстващо и основаването на техния IAB, конференцията All Web

част от материалите, раздавани на All Web бяха тези от снимката. става ясно – изрязани от картон основните размери банери. този факт само красноречиво говори за нивото на Македонската онлайн реклама. с под 1% дял в общия рекламен микс. с основна мерна единица за успех – CTR

радвам се, че мина много време, откакто родната дигитална индустрия мина тези уроци. радвам се, че малко или повече сме лидери в региона по отношение на онлайн маркетинга. имаме още много път да извървим, но имаме поводи и да сме доволни от пътя до тук

още по темата – тук

Do you CEE 2011 Gemius report – любопитно

ако се интересувате от дигитален маркетинг и развитието на онлайн средата за CEE вероятно този доклад ще ви е интересен; проучването е на Gemius, по поръчка на IAB Europe

най-интересното за нас е събрано в тази картинка

предупреждавам, че част от данните за България са силно дискутируеми

можете да свалите проучването от тук

 

браво на IAB България за участието в Mediascope Europe 2012

едно от големите постижения на родния IAB, след като вече две години поред правим Форума на Дигиталната индустрия, семинари и обучения, кампании по различни реми е участието тази година в проучването на медийното потребление, проведено в 28 държави – Mediascope

защо постижение ли? защото България вече е на картата на Европа, участвайки в проучването, защото вече е ясно, че онлайн у нас и в CEE не е толкова екзотично и различно от в останалите части на Европа

днес Алисън Феда беше в София и представи акцент от данните от проучването за Европа и България

интересно е, че 21% средно за Европа е мобилното ползване на Интернет, докато за България е 9%

47% от европейците биха търсили още инфо за рекламирани продукти онлайн, докато за България този процент е 55

51% от европейците, както и 51% от българите считат, че Интернет им помага да направят по-добър избор

пълните данни от проучването могат да бъдат закупени от IAB България

поздравления за Жанет Найденова и Веселин Петков за добрата организация и цялостната работа по проекта!

още малко инфо и снимки има и тук

Mediascope Европа вече в 28 страни, включая България

много се радвам, че българският IAB взе решение да се включим и ние в европейското медийно проучване. така за първи път в Европа ще имаме толкова детайлни и сравними между всички държави данни за медийната консумация

ето и официалното инфо
Изследването има за цел да улови тенденциите в потребителското поведение в цяла Европа и да открои общите елементи и различията. Резултатите от “Mediascope Европа” ще бъдат обявени на “Инеракт 2012”, най- голямото събитие за европейската онлайн индустрия, което ще се проведе на 30 и 31 май 2012г. в Барселона.

Уникалното в “Mediascope Европа” е идентифицирането на модели на променящо се медиа потребление в целия медиа спектър: Интернет, радио, телевизия, мобилен достъп, вестници и списания. Нововъзникващите и развиващите се онлайн медии, включително използването на Интернет чрез мобилен телефон, таблет, конзола; видео потреблението и социалните медии ще бъдат изследвани в дълбочина, за да се даде цялостна картина на интерактивния потребител. Изследването ще засегне и тенденциите в електронната търговия, като във всички страни ще се използва комбинирана Омнибус + Онлайн методология. Ще бъдат проведени общо над 50,000 интервюта. Установено като индустриален стандарт за потребителско изследване на медиа потреблението в европейски мащаб, “Mediascope Европа” включва данни от 2003г. насам.

Достъп до данните от “Mediascope Европа” ще бъде предоставен на клиеnтите на Mediascope, чрез няколко инструменти за планиране, позволяващи на потребителите да разглеждат и да сравняват данни по страни, демографски профили или тип медиа потребител.

Според Алисън Фена, вицепрезидент за маркетинг и изследвания в IAB Европа, “Mediascope Европа е най-пълното изследване на медиа потреблението в европейски мащаб, едновременно с това отразяващо характеристиките на различните национални пазари. С разширяването на географския обхват на проучването, то се превръща във водещ проект за IAB, както и в отправна точка за маркетолозите и бизнеса, искащи да разберат последните тенденции, за да изградят успешни стратегии.”

“За първи път в историята на дигиталния бизнес в България, българските рекламодатели и маркетолозите ще имат възможността да закупят резултатите от независимо европейско изследване на тенденците за промяната в потреблението на медиите, еволюцията на консумацията на съдържание от телевизия и Интернет, онлайн активности (видео консумация, социални мрежи, уеб сайтове и платени услуги в Интернет), пенетрация на мобилни и смартфони, мобилна активност, електронна търговия, дигиталните потребители и брандинг в Интернет, което да ги подпомогне при създаването на техните успешни стратегии за развитие на бизнеса и марките. За първи път ще имат сравнителни данни за България спрямо европейските пазари (бенчмарк).” – коментира Жанет Найденова, председател на IAB България.

Спонсори на “Mediascope Европа”:
Общоевропейски корпоративни спонсори: Microsoft Europe, Orange Advertising Network, Yahoo! Europe, BBC Advertising, Adconion Media Group, United Internet Media, AOL Advertising Europe, Viacom International Media Networks.

В България проучването се спонсорира от IAB България, 3бей.бг, Дарик Уеб, Дир.БГ, Икономедиа, Инвестор, Мтел, Мейл.БГ, Нетинфо,НЕГ и Thinkdigital.

20% ще е ръстът на онлайн рекламата в България през 2012

“Очаквам интернет пазарът в България през 2012 г. да нарасне с 20%”, коментира на работна закуска с журналисти Стюарт Тил, изпълнителен директор на една от водещите интернет медийни компании в страната Инвестор.БГ АД. За сравнение през 2011 онлайн рекламният пазар е нараснал с 12% до 29.5 млн. евро (59 млн. лв.), уточни Тил.

делът на онлайн рекламата в общия рекламен микс през 2011 г. е 8%, като очакванията са този дял да нарасне през настоящата година до 9,3% и да достигне 16,3% през 2015 г., което е доста песимистичен сценарий, предвид на това, че например в Унгария през 2010 г. онлайн пазарът възлиза на 96 млн. евро, при пазарен дял на интернет рекламата от 12%., а в Чехия цифрата е 186 млн. евро и 21% дял

по неофициални данни на членовете на IAB от CEE за 2011-та делът на онлайн рекламата, който за България е 8%, по данни, цитирани от Стюарт Тил, Инвестор, в региона е:
Македония – около 1%
Сърбия – малко под 5%
Румъния – около 7%
Унгария – 20%
Словакия – 20%