Как видях Wikimedia Diversity Conference 2017

23517844_10214217021036935_1199053824144365415_n
През ноември в Стокхолм се проведе Wikimedia Diversity Conference 2017. Имах радостта да присъствам и споделям няколко щриха и впечатления.

Първо. Разнообразието като тема. Много се зарадвах да разбера, че въобще се организира подобна конференция. Защо конференция за разнообразието? “Мисията на Wikimedia за предоставяне на всеки човек на свободен достъп за споделяне на цялото човешко знание е мотивация за предприемане на приобщаващи действия с цел подобряване на качеството на уики проектите и развитие и поддържане на уики общностите и партньорствата.” За Уики общността е важно всички да бъдат представени, а самата общност да е включваща. Това се оказва сложно не само в България, а навсякъде по света, но защото това е един позитивен пост темата за сложността на включването ще я оставя за друг път.

Второ. Хората. Не е като да не съм пътувала по света и не е като да не съм срещала хора от много места. Но за първи път присъствах на конференция, на която имаше наистина хора от цял свят – доста равномерно представени бяха всички континенти и кътчета по света, всички различни хора, не само географски. И това беше тоооолкова впечатляващо! Като една човешка длан – човеците. Толкова еднакви и същевременно толкова различни. И това направи срещата, поне за мен, наистина силно вдъхновяваща!

Трето. Средата. Лекциите, темите за дискусии, приятелската среда, която в контекста на хора от много различни култури никак не е лесно да се поддържа, възможността за свободно общуване, обмен на идеи … Уау! Сара от Уикимедия Швеция и целия й екип прекрасни доброволци, които осигуряваха логистиката и спокойното протичане на конференцията, Шан от Китай, който носеше китайско зрънчо и разказваше на всички историята на този продукт (да, написах статия и на български за това!), Рози от САЩ, която е инициатор на движението за повече съдържание за жени – Жени в Червено, Феликс, който е Уикимедианец на годината и наистина въвлича хора в Африка да помагат и допринасят (именно от там е най-малко попълненото в Уикипедия знание, най-малко са и доброволците), Янак от Непал, който работи в телеком, но в свободното си време обучава нови уикипедианци и допринася със съдържание почти всеки ден, Чину, прекрасно младо момиче от Индия, което за първи път излизаше в чужбина и попиваше в захлас всяка дума, всяка гледка, а иначе доброволства по темите за жените, Реем от Египет, която преподава на студентите си за свободното знание и самата тя е доброволец от години, Филип от Белград, който сподели за неуспеха на първия в Сърбия ЛГБТ едитатон през септември, а как ми се иска да разкажа за всички и за още, още … Бяхме 80 човека от близо 50 държави – все уикипедианци запалени, отдадени, прекрасни хора!

В края доста дълго обсъждахме и приехме този текст (подробности има тук):
До 2030 г. Уикимедия ще се превърне в основната инфраструктура на екосистемата на свободното познание и всеки, който споделя нашата визия, ще може да се присъедини към нас.

Ние, сътрудниците, общностите и организациите на Уикимедия ще развием нашия свят, като съберем знания, които напълно представляват човешкото разнообразие и изграждаме услугите и структурите, които дават възможност на другите да направят същото.

Ще продължим да изпълняваме мисията си да развиваме съдържание, както сме правили до момента.

Знанието като услуга: За да служим на нашите потребители, ние ще се превърнем в платформа, която обслужва отвореното знание за света и общностите. Ние ще изградим инструменти за партньорства, за да организираме и обменяме свободни знания отвъд Wikimedia. Нашата инфраструктура ще ни позволи да съберем и използваме различни форми на свободно, надеждно познание.

Знание за справедливост: Като социално движение ние ще съсредоточим усилията си върху знанията и общностите, които са оставени отвъд. Ще приветстваме хората от всякакъв произход, за да изградим силни и разнообразни общности. Ще премахнем социалните, политическите и техническите бариери, които възпрепятстват достъпа на хората и допринасят за свободното знание.

Ура за Ангел Генков! Хората, които намират са търсещите хора

2

Никак не знам как е възможно при целия ни контекст да имаме толкова талантливи и прекрасни същества в България! Всъщност – знам! И съм благодарна! Ето го и Ангел!

Ангел Генков (http://genkov.world/) е от тихите, но работливи, красиви, умни и много интересни хора, с които имам късмет съдбата да ме срещне. Познаваме се от Девин – Аз мога тук и сега. Беше ученик, а вече е студент и снимането, видеото, уеб се превърнаха комай от страст в професия за Ангел. Хохохо и отскоро е и блогър – https://thelifeof.genkov.world/. Получава му се наистина добре не само снимането, но и писането. И защото е великолепен – реших, че е крайно време да го поканя за интервю тук. Споделям :)

Какъв бе твоят път в ИТ и в това, което правиш днес – разкажи ни?
Моят път започна доооста отдавна… Не мога да си спомня точно в кой клас съм бил (може би 4-ти или 5-ти), когато си направихме клуб по история и археология. Е, не мога да се похваля, че разбирам много материята, но всяка седмица пишехме статии, събирахме снимки, а аз исках тази информация да достигне до максимален брой хора, защото беше супер интересна. Така се сблъсках с уеб, тогава не разбирах какво правя и какво е уеб, но със силно желание да създам нещо, отворих Youtube и започнах да попивам – HTML, CSS, малко по-късно JS, леле, бях супер впечатлен! Направих първият си сайт, качвахме всяка седмица (тогава още не знаех за блог платформите) на ръка, страница след страница… До момента, в който трябваше да се преместя в гимназия. Беше някак очаквано да уча нещо в тази сфера и затова записах Компютърна техника и технологии в Пловдив. Спомням си, 8-ми клас ми се обади един познат и ми каза: “Знам, че правиш сайтове, искам един!” – Малко с несигурност тогава, насглобих някакви неща и получих първите си пари за това. Паралелно с това, в гимназията се запознах с невероятни хора, хора с които и до ден днешен работя или си партнирам. Бяхме колоритен клас и идеите не спираха, а от там и желанието ми да се развивам. Тогава дойде и Аз мога… Видях теб, видях Дарин (първият човек, който ми каза че видеото е моето нещо), видях Калин и Ицо (и целият им екип, които запалиха искрата и до ден днешен са ми гориво), видях Ралев, видях Любо, Мартин, Лазар… и още страшно много други хора, които приемам за пример, за идеал… Направих завой на 180 градуса. Винаги съм имал интерес към аудио-визуалните изкуства – в началното училище пеех във вокална група, в гимназията играехме разни сценки (вкл. Ромео на френски… :) ), днес обаче съм от задната страна на обектива. И това не ме учудва, сега като се замисля… Радвам се, че стана така. Не спирам да снимам видеа, за себе си, за клиенти, за приятели. Чувствам се силен, набрал съм скорост и точно хората, с които се запознах през годините (в Аз мога, конференции, университета и къде ли още не) са мотивацията и силата, която ме бута напред. Разбрах, че това е нещото, което ме прави истински щастлив. :)

Какво те подтикна да стартираш блог наскоро?
Това е нещо, което си мислех да направя преди доста време, но все не намирах последното пърче от пъзела. Когато видеото навлезе в живота ми, тепърва навлизаха интернет предаванията и влоговете. Така и аз, като всички останали (около 5 човека) в интернет пространството, започнах да се снимам, да разказвам за ежедневието си, за пътуванията си (в гимназията пътувахме доста из Европа по различни проекти), да правя предизвикателства и тн. Дойде момент, в който обаче ми се наложи да порастна доста бързо и това вече ми се струваше безинтересно. Не исках да се снимам, исках да разказвам истории, исках да правя кино. Покрай това ми желание, започнах да следвам доста режисьори, актьори, продуценти и компанни, които имаха блогове и пишеха супер интересни неща. Пишат за проектите си, за трудностите по време на снимки, на обработка и тн. Но доста от тях споделят и част от ежедневието си, допускат ни една идея по-близо до себе си, което за мен е много любопитно. Така се запалих по блогърството, следя доста блогове, български, чуждестранни… Но до скоро не бях сигурен, че искам и аз да пиша. Мислих си отново да започна да се снимам, но пък това вече го бях правил и нямаше да ми е интересно. Така, в един доста натопорчен ден, реших че ще си оправя настроението, като си сглобя един скромен блог и вътре ще пиша за всичко, което почувствам, че трябва да споделя, а който иска – да прочете.

Има ли “хляб и зрелища” в уеб и какво съветваш младите хора, които ще прочетат това интервю за кариера в уеб?
Има “хляб”, има и “зрелища”. Зависи в коя част на уеб си. Има места, които не са окей, там има много негативна енергия и много демотивиращи сили. Но има и такава част на уеб, която може да промени живота ти. Можеш да се вдъхновяваш, да създаваш контакти, да се учиш (от най-добрите), да експериментираш и… “да си вадиш хляба”. :) Младите мога да посъветвам да не спират да търсят. Хората, които намират са търсещите хора. :) Ще цитирам: “Stay hungry. Stay foolish.” – На мен ми помага, не само в уеб, но и в живота като цяло. :)

За теб самия кои са най-интересните проекти? И с кои най-много се гордееш?
Всички проекти, по които работя са интересни за мен. Не бих работил по проект, за който мисля, че е безинтересен и безсмислен. Аз наистина обичам това, което правя и не мога да кажа: “- Ето този ми е най-любим!” Може би проектите, с които най-много се гордея са Tonight – Мобилно приложение, което показва филтрирано всички фейсбук събития на барове и дискотеки в доста от градовете в България, както и късометражното филмче “Шампион” – монолог за мотивацията, за вътрешното аз, за борбата и за победата, който беше пилотен за видео студиото ми и имах шанса да го прожектирам в огромен киносалон. :)

Как съчетаваш ученето в университет и работата?
Ами, от една страна е лесно, защото когато човек е надъхан и мотивиран за нещо, той преодолява голяма част от трудностите по пътя към крайната цел. От друга страна е трудно, защото трябва много добре да организирам времето си. Често трябва да бъда на две места едновременно и това изморява. За щастие уча това, което ми е интересно, а именно уеб (дизайн, програмиране…) и работя това, което ме прави истински щастлив. Това доста улеснява положението. :)

Как учиш ти самият?
Ами… Понякога по трудния начин, понякога по лесния… Попринцип не обичам някой да ми дава нещата на готово, въпреки че има ситуации, в които се случва. Обичам да пробвам, да експериментирам, да си “блъскам главата” както се казва. Опитът учи. Това е моят ключ. Докато не опитам дадено нещо, няма да знам дали то би било успешно или не. А, ако говорим за лекции… Мамо, ако четеш това – чета всяка вечер преди сън. *smile* *wink*

Какво си пожелаваш?
Здраве. Не само на мен, а на всички! :) Всичко останало може да се направи, постигне, купи и тн. :)

 

Ура за Ясен или пътят до това да си предприемач в 12 клас

IMG_5150

Ясен Георгиев е лъчезарен, умен, възпитан, делови, деен млад човек. Познавам го от няколко години и видях как израства пред очите ми. Отскоро има свой блог (http://blog.ygeorgiev.com/), макар проектите му онлайн да са наистина отдавна. Днес е 12-ти клас, но в интервюто по-долу ще се уверите в зрелостта му. Предприемач по дух, артист по душа, прекрасен млад човек. Нямаше как да не си поговорим за пътя в digital и да обменим опит и идеи :)

Разкажи с какво се занимаваш напоследък?
Първо, благодаря ти за поканата. :)
А с какво се занимавам… 2 думи – детегледачки и учене.

Детегледачките…
В края на 2015-та с едни невероятни хора започнахме работа по GoodKnight – онлайн платформа за намиране на почасови детегледачки в София.

Две години по-късно сме лидер на пазара в София. Името ни все повече и повече се върти в обкръжението на родителите, а удоволствието съвсем случайно да чуя в метрото как една майка препоръчва GoodKnight на друга, е просто неописуемо страхотно!

Обучението…
Старая се постоянно да уча нови неща – дори в направления, в които съм от почти 10 години вече (като програмирането). Просто винаги има нещо ново за научаване, а това ни развива и ни движи напред. До скоро бях в една страдалческа творческа криза, в която просто се оказа, че не уча нови неща. Е, моментът, в който отворих страницата, нещата започнаха да се подобряват!

Обичам да чета за човешки взаимоотношения, а от скоро се интересувам от финанси и блокчейн технологии.

Освен това се подготвям за държавни зрелостни изпити, тъй като съм в 12-клас.

Кога и как Ясен стана готов за yasen.me и кои бяха събитията, хората, които те мотивираха и вдъхновиха по пътя ти?

Всичко започна през 2008-ма, когато получих първия си компютър. Въпреки че бях на 9, аз наивно си вярвах, че мога да се науча да програмирам. Е, ето че с наивността шега не бива – научих се.

През 2011-та с мой близък приятел направихме социална мрежа и ни даваха по bTV. Много ценен опит – най-вече, защото получихме изключително много хейт от българското общество, което пък доста допринесе за развиването на характерите ни.

Точно тогава започна и истинското ми развиване в сферата на програмирането, тъй като скоро след това тръгнах на състезания.

Да си на 12 и една от най-големите медии е да направила специално за теб репортаж, не ми повлия добре. Изключително угои егото ми. То беше просто в апогея си. Бях заслепен от самия себе си. Аз бях най-страхотният, най-добрият, най-великият…

Да бе да…

Малко след това тръгнах на състезания с идеята, че ще печеля всичко. Бях сигурен в това! Е, на първото от 100 точки, получих около 30… Това, разбира се, срина егото ми. Как тия ще ми дават 30 точки? Кои са тия?!

Осъзнах, че не съм толкова велик за колкото си мислех. Осъзнах също така, че ще трябва доста да се потрудя, за да бъда наистина добър.

И за това запретнах ръкави…

За първи път уменията ми бяха оценени на състезанието по уеб разработка WEBLOZ. Дори си спомням, че ти тогава беше част от журито им. :) Тихомил Кулев беше първият ми идол – 22-годишен младеж, който показва на други младежи, че могат да бъдат успешни и щастливи. До този момент живях със стереотипа, че не е възможно българинът да бъде успешен. Е, Тихомил ми опроверга това само в рамките на уикенд.

Друго събитие, което ме вдъхнови – SUPERлятната Академия на “Аз мога – тук и сега”. Най-добрият формат, на който някога съм бил. Именно там се запознах със страхотни хора като Емил Тотев и Мадлен Стойчева, за които вече си писала.

Световноизвестни артисти като Моцарт, Вивалди и Джобс също ме вдъхновяват. Постоянно.

Не бих посмял да пропусна Кристалин Чавдаров – един млад философ, който винаги ме удивява с мислите и действията си.

И не на последно място по важност – моите скъпи родители, които обичам с цялото си сърце.

Разбира се, има и още много, много хора, но тези най-много са ми повлияли.

А yasen.me… идеята дойде още от деня, в който получих първия си компютър. Просто исках да имам присъствие в Интернет. С четене и бегло познаване на английски, тъй като тогава нямаше много литература на български сякаш, успях да скалъпя първия си HTML сайт, който беше посветен на най-добрите тромпетисти (тогава свирих на тромпет).

След това реших, че трябва да имам личен сайт – така се роди и yasen.me. Въпреки, че тогава домейнът определено не беше така.

В началото го ползвах като дневник – описвах как минават дните ми. Обожавах да публикувам домашните за училище, защото тогава получавах най-много трафик.

И в един момент, просто започнах да публикувам за нещата, които ме интересуват.

По настояще ползвам сайта си като инструмент за писане. Искам да се науча да пиша и стигнах до извода, че писане се научава с писане. А и така написаното става публично и мога много по-ефективно да се развивам, защото читателите имат възможността директно да ми дадат обратна връзка.

На 29 октомври ще представя и обновена, по-съдържателна и удобна за ползване версия на сайта ми и то не къде да е, а на невероятното събитие DesignWeekend в Севлиево.

Има ли възможност всеки млад човек да е успешен тук и сега? И каква е рецептата, според теб?

Да, възможно е, но първо трябва да се замисли какво за него е успехът. За едни е семейството, за втори бизнеса, за трети нещо друго. Всеки един човек трябва да се замисли какво е за него успехът.

Намерил съм сравнително лесен начин, чрез който може да се достигне до отговора. Нека уточня, че е емоционално преживяване и е възможно ако правиш това в различни етапи от живота си, резултатът да е различен.

Отпускаш се за медитация и си представяш, че си на собственото си погребение и започваш да се замисляш върху живота, който “вече е приключил”. За какво си мислиш в този момент? Доволен/доволна ли си ако водиш живот като сегашния ти? В мислите ти се крие отговорът.

Щом вече знаеш какво за теб е успехът, запретваш ръкави и работиш за постигането му. Вяра, усърдност и постоянство. Да, ще допускаш грешки – просто се учиш от тях и продължаваш напред.

А, да – няма място за мързел. Или поне не често.

На теб самия какво ти носи всичко това, което правиш в последните години, успоредно с училище, което си е нещо традиционно?

Хм, доста е различно. Има моменти, в които съм супер щастлив, а в други – разочарован. Но животът е микс от преживявания и е важно да се наслаждаваме на всичко, защото всяко едно нещо, което ни се случва, е урок. Урок за по-доброто бъдеще.

Независимо дали съм щастлив или разочарован – и в двата случая съм удовлетворен от себе си, защото знам, че съм дал всичко от себе си.

Какво е пожеланието ти за младите хора на България?
Да вярват, че могат да постигнат всичко, за което мечтаят. Абсолютно всичко. Независимо дали искат да станат световноизвестни музиканти, актьори, предприемачи.
Ако вярваш в мечтите си и работиш усърдно върху тях… те ще се сбъднат.

#365wikidays или какво е да допринасяш 365 дена за Уикипедия, всеки ден

Pranayraj-Vangari

Има една много щура глава Вася Атанасова, научен работник-математик в БАН, но и същевременно с това един от най-дейните уикипедианци не само за България, а като цяло. Та същата тази Вася преди няколко години намисли #100wikidays – 100 последователни дни да допринасяш за Уикипедия, всеки ден с нова статия. Не само, че го намисли, а Вася успя да въвлече десетки хора от цял свят в тази си инициатива и така да помогне, насърчи създаването на много, хиляди нови статии за свободно ползване на много езици.

Един от вдъхновените от Вася хора е индийският уикипедианец Pranayraj Vangari. Той е актьор и Telugu Wikipedian. Млад, артистичен и ентусиазиран, след като започва #100уикидни той така се увлича, че откарва цели #365уикидни, а в момента продължава и е решил да достигне #500уикидни!

Това е толкова изумително! Pranayraj Vangari за мен е герой и съм щастлива, че прие поканата ми за това интервю, за да сподели малко повече за своите приключения из уики-доброволчеството.

От колко време допринасяш за Уикипедия и на какъв език?
Започнах на 8 март 2013 година. Вече четири години. Основно на телугу допринасям.

Кои са основните теми, по които пишеш?
1. Театър, пиеси, персонажи
2. Историята на Теланагана, култура, личности
3. Филми и актьори
4. Статии за села и други

Защо си доброволец и допринасяш за Уикипедия? Какво ти дава това занимание?
Уикипедия е първата врата, която отваряш за знание и да допринасям и да съм част от Уикипедия ми се струва фантастична. Да предоставям знанието си на останалия свят, без заплащане, свободно, ме вдъхновява да пиша за Уикипедия. Уикипедия е важна, защото предоставя свободно знание за всеки.

Как не уики хората гледат на това? Имаш ли подкрепата им?
Да, и те ме подкрепят. Всички ме възприемат като специален човек. От Telanagana State Digital Media Director Sri Dileep Konatham garu и Telangana State Dept. of Language and Culture Director Sri Harikrishna Mamidi garu също получавам много голяма подкрепа.

Как реши да направиш цели 365 дена с принос за Уикипедия? Това е амбициозно начинание.
Първо започнах предизвикателството 100 уики дни. Моите приятели и уикипедианската бщност ме окуражиха. Смятах, че 100 уики дни са достатъчни … но на 90-тия ден реших да направя 2 или 3 дена почивка и да започна втори тур 100wikidays. На 95-тия ден от втория тур реших да стигна до година.

А сега реши да стигнеш дори 500 уики дни – wow! Защо го правиш?
Тази идея е ме вдъхновява да продължавам ежедневно да допринасям за Уикипедия. Това е предизвикателство към мен самия, но с това показвам на уики общността своята отдаденост.

Това интервю в оригинал на английски може да бъде открито тук.
Пожелавам на много хора вдъхновение за поне #10wikidays или #100wikidays а защо не и да си имаме българска версия на #365wikidays :)
Ако го започнете – пишете ми justine.toms на gmail.com

#365wikidays and bravo for Pranayraj Vangari

Pranayraj-Vangari

Pranayraj Vangari is wikipedian from India. He is theatre practitioner and Telugu Wikipedian. Young, artistic, enthusiastic, this man is great example what a volunteer can do if he has enough passion. Pranayraj Vangari started #100wikidays (a madness to write, contribute with an article per day for Wikipedia) and ended up with covering one whole year – 365 days! – contributing with an article each day!

So, Pranayraj Vangari is a hero and I am glad he accepted my invitation for this interview.

For how long do you contribute to Wikipedia and in which language you do it?Since March 8, 2013, Mostly Telugu Wikipedia. 4 years now.

What are the usual topics you write about?
1. Theatre Plays and Theatre personalities
2. Telanagana Histtory, Culture, Persons
3. Movies and movie personalities
4. Village articles and others

Why do you you do this great volunteer work for Wikipedia? What drives you to do that?
Wikipedia is the first door I knock for knowledge, and the idea of giving your part and contributing to Wikipedia felt a fantastic idea to me. Making my knowledge available to the rest of the world for free is what inspires me to write on Wikipedia. Wikipedia is important because it gives knowledge irrespective of who you are.

How other, non wiki people accept your contribution? Do they support you?
Yes they gave very good support to me. Every where those people treat me as special person. From Telanagana State Digital Media Director Sri Dileep Konatham garu and Telangana State Dept. of Language and Culture Director Sri Harikrishna Mamidi garu lot of support and encouraged to me.

How you decided to take this long ride – 365 wiki days? This is a very difficult project.
Firstly i started 100wikidays Challenge. My community wikipedians and my friends encouraged me. Firstly i thought 100wikidays is enough… on 90th day i decided to take 2 or 3 days gap and to start 2nd iteration of 100wikidays. On 95th day of this challenge, I decided to take up the wikiyear challenge.

Now you go for 500 wiki days – wow! Why you do this?
It was a novel idea and urges me to contribute to Wikipedia every day. Wikiyear was a self set challenge to show the community, my determination.

Ура за 5 години PravataMi.bg и интервю с Полина Берг

19429902_10213482115308131_2353173040369065051_nЕдва ли има активен българин, който да не е попадал, използвал и радвал се на сайта Правата ми. Е, платформата навърши 5 години наскоро и по този повод си говорим с Полина Берг от екипа на Правата ми.
5 години pravatami.bg – какво се промени за тези 5 години? Станаха ли хората по-информирани за правата си? При вас какво се промени?
5 години е доста дълъг период. Например, за 5 години едно дете за първи път се усмихва, пропълзява, след това прохожда, проговаря, създава приятелства, развива се като личност. Както и едно малко дете, през първите си 5 години pravatami.bg извървя дълъг път. Екипът публикува няколкостотин Права, които помогнаха на повече от 2,5 милиона потребители да се чувстват по-уверени, да познават правата и задълженията си в различни житейски ситуации.
Проектът се разви и в други направления. Създадохме Школа на pravatami.bg, в която се събират амбициозни и предприемчиви хора с желание да създават компании, да придобиват нови знания и да ги споделят помежду си. Онлайн курсовете на pravatami.bg от друга страна дават възможност на всеки да получава синтезирана и практична правна информация по конкретна тема. Започнахме да предлагаме и фирмени обучения на правна тематика.
Не мога да кажа дали хората са станали по-информирани за правата си. Искренно се надявам, че е така. Мога обаче да кажа, че хората, които искат да се запознаят със своите права и задължения, имат възможност да го направят и то само с три клика на мишката в pravatami.bg.

Какви са основните теми, по които хората ви търсят?
Хората се интересуват основно от въпроси, които ги засягат пряко и в момента. По мои наблюдения, рядко човек започва да чете например какви са правата му при отменен полет или как да си регистрира колата в КАТ, ако не се намира именно в такава ситуация. Нашите данни все пак сочат, че едни от най-четените Права са на теми, свързани с правата ни като потребители и правата ни на работното място.

Има ли различни въпроси, идващи от различни места на страната, тенденции
в това отношение?
Тенденция, която наблюдаваме е, че повечето потребители на pravatami.bg са от големите градове. Това е разбираемо, понеже именно те имат непрекъснат достъп до интернет и съответно до информация. Относно въпросите на потребителите, в pravatami.bg се стараем да разкодираме общата нормативна уредба в определена житейска ситуация, така че всеки човек да бъде запознат със своите основни права и задължения. При въпроси относно конкретни казуси обаче, ние винаги съветваме нашите потребители да се обърнат към адвокат.

Помагат ли социалните мрежи и Интернет като цяло хората да са по-активни?
Информацията в днешно време е най-ценният ресурс според мен. Благодарение на социалните мрежи и интернет хората имат почти неограничен достъп до информация, имат възможност да да научат за събития, случили се на хиляди километри от тях 5 минути след събитието, да се запознаят с различни гледни точки, да споделят собственото си мнение. Когато човек има информация, той може да формира аргументирано собствено мнение, собственото мнение му помага да не бъде безразличен, а липсата на безразличие води до активно социално поведение. Затова и отговорът на въпроса ми е – да, социалните мрежи и интернет като цяло помагат на хората да са по-активни.

Кои са основните предизвикателства в ежедневната ви работа по сайта?
Предизвикателствата са наистина много. Както всяко НПО основните предизвикателства са да мотивираме повече хора да се включат в каузата ни като доброволци, да покриваме разходите се въпреки липсата на финансиране и най-вече да вървим напред.

Пожеланието ви към идните години – какво планирате и къде искате да стигнете?
Пожеланието ми е хората да не са безразлични към случващото се около тях – да търсят информация и да бъдат активни. А ние в pravatami.bg ще направим всичко по силите ни, за да осигуряваме актуална и практична информация, докато един един pravatami.bg се превърне в Google за права и задължения.

Благодаря, Полина! Поздрави за целия екип!
Успех от мен!

Покана: Драгомира Шулева с обучение за по-добри мениджъри-лидери

IMG_8477

Драгомира Шулева – Мира (от Заедно) ето с тази си голяма усмивка помага да се решават сложни бизнес казуси и мениджъри и екипи да намират най-добрите решения. Предполагам не ви се вярва. Но е факт. Много често с нея в последните много години сме правили обучения за екипа на Ей Би Си Дизайн енд Комюникейшън и затова го знам от практиката – коучингът, осмисленото ръководене на екипи работи и помага реално на бизнеса.

В идните дни Мира организира обучение за мениджъри, което съм сигурна ще е полезна за повече от само собственици на бизнес или ръководители на големи екипи. Препоръчвам. И затова и си поговорихме.

Възможно ли е днес да има мениджър, който е едновременно успешен и не
истински лидер?
Според мен не напълно възможно или по скоро – мениджърът, който не е лидер ще има много затруднения, за да реализира своите цели . Представителите на поколениятa X &Y, които сега доминират на трудовия пазар, имат потребност да работя за някаква кауза, за да могат да реализират своите планове за личностово и професионално развитие. Това изисква едно лидерство от нов тип –автентично и социално отговорно. Не е случаен факта, че ежедневно се сблъскваме с липсата на подходящи хора в организациите, както в производството, така и в ИТ и в почти всички сектори на бизнеса. Освен да се намерят, те трябва и да се обучат и ангажират и мотивират да останат в организацията. Според мен – не липсата на кадри, а тяхното неуспешно управление и задържане е в основата на проблема с хората в организациите у нас, а и не само у нас.
Затова предлагаме да разнообразим подходите. Да изследваме и пробваме нови лидерски стилове и да можем по-уверено да избираме кой е най-ефективния от тях в дадена ситуация.
Аз самата като водещ на това обучение, научих може би най-трудния си урок като мениджър когато се учех да управлявам яхта преди около 7 години. Докато помоля екипажа да направи синхронизорана маневра за смяна на курса на придвижване и за малко не се преобърнахме. Водещият ни беше изключително спокоен и подкрепящ, обаче ми каза с весел тон – „вие току що убихте екипажа си”… Каза ми още и че, те – екипажа ми са очаквали моите команди, за да направят маневрата, а не молби и любезности, за които има друго по-подходящо време и място. Така осъзнах, че и преди ми се е случвало в желанието си да съм много демократичен лидер да изнервям всички с бавното взимане на решения и непрекъснатото търсене на консенсус за тях.
Понякога, обаче – лидерът трябва да може да стои само на кормилото и с кратки и ясни команди да избегне скала или да смени рязко курса, защото се е променил вятъра. Това важи с пълна сила за кризисните ситуации и ситуациите на промяна.
Аз отдавана съм влюбена в морето и яхтите и затова реших да използвам примери от работа на екипажите и капитана като паралел за работата на мениджърите и лидерите в предстоящото обучение.

Как се учи и развива лидерството у бизнес хората?
За мен това е като плаването – учи се главно на практика – в работата и понякога в обучителната зала или защо не на яха. Индивидуалният коучинг и обученията за лидерски умения са местата, където мениджърите могат да рефлектират и да обмислят ефективността на своя лидерски стил с помощта на професионални треньори и коучове, за да променят нещо, ако се налага.

Кои са основните коучинг имения нужни на един мениджър?
Днешният непрекъснато променящ се и „disruptive” бизнес контекст изисква и нови лидерски стилове. Ако искаме да подкрепим хората в организациите, както и своите клиенти да пробват нови подходи и креативни решения, това няма как да стане с дерективен стил или командно-контролен подход.
За да се справят с тези нови предизвикатества пред тях са им нужни по-различни – овластяващи и освобождаващи ум и сърцето на хората им умения. Именно такива са коучинг уменията.
Нашата теза е, че това са универсални умения и могат да се използват както в работата с хората, така и с клиентите, а даже с децата и вашите близки?!
Заимствани са директно от учебника на професионалните кочуове и затова сме избрали да се фокусираме само върху пет умения. Те са като пръстите на едната ни ръка и ако ги овладеем можем да опитаме ефекта от тяхното приложение. За да станете истински професиоанлен коуч обаче, ще трябва да се научите да използвате и другата си ръка, за да можете да се договаряте, да поставяте цели, да следите и подкрепяте хората, които ги постигат безрезервно и дори тогава, когато те самите са загубили вяра в себе си.
Петте базови коучинг умения, които сме избрали да демонстрираме и тренираме с участниците на нашето обучение на 3-4.10.2017-та в Хотел Мезон Хаус в София са:
– създаване на “rapport”
– дълбоко слушане
– задаване на силни въпроси
– използване на интуицията
– обратна връзка

Кой е поканен на курса на 3-4 октомври и подробности за него?
Поканили сме всички наши клиенти, колеги и съмишленици, които се вълнуват от лидерството и-морето и имат желание да научат нещо ново на практика. Ще присъстват, както мениджъри човешки ресурси, така и управители на фирми, университетски преподаватели, лекари, представители на частния публичния и неправителствения сектор, както и журналисти и вероятно родители. Нека който иска да опита от арсенала на професионалните коучове или просто да се пробва – става ли за такъв – да заповяда. Вярвам, че в Мезон Хотел ще им харесат също и кафето и закуските и най-вече отношението към клиентите.

Подробности и записване тук: http://www.zaedno-bg.com/

За Драгомира Шулева: Мениджърски опит по различни проекти и програми у нас и в чужбина с повече от 15 години опит. Ръководител проекти, обучител за Хеброс банк (300 души–фронтофис–ритейл), „Алпина”, „Карлсберг България”, “Каменица”–Управление на времето и стреса, 2007 – МКБ Юнион Банк, Старши обучител за ВИП Секюрити – Мениджърски умения за комуникация, управление на времето и даване на стимулираща обратна връзка, Старши-обучител за Кавен Орбико–мениджърски умения с фокус върху уменията за комуникация и даване на стимулираща обратна връзка, 2009 – БИЛЛА България – обучение по продажби. Ръководител проект на серия от обучения (2010 и 2011) и старши обучител за Мтел. Ръководител проект и старши обучител за Софика Груп АД – Тийм билдинг – „Създаваме бъдещето заедно” (2011), Се Борднетце България ЕООД – „Тийм билдинг – Как се строи българска къща?” (2010), EVN България – Тийм билдинг – “Комуникация без граници” (2010), Банка ДСК – “Мениджърски умения” с фокус върху планиране, делегиране, комуникация, вземане на решения и решаване на конфликти и управление на екипи (2010). Ръководител проект и старши обучител в програма за развитие на мениджърски умения за ЕПИК Електроник Асембли ЕООД (2009-2010) и “Център за оценка и развитие”, насочен към ръководители и координатори производство за Sensor Nite Industrial (SNI) (2010-2011), “Създаване на система за оценка и развитие” за Евробет ООД и други.

Сертифициран треньор по Xpert personal Business Skills и обучител на обучители.

За Велян, каузите, силата на Интернет и как ни промени

cropped-velqn_logo

Велян Стайков е познат на онлайн общността като активен блогър (ето http://velqn.com/) в ранните години на блогърстването у нас, активен потребител на социалните мрежи. В инстаграм се вихрят снимките му с чудна дълга коса. В туитър и фейсбук е непримирим и настъпва елегантно по не малко болни теми.

За публично споделеното даряване на коса за кауза, за силата на социалните мрежи и това как успя той да ни промени, реших, че си струва да си поговорим с Велян. И му благодаря, че прие.

Разкажи за косата – как я отгледа, кое те провокира да я подстрижеш и дариш?
В училище имах дълга коса, след това през годините ходих много късо подстриган, даже и нула номер в отделни периоди. Причината да пусна дълга коса е толкова смешна, колкото е и прозаична… от една страна, изпитвах страх, че в ранна възраст ще остана без коса, затова исках да си я пусна като за „последно“, отделно не исках да изглеждам като повечето хора, а и просто ми е приятно да съм с по-дълга коса.

Това е общо взето, в последните 10 години 2 пъти бях с дълга коса, през останалото време основно бях късо подстриган. Този път обаче се отнесох с пускането на дългата коса, 3 години и повече я пусках. Предният път, когато реших да сменя амплоато, отидох в случаен фризьорски салон и жената, която ме подстрига щеше за малко да се разплаче, не и беше приятно да махне цялата тази дължина. Тя имаше и някакъв личен спомен с мъжа й, който бил музикант и също ходил с дълга коса… След това сестра ми сподели, че е могло да я даря за хора, които се нуждаят от перуки и така попаднах на асоциацията за превенция на рака. Този път бях убеден, че когато дойде времето да се подстрижа, ще отиде за добра кауза, а не в кофата. И така след 3-тата година косата ми стана много дълга, трудно беше за поддържка, изисква доста време и грижи, реших, че ми е нужна промяна и се сетих за асоциацията, обадих се спонтанно и още в същия ден имах нарочен час.

Сила ли е Интернет?
Сила е, всяка масовка е силна, дали ще е тълпа на площада или интернет, множеството от хора го правят такова. Ползва се от личности, от брандове и от терористични групи, за маркетинг кампании, за набиране на кадри. Видяхме преди години как арабската пролет почти се случи през twitter. Всяка голяма промяна на статуквото е сила.

Активен си на няколко места онлайн – любимото ти от всички?
Да, ползвам почти всичко, което може да се ползва, интересно ми е, ползвам всякакви канали, гледам да съм в крак с развитието на мрежата.

Нямам любимо – преди време twitter ми беше любимо, но в последно време не го усещам по същия начин. Изглежда, че вътре е пълно с уморени коне, няма нищо интересно и ново.

Facebook – това е мрежата на хората с деца и домашни любимци, основно се използва от родители, ама децата знаят, че техните са там и затова са по други места, като snapchat и прочие.

В един момент имам усещане, че всички онлайн места, са като улици, които водят към един и същ булевард, а той води към огромен площад, където се помещава глобалното световно село. Едни и същи неща може да видиш по всички мрежи, няма някаква унификация, но не мрежите са виновни за това, а ние, хората, които ги ползваме и създаваме съдържание. Шумът, обаче е много, от части се дължи на това, че много хора ги мързи да създават и просто харесват, споделят, ретуитват и прочие, но и от такива има нужда.

Блогът – как започна и къде е сега?
Блогването започна страхотно, поне за мен. Беше си предизвикателство да имаш собствен домейн, хостинг, да си настроиш платформа за блогване. Публичните, свободни за използване платформи не бяха много тогава. Много хора пишеха, още повече четяха. Оставаше някакво впечатление, че се създава съдържание, което е смислено (понякога) и (понякога) помага на някой.

В един момент блогването стана микро блогване, после се появи twitter, по-малкото стана повече, facebook набра супер популярност, интернет се разви, скоростите се подобриха, започна да се споделя и прави много повече видео и аудио съдържание и блоговете отидоха в миналото. Просто хората си казаха, хей, никой не го интересува твоето мнение по този въпрос в 10 страници, напиши го в 3 реда. Това, донякъде крепеше twitter, кратко, сбито, бързо и удобно. Обаче, хората сме си хора, глупостите пак са глупости, дори и в 140 знака, хубавото, пак си остава хубаво, дори и да не е на 10 страници.

Колко ни промени Интернет нас хората?
Много. Отчужди ни. Ползите са безспорно много, но цената, която всички плащаме, за да ги имаме е твърде голяма. Мрежата направи живота ни много по-лесен, много по-весел, много по-мързелив, но и много по-самотен, много по-прозрачен за всички, отне доста от уединението, което ни трябва, за да бъдем повече себе си. Мрежата ни създаде още една зависимост, с която трябва понякога да се борим. Доста хора минават на 1 годишен режим без email, без телефон, без интернет. Интернет скъси всички разстояния, премахна много бариери, което е страхотно.

п.с. оказа се, че Интернет пази и една наша снимка с Велян от преди 10-тина години вероятно, от 1-вия рожден ден на блога на Райна, та ето я колко сме … забавни :)

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Ура за eJoi Европейска младежка олимпиада по информатика и Елена Маринова

Elena Marinova

Елена Маринова е от примерите за успешна жена в ИТ бизнеса. Основното й занимание е Мусала Софт, но успоредно с това Елена активно помага за много и различни инициативи в сектора. Въвлечена е и в Европейска младежка олимпиада по информатика, която ще се случи за първи път след два дена в София. За това си говорим тук :)

Как Мусала и Елена се оказаха въвлечени в този чудесен проект eJoi?
Краси Манев се появи преди около 2 години с идеята за международна детска олимпиада. Оказа се, че са го говорили известно време (години :)) с Бисерка Йовчева. Тези двама души са Даскали от най-възвишения вид – те са създали в последните десетилетия най-много медалисти по програмиране за България, а “децата” им са успешни ИТ специалисти и мениджъри у нас и навсякъде по света. С Бисерка и Краси работим по различни проекти заедно от години – Краси е почетен председател на журито на състезанието ни по програмиране http://codeit.bg, с Бисерка в момента правим обучителния курс “Learn from the Masters” за преквалификация към софтуерно инженерство, но и много други през годините. По същото време пък с Алексей Христов от “Американска фондация за България” в контекста на Сдружението на олимпийските отбори по природни науки http://olympicbg.org/ (аз съм Председател на Борда му за развитие) работехме по свързването на олимпийските отбори по природни науки с бизнеса. И така – събрахме се един ден четиримата и казахме – ами хайде да го направим. Всеки дойде със своята личност, с организацията, която представлява и се вписва идеално в каузата, с приятелите, идеите и много заряд да направим България отново пионер, родно място на нещо важно, определящо бъдещето.

Включването на Мусала Софт като инициатор беше съвсем естествено, защото и бизнеса и инициативите ни в образованието са фокусирани във високия сегмент, така че Олимпиада ни пасна перфектно.

Колко участника очаквате и истински предизвикателно ли ще е участието за тях?
Отбори по 4 човека от над 20 държави (всяка държава има по един отбор, само България два като домакин) от Съвета на Европа плюс техните ръководители – значи над 130 (всички могат да бъдат видяни на сайта на eJOI – http://ejoi.org/, a в момента тече и представянето отбор по отбор във фейсбук страницата https://www.facebook.com/European-Junior-Olympiad-in-Informatics-EJOI-1226069600773454/.

И да, със сигурност ще има много емоции, щастие и сълзи – това са най-най-добрите в тази възрастова група от Съвета на Европа и напрежението вече се покачва.

Biserka Yovcheva_Alexey Hristov_Elena Marinova_Prof. Krassimir Manev

Как би отговорила на клишето, скептизицма, че програмирането и ИТ не са за момичета?
Кой казва така? И кой в ИТ изобщо обръща внимание на клишетата? Да, по принцип мъжкият мозък е по-логично работещият, а женският – по интуитивно. Но това е първо по “по принцип” и второ – все повече ще е нужна още и още креативност навсякъде, включително в ИТ бранша (всичко, което не е креативно ще се върши от машини), съответно различните типове мислене и светогледа са от огромна полза – ние се стремим екипите ни да са смесени като пол, за са максимално ефективни. И все пак – трябва да признаем, че състезателното програмиране е доста мъжко-доминирано, обяснявам си го с комбинация от фактори – много тесния сегмент, който обхваща, възрастта на състезателите, в която целенасочеността, амбицията и фокуса е по-силен при момчетата, … Но дори и на eJOI ще видите момичешко присъствие. Вярвам, че популяризирайки все повече ИТ като сфера за кариера и състезателното програмиране като трамплин към добри позиции, ще има повишен интерес като цяло и ще се появят и повече момичета. А и това, което споменах по-рано за тенденцията към креативност също ще „оправи“ пропорцията. Но пък насилие не е нужно и квоти не биха дали положителен резултат според мен.

Къде стои България в развиването на кадри за ИТ? Имаме ли как да се поучим от опита на близки нам страни?
Чудесно се развиваме – имаме какви ли не формати на обучение, почти всички компании в една или друга степен имат програми за развитие – като цяло натискът от недостига на кадри в световен мащаб и увеличаващото се търсене водят до позитивен ефект, повече конкуренция и изобретателност. Опит, който можем да черпим и адаптираме има навсякъде и го правим. Голямата болка остава масовото образование и там без държава поне в средносрочен план няма как да се справим, така че и с държавата работим на различни нива – ще ни се всичко да става много по-бързо и плавно, но посоката е позитивна, въпреки сътресенията. Важно е обаче да се каже, че в тази игра по-бързия и по-стратегически ориентирания печели – не е лесна работа …

Обаче имаме поводи за гордост и eJOI е пример за нещо голямо, което се ражда именно в България – спонсори и партньори са около 70 организации, бизнеси, институции, медии, което е доказателство, че можем да се обединим зад кауза.

Какво пожелаваш на участниците?
Успех! Който се изразява не само в спечелените медали, а и в изживените заедно мигове и създадени приятелства за цял живот. И любов и уважение към България, които вярваме, че ще посадим чрез състезанието, но и чрез културната програма и забавленията, които сме приготвили на гостите си заедно с партньорите си и повече от 50 доброволци, голямата част от които ученици и студенти от СМГ, НПМГ, ФМИ на Софийски Университет, НБУ, Шуменски Университет…

За финал, от името на всички инициатори – Красимир Манев, Бисерка Йовчева, Алексей Христов и аз, благодаря на: Патроните на eJOI – Президентът на Република България Румен Радев, Тибор Наврачич, еврокомисар по образованието, културата, младежта и спорта и Мария Габриел, еврокомисар по цифровата икономика и общество; домакините на eJOI: Министерство на образованието и науката, Община София, София Тех Парк, Софийски Университет „Св. Климент Охридски“; подкрепящите eJOI български евродепутати; златните спонсори – Abrites Automotive Solutions, Telelink и Фондация „Америка за България“; сребърните спонсори – SAP, Telerik Academy, Chaos Group, Milara International и Фондация „Георги Чиликов“; бронзовите спонсори – Ciela Norma, Devin, Fibank, HyperScience, Predistic, Programista;, ScaleFocus, Sirma Group, Ubisoft, VMWare и Walltopia; партньорите на eJOI – Софийска математическа гимназия, Национална природо-математическа гимназия, Съюз на математиците в България, Община Пловдив, Министерство на икономиката на Република България, Факултета по математика и информатика на Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Американски университет в България, Нов български университет, Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“, Българска асоциация по информационни технологии (БАИТ), Българска асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ), Дигитална национална коалиция, CodeIT, eSkills For Future, Cisco, Solytron, HP, Telus, Музейко, Mentalist, Асоциация 365, Samsonite Business, ATG, Doma, Roobar, Bulgarian Careers Fair; индивидуалните и корпоративни дарители – Experian, Leanplum, Милен Манев, Явор Коларов, Светлин Наков, Валентин Михов и анонимните ни дарители; медийните партньори на eJOI – Българско национално радио, bTV, Труд, 24 часа, Успелите, Obekti.bg, Kafene.bg, Leadership.bg, Шуменска заря, Стрела БГ.

На снимката: 1/ Елена 2/ Четиримата инициатори (от ляво на дясно): Бисерка Йовчева, основател на Школата по информатика „А&Б“ в гр. Шумен, Алексей Христов, Председател на Управителния съвет на  Сдружението на олимпийските отбори по природни науки (СООПН), Елена Маринова, Председател на Съвета за развитие на СООПН и Президент на софтуерна компания „Мусала Софт“ и проф. Красимир Манев, Президент на Международната олимпиада по информатика (IOI)

Виктор Любенов – един специален човек

m_site_of_the_year2

Виктор Любенов е един от много важните за мен хора. Не защото е изумително начетен, грамотен, стриктен, всеотдаен, незрящ, добър приятел, с великолепно чувство за хумор човек. А защото е извор на мъдрост, пример и подкрепа за много хора – освен приятелите му и не малко от незрящите у нас, за които Виктор като мисионер години наред работи, помага за инсталиране, обучаване за ползване на Интернет. А за незрящите Интернет е много повече от за всеки от нас.

Намерих си този материал, който съм писала за Виктор за някое печатно издание през април 2000-та година и реших, че е редно да му дам още малко живот. Публикувам го както си е, без редакции от днешна гледна точка. Вярвам ще е интересно не само за мен.

Илюстрирам текста с една от малкото публични снимки на Виктор – от награждаването на БГ Сайт 2001 година (октомври 2001 година) в НДК, когато Виктор получи специална награда за принос към популяризиране на Интернет сред незрящите в България. Ако не ме лъже паметта наградата имаше и материална част (като че модем, което за онова време си беше голямата работа) и бе осигурена (пак ако не ме лъже паметта) от Орбител (ако някой има по-ясен спомен ще се радвам да сподели в коментар).

За един “специален” човек

Един от първите топли дни тази година. Следобед е. Пътуваме към срещата с Виктор – човекът, който ме накара да се замисля върху проблем, който поради напрегнатото ежедневие или нежелание да се занимаваме с неща, които са далеч от нас, често отминаваме забързани – хората с увредено зрение.
Намираме се в квартал “Модерно предградие” – квартал, чието състояние рязко контрастира с помпозното си име, в София, на края на града, много напомнящ края на света. Един от малкото признаци на времето, в което се развива действието е модерната бензиностанция.
Сградата на ТП Успех – мястото, където се предполага, че хората с увредено зрение ще имат работа, е пететажна, заобиколена от множество малки постройки. До преди няколко години тук са работили 700-800 души, днес – около 60. Идват само в определени дни, на повикване – когато има работа. Пътуват до това отдалечено място с градския транспорт, със зрящ придружител.
На входа ни спират нелюбезно и питат какво искаме, но щом разбират, при кого идваме ни напътстват с по-позитивен тон – “да, да, заповядайте, очаква ви”. Коридор, стълбище, в дъното – врата, стая стил “заседателна”, с голяма маса в средата, на която са натрупани компютри, достойни за музея за развитие на техниката, тежки червени завеси. Нашият домакин седи на края на масата –симпатичен мъж към средата на 30-те, с дълга, падаща на вълни коса. Пред него се намира странен за обикновените разбирания компютър (наследен от бившия шеф на предприятието), с вградени колонки, голямо и малко флопи. Мониторът е обърнат в ненужието си на една страна, заобиколен е от кутии с дискети и листове, изписани с непонятното за нас, зрящите, брайлово писмо. Голям магнитофон, стои като паметник от миналото, но в конкретния случай е натоварен с много важни функции – служи за усилвател.
Виктор уверено става и подава ръка, за да ни посрещне. Усмихва се. Ние също. В началото се чувстваме неловко, скоро го преодоляваме. Сядаме и започваме разговор – за слепите потребители на компютри и интернет у нас. Да, правилно сте прочели – и хората с нарушено зрение могат да се възползват от постиженията на техниката и технологиите, разбира се, с много условности.
Затворете за миг очи – може би ще се ориентирате по-лесно. Ако имате спомени от ерата на DOS и чисто текстовото комуникиране с компютъра, без графика, цвят, да не говорим за мишка – нещо подобно представлява това, което днес ползват слепите. Поради факта, че не могат да четат, те слушат. За да става това скоростта на четене е ускорена, а поради спецификата на интонацията на звука, генериран от компютъра първоначално той е напълно непонятен за нас, ненастоили се още. Постепенно, с вслушването, започваме да разбираме смешния забързан бъртвеж с гласа на създателя на синтезатора с говор на български език – Мартин Захариев. Благодарение на него през 80-те и Торос Хованесян по-късно, слепите потребители разполагат със софтуер, който им “чете” на родния им език това, което ние виждаме на екрана. За жалост този синтезатор има редица недостатъци, а и работи само за DOS. Подобна програма за Windows струва близо 520$, разбираме от Виктор. Сума непосилна за нашите условия, а и версията не поддържа кирилица – вечният нашенски проблем с компютрите.
През 1995 г. Хюсеин Исмаил, интелигентен и амбициозен млад човек, напълно незрящ, решава да учи програмиране, с цел да подобри вече съществуващия български софтуер за слепи. Неговата приятелка му чете книги за Асемблер, а той практикува на своя 286 и скоро създава, на базата на гореспоменатите “четящи” програми, своята “Ехо 1”, все още за DOS, но с много улеснения – стои резидентна, разбира фонетична и БДС кирилица и др. Понастоящем Хюсеин е Координатор на Фондация за подпомагане на слепите студенти. Завършил Право в Софийски университет, той вече е практикуващ юрист, но хобито “програмиране”, както и желанието да довърши започнатото го карат да продължава да работи върху своята програма, вече във вариант за Windows.
“DOS е много удобен за нас. – споделя Виктор – При изцяло графичния Windows скрийн рийдъра решава какво да ти чете, докато при DOS е ясно, а и за какво са ни графики на нас”. С носталгия си спомня времето на BBS-ите. Един от любимите му бил този на д-р Григор Вачев, където условие да вземеш нещо било това да изпратиш. Виктор започнал да “набира” текстове, които жена му диктувала, за да може да получи повече от така жадуваната литература. Започнал да “събира книги” в текст на дискети (сега търси софтуер за CD recorder под DOS, за да ги копира на по-сигурен носител от старите 5.25” дискети). За жалост почти никое издателство не се съгласява да дава изданията си в дигитален (адекватен за ползване от слепите) вид. Главно с помощта на Интернет Виктор е събрал е над 200 MB txt компресиран обем. С FTP търси и продължава да обогатява колекцията си с текстове. Благодарен е на сайтове като “Словото” и …, на които дължи част от българската класика. Всички със нарушено зрение, които ползват мрежата, събират и обменят файлове. Постепенно обогатяват с литературни творби библиотеката и читалището за слепи.
Броузера и мейлъра, които се използват са много странни, далеч от това, което ние използваме и начина, по който го използваме. Dial-up се осъществява трудно, различно е за всеки доставчик, настойките отнемат доста усилия. При “разглеждането” на страници графичните изображения се индексират и само ако са с “ALT” маркер слепият потребител разбира за какво се отнасят. Същото е с линковете. Всичко, на екрана се изписва с текст, а софтуера го изчита. Повечето от сайтовете остават напълно пусти и “невидими” за незрящите (напр. сайтове, правени изцяло на Flash, без HTML версия). Програми като ICQ и IRC, също са недостъпни, “но затова пък MP3 работи и под DOS!” – казва Виктор с искрица радост в гласа.
Първа от хората с нарушено зрение у нас в Интернет е Даниела Димитрова. Тя използва достъпа до мрежата главно за електронна поща. Общо в момента слепите потребители на Интернет у нас са седем, живеещи предимно в София. Струва ли си да се повдига въпроса при толкова малка група потребители със специфични изисквания? Убедени сме, че да! Виртуалният свят е много по-необходим за тях, отколкото за нас. Комуникацията, макар и усложнена от техническите детайли, е много по-жизнено необходима. За слепите on-line информацията е по-достъпна, от почти всяка друга медия. Малкото усилия, които може да коства създаването на сайтове, които те могат да “четат”, си заслужават.
Преди три години световният консорциум за World Wide Web обяви кампания за създаване на “възможни за разглеждане”, за хората с различни нарушения, сайтове. Всяка година от тогава април се обявява за Месец на достъпността в Мрежата. Заслужава си да се замислим.

Жюстин Томс
20.04.2000 г.