Събина разказва за работата си Маркетинг за HR

sabina-p

Събина е много digital човек и толкова ме радва, че е част от екипа на стабилна фирма като SBTech и помага за маркетинговия аспект на HR отдела!

Как се отзова в HR отдела на голяма софтуерна компания и как ти харесва там?
Аз обичам да казвам, че животът е about giving and taking chances. И в случая и двете страни направихме точно това – took a chance on each other. И се оказа, че всеки е имал нужда от другия.

Колкото до работата с HR – различно е. Като да си смениш племето: говорите различни езици в началото, виждате нещата различно. Но е супер интересно и е предизвикателство. Как ми харесва, истината е, че страхотно си обичам работата и използвам и правят всичко, което съм правила, на което съм се учила до сега, плюс нови неща.

Трудно ли се работи с програмисти? И какво да се направи, има ли кратка
рецепта или shortcut за да е работата в победни компании по-лесна?
Не. Трудно е да се работи с хора, като цяло. Шорт кът няма, просто трябва всички да са наясно с културата и типа хора, които виреят в дадена компания и от които компанията има нужда, за да е животът на всички по-лесен.

Има ли employer branding в действие в България? Започнаха ли бизнесите
да се замислят и за тази страна на комуникациите си?
Красотата на employer branding-ът е, че е много повече от комуникация. Едновременно изграждаш и комуникираш и култура, както вътрешно, така и извън компанията. А културата е нещо, което всеки и всичко притежава, въпросът е каква, защо и как. За мен няма задължително лоша или добра и култира, има култура, която е за теб (понякога дори само в даден пероид от живота ти) и такава която е

В България сме малко след tipping point-a, но и бумът не е настанал. Случва се, но се прави от HR хора, все още почти няма маркетинг хора, които да се занимават с това, за агенциите е екзотика. Мисля, че скоро това ще се промени.

И как HRите се справят с новите изисквания на дигиталната трансформация?
Интересно им е, любопитно им е, искат да знаят. Като цяло спецификата на HR e такава, че нещата там се движат с много по-бавни темпове от това, на което сме викнали ние в digital. Не само в България, според мен е навсякъде. Различни типове хора сме като професионалсти, но за мен това е предизвикателстовото в цялото нещо – има disruption елемент. Всъщност the state of HR е по-голямо предизвикателство от самият пазар у нас, който е сложен.

Бърз съвет за хората, които търсят по-добра реализация – какво да подобрят, за да се справят по-успешно?
Както ме учиха на времето гурутата на маркетинга, има само един верен отговор и той е – зависи! Но като цяло – развивайте се, бъдете любопитни и се стремете да правите неща, които са ви интересни и ви човъркат отвътре. Ако усетите, че работите само заради парите, сменете работата. Другото е напън да се пенсионираш.

—-

Семинарът ни Маркетинг за HR-и е на 24 април от 13 до 18 ч и Събина ще е гост-лектор. Регистрацията е тук: http://seminar.abcbg.com/

Ура за Strahota.com и блоговете, свързани с изкуство!

1facebookIMG_6436

Strahota.com е сред блоговете, които следя с интерес. Защото по човешки споделя творческите търсения на Стефан Станчев, които ме провокират и помагат в моите търсения. Със Стефан се познаваме покрай работата от много години, но напоследък често се засичаме в театъра (любимото Ателие 313!). Това и провокира да си поговорим повече за блогърството, изкуството и такива земни неща. Споделям с радост.

Кога и как започна блога си?
Може би е добре да дам малко предистория. От малък се занимавам с изобразително изкуство. Рисуването ми доставяше изключително удоволствие. Много силно ме привлече способа да изразявам впечатленията си за околния свят, чрез визуален арт.

Започнах да се занимавам в гимназията (ХГ “Кирили и Методий” гр. Велико Търново) с хуманитарни науки като История, Археология и Етнография, но рисуването ми липсваше. Често в тетрадките си имах повече рисунки отколкото записки. В един момент това остана мое голямо хоби. В гимназията рисувах карикатури за ученическия вестник “Междучасие”, на който бях един от основателите. Изданието просъществува и след моето гимназиално завършване и продължи да живее още близо 15 години.

В студентските си години Рисувах на Microsoft Paint на компютрите на мои приятели, просто нямах свой компютър. Та за да събера всички рисунки на едно място реших да си направя личен сайт във вече несъществуващата вече платформа за безплатен уеб хостинг hit.bg. Създадох strahota.hit.bg на HTML и с малко CSS. Това се случи някъде през 2006 година. Освен рисунки на Microsoft Paint, публикувах снимки на мои малки скулптурки, който правех от самосъхнещ моделин, неработещи видео карти с активно охлаждане (свещници) или флаш памети. Наричам ги просто пластики.

В един момент сайтът стана тесен за моите намерения и се ориентирах към готовите платформи като WordPress. Официалният старт на strahota.wordpress.com бе в началото на октомври 2009 година.

В последно време блогът ти е изцяло посветен на изкуството и до голяма степен на това, което самият ти създаваш – живее ли така нов и различен живот?
Идеята на блога ми бе да събера всичките си личните арт творения. което включва освен рисунки (с химикал, сух пастел, молив, върху Microsoft Paint или с помощта на андроидското Paint Joy), пластики от моделин, творби с пирограф върху дърво, стихотворения, разкази, анализи на обществени и уеб теми, книжни впечатления и една рецепта за направа на филе “Елена” (най-посещавания ми пост в блога). Може да се каже, че моето арт алтерего (Strahota) живее пълноценно своя живот благодарение на този блог.

Къде е мястото на изкуството в днешния ни забързан ден? И какво носи лично на теб допира с него?
Изкуството (в тези си форми, в които се опитвам да го практикувам) за мен е инструмент за световъзприятие, отмора, себеизразяване. То може да бъде лек срещу стреса, емоционален и морален коректив, палка “STOP” .. Осъзнай се!!!

Ако няколко месеца не се занимавам с изкуство, то идва момент, в който изпадам в арт абстиненция, дупка. Може би ако прием фройдиските принцип, то може да бъде отдушник на подсъзнателното и това да определи баланса на състоянието на емоционалната ми същност

Кога ти остава време да твориш? И къде намираш вдъхновение?
Времето за творене си го “крада” го в минутите между служебните задължения и семейството. За дървените творби с пирограф това се случва в някой следобеден час събота или неделя. Когато пътувам предпочитам да рисувам на андроидски таблет.

Вдъхновението често идва от музиката, която слушам (рок, метъл, джаз и класическа музика в различните им разклонения), книгите които, чета, както и от емоциите и въображението.

Творчество, блогърство – какво си пожелаваш?
Интернет ни да де възможност мигновено да намираме и достигаме безкрайно голямо количество информация свързана с различни тематики. Блогът е най-добрия мен начин за представяне на личното си творчество. Бих казал, че съм постигнал чудесна симбиоза между личното творчество и блогърството. Ако трябва да бъда откровен, предпочитам творчество, блогърството е по-скоро допълнение.

Хайде, посетете Strahota.com, може и на вас да ви хареса! :)

Ура за Вики и Код: Motion в Стара Загора!

19665517_1435681583145859_9183324893920578188_nПредставям ви Вики! Усмихната, смела и действена, наред с това млада и талантлива (историята й накратко в интервюто по-долу)! В края на март в Стара Загора Вики организира за първи път конференция за видео и анимация. Няма как да не ви разкажем с нея за тази инициатива и ще се радвам да се видим там! :)

Какво предстои да се случи в Стара Загора след месец?
След месец предстои да се проведе първата конференция на „Код: Motion“. Датите са 31-ви март и 1-ви април, а мястото е Регионална Библиотека “Захарий Княжески“ Стара Загора.
Конференцията цели да запали интереса на младите хора към видеото и анимацията и да ги мотивира да се развиват в сферата на дигиталния свят. Ще има лекции за видео, анимация, графичен дизайн, видео маркетинг и мноого забавление с игри и уникални награди.
За повече информация посетете: www.kodmotion.com

Как се реши да се захванеш с този проект и как се случва подготовката до момента?
Преди години имах късмета и възможността да попадна на една невероятна инициатива – „Аз мога-тук и сега“, която ме насочи в избора ми на професия и ми помогна да изградя полезни контакти, благодарение на които се развивам и градя кариерата си. Вярвам, че в България има много талантливи и умни деца, които могат да допринесат за нейното развитие, но нямат възможност(както аз имах) да изградят необходимата среда около себе си и да се запознаят с професионалисти, които да питат за съвет, мнение и препоръка. Затова реших да създам „Код: Motion“ и да допринеса за развитието на младите хора като им помогна да се докоснат до света на професионалистите в различни сфери и да придобият представа как точно стоят нещата в бизнеса, да изградят наистина полезни контакти, да се мотивират и да разберат, че пътят към успеха е постоянство, воля, всекидневно самоусъвършенстване и най-вече действие.
Реших да направя първото събитие на „Код: Motion“ в Стара Загора, защото това е моят роден град, а там рядко се правят такива събития и до учениците не достига информация за актуалните неща в дигиталния свят и начините за развитие в него, освен ако не решат сами да се поинтересуват и да потърсят начин да разберат.
Подготовката на конференцията е доста трудоемка за мен, защото организирам подобно нещо за първи път и нямам никакъв опит, но за щастие имам чудесни приятели, благодарение на които нещата се случват по план и до момента научих супер много неща от тях. Смятам, че с всяко бъдещо събитие подготовката ще става все по-добра и по-добра. Екипът на „Код: Motion“ сме като едно задружно семейство и даваме всичко от себе си, за да постигаме високи резултати и нещата да се случват професионално и добре изпипани. Моята роля в проекта е Project Manager и всяко едно нещо от организацията минава през мен. Да работиш с хора е доста трудно, но на мен някак ми доставя удоволствие и щом крайният резултат е уникален знаеш, че си струва усилията.

Флаер - Код_ Motion-front

Кой е поканен? Как може да се участва?
Конференцията е за млади, свежи и амбициозни хора, които обичат да учат нови неща, докато се забавляват! Събитието е насочено към ученици и студенти, които имат интерес в сферата на видеото, анимацията, графичния дизайн и маркетинга или все още не знаят с какво искат да се занимават. Също така събитието е подходящо и за хора, които вече работят в тези сфери.
Конференцията е с безплатен вход, но местата са ограничени, затова е нужно желаещите да запазят предварително своето място на сайта на събитието: www.kodmotion.com

Програмата е доста наситена. Разкажи ни …
Едни от най-добрите  професионалисти в сферата на видеото и анимацията ще разкажат за своите професии, как преминава работният им ден, какви качества са нужни, за да се занимаваш с това и всякакви интересни факти. Също така ще разберем как да направим видеото си стойностно, как да достигнем до хората с него, как да го използваме за да популяризираме бизнеса си. Ще научим какъв е ефектът на видеото върху хората и как помага то за цялостната дигитална идентичност на наложен бранд. Ще засегнем и сферата на графичния дизайн като ви преведем през целият процес на създаване на една илюстрация, герои, светове и истории. Разбира се, ще има и много забавление и изненади. Към конференцията ще бъдат включени две игри с уникални награди, за които ще обявим скоро на Facebook страницата на „Код: Motion“.

Хората, на които благодариш за подкрепата до момента са …
На първо място благодаря на моите родители, които винаги са ме подкрепяли, независимо каква щура идея имам. Благодаря на приятелите ми, които са винаги до мен, мотивират ме и са готови да ми помогнат. Благодаря на хората от екипа – Слав Славчев, Стоян Костадинов, Марта Добрева, Даниел Лидиянов, Александър Костов, Нелина Жекова, Цанислав Генчев, Камелия Кръстева и всички останали супер хора, допринесли за проекта без които „Код: Motion“ нямаше да съществува. Благодаря на всички уникални лектори, които ни се довериха и повярваха в инициативата. Благодаря на нашите спонсори, които направиха конференцията факт. Благодаря на приятелите ни от Youth Talents и Interact Stara Zagora. И не на последно място благодаря на Кристалин Чавдаров, Алекса Тачев и целия екип на „Аз мога – тук и сега“ за подкрепата и помощта.

Как ще продължи всичко това?
След края на конференцията в Стара Загора, „Код: Motion“ ще продължи да се развива като един запомнящ се бранд. Всяко следващо събитие ще бъде на различна тема, а самата инициатива ще се превърне в пътуваща. Това означава, че освен в Стара Загора ще правим конференции и в други градове. Второто събитие, чиято организация вече тече ще бъде есента през септември или октомври месец в Бургас. Темата му е доста по-различна от тази в Стара Загора и ще засегне много повече IT сектора у нас.
Заповядайте на „Код: Motion“! Очакваме ви!

Успех на Код: Motion!

Пазаруване онлайн – лични размисли и наблюдения

IMG_3401

Малко размисли споделям за онлайн пазаруванията от лични наблюдения и опит.

Около мен почи ежедневно хората пазаруват неща онлайн. Не услуги визирам в случая, най-вече козметика, бижута, дрехи и книги, както и техника. Има вече доста сайтове, но не всички са като хората. Наскоро например ми възложиха да поръчам аз книга от конкретен онлайн магазин, защото бил дървен и трудно се работело с него. Да, пропастта между мега добри сайтове, с мислена ползваемост, доста детайл пипнат и тези, които са тип скалъпени от съседа, през които дори те е страх да поръчаш, камо ли да платиш – голяма е.

От данни, които имам възможност да наблюдавам по клиентски проекти, поне половината покупки онлайн са с наложен платеж. Не знам дали това е от притеснение и неувереност в доставчиците или поради липса на устойчиви навици да си плащаме онлайн. Лично за мен плащането с моята VISA карта е най-удобно и удачно.

В крайна сметка всичко, което купуваме като услуги (полети, резервации, хотели, почивки, електронни книги, аудио книги, софтуер, игри, музика, т.н.) – плащаме онлайн, т.е. струва ми се вече е време да има по-голяма увереност и при поръчка на продукти и заплащането им онлайн.

По проучване на Ноема от края на миналата година 3/4 от потребителите, участвали в анкетата, потвърждават, че вече не пазаруват в Интернет само по конкретен повод, а цели 41% от тях го правят няколко пъти в месеца.

“Безконтактната технология на плащане, която позволява по-бързо приключване на транзакция с карта или дори плащане без карта, а с друго устройство, което има възможност за NFC (near field communication) свързаност с безкотактен ПОС терминал, като например смартфон, се развива бързо. В момента в България има над 80 хил. устройства за приемане на плащания, като според Райчева повечето от тях вече са безконтактни. Също над 50% от използваните платежни карти също имат такава функционалност, след като първоначално бяха въведени у нас през 2013 г. Този процес е продължителен, като огромната част от ПОС терминалите у нас са собственост на обслужващите банки и съответно е тяхна инвестиция.” споделя г-жа Красимира Райчева, мениджър на Visa за България.

В допълнение все още мисля, че имат да наваксват в добрите електронни услуги театрите и кината, концертните зали, операта, но и това ще стане съвсем скоро, предполагам.

Хубава статия в Капитал по темата, с още данни реални има тук.

Ура за Момчил Шумаков и 20 години Mail.bg!

22218456_10150971975429955_3624524183298399500_o

Съвсем наскоро Mail.bg празнуваха своя 20-ти рожден ден! Уау! И защото сме заедно по този дълъг път няма как да не уважавам Момчи – Момчил Шумаков
Председател на Борда на Директорите и Изпълнителен Директор на Mail.bg. Да, тук следва да допълним – създател и вдъхновител също така на този проект.

В годините много и различни наши клиенти са имали различни реклами и присъствие в Mail.bg и любопитните случаи не са един и два, но за тях трябва да разказвам отделно. (Ох, не успявам да се стърпя да споделя за една реклама за анти-бебе таблетки във футъра на мейла, през някъде 2001-2002-ра как доведе до голям семеен скандал …). Добрите формати и резултати от кампании в Mail.bg също не са един и два и изискват отделно внимание.

20 години в бизнеса никак не са малко. То си е цяла вечност. За това именно си говорим в това интервю с Момчил. Благодаря му, че прие поканата и пожелавам сили за още много години в дигиталния бизнес!

Какво се промени и какво е същото в българския уеб в последните 20 години?
Преди 20 години Интернет аудиторията растеше главоломно. Сайтовете бяха по-малки от традиционните медии, но въпреки това, имаше повече свободни рекламни позиции отколкото реклама. Тогава рекламодателите смятаха, че присъствието им онлайн е повече имиджово, отколкото задължително.

20 години по-късно, ситуацията е точно обратната: няма ръст на аудиторията, но реномираните онлайн медии са с огромни аудитории изброявани в стотици хиляди – много по-големи от почти всички офлайн медии. Сега рекламодателите смятат, че присъствието им онлайн е задължително, а реномираните сайтове често страдат от недостиг на импресии.

Научиха ли се рекламодателите що е онлайн реклама и смели ли са, разумни ли са в избора си?
Рекламодателите в България все още разглеждат онлайн рекламата като каре във вестник. Те изцяло пропускат колосалните възможности за анализ и таргетиране. Бирата все още се рекламира в спортни сайтове, а гримовете – в женски. А би трябвало бирата да се рекламира само пред мъже на възраст над 18, а гримовете само пред жени, независимо от сайта. В хода на кампанията би трябвало да се прави анализ на резултатите, в който рекламодателят може да установи, например, че конкретното послание прави гримовете по-атрактивни за тийнейджърки или бирата за по-възрастни господа. Така ефективността би могла да се повиши значително чрез уточняване на критериите за таргетиране, според посланието.

А потребителите – какви са те днес?
Потребителите вече са по-зрели, знаят какво искат и имат изградени навици в консумацията на онлайн съдържание. Тяхната консервативност обаче е в противовес с най-важния принцип на Мрежата – демократизирането на информацията. В името на т.нар. борба с „фалшивите новини“, алтернативната информация става все по-трудно достъпна. Най-начетените и активни потребители са най-лесно подвеждани, защото вече не търсят и другата страна преди да си съставят мнение. Потребителите на социалните мрежи често остават с грешното впечатление, че всички техни приятели мислят като тях по наболелите теми. Но всъщност изобщо не виждат другата страна, която не присъства във фиида им. Благодарение на това, точно т.нар. „опиниън мейкъри“ в момента са най-лесни за манипулиране. Вече дори и търсачките се „борят“ с фалшивите новини. Дали това на практика също не е изразяване на мнение и не би ли трябвало тези услуги да са неутрални?

Как се успява цели 20 години да се развива и отстоява български бранд в онлайн среда при тази голяма конкуренция?
Българите не вярват, че в страната ни сега се произвеждат повече и по-добри продукти от всякога. За съжаление, рядко под български брандове, защото нашите потребители избягват българското. Те не виждат предимствата, заслепени от блясъка на големите международни имена. Никой не допуска, че при международните компании са невъзможни базови неща като да си пишеш с някой, защото имаш проблем. Да регистрираш най-важния си мейл адрес в чужбина е риск, който аз например не бих поел. Какво ще стане ако автоматичното възстановяване на забравена парола не сработи?

Какво си пожелаваш за следващите 20?
Завръщане на Интернет към корените му: с повече неутралност, свобода на словото, повече брандове, малки играчи (вкл. блогове), повече нишово съдържание, повече алтернативна информация, по-малко намеса в информацията както от страна на политиците и държавата, така и от страна на медиите.
22181500_10150971975834955_2383094966128073881_o

Снимките са от партито за 20-тия рожден ден на Mail.bg

Как видях Wikimedia Diversity Conference 2017

23517844_10214217021036935_1199053824144365415_n
През ноември в Стокхолм се проведе Wikimedia Diversity Conference 2017. Имах радостта да присъствам и споделям няколко щриха и впечатления.

Първо. Разнообразието като тема. Много се зарадвах да разбера, че въобще се организира подобна конференция. Защо конференция за разнообразието? “Мисията на Wikimedia за предоставяне на всеки човек на свободен достъп за споделяне на цялото човешко знание е мотивация за предприемане на приобщаващи действия с цел подобряване на качеството на уики проектите и развитие и поддържане на уики общностите и партньорствата.” За Уики общността е важно всички да бъдат представени, а самата общност да е включваща. Това се оказва сложно не само в България, а навсякъде по света, но защото това е един позитивен пост темата за сложността на включването ще я оставя за друг път.

Второ. Хората. Не е като да не съм пътувала по света и не е като да не съм срещала хора от много места. Но за първи път присъствах на конференция, на която имаше наистина хора от цял свят – доста равномерно представени бяха всички континенти и кътчета по света, всички различни хора, не само географски. И това беше тоооолкова впечатляващо! Като една човешка длан – човеците. Толкова еднакви и същевременно толкова различни. И това направи срещата, поне за мен, наистина силно вдъхновяваща!

Трето. Средата. Лекциите, темите за дискусии, приятелската среда, която в контекста на хора от много различни култури никак не е лесно да се поддържа, възможността за свободно общуване, обмен на идеи … Уау! Сара от Уикимедия Швеция и целия й екип прекрасни доброволци, които осигуряваха логистиката и спокойното протичане на конференцията, Шан от Китай, който носеше китайско зрънчо и разказваше на всички историята на този продукт (да, написах статия и на български за това!), Рози от САЩ, която е инициатор на движението за повече съдържание за жени – Жени в Червено, Феликс, който е Уикимедианец на годината и наистина въвлича хора в Африка да помагат и допринасят (именно от там е най-малко попълненото в Уикипедия знание, най-малко са и доброволците), Янак от Непал, който работи в телеком, но в свободното си време обучава нови уикипедианци и допринася със съдържание почти всеки ден, Чину, прекрасно младо момиче от Индия, което за първи път излизаше в чужбина и попиваше в захлас всяка дума, всяка гледка, а иначе доброволства по темите за жените, Реем от Египет, която преподава на студентите си за свободното знание и самата тя е доброволец от години, Филип от Белград, който сподели за неуспеха на първия в Сърбия ЛГБТ едитатон през септември, а как ми се иска да разкажа за всички и за още, още … Бяхме 80 човека от близо 50 държави – все уикипедианци запалени, отдадени, прекрасни хора!

В края доста дълго обсъждахме и приехме този текст (подробности има тук):
До 2030 г. Уикимедия ще се превърне в основната инфраструктура на екосистемата на свободното познание и всеки, който споделя нашата визия, ще може да се присъедини към нас.

Ние, сътрудниците, общностите и организациите на Уикимедия ще развием нашия свят, като съберем знания, които напълно представляват човешкото разнообразие и изграждаме услугите и структурите, които дават възможност на другите да направят същото.

Ще продължим да изпълняваме мисията си да развиваме съдържание, както сме правили до момента.

Знанието като услуга: За да служим на нашите потребители, ние ще се превърнем в платформа, която обслужва отвореното знание за света и общностите. Ние ще изградим инструменти за партньорства, за да организираме и обменяме свободни знания отвъд Wikimedia. Нашата инфраструктура ще ни позволи да съберем и използваме различни форми на свободно, надеждно познание.

Знание за справедливост: Като социално движение ние ще съсредоточим усилията си върху знанията и общностите, които са оставени отвъд. Ще приветстваме хората от всякакъв произход, за да изградим силни и разнообразни общности. Ще премахнем социалните, политическите и техническите бариери, които възпрепятстват достъпа на хората и допринасят за свободното знание.

Ура за Ангел Генков! Хората, които намират са търсещите хора

2

Никак не знам как е възможно при целия ни контекст да имаме толкова талантливи и прекрасни същества в България! Всъщност – знам! И съм благодарна! Ето го и Ангел!

Ангел Генков (http://genkov.world/) е от тихите, но работливи, красиви, умни и много интересни хора, с които имам късмет съдбата да ме срещне. Познаваме се от Девин – Аз мога тук и сега. Беше ученик, а вече е студент и снимането, видеото, уеб се превърнаха комай от страст в професия за Ангел. Хохохо и отскоро е и блогър – https://thelifeof.genkov.world/. Получава му се наистина добре не само снимането, но и писането. И защото е великолепен – реших, че е крайно време да го поканя за интервю тук. Споделям :)

Какъв бе твоят път в ИТ и в това, което правиш днес – разкажи ни?
Моят път започна доооста отдавна… Не мога да си спомня точно в кой клас съм бил (може би 4-ти или 5-ти), когато си направихме клуб по история и археология. Е, не мога да се похваля, че разбирам много материята, но всяка седмица пишехме статии, събирахме снимки, а аз исках тази информация да достигне до максимален брой хора, защото беше супер интересна. Така се сблъсках с уеб, тогава не разбирах какво правя и какво е уеб, но със силно желание да създам нещо, отворих Youtube и започнах да попивам – HTML, CSS, малко по-късно JS, леле, бях супер впечатлен! Направих първият си сайт, качвахме всяка седмица (тогава още не знаех за блог платформите) на ръка, страница след страница… До момента, в който трябваше да се преместя в гимназия. Беше някак очаквано да уча нещо в тази сфера и затова записах Компютърна техника и технологии в Пловдив. Спомням си, 8-ми клас ми се обади един познат и ми каза: “Знам, че правиш сайтове, искам един!” – Малко с несигурност тогава, насглобих някакви неща и получих първите си пари за това. Паралелно с това, в гимназията се запознах с невероятни хора, хора с които и до ден днешен работя или си партнирам. Бяхме колоритен клас и идеите не спираха, а от там и желанието ми да се развивам. Тогава дойде и Аз мога… Видях теб, видях Дарин (първият човек, който ми каза че видеото е моето нещо), видях Калин и Ицо (и целият им екип, които запалиха искрата и до ден днешен са ми гориво), видях Ралев, видях Любо, Мартин, Лазар… и още страшно много други хора, които приемам за пример, за идеал… Направих завой на 180 градуса. Винаги съм имал интерес към аудио-визуалните изкуства – в началното училище пеех във вокална група, в гимназията играехме разни сценки (вкл. Ромео на френски… :) ), днес обаче съм от задната страна на обектива. И това не ме учудва, сега като се замисля… Радвам се, че стана така. Не спирам да снимам видеа, за себе си, за клиенти, за приятели. Чувствам се силен, набрал съм скорост и точно хората, с които се запознах през годините (в Аз мога, конференции, университета и къде ли още не) са мотивацията и силата, която ме бута напред. Разбрах, че това е нещото, което ме прави истински щастлив. :)

Какво те подтикна да стартираш блог наскоро?
Това е нещо, което си мислех да направя преди доста време, но все не намирах последното пърче от пъзела. Когато видеото навлезе в живота ми, тепърва навлизаха интернет предаванията и влоговете. Така и аз, като всички останали (около 5 човека) в интернет пространството, започнах да се снимам, да разказвам за ежедневието си, за пътуванията си (в гимназията пътувахме доста из Европа по различни проекти), да правя предизвикателства и тн. Дойде момент, в който обаче ми се наложи да порастна доста бързо и това вече ми се струваше безинтересно. Не исках да се снимам, исках да разказвам истории, исках да правя кино. Покрай това ми желание, започнах да следвам доста режисьори, актьори, продуценти и компанни, които имаха блогове и пишеха супер интересни неща. Пишат за проектите си, за трудностите по време на снимки, на обработка и тн. Но доста от тях споделят и част от ежедневието си, допускат ни една идея по-близо до себе си, което за мен е много любопитно. Така се запалих по блогърството, следя доста блогове, български, чуждестранни… Но до скоро не бях сигурен, че искам и аз да пиша. Мислих си отново да започна да се снимам, но пък това вече го бях правил и нямаше да ми е интересно. Така, в един доста натопорчен ден, реших че ще си оправя настроението, като си сглобя един скромен блог и вътре ще пиша за всичко, което почувствам, че трябва да споделя, а който иска – да прочете.

Има ли “хляб и зрелища” в уеб и какво съветваш младите хора, които ще прочетат това интервю за кариера в уеб?
Има “хляб”, има и “зрелища”. Зависи в коя част на уеб си. Има места, които не са окей, там има много негативна енергия и много демотивиращи сили. Но има и такава част на уеб, която може да промени живота ти. Можеш да се вдъхновяваш, да създаваш контакти, да се учиш (от най-добрите), да експериментираш и… “да си вадиш хляба”. :) Младите мога да посъветвам да не спират да търсят. Хората, които намират са търсещите хора. :) Ще цитирам: “Stay hungry. Stay foolish.” – На мен ми помага, не само в уеб, но и в живота като цяло. :)

За теб самия кои са най-интересните проекти? И с кои най-много се гордееш?
Всички проекти, по които работя са интересни за мен. Не бих работил по проект, за който мисля, че е безинтересен и безсмислен. Аз наистина обичам това, което правя и не мога да кажа: “- Ето този ми е най-любим!” Може би проектите, с които най-много се гордея са Tonight – Мобилно приложение, което показва филтрирано всички фейсбук събития на барове и дискотеки в доста от градовете в България, както и късометражното филмче “Шампион” – монолог за мотивацията, за вътрешното аз, за борбата и за победата, който беше пилотен за видео студиото ми и имах шанса да го прожектирам в огромен киносалон. :)

Как съчетаваш ученето в университет и работата?
Ами, от една страна е лесно, защото когато човек е надъхан и мотивиран за нещо, той преодолява голяма част от трудностите по пътя към крайната цел. От друга страна е трудно, защото трябва много добре да организирам времето си. Често трябва да бъда на две места едновременно и това изморява. За щастие уча това, което ми е интересно, а именно уеб (дизайн, програмиране…) и работя това, което ме прави истински щастлив. Това доста улеснява положението. :)

Как учиш ти самият?
Ами… Понякога по трудния начин, понякога по лесния… Попринцип не обичам някой да ми дава нещата на готово, въпреки че има ситуации, в които се случва. Обичам да пробвам, да експериментирам, да си “блъскам главата” както се казва. Опитът учи. Това е моят ключ. Докато не опитам дадено нещо, няма да знам дали то би било успешно или не. А, ако говорим за лекции… Мамо, ако четеш това – чета всяка вечер преди сън. *smile* *wink*

Какво си пожелаваш?
Здраве. Не само на мен, а на всички! :) Всичко останало може да се направи, постигне, купи и тн. :)

 

Ура за Ясен или пътят до това да си предприемач в 12 клас

IMG_5150

Ясен Георгиев е лъчезарен, умен, възпитан, делови, деен млад човек. Познавам го от няколко години и видях как израства пред очите ми. Отскоро има свой блог (http://blog.ygeorgiev.com/), макар проектите му онлайн да са наистина отдавна. Днес е 12-ти клас, но в интервюто по-долу ще се уверите в зрелостта му. Предприемач по дух, артист по душа, прекрасен млад човек. Нямаше как да не си поговорим за пътя в digital и да обменим опит и идеи :)

Разкажи с какво се занимаваш напоследък?
Първо, благодаря ти за поканата. :)
А с какво се занимавам… 2 думи – детегледачки и учене.

Детегледачките…
В края на 2015-та с едни невероятни хора започнахме работа по GoodKnight – онлайн платформа за намиране на почасови детегледачки в София.

Две години по-късно сме лидер на пазара в София. Името ни все повече и повече се върти в обкръжението на родителите, а удоволствието съвсем случайно да чуя в метрото как една майка препоръчва GoodKnight на друга, е просто неописуемо страхотно!

Обучението…
Старая се постоянно да уча нови неща – дори в направления, в които съм от почти 10 години вече (като програмирането). Просто винаги има нещо ново за научаване, а това ни развива и ни движи напред. До скоро бях в една страдалческа творческа криза, в която просто се оказа, че не уча нови неща. Е, моментът, в който отворих страницата, нещата започнаха да се подобряват!

Обичам да чета за човешки взаимоотношения, а от скоро се интересувам от финанси и блокчейн технологии.

Освен това се подготвям за държавни зрелостни изпити, тъй като съм в 12-клас.

Кога и как Ясен стана готов за yasen.me и кои бяха събитията, хората, които те мотивираха и вдъхновиха по пътя ти?

Всичко започна през 2008-ма, когато получих първия си компютър. Въпреки че бях на 9, аз наивно си вярвах, че мога да се науча да програмирам. Е, ето че с наивността шега не бива – научих се.

През 2011-та с мой близък приятел направихме социална мрежа и ни даваха по bTV. Много ценен опит – най-вече, защото получихме изключително много хейт от българското общество, което пък доста допринесе за развиването на характерите ни.

Точно тогава започна и истинското ми развиване в сферата на програмирането, тъй като скоро след това тръгнах на състезания.

Да си на 12 и една от най-големите медии е да направила специално за теб репортаж, не ми повлия добре. Изключително угои егото ми. То беше просто в апогея си. Бях заслепен от самия себе си. Аз бях най-страхотният, най-добрият, най-великият…

Да бе да…

Малко след това тръгнах на състезания с идеята, че ще печеля всичко. Бях сигурен в това! Е, на първото от 100 точки, получих около 30… Това, разбира се, срина егото ми. Как тия ще ми дават 30 точки? Кои са тия?!

Осъзнах, че не съм толкова велик за колкото си мислех. Осъзнах също така, че ще трябва доста да се потрудя, за да бъда наистина добър.

И за това запретнах ръкави…

За първи път уменията ми бяха оценени на състезанието по уеб разработка WEBLOZ. Дори си спомням, че ти тогава беше част от журито им. :) Тихомил Кулев беше първият ми идол – 22-годишен младеж, който показва на други младежи, че могат да бъдат успешни и щастливи. До този момент живях със стереотипа, че не е възможно българинът да бъде успешен. Е, Тихомил ми опроверга това само в рамките на уикенд.

Друго събитие, което ме вдъхнови – SUPERлятната Академия на “Аз мога – тук и сега”. Най-добрият формат, на който някога съм бил. Именно там се запознах със страхотни хора като Емил Тотев и Мадлен Стойчева, за които вече си писала.

Световноизвестни артисти като Моцарт, Вивалди и Джобс също ме вдъхновяват. Постоянно.

Не бих посмял да пропусна Кристалин Чавдаров – един млад философ, който винаги ме удивява с мислите и действията си.

И не на последно място по важност – моите скъпи родители, които обичам с цялото си сърце.

Разбира се, има и още много, много хора, но тези най-много са ми повлияли.

А yasen.me… идеята дойде още от деня, в който получих първия си компютър. Просто исках да имам присъствие в Интернет. С четене и бегло познаване на английски, тъй като тогава нямаше много литература на български сякаш, успях да скалъпя първия си HTML сайт, който беше посветен на най-добрите тромпетисти (тогава свирих на тромпет).

След това реших, че трябва да имам личен сайт – така се роди и yasen.me. Въпреки, че тогава домейнът определено не беше така.

В началото го ползвах като дневник – описвах как минават дните ми. Обожавах да публикувам домашните за училище, защото тогава получавах най-много трафик.

И в един момент, просто започнах да публикувам за нещата, които ме интересуват.

По настояще ползвам сайта си като инструмент за писане. Искам да се науча да пиша и стигнах до извода, че писане се научава с писане. А и така написаното става публично и мога много по-ефективно да се развивам, защото читателите имат възможността директно да ми дадат обратна връзка.

На 29 октомври ще представя и обновена, по-съдържателна и удобна за ползване версия на сайта ми и то не къде да е, а на невероятното събитие DesignWeekend в Севлиево.

Има ли възможност всеки млад човек да е успешен тук и сега? И каква е рецептата, според теб?

Да, възможно е, но първо трябва да се замисли какво за него е успехът. За едни е семейството, за втори бизнеса, за трети нещо друго. Всеки един човек трябва да се замисли какво е за него успехът.

Намерил съм сравнително лесен начин, чрез който може да се достигне до отговора. Нека уточня, че е емоционално преживяване и е възможно ако правиш това в различни етапи от живота си, резултатът да е различен.

Отпускаш се за медитация и си представяш, че си на собственото си погребение и започваш да се замисляш върху живота, който “вече е приключил”. За какво си мислиш в този момент? Доволен/доволна ли си ако водиш живот като сегашния ти? В мислите ти се крие отговорът.

Щом вече знаеш какво за теб е успехът, запретваш ръкави и работиш за постигането му. Вяра, усърдност и постоянство. Да, ще допускаш грешки – просто се учиш от тях и продължаваш напред.

А, да – няма място за мързел. Или поне не често.

На теб самия какво ти носи всичко това, което правиш в последните години, успоредно с училище, което си е нещо традиционно?

Хм, доста е различно. Има моменти, в които съм супер щастлив, а в други – разочарован. Но животът е микс от преживявания и е важно да се наслаждаваме на всичко, защото всяко едно нещо, което ни се случва, е урок. Урок за по-доброто бъдеще.

Независимо дали съм щастлив или разочарован – и в двата случая съм удовлетворен от себе си, защото знам, че съм дал всичко от себе си.

Какво е пожеланието ти за младите хора на България?
Да вярват, че могат да постигнат всичко, за което мечтаят. Абсолютно всичко. Независимо дали искат да станат световноизвестни музиканти, актьори, предприемачи.
Ако вярваш в мечтите си и работиш усърдно върху тях… те ще се сбъднат.

#365wikidays или какво е да допринасяш 365 дена за Уикипедия, всеки ден

Pranayraj-Vangari

Има една много щура глава Вася Атанасова, научен работник-математик в БАН, но и същевременно с това един от най-дейните уикипедианци не само за България, а като цяло. Та същата тази Вася преди няколко години намисли #100wikidays – 100 последователни дни да допринасяш за Уикипедия, всеки ден с нова статия. Не само, че го намисли, а Вася успя да въвлече десетки хора от цял свят в тази си инициатива и така да помогне, насърчи създаването на много, хиляди нови статии за свободно ползване на много езици.

Един от вдъхновените от Вася хора е индийският уикипедианец Pranayraj Vangari. Той е актьор и Telugu Wikipedian. Млад, артистичен и ентусиазиран, след като започва #100уикидни той така се увлича, че откарва цели #365уикидни, а в момента продължава и е решил да достигне #500уикидни!

Това е толкова изумително! Pranayraj Vangari за мен е герой и съм щастлива, че прие поканата ми за това интервю, за да сподели малко повече за своите приключения из уики-доброволчеството.

От колко време допринасяш за Уикипедия и на какъв език?
Започнах на 8 март 2013 година. Вече четири години. Основно на телугу допринасям.

Кои са основните теми, по които пишеш?
1. Театър, пиеси, персонажи
2. Историята на Теланагана, култура, личности
3. Филми и актьори
4. Статии за села и други

Защо си доброволец и допринасяш за Уикипедия? Какво ти дава това занимание?
Уикипедия е първата врата, която отваряш за знание и да допринасям и да съм част от Уикипедия ми се струва фантастична. Да предоставям знанието си на останалия свят, без заплащане, свободно, ме вдъхновява да пиша за Уикипедия. Уикипедия е важна, защото предоставя свободно знание за всеки.

Как не уики хората гледат на това? Имаш ли подкрепата им?
Да, и те ме подкрепят. Всички ме възприемат като специален човек. От Telanagana State Digital Media Director Sri Dileep Konatham garu и Telangana State Dept. of Language and Culture Director Sri Harikrishna Mamidi garu също получавам много голяма подкрепа.

Как реши да направиш цели 365 дена с принос за Уикипедия? Това е амбициозно начинание.
Първо започнах предизвикателството 100 уики дни. Моите приятели и уикипедианската бщност ме окуражиха. Смятах, че 100 уики дни са достатъчни … но на 90-тия ден реших да направя 2 или 3 дена почивка и да започна втори тур 100wikidays. На 95-тия ден от втория тур реших да стигна до година.

А сега реши да стигнеш дори 500 уики дни – wow! Защо го правиш?
Тази идея е ме вдъхновява да продължавам ежедневно да допринасям за Уикипедия. Това е предизвикателство към мен самия, но с това показвам на уики общността своята отдаденост.

Това интервю в оригинал на английски може да бъде открито тук.
Пожелавам на много хора вдъхновение за поне #10wikidays или #100wikidays а защо не и да си имаме българска версия на #365wikidays :)
Ако го започнете – пишете ми justine.toms на gmail.com

#365wikidays and bravo for Pranayraj Vangari

Pranayraj-Vangari

Pranayraj Vangari is wikipedian from India. He is theatre practitioner and Telugu Wikipedian. Young, artistic, enthusiastic, this man is great example what a volunteer can do if he has enough passion. Pranayraj Vangari started #100wikidays (a madness to write, contribute with an article per day for Wikipedia) and ended up with covering one whole year – 365 days! – contributing with an article each day!

So, Pranayraj Vangari is a hero and I am glad he accepted my invitation for this interview.

For how long do you contribute to Wikipedia and in which language you do it?Since March 8, 2013, Mostly Telugu Wikipedia. 4 years now.

What are the usual topics you write about?
1. Theatre Plays and Theatre personalities
2. Telanagana Histtory, Culture, Persons
3. Movies and movie personalities
4. Village articles and others

Why do you you do this great volunteer work for Wikipedia? What drives you to do that?
Wikipedia is the first door I knock for knowledge, and the idea of giving your part and contributing to Wikipedia felt a fantastic idea to me. Making my knowledge available to the rest of the world for free is what inspires me to write on Wikipedia. Wikipedia is important because it gives knowledge irrespective of who you are.

How other, non wiki people accept your contribution? Do they support you?
Yes they gave very good support to me. Every where those people treat me as special person. From Telanagana State Digital Media Director Sri Dileep Konatham garu and Telangana State Dept. of Language and Culture Director Sri Harikrishna Mamidi garu lot of support and encouraged to me.

How you decided to take this long ride – 365 wiki days? This is a very difficult project.
Firstly i started 100wikidays Challenge. My community wikipedians and my friends encouraged me. Firstly i thought 100wikidays is enough… on 90th day i decided to take 2 or 3 days gap and to start 2nd iteration of 100wikidays. On 95th day of this challenge, I decided to take up the wikiyear challenge.

Now you go for 500 wiki days – wow! Why you do this?
It was a novel idea and urges me to contribute to Wikipedia every day. Wikiyear was a self set challenge to show the community, my determination.