Ура за Константин Павлов Комитата, abv.bg и Първите в българския интернет

konstantin

Споделено с … Константин Павлов Комитата

Този текст е изцяло взет от книгата Първите в българския интернет, на Горица Белогушева и Жюстин Томс (виж по-долу). Интервюто е направено през август 2002 година. Фактите и информацията са както са звучали и публикувани през 2002 година.

Снимката е тази, с която Константин Павлов е бил представен като член на журито на конкурса БГ Сайт 2002.

Константин Павлов Комитата е завършил ТУ- София, специалност “Радио и телевизия”. Бил е мениджър “Продукти и Развитие” в Нетинфо. Участвал в създаването и развитието на www.abv.bg, www.netinfo.to и www.gbg.bg.
От октомври 2000 г. досега е управител на Интернет агенция “Тримата”.
Член на журито на конкурса “Български сайт” 2002.

Помниш ли първия път, когато бе онлайн?
Спомням си го много добре. Беше в далечната 1995 или 96-а г. Работех в една фирма и шефът ми каза, че ще ми покаже нещо много интересно на компютъра. Бях чувал за Интернет, но имах съвсем смътна представа какво представлява. Той отвори някакви прозорци, писа някакви загадъчни команди, телефонът пищеше като факс. И в моето съзнание остана, че Интернет е програмата Netscape, където трябва да се напише горе Yahoo.com, и така Интернет тръгва. По-късно разбрах, че и друго нещо да напишеш, пак тръгва. Първата страница, която разгледах, бе от “Интересни линкове” на Yahoo – страницата на Хилъри Клинтън. Стори ми се нещо страхотно тогава.

Кога и как Интернет стана твоя професия?
През 1997 г. бях вманиачен Интернет потребител. Живеех в чужбина и най-евтината и бърза връзка с България бе Интернет. Така че бях редовен посетител на едно кафене, даже прекарвах цялото си свободно време онлайн – IRC, мейлове и се опитвах да намеря начин, по който да изкарвам пари от Интернет. Когато се завърнах, продължих да мисля по темата с моя приятел Любо Иванов, като идеите варираха – от онлайн казино до порносайтове. Не се спряхме на никой вариант.
С Любен и Виктор сме съученици от гимназията. Виктор бе вече в Америка и бе споделил с Любен, че там има някаква мания за Интернет, печели се много, трябва и ние да направим нещо тук. Аз се включих трети в групата, те двамата вече имаха някакви идеи. В деня на първия ми разговор с Любен публикувах първата си лична страница. Той каза, че замисля нещо, и бе супер изненадан, защото без да ми каже познах, че ще ми говори за уеб.
Първоначалната идея на Нетинфо бе да съдържа информация за самолетни билети, екскурзии, издания, чатове, пощи, магазини – въобще един малък Интернет – нещо изключително разклонено и подробно. Идеята бе един студент на 4 часа да работи в някое жилище, за да не взимаме офис. Така трябваше да започне. После естествено се убедихме, че се изискват много повече усилия, друг подход. Ключов момент, който решително ни тласна напред, беше привличането на Любо Иванов, който се прояви като талантлив програмист и мениджър в Нетинфо. Стартирахме през ранната пролет на 1999 г., тъкмо за обявяването на Оскарите.
Бях абсолютно пристрастен. Работата ми в Нетинфо представляваше всичко за мен, целият ми личен и служебен живот. Аз бях погълнат 100% от нея. Известно време работех и в друга фирма. От май 1999 г. напуснах другата си работа и вече нямах никакви спирачки. От сутрин до посред нощ работех.
Сменихме три офиса. Първо бяхме на “Народно събрание”, в една много малка стаичка. В началото с един компютър, после с два, четири … Най-тежкото решение, което взехме, бе за втория компютър. След това усетихме, че сме в правилна посока.
Нещо много интересно за Нетинфо – нямахме собствен Интернет, ползвахме dial-up. От 1-2 служители до 40 -– всички излизахме през един телефон, което, от една страна, не беше много хубаво, но от друга страна, ни научи на някои полезни навици.

Как се случи всичко с Гювеча?
Колкото и да бяхме самоуверени, а ние бяхме много самоуверени, смятахме, че всичко можем да постигнем, решихме, че не е необходимо да градим всичко от нулата, а можем да придобием нещо. Тогава имахме абсолютно погрешната концепция за това как да направим сайта си посещаем. Идеята бе да наблегнем на съдържанието. Изхождахме от грешната предпоставка, че уеб услугите в България са вече прекалено развити, всичко е направено (говоря за 99-а г.). Ще направим огромно уеб списание, развлечения, информация. Срещахме се и обяснявахме, че се занимаваме със съдържание, и много хора ни гледаха учудено. В крайна сметка, оказа се, че съдържанието не е това, което ще ни избута. Изискват се огромни усилия, изисква се качествен екип, а това е нещо, което не се гледа от много хора. А според нашия бизнес план трябваше да достигнем определена посещаемост.
Оказа се, че рекламата на Нетинфо в Гювеч има огромен успех. Даваше ефект, многократно по-голям в сравнение с останалите средства, които ползвахме. Дадохме няколко хиляди лева за хартиена листовка, а срещу никакви пари в Гювеча (след уговорка с Павката) имахме 4 пъти по-голяма посещаемост. Днес ни изглежда смешно, но тогава се учудихме. Платихме си за един много скъп урок.
Започнахме да разглеждаме една по една медиите. Оказа се, че зад повечето стоят сериозни планове, фирми. И се оказа, че най-голямата за тогава медия – Гювечът, се прави от двама ентусиасти – Павел Калинов и Жоро Сербезов. Решихме, че имаме общи интереси. Беше малко смешно. Водехме предварителни разговори. Но в един момент се оказа, че те негласно са ангажирали Гювеча, т.е. бяха направили дружество, съвместно с “Орбител”. Фирмата беше създадена, но нищо не беше направено. Гювечът тогава бе преопакован в нов портал – Hit.bg. Цялата база бе пренесена. Даже все още в Хит-а голяма част от линковете, описанията са като в Гювеча, с коментарите на Павел Калинов, които не можеш да сбъркаш никога.
Употребихме много красноречие, много дипломация, в разговорите с Павел и Жоро. Те се убедиха, че е по-изгодно да работят с нас. На практика преди това Гювечът не съществуваше в правното пространство, а ние го легализирахме.
Ние дълго го експлоатирахме, а не го развивахме. Няколко пъти му сменихме първата страница. Но не направихме нищо, за да сменим техническата основа. Бе отново път, дълъг и тежък, с много проби и грешки. Първите технологии, с които почнахме, бяха Windows NT, върху него Netscape сървър и Oracle. След няколко месеца проби се оказа, че тази комбинация не става. Написахме едно обширно задание за преработка. Сменихме платформата с по-надеждната Linux – Apache. Нашият изключителен програмист Митко Серафимов написа всичко, оргинален български софтуер, на основата на, написа Oracle търсачка и директория. Ние направихме още нещо уникално за България – написахме оригинален български продукт, за българския пазар; въведохме професионално пълнотекстово търсене – с една търсачка на световно ниво; използвахме статично-динамична структура – сайтът се управляваше в база данни, а се експортваше в статична структура; в указателя нямахме нито една директория, която да се разполага на повече от една страница. Разбира се, много помогна и Катя Димиева, която измисли сегашния домейн на Гювеча –дълго време преди това той страдаше от трудно изписване.

Разкажи ни за Abv.bg.
Abv.bg-то беше страничен продукт. Кой измисли името? Има няколко отговора – според Любен е той, а според мен – аз. Предполагам, че и двамата имаме дял. Името го измислихме в едно заведение. На мен не ми даваше мира името на Нетинфо с това, че е дълго и сложно. Още повече, дори на наши мероприятия хора като Сашо Грозев, вместо Нетинфо казваха Инфонет. Dir.bg са с такова име … В крайна сметка направихме с Любен брейнсторминг за късо и лесно име и излезе Abv.bg. То всъщност трябваше да замести Нетинфо, като име на нов портал, който да се съревновава с Дир-а. Всъщност тогава не смятахме Дир-а за особена конкуренция, главно името ни правеше впечатление. Смятахме, че тъй като разполагаме с добър гръб и перфектен екип, можем да задминем всички.
Но в един момент ни обзе чудовищната инерция при Интернет проектите, която пречи на нещата бързо да се променят. Има много неща, които трябва да се съобразяват. Колкото повече време минаваше, толкова по-трудно ставаше. Ние все пак регистрирахме търговска марка Abv.bg, взехме домейна. Но не правихме нищо. Мислехме при един от поредните редизайни да сменим с Abv.bg.
През лятото на 1999 г. работехме с една фирма – Авеста, с която, колко сме били наивни тогава, направихме договор за разработка на софтуер и между другото – една поща, срещу което им хоствахме разни неща. Те не се справиха, както очаквахме, и се наложи да се включим и ние. И през декември бяхме готови. Определихме ден и час да пускаме пощата и минути преди да я пуснем, администраторът пита – на какъв домейн да я пуснем? И в движение решихме, че на Abv.bg е най-подходящ. И така стана изведнъж, решение за 5 минути. След това с Любен и Богомил бяхме за Нова година в Прага и с голямо удоволствие ходихме в един компютърен клуб да си проверяваме пощата. Беше период на невероятна еуфория. Посещаемостта растеше постоянно. Имаше нещо подобно на Закона на Мур – посещаемостта се удвояваше всеки две седмици. И това в един доста дълъг период от време, чак до лятото на 2000 г. Ние, без да усетим, бяхме създали нещо много привлекателно. Междувременно поехме продукта изцяло в наши ръце, пренаписахме го. Важно бе, че проектът не бе затормозен от излишна бюрокрация.
С пощата направихме за първи път много неща, което не е изтъквано. Това са:
Въвеждането на терминологията, специално за понятията от пощата. Заслуга на нашия екип е, че преведохме термините – кутия, кошче, изпратени, чекмедже … Сега изглежда тривиално, но наистина отделихме доста време за мислене по това – да не звучат смешно.
Оправихме и интерфейса. Преди това пощите имаха стандартен интерфейс, бяха готови чужди продукти, адаптирани. Ние положихме особени усилия в интерфейса. Като привърженик на Якоб Нилсен извадих списък с препоръки за ползваемост, направихме няколко класически теста (контролна група от 5 човека, задачи) и грешките лъсваха, оправяхме ги. Така достигнахме едно добро ниво.
Още нещо, което първи направихме в България – осигуряването на поддръжка. Пак започна случайно. Главният програмист получаваше всички мейлове с оплаквания. Оказа се, че трябва да отделя много време за обработка, което не бе целесъобразно. Затова спешно назначихме човек за поддръжка. С това много се гордея.
Добавихме уведомяване за нова поща по SMS, ICQ и пейджър.
Добавихме и “Чекмедже” – възможност да се пазят файлове онлайн.
Получавахме много писма от потребители, доволни и недоволни. И освен това получихме признанието за най-добра поща на 2000 г.
За развитието на Нетинфо след края на 2000 г. не смея да давам оценки.

Родното уеб пространство днес?
Имам чувството, че българският Интернет се държи много здраво, но със съвсем леки стъпки отстъпва назад, за сайтовете говоря. Стремежът към съвършенство, който съществуваше в началото, сега е отстъпил място на маркетингови трикове, спестяване … От гледна точка на това, което се появява – има отстъпление. Може би това е логичният начин да се развиват нещата, може би просто нямаме пари да си позволим качество.

Как виждаш бъдещето на Интернет?
Въпреки всичко, което се случи напоследък, не съм си променил мнението за Интернет. Все още смятам, че е блестящо, невероятно и напълно непредсказуемо място. Сигурен съм, че някой може да опита да го предвиди, изчисли, но дори ние, които сме от толкова време в този бизнес, не можем да си представим как точно ще се променят светът и Интернет в бъдеще.
Но ние имаме и отговорност към Интернет, в частност – към българския. Много хора използват Интернет, за да бягат от действителността. Те казват “не ме интересува тази скапана държава, в Интернет всичко е супер, ще съм в Интернет и няма да се интересувам от нищо друго … “. Това е много погрешна позиция, защото, ако ние нямаме активна позиция по принцип в обществото, в един момент дори тази свобода, която имаме в Интернет, ще ни бъде взета – било чрез скъпи телефони, цензура, монопол, или пък някой ще ни наднича в мейловете. За да бъде бъдещето блестящо такова, каквото аз си го представям, ние трябва активно да работим за това.

2С Гори (Горица Белогушева) се видяхме по приятелски-професионално на бира през 2002-ра, след като бяхме написали статия “Първите 10 години на Интернет в България” за излизащия тогава вестник Интернет и решихме статията да прерасте в книга. Книгата“Първите в българския интернет” издадоха ИК Сиела през 2003-та, превъзходното й оформление дължим на Здравко Здравков, а корицата на Даниел Смиловски, отговорен редактор Любомила Малякова и редактор Виктория Лазова.

Минаха много години оттогава. Решиме, че е време да възродим част от съдържанието. Да му се усмихнем. Да измерим до къде сме стигнали с Интернета. Затова и в поредица публикации в този блог ще се появят част от интервютата от книгата “Първите в българския интернет”.

Ура за Георги Маринов, ePay.bg и Първите в българския интернет

g-marinov

Споделено с … Георги Маринов

Този текст е изцяло взет от книгата Първите в българския интернет, на Горица Белогушева и Жюстин Томс (виж по-долу). Интервюто е направено през 2002 година. Фактите и информацията са както са звучали и публикувани през 2002 година.

Георги Маринов – една от култовите и интересни личности в родното Интернет пространство.
В младежките си години се занимава с музика – джаз китарист. Завършва висше образование в Медицинска академия – София. Работи две години като психиатър. Научен сътрудник по медицинска информатика във ВМА – София, до 1991. Oт 1993 г. основател и управител на Датамакс АД. Участвал в разработените от фирмата банков софтуер (1993), система за клиринг и сетълмент на плащания с международни банкови карти (1998), Интернет платежна система – ePay.bg (1999), система за плащане на периодични сметки през цифрови и мобилни телефони – ePayVoice (2001), първия български Интернет банков клон (2001) и много други.
Георги Маринов е член на журито на конкурса БГ Сайт.

Първата и най-популярна система за онлайн разплащания у нас ePay.bg е дело на фирма Датамакс АД с ръководител Георги Маринов. Системата се разработва около 6 месеца и е промотирана за първи път на изложение, организирано от “Виа експо” на 13 октомври 1999 г. Първата банка, включена в ePay.bg, е Първа инвестиционна Банка – София. Около седмица след анонсирането на системата се включва и първият търговец – www.bgvirtual.com – електронен магазин, продаващ основно книги и музикални компактдискове.

Първата транзакция, осъществена у нас онлайн, е на 19 ноември 1999 в 17:34:25 часа на стойност 99 лв. Това е поръчка от Иво Байлов, програмист в Датамакс АД – компактдиск на ФСБ от www.bgvirtual.com.

Как започна всичко?
В средата на 90-те години се сформира БОРИКА като дружество на БНБ и в България започва прилагането на банкови карти. Нашата фирма беше създала и поддържаше по това време банковата информационна система на Първа инвестиционна банка. През 1996 г. банката започва да издава своите дебитни карти с помощта на картова система, разработена от нас. През 1998 г. започва издаването и на международните банкови карти MasterCard и Cirrus/Maestro. През 1999 г. БОРИКА обмисля идеята за разработка на софтуер за авторизация на плащания с кредитни карти. Но по онова време общият брой на издадените кредитни карти за страната е 2000 – 3000, докато дебитните са около 600 – 700 хиляди (днес са над 1 300 000). През пролетта на 1999 г. се срещнахме с г-н Александър Матрозов и ръководството на ПИБ и обмислихме идеята за система за онлайн разплащания с дебитни карти. Трябваше да разработим системата, да убедим банки, клиенти и търговци да се включат и практически да използват онлайн плащанията. Днес вече имаме 19 банки, включени в ePay.bg, и значителен брой търговци.
Сред първите онлайн магазини бяха Bgvirtual.com, Bgstore.com, “Орбител”, “Мобиком” и др.

Голям ли бе рискът? Или по-скоро това бе една авантюра? Защо се заехте с ePay.bg?
Инерцията бе голяма. Всеки ден слушахме как в САЩ се развива електронната търговия и какви печалби се реализират. Ние бяхме реалисти. Направихме ePay.bg най-вече за това, за да го направи все пак някой у нас.
Не е никак лесно цялата система да се осъществи, да заработи. Не е толкова трудно да се напише софтуерът. Трябваше да се осигури доверие и комуникация с банките, БОРИКА, търговците и клиентите. Трябваше да се познава в детайли механизмът на функциониране на картовите системи и още множество подробности.

Смяташ ли, че ePay.bg даде тласък в развитието на родния Интернет?
Приносът ни според мен е основно психологически. Това е една важна крачка – в началото на “светлото бъдеще”. Хората знаят, че го има, функционира и си казват “Дай да правим нещо …”.

Защо все още не са много популярни онлайн разплащанията у нас?
Основните проблеми са недостатъчната платежоспособност и липсата на търговци, предлагащи атрактивни онлайн стоки и услуги. За търговците не е лесно да поддържат скъпа и сложна онлайн търговия, при положение че трудно се постига възвращаемост на инвестициите. Освен това доскоро банковите карти не бяха достатъчно разпространени. За радост дойде вече времето, когато все повече предприятия плащат възнагражденията на служителите си чрез банкови карти – нещо, което наистина е по-удобно и по-евтино.

Кога очакваш “големия бум” в онлайн разплащанията?
Такъв няма да има. Всичко според мен ще става бавно и равномерно. Кривата върви нагоре, но няма да има революция, защото няма какво да я предизвика. Система за онлайн разплащания има, ePay.bg е нещо познато, остава да видим неговото по-масово прилагане.

Кои са основните потребители на системата?
Основно ePay.bg се ползва от частни лица. Най-активните потребители в момента са родените между 1975 и 1977г.
Общо за момента потребителите на ePay.bg са над 14 000, с над 5000 операции месечно.
След банковите и финансовите операции най-популярно е заплащането на услуги, заплащането на сметките за електричество, парно, GSM. Най-купувани са достъпът до Интернет, както и подаръци, книги, CD-та. Закупуването на стоки е около 10% от обема на всички транзакции.

Какъв е родноезичният Интернет днес, според теб?
Има много голямо разнообразие, но малко информация. Всеки изкарва нещо онлайн, просто за да го има. Целият спектър от теми е покрит, но голям обем професионална информация освен новини липсва. Няма сериозно съдържание. Много хора вече имат достъп до Интернет и това, надявам се, ще доведе до положителна промяна на тази ситуация.
еPay.bg и Законът за електронния подпис изиграха своята роля в това търговците, админстрацията и банките да приемат Интернет за надеждна и ефективна среда за бизнес. Тяхна е ролята да предложат съдържание в тази среда, не само фирмена информация. Тук е ролята и на университетите, които имат за задача да публикуват в свободно достъпен вид максималното възможно количество специализирана информация, макар това да е трудно и скъпо.

2

С Гори (Горица Белогушева) се видяхме по приятелски-професионално на бира през 2002-ра, след като бяхме написали статия “Първите 10 години на Интернет в България” за излизащия тогава вестник Интернет и решихме статията да прерасте в книга. Книгата “Първите в българския интернет” издадоха ИК Сиела през 2003-та, превъзходното й оформление дължим на Здравко Здравков, а корицата на Даниел Смиловски, отговорен редактор Любомила Малякова и редактор Виктория Лазова.

Минаха много години оттогава. Решиме, че е време да възродим част от съдържанието. Да му се усмихнем. Да измерим до къде сме стигнали с Интернета :) Затова и в поредица публикации в този блог ще се появят част от интервютата от книгата “Първите в българския интернет”.

Ура за Маргарита Наумова! За високите технологии и момичетата, които са част от създаването им

Margarita Naumova

Маргарита Наумова е световно известен български SQL Server експерт. Тя притежава най-високата възможна техническа сертификация и вероятно голяма част от нещата, които прави са истински висш пилотаж в комуникационните технологии. В допълнение Маргарита се ангажира с каузи. И затова реших, че е хубаво да си поговорим.

Какво свърза Маргарита с технологиите? Какво те привлича и задържа в технологичния бранш вече толкова години?

Информационните технологии са много динамични. Обвързването с тях е въпрос на дълбок личен избор, а не толкова на необходимост от намиране на занаят, с който да изкарваш хляба си (което също е валиден аргумент). Обичах математиката и бях много добра в нея. Избирах пътя си занимавайки се с неща, в които се изисква аналитично мислене и логика. Това е подреден свят, в който можеш да бъдеш и много креативен, тъй като истинската полза от технологиите е изграждането на решения, правещи живота ни по-пълноценен, работата по-ефективна и резултатите по-добри. Технологиите не правят живота по-лесен, нито по-прост, но могат да спестят време, което да се уплътни със справянето с нови предизвикателства от всякакъв характер. Технологиите са помощник, а не заместител на човешката креативност и когато осъзнах това, разбрах, че съм избрала верен път за кариерата и личностното си развитие. Това не само ме държи в бранша, но и ми носи огромно удовлетворение.

Има ли място за жени в сферата на високите технологии и как се преборва тази стигма, според теб?

Разбира се, че има. Необходими са ум, дисциплина и желание да не спираш да учиш, а тези качества не са приоритет на определен пол. Мисля, че сценарият „жена и кариера във високите технологии“ е отдавна застаряло клише. Пример за това са множеството успели дами в бранша. Това по-скоро вече е норма, отколкото екзотика.
Безспорно има специфика в начина на работа на двата пола. Мъжете и жените комуникират по различен начин. Не мисля, че някой от двата подхода е по-добър или по-лош, те са просто различни.
Да, в моята работа аз се натъквам на предимно мъжки екипи, но това се променя. При информационните технологии понятието „пол“ не е фактор „за“ или „против“. Дори жените, решили да съвместяват майчинството с този занаят, имат всички предпоставки да са съвсем пълноценни в него. Аз родих дъщеря си в началото на моя път като предприемач и собственик на бизнес в ИТ бранша. И това не само не ми попречи, но ме и мотивира. Така че краткият отговор е – място не само има, според мен дори е необходимо този занаят да разчупи остарялото клише на „мъжка зона“, за да достигне потенциала си и да го развие до по високо ниво.
Що се отнася до стигмата – в наши дни тя не може да бъде фактор, защото според мен съществува само при хора с твърде остарели разбирания.

Какво би казала на младите момичета, които искат кариера в ИТ, но не се
осмеляват?

Най-важното според мен е да си отговорят на един въпрос – защо искат да започнат такава кариера? Ако причината да го направят е достатъчно силна, смелостта ще дойде от само себе си. Ако решат да стана жертва на предразсъдъци или съмнения, значи просто нямат необходимост да правят тази крачка. Но нека да добавя – това вероятно би се оказало валидно за всяко тяхно решение, а не само за това дали да започнат кариера в ИТ или не.

Audience

Пожеланието за теб самата и за Академията, която организираш?

Пожелавам си здраве – на мен лично, на моите деца, на семейството ми, на екипа на Академията. Здравето е в основата на най-ценния ни ресурс в земния ни път – времето. А има ли достатъчно време, всяка цел е достижима.

Даниел Киряков за ПР-а днес и предизвикателствата

IMG_20170425_132034

Дани, в бизнес средите и формално Даниел Киряков е млад, винаги засмян и активен ПР, който е сред най-добрите в селфитата, но и в комуникациите в тежката индустрия – минен бранш и енергетика. Радвам се, че прие поканата ми за този разговор – честен и с не малко удивителни и многоточия, дори да не са изписани. За тази важна за всеки бизнес професия – връзки с обществеността с Даниел Киряков.

Защо професията ПР става все по-предизвикателна?
Благодаря ти за поканата да споделя своите професионални мисли в твоя блог. Дано ми се получи :)

Добрите ПР-и разбрахме отдавна, че динамиката в бизнеса и обществото като цяло, е новата константа за професията: тя определя стратегиите, тя обуславя и постоянната промяна и актуализация на вече утвърдените планове. Това е предизвикателство, с което се сблъскваме в стремежа си да изпълним вече приетите цели и планирани резултати. Но как да ги постигнем, когато средата и обстоятелствата се променят често?

Към динамиката, разбира се, трябва да добавим дигитализацията. Днес ние сме все по зависими от информационните технологии и от какофонията в социалните мрежи. Ще ми позволиш малко генерализации и ще ме извиниш, ако не съм прецизен докрай, нали?

В зависимост от бизнес-сектора, в които оперираме, ПР-ите трябва да съобразяваме постоянно това кой какво къде е написал за нашата компания или за нашия клиент. Затова е нужно постоянно да сме готови да анализираме ситуацията и да подготвим организацията да реагира. Понякога, знаеш, че компаниите предпочитат да не реагират на всяка публикация, особено в социалните мрежи. Забелязвам и друга тенденция – „Да направим един App и ще избием рибата!“ или за успеха на дадена кампания се съди по това до колко е digital, а не на колко хора реално е променила представите или колко души са променили мнението си за даден продукт, услуга, бранд или бранш. И тук неизменно достигаме до други два проблема – как мерим резултатите и как планираме ефективно проектите и кампаниите си.

Крачката към явлението „борба за адекватна на нуждите ни информация“, както и разбираемото споделяне на послания към заинтересованите страни и осъществяването на качествен, взаимен диалог с публиките, е друго предизвикателство пред нас.

Друг съществен, според мен, елемент е напасването на нуждите, дефинирани от ръководството и от определените от него ресурси за тяхното постигане и това, което ПР-професионалистът предлага да се осъществи стратегически. Отварям скоба (защото е модерно все още) – има PR-хрумвания, които нямат никаква връзка с реалността и дори при реализацията им може да се нанесат щети на организацията. Това предимно важи за корпоративните комуникации. Напасването между визия на висшето ръководство и анализът на нуждите от страна на ПР-а, както и намирането на подходящите ресурси за тяхното осъществяване, е сред основните предизвикателства пред ПР-ите.

Сред предизвикателствата на професията е и творчеството. За да ме разберат повече читатели ще употребя и думата „креативност“. Постоянното измисляне на нови концепции, на успешни подходи в кризисните комуникации или дори за създаването на едно вълнуващо коледно парти водят до изчерпване на творческия потенциал на ПР-ите. Ефективната справяне с творческото пресъхване е обмяната на опит с колеги, нежното „крадене на идеи“ или елегантното им заимстване, както и силната вътрешна комуникация както на ръководно ниво, така и с колеги по вертикала на организацията.

Говорейки за предизвикателства, можем спокойно да посочим и мястото на ПР-професионалистът в организацията. Дали той/тя е подчинен/а пряко на СЕО-то, дали има място в залата за взимане на решения, дали комуникационният план е обезпечен с нужните ресурси (съответно дали проекти и дейности могат да се отлагат във времето) са сред стратегическите въпроси, които са предизвикателство пред всяка организация и ПР-експерт.

И не на последно място – сроковете, multitasking-ът и неефективните срещи – са сред бичовете, които ни пречат да сме ефективни и по-успешни.

А не ти ли се струва, че напоследък доста се засили общественото мнение, че ПР-ите са лоши хора? Кой има полза от подобно настроение в обществото ни?
Много неприятна тенденция очертава въпроса ти. Тя се корени в две причини, според мен.

Едната е, че ПР-ите често се представят като хората, които правят машинации и дърпат конците зад сцената. В практиката сме били свидетели на редица примери на лоши лобистки и дори корупционни практики, които са се прокарвали през консултантски договори на ПР-агенции и експерти. Използването на ПР-агенции за инкубатори на коментари на тролове в социалните мрежи; миксирането на networking способностите на ерудирани ПР-експерти с лобистки похвати, както и някои образи от модерните филми и сериали очертават тази страна на този негативен образ.

Реалността, обаче, е малко по-различна – част от работата ни изисква ние да подготвим нашите клиенти или шефове да се представят в най-добрата светлина, да кажат точните послания на точното място и да вдъхват доверие. Ние сме хората, които имаме нужния опит, миксираме знания и даваме посока на нещата, за да може да се изгради дадена представа за бранд, продукт или личност. Често ние трябва да „подготвим почвата“ за желаната промяна, но при спазване на етичните правила и ние трябва да променяме нещата само към по-добро…за повече хора.

Втората причина се крие в това, че мнозина започнаха да се титулуват „ПР-и“ благодарение на политическо или конюнктурно развитие. Днес сякаш всеки разбира от PR – от шефът, който дори няма ПР-специалист на щат до новоизлюпения политик, защото е гледал как колегите му говорят по темата. Усещането за леснотата на ПР-ската професия вероятно се дължи на добрите в бранша, които споделяйки успеха си дават вид, че работата им е песен. На колеги често казвам, че работата ми е свързана с всичко между кашоните и костюмите – трябва да мога да работя и с лопата, и със словото.

Освен това, често като общувам с колеги-журналисти те споделят, че „пиарките на еди-коя си партия, министър, община или компания не ставали за нищо, били роднина на еди-кой-си“ и затова си позволявали да се държат грубо с техните въпроси и искания. Не трябва да подминаваме и случаите на политически назначения на пиари в частни компании или в министерства за стратегически контрол на информацията.

След тези примери ни коства много усилия, за да покажем, че всъщност пиарите сме посланици на компаниите, за които работим, че сме професионалисти, които дават точна, достоверна и адекватна информация за това, което се случва с нашите организации или за това, което те искат да кажат на обществото. Че можем да подкрепяме каузи и проекти в полза на местната общност и че можем да подобряваме политическата, корпоративната и индивидуална култура в страната ни.

От подобни настроения, че пиарите сме „лошите от филмите“, няма полза никой. Добрата новина е, че от години професията се саморегулира и в този си етап от своето развитие е (може би) нормално да се получават грешни стъпки в страни от етичните правила и общоприетите норми на професията. Известно е, че нашата ПР-общност прие преди повече от 10 години Етичен кодекс на ПР-специалистите, зад който стоят всички ПР-организации. Това е нашият опит да поставим рамки на нашето професионално поведение и които принципите да са водещи в стратегическото планиране и в ежедневните ни действия.

Богатият ти в годините придобит опит – търсен ли е или големите компании предпочитат начинаещи, за да ги управляват по-лесно?
Усещам, че въпросите ти започнаха да стават все по-трудни и лични :)

През последните две години вече на два пъти ми се налага да излизам от организации и да търся нова работа. Пред редица от колегите това е дилема, пред която са попадали – дали квалификацията им е достатъчна за конкретния работодател и дали работодателят е склонен да им плаща справедлива заплата за техния опит, труд, инициативност и отдаденост в/на компанията. Това, според мен, са фактори, които отиват отвъд стандартното описание в повечето длъжностни характеристики (wow!).

Тук можем да направим препратка към първия въпрос – за предизвикателствата пред ПР-а и за взаимоотношенията между него/нея и висшият мениджмънт. Ако ръководителите искат ПР, който/която послушно да изпълнява техните нареждания, то те ще предпочетат начинаещи колеги. Така шефовете по-лесно ще управляват пряко и в ръчен режим процесите по комуникация, както и самият ПР-специалист. Дефектите на този подход са, че така ПР-ът се превръща в поредната секретарка на шефа, а шефът започва да микроменажира още един процес в организацията. Този подход не развива нито качествата на пиара, нито самата организация, защото ПР-ът не се учи, а просто следва чуждата воля и визия. Добре е да уточним, че има мениджъри, които наистина имат и богат управленски опит, и поглед върху комуникациите (дори и афинитет към тях, и така с тях се работи по-лесно). Точно те са хората, които „дават свобода“ на ПР-а да се води от насоките при изпълнение на комуникационните планове, но и да прилагат творчески подходи.

Компаниите, които оценяват (и наемат) опитни специалисти, правят стратегически успешен избор. Защото те „купуват“ опита на ПР-а, натрупаното Know-how, амбициите му/й, контактите и специфичното позициониране на специалиста, изграждано с годините. Така те минимизират риска от „грешки на растежа“. Смятам, че попадам в тази категория специалисти :)

Но компаниите трябва да преценят бързо и добре дали опитният ПР-специалист ще пасне на тяхната корпоративна култура. Те трябва да разберат дали CV-то е реално, колко маски носи кандидатът по време на интервюто и кой е истинският му образ и т.н. Затова, може би, някои предпочитат да наемат неопитни специалисти, които да растат в самата организация (друг е въпросът от кой ще се учат те), както и да не би да се окаже, че рутината на опитният специалист е пагубна за динамиката и нуждите на компанията. Това са все сложни въпроси и се случва изборът на компаниите да не е рационален от гл. т. на техните реални нужни, от нуждите на екипа, с които новият ПР ще работи, както и за ефективното управление на комуникационните процеси. Но това си е техен организационен и репутационен проблем, а ние анализаторите и консултантите на бранша с охота можем да помагаме :)

Ще ти споделя едно мое пряко наблюдение. През последните 2 години се сблъсквам с една друга тенденция – да се предпочитат жените пред мъжете за пиари. Може би е време на обратна дискриминация в бизнеса, но може просто да си въобразявам :) Реално ми се случи на 2-3 пъти да се натъкна на off-the-record споделяне, че има „промяна в профила на търсения кандидат“, което преведено на човешки език означаваше, че изборът предопределя колега-жена за позицията. Успокоението ми е, че така мъжете в бранша ставаме все по-ценни (може би).

Три неща, които би променил в професията/отношенията в компаниите към ПР-ите, ако имаш вълшебна пръчица?
Основна „болка“ на ПР-ите е нашето място в организацията и дали нашият глас се чува, взима пред вид и се реализират идеите ни. Пак правя уточнението, че говоря за рационални идеи, в подкрепа на основната стратегия, които дори да изглеждат революционни, биха донесли ползи. ПР-ите сме недооценени и страдаме от това – особено в организации, които нямат опит с публичните комуникации. Защото в тях все се намират други специалисти, които разбират И от ПР.
Второто, което бих променил, е оказването на реална подкрепа, от която ПР-ът има нужда, за да разбере самата организация. Може да имаш най-добрият план, който да е получил одобрението на ръководството, но да нямаш специалистите, с които да го реализираш или да ти „правят сечено“ още преди да си започнал/а. Това важи особено за вътрешните комуникации – ако спойката в екипа липсва, то пиар-специалистът е обречен на провал. Важен момент тук е и вътрешното обучение и споделяне, което комуникаторът получава, за да не се лута излишно в компанията. Ние можем да имаме солиден опит или да идваме след качествено университетско образование и с проведени 2-3 кампании и стажове в биографията си, но дали разбираме от спецификата на фармацията, минното дело, строителното инвестиране, енергетиката, взаимодействията с трети страни (и кои са те?). Това е важен процес, които често се пренебрегва и зависи както от подкрепата и изискванията към колегиума, но и зависи от човешкия, личностен фактор и предразположението на дадения колега към новия ПР на организацията.
Третата промяна, която моята вълшебна пръчка би променила, е разбирането за важността на комуникациите в организацията. Наличието на длъжност експерт/мениджър „Комуникации“ не значи, че проблемите с общуването в организацията са решени. Даже обратното – често лошата комуникация се поражда от организационни проблеми, управленско късогледство и липса на обратна връзка. И това да е проблем пред ПР-а, но той/тя да са безпомощни да ги решат, ако липсва воля и визия за това от страна на висшето ръководство.

Какво си пожелаваш?
Да сме живи и здрави. И да имаме сили, воля, увереност, подкрепа за успешната реализация на нашите мечти, идеи и планове.
И световен мир, разбира се 😉

Ура за Тео и Щрихи от Варна

19578463_10209622644111753_1739954262_n

Теодоси Бялков се занимава с различни неща, но в случая ще си говорим с него за блогове и защото блогът му Щрихи от Варна го следя и е сред любимите ми, реших, че е добре да си поговорим и се радвам, че Тео прие тази покана.

Как, кога дойде идеята за Щрихи от Варна?
Добре е, че в блога мога да видя кога е първата ми публикация. С изненада установих, че тази публикация си няма даже заглавие /смятай колко съм бил наясно какво правя :) /. Та първата ми публикация е от преди почти 5 години на 27.07.2012 г.
Самата идея все пак ме споходи няколко месеца по-рано , гледайки колко преходни и нетрайни са афишите в града, си помислих, че за някой все пак би било интересно, да може да види, какви са били заглавията в театрите и кината и кой е пял на концерт преди време във Варна. Реших да опитам, без претенции за изчерпателност и да запечатвам гледки от променящия се град.
Наясно съм че снимките ми не са професионални , но от друга страна те запазват спомена за времето такова каквото е било. Много рядко пиша коментари в Щрихи от Варна предпочитам снимките да говорят без моя помощ.

19756087_10209639581655181_871060219_n

Кои са темите, които те вълнуват най-често и споделяш в блога си?
Отначало си мислех, че афишите ще са основната ми тема, но почти веднага се наложи и още една тема , която е много важна за мен и тя е за старите сгради във Варна.

За мое голямо съжаление виждам как центъра на Варна е много скъп, за да си позволи да стоят там някакви си стари съборетини , пък нищо че носят непреходен дух, друго си е да вдигнеш поредната офис сграда от която ще изкараш по 2 – 3000 евро на квадрат , какво ти пука, че децата ти няма да видят тази красота ? От друга страна съм съвсем наясно , че поддръжката на такива сгради не е лесна и че всеки има право да разполага със собственоста си както намери за добре. Но фактите са на лице , или по-точно някои даже са изчезнали. Като сградата на бул. ”Приморски” 21.

19691407_10209639583855236_615622955_n

Друга любима тема ми е графитите в града. Те също са временни а някои от тях са много интересни, За съжаление има много драсканици които не носят никаква красота.

Харесва ми също и гледката рано сутрин на изгряващото слънце и то често присъства в щрихите :

19756156_10209639629656381_553594_n

Освен изброените преди малко има още много други преходни моменти от живота на Варна , които се опитвам да запечатам.

Лично ти кои блогъри харесваш и следваш?

Преди време следях http://eenk.com/, http://kaka-cuuka.com/ , http://timurcommandos.blogspot.bg/ /за жалост в нито един от тях в момента не се публикува нова информация/. Често попадах и на други интересни места. Когато харесах някой блог ми беше много интересно да се зачета в неговия BLOGROLL и така да открия още интересни места. С времето и все по-дълбокото навлизане на Facebook в ежедневието ми, вниманието което отделях на блогове се премести към дуварите на различни интересни за мен хора.В момента не следя целенасочено нито един блог. Разчитам на препоръките на приятелите от Facebook, така по-мързеливо се ориентирам кое си заслужава четенето.

19679574_10209639624896262_386817886_n

Къде, според теб, е мястото на блогърите в медийния пейзаж у нас днес?

“Между фикуса и прозореца, да не му духа на фикуса” – това не е мнението ми а по-скоро е тъжен опит за ирония. Място за блогърите ще има , но пътя към това място все по-често ще минава през социалните мрежи. За блогърите ще е все по-трудно да запазват интереса и вниманието на една по-широка аудитория.

Все пак винаги ще има блогове, които ще са ми интересни за четене : Комитата и Стойчо: http://komitata.blogspot.bg/, Усмихни се : http://smiling.webreality.org, Касиков: http://kassikoff.blogspot.bg/, Грандоман: http://grandoman.com/, Блогът за икономика: http://ikonomika.org/, Ъплоуднати постинги за делитване: http://sulla.bg/ и много други на които ще попадна в един или друг момент , по един или друг начин.

Какво си пожелаваш?
Мир и здраве :)
Мечтая също така и да видя някои от старите емблематични сгради на Варна събудени за нов живот.Една химера която ме преследва напоследък, е как варненци се самоорганизират и възстановяват в целия и блясък сградата на бившата Софийска банка във Варна:

19756136_10209639633336473_498727496_n

Във Враца се случват чудеса! Браво за Ади и Rails Girls Vratsa!

IMG_5263

Ади е едно прекрасно същество, което с усмивка променя средата към добро. Ще ми се всеки град на България да има своята Ади, а защо не и цял отбор като нея!

Аделина Тодорова е от град Мездра. Към момента е 11 клас в ППМГ ,,Академик Иван Ценов” град Враца. От малка обича да прекарва голяма част от времето си пред компютъра. В четвърти клас започна да се занимава с обработка на клипове, но година по-късно осъзнава, че й е много по интересно да разбере как се създават уеб сайтове. Има големия късмет да има добър учител по информатика в гимназията, където учи основите на програмирането. После завършва курсовете по уеб програмиране на Враца Софтуер и вече от две години се занимава сериозно с програмиране.

Ади организира за втора поредна година Rails Girls Vratsa в края на юни 2017-та, на която имах честта да съм гост и лектор. И за това именно събитие си говорим тук

Кога и как дойде идеята за Rails Girls Vratsa?

Често се намираме на кръстопът , избираш наляво, там те чака едно, надясно – друго, напред – нещо различно. Започвам с тези думи, защото бях поставена в такава ситуация.
Миналата година на 23 април се проведе събитието DigiGirlz – “Възможности в IT сектора за всяка жена” в София, за което кандидатствах и бях одобрена, с още две момичета от моя клас. Но на същата дата имах мач с баскетболния ми отбор, който за мен е като семейство, а и до тогава не бях изпускала нито една баскетболна среща. Трябваше да избирам или едното или другото. Изборът беше много труден за мен, но избрах DigiGirlz, просто го почувствах за правилно.Разбира се, благодарна съм на момичетата от отбора и треньора за разбирането, тъй като за мен всяко едно подобно събитие свързано с програмиране или технологиите, вярвам че ми помага за бъдещото ми развитие в ИТ сферата.
Докато пътувах във влака за София до последно се чудех дали не съм сгрешила, но нямаше как да знам какво ми предстои.
DigiGirlz имаше за цел да мотивира и вдъхнови момичетата на моята възраст и да покаже, че технологиите не са само за момчета. По време на събитието няколко невероятни жени, които работят в сферата на технологиите, ни разказаха своите вдъхновяващи истории. Останах много очарована от тях, от организацията и от уъркшопа който имахме. Атмосферата беше супер яка.
Но защо разказвам всичко това, защото там чух за първи път за Rails Girls, ако не бях отишла на DigiGirlz сега нямаше да има Rails Girls Vratsa 2.0. Това е само пример за изборите и лишенията, които правим всеки ден.
Още като разбрах за Rails Girls Sofia исках да се запиша, защото звучеше много готино – два дни в които програмираш и е само за момичета. Никога не бях чувала за нещо подобно Смятах че, много ще ми помогне допълнително да развия знанията си в областта на програмирането.
От организаторите ни насочиха, че ако искаме да научим нещо повече за Rails Girlгs да се обърнем към Адриана Панайотова, която е един от организаторите на събитието.
В една от почивките отидох при Ади и попитах как мога да се запиша за Rails Girls Sofia и какво ми е необходимо да знам за да бъда одобрена за участие. Тя ме попита дали съм се занимавала с програмиране и какви знания имам. Накратко и обясних и че имам познания в Уеб програмирането и че съм завършила един курсовете на Враца Софтуер. Ади ми каза веднага, че Rails Girls не е за мен, защото е за момичета без или с минимален опит в програмирането и че събитието няма да бъде много полезно за мен.
Тогава изведнъж ми хрумна идеята – щом не мога да участвам в Rails Girls, защо да не го организирам във Враца. Предложих на Ади , да организирам във Враца издание на Rails Girls. На нея много и хареса идеята и каза, че с радост ще ми помогне. И така започна всичко.

С много труд, желание, лишения и безсънни нощи Rails Girls Vratsa е факт. На 25-26 юни 2016 се проведе първото издание с над 40 записани участнички от които само 20 имаха възможност да се запознаят с основите на програмирането.
Беше едно невероятно преживяване.

Какво ново и по-различни се случи на второто издание 2017?

Тази година Rails Girls Vratsa беше още по-уникално. Ново място, нови още по-мотивирани участнички , нови игри и нови идеи!
Имахме невероятната възможност да присъстваме на лекциите на Георги Малчев и Жюстин Томс – специални гост лектори на събитието . Двамата изнесоха невероятно мотивиращи лекции пред участничките, като допълнително заредиха всички с положителна енергия.

Защо Ади се занимава с това? Кой още помагаше?

Отделям от времето и силите си за да се занимавам с подобни неща, защото обичам да помагам на хората. Чувството да мотивираш, вдъхновиш и да видиш как хората след подобни събития си отиват с усмивка на лицето е безценно.
С организирането на Rails Girls във Враца искам да дам възможност на дамите да се докоснат до програмирането, което е все погрешно разбрано.
Разбира се нямаше да успея да организирам Rails Girls Vratsa главно без помощта на Враца Софтуер и Дигиталната Национална Коалиция, без които нямаше как да се справя с организацията. Благодаря на инструкторите за отделеното време, на доброволците които ни помогнаха и особено на моята приятелка Кристина Борисова, която тази година страшно много ми помогна с организирането на събитието. Тя даваше супер много идеи, както се казва две глави мислят по-добре от една. И най-накрая всичко това нямаше да бъде възможно без участничките.Благодарна съм най-много на тях.

Как си тръгнаха в неделя момичетата от дългия Rails уикенд ?
Супер мотивирани. В края на втория ден, някои от тях искаха да останат още и да продължат, да работят и да учат още неща. Много от тях решиха да започнат да се занимават сериозно с програмиране и да започнат да посещават курсове.

Сама ти какво си пожелаваш?
Стотно издание на Rails Girls Vratsa.
Да сме по-усмихнати и оптимистично мислещи.
Да не се страхуваме да експериментираме и рискуваме.
И най-важното да се обичаме…

rg2.1
Благодаря и за интервюто и за възможността да съм част от това събитие. Браво за Ади и екипа й!

Ако искате повече инфо – http://railsgirls.com/vratsa и дайте по един лайк във фб за Rails Girls Vratsa.

Браво за Power Pops!

IMG_4961

Браво и за Power Pops, които за втора поредна година са смело в подкрепа на София Прайд! Това, за нашата реалност, както е видно го правят малцина.

Дайте им по един fb like поне :)

Светослав Иванов за журналистиката на 21 век и fake news

Браво на Светослав Иванов за този изумително силен TED talk на български (един от най-силните такива, наред с тези на Светльо Желев и на Любо Ноков)! За fake news, журналистиката и новините днес, за ролята на журналиста днес и утре.

Журналистиката и отговорността.

Браво на TEDxStaraZagora!

Задължително видео за всички колеги журналисти, бъдещи журналисти, за всеки активен човек.

Ако видеото не се отваря го има и тук.

Три пъти Ура за Ники Неков и предизвикателствата пред младите хора

Nikolay-Nekov3

Николай Неков е мнооого прекрасен и талантлив млад човек, скромен, работлив, последователен, креативен. Да, всичко това е възможна и чудна комбинация, а за мен е чест да го познавам. Та след като идеята на Ники за собствен блог отлежава доста – отскоро той вече е факт (http://nekov.com/blog/)и това е поводът да кажем Добре дошъл на новия блогър Ники и пожелание за успех. Та, говорим си.

Разкажи за блога – дълго се подготвя за него. Как стартира и какви за отзивите за момента?
Определено доста дълго го отлагах, някъде между 4 и 5 години. Но нали знаеш, в крайна сметка намираме време само за нещата, за които имаме достатъчно силна мотивация и всичко останало са просто оправдания. И по-скоро вярвам, че периодът на отлагане е бил период на узряване на идеята.
Стартирах с публикуване на реално първият ми блог пост в дневника на 9Academy, който разказва за 3 мои мечти. Вече е факт и втория пост относно доброволчеството и ползите, които то носи. А идната седмица започвам и с фотографската рубрика, в която ще давам съвети за начинаещи фотографи и ентусиасти.

Отзивите до момента са положителни, някои хора го очакваха от доста време, а други бяха по-скоро (приятно) изненадани. Поставил съм си за цел на първият месец да съм вдъхновил поне още един човек да блогва. Има доста потенциални блогъри покрай мен, но все още са в процес на “стретегия и планиране” :) Според мен времето ще измери най-добре до колко блогът се чете, кои теми са по-интересни, провокиращи дискусия. Както и разбира се дали ще успея да спазя обещанието си и да публикувам нов пост всяка седмица.

Какви са очакванията ти? Какво ще ти донесе блогването?
Очаквам да е трудно и вече е. Като човек, който работи по няколко проекта ежедневно вероятно ще е трудно винаги намирането на достатъчно време (и сили).
Реално предизвикателствата са няколко: да пиша по-често и да провокирам себе си, да резюмирам и обличам наученото в достатъчно интересна поредица от думи и не на последно място – да го правя всяка седмица.

Вярвам, че имам достатъчно мотивация и ще се справя. Една от основните причини да започна е споделянето на натрупания опит. Реално последните 6 години съм работил по доста разнообразни проекти в сферата на маркетинг, бизнес развитие, предприемачество, доброволчество, фотография и смятам, че определено имам какво да споделя. А резюмирането на важните неща би ми помогнало да ги осъзнавам още по-добре и да си вземам още по-ценни уроци от тях. Надявам се да успея да изградя аудитория, с която да работя тясно и да доставям максимално ценна за тях информация. Това би помогнало на посланията, които искам да направя и в задачата да достигам до повече хора -естествено и без реклами.

DSC08158

Кои са основните предизвикателства, според теб, пред младите хора в професионалната им реализация днес?
Много интересен въпрос! Последната седмица имах няколко гостувания в телевизии относно “Младежки бизнес фестивал” и това е един от най-честите въпроси. А със сигурност и все по-актуален с всеки изминал ден.

Ще се опитам да резюмирам основните предизвикателства до три:
1. Информационен шум – рамки – предубеждения
Един от най-сериозните проблеми са представите и очакванията на младежите. Те често се различават драстично от реалността в бизнес средата. Рамки, изграждани с години от семейство, среда, телевизия и медии. За съжаление проблемът често съпровожда студентите от гимназията в университета, а често дори и след него. Ежедневно всички сме заливани от огромно количество информация, която по-често ни обърква и демотивира от колкото обратното.
Ключово е според мен всеки младеж внимателно да подбира – средата и хората покрай себе си, да филтрира информацията, която ежедневно го залива

2. Воля – риск – проба/грешка
Още един доста често срещан проблем – премисляме многократно действията си, преди да ги предприемем. Страхуваме се от евентуални грешки и провали. Според мен проактивните младежи винаги са крачка по-напред до целите си. В крайна сметна най-добрият начин да разберем дали определен проект или фирма са за нас е просто да опитаме, а времето ще покаже дали реалността покрива очакванията ни. Но за да сме склонни на такива и дори по-абстрактни решения се иска също и силна воля. Преди няколко години, когато бях 2-ри курс примерно реших да замина на социален стаж в Индонезия и да преподавам английски език на деца. Всички покрай мен бяха учудени как ми е хрумнало, но и до ден днешен твърдя, че това е едно от най-правилните решения в живота ми.

3. Повече план – стратегия – цели за сметка на празни мечти
Още нещо изключително важно и доста подценявано от младежите. За жалост от много години по нашите ширини (а може би не само) хората израстват с желанието за бърза печалба. И то с минимални усилия от наша страна, ако може докато си стоим вкъщи дори. Казваме си “щом на други се случва значи може и на мен” и пускаме тото, търкаме билетчета и какво ли още не. А в крайна сметка формулата е ясна – измерими краткосрочни, дългосрочни цели и отдаденост в това, което правим. Всичко различно от това ни носи предимно краткотрайно вдъхновение и резочарование.

Какво би посъветвал всеки, който не знае накъде да продължи?
Първо да се дистанцира от мненията на средата и всички хора покрай него. В стремежа си да му помогнат повечето хора налагат собственото си мнение, но всъщност няма как да знаят какво би било най-ценно за нас като личности. Затова – слушайте себе си, колкото и трудно да е понякога, резултатът ще ви хареса.
И втората част – бъдете проактивни и търсещи. Мечтаната работа няма да се почука сама на вратата ви, но пък вероятно ви чака някъде. Нужни са определени усилия, а и всяко начало е трудно – за всички. Дори чисто психически страхът от промяна е нещо, което е вродено при всички и е важно да се научим да се справяме с него. В крайна сметка живеем в свят на почти неограничени възможности – все повече в България и все по-достъпни по света.

Аз научих изключително много от работата си в Младежки Бизнес Клуб, потвърждават го и всички останали членове. Реално такъв тип доброволчески организации успяват да изграждат личности и да надграждат уменията им. Често работата им е свързана много повече с бизнеса и реални казуси от колкото стажовете в определени фирми. Затова силно препоръчвам на всички младежи да се докоснат до тази среда на мотивирани и търсещи студенти. Освен всичко дългосрочно контактите натрупани по този начин са доста важни.

Случват ли се хубави неща около теб и за кои предстоящи искаш да
споделиш?
Старая се :) Обичайно април и май са едни от най-натоварените месеци в годината (за мен поне).
Тази пролет решихме с екипа (Младежки Бизнес Клуб) да направим нещо мащабно, което да остави по-сериозна следа и дълготраен ефект за студентите. Последните 2 месеца фокусирахме усилия в организирането на целодневен Младежки Бизнес Фестивал, който цели да помогне за решаването на един от най-сериозните проблеми. А именно – липсата на кариерна ориентация по време на следването. Често студентите учат 4 или 5 години, но в края на следването си не са напълно запознати със сектора, за който са трупали познания, до колко са актуални и какво точно биха могли да работят в тази сфера. Затова избрахме 8 основни модула и решихме да ги представим чрез лекция и щанд, които да дадат нужните насоки за развитие на студентите. Събитието ще се проведе утре (4 май) в Илиев Център (до Зала Христо Ботев) е Студентски град, започваме в 9 и ще продължим до 20 часа.
Инвестираме изцяло собствени средства и ресурси. И вярваме, че с Фестивала ще помогнем на много студенти да се по-информирани, мотивирани и с по-ясни цели как да продължат личностното и професионалното си развитие.

Планираме второ издание на фестивала – вече в два дни, но повече за него ще можем да кажем след края на събитието утре. Надяваме се есента фирмите да са една идея по-отворени да подпкрепят такъв тип инициативи.

Паралелно с клуба развивам и собствено фотографско студио – 7Shots, което е специализирано в отразяването на събития, продуктова фотография, а от година и половина и в заснемане на недвижими имоти. Предлагаме няколко иновативни за страната, а и за региона решения, които помагат на инвеститорите да продават по-лесно в чужбина и от дистанция. Правим доста срещи, повечето агенции са все още пасивни, но сме оптимисти, че все пак има и достатъчно иновативни компании в сектора. В края на месеца ще сме готови и с новия сайт, който най-сетне ще успее да представи всички услуги, клиенти и проекти, по които сме работили.

Блогът на Ники е тук http://nekov.com/blog/