Три пъти Ура! за Краси и Проактивност!

_mg_2896

Красимир Писков е любопитен, проактивен млад човек, който се е заел с интересната задача да покаже на младите хора в България, че работа има, стига да имат желание и да са достатъчно проактивни.
Да, проектът му е Проактивен. Говорим си тук с него по темата.

Как ти хрумна да се захванеш с този проект Проактивност?
Идеята се зароди от заобикалящата ме среда. Всеки ден си говоря с объркани млади хора, не знаещи какво да правят с потенциала, който разполагат. Все по-често виждам работодатели не знаещи как да привлекат и задържат този потенциал.
Постоянно чувам обвинения от бизнеса: Колко са мързеливи младите днес. Как нищо не ги интересува. Колко безотговорни са.
В същото това време младите хора крещят: Че няма качествена работа. Как всеки иска само да ги използва. Как не се оценяват техните усилия.
ДА и двете страни търсят вината някъде извън себе си. Това смятам,
че е и един от проблемите на нашето общество: винаги търсим вината за нашите неуспехи в хората или обстоятелствата около нас.
А как ли ще изглежда всичко, ако просто заявим:
„Да това е така, и какво бих могъл АЗ да направя за да го променя ! „
Знаеш ли, онзи ден си говорих с един възрастен човек, които ми каза: „Момче запомни, че всичко се получава благодарение на нещо, а не въпреки нещо“
Върху това мисля, че трябва да съсредоточим усилията си, ние в България.

Какво успя да направиш до момента и какво предстои?
Всичко е още в зародиш. До момента успях да направя малък блог proaktivnost.bg, с които искам да разнищим по-подробно целия казус.
Искам максимално да се доближим до проблема, за да открием всички корени на случващото се в момента и на тяхно място да засадим основите на съвместната работа между бизнес и студенти.
Пиша статии на тема образование, работа и разкриване на човешки потенциал. За момента са само няколко, но смятам, че все от някъде трябва да се започне.
Стремя се всичко да е истинско и неподправено в тях. Да описват действителността и реалните преживявания на хората.
В тях няма нищо измислено. Всичко е плод на мои преживяни ситуации и анализирани моменти след това в тях. Опитвам се да споделя грешките и изводите, които съм открил.
А какво предстои ли? Не обичам да говоря за неща, които все още не са се случили, но обещавам, че ще има много интересни и практични материали.
Планувам и система, която ще реши целия казус. Да знам, няма да е лесно, сега някой може да си помисли, че това е невъзможно. Но нека не бързаме с изводите.
Аз вярвам, че всичко е възможно стига да сме „достатъчно луди“ и „малко глухи“ .

Защо има нужда от подобен проект? Къде се губи / какво е счупено в образованието ни или обществото?
Защото нещо, някъде явно не работи, за да има толкова много млади и умни хора напускащи страна ни. Нещо някъде не работи, за да има недостиг на квалифицирани хора, които да движат икономиката ни напред.
Според мен просто е липса на добра комуникация, съчетано с голямо ЕГО, което пречи на това да разберем отсрещната страна.
Дали една връзка между двама души, ще бъде успешна, ако те не си говорят? И тук искам да допълня, че е важно не само да си говорят, но и да се чуват. Дали тази връзка би просъществувала, ако липсва разбиране и взаимна подкрепа?
Нашата ситуация е горе долу същата.
Когато бях малък винаги съм се чудил защо трябва да ходя на училище, защо са ми необходими всичките тези предмети. Може би и някои от твоите читатели също се чудят над този фундаментален въпрос.
Да ти кажа честно, все още не съм открил отговора. Но открих нещо друго, което неусетно съм изградил в себе си, ходейки на училище.
Научих, че резултатите, които постигам са равни на усилията, които полагам. Научих, че когато оставя една курсова работа за последния момент, винаги става някак си посредствена.
И между другото само в Студентски град можеш да видиш опашка пред копирен център и то в 4 часа сутринта.
Научих, че доброто образование не зависи от скъпите училища и университети, а от усилията, които полагаме вкъщи.
А колкото до обществото, там е необятна тема на разговор. Само едно ще кажа: „Бай Ганьо е още жив, здрав и с пълна сила владее душите ни.”

Има ли лесни пътища – в живота, в професионалното развитие?
Този въпрос сигурно има толкова отговори, колкото и хора на земята. Ще се опитам да ти отговоря и на двете неща едновременно.
Първо трябва да се запитаме, дали въобще искаме път или там където сме ни е добре? След това хубаво да помислим – ако искаме път, за какво ще го използваме и на къде искаме да ни отведе.
Има и лесни и трудни пътища. Аз вярвам, че пътят е такъв какъвто си го направим. И са необходими няколко фази за неговото изграждане.
1. Трябва да се запитам: Аз здрав и стабилен път ли искам или просто някакъв път?
2. Ако искам здрав и стабилен, трябва да намеря подходящия терен и хубаво да го изравня и трамбовам най-напред.
3. След това, за да имам здрави и стабилни основи, ще намеря големи камъни, които да положа върху вече подготвената почва.
4. Следващата стъпка, ще е да намеря по-малки камъни и пясък, с които да запълня разстоянията между големите и всичкото това пак трябва да се трамбова.
5. И чак след това ще положа асфалта.
Ако добре съм си свършил работата, дали след това ще си ходя с усмивка по него? Дали ще мога да преминавам с тежките машини на живота, когато ми се наложи?
Когато не сме доволни от нещо, защо просто не го променим? Или мързелът затваря очите ни и ние продължаваме да ходим по пътя с дупки и думите: абе не е чак толкова зле.
Мисля, че след това описание бих могъл да кандидатствам за работа в някоя фирма за изграждане на пътища хахахха.

Ти самият за какво мечтаеш?
О, това също е много дълга тема, но ще бъда кратък.
Мечтая за по усмихнати хора, когато се кача в метрото. Мечтая всички около мен да са щастливи. Защото, ако са такива значи, всичко им е наред.
Мечтая да направим България едно по-хубаво място за живеене. Мечтая за момента, в които ще има повече осъзнати хора, които ще са разбрали, че всичко в този живот зависи единствено и само от тях.
И знам, че мечтите се сбъдват, когато се трудим усилено за тях. Знам, че мечтите се сбъдват, когато започнем да виждаме възможностите, вместо пречките.

Какво си пожелаваш?
Пожелавам си един ден действащите хора в България, да бъдат повече от мрънкащите. И аз, моето семейство и всички хора около мен, да са живи, здрави и много, много усмихнати.

Три пъти Ура за Петър Дяксов

petar-dyaksov-project

Петър Дяксов е на 27 години и живее в Пловдив. Занимава се професионално с онлайн търговия от близо 8 години, както и с дигитален маркетинг от около 5. Завършил е „Бизнес мениджмънт“ и „Международен бизнес“ в Англия, след което се завръща в България и по-специално в родния си Пловдив, за да гради своето бъдеще тук или както той самият казва: „Да допринеса за позитивната промяна в нашата родина“.

Познавам Петър като активен, усмихнат и съзидателен млад човек и затова реших да ви запозная с него и вас :)

Разкажи накратко с какво се занимаваш през последната година.
Началото на 2015 година основах Tendrik – IT фирма, която предлага цялостни онлайн решения – от изработката на уебсайт/онлайн магазин до цялостни стратегии за дигитален маркетинг. В същото време управлявам онлайн магазина за оригинална маркова парфюмерия – https://fragrances.bg/ . В свободното си време, колкото и оскъдно да е то, посещавам или организирам семинари, бизнес събития и всякакви инициативи с обществена насоченост към една от най-големите младежки огранизации JCI Bulgaria, на която ще бъда национален президент през 2017 година.

С каква мисъл започва най-често деня ти?
Дано да има мляко за кафето. (смее се) Шегувам се. Аз съм човек, който обича да се провокира и да излиза извън комфортната си зона, така че още от първите минути на своя ден планувам предстоящите предизвикателства за деня – какво ще е новото нещо, което ще направя днес.

Мястото на Интернет в твоя живот? И в живота на хората – какво им дава и
какво взима?
За хубаво или лошо голяма част от ежедневието ми е обвързана с Интернет. Като дигитален маркетолог и мениджър на IT компания, аз трябва постоянно да следя новите тенденции и да бъда активен в социалните мрежи. Хубавото на Интернет е, че ти дава възможност да достигнеш до широка публика, а и в същото време имаш възможността да поддържаш връзка с хора от цял свят. Интернет позволява твоя бизнес бързо и лесно да стане глобален. В същото време това да си онлайн понякога отнема фокуса от важните неща в живота – истинския контакт между хора, малките моменти, случвайки се около нас, които пропускаме докато зяпаме екраните на смартфоните си.

Оптимист ли си за България и за света?
Абсолютен и непоправим оптимист съм. Преди 3 години се завърнах в България (след 4-годишен престой в Англия) и виждам доста позитивна трансформация в част от българското общество. Предприемаческата среда се развива с големи темпове, имам възможността да общувам и да работя с изключителни, дейни, млади хора, които предизвикват позитивна промяна в нашето общество – как да не съм оптимист! Очаквам през следващите години още по-хубави неща да се случват и едно светло бъдеще за България.
В момента в световен мащаб наблюдаваме доста катаклизми, въпреки това аз оставам оптимист, че нещата рано или късно ще придобият някакъв баланс.

Кое е най-важното, за да се развива предприемаческия дух у нас, според
теб?
Колкото и да не ми се иска да си го призная, аз вече съм стар (въпреки че съм само на 27) и в съзнанието ми има множество бариери и ограничения. До голяма степен „ценностите“ на типичните бизнесмени от 90-те години са се вкоренили в обществото ни. Става въпрос за бързата печалба, всички неетични практики, експлоатацията на труд, погазването на морални ценности, неспазването на законите. Всичко това може да се промени от новите млади предприемачи с модерно мислене, които да изместят тези остарели виждания за правене на бизнес в България. Тези деца и младежи, които са родени след 2000 година и живеят в дигиталната ера. Тази, в която всичко е онлайн, органичения почти няма, а възможностите са безкрайни. Те имат пълната възможност да променят света като предприемачите на новото време.
В този ред на мисли, според мен всичко трябва да започва от образованието на младото поколение и на нашите деца – трябва да ги мотивираме, насочваме, насърчаваме да мислят, да творят, да експериментират и да грешат. В същото време трябва да възпитаме в тях ценности, желанието и вярата, че наистина могат да променят света, да не се отказват и да не спират да се развиват.
След това вече може да се говори за устойчиво развитие на предприемаческата среда у нас. Среда от хора, които вече са постигнали нещо значимо и в същото време са склонни да споделят знания и опит с останалите – хора, които са готови да дават, а не само да взимат.

Срещата с кой човек те е вдъхновила най-много? И с кого мечтаеш да се
срещнеш и поговориш?
Имал съм удоволствието и привилегията да се срещна с много интересни и вдъхновяващи хора, но една среща от миналия месец определено изниква на първо място в главата ми. Става въпрос за един изключителен човек – Илън Орен от Израел, създателят на iMesh. Той беше един от гост-лекторите на конференцията Business on the Hills, организирана от JCI Plovdiv. А срещата дори не беше толкова формална – взех го от летището в София и за близо двата часа, които прекарахме в колата до Пловдив, той ме мотивира много. Той реално ми показа, че всяко едно нещо, с което се захващаме – всеки един бизнес или начинание, ние трябва да сме готови за глобална експанзия. Трябва винаги да мислим за нещата по такъв начин и да имаме такова отношение към бизнеса си, че той да бъде достоен дори компания като Microsoft да поиска да го купи. Ние трябва да сме достатъчно амбициозни, за да бъдем лидери в нашата ниша, защото нищо не стои на нашия път освен ние самите.
Честно казано не съм се замислял много по втория въпрос, но определено би ми било интересно да се срещна с Илън Мъск. Можем да си поговорим за потенциално пътуване до Марс, например. 

Какво си пожелаваш?
Да не спирам да мечтая, да имам постоянен прилив на енергия и да не спирам да преследвам целите си. Пожелавам си да успея да срещна още много много млади, амбициозни и нахъсани хора със сходни на моите виждания и ценности, с които заедно да променим България към по-добро.

Още – при него на http://dyaksov.com/

Яки нови блогъри: Петър Теодосиев от nauka.bg

10346197_10154324455699554_8187532936745860787_n

Петър Теодосиев е един от двамата създатели (с брат си) на сайта за наука – nauka.bg. А отскоро е и вдъхновен блогър – можете да го откриете тук http://petar.nauka.bg/
Нека си поговорим с Петър за блогването – и ето:

Кое те подтикна да създадеш свой блог?
От много време си мислех за моя собствена трибуна, в която да споделям мислите си или това, което чувствам, че трябва да кажа на хората, които имат сходни на моите интереси, а именно науката. Преди няколко седмици на твоя лекция, Жюстин, говори за това колко влиятелни са блогърите и че е добре всяка фирма или организация да има блог, в който да „говори“ директно на своите посетители, клиенти, читатели и т.н. Това може би беше и моментът, в който реших, че имам какво да кажа и просто за 30 минути си направих блог и дори написах първия си пост.

Пишеш много активно – как намираш темите и как го съвместяваш с останалите си ангажименти?
Както всяко нещо и блогването си иска времето. Първите няколко теми сами си дойдоха, тъй като пиша за науката, но през призмата на сп. „Българска наука“. Нещата, които чета, научавам и от които се интересувам, са свързани с новостите в науката и с науката в България. Направих си списък с теми, които бих могъл да пиша и биха били интересни на хората и започнах от този списък да развивам текстове. Засега ми се получава доста лесно, тъй като повечето пъти ги пиша вечер вкъщи и не ми отнема от времето през деня.

Какви са очакванията ти, все още в началото на блогването ти, какво ще ти донесе това?
Интересното е, че вече започнаха да се формират дискусии и има реакция. Блогът няма много посетители, но пък моята цел е да бъде трибуна, която аз, като главен редактор и създател на сп. „Българска наука“, да използвам, за да изкажа лично мнение по различни въпроси, свързани с науката. Основните ми очаквания са да се предизвикат повече дискусии, които да засягат науката в България, а какво ще се породи от това – времето ще покаже. Също така искам да покажа някои неща, свързани с проекта БГ Наука директно от кухнята, факти, които читателите няма как да знаят – например за рекламата в БГ Наука, за магазина, който на практика издържа цялото списание и т.н.

Какво си пожелаваш?
Пожелавам си да бъда чут от повече хора, които имат властта да променят нещата, свързани с наука в България и също така да не спирам да пиша с това темпо.

Студенти разговарят с блогъри: Блогът на TimeHeroes

В серията студентски гост-публикации едно интервю с Елена Друмева за блога на TimeHeroes от Мариета Иванова, студент журналистика 2 курс НБУ.

Защо решихте, че TimeHeroes се нуждае и от блог освен от сайт?
Сайтът е мястото, на което можеш да видиш каузите, които имат нужда от доброволци, за да се реализират. Но той не ти дава историята зад тях – как се случват, кои са героите и какво ги движи, какви са преживяванията и емоциите по време на мисия. Зад всяка инициатива, публикувана на TimeHeroes.org, се крие поне по една вдъхновяваща история. Тези истории имаха нужда от място, където да ги разказваме. Затова нямаше никакво съмнение, че ни трябва блог. Щастливи сме, че намерихме и правилния човек, който да ги разказва.

Как блогът допринася към идеята на TimeHeroes?
Вярваме, че блогът допринася не само за развиването на TimeHeroes и за допълване на спектъра на платформата ни. Всичко, което правим онлайн и офлайн, има за цел да развива доброволческата култура в България. Успехът на една дейност, в която участват хора, може да бъде доказан най-добре през лична история, на преживяването на доброволчеството през очите и душите на хората в него.

Целта на историите в блога е да покажем лицето на доброволеца, неговите проявления, мотивации, мечти, резултати от добротворчеството. По този начин вярваме, че ще вдъхновим повече хора за каузата на доброволчеството в България и ще подарим на публиката страхотни истории за истински герои, които по някакъв начин са останали извън публичното пространство.

Как историите в блога достигат до хората и какви са реакциите от тях?
Историите в блога всеки път имат стотици споделяния и харесвания във Facebook страницата ни и това ни кара да вярваме в силата на разказаните по този начин истории. Разказите в блога са в т.нар дълга форма и разчитаме на Facebook страницата ни и на медиите, които в повечето случаи сами проявяват интерес към препубликуването им. Например през Facebook историята за социалната кухня в Дружба е стигнала до 130 000 потребители във Facebook и има 2000 реакции – харесвания и споделяния.

За 2015 година имаме общо 19 разказа в блога, които са стигнали до общо 64 891 читатели. Медийните ни партньори Капитал, Дневник и Програмата също са ни от изключителна помощ историите да стигат до повече хора.

Как избирате мисиите, за които да пишете в блога?
За историите в блога нямаме изрични критерии – географски или тематични. На сайта са публикувани над 1000 мисии от 130 населени места в страната и сме готови да стигнем до която и да е от тях. Когато една мисия е успешна и има много дух в изпълнението й, сме там, за да я разкажем. До момента в блога имаме истории от София, Пирдоп, Харманли, Габрово и др.

Какви истории най­-силно вълнуват хората?
Разказваме за мисии, свързани с различни групи хора в неравностойно положение, бежанци, незрящи, възрастни хора, но също и културни фестивали, младежки клубове и др. Не е трудно да стигнем до добрата история, защото това са хора с големи сърца. Разбира се, не го правим по мейл или по телефона. Отиваме на място и прекарваме време с тези хора. Също така, не се опитваме да намерим жалостивия тон, напротив.

Имат ли желание “героите” (доброволците) да се включат със своите истории в блога?
Организаторите на доброволчески мисии често самите са доброволци. Те осъзнават, че през разказа каузата им може да добие по-голяма популярност и да привлекат повече съмишленици. Но от друга страна, това са много скромни хора, които не искат да бъдат познати с имената си, да бъдат изкарвани герои. Те служат на обществото и на собствените си разбирания докъде може да се простре доброто.

Кое най­-много вдъхновява хората да последват примера на “героите” на TimeHeroes?
Вярваме, че с начина и с тона, с който разказваме историите, вдъхновяваме и вдъхваме кураж на много хора да се включат като доброволци и да добият увереност, че има подходяща за тях мисия, независимо дали искат да дадат 3 или 13 часа от седмицата си, дали могат да помагат от вкъщи, или да пътуват, дали искат да дарят времето си, или пък професионалните си умения.

Как онлайн средата може да помогне на доброволчеството в България да се развива?
Благодарение на онлайн платформата ни свързаме организаторите на мисии, които до момента са над 520, с доброволците, които се регистрират на сайта и които са над 25 000. И това – в общо 134 населени места. Т.е. онлайн платформата помага всички граници за информацията да бъдат заличени и да остане пространство само за добрата воля.

През интернет можеш да стигнеш до много хора от различни възрасти и различни социални слоеве, а точно това е нашата цел – културата на доброволчеството да се разпространява и развива независимо от тези фактори. Разказването в интернет е по-лесно, виждаш реакциите на хората, развиваш емпатия на базата на цялата информация. А емпатията отключва собственото ти действие – да запретнеш ръкави и да помогнеш сам. Хубавото е, че нищо в доброволчеството не остава само онлайн.

 

Какво видя екипа на #DesignWeekEnd2016 от и след събитието

IMG_2546

Емил, Любен, Сияна, Айсен – чудесният отбор млади хора от Севлиево разказват за това как се прави събитие в малък град, как се сбъдват мечти и как се продължава напред с усмивка! Браво!!!

Емил Тотев – Главен организатор
Какво ти даде Design WeekEnd?
Енергия. На събитието се заредих адски много! Цялата зала преливаше от енергията на млади, креативни, талантливи и амбициозни бъдещи дизайнери. Ефектът от такива събития при мен е заряд за креативни проекти, идеи и начинания.

Kакво следва за теб в личен план нататък?
Очакват ме дизайнерски проекти, училище, младежки доброволчески инициативи, завръщане в нормалния ритъм. Оставих си малко време за почивка, сега ми предстои сериозно наваксване.

Кое беше най-якото от този уикенд?
Несъмнено това беше залата, цялата зала! Може би това обеснява чувството, което аз и екипът изпитахме. Неделя, 17 часа, цялата зала се изпразни. Едва тогава си дадох сметка, че събитието свърши, Design WeekEnd 2016 свърши, а сякаш преди седмица споделих идеята за първи път. Месеците в началото минаваха толкова бавно, почти тежко, а изведнъж вече събитието беше зад гърба ни, беше свършило, заветната дата 19.03 ни беше подминала. Огромна гордост, но и тъга, кой знае кога пак ще срещна всички!

Любен Станчев – Организатор, отговорник техника
Какво ти даде Design WeekEnd?
Чрез Design WeekEnd получих възможността да се запозная с хора, които упорито следват своите мечти. Досегът с вдъхновяващи личности и работата в екип са нещо безценно. Design WeekEnd ми даде насоки и полезни умения, но преди всичко намерих жизненованжата мотивация, да търся, да творя и да се развивам.

Kакво следва за теб в личен план нататък?
Ще продължавам да усъвършенствам уменията си в дигитално изкуство. С радост бих взел участие в още много подобни събития, защото нищо не би ми дало по-добра възможност да преценя собствените си заложби от опита, които мога да придобия от тях. Безпорно ще ми е нужно разнообразие от умения в областта на ИТ независимо от избора си на реализация.

Кое беше най-якото от този уикенд?
За мен това беше зареждащата атмосфера на събитието. Попаденето в тази творческа, продуктивна, но и приятелска среда беше незабравимо изживяване. С други думи, най-якото на Design WeekEnd 2016 бяха хората – както екипа, така и участниците и лекторите. Всички, които станахме част от първия Design WeekEnd.

Сияна Калоянова – Организатор, спонсори и партньори
Какво ти даде Design WeekEnd?
Design WeekEnd ми даде много неща – нови приятели, много нови познания, вдъхновение и желание да пробвам много нови неща, коет и ще направя. Вярвам, че е дал на всекиго по нещо.

Какво следва за теб в личен план нататък?
За мен предстои да уча още много неща, предстоят и опити за осъчествяване на лични проекти и надявам се много пътувания.

Какво веше най-якото от този уикенд?
Най-якото определено бяха хората, като започнем от лекторите, които бяха изключително мотивиращи, публиката, която беше любопитна за всичко и накрая най-яките хора от екипа, от които се радвам, че имах възможността да бъда.

Айсен Кременлиева – Доброволец
Какво ти даде Design WeekEnd?
Като всяко събитие научаваш много нови и нови неща. Аз лично научих колко е забавна IT сферата, открих нови приятели, споделих забавни мигове и още какво ли не. Радвам се, че имах възможността да се запозная, да се докосна до личности като Жюстин Томс, Иван Гинев, Николай Чочев, от които определено много неща научих. Разбира се и от младите лектори, които въпреки малкият им опит, бяха много добри.

Kакво следва за теб в личен план нататък?
За сега не мисля, че имам възможност и уменията да съм част от IT сферата, но някой ден защо, не?! Имам цели, за които ще се боря, а благодарение на мотивацията и вдъхновенията, която получих от всички лектори преследването на целите и мечтите сега стана задължително.

Кое беше най-якото от този уикенд?
Определено не мога да посоча едно единствено нещо, защото всичко беше много яко. Добра подготовка, добра организация, добра атмосфера. Всичко беше изпипано. С една дума, който не е дошъл много е изпуснал.

Браво на целия екип! Догодина – отново!

#DigiGirlz – специална покана за момичета за 23 април

05-digital-girls
#DigiGirlz е много готино събитие, което се случва в последните няколко години в София :)

Идеята му е да насърчи момичетата да се занимават с технологии. А аз твърдо вярвам, че няма значение от пола – на всеки може да му е интересно да навлезе и да се развива в тех бранша! Затова и ви каня, мили млади дами!

Ще бъдем в чудна компания! Безплатно е. Забавно е!

Събота, 23 април от 9.30 до 16 ч в Дома на Европа в София
Ще очаквам да се видим!

Ето и официалното инфо: DigiGirlz има за цел да създаде възможности за образование, предприемачество и заетост сред момичетата от страната на възраст 14 до 18 години.

Темата на събитието тази година е “Възможности в IT сектора за всяка жена”. С представянето на DigiGirlz в България ще ви разкажем няколко вдъхновяващи истории на жени, които работят в сферата на технологиите

Половото равенство не е форма на феминизъм, а основно човешко право, което засяга всички ни! ‪#‎DIGIGIRLZ‬

Подробности и регистрация – тук

 

Никола Илчев за eCommerce Academy Conference на 19 март в Русе

ruse

Никола Илчев организира мащабно събитие, посветено на електронната търговия, което ще се случи идната събота в Русе – eCommerce Academy Conference – http://ecommercebg.com/ За мен конференцията е важна освен заради актуалната си тема по-скоро за това, че подпомага установяването на трайни традиции на ИТ общността в Русе, което е повече от радващо!

Мястото на конференцията – Русенски университет “Ангел Кънчев”. Очакваната аудитория е от 300 човека, всички с работещи бизнеси в сферата на eCommerce или хора ориентирани към стартиране на проект в тази насока.

Чест за мен е, че моята лекция е откриващата – на 19-ти, събота, от 10 ч. Очаквам с нетърпение!

Ето и разговора ни с Никола за събитието:

От къде дойде идеята?
Подобни форуми не са новост за България, за жалост обаче качествените събития, които повишават културата ни относно онлайн търговията са концентрирани предимно на територията на столицата.
През 2015 г. над 50% от приходите на компанията, която управлявам дойдоха от продажби в глобалната мрежа. Днес ние използваме редица собствени и партньорски онлайн канали, чрез които достигаме до нашите клиенти, но се наложи да изминем дълъг път, за да сме успешни в това. През последните години пропътувахме хиляди километри, посетихме много семинари, обучения и изложения и това ни костваше средства, които не всеки бизнес е склонен да инвестира. Смея да твърдя, че в град Русе и региона вече е на лице активно „общество“ на онлай търговци, които имат нужда от експертни насоки, за развитие на бизнеса си. Над250 са онлайн магазините, собственост на фирми регистрирани в града ни и смятам, че е време някой да доведе „Планината“ при тях.

Как успяваш да се справиш с организацията на толкова мащабно събитие
Начинанието наистина е много амбициозно и цели да окаже реален положителен икономически ефект върху организациите, чиито представители ще го посетят. Много важна роля играят партньорите на събитието в лицето на Русенски университет, Еконт Експрес, Jump Project и Pimp My Mobile. Напълно немислимо е такъв форум да се организира без съдействието на сериозен екип и съм много благодарен на всички, които помагат за реализирането на проекта. Радва ме готовността на хората в Русе да дадат своя принос за събитието и смятам това за ясен знак, че моментът за провеждането му е вече назрял.

Има ли вече раздвижване в Русе на ИТ проектите?
Бих казал, че нашият град вече има изградени традиции в областта на информационните технологии. Това до голяма степен се обуславя от възможностите, които Русенски университет предоставя, чрез обучението в специалности като; Компютърни системи и технологии, Интернет и мобилни комуникации и Информационни и комуникационни технологии. Същевременно средните училища тук подготвят кадри в сферата на Електронната търговия (ПГИУ Елиас Канети) и Мехатрониката (ПГТП Атанас Ц. Буров). През тази година пилотни проекти, ще интегрират т. нар. дуално обучение, което най-после ще изгради мост между образованието и местния бизнес. Фирмите от ИТ сектора в Русе отдавна работят по мащабни проекти за клиенти от чужбина, а и аз самият съм разчитал на тях за решения в областта на уеб и графичен дизайн, CRM иERP системи.

Какви са очакванията ти за събитието?
Преди всичко очаквам събитието да е полезно! Искрено се надявам, че ще успеем да го постигнем! Поканили сме лектори с изключителна експертиза в различните аспекти на онлайн търговията и предоставяме на посетителите възможност да попият от тяхното знание напълно безплатно. За нас е важно eCommerce Academy да се превърне в източник на вдъхновение за бизнеса и да „осветли“ пътя му към успеха в онлайн пространството. Искаме да очертаем основните проблеми, с които предприемачите се сблъскват ежедневно и да започнем да предлагаме решения!

Поканени сте! Русе, 19 март 2016 година.

Успех!

Емил Тотев за #DesignWeekEndBG на 19 и 20 март в Севлиево

Познавам Емил като деен и творчески настроен млад човек, от тези, от които би ми се искало да има повече навсякъде. Емо е от Севлиево и организира, заедно със свои приятели, мащабно събитие #DesignWeekEndBG – http://designweekend.co/

sevlievo

Разкажи ни повече за събитието – как ти хрумна и как върви подготовката?
Design WeekEnd 2016 е плод на няколкомесечна работа на няколко човека от цяла България. Събитието е едно от първите дизайн събития в страната и определено е предизвикателство за нас, организаторите. Идеята за него, макар че щеше да звучи много яко, не е никак стара. Зароди се след комбинация от необичайни обстоятелства и вдъхновяващи събития. И все пак има нещо поетично в нея, огромна вина за събитието има един TED talk. Не се сещам кой бе лектора или каква темата, но едно изречение ме грабна силно: “Все се оплакваме, че няма интересни проекти, по които да работим. И какво правим когато няма – ами създаваме си.” Това е зараждането на Design WeekEnd.
Предполагам за никого, поне малко интересуващ се от ИТ, не е тайна, че в България има адски много конференции, състезания и академии за програмисти. Разбира се, лошо няма, но защо не се случва същото и за дизайнерите? С предстоящото събитие сме си поставили за цел да променим положението, искаме да виждаме повече и повече дизайн събития!
Като всяко събитие, подготовката не е лесна, но изненадващо за нас, не е и непосилно трудна. В началото, както на всеки се случва, имахме моменти на колебание. Защо го правим, има ли смисъл и други подобни въпроси се въртяха в главите ни.
С известна доза гордост мога да заявя, само дни преди самото събитие, че си струваше. Не беше лесно, търсене на спонсори, партньори, зала, лектори, подкрепа, но се справихме.
Кого каниш да присъства?
Design WeekEnd приветства всеки, който се интересува от дизайн. Важно е да отбележим, че събитието е насочено към начинаещи дизайнери, поради което лекциите покриват основните знания, нужни на един стартиращ дизайнер. Ако не сте напълно сигурни, дали дизайнът е вашето призвание, заповядайте и разберете сами. Радвам се да споделя, че имаме уникални лектори, а двата дни се очертават доста динамични.

Интересни акценти от програмата?
Програмата ни е доста разнообразна, за два дни ще се разходим от фото манипулации, през уеб дизайн, та чак до лога и бранд идентичност. При толкова различни теми определено е трудно да изберем най-интересните, но все пак ще пробвам.
В събота започваме с Мери Христофорова, която ще ни научи как бързо да превърнем добрата снимка в страхотна. Малко по-късно същия ден Иван Гинев от Cog Graphics ни е подготвил шарена лекция за цветове. Преминавайки напред се срещаме с лекция за лога, както и такава за тенденциите в дизайна през 2016. В 16:00 самата Жюстин ще ни мотивира да сме дизайнери, а точно час по-късно идва моментът за кратките лекции.
В неделя преди обяд обличаме програмистките си тениски и си говорим за уеб дизайн, както и какво е това създание devsigner-а. Следобед продължаваме с илюстрации, малко типография и манипулации.
Доста шарено, доста разнообразно и доста интересно. Това ви очаква на 19 и 20 март.

Какво научи от организацията на това събитие?
Това определено е доста труден въпрос. Ако мога да откроя няколко неща, то това определено ще са следните:
Огромната важност на мрежата.
Редовно в твоите лекции можем да срещнем поне по изречение за networking-а, иначе казано – изграждането на мрежа. Макар досега да имах стабилна мрежа в страната, едва сега успях да оценя нейното значение. Благодарение на мрежата на Design WeekEnd 2016 ще имаме хора от Пловдив, Враца, Благоевград, Варна, а и доста други градове в страната. Без тяхната подкрепа щеше да е само едно малко областно събитие.
Доверие на българските фирми.
При набирането на партньори за събитието доста променихме представите си за фирмите, български и световни. Започнахме с “големите”, оргомни световни корпорации, търсихме подкрепа там, но безуспешно. В крайна сметка търсената подкрепа и съдействие открихме в по-малките компании, в български компании. Останахме приятно изненадани от ентусиазма, с който те приветстваха идеята ни. Определено беше лъч светлина, после прераснал в буен огън, изчистващ тъмнината на откази и отхвърляния.
Рядко познаваш хората истински.
При подготвянето на събитието неминуемо се вдихна доста шум в местната ни общност. Аз, а и екипът, получавахме запитвания за участие от най-неочаквани места. Човек, когото виждам всеки ден, но за когото никога не съм предполагал, че има интерес към дизайна, сега е един от най-активните и питащи участници. Определено хората ги вълнува какво се случва с Design WeekEnd. След като пуснахме предварителното събитие в социална мрежа очаквахме неголям интерес и потенциално пропадане на идеята. Както обаче сме свикнали от телевизията, ако пуснеш трейлър за нещо интересно, хората ще искат да видят цялото нещо. Така се получи и при нас. Днес, няколко месеца по-късно, събитието е реалност, а точно този човек бе един от първите с билет.

Какво пожелаваш на приятелите си от Севлиево и като цяло на младите хора в България?
Тук ще ми е трудно да не звуча клиширано, но си заслужава да пробвам. Стават, нещата стават, идеите стават реалност, дори тук, дори в малкото Севлиево, дори в малката България. Свикнали сме да очакваме някой друг да направи нещо. Свикнали сме с оправданията, че всичко яко се прави в чужбина. Свикнали сме да оставяме идеите си някъде заровени в долния десен ъгъл на гардероба, под купчината тениски от яки събития, където сме били. Събития, каквито искаме да създадем и ние, но се страхуваме от провала. Спрете! Извадете тази идея, споделете я на поне трима приятели, заживейте за седмица с нея, представете си как става реалност, всички онези мигове на щастие, представихте ли си го? Супер! А сега излезте навън, срещнете се с хора, представете им идеята си, давайте!

Светът има нужда от вашата идея, от вашата енергия и воля.
А сега спрете да четете тази статия, махнете камарата тениски и превърнете своята идея в реалност!

Очаваме ви на 19 и 20 март в Севлиево!
#DesignWeekEndBG

Студенти разговарят с туитър селебритита: Интервю с Михаил Въжаров

В серията студентски гост-публикации едно Интервю с Михаил Въжаров на Марина Стоянова.
Интервюто е проведено в twitter и Марина сама е избрала кого да интервюира. Публикувам цялото:

Държа да спомена, че с огромно удоволствие изпълних поставената от Вас задача с онлайн интервюто с един от най – влиятелните българи в Туитър. Почувствах се наистина като един професионалист и най – вече получих удовлетворение от свършената работа. Благодаря Ви за тази интересна задача!

Въпрос: Какво е чувството да сте в топ 50 на най – влиятелните българи в Туитър?
– Не е нищо, което ме интересува.

Въпрос: Каква полза Ви носи Туитър, какво е той за Вас?
– Губи време, бърз достъп до информация on demand, връзка с хора.

Въпрос: Насърчавате ли използването на Туитър и чии публикации Ви вълнуват най – често?
– Насърчавам. Не съм сигурен чии туитове, ползвам го доста ангро.

Въпрос: Пожелайте нещо на потребителите по случай Новата година.
– Да илядат.