За Велян, каузите, силата на Интернет и как ни промени

cropped-velqn_logo

Велян Стайков е познат на онлайн общността като активен блогър (ето http://velqn.com/) в ранните години на блогърстването у нас, активен потребител на социалните мрежи. В инстаграм се вихрят снимките му с чудна дълга коса. В туитър и фейсбук е непримирим и настъпва елегантно по не малко болни теми.

За публично споделеното даряване на коса за кауза, за силата на социалните мрежи и това как успя той да ни промени, реших, че си струва да си поговорим с Велян. И му благодаря, че прие.

Разкажи за косата – как я отгледа, кое те провокира да я подстрижеш и дариш?
В училище имах дълга коса, след това през годините ходих много късо подстриган, даже и нула номер в отделни периоди. Причината да пусна дълга коса е толкова смешна, колкото е и прозаична… от една страна, изпитвах страх, че в ранна възраст ще остана без коса, затова исках да си я пусна като за „последно“, отделно не исках да изглеждам като повечето хора, а и просто ми е приятно да съм с по-дълга коса.

Това е общо взето, в последните 10 години 2 пъти бях с дълга коса, през останалото време основно бях късо подстриган. Този път обаче се отнесох с пускането на дългата коса, 3 години и повече я пусках. Предният път, когато реших да сменя амплоато, отидох в случаен фризьорски салон и жената, която ме подстрига щеше за малко да се разплаче, не и беше приятно да махне цялата тази дължина. Тя имаше и някакъв личен спомен с мъжа й, който бил музикант и също ходил с дълга коса… След това сестра ми сподели, че е могло да я даря за хора, които се нуждаят от перуки и така попаднах на асоциацията за превенция на рака. Този път бях убеден, че когато дойде времето да се подстрижа, ще отиде за добра кауза, а не в кофата. И така след 3-тата година косата ми стана много дълга, трудно беше за поддържка, изисква доста време и грижи, реших, че ми е нужна промяна и се сетих за асоциацията, обадих се спонтанно и още в същия ден имах нарочен час.

Сила ли е Интернет?
Сила е, всяка масовка е силна, дали ще е тълпа на площада или интернет, множеството от хора го правят такова. Ползва се от личности, от брандове и от терористични групи, за маркетинг кампании, за набиране на кадри. Видяхме преди години как арабската пролет почти се случи през twitter. Всяка голяма промяна на статуквото е сила.

Активен си на няколко места онлайн – любимото ти от всички?
Да, ползвам почти всичко, което може да се ползва, интересно ми е, ползвам всякакви канали, гледам да съм в крак с развитието на мрежата.

Нямам любимо – преди време twitter ми беше любимо, но в последно време не го усещам по същия начин. Изглежда, че вътре е пълно с уморени коне, няма нищо интересно и ново.

Facebook – това е мрежата на хората с деца и домашни любимци, основно се използва от родители, ама децата знаят, че техните са там и затова са по други места, като snapchat и прочие.

В един момент имам усещане, че всички онлайн места, са като улици, които водят към един и същ булевард, а той води към огромен площад, където се помещава глобалното световно село. Едни и същи неща може да видиш по всички мрежи, няма някаква унификация, но не мрежите са виновни за това, а ние, хората, които ги ползваме и създаваме съдържание. Шумът, обаче е много, от части се дължи на това, че много хора ги мързи да създават и просто харесват, споделят, ретуитват и прочие, но и от такива има нужда.

Блогът – как започна и къде е сега?
Блогването започна страхотно, поне за мен. Беше си предизвикателство да имаш собствен домейн, хостинг, да си настроиш платформа за блогване. Публичните, свободни за използване платформи не бяха много тогава. Много хора пишеха, още повече четяха. Оставаше някакво впечатление, че се създава съдържание, което е смислено (понякога) и (понякога) помага на някой.

В един момент блогването стана микро блогване, после се появи twitter, по-малкото стана повече, facebook набра супер популярност, интернет се разви, скоростите се подобриха, започна да се споделя и прави много повече видео и аудио съдържание и блоговете отидоха в миналото. Просто хората си казаха, хей, никой не го интересува твоето мнение по този въпрос в 10 страници, напиши го в 3 реда. Това, донякъде крепеше twitter, кратко, сбито, бързо и удобно. Обаче, хората сме си хора, глупостите пак са глупости, дори и в 140 знака, хубавото, пак си остава хубаво, дори и да не е на 10 страници.

Колко ни промени Интернет нас хората?
Много. Отчужди ни. Ползите са безспорно много, но цената, която всички плащаме, за да ги имаме е твърде голяма. Мрежата направи живота ни много по-лесен, много по-весел, много по-мързелив, но и много по-самотен, много по-прозрачен за всички, отне доста от уединението, което ни трябва, за да бъдем повече себе си. Мрежата ни създаде още една зависимост, с която трябва понякога да се борим. Доста хора минават на 1 годишен режим без email, без телефон, без интернет. Интернет скъси всички разстояния, премахна много бариери, което е страхотно.

п.с. оказа се, че Интернет пази и една наша снимка с Велян от преди 10-тина години вероятно, от 1-вия рожден ден на блога на Райна, та ето я колко сме … забавни :)

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Виктор Любенов – един специален човек

m_site_of_the_year2

Виктор Любенов е един от много важните за мен хора. Не защото е изумително начетен, грамотен, стриктен, всеотдаен, незрящ, добър приятел, с великолепно чувство за хумор човек. А защото е извор на мъдрост, пример и подкрепа за много хора – освен приятелите му и не малко от незрящите у нас, за които Виктор като мисионер години наред работи, помага за инсталиране, обучаване за ползване на Интернет. А за незрящите Интернет е много повече от за всеки от нас.

Намерих си този материал, който съм писала за Виктор за някое печатно издание през април 2000-та година и реших, че е редно да му дам още малко живот. Публикувам го както си е, без редакции от днешна гледна точка. Вярвам ще е интересно не само за мен.

Илюстрирам текста с една от малкото публични снимки на Виктор – от награждаването на БГ Сайт 2001 година (октомври 2001 година) в НДК, когато Виктор получи специална награда за принос към популяризиране на Интернет сред незрящите в България. Ако не ме лъже паметта наградата имаше и материална част (като че модем, което за онова време си беше голямата работа) и бе осигурена (пак ако не ме лъже паметта) от Орбител (ако някой има по-ясен спомен ще се радвам да сподели в коментар).

За един “специален” човек

Един от първите топли дни тази година. Следобед е. Пътуваме към срещата с Виктор – човекът, който ме накара да се замисля върху проблем, който поради напрегнатото ежедневие или нежелание да се занимаваме с неща, които са далеч от нас, често отминаваме забързани – хората с увредено зрение.
Намираме се в квартал “Модерно предградие” – квартал, чието състояние рязко контрастира с помпозното си име, в София, на края на града, много напомнящ края на света. Един от малкото признаци на времето, в което се развива действието е модерната бензиностанция.
Сградата на ТП Успех – мястото, където се предполага, че хората с увредено зрение ще имат работа, е пететажна, заобиколена от множество малки постройки. До преди няколко години тук са работили 700-800 души, днес – около 60. Идват само в определени дни, на повикване – когато има работа. Пътуват до това отдалечено място с градския транспорт, със зрящ придружител.
На входа ни спират нелюбезно и питат какво искаме, но щом разбират, при кого идваме ни напътстват с по-позитивен тон – “да, да, заповядайте, очаква ви”. Коридор, стълбище, в дъното – врата, стая стил “заседателна”, с голяма маса в средата, на която са натрупани компютри, достойни за музея за развитие на техниката, тежки червени завеси. Нашият домакин седи на края на масата –симпатичен мъж към средата на 30-те, с дълга, падаща на вълни коса. Пред него се намира странен за обикновените разбирания компютър (наследен от бившия шеф на предприятието), с вградени колонки, голямо и малко флопи. Мониторът е обърнат в ненужието си на една страна, заобиколен е от кутии с дискети и листове, изписани с непонятното за нас, зрящите, брайлово писмо. Голям магнитофон, стои като паметник от миналото, но в конкретния случай е натоварен с много важни функции – служи за усилвател.
Виктор уверено става и подава ръка, за да ни посрещне. Усмихва се. Ние също. В началото се чувстваме неловко, скоро го преодоляваме. Сядаме и започваме разговор – за слепите потребители на компютри и интернет у нас. Да, правилно сте прочели – и хората с нарушено зрение могат да се възползват от постиженията на техниката и технологиите, разбира се, с много условности.
Затворете за миг очи – може би ще се ориентирате по-лесно. Ако имате спомени от ерата на DOS и чисто текстовото комуникиране с компютъра, без графика, цвят, да не говорим за мишка – нещо подобно представлява това, което днес ползват слепите. Поради факта, че не могат да четат, те слушат. За да става това скоростта на четене е ускорена, а поради спецификата на интонацията на звука, генериран от компютъра първоначално той е напълно непонятен за нас, ненастоили се още. Постепенно, с вслушването, започваме да разбираме смешния забързан бъртвеж с гласа на създателя на синтезатора с говор на български език – Мартин Захариев. Благодарение на него през 80-те и Торос Хованесян по-късно, слепите потребители разполагат със софтуер, който им “чете” на родния им език това, което ние виждаме на екрана. За жалост този синтезатор има редица недостатъци, а и работи само за DOS. Подобна програма за Windows струва близо 520$, разбираме от Виктор. Сума непосилна за нашите условия, а и версията не поддържа кирилица – вечният нашенски проблем с компютрите.
През 1995 г. Хюсеин Исмаил, интелигентен и амбициозен млад човек, напълно незрящ, решава да учи програмиране, с цел да подобри вече съществуващия български софтуер за слепи. Неговата приятелка му чете книги за Асемблер, а той практикува на своя 286 и скоро създава, на базата на гореспоменатите “четящи” програми, своята “Ехо 1”, все още за DOS, но с много улеснения – стои резидентна, разбира фонетична и БДС кирилица и др. Понастоящем Хюсеин е Координатор на Фондация за подпомагане на слепите студенти. Завършил Право в Софийски университет, той вече е практикуващ юрист, но хобито “програмиране”, както и желанието да довърши започнатото го карат да продължава да работи върху своята програма, вече във вариант за Windows.
“DOS е много удобен за нас. – споделя Виктор – При изцяло графичния Windows скрийн рийдъра решава какво да ти чете, докато при DOS е ясно, а и за какво са ни графики на нас”. С носталгия си спомня времето на BBS-ите. Един от любимите му бил този на д-р Григор Вачев, където условие да вземеш нещо било това да изпратиш. Виктор започнал да “набира” текстове, които жена му диктувала, за да може да получи повече от така жадуваната литература. Започнал да “събира книги” в текст на дискети (сега търси софтуер за CD recorder под DOS, за да ги копира на по-сигурен носител от старите 5.25” дискети). За жалост почти никое издателство не се съгласява да дава изданията си в дигитален (адекватен за ползване от слепите) вид. Главно с помощта на Интернет Виктор е събрал е над 200 MB txt компресиран обем. С FTP търси и продължава да обогатява колекцията си с текстове. Благодарен е на сайтове като “Словото” и …, на които дължи част от българската класика. Всички със нарушено зрение, които ползват мрежата, събират и обменят файлове. Постепенно обогатяват с литературни творби библиотеката и читалището за слепи.
Броузера и мейлъра, които се използват са много странни, далеч от това, което ние използваме и начина, по който го използваме. Dial-up се осъществява трудно, различно е за всеки доставчик, настойките отнемат доста усилия. При “разглеждането” на страници графичните изображения се индексират и само ако са с “ALT” маркер слепият потребител разбира за какво се отнасят. Същото е с линковете. Всичко, на екрана се изписва с текст, а софтуера го изчита. Повечето от сайтовете остават напълно пусти и “невидими” за незрящите (напр. сайтове, правени изцяло на Flash, без HTML версия). Програми като ICQ и IRC, също са недостъпни, “но затова пък MP3 работи и под DOS!” – казва Виктор с искрица радост в гласа.
Първа от хората с нарушено зрение у нас в Интернет е Даниела Димитрова. Тя използва достъпа до мрежата главно за електронна поща. Общо в момента слепите потребители на Интернет у нас са седем, живеещи предимно в София. Струва ли си да се повдига въпроса при толкова малка група потребители със специфични изисквания? Убедени сме, че да! Виртуалният свят е много по-необходим за тях, отколкото за нас. Комуникацията, макар и усложнена от техническите детайли, е много по-жизнено необходима. За слепите on-line информацията е по-достъпна, от почти всяка друга медия. Малкото усилия, които може да коства създаването на сайтове, които те могат да “четат”, си заслужават.
Преди три години световният консорциум за World Wide Web обяви кампания за създаване на “възможни за разглеждане”, за хората с различни нарушения, сайтове. Всяка година от тогава април се обявява за Месец на достъпността в Мрежата. Заслужава си да се замислим.

Жюстин Томс
20.04.2000 г.

Ура за Константин Павлов Комитата, abv.bg и Първите в българския интернет

konstantin

Споделено с … Константин Павлов Комитата

Този текст е изцяло взет от книгата Първите в българския интернет, на Горица Белогушева и Жюстин Томс (виж по-долу). Интервюто е направено през август 2002 година. Фактите и информацията са както са звучали и публикувани през 2002 година.

Снимката е тази, с която Константин Павлов е бил представен като член на журито на конкурса БГ Сайт 2002.

Константин Павлов Комитата е завършил ТУ- София, специалност “Радио и телевизия”. Бил е мениджър “Продукти и Развитие” в Нетинфо. Участвал в създаването и развитието на www.abv.bg, www.netinfo.to и www.gbg.bg.
От октомври 2000 г. досега е управител на Интернет агенция “Тримата”.
Член на журито на конкурса “Български сайт” 2002.

Помниш ли първия път, когато бе онлайн?
Спомням си го много добре. Беше в далечната 1995 или 96-а г. Работех в една фирма и шефът ми каза, че ще ми покаже нещо много интересно на компютъра. Бях чувал за Интернет, но имах съвсем смътна представа какво представлява. Той отвори някакви прозорци, писа някакви загадъчни команди, телефонът пищеше като факс. И в моето съзнание остана, че Интернет е програмата Netscape, където трябва да се напише горе Yahoo.com, и така Интернет тръгва. По-късно разбрах, че и друго нещо да напишеш, пак тръгва. Първата страница, която разгледах, бе от “Интересни линкове” на Yahoo – страницата на Хилъри Клинтън. Стори ми се нещо страхотно тогава.

Кога и как Интернет стана твоя професия?
През 1997 г. бях вманиачен Интернет потребител. Живеех в чужбина и най-евтината и бърза връзка с България бе Интернет. Така че бях редовен посетител на едно кафене, даже прекарвах цялото си свободно време онлайн – IRC, мейлове и се опитвах да намеря начин, по който да изкарвам пари от Интернет. Когато се завърнах, продължих да мисля по темата с моя приятел Любо Иванов, като идеите варираха – от онлайн казино до порносайтове. Не се спряхме на никой вариант.
С Любен и Виктор сме съученици от гимназията. Виктор бе вече в Америка и бе споделил с Любен, че там има някаква мания за Интернет, печели се много, трябва и ние да направим нещо тук. Аз се включих трети в групата, те двамата вече имаха някакви идеи. В деня на първия ми разговор с Любен публикувах първата си лична страница. Той каза, че замисля нещо, и бе супер изненадан, защото без да ми каже познах, че ще ми говори за уеб.
Първоначалната идея на Нетинфо бе да съдържа информация за самолетни билети, екскурзии, издания, чатове, пощи, магазини – въобще един малък Интернет – нещо изключително разклонено и подробно. Идеята бе един студент на 4 часа да работи в някое жилище, за да не взимаме офис. Така трябваше да започне. После естествено се убедихме, че се изискват много повече усилия, друг подход. Ключов момент, който решително ни тласна напред, беше привличането на Любо Иванов, който се прояви като талантлив програмист и мениджър в Нетинфо. Стартирахме през ранната пролет на 1999 г., тъкмо за обявяването на Оскарите.
Бях абсолютно пристрастен. Работата ми в Нетинфо представляваше всичко за мен, целият ми личен и служебен живот. Аз бях погълнат 100% от нея. Известно време работех и в друга фирма. От май 1999 г. напуснах другата си работа и вече нямах никакви спирачки. От сутрин до посред нощ работех.
Сменихме три офиса. Първо бяхме на “Народно събрание”, в една много малка стаичка. В началото с един компютър, после с два, четири … Най-тежкото решение, което взехме, бе за втория компютър. След това усетихме, че сме в правилна посока.
Нещо много интересно за Нетинфо – нямахме собствен Интернет, ползвахме dial-up. От 1-2 служители до 40 -– всички излизахме през един телефон, което, от една страна, не беше много хубаво, но от друга страна, ни научи на някои полезни навици.

Как се случи всичко с Гювеча?
Колкото и да бяхме самоуверени, а ние бяхме много самоуверени, смятахме, че всичко можем да постигнем, решихме, че не е необходимо да градим всичко от нулата, а можем да придобием нещо. Тогава имахме абсолютно погрешната концепция за това как да направим сайта си посещаем. Идеята бе да наблегнем на съдържанието. Изхождахме от грешната предпоставка, че уеб услугите в България са вече прекалено развити, всичко е направено (говоря за 99-а г.). Ще направим огромно уеб списание, развлечения, информация. Срещахме се и обяснявахме, че се занимаваме със съдържание, и много хора ни гледаха учудено. В крайна сметка, оказа се, че съдържанието не е това, което ще ни избута. Изискват се огромни усилия, изисква се качествен екип, а това е нещо, което не се гледа от много хора. А според нашия бизнес план трябваше да достигнем определена посещаемост.
Оказа се, че рекламата на Нетинфо в Гювеч има огромен успех. Даваше ефект, многократно по-голям в сравнение с останалите средства, които ползвахме. Дадохме няколко хиляди лева за хартиена листовка, а срещу никакви пари в Гювеча (след уговорка с Павката) имахме 4 пъти по-голяма посещаемост. Днес ни изглежда смешно, но тогава се учудихме. Платихме си за един много скъп урок.
Започнахме да разглеждаме една по една медиите. Оказа се, че зад повечето стоят сериозни планове, фирми. И се оказа, че най-голямата за тогава медия – Гювечът, се прави от двама ентусиасти – Павел Калинов и Жоро Сербезов. Решихме, че имаме общи интереси. Беше малко смешно. Водехме предварителни разговори. Но в един момент се оказа, че те негласно са ангажирали Гювеча, т.е. бяха направили дружество, съвместно с “Орбител”. Фирмата беше създадена, но нищо не беше направено. Гювечът тогава бе преопакован в нов портал – Hit.bg. Цялата база бе пренесена. Даже все още в Хит-а голяма част от линковете, описанията са като в Гювеча, с коментарите на Павел Калинов, които не можеш да сбъркаш никога.
Употребихме много красноречие, много дипломация, в разговорите с Павел и Жоро. Те се убедиха, че е по-изгодно да работят с нас. На практика преди това Гювечът не съществуваше в правното пространство, а ние го легализирахме.
Ние дълго го експлоатирахме, а не го развивахме. Няколко пъти му сменихме първата страница. Но не направихме нищо, за да сменим техническата основа. Бе отново път, дълъг и тежък, с много проби и грешки. Първите технологии, с които почнахме, бяха Windows NT, върху него Netscape сървър и Oracle. След няколко месеца проби се оказа, че тази комбинация не става. Написахме едно обширно задание за преработка. Сменихме платформата с по-надеждната Linux – Apache. Нашият изключителен програмист Митко Серафимов написа всичко, оргинален български софтуер, на основата на, написа Oracle търсачка и директория. Ние направихме още нещо уникално за България – написахме оригинален български продукт, за българския пазар; въведохме професионално пълнотекстово търсене – с една търсачка на световно ниво; използвахме статично-динамична структура – сайтът се управляваше в база данни, а се експортваше в статична структура; в указателя нямахме нито една директория, която да се разполага на повече от една страница. Разбира се, много помогна и Катя Димиева, която измисли сегашния домейн на Гювеча –дълго време преди това той страдаше от трудно изписване.

Разкажи ни за Abv.bg.
Abv.bg-то беше страничен продукт. Кой измисли името? Има няколко отговора – според Любен е той, а според мен – аз. Предполагам, че и двамата имаме дял. Името го измислихме в едно заведение. На мен не ми даваше мира името на Нетинфо с това, че е дълго и сложно. Още повече, дори на наши мероприятия хора като Сашо Грозев, вместо Нетинфо казваха Инфонет. Dir.bg са с такова име … В крайна сметка направихме с Любен брейнсторминг за късо и лесно име и излезе Abv.bg. То всъщност трябваше да замести Нетинфо, като име на нов портал, който да се съревновава с Дир-а. Всъщност тогава не смятахме Дир-а за особена конкуренция, главно името ни правеше впечатление. Смятахме, че тъй като разполагаме с добър гръб и перфектен екип, можем да задминем всички.
Но в един момент ни обзе чудовищната инерция при Интернет проектите, която пречи на нещата бързо да се променят. Има много неща, които трябва да се съобразяват. Колкото повече време минаваше, толкова по-трудно ставаше. Ние все пак регистрирахме търговска марка Abv.bg, взехме домейна. Но не правихме нищо. Мислехме при един от поредните редизайни да сменим с Abv.bg.
През лятото на 1999 г. работехме с една фирма – Авеста, с която, колко сме били наивни тогава, направихме договор за разработка на софтуер и между другото – една поща, срещу което им хоствахме разни неща. Те не се справиха, както очаквахме, и се наложи да се включим и ние. И през декември бяхме готови. Определихме ден и час да пускаме пощата и минути преди да я пуснем, администраторът пита – на какъв домейн да я пуснем? И в движение решихме, че на Abv.bg е най-подходящ. И така стана изведнъж, решение за 5 минути. След това с Любен и Богомил бяхме за Нова година в Прага и с голямо удоволствие ходихме в един компютърен клуб да си проверяваме пощата. Беше период на невероятна еуфория. Посещаемостта растеше постоянно. Имаше нещо подобно на Закона на Мур – посещаемостта се удвояваше всеки две седмици. И това в един доста дълъг период от време, чак до лятото на 2000 г. Ние, без да усетим, бяхме създали нещо много привлекателно. Междувременно поехме продукта изцяло в наши ръце, пренаписахме го. Важно бе, че проектът не бе затормозен от излишна бюрокрация.
С пощата направихме за първи път много неща, което не е изтъквано. Това са:
Въвеждането на терминологията, специално за понятията от пощата. Заслуга на нашия екип е, че преведохме термините – кутия, кошче, изпратени, чекмедже … Сега изглежда тривиално, но наистина отделихме доста време за мислене по това – да не звучат смешно.
Оправихме и интерфейса. Преди това пощите имаха стандартен интерфейс, бяха готови чужди продукти, адаптирани. Ние положихме особени усилия в интерфейса. Като привърженик на Якоб Нилсен извадих списък с препоръки за ползваемост, направихме няколко класически теста (контролна група от 5 човека, задачи) и грешките лъсваха, оправяхме ги. Така достигнахме едно добро ниво.
Още нещо, което първи направихме в България – осигуряването на поддръжка. Пак започна случайно. Главният програмист получаваше всички мейлове с оплаквания. Оказа се, че трябва да отделя много време за обработка, което не бе целесъобразно. Затова спешно назначихме човек за поддръжка. С това много се гордея.
Добавихме уведомяване за нова поща по SMS, ICQ и пейджър.
Добавихме и “Чекмедже” – възможност да се пазят файлове онлайн.
Получавахме много писма от потребители, доволни и недоволни. И освен това получихме признанието за най-добра поща на 2000 г.
За развитието на Нетинфо след края на 2000 г. не смея да давам оценки.

Родното уеб пространство днес?
Имам чувството, че българският Интернет се държи много здраво, но със съвсем леки стъпки отстъпва назад, за сайтовете говоря. Стремежът към съвършенство, който съществуваше в началото, сега е отстъпил място на маркетингови трикове, спестяване … От гледна точка на това, което се появява – има отстъпление. Може би това е логичният начин да се развиват нещата, може би просто нямаме пари да си позволим качество.

Как виждаш бъдещето на Интернет?
Въпреки всичко, което се случи напоследък, не съм си променил мнението за Интернет. Все още смятам, че е блестящо, невероятно и напълно непредсказуемо място. Сигурен съм, че някой може да опита да го предвиди, изчисли, но дори ние, които сме от толкова време в този бизнес, не можем да си представим как точно ще се променят светът и Интернет в бъдеще.
Но ние имаме и отговорност към Интернет, в частност – към българския. Много хора използват Интернет, за да бягат от действителността. Те казват “не ме интересува тази скапана държава, в Интернет всичко е супер, ще съм в Интернет и няма да се интересувам от нищо друго … “. Това е много погрешна позиция, защото, ако ние нямаме активна позиция по принцип в обществото, в един момент дори тази свобода, която имаме в Интернет, ще ни бъде взета – било чрез скъпи телефони, цензура, монопол, или пък някой ще ни наднича в мейловете. За да бъде бъдещето блестящо такова, каквото аз си го представям, ние трябва активно да работим за това.

2С Гори (Горица Белогушева) се видяхме по приятелски-професионално на бира през 2002-ра, след като бяхме написали статия “Първите 10 години на Интернет в България” за излизащия тогава вестник Интернет и решихме статията да прерасте в книга. Книгата“Първите в българския интернет” издадоха ИК Сиела през 2003-та, превъзходното й оформление дължим на Здравко Здравков, а корицата на Даниел Смиловски, отговорен редактор Любомила Малякова и редактор Виктория Лазова.

Минаха много години оттогава. Решиме, че е време да възродим част от съдържанието. Да му се усмихнем. Да измерим до къде сме стигнали с Интернета. Затова и в поредица публикации в този блог ще се появят част от интервютата от книгата “Първите в българския интернет”.

Ура за Георги Маринов, ePay.bg и Първите в българския интернет

g-marinov

Споделено с … Георги Маринов

Този текст е изцяло взет от книгата Първите в българския интернет, на Горица Белогушева и Жюстин Томс (виж по-долу). Интервюто е направено през 2002 година. Фактите и информацията са както са звучали и публикувани през 2002 година.

Георги Маринов – една от култовите и интересни личности в родното Интернет пространство.
В младежките си години се занимава с музика – джаз китарист. Завършва висше образование в Медицинска академия – София. Работи две години като психиатър. Научен сътрудник по медицинска информатика във ВМА – София, до 1991. Oт 1993 г. основател и управител на Датамакс АД. Участвал в разработените от фирмата банков софтуер (1993), система за клиринг и сетълмент на плащания с международни банкови карти (1998), Интернет платежна система – ePay.bg (1999), система за плащане на периодични сметки през цифрови и мобилни телефони – ePayVoice (2001), първия български Интернет банков клон (2001) и много други.
Георги Маринов е член на журито на конкурса БГ Сайт.

Първата и най-популярна система за онлайн разплащания у нас ePay.bg е дело на фирма Датамакс АД с ръководител Георги Маринов. Системата се разработва около 6 месеца и е промотирана за първи път на изложение, организирано от “Виа експо” на 13 октомври 1999 г. Първата банка, включена в ePay.bg, е Първа инвестиционна Банка – София. Около седмица след анонсирането на системата се включва и първият търговец – www.bgvirtual.com – електронен магазин, продаващ основно книги и музикални компактдискове.

Първата транзакция, осъществена у нас онлайн, е на 19 ноември 1999 в 17:34:25 часа на стойност 99 лв. Това е поръчка от Иво Байлов, програмист в Датамакс АД – компактдиск на ФСБ от www.bgvirtual.com.

Как започна всичко?
В средата на 90-те години се сформира БОРИКА като дружество на БНБ и в България започва прилагането на банкови карти. Нашата фирма беше създала и поддържаше по това време банковата информационна система на Първа инвестиционна банка. През 1996 г. банката започва да издава своите дебитни карти с помощта на картова система, разработена от нас. През 1998 г. започва издаването и на международните банкови карти MasterCard и Cirrus/Maestro. През 1999 г. БОРИКА обмисля идеята за разработка на софтуер за авторизация на плащания с кредитни карти. Но по онова време общият брой на издадените кредитни карти за страната е 2000 – 3000, докато дебитните са около 600 – 700 хиляди (днес са над 1 300 000). През пролетта на 1999 г. се срещнахме с г-н Александър Матрозов и ръководството на ПИБ и обмислихме идеята за система за онлайн разплащания с дебитни карти. Трябваше да разработим системата, да убедим банки, клиенти и търговци да се включат и практически да използват онлайн плащанията. Днес вече имаме 19 банки, включени в ePay.bg, и значителен брой търговци.
Сред първите онлайн магазини бяха Bgvirtual.com, Bgstore.com, “Орбител”, “Мобиком” и др.

Голям ли бе рискът? Или по-скоро това бе една авантюра? Защо се заехте с ePay.bg?
Инерцията бе голяма. Всеки ден слушахме как в САЩ се развива електронната търговия и какви печалби се реализират. Ние бяхме реалисти. Направихме ePay.bg най-вече за това, за да го направи все пак някой у нас.
Не е никак лесно цялата система да се осъществи, да заработи. Не е толкова трудно да се напише софтуерът. Трябваше да се осигури доверие и комуникация с банките, БОРИКА, търговците и клиентите. Трябваше да се познава в детайли механизмът на функциониране на картовите системи и още множество подробности.

Смяташ ли, че ePay.bg даде тласък в развитието на родния Интернет?
Приносът ни според мен е основно психологически. Това е една важна крачка – в началото на “светлото бъдеще”. Хората знаят, че го има, функционира и си казват “Дай да правим нещо …”.

Защо все още не са много популярни онлайн разплащанията у нас?
Основните проблеми са недостатъчната платежоспособност и липсата на търговци, предлагащи атрактивни онлайн стоки и услуги. За търговците не е лесно да поддържат скъпа и сложна онлайн търговия, при положение че трудно се постига възвращаемост на инвестициите. Освен това доскоро банковите карти не бяха достатъчно разпространени. За радост дойде вече времето, когато все повече предприятия плащат възнагражденията на служителите си чрез банкови карти – нещо, което наистина е по-удобно и по-евтино.

Кога очакваш “големия бум” в онлайн разплащанията?
Такъв няма да има. Всичко според мен ще става бавно и равномерно. Кривата върви нагоре, но няма да има революция, защото няма какво да я предизвика. Система за онлайн разплащания има, ePay.bg е нещо познато, остава да видим неговото по-масово прилагане.

Кои са основните потребители на системата?
Основно ePay.bg се ползва от частни лица. Най-активните потребители в момента са родените между 1975 и 1977г.
Общо за момента потребителите на ePay.bg са над 14 000, с над 5000 операции месечно.
След банковите и финансовите операции най-популярно е заплащането на услуги, заплащането на сметките за електричество, парно, GSM. Най-купувани са достъпът до Интернет, както и подаръци, книги, CD-та. Закупуването на стоки е около 10% от обема на всички транзакции.

Какъв е родноезичният Интернет днес, според теб?
Има много голямо разнообразие, но малко информация. Всеки изкарва нещо онлайн, просто за да го има. Целият спектър от теми е покрит, но голям обем професионална информация освен новини липсва. Няма сериозно съдържание. Много хора вече имат достъп до Интернет и това, надявам се, ще доведе до положителна промяна на тази ситуация.
еPay.bg и Законът за електронния подпис изиграха своята роля в това търговците, админстрацията и банките да приемат Интернет за надеждна и ефективна среда за бизнес. Тяхна е ролята да предложат съдържание в тази среда, не само фирмена информация. Тук е ролята и на университетите, които имат за задача да публикуват в свободно достъпен вид максималното възможно количество специализирана информация, макар това да е трудно и скъпо.

2

С Гори (Горица Белогушева) се видяхме по приятелски-професионално на бира през 2002-ра, след като бяхме написали статия “Първите 10 години на Интернет в България” за излизащия тогава вестник Интернет и решихме статията да прерасте в книга. Книгата “Първите в българския интернет” издадоха ИК Сиела през 2003-та, превъзходното й оформление дължим на Здравко Здравков, а корицата на Даниел Смиловски, отговорен редактор Любомила Малякова и редактор Виктория Лазова.

Минаха много години оттогава. Решиме, че е време да възродим част от съдържанието. Да му се усмихнем. Да измерим до къде сме стигнали с Интернета :) Затова и в поредица публикации в този блог ще се появят част от интервютата от книгата “Първите в българския интернет”.

Усмивки от старите ленти: Dir.bg от 30 април 2003 година

имам цяла колекция подобни спомени (клик за по-голяма картинка). годината е 2003-та. кампанията на Shell е наша – нескромно :)

тук уникалното е не само комбинацията брендове на първа на Дир-а, най-централното място онлайн за онова време, но и банерът “Зори, ще се омъжиш ли за мен?”

кой помни тез прекрасни времена … :)

мерси, Роси, че ме върна назад във времето

усмивки от старите ленти: интервю със Стив Круг от 2002-ра

Стив Круг, онзи известен експерт по ползваемост, чиито книги още четат младите уеб разработчици, беше член на жувито в БГ Сайт 2002

тогава използвах случая и направих малко интервю с него, ето части от него и линк към цялото (цък):

“За мен уеб е като да имаш огромна публична библиотека и огромен магазин в собствения си дом и те работят 24 часа на ден.”

“Ползваемостта е необходимо свойство за всичко, което ползваме – уеб сайт или тостер. Тя определя дали хората ще се справят с използването без да губят нерви и без да се откажат.”

усмивки от старите ленти: Георги Маринов Datamax в интервю от 2002-ра

готиният Жоро от 2002-ра е все още толкова готин и сега, а думите му звучат все още много актуално:

“Какъв е родноезичният Интернет днес, според теб?

Много неща има, но малко информация. Всеки прави нещо, просто за да го има. Целият спектър от теми е покрит, но голям обем професионална информация, освен новини, липсва. Няма сериозно съдържание. Много хора вече имат достъп и трябва да има вече и сериозно съдържание.

EPay.bg, Законът за електронния подпис бяха важни затова да накарат големите организации, които имат ресурс, да разчитат на това. Големите трябва да предложат съдържание, не само фирмена информация. Тук е ролята и на университетите. Тяхната роля е да образоват подопечните им студенти, както и останалото население. Но и те нямат средства за това, в момента.”

цялото интервю от август 2002-ра е тук

2010-та за бг уеб индустрията

годината бе тежка, но добра. според повечето хора в бранша – по-добра от предната. завършваме с ръст средно около 15% за по-големите медийни групи. общо обемът, по експертни оценки, е около 40 милиона за 2010-та, което не е никак малко. да, може и повече. догодина.

тенденции: пазарът да се фрагментира, да навлизат все повече играчи. сливания. интересът към реклама в чужди сайтове като фейсбук и гугъл.

второ издание на Български награди за Уеб на БУА, някак набързо; второ издание на WebIt през октомври, 11-то издание на БГ сайт през ноември.

излезе книгата ни с ДенисУспешен онлайн маркетинг. за уеб основно и почти единствен в традиционните медии продължи да пише Андриан Георгиев, Економедиа.

годината бе на груповото пазаруване и се появиха Zadrujno.bg, Grabo.bg, Kolektiva и цял куп подобни сайтове.

към неприятните случки ще остане падането на Dir.bg с изгорелите му сървъри през март, както и падането на Skype за ден през декември, което хвърли в паника доста хора.

последното тримесечие се активираха и двете браншови организации – БУА и IA България. проведоха се няколко срещи на хората, занимаващи се с онлайн реклама – формални и неформални. заговори се и за казуса с кукитата. по всичко това ще се продължи активно работа и през 2011-та.

със сигурност пропускам неща. дописвай.

коментарът на Росана Лаво за 2010-та

коментарът на Венци Костов за 2010-та