Ура за 5 години PravataMi.bg и интервю с Полина Берг

19429902_10213482115308131_2353173040369065051_nЕдва ли има активен българин, който да не е попадал, използвал и радвал се на сайта Правата ми. Е, платформата навърши 5 години наскоро и по този повод си говорим с Полина Берг от екипа на Правата ми.
5 години pravatami.bg – какво се промени за тези 5 години? Станаха ли хората по-информирани за правата си? При вас какво се промени?
5 години е доста дълъг период. Например, за 5 години едно дете за първи път се усмихва, пропълзява, след това прохожда, проговаря, създава приятелства, развива се като личност. Както и едно малко дете, през първите си 5 години pravatami.bg извървя дълъг път. Екипът публикува няколкостотин Права, които помогнаха на повече от 2,5 милиона потребители да се чувстват по-уверени, да познават правата и задълженията си в различни житейски ситуации.
Проектът се разви и в други направления. Създадохме Школа на pravatami.bg, в която се събират амбициозни и предприемчиви хора с желание да създават компании, да придобиват нови знания и да ги споделят помежду си. Онлайн курсовете на pravatami.bg от друга страна дават възможност на всеки да получава синтезирана и практична правна информация по конкретна тема. Започнахме да предлагаме и фирмени обучения на правна тематика.
Не мога да кажа дали хората са станали по-информирани за правата си. Искренно се надявам, че е така. Мога обаче да кажа, че хората, които искат да се запознаят със своите права и задължения, имат възможност да го направят и то само с три клика на мишката в pravatami.bg.

Какви са основните теми, по които хората ви търсят?
Хората се интересуват основно от въпроси, които ги засягат пряко и в момента. По мои наблюдения, рядко човек започва да чете например какви са правата му при отменен полет или как да си регистрира колата в КАТ, ако не се намира именно в такава ситуация. Нашите данни все пак сочат, че едни от най-четените Права са на теми, свързани с правата ни като потребители и правата ни на работното място.

Има ли различни въпроси, идващи от различни места на страната, тенденции
в това отношение?
Тенденция, която наблюдаваме е, че повечето потребители на pravatami.bg са от големите градове. Това е разбираемо, понеже именно те имат непрекъснат достъп до интернет и съответно до информация. Относно въпросите на потребителите, в pravatami.bg се стараем да разкодираме общата нормативна уредба в определена житейска ситуация, така че всеки човек да бъде запознат със своите основни права и задължения. При въпроси относно конкретни казуси обаче, ние винаги съветваме нашите потребители да се обърнат към адвокат.

Помагат ли социалните мрежи и Интернет като цяло хората да са по-активни?
Информацията в днешно време е най-ценният ресурс според мен. Благодарение на социалните мрежи и интернет хората имат почти неограничен достъп до информация, имат възможност да да научат за събития, случили се на хиляди километри от тях 5 минути след събитието, да се запознаят с различни гледни точки, да споделят собственото си мнение. Когато човек има информация, той може да формира аргументирано собствено мнение, собственото мнение му помага да не бъде безразличен, а липсата на безразличие води до активно социално поведение. Затова и отговорът на въпроса ми е – да, социалните мрежи и интернет като цяло помагат на хората да са по-активни.

Кои са основните предизвикателства в ежедневната ви работа по сайта?
Предизвикателствата са наистина много. Както всяко НПО основните предизвикателства са да мотивираме повече хора да се включат в каузата ни като доброволци, да покриваме разходите се въпреки липсата на финансиране и най-вече да вървим напред.

Пожеланието ви към идните години – какво планирате и къде искате да стигнете?
Пожеланието ми е хората да не са безразлични към случващото се около тях – да търсят информация и да бъдат активни. А ние в pravatami.bg ще направим всичко по силите ни, за да осигуряваме актуална и практична информация, докато един един pravatami.bg се превърне в Google за права и задължения.

Благодаря, Полина! Поздрави за целия екип!
Успех от мен!

Избери да си по-добър. Ура за Димитър Михайлов и BB-Team!

21105542_10155521025728463_6170442690490348975_n

Димитър Михайлов, познат повече като Митко от BB-Team е усмихнат, делови, последователен и уверен в стъпките си млад човек. И няма как да не е успешен със силните качества, които притежава – перфекционист и работяга.
Митко развива бранда BB-Team вече 18 години – уау!

За пътя в дигиталното и в спорта, инженерството и фитнеса, за успеха и развитието – говорим си с Митко в това интервю :)

Как дойде BB-Team и какви бяха първите години на проекта?
Годината е 1999. С приятели от квартала решихме да посетим зала по вдигане на тежести и да започнем да тренираме. Логичният въпрос беше “как”. Там имаше много желязо и уреди, а ние нямахме никаква идея какво да правим с тях.

Бях намерил руски и български учебници по физкултура, където имаше общи насоки. Тъй като ние бяхме 10-тина момчета, си помислих, че ще е по-лесно, ако просто кача тази информация някъде, за да е достъпна до всички тях.

Тогава имах най-бързият модем в нашата фитнес банда, бях чувал за HTML и беше логично аз да се нагърбя със задачата.

Нямах никаква представа какво правя и накъде ще се развие този сайт. Интуицията ми казваше, че има смисъл да се занимавам с него.

Това е и причината да продължих аз самият да спортувам редовно, както и да намирам своя прочит на това, какво е да живееш целесъобразно, да се грижиш за здравето и физическата си форма.

Бидейки свидетел на все по-увеличаващия се брой хора, които симпатизират на BB-Team, както и на все повечето проблеми, които гравитират около фитнес индустрията, съзнавах, че “тук има нещо”, което ми е адски интересно и с което бих искал да се занимавам професионално. И така до ден днешен.

Какво е новото днес и твоята роля в този процес?
През последните няколко години работихме в посоката да предложим не само информация и среда за общуване, но и конкретни решения на проблемите, които виждахме.

Има много начини да се грижиш за себе си и да бъдеш във форма. И това в никакъв случай не е проблем.

Проблемът често е, че обикновеният човек, с всичките си ангажименти и отгоровности в ежедневието, среща трудности да разбере и избере работещото за себе си решение.

В тази връзка разработихме консултативни и обучителни програми, чрез които не просто предоставяме още информация, а планираме и предприемаме действия заедно с нашите клиенти.

Екипът на BB-Team е в ежедневна връзка с всеки клиент и проследява, дали и как последният прогресира.

Специфичните познания за движението, човешкото тяло, храненето, психологията на промяната са основните, които ти дават увереност за продуктите на BB-Team или има още някаква тайна съставка в мотивацията ти да се занимаваш именно с това?
Не мисля, че има нещо тайно. Избрах тази професия, защото ми позволява да развивам личните си интереси и да ги прилагам в услуги, чрез които клиентите ни постигат желаните резултати. И всичко това да бъде базирано на един коректен бизнес.

Какво дава Интернет средата за проекти, свързани все пак толкова много с живота извън Интернет?
Интернет ни дава възможност да сме в постоянен контакт с нашите клиенти и да следим по лесен и удобен начин как прогресират по пътя към поставената цел.

Това е възможно днес заради бързата връзка и множеството възможности, които мобилният телефон ни дава – чат, видео, снимки и лесен обмен на всичко това.

Кои сектори или типове хора имат най-вече нужда от услугите на BB-Team?
Практически всеки човек, за когото здравето и поддържането на физическа форма са приоритет, може да се възползва от нашите услуги.

Поставям здравето на първо място, защото често сме свидетели на хора, стремящи се към цели, за която “плащат” именно с него.

Най-голямото ти предизвикателство, свързано с BB-Team до момента?
Фитнес индустрията провокира към лесни начини да печелиш от аудиторията си. Щастлив съм, че през всичките години досега останахме верни на принципите си и не залитнахме към бързите пари, а базирахме бизнес модела си на това, от което клиентите ни имат нужда – добронамерено отношение и резултати.

Повече за Димитър Михайлов на личния му сайт тук.
Митко във fb i li.
И разбира се – BB-Team тук.

Корпоративните блогове – няколко прекрасни български примера

corporate

Темата за корпоративните блогове ме вълнува, не само защото съм фен на блоговете, но и защото виждам все по-серозното им навлизане при компаниите на Запад. За съжаление, макар корпоративните блогове да не са ново явление, все още качествени такива, списани и от големи и от малки компании се броят на пръсти. И за да дам едно рамо, пък и поглед на най-добрите – ето списък:

Блогът на ПИБ
http://blog.fibank.bg/

Блогът на Уникредит Булбанк
https://www.unicreditbulbank.bg/bg/blog/

Видима Идеал Стандарт блог
http://blog.vidima.bg/

Блог Екопак
http://blog.ecopack.bg/

Блог Имоти Доверие
http://www.blog.imotidoverie.bg/

Блог на Руал Травел
https://blog.rual-travel.com/

Блог Овъргаз
http://blog.overgas.bg/

Блог на Камакс
https://www.kamax.bg/blog/

Блог на Ремонт Експерт
http://remontexpert.bg/velikdenska-ukrasa-bez-mnogo-usiliya/

Блог на Либхер България
https://blog.liebherr.com/domakinski-uredi/bg/

Блог на Ей Би Си Дизайн енд Комюникейшън
http://blog.abcbg.com/

Още за корпоративните блогове и как максимално да извлечем полза от тях има в тази статия тук.

Колко полезни са #OpenData за теб, за мен, за всички. Боян Юруков

0766086001439535334_489955_600x458

Нали познавате Боян Юруков (http://yurukov.net/blog/)? Вероятно като блогър, граждански активист, любител на фактите. Много, много неща може да се кажат за Боян (ама наистина е от тези доста действащи и вдъхновяващи личности)! Тук, в продължение на темата за отворените данни, защото я намирам за изключително важна в етапа на развитие на демокрацията в България, продължавам серията интервюта и след Теодора Гандова и Божидар Божанов е ред на Боян.

От къде възникна големия ти интерес към отворените данни?
Трудно ми е да посоча в каква връзка точно съм осъзнал ползата от тях. Навярно покрай регистъра за безследно изчезнали Lipsva, когато осъзнах, че няма място, където да се получи надеждна и навременна информация за случаите на изчезнали. По същото време се рових доста и в статистиката на НСИ и различни отчети на институциите. Видях колко нюанси имат данните и колко е важно да се знае методологията на събирането им и условностите свързани с нея. Най-важното обаче е да са въобще достъпни, тогава, преди 7 години, това въобще беше така. Докато при случаите на изчезнали и издирвани напредък изцяло липсва, виждаме все повече отворени данни в много други институции. Особено в последните две години.

Най-търсените при теб (в блога ти) статии и визуализации с отворени данни по коя тема са?
По брой общо посещения – навярно статиите за родените българчета в чужбина, за секциите в чужбина и последно – за жертвите от ЖП катастрофите. Сериозен интерес имаше към анализа на данните от Фонда за лечение на деца. Щеше ми се да има доста повече да има внимание и към графиките за замърсяването на въздуха и демографията. Има обаче теми, за които пиша, където и 500 посещения са много, тъй като сферата на хората, които се интересуват от това е доста малка. Пример за това са географските данни на страната, визуализацията на регистрираните кучета в Пловдив и други.

Какво още може да се направи, за да се отворят повече данни на повече институции у нас?
Няколко неща са. На първо място трябва да се започне със солиден пакет от данни, които да се отворят и смеят да твърдя, че това вече е направено. Второ, трябва да има ясни изисквания и стандарти за софтуерните системи и процеси. По тази точка е поставено добро начало. Не на последно място обаче, трябва да се покаже както на обществото, така и на служителите, че отворените данни са полезни в ежедневието и работата им. Това е работа на неправителствените организации и журналистите, но държавата може да има значителна роля чрез хакатони, състезания и грандове. Поне това показва опита на държави като Великобритания, Германия и САЩ. Видимостта на нуждата и ползите от тази прозрачност и свързаност ще накарат самите служители да гледат на отворените данни не като на поредното хрумване и ПР акция на политическото ръководство, което временно се е намърдало на трона, а на неизменна стъпка от работата им която всъщност улеснява всичко останало. Някои вече виждат това, тъй като работата им куца от липсата на достъпни данни между частите на самата администрация. Други ще се опитат да блокират отварянето на данни, защото ги смятат са своя собственост или просто защото ще станат излишни като се автоматизират справките, които те досега са правили на ръка. Разпознаването на едните от другите и давайки добри инструменти в ръцете на първите ще е ключът към въвеждането на отворените данни в администрацията. Това не само ще ускори работата им и ще спести пари от бюджета, но и ще направи отварянето на данни в обществения сектор устойчив процес. Данните, които получаваме от администрацията трябва да са страничен ефект от подобрената работа, а не просто допълнителна услуга.

Липса на желание, липса на грамотност или укриване на факти, според теб, е основния мотив да не се случва лесно този процес?
От всичко по малко. Има наистина хора в администрацията, които умишлено искат да блокират прозрачността, но в по-голямата си част говорим за липса на ресурс или желание да се свърши поредното задължение, с което са натоварени служителите. В не по-малка степен процесът боксува заради смесените сигнали от ръководството и непостоянните усилия в посока отворени данни. Освен, ако отворените данни и информационната свързаност не се превърнат в норма, качеството и достъпността на публичната информация ще си останат просто прищявка на конкретния чиновник или политика на ръководен пост. Такива са, например, общо взето всички регистри в Министерството на здравеопазването.

Какви ползи може да има бизнеса от отварянето на данните и можеш ли да илюстрираш с реални примери от чужбина?
Отворените данни идват с големи обещания, което прави неизбежно разочарованието. Несъмнено има доста преки ползи от тях, като нишови приложения и информационни услуги. В по-голямата си част обаче те служат за основа на много други дейности. Пример за това са анализите не PWC и The Guardian базирани на отворени данни. Все повече компании за сравнение на имоти, коли, образование, застраховки и услуги използват публични отворени данни, за да подобрят точността си. Дори компании като Monsanto и Dupont разчитат на отворени данни, за да анализират по-добре реколтите. Компании в различни сектори използват публичната информация в управлението на риска. Много от приложенията, които използваме на телефоните си използват в една или друга степен отворени данни за времето, трафика, географски данни, замърсяването, статистика и прочие. Отворените данни все повече се превръщат във информационна инфраструктура, която подпомага частния сектор по аналогичен начин както магистралите и оптиката. Макар шепа компании да печелят пряко от отворените данни на администрацията, те ще помогнат на много други да подобрят услугите си.

Какво пожелаваш на България за 2017-та?
Повече решения базирани данни, по-малко сензации от екрана без връзка с реалността. Повече журналисти и чиновници с базово ниво на грамотност в обработката на данните, по-малко хартия и печати. Най-вече, да ускорим напредъка, който видяхме през 2016-та, а не да се връщаме назад.

Ако не сте чели при Боян последните му неща – доооста любопитни (както всеки негов пост):
Няколко интересни числа за българите в Германия

Колко опасен е ЖП транспортът в България

Равенството между половете по заетост и заплати

10 изумителни тайни за Уикипедия и уикипедианците

15497515_10210284932432762_936492248_n

Уикипедианците на първата Национална уикипедианска конференция – 17.12.2016, София

Вдъхновена от провеждащата се този уикенд първа Национална конференция на уикипедианците в България решавам да споделя с вас няколко бомбастични тайни за Уикипедия и уикипедианците, които вероятно силно ще ви изумят. Или поне ще ви усмихнат!

1. Уикипедия е най-голямата енциклопедия в света. Естествено, че това и децата го знаят, но често никак не го обмисляме в същинския му мащаб. Най-голяма като обем информация, разнородна информация, езикови версии, свързаност, мултимедийно съдържание, без лимит на обем за статии, с различен праг на значимост от традиционните енциклопедии, безплатна, онлайн, винаги и по всяко време на един клик разстояние от всеки от нас. Съмнявам се без значение дали сте ученик, студент, работещ, пенсионер, да не използвате Уикипедия почти ежедневно. Е, за това говорим – най-голямата. Ама наистина.

2. Уикипедианците са хора. Уха! Хора, съвсем обикновени хора като вас и мен. Например сред тези на снимката по-горе има инженери, програмисти, маркетолози, активисти, научни работници, собственици на бизнеси, биолози, географи, психолози, лингвисти, студенти. Знам, че онлайн звучат доста анонимно и човек дори да знае да погледне на статията “история” не може да си представи и осмисли, че цялото това съдържание са го писали обикновени хора, ден след ден, редактирали, обогатявали, за да е достъпно когато ни трябва.

3. Уикипедианците са извънземни. Макар и на вид обикновени хора уикипедианците са извънземни. Или вероятно звучат като доста луди в очите на мнозина – вместо да почиват в почивното си време, в свободното си от професии и работа време те допринасят, без заплащане, доброволно, с трудолюбие и ентусиазъм, за да има качествено съдържание за всички нас в Уикипедия. Да, това със сигурност ги класира в графа “извънземни”, нали?

4. Уикипедия помни и знае всичко. Ама всичко! Всяка версия на страница се пази, така че даже да изтриете нещо (нарочно или без да искате) – то лесно може да се възстанови. Също може да се види – има информация по мнооого теми (например от Радошевици, област в Сърбия до Фируз I, персийски владетел и още и още.

5. На български език има 223 872 статии към 17 декември 2016 г. И още любопитни данни тук. И това колкото и да звучи много, всъщност е малко. Е, най-доброто предстои!

6. Българската уикипедианска общност си има блог.
Тук е https://blog.wikimedia.bg/

7. Да пишеш, допринасяш за Уикипедия Е доброволчество, общественополезен труд. Така че – доброволци от всички страни – обединявайте се! Без извинения и без оправдания.

8. Уикипедия на български език има от цели 13 (уха!) години!
Подробностите са тук.

9. Уикипедия се финансира изцало от дарения и всеки може да дари, ако не му се ще да допринася по друг начин – подробностите са тук.

10. Всеки, всеки, всеки може да създава, пише, допринася за разпространението на сободното знание и Уикипедия. Началото не е трудно и има доста разработени помощни материали. Има и един Вълшебник, който да ви води за ръка при първите стъпки.

Хайде, достатъчно за момента. Ако все още не се окуражавате да започнете да допринасяте поне дайте по един лайк във фб на Уикипедия България.

Три пъти Ура! за Стоян Георгиев и Goodlife

11289722_10153316993422141_1947604810_n

След толкова много уеб проекти как стигна до Goodlife.bg?
Лесно, но пътуването беше дълго. Goodlife се роди най-вече благодарение на небцата и интересите ни, на мен и на съпругата ми.

Всичко започна един ден преди около три години. Бяхме си купили фотоапарат, който снимаше видео, а много искахме да направим в Уебкафе нещо свързано с готвене.
Опитахме с външни автори, но ни се искаше да участваме повече в процесите и решихме да опитаме да снимаме видео рецепти сами.
Десита готвеше, аз се правех на оператор.:)
Направихме няколко рецепти и ги публикувахме в уебкафе, изненадващо за нас към тях имаше приличен интерес. Но за нас по-интересно беше, че много приятели ги бяха приготвили и бяха доволни от резултата. Това така ни запали, че за 18 месеца заснехме около 200 рецепти. Така се родиха рецептите.
Почти паралелно с готвенето решихма да добавим към съдържанието на Уебкафе и материали за качествено кафе, чай и вино, защото сме запалени по това.
Запознахме се с хора от пазара, а с някой от тях станахме и семейни приятели. Така случайно с Йордан Дъбов, който внася и пече най-качественото кафе в България, на една вечеря стана въпрос дали на база опита ми в уеб да не опитаме да направим нещо и да започнем да продаваме неговите продукти – чай и кафе.
Решихме да опитаме, а наш приятел Константин от Webdesignbg.com ни направи подарък – един онлайн магазин.
Измислихме името, но нямаше как да минем и без другата голяма любов – виното.
Там ни помогнаха страшно много Яна Петкова, която ни въведе в пазара, направи ни винената селекция и ни запозна с вносители и производители на вино.
И Емил Коралов от DiVino, който ни даде материали за вино, и още много ценни съвети и контакти.
Така преди около 2 години се появи Goodlife, като онлайн магазин за гурме кафе, гурме чай и вино. Пуснахме сайта, но беше повече за кеф и проучване на територията. Така до момента, в който продадохме Уебкафе в началото на 2014 и трябваше да изберем нова посока. И отговорът си дойде сам. Имахме хубав домейн, някакъв опит с онлайн продажби, доставки, достатъчно контакти на пазара, видео рецепти, които стават все по-добри. Направихме студио за заснемане на рецептите, ходих на курсове по фотография, оборудвахме се с осветление и видео техника.

Трябваше да добавим и това, в което сме най-добри – интересното и качествено съдържание и да направим подходяща платформа. С Emarketing.bg бяхме работили заедно по мобилната версия на Уебкафе и аз бях доволен от резултата и начина, по който се работи с тях. Така с проекта в главата започнахме работа и мисля, че резултатът е задоволителен.

В интерес на истината имаме още работа по сайта. Трябва да направим адаптивния дизайн, да поизчистим малките бъгчета, които винаги се появяват. Но много искахме да пуснем сайта на рождения ден на Десита 30 май. В общи линии е това.

Какво е нужно за повече goodlife в живота ни и има ли го на сайта?
Няколко простички неща.
Повече внимание към детайлите. Да обръщаме внимание на хубавите неща, когато ни се случат, на хубавата храна, на хубавото вино.
Да проявяваме нетърпимост към неспазване на правила, закони и лошо свършена работа.
Желание да се учим непрекъснато. Желание да влизаме в нови територии и вкусове.
Желание да направим нещо хубаво с живота си, средата в която живеем и общността ни.

Готови ли сме българите да живеем по-добре и да пазаруваме онлайн?
Мисля, че се е оформила подобна група, която живее добре, търси нови продукти, хубави места, готова е да плати повече, за да подкрепи нещо готино и смислено и пазарува онлайн. Тези хора въпреки безумната ситуация, в която живеем, се чувстват добре в кожата си и на място.

Какво си пожелаваш?
Пожелавам си хората да влизат в Goodlife да си починат, да се почувстват добре, да прочетат хубав и смислен текст, да си купят нещо хубаво и да си кажат – Страхотен сайт.

От мен за Стоян, екипа и сайта Goodlife.bg – Успех!!!

Илия или какво е да си едновременно блогър и журналист

IMG_0687Илия Темелков е млад, а освен това е блогър от 16 годишен. Има як twitter и intsagram профил. Вече е журналист и наскоро гостува при студентите ми бъдещи журналисти в НБУ и разказа за това как намира баланс, вдъхновение за блогърството и журналистиката и приликите и разликите между двете. Та ми се стори инфото би било полезно и на други хора, затова се зарадвах, че прие да направим и това интервю.

Илия :)

Как ти помага блога да си журналист?
Блогът помага за младите журналисти по две направления. На първо място е опитът, който се събира с писането в блог. Дори да тръгнеш от истински глупави текстове, подобряването на писането става най-вече с писане и получаване на обратна връзка за него. В този смисъл блогът е перфектната сцена, на която можеш да показваш писането си, а приятели и непознати да са първите ти редактори, които ти помагат да вдигаш качеството. На второ място е публичността, която дава един блог, особено ако съумееш да го популяризираш по-добре. Тя води до някаква познаваемост на името на автора, което е полезно, а и до контакти с други хора от сферата, което е ключово във всяка професия.

А как се отразява журналистиката на блогването?
Блогът е добър старт, но когато дойде момента с level up и achievement unlocked той лесно се превръща в товар, който просто оставяш някъде. Не на всички се случва, но в повечето случаи след цял ден писане по работа нямам енергия и желание да пиша, затова и мога да кажа, че журналистиката действа доста лошо на блога. Естествено това е валидно, когато журналистическата ти работа е интересна и в ресори, които харесваш. Ако пишеш по теми, които са безинтересни, блогът се превръща в отдушник.

Има ли разлика в подхода и начина на писане в блога и за традиционни
медии, като журналист?
Има разлики в писането за всеки различен тип медия – книга, блог, списание, сайт… Дори за онлайн и хартиената версия на едно и също издание се пише различно. В това е и част от писателското майсторство, според мен, да знаеш къде и за кого пишеш, с което да насочиш посланието си към конкретния читател. Все пак главната цел на писането е да предаде идея от автора към читателя. В този смисъл блогът дава по-голяма свобода, тъй като там обхватът на идеи, които можеш да си позволиш да предадеш, не е ограничен от спецификацията на изданието, нито от очакванията, че щом е във вестник, например, написаното е проверено от три източника.

Защо би препоръчал на колегите – бъдещи журналисти да списват блог?
Не само на тях, а на всеки, който иска да пише, дори да не е професионално. Писането е една от най-ценните форми на себеизразяване, която ти помага да оформиш завършена мисъл, да превърнеш някоя идея в послание, да предадеш частица от себе си на читателите. За целта трябва да се научиш да извършваш тези дейности, а това идва с практиката. Блогът е платформа, в която имаш свободата да бъркаш, което е важно за всеки старт. Както казах и по-горе блогът може да донесе и ценни контакти, което в журналистическата професия е почти толкова важно, колкото доброто писане.

Много харесвам Илия и ми се ще някак повече млади хора да намерят пътя си, както той успява. И му благодаря за това интервю :)

Блогът на Илия Темелков е на http://temelkoff.blogspot.com/

dogovor.at: знам какво подписвам

Браво на екипа на dogovor.at: знам какво подписвам и честит проект онлайн!

dogovor.at е онлайн платформа със социална насоченост и има за своя мисия развитие на гражданското общество в страната ни, помагайки в това отношение по две основни линии:  
– „превеждане“ Общите условия на организациите в България на език достъпен за гражданите
и
– създаване и поддържане на качествени и актуални типови договори.

Идеята зад dogovor.at?
На всеки се случва да има нужда от един или друг документ в своето ежедневие. Било то договор, някаква декларация, жалба, пълномощно или нещо по-специфично като например документи за регистрация на дружество. Една от опциите е да провериш в Интернет, с цел да си спестиш време и пари, но с идеята да свършиш бързо работа, не се замисляш дали този документ е надежден и актуален.

Екипът на dogovor.at е съставен от опитни юристи, които могат да видят грешките в масово достъпните образци на документи в Интернет, повечето от които са с доста грешки и/или неактуални и могат да доведат до загуба на време, пари, а дори и по-сериозни проблеми. Така те решават да създадат място в Интернет, където хората с познания в юридическата сфера ще могат да създават иновативни юридически документи с високо качество, безплатни за използване от страна на гражданите с добавена стойност “превод” на юридическите текстове към тях.

Втората посока на развитие на идеята е свързана с една от най-големите лъжи в световен мащаб – “прочетох и се съгласявам с общите условия…”, а именно “преведните общи условия” на редица големи организации в страната, с които всеки от нас ежедневно контактува. Много от нас не са наясно, че всъщност ОУ са документите, които най-често уреждат в детайли отношенията ни с организации като мобилни оператори, банки и др. подобни, с които имаме отношения в нашето ежедневие. От dogovor.at си поставят амбициозната мисия да “преведат” ОУ на всички тези организации на разбираем за хората без юридическо образование език, за да може всеки да поеме контрола в свои ръце и да знае правата и задълженията си.

dogovor.at е онлайн платформа със социална насоченост и има за своя мисия развитие на гражданското общество в страната ни. Уебсайтът дава информация по основни права и насрещните им задължения във връзка с конкретни, често срещани юридически документи на разбираем за хората без юридическо образование език. Платформата не предоставя юридически консултации, като се явява добавена стойност за гражданите.

Проектът се осъществява чрез Фондация “Лаборатория за гражданска активност”. Екипът на dogovor.at се състои от студенти по право, завършили юристи и адвокати, маркетолози и ИТ специалисти.

Три пъти Ура за Марио Пешев

IMG_3161

Марио Пешев е сериен онлайн предприемач, WordPress Architect and Consultant и блогър. Блогът му е на peshev.net

Как стигна Марио до WordPress?

През 2008-ма година, след няколко години като работа в различни ИТ проекти, програмист и трейнър, преминах към freelance на пълен работен ден. Част от проектите по това време бяха свързани с WordPress, с който се бях запознал около 2006 г.

Малко по-късно се захванахме с разработка и продажба на платени WordPress теми и скоро след началото на това начинание мигрирах изцяло към WordPress света. През 2011-та стартирах DevriX и основният фокус на фирмата ни стана WordPress разработка на големи платформи и Software as a Service решения върху системата.

В момента около 10 човека в екипа се занимаваме с различни аспекти на WordPress, както и участваме активно в разработката на ядрото, създаване на плъгини и теми, ревюта на теми и видеа, подпомагане на събития и водене на лекции и курсове по темата. Ежедневието ни е силно повлияно от WordPress и културата на общността, а и се разпознаваме лесно по брандираните лаптопи и тениски.

Какво те вдъхновява да замениш гледането на един филм с работата по нов уеб WP проект?

Въпреки, че съм почитател на сериалите и част от новите филми, WordPress ми дава възможност да превърна една идея в реалност в рамките на 2-3 часа, което прави алтернативите изключително примамливи. Липсата на усилие за валидирането на идеята е основното предимство на платформата.

Човек е мързелив по природа, а повечето системи изискват голям обем монотонна и повтаряща се работа за стартиране на нещо. Това е времеотнемащ и демотивиращ процес, който пречи на идеите и потиска креативността.

Сега можем да инсталираме WordPress, да изберем уникален дизайн и добавим необходимата функционалност за нашата система в рамките на 2 часа, като подготвим и свържем различни услуги и системи, развием уникално съдържание и разпространим по социалните мрежи за още толкова. Разбира се, един сериозен проект изисква време, усилия и професионална работа, но валидирането на една идея и тестването на пазара е една от силните страни на WordPress.

(За развиването на MVP с WordPress съм описал някои от възможностите в https://www.linkedin.com/pulse/build-your-startup-hours-wordpress-mvps-mario-peshev , както и опитът ни с Beta Testers Hub, който събра общност от 800 потребители в рамките на 2 дни: https://medium.com/@no_fear_inc/3-hours-of-work-and-800-emails-from-product-hunt-a9d875a43236)

Когато срещаш млади хора как ги мотивираш да се захванат с уеб, какво им казваш?

Бъдещето е онлайн. Цялата комуникация се развива в Интернет, възможностите са неограничени. Социални мрежи като Twitter ви дават възможност директно да се свържете с бизнеси и влиятелни личности от целия свят, да черпите знания от онлайн бизнес медии като Inc Magazine, Fortune или Forbes, без да се налага да пътувате хиляди километри, за да получите тази информация.

Освен това уеб има достатъчно много направления за всеки – технически позиции, поддръжка, управленчески персонал, реклама, комуникации, продажби, развиване на събития или общности. Единственото важно нещо е компютър с връзка към Интернет и потребител, който да не прекарва време само във Facebook и сайтове за клипчета и картинки.

Аз лично съм критик на работата от 9 до 5 в офис, когато става въпрос за креативна работа. Човек не генерира идеи в ограничено работно време. Работата онлайн позволява да работите изцяло отдалечено с целия свят. Голям брой предприемачи, фрийленсъри или малки агенции работят без офис, като част от нас са почитатели на Coffice културата: http://www.capital.bg/light/tema/2014/02/21/2245350_svobodata_kolega/

Какво си пожелаваш за 2015-та?

В 2015-та година се надявам да се повиши онлайн културата на бизнеса. Все още малкият и среден бизнес няма адекватна представа за възможностите от развитието на онлайн брандинг и технически платформи, които да автоматизират част от работния процес.

Предимството на лесното навлизане в уеб света е факта, че не е необходима диплома или инвестиране в оборудване например. Обратната страна на монетата обаче са нискоквалифицирани служители и неопитни агенции, които подбиват цените, доставят ниско качество и развалят репутацията на онлайн света. Пожеланието ми за тази година е собствениците на фирми, които не са напълно запознати с развитието на уебсайт, платформа и бранд, да отделят време и проучат процеса, както и да преценят за себе си какъв е крайният резултат, който искат да постигнат.

#TheNextBigThing 2014

imagesначалото на годината винаги започваме с планове и мислене “кое ли ще е новото голямо нещо за тази година?”. е, реших да споделя скромните си наблюдения за новото в онлайн, което вероятно ще дойде, ще се случи тук при нас в идните 12 месеца. погледнах какво казват и други експерти, разбира се (Юлиан Влахов от Unicredit Bulbank)

more mobile. ясно е като бял ден. не само децата, младите хора, а и силно уплътняване сред 30+ и 40+. това означава задължително бизнесът да се замисли за своето мобилно присъствие (отзивчив дизайн, мобилни версии, приложения).

more personal. тъй като ще използваме все повече онлайн през mobile ще е нужно всичко да е много по-лично. големият успех на социалните мрежи идва именно от там. не е сложно, но изисква да се помисли на ново ниво. и да се направи. ще се случва при успешните брендове.

more blogging and more social. това ще са каналите. основните. всичко друго минава в периферия. защото именно те са лични, бързи, навсякъде с нас. който не го е разбрал изостава не с една, а с много крачки. разбира се, използването им, дори да изглежда лесно, си има тънкости.

less details. flat дизайнът рулира. това е новата мантра. вероятно на повечето традиционно мислещи (разбирай консервативни) бизнеси това ще им дойде в повече и ще го подминат с пренебрежение. а не бива. малкото е новото много. и за цвят и за детайл в дизайна. двиузмерно, плоско, лесно разпознаваемо, въздействащо.

less time. в надпреварата за мниманието времето, което потребителите ще отделят на отделните брендове ще е все по-малко. и всяка класическа (разбирай добре останувена, но демоде) комуникация ще е все по-неуспешна и неефективна.

less bulk. не бива да губим времето на хората, а и нашето време и ресурси за неефективни комуникации и с ниско ROI канали. оптимизация. оптимизация. оптимизация.

май това е. каня и Ками и Денис и Ади да се включат и да споделят своите очаквания за 2014-та. хайде да видим :)