от архивите – трета версия

това е страничката “about” от третата версия на личния ми сайт, дата 2002-ра година:

“е, ще се върна за малко на Allan. Чета в предишната версия на сайта. Та този сайт е онлайн от 13 февруари 1999 – леле коооолко отдавна. Оргиналното място бе http://web.dir.bg/smiling … но по едно време /през 2001-ва/ Dir-a затриха половината български уеб и барабар с това и моя скромен личен сайт … не че е голяма загуба, но не можах да си купя същия домейн
добре че Hit.bg все още предлагат качествен /най-добрия в .bg/ free хост :)

та преди този сайт бе като един пъзел, пъзела на живота … сега доста се е променил, вероятно към лошо

защо го направих навремето – две причини
а/ защото Allan ми подари една нашумяла навремето книжка – Creating killer web sites, с автор David Siegel
б/ защото след като някаква бета версия на този сайт бе готова видях Panopticon. По това далееечно праисторическо време, когато уеб дизайнът не беше още занаят, той се хостваше на това далечно и дълго за исписване място – http://www.geocities.com/SoHo/Square/6980/ – такива бяха времената, нямаше free хост от Hit.bg :))) а сега е тук – http://panopticon.hit.bg а от август 2002 и тук http://panopticon.dir.bg, поради разбираеми причини, за хората, познаващи автора му … :Р

защо го правя сега?
може би от скука, защото имам малко време и приятно питие :), не – истината е, че ми е забавно :)
а ти защо четеш?!”

писах и за илюстрацията на тази страничка – тук

и за да има реален смисъл от този пост не мога да се сдържа да не цитирам малко класика, авторът е велик и всички, които го познават ще го разпознаят в думите му:

” Междувременно вярвайте на всичко, което ви казват, включително и на очевидни разминавания с това, което вашите възприятия определят като факти. В крайна сметка това са само гледни точки и тяхното използване/възприемане/разбиране/приемане, не би трябвало да бъде опасно за вас, вашите близки или хората, които не познавате и може би не бихте искали да познавате. А ако е опасно, то погледнете отвъд конкретните последствия и се опитайте да извлечете полза, под една или друга форма. Дефинирането на полза, оставяме изцяло на вашия избор, но препоръчваме да се придържате към някои общоприети норми за просперитет, граждански ценности и любов към животните. В случай че не можете да дефинирате полза, приемете че тя е част от Огромен Замисъл, чиито измерения ви убягват. Все пак, колкото и огромен да е замисъла, не препускайте всяка възможност да се оплачете от таксиметровия шофьор, който ви е отказал курс Попа-Редута, аргументирайки се с “отиди при колегата” и извръшане на главата в посока, обратна на осигуряващата видимост към вашите очи. Ако изпитате колебание или си помислите че оплакването е акт на егоцентричност, помислете си за всички онези любезни шофьори, които ви качват и дори понякога слушат White Rabbit на Jefferson Airplane [istina vi kazvam – onzi den mi se slu4i]. помислте си че го правите за тях!”

най-готините корпоративни подаръци 2011

тази година смущаващо голям брой фирми се бяха завърнали в класиката – тефтер / календар в избора си за корпоративни коледни подаръци. въображението вероятно е било притиснато я от мисли за кризата я от орязани бюджети.

миналата година един от най-впечатляващите подаръци беше бурканчето мед, изпратено от Стефан Димитров от Технологика

тази година първенци са Нетера с оригиналното си – семенца за коледна елха. ще ги засадим още утре и ще докладвам развитието. поздрави на всички от екипа на Нетера!

кога да не пишете в блога си

повечето правила са за писане в блоговете, а ето и един специален пост, посветен на не-писането в блога, без значение корпоративния или личния

  • не пиши в блога си ако си кисел, ако ти е криво – рискуваш написаното да е хейтърско, ако е само едно – ок, но ако са цяла поредица – никак не е добре. ако блогът е фирменият – още по-зле …;
  • не пиши в блога си ако нямаш за какво да пишеш – да пишеш само защото трябва да пишеш е глупаво и ще докара безсмислен пост, който няма да е интересен на никого, по-добре отложи или помисли за тема;
  • не пиши в блога си ако нямаш време – дори и малкият блог-пост изисква време, ако имаш само няколко минути по-добре започни, но запиши в чернова и довърши когато имаш достатъчно време не само да напишеш, но и да изчетеш и коригираш написаното.

при сички случаи когато пишеш бъди спокоен, вдъхновен, усмихнат и с идеи, иначе не става :)

ето това е оферта (и спам)

“1. Изработка на интернет страница – 280лв.
2. Изработка на интернет магазин – 400лв.
3. Дизайн и двустранен печат на 1000бр. визитки – 50лв.
4. Дизайн и печат на 3000 флаера – 190лв.
5. Дизайн и печат на 1000 бланки (А4) – 200лв.
6. Рекламни тениски и потници – 10лв.”
същата фирма предлага също и “Професионално и цялостно счетоводно обслужване”

мда …

какво е това Twitter и как да го ползваме

много хора ме питат напоследък какво е twitter, чули нещо за него, направили си акаунт дори, но не могат да го разберат. блог ли е, блогосфера ли, каква му е разликата с фейсбук, каква пък му е и приликата …

казано накратко туитър е микроблогинг платформа, място, в което споделяш, както в блога си, но само текст или линк и то в 140 символа

140 символа – звучи ОК, но често се изисква доста мислене да кажеш нещо смислено с малко думи. ако не се справиш туитър не си спестява да ти прошепне, че не си много умен, като не можеш да се изразяваш кратко

туитър е за споделяне. споделяне на всичко, което ти минава през главата, очите, ръцете и т.н.

туитър е за случващото се в момента. ако се случва нещо, важно или маловажно – научаваш го веднага или го споделяш веднага. така туитър ти дава пусла на нет-а. на живо 24 часа / 7 дена в седмицата.

туитър текущо е най-забавното място онлайн. защото в него (в бг версията му) все още има малко хора, основно супер нетски хора и супер креативни и супер чувствителни (май не е точната дума, може би е сензитивни) и с голяма доза чувство за хумор, а и критични и самокритични. така от малка трошичка за нула време може да излезе слон и после пак да се завре в трошичка. пример: #siromahov

туитър е и за линкове. много по-яко от свежо или диг, защото линкът е от някой, който знаеш, че ти дава все интересни линкове. линковете са много и все яки, стига да има човек ресурса да чете

ако още не си там – пробвай се. поразцъкай, последвай интересни хора, повиси малко, поне ден-два-три. , не е задължително да ти хареса. но поне няма да питаш повече що за чудо е туитър. пък ако ти хареса – дай знак, може да те последвам

ако ти е любопитно – туитвам тук twitter.com/justinetoms

/картинката си я намерих из нет-а, не е моя/
/друг път ще пиша и за туитър за корпоративна употреба/

p.s. по-късно туътър ми даде този линк, обясняващ простичко що е туитър и затова го споделям тук