Събина разказва за работата си Маркетинг за HR

sabina-p

Събина е много digital човек и толкова ме радва, че е част от екипа на стабилна фирма като SBTech и помага за маркетинговия аспект на HR отдела!

Как се отзова в HR отдела на голяма софтуерна компания и как ти харесва там?
Аз обичам да казвам, че животът е about giving and taking chances. И в случая и двете страни направихме точно това – took a chance on each other. И се оказа, че всеки е имал нужда от другия.

Колкото до работата с HR – различно е. Като да си смениш племето: говорите различни езици в началото, виждате нещата различно. Но е супер интересно и е предизвикателство. Как ми харесва, истината е, че страхотно си обичам работата и използвам и правят всичко, което съм правила, на което съм се учила до сега, плюс нови неща.

Трудно ли се работи с програмисти? И какво да се направи, има ли кратка
рецепта или shortcut за да е работата в победни компании по-лесна?
Не. Трудно е да се работи с хора, като цяло. Шорт кът няма, просто трябва всички да са наясно с културата и типа хора, които виреят в дадена компания и от които компанията има нужда, за да е животът на всички по-лесен.

Има ли employer branding в действие в България? Започнаха ли бизнесите
да се замислят и за тази страна на комуникациите си?
Красотата на employer branding-ът е, че е много повече от комуникация. Едновременно изграждаш и комуникираш и култура, както вътрешно, така и извън компанията. А културата е нещо, което всеки и всичко притежава, въпросът е каква, защо и как. За мен няма задължително лоша или добра и култира, има култура, която е за теб (понякога дори само в даден пероид от живота ти) и такава която е

В България сме малко след tipping point-a, но и бумът не е настанал. Случва се, но се прави от HR хора, все още почти няма маркетинг хора, които да се занимават с това, за агенциите е екзотика. Мисля, че скоро това ще се промени.

И как HRите се справят с новите изисквания на дигиталната трансформация?
Интересно им е, любопитно им е, искат да знаят. Като цяло спецификата на HR e такава, че нещата там се движат с много по-бавни темпове от това, на което сме викнали ние в digital. Не само в България, според мен е навсякъде. Различни типове хора сме като професионалсти, но за мен това е предизвикателстовото в цялото нещо – има disruption елемент. Всъщност the state of HR е по-голямо предизвикателство от самият пазар у нас, който е сложен.

Бърз съвет за хората, които търсят по-добра реализация – какво да подобрят, за да се справят по-успешно?
Както ме учиха на времето гурутата на маркетинга, има само един верен отговор и той е – зависи! Но като цяло – развивайте се, бъдете любопитни и се стремете да правите неща, които са ви интересни и ви човъркат отвътре. Ако усетите, че работите само заради парите, сменете работата. Другото е напън да се пенсионираш.

—-

Семинарът ни Маркетинг за HR-и е на 24 април от 13 до 18 ч и Събина ще е гост-лектор. Регистрацията е тук: http://seminar.abcbg.com/

Ура за Strahota.com и блоговете, свързани с изкуство!

1facebookIMG_6436

Strahota.com е сред блоговете, които следя с интерес. Защото по човешки споделя творческите търсения на Стефан Станчев, които ме провокират и помагат в моите търсения. Със Стефан се познаваме покрай работата от много години, но напоследък често се засичаме в театъра (любимото Ателие 313!). Това и провокира да си поговорим повече за блогърството, изкуството и такива земни неща. Споделям с радост.

Кога и как започна блога си?
Може би е добре да дам малко предистория. От малък се занимавам с изобразително изкуство. Рисуването ми доставяше изключително удоволствие. Много силно ме привлече способа да изразявам впечатленията си за околния свят, чрез визуален арт.

Започнах да се занимавам в гимназията (ХГ “Кирили и Методий” гр. Велико Търново) с хуманитарни науки като История, Археология и Етнография, но рисуването ми липсваше. Често в тетрадките си имах повече рисунки отколкото записки. В един момент това остана мое голямо хоби. В гимназията рисувах карикатури за ученическия вестник “Междучасие”, на който бях един от основателите. Изданието просъществува и след моето гимназиално завършване и продължи да живее още близо 15 години.

В студентските си години Рисувах на Microsoft Paint на компютрите на мои приятели, просто нямах свой компютър. Та за да събера всички рисунки на едно място реших да си направя личен сайт във вече несъществуващата вече платформа за безплатен уеб хостинг hit.bg. Създадох strahota.hit.bg на HTML и с малко CSS. Това се случи някъде през 2006 година. Освен рисунки на Microsoft Paint, публикувах снимки на мои малки скулптурки, който правех от самосъхнещ моделин, неработещи видео карти с активно охлаждане (свещници) или флаш памети. Наричам ги просто пластики.

В един момент сайтът стана тесен за моите намерения и се ориентирах към готовите платформи като WordPress. Официалният старт на strahota.wordpress.com бе в началото на октомври 2009 година.

В последно време блогът ти е изцяло посветен на изкуството и до голяма степен на това, което самият ти създаваш – живее ли така нов и различен живот?
Идеята на блога ми бе да събера всичките си личните арт творения. което включва освен рисунки (с химикал, сух пастел, молив, върху Microsoft Paint или с помощта на андроидското Paint Joy), пластики от моделин, творби с пирограф върху дърво, стихотворения, разкази, анализи на обществени и уеб теми, книжни впечатления и една рецепта за направа на филе “Елена” (най-посещавания ми пост в блога). Може да се каже, че моето арт алтерего (Strahota) живее пълноценно своя живот благодарение на този блог.

Къде е мястото на изкуството в днешния ни забързан ден? И какво носи лично на теб допира с него?
Изкуството (в тези си форми, в които се опитвам да го практикувам) за мен е инструмент за световъзприятие, отмора, себеизразяване. То може да бъде лек срещу стреса, емоционален и морален коректив, палка “STOP” .. Осъзнай се!!!

Ако няколко месеца не се занимавам с изкуство, то идва момент, в който изпадам в арт абстиненция, дупка. Може би ако прием фройдиските принцип, то може да бъде отдушник на подсъзнателното и това да определи баланса на състоянието на емоционалната ми същност

Кога ти остава време да твориш? И къде намираш вдъхновение?
Времето за творене си го “крада” го в минутите между служебните задължения и семейството. За дървените творби с пирограф това се случва в някой следобеден час събота или неделя. Когато пътувам предпочитам да рисувам на андроидски таблет.

Вдъхновението често идва от музиката, която слушам (рок, метъл, джаз и класическа музика в различните им разклонения), книгите които, чета, както и от емоциите и въображението.

Творчество, блогърство – какво си пожелаваш?
Интернет ни да де възможност мигновено да намираме и достигаме безкрайно голямо количество информация свързана с различни тематики. Блогът е най-добрия мен начин за представяне на личното си творчество. Бих казал, че съм постигнал чудесна симбиоза между личното творчество и блогърството. Ако трябва да бъда откровен, предпочитам творчество, блогърството е по-скоро допълнение.

Хайде, посетете Strahota.com, може и на вас да ви хареса! :)

Ура за Вики и Код: Motion в Стара Загора!

19665517_1435681583145859_9183324893920578188_nПредставям ви Вики! Усмихната, смела и действена, наред с това млада и талантлива (историята й накратко в интервюто по-долу)! В края на март в Стара Загора Вики организира за първи път конференция за видео и анимация. Няма как да не ви разкажем с нея за тази инициатива и ще се радвам да се видим там! :)

Какво предстои да се случи в Стара Загора след месец?
След месец предстои да се проведе първата конференция на „Код: Motion“. Датите са 31-ви март и 1-ви април, а мястото е Регионална Библиотека “Захарий Княжески“ Стара Загора.
Конференцията цели да запали интереса на младите хора към видеото и анимацията и да ги мотивира да се развиват в сферата на дигиталния свят. Ще има лекции за видео, анимация, графичен дизайн, видео маркетинг и мноого забавление с игри и уникални награди.
За повече информация посетете: www.kodmotion.com

Как се реши да се захванеш с този проект и как се случва подготовката до момента?
Преди години имах късмета и възможността да попадна на една невероятна инициатива – „Аз мога-тук и сега“, която ме насочи в избора ми на професия и ми помогна да изградя полезни контакти, благодарение на които се развивам и градя кариерата си. Вярвам, че в България има много талантливи и умни деца, които могат да допринесат за нейното развитие, но нямат възможност(както аз имах) да изградят необходимата среда около себе си и да се запознаят с професионалисти, които да питат за съвет, мнение и препоръка. Затова реших да създам „Код: Motion“ и да допринеса за развитието на младите хора като им помогна да се докоснат до света на професионалистите в различни сфери и да придобият представа как точно стоят нещата в бизнеса, да изградят наистина полезни контакти, да се мотивират и да разберат, че пътят към успеха е постоянство, воля, всекидневно самоусъвършенстване и най-вече действие.
Реших да направя първото събитие на „Код: Motion“ в Стара Загора, защото това е моят роден град, а там рядко се правят такива събития и до учениците не достига информация за актуалните неща в дигиталния свят и начините за развитие в него, освен ако не решат сами да се поинтересуват и да потърсят начин да разберат.
Подготовката на конференцията е доста трудоемка за мен, защото организирам подобно нещо за първи път и нямам никакъв опит, но за щастие имам чудесни приятели, благодарение на които нещата се случват по план и до момента научих супер много неща от тях. Смятам, че с всяко бъдещо събитие подготовката ще става все по-добра и по-добра. Екипът на „Код: Motion“ сме като едно задружно семейство и даваме всичко от себе си, за да постигаме високи резултати и нещата да се случват професионално и добре изпипани. Моята роля в проекта е Project Manager и всяко едно нещо от организацията минава през мен. Да работиш с хора е доста трудно, но на мен някак ми доставя удоволствие и щом крайният резултат е уникален знаеш, че си струва усилията.

Флаер - Код_ Motion-front

Кой е поканен? Как може да се участва?
Конференцията е за млади, свежи и амбициозни хора, които обичат да учат нови неща, докато се забавляват! Събитието е насочено към ученици и студенти, които имат интерес в сферата на видеото, анимацията, графичния дизайн и маркетинга или все още не знаят с какво искат да се занимават. Също така събитието е подходящо и за хора, които вече работят в тези сфери.
Конференцията е с безплатен вход, но местата са ограничени, затова е нужно желаещите да запазят предварително своето място на сайта на събитието: www.kodmotion.com

Програмата е доста наситена. Разкажи ни …
Едни от най-добрите  професионалисти в сферата на видеото и анимацията ще разкажат за своите професии, как преминава работният им ден, какви качества са нужни, за да се занимаваш с това и всякакви интересни факти. Също така ще разберем как да направим видеото си стойностно, как да достигнем до хората с него, как да го използваме за да популяризираме бизнеса си. Ще научим какъв е ефектът на видеото върху хората и как помага то за цялостната дигитална идентичност на наложен бранд. Ще засегнем и сферата на графичния дизайн като ви преведем през целият процес на създаване на една илюстрация, герои, светове и истории. Разбира се, ще има и много забавление и изненади. Към конференцията ще бъдат включени две игри с уникални награди, за които ще обявим скоро на Facebook страницата на „Код: Motion“.

Хората, на които благодариш за подкрепата до момента са …
На първо място благодаря на моите родители, които винаги са ме подкрепяли, независимо каква щура идея имам. Благодаря на приятелите ми, които са винаги до мен, мотивират ме и са готови да ми помогнат. Благодаря на хората от екипа – Слав Славчев, Стоян Костадинов, Марта Добрева, Даниел Лидиянов, Александър Костов, Нелина Жекова, Цанислав Генчев, Камелия Кръстева и всички останали супер хора, допринесли за проекта без които „Код: Motion“ нямаше да съществува. Благодаря на всички уникални лектори, които ни се довериха и повярваха в инициативата. Благодаря на нашите спонсори, които направиха конференцията факт. Благодаря на приятелите ни от Youth Talents и Interact Stara Zagora. И не на последно място благодаря на Кристалин Чавдаров, Алекса Тачев и целия екип на „Аз мога – тук и сега“ за подкрепата и помощта.

Как ще продължи всичко това?
След края на конференцията в Стара Загора, „Код: Motion“ ще продължи да се развива като един запомнящ се бранд. Всяко следващо събитие ще бъде на различна тема, а самата инициатива ще се превърне в пътуваща. Това означава, че освен в Стара Загора ще правим конференции и в други градове. Второто събитие, чиято организация вече тече ще бъде есента през септември или октомври месец в Бургас. Темата му е доста по-различна от тази в Стара Загора и ще засегне много повече IT сектора у нас.
Заповядайте на „Код: Motion“! Очакваме ви!

Успех на Код: Motion!

Ана Лазарова от Цифрова република за авторските права, цензурата и прословутия чл. 13

28450239_10156205367812628_244658607_n

Ана Лазарова е адвокат, председател на сдружение “Цифрова република”, наред с това засмян, всеотдаен и деен млад човек.

България, по време на нашето европредседателство, имаме уникален шанс да застанем зад свободата в Интернет и против цензурата. За жалост за момента нашата комисарка Мария Габриел заема по-консервативната позиция на Франция по темата, която никак не се връзва с цялата история и развитие на Интернет и дигиталния бизнес у нас – а именно за рестрикции и натоварване на бизнеса със задачата да е полицай и падарин едновременно. Надявам се здравият разум да надделее и да се разминем с поредното безумие, касаещо реално всеки от нас. По темата говорим с Ана Лазарова.

Защо темата за авторските права, филтрите и въвеждане на чл. 13 е
актуална именно сега?
В момента в Европейския съюз тече реформа на авторското право, чиято заявена цел беше да модернизира авторското право така, че да регулира адекватно новите цифрови реалности, и да го хармонизира така, че да насърчава развитието на единния пазар на ЕС.

Очакванията и надеждите на академичната и неправителствената общности бяха много големи, но за съжаление предложените от Европейската комисия текстове се оказаха плахи по отношение на модернизацията и хармонизацията. За сметка на това в основния документ от лансирания законодателен пакет – проекта за Директива за авторското право в цифровия единен пазар – намериха място някои доста спорни разпоредби, които са в състояние радикално да променят взаимоотношенията между играчите на дигиталния пазар, при това не към добро.

Един от тези спорни текстове е споменатият член 13, който цели да преуреди отговорността на онлайн посредниците.

Съгласно актуалното европейско законодателство, доставчиците на услуги в интернет в общия случай не отговарят за законосъобразността на съдържанието, споделяно от техните потребители, и са освободени от задължение да провеждат общ контрол над това потребителско съдържание.

Член 13 цели да обърне това положение, като задължи доставчиците проактивно да следят и филтрират съдържанието, което минава през тях, за авторскоправи нарушения. Идеята е в случай, че онлайн платформите допуснат непозволено публикуване на защитени материали, да отговарят директно за незаконосъобразно разпространение на съответните авторски произведения.

Всичко това означава, че платформите и други доставчици ще са задължени да филтрират нашето съдържание и да не допускат публикуването на неща, съдържащи чужди авторски материали.

В момента проекто-директивата е в последна фаза на разискване, като се очаква окончателният й текст да бъде приет по време на българското Председателство на Съвета на ЕС. България понастящем е на ключова позиция в трите институции на Съюза, ангажирани в законодателния процес, и е в състояние да повлияе при формулирането на текста на противоречивата разпоредба.

Кой/ какво е застрашено ако се въведе този член 13?
Промените за които говорим, биват лансирани от и са в интерес на големите издатели, най-вече в музикалната индустрия, които се оплакват, че платформите за видеосподеляне забогатяват на техен гръб. Разбира се притесненията на правоносителите за това, че не могат ефективно да контролират разпространението на съдържанието си в интернет са напълно легитимни. Това, което ни притеснява в законодателното предложение е доколко de facto приравняването на правния режим на интернет посредниците към този на класическите медии няма да засегне негативно и непропорционално всички останали участници на цифровия пазар, правната сигурност и фундаментални граждански права на потребителите, като правото на изразяване и правото на достъп до информация.

Ако се приеме, че UGC платформите не предоставят единствено и само достъп, а разпространяват съдържание, то тези доставчици ще бъдат принудени да упражняват най-строг контрол над информацията, което минава през тях, за да не рискуват да бъдат санкционирани, което, от своя страна, ще създаде предпоставки за широкомащабнo налагане на “частна цензура” от самите платформи.

Трябва да се има предвид, че въпросното законодателство не е насочено единствено към платформите за видео и аудио споделяне, които са първоначалният фактически адресат на разпоредбата, а е толкова широко формулирано, че би засегнало платформи като Уикипедия, GitHub, платформи за пазаруване и други доставчици на услуги в интернет.

Как ще се отрази това на бизнеса? А на обикновения човек?
Бизнес: Драматичната промяна на принципите на отговорност на интернет доставчиците по отношение на съдържанието, което обслужват, със сигурност ще разтърси този сектор.

В частност, задължението за разработване на специфични филтри ще натовари бизнеса както финансово, така и създавайки непропорционален правен риск при функционирането на онлайн услугите. Тежестта ще е особено голяма по отношение на стартиращите предприятия.

Средната бройка на персонала на стартъпите в Европа е под 10 човека и можем да си представим, че такива предприятия няма да имат ресурс дори да идентифицират правоносителите, с които трябва да договарят механизми за разпознаване на минаващото през платформите им съдържание, а какво остава за това да разработват и поддържат сложния софтуер.

Известно е, че SounCloud отделят близо 3 милиона евро годишно само да поддържат и персонализират системата си за управление на права на интелектуална собственост, докато Google са вложили над 50 милиона евро в разработване на инструмента им Content ID. Как е възможно стартиращите или малките и средни предприятия да се състезават с подобни вложения на гигантите в бранша?

Промените биха засегнали вторично и други бизнеси извън „тех“ средите. Така например адресатите на разпоредбата на член 13 са толкова широко описани, че сред тях ще попаднат и платформите за онлайн търговия. От друга страна, обстоятелството, че подобни филтри няма как да разграничават законосъобразно от незаконосъобразно използване на авторски материали, може да удари сериозно индустрии, които много разчитат на разпространение на производни произведения, например рекламната индустрия.

Някои анализатори дори твърдят, че разпоредбата нарушава свободата на стопанска инициатива като фундаментално право съгласно Хартата на основните права на ЕС.

Потребители: От гледна точка на обикновения човек, тази нормотворческа тенденция може да има ужасяващия ефект да ни превърне от активни участници в обмена на информация, каквито в последно време сме приели за даденост да бъдем, отново в пасивни консуматори на излъчвано съдържание.

Използващият съответната онлайн услуга няма да може пълноценно да споделя това, което желае, и често няма да знае защо. И тук умишлено избягвам термина “потребител”, доколкото една платформа може да се използва както от консуматора на съдържание, така и от професионалния творец с цел разпространение на творчеството му, а в днешно време ролите на двамата все по-често са преплетени в лицето на модерния потребител, който все по-често е ангажиран в интерактивна комуникация в мрежата.

Идеята на въвеждане на задължение за филтриране е, като потребители на онлайн платформите и други услуги за споделяне, да не сме в състояние да разпространим незаконосъобразно новия клип на някоя поп-звезда.

Има редица случаи, обаче, когато съвсем правомерно можем да споделим съдържание, което съдържа чуждо авторско произведение
когато цитираме, анализираме и коментираме чуждо произведение,
когато имаме право да ползваме произведение или елемент от него по силата на свободен лиценз или на стандартен търговски договор (например купуваме изображение от имидж банка, което включваме в своя презентация)

Има много въпросителни как точно биха били имплементирани подобни филтри на съдържание, но за всички е ясно, че алгоритмите им не биха могли да разграничават законосъобразна от незаконосъобразна употреба. Вече имаме опит с частно филтриране на съдържание в големите платформи и сме натрупали достатъчно примери за погрешно блокирано и свалено от алгоритъма на платформата съдържание – някои от тези примери са по-комични, но някои навяват асоциации с антиутопията на Оруел.

Филтрите блокират от лични караоке записи и клипчета на деца, танцуващи на фона на популярна музика, до образователни лекции, съдържаща примери от защитени произведения и записи от конференции.

Проблем би имало и когато дадено произведене има повече от един автор или повече претенции за авторство. Нима искаме платформата да бъде овластена с правораздавателни функции и алгоритми да се произнасят относно това кой е истинският автор на дадено произведение, кой има право да го използва и кой е нарушител? Това би следвало да е компетенция на съда.

Творци: На последно място, спорната разпоредба се прокарва ужким в името на творците, но дори професионалните творци и създатели на авторско съдържание могат да пострадат от масовото предварително филтриране, когато техни съвсем легални ремикси и производни произведения бъдат погрешно блокирани или свалени от мрежата. Представете си как пагубно се отразява на една рекламна кампания неочакваното сваляне на видео-реклама от YouTube, както в последствие се оказва – заради съвпадение в елементи от лицензирана музика, която е ползвана в рекламата.

Действително, събирането на възнаграждения за използване на съдържание в интернет от организациите за колективно управление на права е предизвикателство, но това не е причина да “спрем интернет”, за да наблегнем върху традиционните средства на излъчване и разпространение, каквито са класическите медии, върху които имаме повече контрол.

Самите автори имат нужда от ефективни канали да промотират работата си в интернет, от видимост, популяризиране, а напоследък все по-често – от използване на нови начини за монетаризиране на съдържанието, което споделят онлайн. Тези възможности не бива да бъдат ограничавани за сметка на интересите на една определена индустрия. Като минимум, всички мерки в полза на един от участниците на пазара трябва да бъдат балансирани и пропорционални и да не ограничават творческия процес.

Време ли е за преосмисляне концепцията за авторските права, според теб?
Да, смятам, че авторското право отчаяно се нуждае от реформа. Нормално е правната уредба да изостава от реалните взаимоотношения, но интернет драматично промени правилата както по отношение на много бизнес модели, така и по отношение на ролята на творците и потребителите в творческия процес.

Авторското право е създадено и разработено в условията на аналогова среда и до голяма степен е национално, което го прави не съвсем годно да регулира толкова сложни отношения в цифрова и глобална среда.

За съжаление стъпките за модернизиране на авторското право са твърде плахи, очевидно водят до половинчати и неудовлетворителни решения, и дори липсва широк дебат за бъдещето на регулацията в тази сфера.

Специално в България има много какво да се желае по отношение закрилата на правата на авторите и уважението към интелектуалната собственост. Все пак е добре да помним, че усложняването на авторскоправната уредба и затормозяването на достъпа на обикновения човек до творческо съдържание трудно ще спомогне за изграждането на уважение и желание за стриктно спазване на закона. Правилата трябва да са достъпни и разбираеми и за потребителите, и за творците, и най-вече да не създават дисбаланс между играчите на пазара, за да се надяваме да бъдат следвани и защитавани от широката общественост.

Разкажи ни за Вашата организация, която се бори за защита на текущите ни
свободи онлайн.
ЦИФРОВА РЕПУБЛИКА се роди от сътрудничеството на хора от българските общности на Уикипедия и Криейтив Комънс. Това са движения, които, от една страна ценят и промотират свободния достъп до съдържание, а от друга, се отнасят с повишено внимание и уважение към регулациите в сферата на интелектуалната собственост, като в резултат създават проекти и инструменти, които по един прогресивен начин съчетават тези две ценности.

В течение на работата си по различни проекти, свързани с отворен достъп и образование, установихме, че в България има недостиг на организации, представляващи гледната точка на гражданското общество в дебата за бъдещето на авторскоправната регулация.

Затова се надяваме да спомогнем за сближаването на позициите на правоносителите и потребителите, особено в светлината на течащата авторскоправна реформа.

Кой е поканен да подкрепи Вашето Отворено писмо?
Каним всички организации и институции, които считат за техен приоритет защитата на демократичния достъп до информация, образование и култура, да ни подкрепят в усилията ни да подобрим законодателството в тази сфера.

В това отношение се радваме на подкрепата на учебни заведения и на библиотеките, които също биха били негативно засегнати от въвеждането на описаните мерки за задължително ex ante филтриране на съдържание.

Също така каним представители на засегнатите бизнеси да добавят гласа си към този на гражданските организации.

Призоваваме и творците и професионалните създатели на съдържание, които са наясно с това колко важна е свободата на споделяне за развитието на творчеството им и не са съгласни подобни противоречиви мерки с неясен ефект върху всички участници в творческите индустрии да се приемат в тяхно име.

На последно място, каним всички, които се чувстват засегнати от ограничаването на видимостта и споделянето онлайн, да подпишат нашата петиция срещу задължението на посредниците за въвеждане на филтри за съдържание.

Подпишете петицията сега – тук.

Отвореното писмо е тук.

Ура за Серги, Data Science Society и #Datathon2018

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Data Science Society – опиши го в едно изречение, за да се запознаем с вас?
Data Science Society е доброволческа общност, която за последните три години успява да популяризира успешно сферата на Data Science чрез множество инициативи като тематични срещи за споделяне на знания в областта, workshop-и, работа по дългосрочни иновативни проекти в сферата и участия в международни конференции. Data Science е инициатор на Data хакатоните в България, сред които е и Hack the Fake News.

И две думи за теб самия, моля :)
Аз се занимавам с данни и тяхната обработка повече от 10 години, като съм преминавал през различни позиции. Ръководих няколко екипа и завърших MBA в Австрия преди 4 години. След това започнах да работя по реализирането на различни мои проекти. Единият от тях е ShopUp – платформа за анализ на поведението на потребителите в големи молове и закрити търговски обекти, използвайки различни технологии. Другият по-дългосрочен проект е Data Science Society, за който ще разкажа повече.

Задава се Дататон-а през февруари – какво ще се случва, кой е поканен?
#Datathon2018 е практическо образователно предизвикателство, свързано с обработка и анализ на данни. Това ще е третото издание на Data хакатона, като този път казусите ще бъдат предоставени от Telenor, Receipt Bank, Ontotext, Kaufland, VMWare, ZenCodeo and А Data Pro. Теоретици и практици ще имат възможността да се възползват от облачните услуги на Amazon, IBM, Microsoft и за пръв път в света комуникацията и работата по време на Data хакатона ще се случва не само физически, но и виртуално. До сега имаме заявили участие представители от Германия, САЩ, Канада, Дубай и др.

Как минаха предните подобни събития? Най-любопитното за теб самия от тях?
Първият Datathon се проведе преди една година и постигна голям успех. Всички се забавлявахме много имаше над 15 казуса и около 80 участника. Следващиятот Data Science хакатоните беше в насочен към решаване на един конкретен казус, а именно Hack The FackNews. Предизвикателството беше да се изработи модел за разпознаване на фалшиви новини и също се получи много добре. Чисто за мен вторият Datathon беше много обогатяващ. Успях да работя с неструкторирани данни, текст и научих доста. Вече смятам, че спокойно мога да правя доста по-сложни неща с текст и определено мога да решавам по-заплетени задачи в този домейн.

Как се променят данните и как данните променят обществото ни?
:) Много хубав въпрос. Данните като тип и форма се променят много и поне аз виждам две направления. Едната посока е отварянето на обществените данни с проекти като Open Data Goverment, а другата е събиране на по-голям обем от данни, които до описват по-прецизно физическото ни поведение и навици – offline поведението ни. Пример за нещо такова е използването на различни IoT технологии и сензори. Проектът ми ShopUp е насочен точно натам. Подобно на Google Analytics, но за физически обекти, ние даваме възможност на моловете да познават по-добре поведението на своите потребители.

Как биха ни променили? Няколко насоки – от една страна ще сме по-добре информирани, а от друга – все повече ще губим нашата независимост. Както се казва, има компании, които вече ни познават много по-добре от нашите родители.

Кое те мотивира да се занимаваш с данни?
Аз съм човек, насочен към практиката и това, което ме пали най-много, е че мога да решавам всякакви “налудничави” проблеми, като понякога се налага да използвам нестандартни подходи за разрешаването на невъзможни казуси. Другото е че постоянно уча и когато направя нещо, то това има някакъв смисъл, форма и дори изглежда като продукт.

Какви надежди възлагаш и какво пожелаваш за събитието през февруари?
Надеждата ми е да се получи готино и забавно събитие. Очакваме хората да се заразят или по-скоро те нас да заразят с ентусиазъм и желание да учат по един по-различен, но много по-ефективен начин, а именно сблъсквайте се с реални проблеми, подкрепени от експерти и известни международни ментори.
Искаме да си пожелаем всеки един участник да вземе нещо със себе си от това събитие, независимо дали това ще са много нови знания, контакти, интересни преживявания, или просто възможността да се докосне до духа на нашите събития. Разбира се, това зависи от тях. Вярваме, че по този начин спомагаме за развитието на домейна Data Science и го правим много по-достъпен за една по-широка аудитория.

Успех за Серги и екипа на #Datathon2018

 

Ура за Момчил Шумаков и 20 години Mail.bg!

22218456_10150971975429955_3624524183298399500_o

Съвсем наскоро Mail.bg празнуваха своя 20-ти рожден ден! Уау! И защото сме заедно по този дълъг път няма как да не уважавам Момчи – Момчил Шумаков
Председател на Борда на Директорите и Изпълнителен Директор на Mail.bg. Да, тук следва да допълним – създател и вдъхновител също така на този проект.

В годините много и различни наши клиенти са имали различни реклами и присъствие в Mail.bg и любопитните случаи не са един и два, но за тях трябва да разказвам отделно. (Ох, не успявам да се стърпя да споделя за една реклама за анти-бебе таблетки във футъра на мейла, през някъде 2001-2002-ра как доведе до голям семеен скандал …). Добрите формати и резултати от кампании в Mail.bg също не са един и два и изискват отделно внимание.

20 години в бизнеса никак не са малко. То си е цяла вечност. За това именно си говорим в това интервю с Момчил. Благодаря му, че прие поканата и пожелавам сили за още много години в дигиталния бизнес!

Какво се промени и какво е същото в българския уеб в последните 20 години?
Преди 20 години Интернет аудиторията растеше главоломно. Сайтовете бяха по-малки от традиционните медии, но въпреки това, имаше повече свободни рекламни позиции отколкото реклама. Тогава рекламодателите смятаха, че присъствието им онлайн е повече имиджово, отколкото задължително.

20 години по-късно, ситуацията е точно обратната: няма ръст на аудиторията, но реномираните онлайн медии са с огромни аудитории изброявани в стотици хиляди – много по-големи от почти всички офлайн медии. Сега рекламодателите смятат, че присъствието им онлайн е задължително, а реномираните сайтове често страдат от недостиг на импресии.

Научиха ли се рекламодателите що е онлайн реклама и смели ли са, разумни ли са в избора си?
Рекламодателите в България все още разглеждат онлайн рекламата като каре във вестник. Те изцяло пропускат колосалните възможности за анализ и таргетиране. Бирата все още се рекламира в спортни сайтове, а гримовете – в женски. А би трябвало бирата да се рекламира само пред мъже на възраст над 18, а гримовете само пред жени, независимо от сайта. В хода на кампанията би трябвало да се прави анализ на резултатите, в който рекламодателят може да установи, например, че конкретното послание прави гримовете по-атрактивни за тийнейджърки или бирата за по-възрастни господа. Така ефективността би могла да се повиши значително чрез уточняване на критериите за таргетиране, според посланието.

А потребителите – какви са те днес?
Потребителите вече са по-зрели, знаят какво искат и имат изградени навици в консумацията на онлайн съдържание. Тяхната консервативност обаче е в противовес с най-важния принцип на Мрежата – демократизирането на информацията. В името на т.нар. борба с „фалшивите новини“, алтернативната информация става все по-трудно достъпна. Най-начетените и активни потребители са най-лесно подвеждани, защото вече не търсят и другата страна преди да си съставят мнение. Потребителите на социалните мрежи често остават с грешното впечатление, че всички техни приятели мислят като тях по наболелите теми. Но всъщност изобщо не виждат другата страна, която не присъства във фиида им. Благодарение на това, точно т.нар. „опиниън мейкъри“ в момента са най-лесни за манипулиране. Вече дори и търсачките се „борят“ с фалшивите новини. Дали това на практика също не е изразяване на мнение и не би ли трябвало тези услуги да са неутрални?

Как се успява цели 20 години да се развива и отстоява български бранд в онлайн среда при тази голяма конкуренция?
Българите не вярват, че в страната ни сега се произвеждат повече и по-добри продукти от всякога. За съжаление, рядко под български брандове, защото нашите потребители избягват българското. Те не виждат предимствата, заслепени от блясъка на големите международни имена. Никой не допуска, че при международните компании са невъзможни базови неща като да си пишеш с някой, защото имаш проблем. Да регистрираш най-важния си мейл адрес в чужбина е риск, който аз например не бих поел. Какво ще стане ако автоматичното възстановяване на забравена парола не сработи?

Какво си пожелаваш за следващите 20?
Завръщане на Интернет към корените му: с повече неутралност, свобода на словото, повече брандове, малки играчи (вкл. блогове), повече нишово съдържание, повече алтернативна информация, по-малко намеса в информацията както от страна на политиците и държавата, така и от страна на медиите.
22181500_10150971975834955_2383094966128073881_o

Снимките са от партито за 20-тия рожден ден на Mail.bg

Ура за Ангел Генков! Хората, които намират са търсещите хора

2

Никак не знам как е възможно при целия ни контекст да имаме толкова талантливи и прекрасни същества в България! Всъщност – знам! И съм благодарна! Ето го и Ангел!

Ангел Генков (http://genkov.world/) е от тихите, но работливи, красиви, умни и много интересни хора, с които имам късмет съдбата да ме срещне. Познаваме се от Девин – Аз мога тук и сега. Беше ученик, а вече е студент и снимането, видеото, уеб се превърнаха комай от страст в професия за Ангел. Хохохо и отскоро е и блогър – https://thelifeof.genkov.world/. Получава му се наистина добре не само снимането, но и писането. И защото е великолепен – реших, че е крайно време да го поканя за интервю тук. Споделям :)

Какъв бе твоят път в ИТ и в това, което правиш днес – разкажи ни?
Моят път започна доооста отдавна… Не мога да си спомня точно в кой клас съм бил (може би 4-ти или 5-ти), когато си направихме клуб по история и археология. Е, не мога да се похваля, че разбирам много материята, но всяка седмица пишехме статии, събирахме снимки, а аз исках тази информация да достигне до максимален брой хора, защото беше супер интересна. Така се сблъсках с уеб, тогава не разбирах какво правя и какво е уеб, но със силно желание да създам нещо, отворих Youtube и започнах да попивам – HTML, CSS, малко по-късно JS, леле, бях супер впечатлен! Направих първият си сайт, качвахме всяка седмица (тогава още не знаех за блог платформите) на ръка, страница след страница… До момента, в който трябваше да се преместя в гимназия. Беше някак очаквано да уча нещо в тази сфера и затова записах Компютърна техника и технологии в Пловдив. Спомням си, 8-ми клас ми се обади един познат и ми каза: “Знам, че правиш сайтове, искам един!” – Малко с несигурност тогава, насглобих някакви неща и получих първите си пари за това. Паралелно с това, в гимназията се запознах с невероятни хора, хора с които и до ден днешен работя или си партнирам. Бяхме колоритен клас и идеите не спираха, а от там и желанието ми да се развивам. Тогава дойде и Аз мога… Видях теб, видях Дарин (първият човек, който ми каза че видеото е моето нещо), видях Калин и Ицо (и целият им екип, които запалиха искрата и до ден днешен са ми гориво), видях Ралев, видях Любо, Мартин, Лазар… и още страшно много други хора, които приемам за пример, за идеал… Направих завой на 180 градуса. Винаги съм имал интерес към аудио-визуалните изкуства – в началното училище пеех във вокална група, в гимназията играехме разни сценки (вкл. Ромео на френски… :) ), днес обаче съм от задната страна на обектива. И това не ме учудва, сега като се замисля… Радвам се, че стана така. Не спирам да снимам видеа, за себе си, за клиенти, за приятели. Чувствам се силен, набрал съм скорост и точно хората, с които се запознах през годините (в Аз мога, конференции, университета и къде ли още не) са мотивацията и силата, която ме бута напред. Разбрах, че това е нещото, което ме прави истински щастлив. :)

Какво те подтикна да стартираш блог наскоро?
Това е нещо, което си мислех да направя преди доста време, но все не намирах последното пърче от пъзела. Когато видеото навлезе в живота ми, тепърва навлизаха интернет предаванията и влоговете. Така и аз, като всички останали (около 5 човека) в интернет пространството, започнах да се снимам, да разказвам за ежедневието си, за пътуванията си (в гимназията пътувахме доста из Европа по различни проекти), да правя предизвикателства и тн. Дойде момент, в който обаче ми се наложи да порастна доста бързо и това вече ми се струваше безинтересно. Не исках да се снимам, исках да разказвам истории, исках да правя кино. Покрай това ми желание, започнах да следвам доста режисьори, актьори, продуценти и компанни, които имаха блогове и пишеха супер интересни неща. Пишат за проектите си, за трудностите по време на снимки, на обработка и тн. Но доста от тях споделят и част от ежедневието си, допускат ни една идея по-близо до себе си, което за мен е много любопитно. Така се запалих по блогърството, следя доста блогове, български, чуждестранни… Но до скоро не бях сигурен, че искам и аз да пиша. Мислих си отново да започна да се снимам, но пък това вече го бях правил и нямаше да ми е интересно. Така, в един доста натопорчен ден, реших че ще си оправя настроението, като си сглобя един скромен блог и вътре ще пиша за всичко, което почувствам, че трябва да споделя, а който иска – да прочете.

Има ли “хляб и зрелища” в уеб и какво съветваш младите хора, които ще прочетат това интервю за кариера в уеб?
Има “хляб”, има и “зрелища”. Зависи в коя част на уеб си. Има места, които не са окей, там има много негативна енергия и много демотивиращи сили. Но има и такава част на уеб, която може да промени живота ти. Можеш да се вдъхновяваш, да създаваш контакти, да се учиш (от най-добрите), да експериментираш и… “да си вадиш хляба”. :) Младите мога да посъветвам да не спират да търсят. Хората, които намират са търсещите хора. :) Ще цитирам: “Stay hungry. Stay foolish.” – На мен ми помага, не само в уеб, но и в живота като цяло. :)

За теб самия кои са най-интересните проекти? И с кои най-много се гордееш?
Всички проекти, по които работя са интересни за мен. Не бих работил по проект, за който мисля, че е безинтересен и безсмислен. Аз наистина обичам това, което правя и не мога да кажа: “- Ето този ми е най-любим!” Може би проектите, с които най-много се гордея са Tonight – Мобилно приложение, което показва филтрирано всички фейсбук събития на барове и дискотеки в доста от градовете в България, както и късометражното филмче “Шампион” – монолог за мотивацията, за вътрешното аз, за борбата и за победата, който беше пилотен за видео студиото ми и имах шанса да го прожектирам в огромен киносалон. :)

Как съчетаваш ученето в университет и работата?
Ами, от една страна е лесно, защото когато човек е надъхан и мотивиран за нещо, той преодолява голяма част от трудностите по пътя към крайната цел. От друга страна е трудно, защото трябва много добре да организирам времето си. Често трябва да бъда на две места едновременно и това изморява. За щастие уча това, което ми е интересно, а именно уеб (дизайн, програмиране…) и работя това, което ме прави истински щастлив. Това доста улеснява положението. :)

Как учиш ти самият?
Ами… Понякога по трудния начин, понякога по лесния… Попринцип не обичам някой да ми дава нещата на готово, въпреки че има ситуации, в които се случва. Обичам да пробвам, да експериментирам, да си “блъскам главата” както се казва. Опитът учи. Това е моят ключ. Докато не опитам дадено нещо, няма да знам дали то би било успешно или не. А, ако говорим за лекции… Мамо, ако четеш това – чета всяка вечер преди сън. *smile* *wink*

Какво си пожелаваш?
Здраве. Не само на мен, а на всички! :) Всичко останало може да се направи, постигне, купи и тн. :)

 

Мечтая някой ден да поканя Бил Гейтс като специален гост на Bulgaria Excel Days

6

Говорим си с Боряна Петрова от ITraining за предстоящата конференция, посветена на Microsoft Excel – http://exceldays.itraining.bg и за нещата, които я вдъхновяват

Разкажи за „Bulgaria Excel Days 2017“ – какво предстои, кой е поканен?
Идеята за това събитие се роди спонтанно… Като носител на наградата Microsoft MVP за Excel, аз имам задължението и удоволствието да популяризирам Excel в България и се надявам, че вече 5-та поредна година го правя успешно и като преподавател, и чрез работата ми в ITraining (https://itraining.bg/). Но като изключим нашите вътрешни сбирки и малки събития, които организираме в Microsoft User групата, досега никога в България не е организирано по-голямо събитие, посветено специално на Microsoft Excel. И аз реших да го направя. Първоначално идеята ни беше за по-скромна конференция, тип семинар с участието на няколко лектора от България и 1-2-ма от чужбина. За моя радост обаче, доста от колегите ми MVP-та за Excel откликнаха на поканата ми и се съгласиха да участват като лектори. И в момента програмата включва почти само лектори от чужбина.

А специално за „Bulgaria Excel Days” (http://exceldays.itraining.bg/) от централата на Microsoft в САЩ пристига един от топ мениджърите в Excel Group – Гай Хънкин. От присъединяването си към Microsoft той работи в Excel тима като Senior Program Manager, основно отговаря за подобряването на възможностите за бизнес анализи и интегрирането на Power BI инструментите в Excel.

Сподели, моля, основните акценти в програмата?
На конференцията на 22 ноември освен Гай Хънкин, ще вземат участие експерти, всички носители на носители на наградата Microsoft MVP за Excel – Хенк Влутман (Холандия), Гаспар Каменшек (Словения), Чарлс Уилямс (Великобритания), проф. Ерве Тирие (Франция), Маргарита Наумова от SQL Academy (Microsoft MVP в сферата на Data Platform). „Bulgaria Excel Days 2017“ ще открие лично изпълнителният директор на Microsoft за България Калин Димчев.
Втория ден ще се проведе Мастърклас на тема Get Power with Power Query & Transform your Data, воден от Кен Пълс, Microsoft MVP от Канада, един от най-големите световни експерти в областта на Excel, Power BI и Data Analysis.

За съжаление билетите за мастъркласа вече са изчерпани, но Кен Пълс ще изнесе лекция и по време на самата конференция.

Все още има малко останали билети за конференцията, може да се закупят от сайта на събитието в sabitie.bg (https://sabitie.bg/event/konferentsii-i-seminari/Bulgaria-Excel-Days.399)

Може ли бизнеса без Excel? И знаем ли всички негови възможности, за да го използваме на макс?
Всеки бизнес, всеки бизнес мениджър, независимо в коя сфера на бизнеса, независимо дали се занимава с продажби, маркетинг, финанси, логистика, статистика, анализи, проучване на пазара, социологически изследвания, счетоводство и одит, онлайн или офлайн бизнес, традиционна или интернет реклама, CRM, Project management, B2B или B2C, би трябвало да използва предимствата на работата с Microsoft Excel. Дори бих казала, че всеки бизнес, който не използва пълните възможности на Excel, той е поне с една стъпка назад в сравнение с конкуренцията. Факт, че голяма част от хората, които го ползват, не са запознати може би с 90% от функционалностите му, особено в последните версии 2013 и 2016.

1000x700-logo4-ExcelDay-PNG

Как те намери теб Excel и защо вече толкова години се занимаваш с него?
Excel е най-великата програма, правена някога от Microsoft, съществува и се развива вече повече от 30 години. Влюбих се в нея от пръв поглед, макар че доста хора не я обичат много, смятат я сложна и трудна за работа. Може би защото като математик, аз обичам логиката в живота. А Excel е построен и работи изцяло на базата на логиката.

Кое те вдъхновява?
Ако продължа предния отговор, вдъхновява ме логиката в живота, вдъхновяват ме умните хора, вдъхновяват ме моите курсисти, когато видя в очите им желание да се учат и удовлетворение от това, което съм успяла да им предам като знания…

Какво си пожелаваш за „Bulgaria Excel Days“?
Пожелавам си на първо място всичко да премине отлично, така, както сме го планирали и всички присъствали да останат доволни и вдъхновени от събитието. Ще се постарая „Bulgaria Excel Days“ да се превърне се превърне в традиция, в ежегодно международно събитие, с лектори и участници от България и от чужбина. Пожелавам си да се утвърди на европейската и световната карта на авторитетните Microsoft събития и защо не след няколко години, живот и здраве, като специален гост да дойде и самият Бил Гейтс 😊

Успех, Боряна и на цялото събитие!

Браво за екипа на Design Conf Севлиево 2017!

IMG_1526

Това са прекрасните лица на организаторите на Design Conf http://designweekend.co/ – мащабна като лектори и програма конференция за дизайн, която се проведе през изминалия уикенд в Севлиево! Браво Емо! Браво екип!

Събитието, инициирано от Емил Тотев бе третото по рода си след два успешни Design Weekend-а в Севлиево. Писала съм за тях – говорили сме си с Емо.

Емо и екип успяват да привлекат всеки път топ лектори и да създадат предпоставки за наистина силно събитие. Дизайнери, фотографи, хора занимаващи се с типография, фронт енд, рисуване и композиция – имена от националната и международна сцена.

Успяват екипът също да осигиурят подкрепа от общината – дават им зала, от фирми – да има сандвичи, кафе, подкпрепление, както и забавление – предни пъти концерт, сега treasure hunt. Има подаръци, брандирани тениски и баджове. Всичко е на високо ниво, като на голяма конференция. А и то си е такава.

За жалост този път, въпреки всички гореизброени благини, имаше доооста малка посещаемост. И тук се питам аз защо. И не, отговорът – Севлиево е малък град не важи. Защото не е. И събитието не е само за хора от Севлиево. Пътуват от цялата страна (Ясен от Свиленград, Ники и Цанко от Пазарджик, хора от София, Велико Търново, например).

Ще ми се да вярвам, че хората тук и сега не се вълнуват само от цъкане из социални мрежи и триене на талончета от държавната лотария. И този пост е за споделяне на лекото ми безпокойство.

Без значение от последното – браво Емо и екип!

Ура за Ясен или пътят до това да си предприемач в 12 клас

IMG_5150

Ясен Георгиев е лъчезарен, умен, възпитан, делови, деен млад човек. Познавам го от няколко години и видях как израства пред очите ми. Отскоро има свой блог (http://blog.ygeorgiev.com/), макар проектите му онлайн да са наистина отдавна. Днес е 12-ти клас, но в интервюто по-долу ще се уверите в зрелостта му. Предприемач по дух, артист по душа, прекрасен млад човек. Нямаше как да не си поговорим за пътя в digital и да обменим опит и идеи :)

Разкажи с какво се занимаваш напоследък?
Първо, благодаря ти за поканата. :)
А с какво се занимавам… 2 думи – детегледачки и учене.

Детегледачките…
В края на 2015-та с едни невероятни хора започнахме работа по GoodKnight – онлайн платформа за намиране на почасови детегледачки в София.

Две години по-късно сме лидер на пазара в София. Името ни все повече и повече се върти в обкръжението на родителите, а удоволствието съвсем случайно да чуя в метрото как една майка препоръчва GoodKnight на друга, е просто неописуемо страхотно!

Обучението…
Старая се постоянно да уча нови неща – дори в направления, в които съм от почти 10 години вече (като програмирането). Просто винаги има нещо ново за научаване, а това ни развива и ни движи напред. До скоро бях в една страдалческа творческа криза, в която просто се оказа, че не уча нови неща. Е, моментът, в който отворих страницата, нещата започнаха да се подобряват!

Обичам да чета за човешки взаимоотношения, а от скоро се интересувам от финанси и блокчейн технологии.

Освен това се подготвям за държавни зрелостни изпити, тъй като съм в 12-клас.

Кога и как Ясен стана готов за yasen.me и кои бяха събитията, хората, които те мотивираха и вдъхновиха по пътя ти?

Всичко започна през 2008-ма, когато получих първия си компютър. Въпреки че бях на 9, аз наивно си вярвах, че мога да се науча да програмирам. Е, ето че с наивността шега не бива – научих се.

През 2011-та с мой близък приятел направихме социална мрежа и ни даваха по bTV. Много ценен опит – най-вече, защото получихме изключително много хейт от българското общество, което пък доста допринесе за развиването на характерите ни.

Точно тогава започна и истинското ми развиване в сферата на програмирането, тъй като скоро след това тръгнах на състезания.

Да си на 12 и една от най-големите медии е да направила специално за теб репортаж, не ми повлия добре. Изключително угои егото ми. То беше просто в апогея си. Бях заслепен от самия себе си. Аз бях най-страхотният, най-добрият, най-великият…

Да бе да…

Малко след това тръгнах на състезания с идеята, че ще печеля всичко. Бях сигурен в това! Е, на първото от 100 точки, получих около 30… Това, разбира се, срина егото ми. Как тия ще ми дават 30 точки? Кои са тия?!

Осъзнах, че не съм толкова велик за колкото си мислех. Осъзнах също така, че ще трябва доста да се потрудя, за да бъда наистина добър.

И за това запретнах ръкави…

За първи път уменията ми бяха оценени на състезанието по уеб разработка WEBLOZ. Дори си спомням, че ти тогава беше част от журито им. :) Тихомил Кулев беше първият ми идол – 22-годишен младеж, който показва на други младежи, че могат да бъдат успешни и щастливи. До този момент живях със стереотипа, че не е възможно българинът да бъде успешен. Е, Тихомил ми опроверга това само в рамките на уикенд.

Друго събитие, което ме вдъхнови – SUPERлятната Академия на “Аз мога – тук и сега”. Най-добрият формат, на който някога съм бил. Именно там се запознах със страхотни хора като Емил Тотев и Мадлен Стойчева, за които вече си писала.

Световноизвестни артисти като Моцарт, Вивалди и Джобс също ме вдъхновяват. Постоянно.

Не бих посмял да пропусна Кристалин Чавдаров – един млад философ, който винаги ме удивява с мислите и действията си.

И не на последно място по важност – моите скъпи родители, които обичам с цялото си сърце.

Разбира се, има и още много, много хора, но тези най-много са ми повлияли.

А yasen.me… идеята дойде още от деня, в който получих първия си компютър. Просто исках да имам присъствие в Интернет. С четене и бегло познаване на английски, тъй като тогава нямаше много литература на български сякаш, успях да скалъпя първия си HTML сайт, който беше посветен на най-добрите тромпетисти (тогава свирих на тромпет).

След това реших, че трябва да имам личен сайт – така се роди и yasen.me. Въпреки, че тогава домейнът определено не беше така.

В началото го ползвах като дневник – описвах как минават дните ми. Обожавах да публикувам домашните за училище, защото тогава получавах най-много трафик.

И в един момент, просто започнах да публикувам за нещата, които ме интересуват.

По настояще ползвам сайта си като инструмент за писане. Искам да се науча да пиша и стигнах до извода, че писане се научава с писане. А и така написаното става публично и мога много по-ефективно да се развивам, защото читателите имат възможността директно да ми дадат обратна връзка.

На 29 октомври ще представя и обновена, по-съдържателна и удобна за ползване версия на сайта ми и то не къде да е, а на невероятното събитие DesignWeekend в Севлиево.

Има ли възможност всеки млад човек да е успешен тук и сега? И каква е рецептата, според теб?

Да, възможно е, но първо трябва да се замисли какво за него е успехът. За едни е семейството, за втори бизнеса, за трети нещо друго. Всеки един човек трябва да се замисли какво е за него успехът.

Намерил съм сравнително лесен начин, чрез който може да се достигне до отговора. Нека уточня, че е емоционално преживяване и е възможно ако правиш това в различни етапи от живота си, резултатът да е различен.

Отпускаш се за медитация и си представяш, че си на собственото си погребение и започваш да се замисляш върху живота, който “вече е приключил”. За какво си мислиш в този момент? Доволен/доволна ли си ако водиш живот като сегашния ти? В мислите ти се крие отговорът.

Щом вече знаеш какво за теб е успехът, запретваш ръкави и работиш за постигането му. Вяра, усърдност и постоянство. Да, ще допускаш грешки – просто се учиш от тях и продължаваш напред.

А, да – няма място за мързел. Или поне не често.

На теб самия какво ти носи всичко това, което правиш в последните години, успоредно с училище, което си е нещо традиционно?

Хм, доста е различно. Има моменти, в които съм супер щастлив, а в други – разочарован. Но животът е микс от преживявания и е важно да се наслаждаваме на всичко, защото всяко едно нещо, което ни се случва, е урок. Урок за по-доброто бъдеще.

Независимо дали съм щастлив или разочарован – и в двата случая съм удовлетворен от себе си, защото знам, че съм дал всичко от себе си.

Какво е пожеланието ти за младите хора на България?
Да вярват, че могат да постигнат всичко, за което мечтаят. Абсолютно всичко. Независимо дали искат да станат световноизвестни музиканти, актьори, предприемачи.
Ако вярваш в мечтите си и работиш усърдно върху тях… те ще се сбъднат.