Покана Design Conf 2017 Севлиево и браво за екипа!

justine-blog

За трети път в Севлиево ученици и студенти с интерес към дизайна ще се съберат за цял уикенд забава, лекции и неформални срещи!

Design Conf 2017 ще се проведе в Дом на културата “Мара Белчева” в Севлиево. Заедно с топ специалисти от ИТ сферата на 28 и 29 октомври 2017 ще обсъдим някои от най-актуалните теми в света на дизайна и маркетинга.

По време на Design Conf 2017 ще имате възможност да се насладите на лекциите на Теди Амова, Жоро Малчев, Алекс Новоселски, както и самата Жюстин (ха). Темите, които ще засегнем, включват “Фотографията продава”, “Видеото като инструмент на дизайнерите”, “Типографски интерпетации в летъринга”, както и дискусията “Да си дизайнер не е да си само дизайнер”.

Подробна информация ще откриете на сайта – http://designweekend.co – както и възможността да запазите своя безплатен билет.

Ето бързо блиц интервю с част от екипа – прекрасни млади хора!

Емил Тотев (главен организатор)

Откривам мотивация в своя екип, както и у хората, които ме “ръчкат” за следващото дизайн събитие. Има интерес, а и виждам че си струва. Имам щастието да гледам как се развиват участниците от предишните ни събития и се превръщат в мои бъдещи колеги. Това ме поддръжа мотивиран вече трета година, а предполагам и доста още занапред.

Готини спомени имам много, но може би този, който остави най-голяма следа у мен беше свързан с мястото. Предишното събитие беше в шоурум на Ideal Standard, необичайно място за дизайн събитие. “Залата” беше заобиколена от вани, смесители, мивки и огледала, доста просторна, но някак студена. Заедно с участниците ни обаче успяхме да променим това на 180 градуса. Вкарахме живот и енергия, светлина и креативност в едно нетипично пространство. И няма да забравя, когато мениджърите на сградата, които я познават от основата до покрива, останаха силно изненадани от кипящата работа и енергия. Шегувахме се дори, че това не е същата сграда. Беше страхотно.

…Нещо се обърка. Противно на очакванията, не искам всичко да върви по план. Когато нещо се обърка имаме възможност за измисляне на креативно решение, влагане на творчество и разчупване на атмосферата. А точно тази творческа атмосфера търсим с всяко наше събитие. Тя зарежда и мотивира за доста дълго време.

Николай Мишев (екип – техническа поддържка)

Мотивират ме хората, които не искат просто да се носят по течението; мотивира ме възможността да им помогна с нещата, които правят за да плуват обратно на това течение, защото те са неизмеримо ценни.

Най-готиният момент за мен беше на “лагерния огън”- нашата версия на “lightning talks” панел. Събрахме се в кръг, сякаш около огън, като всеки един от участниците имаше възможност да излезе по средата му и да разкаже за каквото иска в рамките на няколко минути. (Струва ми се че има метафора зад името. 🙂 Обстановката беше много сплотенa, смяхме се, обсъждахме казаното, дори окуражавахме хората, които искаха да излязат, но никога не бяха говорили пред публика. Никога няма да го забравя.

Ще се чувствам щастлив на 30 октомври ако не съм умрял от недоспиване. На такива конференции и състезания винаги има толкова много прекрасни хора около теб, такива с които можеш да си говориш с часове и да не ти омръзне. Не ти се заспива.

Веселин Конов (екип – видео екрани, паст-участник)

Мотивирам се от това, че ще бъда полезен, макар и малко и че ще науча нещо ново, креативно, нещо за което не съм подозирал че е възможно!

Любим момент бяха лекциите на Димитър Петров, научих като цяло идеята на дизайна, как работи дизайна, също и лекцията “Как дизайна продава”. Като цяло ми хареса приятелската атмосфера между всички готини хора и това че се чувствах добре!

На 30 октомври ще бъда щастлив ако всичко мине добре и няма грешки и затруднения в работата ми!

Успех! Ще се видим в Севлиево!

#365wikidays или какво е да допринасяш 365 дена за Уикипедия, всеки ден

Pranayraj-Vangari

Има една много щура глава Вася Атанасова, научен работник-математик в БАН, но и същевременно с това един от най-дейните уикипедианци не само за България, а като цяло. Та същата тази Вася преди няколко години намисли #100wikidays – 100 последователни дни да допринасяш за Уикипедия, всеки ден с нова статия. Не само, че го намисли, а Вася успя да въвлече десетки хора от цял свят в тази си инициатива и така да помогне, насърчи създаването на много, хиляди нови статии за свободно ползване на много езици.

Един от вдъхновените от Вася хора е индийският уикипедианец Pranayraj Vangari. Той е актьор и Telugu Wikipedian. Млад, артистичен и ентусиазиран, след като започва #100уикидни той така се увлича, че откарва цели #365уикидни, а в момента продължава и е решил да достигне #500уикидни!

Това е толкова изумително! Pranayraj Vangari за мен е герой и съм щастлива, че прие поканата ми за това интервю, за да сподели малко повече за своите приключения из уики-доброволчеството.

От колко време допринасяш за Уикипедия и на какъв език?
Започнах на 8 март 2013 година. Вече четири години. Основно на телугу допринасям.

Кои са основните теми, по които пишеш?
1. Театър, пиеси, персонажи
2. Историята на Теланагана, култура, личности
3. Филми и актьори
4. Статии за села и други

Защо си доброволец и допринасяш за Уикипедия? Какво ти дава това занимание?
Уикипедия е първата врата, която отваряш за знание и да допринасям и да съм част от Уикипедия ми се струва фантастична. Да предоставям знанието си на останалия свят, без заплащане, свободно, ме вдъхновява да пиша за Уикипедия. Уикипедия е важна, защото предоставя свободно знание за всеки.

Как не уики хората гледат на това? Имаш ли подкрепата им?
Да, и те ме подкрепят. Всички ме възприемат като специален човек. От Telanagana State Digital Media Director Sri Dileep Konatham garu и Telangana State Dept. of Language and Culture Director Sri Harikrishna Mamidi garu също получавам много голяма подкрепа.

Как реши да направиш цели 365 дена с принос за Уикипедия? Това е амбициозно начинание.
Първо започнах предизвикателството 100 уики дни. Моите приятели и уикипедианската бщност ме окуражиха. Смятах, че 100 уики дни са достатъчни … но на 90-тия ден реших да направя 2 или 3 дена почивка и да започна втори тур 100wikidays. На 95-тия ден от втория тур реших да стигна до година.

А сега реши да стигнеш дори 500 уики дни – wow! Защо го правиш?
Тази идея е ме вдъхновява да продължавам ежедневно да допринасям за Уикипедия. Това е предизвикателство към мен самия, но с това показвам на уики общността своята отдаденост.

Това интервю в оригинал на английски може да бъде открито тук.
Пожелавам на много хора вдъхновение за поне #10wikidays или #100wikidays а защо не и да си имаме българска версия на #365wikidays :)
Ако го започнете – пишете ми justine.toms на gmail.com

#365wikidays and bravo for Pranayraj Vangari

Pranayraj-Vangari

Pranayraj Vangari is wikipedian from India. He is theatre practitioner and Telugu Wikipedian. Young, artistic, enthusiastic, this man is great example what a volunteer can do if he has enough passion. Pranayraj Vangari started #100wikidays (a madness to write, contribute with an article per day for Wikipedia) and ended up with covering one whole year – 365 days! – contributing with an article each day!

So, Pranayraj Vangari is a hero and I am glad he accepted my invitation for this interview.

For how long do you contribute to Wikipedia and in which language you do it?Since March 8, 2013, Mostly Telugu Wikipedia. 4 years now.

What are the usual topics you write about?
1. Theatre Plays and Theatre personalities
2. Telanagana Histtory, Culture, Persons
3. Movies and movie personalities
4. Village articles and others

Why do you you do this great volunteer work for Wikipedia? What drives you to do that?
Wikipedia is the first door I knock for knowledge, and the idea of giving your part and contributing to Wikipedia felt a fantastic idea to me. Making my knowledge available to the rest of the world for free is what inspires me to write on Wikipedia. Wikipedia is important because it gives knowledge irrespective of who you are.

How other, non wiki people accept your contribution? Do they support you?
Yes they gave very good support to me. Every where those people treat me as special person. From Telanagana State Digital Media Director Sri Dileep Konatham garu and Telangana State Dept. of Language and Culture Director Sri Harikrishna Mamidi garu lot of support and encouraged to me.

How you decided to take this long ride – 365 wiki days? This is a very difficult project.
Firstly i started 100wikidays Challenge. My community wikipedians and my friends encouraged me. Firstly i thought 100wikidays is enough… on 90th day i decided to take 2 or 3 days gap and to start 2nd iteration of 100wikidays. On 95th day of this challenge, I decided to take up the wikiyear challenge.

Now you go for 500 wiki days – wow! Why you do this?
It was a novel idea and urges me to contribute to Wikipedia every day. Wikiyear was a self set challenge to show the community, my determination.

Ура за 5 години PravataMi.bg и интервю с Полина Берг

19429902_10213482115308131_2353173040369065051_nЕдва ли има активен българин, който да не е попадал, използвал и радвал се на сайта Правата ми. Е, платформата навърши 5 години наскоро и по този повод си говорим с Полина Берг от екипа на Правата ми.
5 години pravatami.bg – какво се промени за тези 5 години? Станаха ли хората по-информирани за правата си? При вас какво се промени?
5 години е доста дълъг период. Например, за 5 години едно дете за първи път се усмихва, пропълзява, след това прохожда, проговаря, създава приятелства, развива се като личност. Както и едно малко дете, през първите си 5 години pravatami.bg извървя дълъг път. Екипът публикува няколкостотин Права, които помогнаха на повече от 2,5 милиона потребители да се чувстват по-уверени, да познават правата и задълженията си в различни житейски ситуации.
Проектът се разви и в други направления. Създадохме Школа на pravatami.bg, в която се събират амбициозни и предприемчиви хора с желание да създават компании, да придобиват нови знания и да ги споделят помежду си. Онлайн курсовете на pravatami.bg от друга страна дават възможност на всеки да получава синтезирана и практична правна информация по конкретна тема. Започнахме да предлагаме и фирмени обучения на правна тематика.
Не мога да кажа дали хората са станали по-информирани за правата си. Искренно се надявам, че е така. Мога обаче да кажа, че хората, които искат да се запознаят със своите права и задължения, имат възможност да го направят и то само с три клика на мишката в pravatami.bg.

Какви са основните теми, по които хората ви търсят?
Хората се интересуват основно от въпроси, които ги засягат пряко и в момента. По мои наблюдения, рядко човек започва да чете например какви са правата му при отменен полет или как да си регистрира колата в КАТ, ако не се намира именно в такава ситуация. Нашите данни все пак сочат, че едни от най-четените Права са на теми, свързани с правата ни като потребители и правата ни на работното място.

Има ли различни въпроси, идващи от различни места на страната, тенденции
в това отношение?
Тенденция, която наблюдаваме е, че повечето потребители на pravatami.bg са от големите градове. Това е разбираемо, понеже именно те имат непрекъснат достъп до интернет и съответно до информация. Относно въпросите на потребителите, в pravatami.bg се стараем да разкодираме общата нормативна уредба в определена житейска ситуация, така че всеки човек да бъде запознат със своите основни права и задължения. При въпроси относно конкретни казуси обаче, ние винаги съветваме нашите потребители да се обърнат към адвокат.

Помагат ли социалните мрежи и Интернет като цяло хората да са по-активни?
Информацията в днешно време е най-ценният ресурс според мен. Благодарение на социалните мрежи и интернет хората имат почти неограничен достъп до информация, имат възможност да да научат за събития, случили се на хиляди километри от тях 5 минути след събитието, да се запознаят с различни гледни точки, да споделят собственото си мнение. Когато човек има информация, той може да формира аргументирано собствено мнение, собственото мнение му помага да не бъде безразличен, а липсата на безразличие води до активно социално поведение. Затова и отговорът на въпроса ми е – да, социалните мрежи и интернет като цяло помагат на хората да са по-активни.

Кои са основните предизвикателства в ежедневната ви работа по сайта?
Предизвикателствата са наистина много. Както всяко НПО основните предизвикателства са да мотивираме повече хора да се включат в каузата ни като доброволци, да покриваме разходите се въпреки липсата на финансиране и най-вече да вървим напред.

Пожеланието ви към идните години – какво планирате и къде искате да стигнете?
Пожеланието ми е хората да не са безразлични към случващото се около тях – да търсят информация и да бъдат активни. А ние в pravatami.bg ще направим всичко по силите ни, за да осигуряваме актуална и практична информация, докато един един pravatami.bg се превърне в Google за права и задължения.

Благодаря, Полина! Поздрави за целия екип!
Успех от мен!

Как се изгражда личен бранд. Разговор с Тиа от Dressed by Tia

mir_DSC_8061Тя е Тиа – лъчезарна, работлива, последователна и страстна в това, което прави. В последните години успоредно със същинската си дейност (има свой собствен моден бранд) работи активно и по своя личен бранд. Навън, изцяло насочен към чужбина. Опитът й е безценен, затова се радвам, че прие поканата ми и сподели.

Как изграждаш личния бранд? Кои основни канали подбра до момента?
Играждам бранда си Dressed by Tia (dressedbytia.com), преди всичко с постоянство и внимание към всеки процес и етап. Вярвам, че само бавното и търпеливо израстване, може да доведе до нещо наистина устойчиво, което да остане във времето.
Използвам няколко канала за популяризиране. Основна част разбира се е нетуоркингът. Без него никакъв бизнес не може да съществува, независимо дали говорим за услуга или продукт. Всъщност това е нещото, което е хубаво да започне да се изгражда, още преди да се стартира самия бизнес.
Освен това използвам така популярната „маркетинг фуния“, защото вярвам, че това е един от „най – меките“ начини, да достигнеш до клиентите си без да си нахален. Аз определено обичам по – елегантния начин на комуникация и това отговаря на моята същност. Благодарение на този метод, стигам до много хора и оставам в тяхното съзнания за дълго време. Така дори в този момент те да нямат нужда от мен, когато се случи, аз вероятно ще съм първото име, за което ще се досетят.
Друг канал е самият сайт и видимостта му в гугъл. Много усилия полагам и в това да подобрявам оптимизацията, за да достигам до повече органичен трафик. По този начин, при търсене хората могат да видят именно моята услуга, като първо решение на техния проблем. За да се случи това, разбира се са нужни повече съдържание и линкове от други сайтове към моя, което само по себе си е една цяла система и отделна стратегия.

Успоредно развиваш каналите си и за България и за чужбина, големи ли са разликите в търсенето, подхода, каналите, които използваш?
Да, така е. Работя успоредно върху това да развия бранд, както тук, така и в Щатите. Разлики има и няма как да е иначе, предвид факта, че говорим за различни култури. Американската аудитория е много по – отворена към съвети и консултации от всякакъв вид, доверяват се на хората, които са специалисти в дадена сфера и това улеснява работата. Виждат те като авторитет, още от самото начало на комуникацията с тях. В България е различно. Тук хората имат нужда от време за да ти повярват. Освен това, често се притесняват да признаят, че им липсват знания дадена сфера и това ги затваря към това да се допитват за мнение.
Именно поради това в България достигам до клиентите си, като първо показвам знанията си в статии, видеа и тв програми, които те могат предварително да прочетат и гледат. По този начин те са наясно, че могат да ми се доветят и да им помогна, когато се касае за дрескод, стил, организация на гардероба.
В Щатите тaргетирам много прецизно, защото там говорим за пазар с над 320 милиона души. Когато знам кой е моят клиент, аз знам къде да го търся. Моят перфектен клиент например е дама на възраст между 25 и 55г., обръща внимание на здравето си и външния си вид и т.н. В този ред на мисли аз знам, че трябва да таргетирам места, на които са концентрирани дами с горното описание – спортни зали, козметични студиа и подобни.
Разбира се, един от най – приятните и лесни начини, за достигане до нови клиенти си остава препоръката от уста на уста. Тук не говоря само за хора, които са били мои клиенти, но и такива, които харесват онова, което правя и вярват, че ще помогнат на някого, ако споделят повече за стайлинг услугата ми и ме препоръчат.

От къде черпиш опит и вдъхновение?
Опит черпя най – вече от практиката си, защото това е занаят като всеки друг. Вярвам, че всеки клиент е отделна вселена и винаги се опитвам да науча нещо, което ще подобри работата ми занапред. Разбира се не спирам да се обучавам. Най – често чета книги, купувам си обучителни програми и гледам лекции на чуждестранни автори, които са както в моята сфера, така и за личностно развитие. Отделям сериозно внимание на това да подобрявам себе си, защото когато се развиваш като човек взимаш по – добри решения, а това те тласка напред.
Вдъхновявам се от хора, на които се възхищавам. Това далеч не винаги са известни и популярни хора, а по – скоро интересни хора с интригуващи истории. Обичам да разбирам за това как даден човек се е справил с дадена трудност, как е постигнал нещо. Това ми помага самата аз, да погледна моите житейски ситуации под различен ъгъл.

Ако може да дадеш три основни съвета към хората, захванали се с подобна задача да продават навън изцяло?
Почни, преди да си готов и стани глух за чуждото мнение! Първото ми желание, да започна собствен бизнес беше, когато бях на 18. За жалост никой около мен не ме взе на сериозно и реших, че предприемачеството е за „големите“. Е, пораснах, но да си призная това е едно от нещата, за които винаги ще се питам „Ами, ако бях опитала тогава?“. От днешна гледна точка смятам, че човек не бива да чака, за да се почувства готов, защото това усещане идва доста време след като си започнал. Освен това 18 години е идеалната възраст да започнеш да правиш бизнес особено интернационален. Тогава нямаш толкова предрасъдъци и страхове, които да те спират да се свързваш с непознати хора от цял свят. Вече има много варианти да работиш онлайн и международно – от афилиейт, през виртуални продукти, мултилевъл, изграждане на софтуерни програми и какво ли още не.
Не спирай! Постоянството и търпението е нещо не особено типично за нашето съвремие, независимо дали говорим за България или чужбина. Ние вечно бързаме, за да видим резултатите, а всъщност най – хубавите неща искат време. И тук нямам предвид, че просто седиш и чакаш нещо да се случи, а по – скоро да посееш зрънцето на промяната и да имаш търпение да го изчакаш да даде плодове. Аз самата още се уча на това и понякога ми се струва, че всичко е на забавен каданс, но истината е, че нещата се случват, когато спреш да ги форсираш.
Убедих се, че за да продаваш навън трябва да предлагаш най – доброто обслужване и да не правиш дори минимален компромис с качеството. Ако не си готов да направиш най – доброто, просто не го правиш. Ако искаш да работиш с американци, трябва да приемеш, че клиентът е цар и нищо по – малко от това. В България все още рядко забелязвам подобно отношение, а то всъщност е половината от продажбения процес. Обслужването трябва да е с много внимание и желание да помогнеш във всеки един момент.

Успех, Тиа!

За Велян, каузите, силата на Интернет и как ни промени

cropped-velqn_logo

Велян Стайков е познат на онлайн общността като активен блогър (ето http://velqn.com/) в ранните години на блогърстването у нас, активен потребител на социалните мрежи. В инстаграм се вихрят снимките му с чудна дълга коса. В туитър и фейсбук е непримирим и настъпва елегантно по не малко болни теми.

За публично споделеното даряване на коса за кауза, за силата на социалните мрежи и това как успя той да ни промени, реших, че си струва да си поговорим с Велян. И му благодаря, че прие.

Разкажи за косата – как я отгледа, кое те провокира да я подстрижеш и дариш?
В училище имах дълга коса, след това през годините ходих много късо подстриган, даже и нула номер в отделни периоди. Причината да пусна дълга коса е толкова смешна, колкото е и прозаична… от една страна, изпитвах страх, че в ранна възраст ще остана без коса, затова исках да си я пусна като за „последно“, отделно не исках да изглеждам като повечето хора, а и просто ми е приятно да съм с по-дълга коса.

Това е общо взето, в последните 10 години 2 пъти бях с дълга коса, през останалото време основно бях късо подстриган. Този път обаче се отнесох с пускането на дългата коса, 3 години и повече я пусках. Предният път, когато реших да сменя амплоато, отидох в случаен фризьорски салон и жената, която ме подстрига щеше за малко да се разплаче, не и беше приятно да махне цялата тази дължина. Тя имаше и някакъв личен спомен с мъжа й, който бил музикант и също ходил с дълга коса… След това сестра ми сподели, че е могло да я даря за хора, които се нуждаят от перуки и така попаднах на асоциацията за превенция на рака. Този път бях убеден, че когато дойде времето да се подстрижа, ще отиде за добра кауза, а не в кофата. И така след 3-тата година косата ми стана много дълга, трудно беше за поддържка, изисква доста време и грижи, реших, че ми е нужна промяна и се сетих за асоциацията, обадих се спонтанно и още в същия ден имах нарочен час.

Сила ли е Интернет?
Сила е, всяка масовка е силна, дали ще е тълпа на площада или интернет, множеството от хора го правят такова. Ползва се от личности, от брандове и от терористични групи, за маркетинг кампании, за набиране на кадри. Видяхме преди години как арабската пролет почти се случи през twitter. Всяка голяма промяна на статуквото е сила.

Активен си на няколко места онлайн – любимото ти от всички?
Да, ползвам почти всичко, което може да се ползва, интересно ми е, ползвам всякакви канали, гледам да съм в крак с развитието на мрежата.

Нямам любимо – преди време twitter ми беше любимо, но в последно време не го усещам по същия начин. Изглежда, че вътре е пълно с уморени коне, няма нищо интересно и ново.

Facebook – това е мрежата на хората с деца и домашни любимци, основно се използва от родители, ама децата знаят, че техните са там и затова са по други места, като snapchat и прочие.

В един момент имам усещане, че всички онлайн места, са като улици, които водят към един и същ булевард, а той води към огромен площад, където се помещава глобалното световно село. Едни и същи неща може да видиш по всички мрежи, няма някаква унификация, но не мрежите са виновни за това, а ние, хората, които ги ползваме и създаваме съдържание. Шумът, обаче е много, от части се дължи на това, че много хора ги мързи да създават и просто харесват, споделят, ретуитват и прочие, но и от такива има нужда.

Блогът – как започна и къде е сега?
Блогването започна страхотно, поне за мен. Беше си предизвикателство да имаш собствен домейн, хостинг, да си настроиш платформа за блогване. Публичните, свободни за използване платформи не бяха много тогава. Много хора пишеха, още повече четяха. Оставаше някакво впечатление, че се създава съдържание, което е смислено (понякога) и (понякога) помага на някой.

В един момент блогването стана микро блогване, после се появи twitter, по-малкото стана повече, facebook набра супер популярност, интернет се разви, скоростите се подобриха, започна да се споделя и прави много повече видео и аудио съдържание и блоговете отидоха в миналото. Просто хората си казаха, хей, никой не го интересува твоето мнение по този въпрос в 10 страници, напиши го в 3 реда. Това, донякъде крепеше twitter, кратко, сбито, бързо и удобно. Обаче, хората сме си хора, глупостите пак са глупости, дори и в 140 знака, хубавото, пак си остава хубаво, дори и да не е на 10 страници.

Колко ни промени Интернет нас хората?
Много. Отчужди ни. Ползите са безспорно много, но цената, която всички плащаме, за да ги имаме е твърде голяма. Мрежата направи живота ни много по-лесен, много по-весел, много по-мързелив, но и много по-самотен, много по-прозрачен за всички, отне доста от уединението, което ни трябва, за да бъдем повече себе си. Мрежата ни създаде още една зависимост, с която трябва понякога да се борим. Доста хора минават на 1 годишен режим без email, без телефон, без интернет. Интернет скъси всички разстояния, премахна много бариери, което е страхотно.

п.с. оказа се, че Интернет пази и една наша снимка с Велян от преди 10-тина години вероятно, от 1-вия рожден ден на блога на Райна, та ето я колко сме … забавни :)

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Ура за eJoi Европейска младежка олимпиада по информатика и Елена Маринова

Elena Marinova

Елена Маринова е от примерите за успешна жена в ИТ бизнеса. Основното й занимание е Мусала Софт, но успоредно с това Елена активно помага за много и различни инициативи в сектора. Въвлечена е и в Европейска младежка олимпиада по информатика, която ще се случи за първи път след два дена в София. За това си говорим тук :)

Как Мусала и Елена се оказаха въвлечени в този чудесен проект eJoi?
Краси Манев се появи преди около 2 години с идеята за международна детска олимпиада. Оказа се, че са го говорили известно време (години :)) с Бисерка Йовчева. Тези двама души са Даскали от най-възвишения вид – те са създали в последните десетилетия най-много медалисти по програмиране за България, а “децата” им са успешни ИТ специалисти и мениджъри у нас и навсякъде по света. С Бисерка и Краси работим по различни проекти заедно от години – Краси е почетен председател на журито на състезанието ни по програмиране http://codeit.bg, с Бисерка в момента правим обучителния курс “Learn from the Masters” за преквалификация към софтуерно инженерство, но и много други през годините. По същото време пък с Алексей Христов от “Американска фондация за България” в контекста на Сдружението на олимпийските отбори по природни науки http://olympicbg.org/ (аз съм Председател на Борда му за развитие) работехме по свързването на олимпийските отбори по природни науки с бизнеса. И така – събрахме се един ден четиримата и казахме – ами хайде да го направим. Всеки дойде със своята личност, с организацията, която представлява и се вписва идеално в каузата, с приятелите, идеите и много заряд да направим България отново пионер, родно място на нещо важно, определящо бъдещето.

Включването на Мусала Софт като инициатор беше съвсем естествено, защото и бизнеса и инициативите ни в образованието са фокусирани във високия сегмент, така че Олимпиада ни пасна перфектно.

Колко участника очаквате и истински предизвикателно ли ще е участието за тях?
Отбори по 4 човека от над 20 държави (всяка държава има по един отбор, само България два като домакин) от Съвета на Европа плюс техните ръководители – значи над 130 (всички могат да бъдат видяни на сайта на eJOI – http://ejoi.org/, a в момента тече и представянето отбор по отбор във фейсбук страницата https://www.facebook.com/European-Junior-Olympiad-in-Informatics-EJOI-1226069600773454/.

И да, със сигурност ще има много емоции, щастие и сълзи – това са най-най-добрите в тази възрастова група от Съвета на Европа и напрежението вече се покачва.

Biserka Yovcheva_Alexey Hristov_Elena Marinova_Prof. Krassimir Manev

Как би отговорила на клишето, скептизицма, че програмирането и ИТ не са за момичета?
Кой казва така? И кой в ИТ изобщо обръща внимание на клишетата? Да, по принцип мъжкият мозък е по-логично работещият, а женският – по интуитивно. Но това е първо по “по принцип” и второ – все повече ще е нужна още и още креативност навсякъде, включително в ИТ бранша (всичко, което не е креативно ще се върши от машини), съответно различните типове мислене и светогледа са от огромна полза – ние се стремим екипите ни да са смесени като пол, за са максимално ефективни. И все пак – трябва да признаем, че състезателното програмиране е доста мъжко-доминирано, обяснявам си го с комбинация от фактори – много тесния сегмент, който обхваща, възрастта на състезателите, в която целенасочеността, амбицията и фокуса е по-силен при момчетата, … Но дори и на eJOI ще видите момичешко присъствие. Вярвам, че популяризирайки все повече ИТ като сфера за кариера и състезателното програмиране като трамплин към добри позиции, ще има повишен интерес като цяло и ще се появят и повече момичета. А и това, което споменах по-рано за тенденцията към креативност също ще „оправи“ пропорцията. Но пък насилие не е нужно и квоти не биха дали положителен резултат според мен.

Къде стои България в развиването на кадри за ИТ? Имаме ли как да се поучим от опита на близки нам страни?
Чудесно се развиваме – имаме какви ли не формати на обучение, почти всички компании в една или друга степен имат програми за развитие – като цяло натискът от недостига на кадри в световен мащаб и увеличаващото се търсене водят до позитивен ефект, повече конкуренция и изобретателност. Опит, който можем да черпим и адаптираме има навсякъде и го правим. Голямата болка остава масовото образование и там без държава поне в средносрочен план няма как да се справим, така че и с държавата работим на различни нива – ще ни се всичко да става много по-бързо и плавно, но посоката е позитивна, въпреки сътресенията. Важно е обаче да се каже, че в тази игра по-бързия и по-стратегически ориентирания печели – не е лесна работа …

Обаче имаме поводи за гордост и eJOI е пример за нещо голямо, което се ражда именно в България – спонсори и партньори са около 70 организации, бизнеси, институции, медии, което е доказателство, че можем да се обединим зад кауза.

Какво пожелаваш на участниците?
Успех! Който се изразява не само в спечелените медали, а и в изживените заедно мигове и създадени приятелства за цял живот. И любов и уважение към България, които вярваме, че ще посадим чрез състезанието, но и чрез културната програма и забавленията, които сме приготвили на гостите си заедно с партньорите си и повече от 50 доброволци, голямата част от които ученици и студенти от СМГ, НПМГ, ФМИ на Софийски Университет, НБУ, Шуменски Университет…

За финал, от името на всички инициатори – Красимир Манев, Бисерка Йовчева, Алексей Христов и аз, благодаря на: Патроните на eJOI – Президентът на Република България Румен Радев, Тибор Наврачич, еврокомисар по образованието, културата, младежта и спорта и Мария Габриел, еврокомисар по цифровата икономика и общество; домакините на eJOI: Министерство на образованието и науката, Община София, София Тех Парк, Софийски Университет „Св. Климент Охридски“; подкрепящите eJOI български евродепутати; златните спонсори – Abrites Automotive Solutions, Telelink и Фондация „Америка за България“; сребърните спонсори – SAP, Telerik Academy, Chaos Group, Milara International и Фондация „Георги Чиликов“; бронзовите спонсори – Ciela Norma, Devin, Fibank, HyperScience, Predistic, Programista;, ScaleFocus, Sirma Group, Ubisoft, VMWare и Walltopia; партньорите на eJOI – Софийска математическа гимназия, Национална природо-математическа гимназия, Съюз на математиците в България, Община Пловдив, Министерство на икономиката на Република България, Факултета по математика и информатика на Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Американски университет в България, Нов български университет, Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“, Българска асоциация по информационни технологии (БАИТ), Българска асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ), Дигитална национална коалиция, CodeIT, eSkills For Future, Cisco, Solytron, HP, Telus, Музейко, Mentalist, Асоциация 365, Samsonite Business, ATG, Doma, Roobar, Bulgarian Careers Fair; индивидуалните и корпоративни дарители – Experian, Leanplum, Милен Манев, Явор Коларов, Светлин Наков, Валентин Михов и анонимните ни дарители; медийните партньори на eJOI – Българско национално радио, bTV, Труд, 24 часа, Успелите, Obekti.bg, Kafene.bg, Leadership.bg, Шуменска заря, Стрела БГ.

На снимката: 1/ Елена 2/ Четиримата инициатори (от ляво на дясно): Бисерка Йовчева, основател на Школата по информатика „А&Б“ в гр. Шумен, Алексей Христов, Председател на Управителния съвет на  Сдружението на олимпийските отбори по природни науки (СООПН), Елена Маринова, Председател на Съвета за развитие на СООПН и Президент на софтуерна компания „Мусала Софт“ и проф. Красимир Манев, Президент на Международната олимпиада по информатика (IOI)

Избери да си по-добър. Ура за Димитър Михайлов и BB-Team!

21105542_10155521025728463_6170442690490348975_n

Димитър Михайлов, познат повече като Митко от BB-Team е усмихнат, делови, последователен и уверен в стъпките си млад човек. И няма как да не е успешен със силните качества, които притежава – перфекционист и работяга.
Митко развива бранда BB-Team вече 18 години – уау!

За пътя в дигиталното и в спорта, инженерството и фитнеса, за успеха и развитието – говорим си с Митко в това интервю :)

Как дойде BB-Team и какви бяха първите години на проекта?
Годината е 1999. С приятели от квартала решихме да посетим зала по вдигане на тежести и да започнем да тренираме. Логичният въпрос беше “как”. Там имаше много желязо и уреди, а ние нямахме никаква идея какво да правим с тях.

Бях намерил руски и български учебници по физкултура, където имаше общи насоки. Тъй като ние бяхме 10-тина момчета, си помислих, че ще е по-лесно, ако просто кача тази информация някъде, за да е достъпна до всички тях.

Тогава имах най-бързият модем в нашата фитнес банда, бях чувал за HTML и беше логично аз да се нагърбя със задачата.

Нямах никаква представа какво правя и накъде ще се развие този сайт. Интуицията ми казваше, че има смисъл да се занимавам с него.

Това е и причината да продължих аз самият да спортувам редовно, както и да намирам своя прочит на това, какво е да живееш целесъобразно, да се грижиш за здравето и физическата си форма.

Бидейки свидетел на все по-увеличаващия се брой хора, които симпатизират на BB-Team, както и на все повечето проблеми, които гравитират около фитнес индустрията, съзнавах, че “тук има нещо”, което ми е адски интересно и с което бих искал да се занимавам професионално. И така до ден днешен.

Какво е новото днес и твоята роля в този процес?
През последните няколко години работихме в посоката да предложим не само информация и среда за общуване, но и конкретни решения на проблемите, които виждахме.

Има много начини да се грижиш за себе си и да бъдеш във форма. И това в никакъв случай не е проблем.

Проблемът често е, че обикновеният човек, с всичките си ангажименти и отгоровности в ежедневието, среща трудности да разбере и избере работещото за себе си решение.

В тази връзка разработихме консултативни и обучителни програми, чрез които не просто предоставяме още информация, а планираме и предприемаме действия заедно с нашите клиенти.

Екипът на BB-Team е в ежедневна връзка с всеки клиент и проследява, дали и как последният прогресира.

Специфичните познания за движението, човешкото тяло, храненето, психологията на промяната са основните, които ти дават увереност за продуктите на BB-Team или има още някаква тайна съставка в мотивацията ти да се занимаваш именно с това?
Не мисля, че има нещо тайно. Избрах тази професия, защото ми позволява да развивам личните си интереси и да ги прилагам в услуги, чрез които клиентите ни постигат желаните резултати. И всичко това да бъде базирано на един коректен бизнес.

Какво дава Интернет средата за проекти, свързани все пак толкова много с живота извън Интернет?
Интернет ни дава възможност да сме в постоянен контакт с нашите клиенти и да следим по лесен и удобен начин как прогресират по пътя към поставената цел.

Това е възможно днес заради бързата връзка и множеството възможности, които мобилният телефон ни дава – чат, видео, снимки и лесен обмен на всичко това.

Кои сектори или типове хора имат най-вече нужда от услугите на BB-Team?
Практически всеки човек, за когото здравето и поддържането на физическа форма са приоритет, може да се възползва от нашите услуги.

Поставям здравето на първо място, защото често сме свидетели на хора, стремящи се към цели, за която “плащат” именно с него.

Най-голямото ти предизвикателство, свързано с BB-Team до момента?
Фитнес индустрията провокира към лесни начини да печелиш от аудиторията си. Щастлив съм, че през всичките години досега останахме верни на принципите си и не залитнахме към бързите пари, а базирахме бизнес модела си на това, от което клиентите ни имат нужда – добронамерено отношение и резултати.

Повече за Димитър Михайлов на личния му сайт тук.
Митко във fb i li.
И разбира се – BB-Team тук.

Виктор Любенов – един специален човек

m_site_of_the_year2

Виктор Любенов е един от много важните за мен хора. Не защото е изумително начетен, грамотен, стриктен, всеотдаен, незрящ, добър приятел, с великолепно чувство за хумор човек. А защото е извор на мъдрост, пример и подкрепа за много хора – освен приятелите му и не малко от незрящите у нас, за които Виктор като мисионер години наред работи, помага за инсталиране, обучаване за ползване на Интернет. А за незрящите Интернет е много повече от за всеки от нас.

Намерих си този материал, който съм писала за Виктор за някое печатно издание през април 2000-та година и реших, че е редно да му дам още малко живот. Публикувам го както си е, без редакции от днешна гледна точка. Вярвам ще е интересно не само за мен.

Илюстрирам текста с една от малкото публични снимки на Виктор – от награждаването на БГ Сайт 2001 година (октомври 2001 година) в НДК, когато Виктор получи специална награда за принос към популяризиране на Интернет сред незрящите в България. Ако не ме лъже паметта наградата имаше и материална част (като че модем, което за онова време си беше голямата работа) и бе осигурена (пак ако не ме лъже паметта) от Орбител (ако някой има по-ясен спомен ще се радвам да сподели в коментар).

За един “специален” човек

Един от първите топли дни тази година. Следобед е. Пътуваме към срещата с Виктор – човекът, който ме накара да се замисля върху проблем, който поради напрегнатото ежедневие или нежелание да се занимаваме с неща, които са далеч от нас, често отминаваме забързани – хората с увредено зрение.
Намираме се в квартал “Модерно предградие” – квартал, чието състояние рязко контрастира с помпозното си име, в София, на края на града, много напомнящ края на света. Един от малкото признаци на времето, в което се развива действието е модерната бензиностанция.
Сградата на ТП Успех – мястото, където се предполага, че хората с увредено зрение ще имат работа, е пететажна, заобиколена от множество малки постройки. До преди няколко години тук са работили 700-800 души, днес – около 60. Идват само в определени дни, на повикване – когато има работа. Пътуват до това отдалечено място с градския транспорт, със зрящ придружител.
На входа ни спират нелюбезно и питат какво искаме, но щом разбират, при кого идваме ни напътстват с по-позитивен тон – “да, да, заповядайте, очаква ви”. Коридор, стълбище, в дъното – врата, стая стил “заседателна”, с голяма маса в средата, на която са натрупани компютри, достойни за музея за развитие на техниката, тежки червени завеси. Нашият домакин седи на края на масата –симпатичен мъж към средата на 30-те, с дълга, падаща на вълни коса. Пред него се намира странен за обикновените разбирания компютър (наследен от бившия шеф на предприятието), с вградени колонки, голямо и малко флопи. Мониторът е обърнат в ненужието си на една страна, заобиколен е от кутии с дискети и листове, изписани с непонятното за нас, зрящите, брайлово писмо. Голям магнитофон, стои като паметник от миналото, но в конкретния случай е натоварен с много важни функции – служи за усилвател.
Виктор уверено става и подава ръка, за да ни посрещне. Усмихва се. Ние също. В началото се чувстваме неловко, скоро го преодоляваме. Сядаме и започваме разговор – за слепите потребители на компютри и интернет у нас. Да, правилно сте прочели – и хората с нарушено зрение могат да се възползват от постиженията на техниката и технологиите, разбира се, с много условности.
Затворете за миг очи – може би ще се ориентирате по-лесно. Ако имате спомени от ерата на DOS и чисто текстовото комуникиране с компютъра, без графика, цвят, да не говорим за мишка – нещо подобно представлява това, което днес ползват слепите. Поради факта, че не могат да четат, те слушат. За да става това скоростта на четене е ускорена, а поради спецификата на интонацията на звука, генериран от компютъра първоначално той е напълно непонятен за нас, ненастоили се още. Постепенно, с вслушването, започваме да разбираме смешния забързан бъртвеж с гласа на създателя на синтезатора с говор на български език – Мартин Захариев. Благодарение на него през 80-те и Торос Хованесян по-късно, слепите потребители разполагат със софтуер, който им “чете” на родния им език това, което ние виждаме на екрана. За жалост този синтезатор има редица недостатъци, а и работи само за DOS. Подобна програма за Windows струва близо 520$, разбираме от Виктор. Сума непосилна за нашите условия, а и версията не поддържа кирилица – вечният нашенски проблем с компютрите.
През 1995 г. Хюсеин Исмаил, интелигентен и амбициозен млад човек, напълно незрящ, решава да учи програмиране, с цел да подобри вече съществуващия български софтуер за слепи. Неговата приятелка му чете книги за Асемблер, а той практикува на своя 286 и скоро създава, на базата на гореспоменатите “четящи” програми, своята “Ехо 1”, все още за DOS, но с много улеснения – стои резидентна, разбира фонетична и БДС кирилица и др. Понастоящем Хюсеин е Координатор на Фондация за подпомагане на слепите студенти. Завършил Право в Софийски университет, той вече е практикуващ юрист, но хобито “програмиране”, както и желанието да довърши започнатото го карат да продължава да работи върху своята програма, вече във вариант за Windows.
“DOS е много удобен за нас. – споделя Виктор – При изцяло графичния Windows скрийн рийдъра решава какво да ти чете, докато при DOS е ясно, а и за какво са ни графики на нас”. С носталгия си спомня времето на BBS-ите. Един от любимите му бил този на д-р Григор Вачев, където условие да вземеш нещо било това да изпратиш. Виктор започнал да “набира” текстове, които жена му диктувала, за да може да получи повече от така жадуваната литература. Започнал да “събира книги” в текст на дискети (сега търси софтуер за CD recorder под DOS, за да ги копира на по-сигурен носител от старите 5.25” дискети). За жалост почти никое издателство не се съгласява да дава изданията си в дигитален (адекватен за ползване от слепите) вид. Главно с помощта на Интернет Виктор е събрал е над 200 MB txt компресиран обем. С FTP търси и продължава да обогатява колекцията си с текстове. Благодарен е на сайтове като “Словото” и …, на които дължи част от българската класика. Всички със нарушено зрение, които ползват мрежата, събират и обменят файлове. Постепенно обогатяват с литературни творби библиотеката и читалището за слепи.
Броузера и мейлъра, които се използват са много странни, далеч от това, което ние използваме и начина, по който го използваме. Dial-up се осъществява трудно, различно е за всеки доставчик, настойките отнемат доста усилия. При “разглеждането” на страници графичните изображения се индексират и само ако са с “ALT” маркер слепият потребител разбира за какво се отнасят. Същото е с линковете. Всичко, на екрана се изписва с текст, а софтуера го изчита. Повечето от сайтовете остават напълно пусти и “невидими” за незрящите (напр. сайтове, правени изцяло на Flash, без HTML версия). Програми като ICQ и IRC, също са недостъпни, “но затова пък MP3 работи и под DOS!” – казва Виктор с искрица радост в гласа.
Първа от хората с нарушено зрение у нас в Интернет е Даниела Димитрова. Тя използва достъпа до мрежата главно за електронна поща. Общо в момента слепите потребители на Интернет у нас са седем, живеещи предимно в София. Струва ли си да се повдига въпроса при толкова малка група потребители със специфични изисквания? Убедени сме, че да! Виртуалният свят е много по-необходим за тях, отколкото за нас. Комуникацията, макар и усложнена от техническите детайли, е много по-жизнено необходима. За слепите on-line информацията е по-достъпна, от почти всяка друга медия. Малкото усилия, които може да коства създаването на сайтове, които те могат да “четат”, си заслужават.
Преди три години световният консорциум за World Wide Web обяви кампания за създаване на “възможни за разглеждане”, за хората с различни нарушения, сайтове. Всяка година от тогава април се обявява за Месец на достъпността в Мрежата. Заслужава си да се замислим.

Жюстин Томс
20.04.2000 г.

Ура за Константин Павлов Комитата, abv.bg и Първите в българския интернет

konstantin

Споделено с … Константин Павлов Комитата

Този текст е изцяло взет от книгата Първите в българския интернет, на Горица Белогушева и Жюстин Томс (виж по-долу). Интервюто е направено през август 2002 година. Фактите и информацията са както са звучали и публикувани през 2002 година.

Снимката е тази, с която Константин Павлов е бил представен като член на журито на конкурса БГ Сайт 2002.

Константин Павлов Комитата е завършил ТУ- София, специалност “Радио и телевизия”. Бил е мениджър “Продукти и Развитие” в Нетинфо. Участвал в създаването и развитието на www.abv.bg, www.netinfo.to и www.gbg.bg.
От октомври 2000 г. досега е управител на Интернет агенция “Тримата”.
Член на журито на конкурса “Български сайт” 2002.

Помниш ли първия път, когато бе онлайн?
Спомням си го много добре. Беше в далечната 1995 или 96-а г. Работех в една фирма и шефът ми каза, че ще ми покаже нещо много интересно на компютъра. Бях чувал за Интернет, но имах съвсем смътна представа какво представлява. Той отвори някакви прозорци, писа някакви загадъчни команди, телефонът пищеше като факс. И в моето съзнание остана, че Интернет е програмата Netscape, където трябва да се напише горе Yahoo.com, и така Интернет тръгва. По-късно разбрах, че и друго нещо да напишеш, пак тръгва. Първата страница, която разгледах, бе от “Интересни линкове” на Yahoo – страницата на Хилъри Клинтън. Стори ми се нещо страхотно тогава.

Кога и как Интернет стана твоя професия?
През 1997 г. бях вманиачен Интернет потребител. Живеех в чужбина и най-евтината и бърза връзка с България бе Интернет. Така че бях редовен посетител на едно кафене, даже прекарвах цялото си свободно време онлайн – IRC, мейлове и се опитвах да намеря начин, по който да изкарвам пари от Интернет. Когато се завърнах, продължих да мисля по темата с моя приятел Любо Иванов, като идеите варираха – от онлайн казино до порносайтове. Не се спряхме на никой вариант.
С Любен и Виктор сме съученици от гимназията. Виктор бе вече в Америка и бе споделил с Любен, че там има някаква мания за Интернет, печели се много, трябва и ние да направим нещо тук. Аз се включих трети в групата, те двамата вече имаха някакви идеи. В деня на първия ми разговор с Любен публикувах първата си лична страница. Той каза, че замисля нещо, и бе супер изненадан, защото без да ми каже познах, че ще ми говори за уеб.
Първоначалната идея на Нетинфо бе да съдържа информация за самолетни билети, екскурзии, издания, чатове, пощи, магазини – въобще един малък Интернет – нещо изключително разклонено и подробно. Идеята бе един студент на 4 часа да работи в някое жилище, за да не взимаме офис. Така трябваше да започне. После естествено се убедихме, че се изискват много повече усилия, друг подход. Ключов момент, който решително ни тласна напред, беше привличането на Любо Иванов, който се прояви като талантлив програмист и мениджър в Нетинфо. Стартирахме през ранната пролет на 1999 г., тъкмо за обявяването на Оскарите.
Бях абсолютно пристрастен. Работата ми в Нетинфо представляваше всичко за мен, целият ми личен и служебен живот. Аз бях погълнат 100% от нея. Известно време работех и в друга фирма. От май 1999 г. напуснах другата си работа и вече нямах никакви спирачки. От сутрин до посред нощ работех.
Сменихме три офиса. Първо бяхме на “Народно събрание”, в една много малка стаичка. В началото с един компютър, после с два, четири … Най-тежкото решение, което взехме, бе за втория компютър. След това усетихме, че сме в правилна посока.
Нещо много интересно за Нетинфо – нямахме собствен Интернет, ползвахме dial-up. От 1-2 служители до 40 -– всички излизахме през един телефон, което, от една страна, не беше много хубаво, но от друга страна, ни научи на някои полезни навици.

Как се случи всичко с Гювеча?
Колкото и да бяхме самоуверени, а ние бяхме много самоуверени, смятахме, че всичко можем да постигнем, решихме, че не е необходимо да градим всичко от нулата, а можем да придобием нещо. Тогава имахме абсолютно погрешната концепция за това как да направим сайта си посещаем. Идеята бе да наблегнем на съдържанието. Изхождахме от грешната предпоставка, че уеб услугите в България са вече прекалено развити, всичко е направено (говоря за 99-а г.). Ще направим огромно уеб списание, развлечения, информация. Срещахме се и обяснявахме, че се занимаваме със съдържание, и много хора ни гледаха учудено. В крайна сметка, оказа се, че съдържанието не е това, което ще ни избута. Изискват се огромни усилия, изисква се качествен екип, а това е нещо, което не се гледа от много хора. А според нашия бизнес план трябваше да достигнем определена посещаемост.
Оказа се, че рекламата на Нетинфо в Гювеч има огромен успех. Даваше ефект, многократно по-голям в сравнение с останалите средства, които ползвахме. Дадохме няколко хиляди лева за хартиена листовка, а срещу никакви пари в Гювеча (след уговорка с Павката) имахме 4 пъти по-голяма посещаемост. Днес ни изглежда смешно, но тогава се учудихме. Платихме си за един много скъп урок.
Започнахме да разглеждаме една по една медиите. Оказа се, че зад повечето стоят сериозни планове, фирми. И се оказа, че най-голямата за тогава медия – Гювечът, се прави от двама ентусиасти – Павел Калинов и Жоро Сербезов. Решихме, че имаме общи интереси. Беше малко смешно. Водехме предварителни разговори. Но в един момент се оказа, че те негласно са ангажирали Гювеча, т.е. бяха направили дружество, съвместно с “Орбител”. Фирмата беше създадена, но нищо не беше направено. Гювечът тогава бе преопакован в нов портал – Hit.bg. Цялата база бе пренесена. Даже все още в Хит-а голяма част от линковете, описанията са като в Гювеча, с коментарите на Павел Калинов, които не можеш да сбъркаш никога.
Употребихме много красноречие, много дипломация, в разговорите с Павел и Жоро. Те се убедиха, че е по-изгодно да работят с нас. На практика преди това Гювечът не съществуваше в правното пространство, а ние го легализирахме.
Ние дълго го експлоатирахме, а не го развивахме. Няколко пъти му сменихме първата страница. Но не направихме нищо, за да сменим техническата основа. Бе отново път, дълъг и тежък, с много проби и грешки. Първите технологии, с които почнахме, бяха Windows NT, върху него Netscape сървър и Oracle. След няколко месеца проби се оказа, че тази комбинация не става. Написахме едно обширно задание за преработка. Сменихме платформата с по-надеждната Linux – Apache. Нашият изключителен програмист Митко Серафимов написа всичко, оргинален български софтуер, на основата на, написа Oracle търсачка и директория. Ние направихме още нещо уникално за България – написахме оригинален български продукт, за българския пазар; въведохме професионално пълнотекстово търсене – с една търсачка на световно ниво; използвахме статично-динамична структура – сайтът се управляваше в база данни, а се експортваше в статична структура; в указателя нямахме нито една директория, която да се разполага на повече от една страница. Разбира се, много помогна и Катя Димиева, която измисли сегашния домейн на Гювеча –дълго време преди това той страдаше от трудно изписване.

Разкажи ни за Abv.bg.
Abv.bg-то беше страничен продукт. Кой измисли името? Има няколко отговора – според Любен е той, а според мен – аз. Предполагам, че и двамата имаме дял. Името го измислихме в едно заведение. На мен не ми даваше мира името на Нетинфо с това, че е дълго и сложно. Още повече, дори на наши мероприятия хора като Сашо Грозев, вместо Нетинфо казваха Инфонет. Dir.bg са с такова име … В крайна сметка направихме с Любен брейнсторминг за късо и лесно име и излезе Abv.bg. То всъщност трябваше да замести Нетинфо, като име на нов портал, който да се съревновава с Дир-а. Всъщност тогава не смятахме Дир-а за особена конкуренция, главно името ни правеше впечатление. Смятахме, че тъй като разполагаме с добър гръб и перфектен екип, можем да задминем всички.
Но в един момент ни обзе чудовищната инерция при Интернет проектите, която пречи на нещата бързо да се променят. Има много неща, които трябва да се съобразяват. Колкото повече време минаваше, толкова по-трудно ставаше. Ние все пак регистрирахме търговска марка Abv.bg, взехме домейна. Но не правихме нищо. Мислехме при един от поредните редизайни да сменим с Abv.bg.
През лятото на 1999 г. работехме с една фирма – Авеста, с която, колко сме били наивни тогава, направихме договор за разработка на софтуер и между другото – една поща, срещу което им хоствахме разни неща. Те не се справиха, както очаквахме, и се наложи да се включим и ние. И през декември бяхме готови. Определихме ден и час да пускаме пощата и минути преди да я пуснем, администраторът пита – на какъв домейн да я пуснем? И в движение решихме, че на Abv.bg е най-подходящ. И така стана изведнъж, решение за 5 минути. След това с Любен и Богомил бяхме за Нова година в Прага и с голямо удоволствие ходихме в един компютърен клуб да си проверяваме пощата. Беше период на невероятна еуфория. Посещаемостта растеше постоянно. Имаше нещо подобно на Закона на Мур – посещаемостта се удвояваше всеки две седмици. И това в един доста дълъг период от време, чак до лятото на 2000 г. Ние, без да усетим, бяхме създали нещо много привлекателно. Междувременно поехме продукта изцяло в наши ръце, пренаписахме го. Важно бе, че проектът не бе затормозен от излишна бюрокрация.
С пощата направихме за първи път много неща, което не е изтъквано. Това са:
Въвеждането на терминологията, специално за понятията от пощата. Заслуга на нашия екип е, че преведохме термините – кутия, кошче, изпратени, чекмедже … Сега изглежда тривиално, но наистина отделихме доста време за мислене по това – да не звучат смешно.
Оправихме и интерфейса. Преди това пощите имаха стандартен интерфейс, бяха готови чужди продукти, адаптирани. Ние положихме особени усилия в интерфейса. Като привърженик на Якоб Нилсен извадих списък с препоръки за ползваемост, направихме няколко класически теста (контролна група от 5 човека, задачи) и грешките лъсваха, оправяхме ги. Така достигнахме едно добро ниво.
Още нещо, което първи направихме в България – осигуряването на поддръжка. Пак започна случайно. Главният програмист получаваше всички мейлове с оплаквания. Оказа се, че трябва да отделя много време за обработка, което не бе целесъобразно. Затова спешно назначихме човек за поддръжка. С това много се гордея.
Добавихме уведомяване за нова поща по SMS, ICQ и пейджър.
Добавихме и “Чекмедже” – възможност да се пазят файлове онлайн.
Получавахме много писма от потребители, доволни и недоволни. И освен това получихме признанието за най-добра поща на 2000 г.
За развитието на Нетинфо след края на 2000 г. не смея да давам оценки.

Родното уеб пространство днес?
Имам чувството, че българският Интернет се държи много здраво, но със съвсем леки стъпки отстъпва назад, за сайтовете говоря. Стремежът към съвършенство, който съществуваше в началото, сега е отстъпил място на маркетингови трикове, спестяване … От гледна точка на това, което се появява – има отстъпление. Може би това е логичният начин да се развиват нещата, може би просто нямаме пари да си позволим качество.

Как виждаш бъдещето на Интернет?
Въпреки всичко, което се случи напоследък, не съм си променил мнението за Интернет. Все още смятам, че е блестящо, невероятно и напълно непредсказуемо място. Сигурен съм, че някой може да опита да го предвиди, изчисли, но дори ние, които сме от толкова време в този бизнес, не можем да си представим как точно ще се променят светът и Интернет в бъдеще.
Но ние имаме и отговорност към Интернет, в частност – към българския. Много хора използват Интернет, за да бягат от действителността. Те казват “не ме интересува тази скапана държава, в Интернет всичко е супер, ще съм в Интернет и няма да се интересувам от нищо друго … “. Това е много погрешна позиция, защото, ако ние нямаме активна позиция по принцип в обществото, в един момент дори тази свобода, която имаме в Интернет, ще ни бъде взета – било чрез скъпи телефони, цензура, монопол, или пък някой ще ни наднича в мейловете. За да бъде бъдещето блестящо такова, каквото аз си го представям, ние трябва активно да работим за това.

2С Гори (Горица Белогушева) се видяхме по приятелски-професионално на бира през 2002-ра, след като бяхме написали статия “Първите 10 години на Интернет в България” за излизащия тогава вестник Интернет и решихме статията да прерасте в книга. Книгата“Първите в българския интернет” издадоха ИК Сиела през 2003-та, превъзходното й оформление дължим на Здравко Здравков, а корицата на Даниел Смиловски, отговорен редактор Любомила Малякова и редактор Виктория Лазова.

Минаха много години оттогава. Решиме, че е време да възродим част от съдържанието. Да му се усмихнем. Да измерим до къде сме стигнали с Интернета. Затова и в поредица публикации в този блог ще се появят част от интервютата от книгата “Първите в българския интернет”.