Ура за eJoi Европейска младежка олимпиада по информатика и Елена Маринова

Elena Marinova

Елена Маринова е от примерите за успешна жена в ИТ бизнеса. Основното й занимание е Мусала Софт, но успоредно с това Елена активно помага за много и различни инициативи в сектора. Въвлечена е и в Европейска младежка олимпиада по информатика, която ще се случи за първи път след два дена в София. За това си говорим тук :)

Как Мусала и Елена се оказаха въвлечени в този чудесен проект eJoi?
Краси Манев се появи преди около 2 години с идеята за международна детска олимпиада. Оказа се, че са го говорили известно време (години :)) с Бисерка Йовчева. Тези двама души са Даскали от най-възвишения вид – те са създали в последните десетилетия най-много медалисти по програмиране за България, а “децата” им са успешни ИТ специалисти и мениджъри у нас и навсякъде по света. С Бисерка и Краси работим по различни проекти заедно от години – Краси е почетен председател на журито на състезанието ни по програмиране http://codeit.bg, с Бисерка в момента правим обучителния курс “Learn from the Masters” за преквалификация към софтуерно инженерство, но и много други през годините. По същото време пък с Алексей Христов от “Американска фондация за България” в контекста на Сдружението на олимпийските отбори по природни науки http://olympicbg.org/ (аз съм Председател на Борда му за развитие) работехме по свързването на олимпийските отбори по природни науки с бизнеса. И така – събрахме се един ден четиримата и казахме – ами хайде да го направим. Всеки дойде със своята личност, с организацията, която представлява и се вписва идеално в каузата, с приятелите, идеите и много заряд да направим България отново пионер, родно място на нещо важно, определящо бъдещето.

Включването на Мусала Софт като инициатор беше съвсем естествено, защото и бизнеса и инициативите ни в образованието са фокусирани във високия сегмент, така че Олимпиада ни пасна перфектно.

Колко участника очаквате и истински предизвикателно ли ще е участието за тях?
Отбори по 4 човека от над 20 държави (всяка държава има по един отбор, само България два като домакин) от Съвета на Европа плюс техните ръководители – значи над 130 (всички могат да бъдат видяни на сайта на eJOI – http://ejoi.org/, a в момента тече и представянето отбор по отбор във фейсбук страницата https://www.facebook.com/European-Junior-Olympiad-in-Informatics-EJOI-1226069600773454/.

И да, със сигурност ще има много емоции, щастие и сълзи – това са най-най-добрите в тази възрастова група от Съвета на Европа и напрежението вече се покачва.

Biserka Yovcheva_Alexey Hristov_Elena Marinova_Prof. Krassimir Manev

Как би отговорила на клишето, скептизицма, че програмирането и ИТ не са за момичета?
Кой казва така? И кой в ИТ изобщо обръща внимание на клишетата? Да, по принцип мъжкият мозък е по-логично работещият, а женският – по интуитивно. Но това е първо по “по принцип” и второ – все повече ще е нужна още и още креативност навсякъде, включително в ИТ бранша (всичко, което не е креативно ще се върши от машини), съответно различните типове мислене и светогледа са от огромна полза – ние се стремим екипите ни да са смесени като пол, за са максимално ефективни. И все пак – трябва да признаем, че състезателното програмиране е доста мъжко-доминирано, обяснявам си го с комбинация от фактори – много тесния сегмент, който обхваща, възрастта на състезателите, в която целенасочеността, амбицията и фокуса е по-силен при момчетата, … Но дори и на eJOI ще видите момичешко присъствие. Вярвам, че популяризирайки все повече ИТ като сфера за кариера и състезателното програмиране като трамплин към добри позиции, ще има повишен интерес като цяло и ще се появят и повече момичета. А и това, което споменах по-рано за тенденцията към креативност също ще „оправи“ пропорцията. Но пък насилие не е нужно и квоти не биха дали положителен резултат според мен.

Къде стои България в развиването на кадри за ИТ? Имаме ли как да се поучим от опита на близки нам страни?
Чудесно се развиваме – имаме какви ли не формати на обучение, почти всички компании в една или друга степен имат програми за развитие – като цяло натискът от недостига на кадри в световен мащаб и увеличаващото се търсене водят до позитивен ефект, повече конкуренция и изобретателност. Опит, който можем да черпим и адаптираме има навсякъде и го правим. Голямата болка остава масовото образование и там без държава поне в средносрочен план няма как да се справим, така че и с държавата работим на различни нива – ще ни се всичко да става много по-бързо и плавно, но посоката е позитивна, въпреки сътресенията. Важно е обаче да се каже, че в тази игра по-бързия и по-стратегически ориентирания печели – не е лесна работа …

Обаче имаме поводи за гордост и eJOI е пример за нещо голямо, което се ражда именно в България – спонсори и партньори са около 70 организации, бизнеси, институции, медии, което е доказателство, че можем да се обединим зад кауза.

Какво пожелаваш на участниците?
Успех! Който се изразява не само в спечелените медали, а и в изживените заедно мигове и създадени приятелства за цял живот. И любов и уважение към България, които вярваме, че ще посадим чрез състезанието, но и чрез културната програма и забавленията, които сме приготвили на гостите си заедно с партньорите си и повече от 50 доброволци, голямата част от които ученици и студенти от СМГ, НПМГ, ФМИ на Софийски Университет, НБУ, Шуменски Университет…

За финал, от името на всички инициатори – Красимир Манев, Бисерка Йовчева, Алексей Христов и аз, благодаря на: Патроните на eJOI – Президентът на Република България Румен Радев, Тибор Наврачич, еврокомисар по образованието, културата, младежта и спорта и Мария Габриел, еврокомисар по цифровата икономика и общество; домакините на eJOI: Министерство на образованието и науката, Община София, София Тех Парк, Софийски Университет „Св. Климент Охридски“; подкрепящите eJOI български евродепутати; златните спонсори – Abrites Automotive Solutions, Telelink и Фондация „Америка за България“; сребърните спонсори – SAP, Telerik Academy, Chaos Group, Milara International и Фондация „Георги Чиликов“; бронзовите спонсори – Ciela Norma, Devin, Fibank, HyperScience, Predistic, Programista;, ScaleFocus, Sirma Group, Ubisoft, VMWare и Walltopia; партньорите на eJOI – Софийска математическа гимназия, Национална природо-математическа гимназия, Съюз на математиците в България, Община Пловдив, Министерство на икономиката на Република България, Факултета по математика и информатика на Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Американски университет в България, Нов български университет, Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“, Българска асоциация по информационни технологии (БАИТ), Българска асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ), Дигитална национална коалиция, CodeIT, eSkills For Future, Cisco, Solytron, HP, Telus, Музейко, Mentalist, Асоциация 365, Samsonite Business, ATG, Doma, Roobar, Bulgarian Careers Fair; индивидуалните и корпоративни дарители – Experian, Leanplum, Милен Манев, Явор Коларов, Светлин Наков, Валентин Михов и анонимните ни дарители; медийните партньори на eJOI – Българско национално радио, bTV, Труд, 24 часа, Успелите, Obekti.bg, Kafene.bg, Leadership.bg, Шуменска заря, Стрела БГ.

На снимката: 1/ Елена 2/ Четиримата инициатори (от ляво на дясно): Бисерка Йовчева, основател на Школата по информатика „А&Б“ в гр. Шумен, Алексей Христов, Председател на Управителния съвет на  Сдружението на олимпийските отбори по природни науки (СООПН), Елена Маринова, Председател на Съвета за развитие на СООПН и Президент на софтуерна компания „Мусала Софт“ и проф. Красимир Манев, Президент на Международната олимпиада по информатика (IOI)

Избери да си по-добър. Ура за Димитър Михайлов и BB-Team!

21105542_10155521025728463_6170442690490348975_n

Димитър Михайлов, познат повече като Митко от BB-Team е усмихнат, делови, последователен и уверен в стъпките си млад човек. И няма как да не е успешен със силните качества, които притежава – перфекционист и работяга.
Митко развива бранда BB-Team вече 18 години – уау!

За пътя в дигиталното и в спорта, инженерството и фитнеса, за успеха и развитието – говорим си с Митко в това интервю :)

Как дойде BB-Team и какви бяха първите години на проекта?
Годината е 1999. С приятели от квартала решихме да посетим зала по вдигане на тежести и да започнем да тренираме. Логичният въпрос беше “как”. Там имаше много желязо и уреди, а ние нямахме никаква идея какво да правим с тях.

Бях намерил руски и български учебници по физкултура, където имаше общи насоки. Тъй като ние бяхме 10-тина момчета, си помислих, че ще е по-лесно, ако просто кача тази информация някъде, за да е достъпна до всички тях.

Тогава имах най-бързият модем в нашата фитнес банда, бях чувал за HTML и беше логично аз да се нагърбя със задачата.

Нямах никаква представа какво правя и накъде ще се развие този сайт. Интуицията ми казваше, че има смисъл да се занимавам с него.

Това е и причината да продължих аз самият да спортувам редовно, както и да намирам своя прочит на това, какво е да живееш целесъобразно, да се грижиш за здравето и физическата си форма.

Бидейки свидетел на все по-увеличаващия се брой хора, които симпатизират на BB-Team, както и на все повечето проблеми, които гравитират около фитнес индустрията, съзнавах, че “тук има нещо”, което ми е адски интересно и с което бих искал да се занимавам професионално. И така до ден днешен.

Какво е новото днес и твоята роля в този процес?
През последните няколко години работихме в посоката да предложим не само информация и среда за общуване, но и конкретни решения на проблемите, които виждахме.

Има много начини да се грижиш за себе си и да бъдеш във форма. И това в никакъв случай не е проблем.

Проблемът често е, че обикновеният човек, с всичките си ангажименти и отгоровности в ежедневието, среща трудности да разбере и избере работещото за себе си решение.

В тази връзка разработихме консултативни и обучителни програми, чрез които не просто предоставяме още информация, а планираме и предприемаме действия заедно с нашите клиенти.

Екипът на BB-Team е в ежедневна връзка с всеки клиент и проследява, дали и как последният прогресира.

Специфичните познания за движението, човешкото тяло, храненето, психологията на промяната са основните, които ти дават увереност за продуктите на BB-Team или има още някаква тайна съставка в мотивацията ти да се занимаваш именно с това?
Не мисля, че има нещо тайно. Избрах тази професия, защото ми позволява да развивам личните си интереси и да ги прилагам в услуги, чрез които клиентите ни постигат желаните резултати. И всичко това да бъде базирано на един коректен бизнес.

Какво дава Интернет средата за проекти, свързани все пак толкова много с живота извън Интернет?
Интернет ни дава възможност да сме в постоянен контакт с нашите клиенти и да следим по лесен и удобен начин как прогресират по пътя към поставената цел.

Това е възможно днес заради бързата връзка и множеството възможности, които мобилният телефон ни дава – чат, видео, снимки и лесен обмен на всичко това.

Кои сектори или типове хора имат най-вече нужда от услугите на BB-Team?
Практически всеки човек, за когото здравето и поддържането на физическа форма са приоритет, може да се възползва от нашите услуги.

Поставям здравето на първо място, защото често сме свидетели на хора, стремящи се към цели, за която “плащат” именно с него.

Най-голямото ти предизвикателство, свързано с BB-Team до момента?
Фитнес индустрията провокира към лесни начини да печелиш от аудиторията си. Щастлив съм, че през всичките години досега останахме верни на принципите си и не залитнахме към бързите пари, а базирахме бизнес модела си на това, от което клиентите ни имат нужда – добронамерено отношение и резултати.

Повече за Димитър Михайлов на личния му сайт тук.
Митко във fb i li.
И разбира се – BB-Team тук.

Виктор Любенов – един специален човек

m_site_of_the_year2

Виктор Любенов е един от много важните за мен хора. Не защото е изумително начетен, грамотен, стриктен, всеотдаен, незрящ, добър приятел, с великолепно чувство за хумор човек. А защото е извор на мъдрост, пример и подкрепа за много хора – освен приятелите му и не малко от незрящите у нас, за които Виктор като мисионер години наред работи, помага за инсталиране, обучаване за ползване на Интернет. А за незрящите Интернет е много повече от за всеки от нас.

Намерих си този материал, който съм писала за Виктор за някое печатно издание през април 2000-та година и реших, че е редно да му дам още малко живот. Публикувам го както си е, без редакции от днешна гледна точка. Вярвам ще е интересно не само за мен.

Илюстрирам текста с една от малкото публични снимки на Виктор – от награждаването на БГ Сайт 2001 година (октомври 2001 година) в НДК, когато Виктор получи специална награда за принос към популяризиране на Интернет сред незрящите в България. Ако не ме лъже паметта наградата имаше и материална част (като че модем, което за онова време си беше голямата работа) и бе осигурена (пак ако не ме лъже паметта) от Орбител (ако някой има по-ясен спомен ще се радвам да сподели в коментар).

За един “специален” човек

Един от първите топли дни тази година. Следобед е. Пътуваме към срещата с Виктор – човекът, който ме накара да се замисля върху проблем, който поради напрегнатото ежедневие или нежелание да се занимаваме с неща, които са далеч от нас, често отминаваме забързани – хората с увредено зрение.
Намираме се в квартал “Модерно предградие” – квартал, чието състояние рязко контрастира с помпозното си име, в София, на края на града, много напомнящ края на света. Един от малкото признаци на времето, в което се развива действието е модерната бензиностанция.
Сградата на ТП Успех – мястото, където се предполага, че хората с увредено зрение ще имат работа, е пететажна, заобиколена от множество малки постройки. До преди няколко години тук са работили 700-800 души, днес – около 60. Идват само в определени дни, на повикване – когато има работа. Пътуват до това отдалечено място с градския транспорт, със зрящ придружител.
На входа ни спират нелюбезно и питат какво искаме, но щом разбират, при кого идваме ни напътстват с по-позитивен тон – “да, да, заповядайте, очаква ви”. Коридор, стълбище, в дъното – врата, стая стил “заседателна”, с голяма маса в средата, на която са натрупани компютри, достойни за музея за развитие на техниката, тежки червени завеси. Нашият домакин седи на края на масата –симпатичен мъж към средата на 30-те, с дълга, падаща на вълни коса. Пред него се намира странен за обикновените разбирания компютър (наследен от бившия шеф на предприятието), с вградени колонки, голямо и малко флопи. Мониторът е обърнат в ненужието си на една страна, заобиколен е от кутии с дискети и листове, изписани с непонятното за нас, зрящите, брайлово писмо. Голям магнитофон, стои като паметник от миналото, но в конкретния случай е натоварен с много важни функции – служи за усилвател.
Виктор уверено става и подава ръка, за да ни посрещне. Усмихва се. Ние също. В началото се чувстваме неловко, скоро го преодоляваме. Сядаме и започваме разговор – за слепите потребители на компютри и интернет у нас. Да, правилно сте прочели – и хората с нарушено зрение могат да се възползват от постиженията на техниката и технологиите, разбира се, с много условности.
Затворете за миг очи – може би ще се ориентирате по-лесно. Ако имате спомени от ерата на DOS и чисто текстовото комуникиране с компютъра, без графика, цвят, да не говорим за мишка – нещо подобно представлява това, което днес ползват слепите. Поради факта, че не могат да четат, те слушат. За да става това скоростта на четене е ускорена, а поради спецификата на интонацията на звука, генериран от компютъра първоначално той е напълно непонятен за нас, ненастоили се още. Постепенно, с вслушването, започваме да разбираме смешния забързан бъртвеж с гласа на създателя на синтезатора с говор на български език – Мартин Захариев. Благодарение на него през 80-те и Торос Хованесян по-късно, слепите потребители разполагат със софтуер, който им “чете” на родния им език това, което ние виждаме на екрана. За жалост този синтезатор има редица недостатъци, а и работи само за DOS. Подобна програма за Windows струва близо 520$, разбираме от Виктор. Сума непосилна за нашите условия, а и версията не поддържа кирилица – вечният нашенски проблем с компютрите.
През 1995 г. Хюсеин Исмаил, интелигентен и амбициозен млад човек, напълно незрящ, решава да учи програмиране, с цел да подобри вече съществуващия български софтуер за слепи. Неговата приятелка му чете книги за Асемблер, а той практикува на своя 286 и скоро създава, на базата на гореспоменатите “четящи” програми, своята “Ехо 1”, все още за DOS, но с много улеснения – стои резидентна, разбира фонетична и БДС кирилица и др. Понастоящем Хюсеин е Координатор на Фондация за подпомагане на слепите студенти. Завършил Право в Софийски университет, той вече е практикуващ юрист, но хобито “програмиране”, както и желанието да довърши започнатото го карат да продължава да работи върху своята програма, вече във вариант за Windows.
“DOS е много удобен за нас. – споделя Виктор – При изцяло графичния Windows скрийн рийдъра решава какво да ти чете, докато при DOS е ясно, а и за какво са ни графики на нас”. С носталгия си спомня времето на BBS-ите. Един от любимите му бил този на д-р Григор Вачев, където условие да вземеш нещо било това да изпратиш. Виктор започнал да “набира” текстове, които жена му диктувала, за да може да получи повече от така жадуваната литература. Започнал да “събира книги” в текст на дискети (сега търси софтуер за CD recorder под DOS, за да ги копира на по-сигурен носител от старите 5.25” дискети). За жалост почти никое издателство не се съгласява да дава изданията си в дигитален (адекватен за ползване от слепите) вид. Главно с помощта на Интернет Виктор е събрал е над 200 MB txt компресиран обем. С FTP търси и продължава да обогатява колекцията си с текстове. Благодарен е на сайтове като “Словото” и …, на които дължи част от българската класика. Всички със нарушено зрение, които ползват мрежата, събират и обменят файлове. Постепенно обогатяват с литературни творби библиотеката и читалището за слепи.
Броузера и мейлъра, които се използват са много странни, далеч от това, което ние използваме и начина, по който го използваме. Dial-up се осъществява трудно, различно е за всеки доставчик, настойките отнемат доста усилия. При “разглеждането” на страници графичните изображения се индексират и само ако са с “ALT” маркер слепият потребител разбира за какво се отнасят. Същото е с линковете. Всичко, на екрана се изписва с текст, а софтуера го изчита. Повечето от сайтовете остават напълно пусти и “невидими” за незрящите (напр. сайтове, правени изцяло на Flash, без HTML версия). Програми като ICQ и IRC, също са недостъпни, “но затова пък MP3 работи и под DOS!” – казва Виктор с искрица радост в гласа.
Първа от хората с нарушено зрение у нас в Интернет е Даниела Димитрова. Тя използва достъпа до мрежата главно за електронна поща. Общо в момента слепите потребители на Интернет у нас са седем, живеещи предимно в София. Струва ли си да се повдига въпроса при толкова малка група потребители със специфични изисквания? Убедени сме, че да! Виртуалният свят е много по-необходим за тях, отколкото за нас. Комуникацията, макар и усложнена от техническите детайли, е много по-жизнено необходима. За слепите on-line информацията е по-достъпна, от почти всяка друга медия. Малкото усилия, които може да коства създаването на сайтове, които те могат да “четат”, си заслужават.
Преди три години световният консорциум за World Wide Web обяви кампания за създаване на “възможни за разглеждане”, за хората с различни нарушения, сайтове. Всяка година от тогава април се обявява за Месец на достъпността в Мрежата. Заслужава си да се замислим.

Жюстин Томс
20.04.2000 г.

Ура за Константин Павлов Комитата, abv.bg и Първите в българския интернет

konstantin

Споделено с … Константин Павлов Комитата

Този текст е изцяло взет от книгата Първите в българския интернет, на Горица Белогушева и Жюстин Томс (виж по-долу). Интервюто е направено през август 2002 година. Фактите и информацията са както са звучали и публикувани през 2002 година.

Снимката е тази, с която Константин Павлов е бил представен като член на журито на конкурса БГ Сайт 2002.

Константин Павлов Комитата е завършил ТУ- София, специалност “Радио и телевизия”. Бил е мениджър “Продукти и Развитие” в Нетинфо. Участвал в създаването и развитието на www.abv.bg, www.netinfo.to и www.gbg.bg.
От октомври 2000 г. досега е управител на Интернет агенция “Тримата”.
Член на журито на конкурса “Български сайт” 2002.

Помниш ли първия път, когато бе онлайн?
Спомням си го много добре. Беше в далечната 1995 или 96-а г. Работех в една фирма и шефът ми каза, че ще ми покаже нещо много интересно на компютъра. Бях чувал за Интернет, но имах съвсем смътна представа какво представлява. Той отвори някакви прозорци, писа някакви загадъчни команди, телефонът пищеше като факс. И в моето съзнание остана, че Интернет е програмата Netscape, където трябва да се напише горе Yahoo.com, и така Интернет тръгва. По-късно разбрах, че и друго нещо да напишеш, пак тръгва. Първата страница, която разгледах, бе от “Интересни линкове” на Yahoo – страницата на Хилъри Клинтън. Стори ми се нещо страхотно тогава.

Кога и как Интернет стана твоя професия?
През 1997 г. бях вманиачен Интернет потребител. Живеех в чужбина и най-евтината и бърза връзка с България бе Интернет. Така че бях редовен посетител на едно кафене, даже прекарвах цялото си свободно време онлайн – IRC, мейлове и се опитвах да намеря начин, по който да изкарвам пари от Интернет. Когато се завърнах, продължих да мисля по темата с моя приятел Любо Иванов, като идеите варираха – от онлайн казино до порносайтове. Не се спряхме на никой вариант.
С Любен и Виктор сме съученици от гимназията. Виктор бе вече в Америка и бе споделил с Любен, че там има някаква мания за Интернет, печели се много, трябва и ние да направим нещо тук. Аз се включих трети в групата, те двамата вече имаха някакви идеи. В деня на първия ми разговор с Любен публикувах първата си лична страница. Той каза, че замисля нещо, и бе супер изненадан, защото без да ми каже познах, че ще ми говори за уеб.
Първоначалната идея на Нетинфо бе да съдържа информация за самолетни билети, екскурзии, издания, чатове, пощи, магазини – въобще един малък Интернет – нещо изключително разклонено и подробно. Идеята бе един студент на 4 часа да работи в някое жилище, за да не взимаме офис. Така трябваше да започне. После естествено се убедихме, че се изискват много повече усилия, друг подход. Ключов момент, който решително ни тласна напред, беше привличането на Любо Иванов, който се прояви като талантлив програмист и мениджър в Нетинфо. Стартирахме през ранната пролет на 1999 г., тъкмо за обявяването на Оскарите.
Бях абсолютно пристрастен. Работата ми в Нетинфо представляваше всичко за мен, целият ми личен и служебен живот. Аз бях погълнат 100% от нея. Известно време работех и в друга фирма. От май 1999 г. напуснах другата си работа и вече нямах никакви спирачки. От сутрин до посред нощ работех.
Сменихме три офиса. Първо бяхме на “Народно събрание”, в една много малка стаичка. В началото с един компютър, после с два, четири … Най-тежкото решение, което взехме, бе за втория компютър. След това усетихме, че сме в правилна посока.
Нещо много интересно за Нетинфо – нямахме собствен Интернет, ползвахме dial-up. От 1-2 служители до 40 -– всички излизахме през един телефон, което, от една страна, не беше много хубаво, но от друга страна, ни научи на някои полезни навици.

Как се случи всичко с Гювеча?
Колкото и да бяхме самоуверени, а ние бяхме много самоуверени, смятахме, че всичко можем да постигнем, решихме, че не е необходимо да градим всичко от нулата, а можем да придобием нещо. Тогава имахме абсолютно погрешната концепция за това как да направим сайта си посещаем. Идеята бе да наблегнем на съдържанието. Изхождахме от грешната предпоставка, че уеб услугите в България са вече прекалено развити, всичко е направено (говоря за 99-а г.). Ще направим огромно уеб списание, развлечения, информация. Срещахме се и обяснявахме, че се занимаваме със съдържание, и много хора ни гледаха учудено. В крайна сметка, оказа се, че съдържанието не е това, което ще ни избута. Изискват се огромни усилия, изисква се качествен екип, а това е нещо, което не се гледа от много хора. А според нашия бизнес план трябваше да достигнем определена посещаемост.
Оказа се, че рекламата на Нетинфо в Гювеч има огромен успех. Даваше ефект, многократно по-голям в сравнение с останалите средства, които ползвахме. Дадохме няколко хиляди лева за хартиена листовка, а срещу никакви пари в Гювеча (след уговорка с Павката) имахме 4 пъти по-голяма посещаемост. Днес ни изглежда смешно, но тогава се учудихме. Платихме си за един много скъп урок.
Започнахме да разглеждаме една по една медиите. Оказа се, че зад повечето стоят сериозни планове, фирми. И се оказа, че най-голямата за тогава медия – Гювечът, се прави от двама ентусиасти – Павел Калинов и Жоро Сербезов. Решихме, че имаме общи интереси. Беше малко смешно. Водехме предварителни разговори. Но в един момент се оказа, че те негласно са ангажирали Гювеча, т.е. бяха направили дружество, съвместно с “Орбител”. Фирмата беше създадена, но нищо не беше направено. Гювечът тогава бе преопакован в нов портал – Hit.bg. Цялата база бе пренесена. Даже все още в Хит-а голяма част от линковете, описанията са като в Гювеча, с коментарите на Павел Калинов, които не можеш да сбъркаш никога.
Употребихме много красноречие, много дипломация, в разговорите с Павел и Жоро. Те се убедиха, че е по-изгодно да работят с нас. На практика преди това Гювечът не съществуваше в правното пространство, а ние го легализирахме.
Ние дълго го експлоатирахме, а не го развивахме. Няколко пъти му сменихме първата страница. Но не направихме нищо, за да сменим техническата основа. Бе отново път, дълъг и тежък, с много проби и грешки. Първите технологии, с които почнахме, бяха Windows NT, върху него Netscape сървър и Oracle. След няколко месеца проби се оказа, че тази комбинация не става. Написахме едно обширно задание за преработка. Сменихме платформата с по-надеждната Linux – Apache. Нашият изключителен програмист Митко Серафимов написа всичко, оргинален български софтуер, на основата на, написа Oracle търсачка и директория. Ние направихме още нещо уникално за България – написахме оригинален български продукт, за българския пазар; въведохме професионално пълнотекстово търсене – с една търсачка на световно ниво; използвахме статично-динамична структура – сайтът се управляваше в база данни, а се експортваше в статична структура; в указателя нямахме нито една директория, която да се разполага на повече от една страница. Разбира се, много помогна и Катя Димиева, която измисли сегашния домейн на Гювеча –дълго време преди това той страдаше от трудно изписване.

Разкажи ни за Abv.bg.
Abv.bg-то беше страничен продукт. Кой измисли името? Има няколко отговора – според Любен е той, а според мен – аз. Предполагам, че и двамата имаме дял. Името го измислихме в едно заведение. На мен не ми даваше мира името на Нетинфо с това, че е дълго и сложно. Още повече, дори на наши мероприятия хора като Сашо Грозев, вместо Нетинфо казваха Инфонет. Dir.bg са с такова име … В крайна сметка направихме с Любен брейнсторминг за късо и лесно име и излезе Abv.bg. То всъщност трябваше да замести Нетинфо, като име на нов портал, който да се съревновава с Дир-а. Всъщност тогава не смятахме Дир-а за особена конкуренция, главно името ни правеше впечатление. Смятахме, че тъй като разполагаме с добър гръб и перфектен екип, можем да задминем всички.
Но в един момент ни обзе чудовищната инерция при Интернет проектите, която пречи на нещата бързо да се променят. Има много неща, които трябва да се съобразяват. Колкото повече време минаваше, толкова по-трудно ставаше. Ние все пак регистрирахме търговска марка Abv.bg, взехме домейна. Но не правихме нищо. Мислехме при един от поредните редизайни да сменим с Abv.bg.
През лятото на 1999 г. работехме с една фирма – Авеста, с която, колко сме били наивни тогава, направихме договор за разработка на софтуер и между другото – една поща, срещу което им хоствахме разни неща. Те не се справиха, както очаквахме, и се наложи да се включим и ние. И през декември бяхме готови. Определихме ден и час да пускаме пощата и минути преди да я пуснем, администраторът пита – на какъв домейн да я пуснем? И в движение решихме, че на Abv.bg е най-подходящ. И така стана изведнъж, решение за 5 минути. След това с Любен и Богомил бяхме за Нова година в Прага и с голямо удоволствие ходихме в един компютърен клуб да си проверяваме пощата. Беше период на невероятна еуфория. Посещаемостта растеше постоянно. Имаше нещо подобно на Закона на Мур – посещаемостта се удвояваше всеки две седмици. И това в един доста дълъг период от време, чак до лятото на 2000 г. Ние, без да усетим, бяхме създали нещо много привлекателно. Междувременно поехме продукта изцяло в наши ръце, пренаписахме го. Важно бе, че проектът не бе затормозен от излишна бюрокрация.
С пощата направихме за първи път много неща, което не е изтъквано. Това са:
Въвеждането на терминологията, специално за понятията от пощата. Заслуга на нашия екип е, че преведохме термините – кутия, кошче, изпратени, чекмедже … Сега изглежда тривиално, но наистина отделихме доста време за мислене по това – да не звучат смешно.
Оправихме и интерфейса. Преди това пощите имаха стандартен интерфейс, бяха готови чужди продукти, адаптирани. Ние положихме особени усилия в интерфейса. Като привърженик на Якоб Нилсен извадих списък с препоръки за ползваемост, направихме няколко класически теста (контролна група от 5 човека, задачи) и грешките лъсваха, оправяхме ги. Така достигнахме едно добро ниво.
Още нещо, което първи направихме в България – осигуряването на поддръжка. Пак започна случайно. Главният програмист получаваше всички мейлове с оплаквания. Оказа се, че трябва да отделя много време за обработка, което не бе целесъобразно. Затова спешно назначихме човек за поддръжка. С това много се гордея.
Добавихме уведомяване за нова поща по SMS, ICQ и пейджър.
Добавихме и “Чекмедже” – възможност да се пазят файлове онлайн.
Получавахме много писма от потребители, доволни и недоволни. И освен това получихме признанието за най-добра поща на 2000 г.
За развитието на Нетинфо след края на 2000 г. не смея да давам оценки.

Родното уеб пространство днес?
Имам чувството, че българският Интернет се държи много здраво, но със съвсем леки стъпки отстъпва назад, за сайтовете говоря. Стремежът към съвършенство, който съществуваше в началото, сега е отстъпил място на маркетингови трикове, спестяване … От гледна точка на това, което се появява – има отстъпление. Може би това е логичният начин да се развиват нещата, може би просто нямаме пари да си позволим качество.

Как виждаш бъдещето на Интернет?
Въпреки всичко, което се случи напоследък, не съм си променил мнението за Интернет. Все още смятам, че е блестящо, невероятно и напълно непредсказуемо място. Сигурен съм, че някой може да опита да го предвиди, изчисли, но дори ние, които сме от толкова време в този бизнес, не можем да си представим как точно ще се променят светът и Интернет в бъдеще.
Но ние имаме и отговорност към Интернет, в частност – към българския. Много хора използват Интернет, за да бягат от действителността. Те казват “не ме интересува тази скапана държава, в Интернет всичко е супер, ще съм в Интернет и няма да се интересувам от нищо друго … “. Това е много погрешна позиция, защото, ако ние нямаме активна позиция по принцип в обществото, в един момент дори тази свобода, която имаме в Интернет, ще ни бъде взета – било чрез скъпи телефони, цензура, монопол, или пък някой ще ни наднича в мейловете. За да бъде бъдещето блестящо такова, каквото аз си го представям, ние трябва активно да работим за това.

2С Гори (Горица Белогушева) се видяхме по приятелски-професионално на бира през 2002-ра, след като бяхме написали статия “Първите 10 години на Интернет в България” за излизащия тогава вестник Интернет и решихме статията да прерасте в книга. Книгата“Първите в българския интернет” издадоха ИК Сиела през 2003-та, превъзходното й оформление дължим на Здравко Здравков, а корицата на Даниел Смиловски, отговорен редактор Любомила Малякова и редактор Виктория Лазова.

Минаха много години оттогава. Решиме, че е време да възродим част от съдържанието. Да му се усмихнем. Да измерим до къде сме стигнали с Интернета. Затова и в поредица публикации в този блог ще се появят част от интервютата от книгата “Първите в българския интернет”.

Ура за Георги Маринов, ePay.bg и Първите в българския интернет

g-marinov

Споделено с … Георги Маринов

Този текст е изцяло взет от книгата Първите в българския интернет, на Горица Белогушева и Жюстин Томс (виж по-долу). Интервюто е направено през 2002 година. Фактите и информацията са както са звучали и публикувани през 2002 година.

Георги Маринов – една от култовите и интересни личности в родното Интернет пространство.
В младежките си години се занимава с музика – джаз китарист. Завършва висше образование в Медицинска академия – София. Работи две години като психиатър. Научен сътрудник по медицинска информатика във ВМА – София, до 1991. Oт 1993 г. основател и управител на Датамакс АД. Участвал в разработените от фирмата банков софтуер (1993), система за клиринг и сетълмент на плащания с международни банкови карти (1998), Интернет платежна система – ePay.bg (1999), система за плащане на периодични сметки през цифрови и мобилни телефони – ePayVoice (2001), първия български Интернет банков клон (2001) и много други.
Георги Маринов е член на журито на конкурса БГ Сайт.

Първата и най-популярна система за онлайн разплащания у нас ePay.bg е дело на фирма Датамакс АД с ръководител Георги Маринов. Системата се разработва около 6 месеца и е промотирана за първи път на изложение, организирано от “Виа експо” на 13 октомври 1999 г. Първата банка, включена в ePay.bg, е Първа инвестиционна Банка – София. Около седмица след анонсирането на системата се включва и първият търговец – www.bgvirtual.com – електронен магазин, продаващ основно книги и музикални компактдискове.

Първата транзакция, осъществена у нас онлайн, е на 19 ноември 1999 в 17:34:25 часа на стойност 99 лв. Това е поръчка от Иво Байлов, програмист в Датамакс АД – компактдиск на ФСБ от www.bgvirtual.com.

Как започна всичко?
В средата на 90-те години се сформира БОРИКА като дружество на БНБ и в България започва прилагането на банкови карти. Нашата фирма беше създала и поддържаше по това време банковата информационна система на Първа инвестиционна банка. През 1996 г. банката започва да издава своите дебитни карти с помощта на картова система, разработена от нас. През 1998 г. започва издаването и на международните банкови карти MasterCard и Cirrus/Maestro. През 1999 г. БОРИКА обмисля идеята за разработка на софтуер за авторизация на плащания с кредитни карти. Но по онова време общият брой на издадените кредитни карти за страната е 2000 – 3000, докато дебитните са около 600 – 700 хиляди (днес са над 1 300 000). През пролетта на 1999 г. се срещнахме с г-н Александър Матрозов и ръководството на ПИБ и обмислихме идеята за система за онлайн разплащания с дебитни карти. Трябваше да разработим системата, да убедим банки, клиенти и търговци да се включат и практически да използват онлайн плащанията. Днес вече имаме 19 банки, включени в ePay.bg, и значителен брой търговци.
Сред първите онлайн магазини бяха Bgvirtual.com, Bgstore.com, “Орбител”, “Мобиком” и др.

Голям ли бе рискът? Или по-скоро това бе една авантюра? Защо се заехте с ePay.bg?
Инерцията бе голяма. Всеки ден слушахме как в САЩ се развива електронната търговия и какви печалби се реализират. Ние бяхме реалисти. Направихме ePay.bg най-вече за това, за да го направи все пак някой у нас.
Не е никак лесно цялата система да се осъществи, да заработи. Не е толкова трудно да се напише софтуерът. Трябваше да се осигури доверие и комуникация с банките, БОРИКА, търговците и клиентите. Трябваше да се познава в детайли механизмът на функциониране на картовите системи и още множество подробности.

Смяташ ли, че ePay.bg даде тласък в развитието на родния Интернет?
Приносът ни според мен е основно психологически. Това е една важна крачка – в началото на “светлото бъдеще”. Хората знаят, че го има, функционира и си казват “Дай да правим нещо …”.

Защо все още не са много популярни онлайн разплащанията у нас?
Основните проблеми са недостатъчната платежоспособност и липсата на търговци, предлагащи атрактивни онлайн стоки и услуги. За търговците не е лесно да поддържат скъпа и сложна онлайн търговия, при положение че трудно се постига възвращаемост на инвестициите. Освен това доскоро банковите карти не бяха достатъчно разпространени. За радост дойде вече времето, когато все повече предприятия плащат възнагражденията на служителите си чрез банкови карти – нещо, което наистина е по-удобно и по-евтино.

Кога очакваш “големия бум” в онлайн разплащанията?
Такъв няма да има. Всичко според мен ще става бавно и равномерно. Кривата върви нагоре, но няма да има революция, защото няма какво да я предизвика. Система за онлайн разплащания има, ePay.bg е нещо познато, остава да видим неговото по-масово прилагане.

Кои са основните потребители на системата?
Основно ePay.bg се ползва от частни лица. Най-активните потребители в момента са родените между 1975 и 1977г.
Общо за момента потребителите на ePay.bg са над 14 000, с над 5000 операции месечно.
След банковите и финансовите операции най-популярно е заплащането на услуги, заплащането на сметките за електричество, парно, GSM. Най-купувани са достъпът до Интернет, както и подаръци, книги, CD-та. Закупуването на стоки е около 10% от обема на всички транзакции.

Какъв е родноезичният Интернет днес, според теб?
Има много голямо разнообразие, но малко информация. Всеки изкарва нещо онлайн, просто за да го има. Целият спектър от теми е покрит, но голям обем професионална информация освен новини липсва. Няма сериозно съдържание. Много хора вече имат достъп до Интернет и това, надявам се, ще доведе до положителна промяна на тази ситуация.
еPay.bg и Законът за електронния подпис изиграха своята роля в това търговците, админстрацията и банките да приемат Интернет за надеждна и ефективна среда за бизнес. Тяхна е ролята да предложат съдържание в тази среда, не само фирмена информация. Тук е ролята и на университетите, които имат за задача да публикуват в свободно достъпен вид максималното възможно количество специализирана информация, макар това да е трудно и скъпо.

2

С Гори (Горица Белогушева) се видяхме по приятелски-професионално на бира през 2002-ра, след като бяхме написали статия “Първите 10 години на Интернет в България” за излизащия тогава вестник Интернет и решихме статията да прерасте в книга. Книгата “Първите в българския интернет” издадоха ИК Сиела през 2003-та, превъзходното й оформление дължим на Здравко Здравков, а корицата на Даниел Смиловски, отговорен редактор Любомила Малякова и редактор Виктория Лазова.

Минаха много години оттогава. Решиме, че е време да възродим част от съдържанието. Да му се усмихнем. Да измерим до къде сме стигнали с Интернета :) Затова и в поредица публикации в този блог ще се появят част от интервютата от книгата “Първите в българския интернет”.

Ура за Office In The Woods, Тането и работата сред природата!

20155876_1544313682287494_4015053241269203108_n

Тането и Поли (въпреки, че тя кърми малкото им 49-дневно бебче, тя е CIO-то – Chief Inspirational Officer) са двама мечтатели, които работят по Office In The Woods и алтернативни места за работа сред природата. Мен много ме радват! Защо го правят и как – говорим си с тях по темата:

Тане, как възникна тази идея за споделеното пространство и кога, как, с
кого я реализирахте?
Стана постепенно, като в началото ние лично видяхме потребността и нуждата на свой гръб още докато бяхме корпоративни служители през 2011 г. Тогава двамата с Поли (моята приятелка, колежка, партньорка и жена) бяхме на ски ваканция в Чепеларе и карахме сноуборд на Мечи Чал, и въпреки, че бяхме в отпуска ни се наложи, с цел адкватно обслужване на служебните си клиенти да понапишем по 3-4 спешни мейла. За щастие спахме на връх Мечи Чал във високопланинската вила там и хубаво, че имахме лаптопи с нас, та успяхме в рамките на няколко часа да свършим необходимата кореспонденция по мейл и по телефон. Реално успяхме и да покараме сноуборд съвсем доволно… единственото лошо беше, че работихме докато си бяхме взели официално отпуска. Веднага си помислихме, че добре би било да си работим, но да не сме в отпуска, а в същото време всички наши бизнес контрагенти да не знаят, че не сме в офиса – реално интернет свързаността, скоростта и технологиите го позовляват. Истината обаче е, че нямаше това как да стане, заради корпоративната политика на тогавашния ни работидател, но така или иначе идеята бе валидирана….
Впоследствие някак си случайно попаднахме на един start up уикенд 2012 през май, а малко по-късно се озовахме на откриването на Бетахаус на 2 юни 2012 – тогава видяхме заряда, енергита, еуфорията, съдружието и позитивите на т.нар. дигитална екосистема….Някак си естествено в края на 2012 г. трайно се преместихме в Чепеларе да си живеем семейно и се насочихме към всокопланинска зимна и лятна рекреационна и туристическа дейност, която се изразяваше в многоаспектен характер – организиране на спортни състезателни събития, иновативни тиймбилдинги, ски/сноуборд/байк обучения и преходи, разработване на концепция за възраждане на климатолечението в Средните Родопи и в частност възобновяване на климатолеченито в Чепеларе, което има повече от вековна традиция…. та малко по-малко няколкото обекта, с които се бяхме захванали трябваше да ги разработваме в различни турисически таргет сегмента. Разпознаваемостта на локацията ни е предимно зимна, асоциирана със ски и сноуборд туризъм, но малко хора знаят какви са ни ресурсите и възможностите за целогодишно привличане на хора….
Отне ни 1-2 години докато започнем по-осъзнато да таргетираме и привличаме хора, чиито професии се побират в една раница с лаптоп и им позволяват да си работят от където си искат. В началото през юни 2014 г. бяхме поканили наши партньори и приятели, които да осигурят дигиталното популяризиране и отразяване на байк и хайк състеанието Лятна Чепелареада, което организирахме и те някак си останаха при нас за повече от седмица. Бяха си донесли лаптопите, дронове, камери, големите екрани и мощните декстоп компютри, с които монтираха видео… Неусетно видяхме, как три екипа, които до преди това не са се познавали, започнаха взаимно да си помага, намериха общи теми в личен план и в бизнес перспектива… Някак си през деня всеки си работеше нещо, вечер на по бира около огъня се обменяха идеи и неусетно приятелствата се задълбочаваха, споделянето на информация и вдъхновение растеше и накрая всеки си тръгваше прегръщайки се.
Така реално видяхме, че вече сме готови да направим Mountain Restart Office – това беше прототипното име на двете ни работни места – това в Чепеларе и това на Мечи Чал 1830м над Пампорово и Чепеларе в гората, където имахме безупречен интернет и възможност за настанявана с по 20 души и на двете места.
През лятото с общи приятели, осъзнали общите ни интереси и идеи се намерихме с Цецо, който базиран в Бистрица е мислил за подобен Офис в гората и големият ни осъзнат старт с Office In The Woods беше октомври 2014, когато приехме 35 души фирма с мултинационален екип, които направиха едноседмиче team retreat при нас – https://www.youtube.com/watch?v=KSONVKsV_cw.
Осъзнахме, че добавената ни стойност не е само бързият интернет, продуктивната офис среда, а и многото неща, които им предлагаме да правят преди, след и по време на работа – спорт, кръжоци, кулинарни работилници, посещение на местни забележителноти, семейни занимания и вскакви други неща, които може да се сети човек, че му липсват в града, а се сеща за тях в малкото планинско градче Чепеларе.
Та така по-организирано и целенасочено от лятото на 2015г. започнахме да правим Летни и Зимни лаптопаджийски лагери (CoWorkation Camps), като за определен период от време, наистина ставаме “споделено” пространство, когато за даден период от време различни хора се намират и запознават и колаборират заедно в Родопите. Отдалечеността и сезонността на локацията е специфична и забелязахме, че за да сме устойчиви трябва да наблгаме на двата силни сезона, в които имаме добавена стойност за гостите ни – Лятото и Зимата.

15589656_1314042375314627_938366340631246606_n

Какво е новото този сезон? Има ли вече повече хора?
Новото този сезон е, че процесите са по-ясни, нещата, които предлагаме са усъвършенствани, офис пространствата ни са с подобрена инфраструктура (интернета ни достига до 100мб), зимата отворихме и третата ни локация на Office In The Woods @ 1650m в Пампорово до хижа Студенец, където налагаме camping/glamping усещане, имиджа ни на надежден партньор е утвърден, все по-големи корпортавни структури ни се доверяват и пращат свотите екипи на изнесен офис (Pgrogress, Komfo, Experian, VMware, HP), партньорите, с които работим на местно ниво, предлагащи рестартиращите спортно-туристически атракции са все по-екипирани и с професионален опит т.е. за 3 години можем да кажем, че сме сработили с местните и сме мост между гостуващите ни лаптопаджии и всичко, което е около тях в дивата гора на 2000м над Чепеларе и Пампорово и им помагаме за всичко, от което имат нужда по време на престоя им при нас.

Латото или зимата сте по-привлекателни?
Видяхме, че хората са различни и по различен начин възприемат концепцията и локацията през двата сезона. Тази зима на Пампорово имахме доста фриленсъри, които осъзнато бяха дошли да карат ски и борд, а работата я вършеха вечер или много рано сутрин. През лятото, тъй, като деня е по-дълъг и природата позволява да се правят повече неща на открито, тогава нормалния работен процес е налице и пак остава какво да се прави след работа, а доста често вместо губейки време по градски задръствания сутрин с гостите ни караме колела, играем тенис или плуваме….

Не смятам, че сме по- в един или в друг сезон – просто щастието за нас е, че Чепеларе и средните Родопи около нас предлагат много значими забележителности (Чудните мостове, Националната Астрономическа обсерватория на Рожен, върхове Снежанка, Мечи Чал и Перелик, които са дотъпни с лифт и автомобил), а всичко това в добавка със лековитият въздух и многото възможност и за масов и професионален спорт правят дестинацията ни прекрасна локация за истинска рехабилитация и антистрес терапия на динамично работещите градски хора.

Какво си пожелаваш
Да сме живи и здрави, заобиколени със зареждащи ни с енергия и ентусиазъм и позитивизъм човеци, които искат да прекарат и споделят част от времето си с мен, моето семейство и моите деца и дано след време тези “позитивни лаптопаджии” да се окажат мултипликатор или поне едно от факторчетата, които ще съживят, дори и сезонно Родопите, които, както доста голяма част от провинционалната част на България, започва да се оголва откъмто локомотивчета, двигателчета и променящи и правещи средата около себе си по-продуктивна и оживена.

Абе да сме живи и здрави :)

За всички любопитни – намерете ги онлайн и дайте по един лайк поне, а като ви е време за малко работа сред природата – ето: Office in the Woods
@ Chepelare/Mechi Chal/Pamporovo
+359 879 99 18 09 / +359 885 74 17 79

Успех на Office in the Woods!

Ура за дигиталните номади, coworking местата. Разговор с Райна Цветкова

Rayna_Tzvetkova_2016
Райна Цветкова е специалист по маркетингови и дигитални комуникации. Работила е за организации като ING, DDB, Groupama , а като дигитален номад за SDSD, Cargill, Advent Group и др. От 2008 година списва личен блог на английски, на теми, които я вълнуват – книги, пътешествия и хора – https://tzvetkova.wordpress.com. Обича да работи и да пътува. Вярва, че хората са по-продуктивни когато са щастливи на работното си място където и да е то. Наскоро стартира и рубрика в блога си за иновации на пазара на труда, защото е дълбоко убедена, че гъвкавите подходи ще се утвърждават все по-осезаемо.

Ето, за всичко това си говорим с прекрасната Райна и нямаше как да не споделя тези разговори и тук, в блога.

Digital Nomads – какво е твоето определение за това ново явление? А ти за такава ли се считаш?

Дигиталните номади [Digital Nomads ] са хора, които използват телекомуникационни технологии, за да изкарват прехраната си и водят номадски начин на живот. Те обикновено работят от разстояние – от вкъщи, от кафенета, обществени библиотеки или пространства за съвместна работа и могат да бъдат в която и да е точка на света където има надеждна връзка с интернет. Така изпълняват задачите, които традиционно се извършват на едно стационарно работно място.

Този начин на работа е доста популярен в САЩ, Австралия и някои европейски страни. В България, според мен, тепърва набира популярност, предимно сред ИТ специалистите, създателите на съдържание и дигиталните маркетолози, но пък почти всяка работа, която се извършва на компютър в офис, може да се извършва и дистанционно. Няма съмнение, че дистанционната работа се увеличава.

Едно скорошно проучване на Toptal на 1000+ глобални лидери и мениджъри установи, че над половината от анкетираните предвиждат увеличение на дистанционно изпълняваната работа. За разлика от тях, само пет процента очакват количеството на работа от разстояние да намалее. Отвъд емпиричните данни, изведени в това проучване, има ясни причини, поради които обемът на отдалечената гъвкава работа ще продължава да расте.

Първо, новите комуникационни технологии улесняват сътрудничеството в реално време в световен мащаб. На второ място, нарастването на платформите за онлайн набиране на кадри позволява откриването на такива, независимо от това, в коя точка на света са и осигурява ефективен механизъм за тяхното временно наемане. Тези мрежи позволяват на работодателите да наемат конкретен набор от умения, от които се нуждаят, без разходи, свързани и административни въпроси, визови проблеми и т.н.

Взети заедно, тези тенденции предлагат преразпределение на знанията и уменията в рамките на икономиката на талантите. Комбинацията от напредъка в технологиите за сътрудничество и платформите, които ефективно съчетават съответните умения с нуждите на бизнеса, създават по-добри условия за свързаност и осигуряват по-голям избор, както за работодателите, така и за служителите.

Да, аз считам себе си за дигитален номад и се опитвам да популяризирам този начин на живот и работа. Искам да подчертая, че разликата не е в начина на работа, а по-скоро в начина на живот. Да си дигитален номад е много мотивиращо за високо организирани хора, които са ориентирани към изпълнение на поетите задачи в срок и качествено. При дигиталните номади често липсва разграничение между работно и свободно време, като работните часове в седмицата могат да са много повече от тези, които някой би изисквал от тях в офис. А да не забравяме и предизвикателствата, които различията в часовите зони, често поставят пред тях.

Преди Коледа (2016 г.) участвах в Coworking Camp – това е временно пространство за съвместна работа, към което се присъединиха предприемачи, хора със свободни професии и дигитални номади от различни краища на света. Тези хора бяха решили, че за няколко седмици през зимата искат да работят от някое слънчево кътче и там да създадат нови контакти или да развиват бизнеса си. Там се запознах с изключително интересни хора от различни страни, като организаторите от началото на 2017г. развиват успешно пространства за съвместна работа и в Банско – http://coworkingbansko.com/.

Има ли вече култура, според твоите наблюдения, бизнесът у нас да е по-гъвкав откъм предлагане на дистанционна работа, почасова, на свършен труд?

Бизнесът в България в това отношение – наемането на хора почасово или дистанционно, според мен, е все още доста консервативен. Някак не се отчитат разликите, че различните хора биват мотивирани от различни неща. Едни са по-продуктивни сутрин, други вечер, трети например след тичане в парка. Ако са ясни задачите за деня/седмицата/месеца и сроковете за изпълнението им, механизмите за осъществяване на работния процес не биха били проблем.

Защо има страх или става дума по-скоро за силен консерватизъм?

Повечето мениджъри продължават да предпочитат служителите им да работят в офис, а не да са физически далеч от ръководството и колегите. Но е очевидно, че отдалечената работа, изпълнявана от гъвкави таланти, вече е добре застъпена във функции и индустрии, които са във възход. В средата на юни тази година, Automattic, компанията, която стои зад популярната платформа за блогъри WordPress и куп други бизнеси, взе решение да затвори офиса си в Сан Франциско. Голяма част от служителите на фирмата – над 500 човека, разпръснати в повече от 50 държави по света, от години работят на пълен работен ден дистанционно – от домовете си, кафенета или кой откъдето е избрал.

Sun_1

Кои са най-подходящите професии за фрийланс работа, дистанционно?

Делът на хората с отдалечени работни се разраства в професии като ИТ, маркетинг, управление на проекти, управление на човешките ресурси и др. Там където водещото е какво и как си свършил е без значение от къде работиш. Някои хора са по-организирани в офис, други са по-продуктивни когато те сами избират къде и кога да работят – дали от 3 до 11 сутрин, например или от 16 до полунощ.

Има вече няколко co-working места в България. Дали се използват и от българи или основно от чужденци?

Да, броят им непрекъснато расте. Познавам българи, които работят в тях и много чужденци. Общността в Банско, например, не спира да ме изненадва с все повече нови хора от все повече страни.

Какво е да работиш в co-working space? Какви са предимствата?

Страхотно е! Интернет връзките са бързи и надеждни. Хората са различни и ако ти е нужен съвет в твоята или извън твоята област винаги има към кого да се обърнеш. И никой на никого не е шеф или подчинен там. Всеки е съсредоточен в своите си задачи. А много често хората и се забавляват заедно в свободното си време. Този мини сайт, който направих като доброволец по време на Coworking Camp в слънчева Анталия ще ви даде малка представа, за това как изглеждат нещата когато работите дистанционно – https://side2016turkey.wordpress.com/

А ето и кратко видео – https://drive.google.com/file/d/0B57PkDYyMS6dcHZkaHFIQ0pGUDg/view

Благодаря на Райна за това интервю! Хайде дигитални номади, вие сте!

Ура за Маргарита Наумова! За високите технологии и момичетата, които са част от създаването им

Margarita Naumova

Маргарита Наумова е световно известен български SQL Server експерт. Тя притежава най-високата възможна техническа сертификация и вероятно голяма част от нещата, които прави са истински висш пилотаж в комуникационните технологии. В допълнение Маргарита се ангажира с каузи. И затова реших, че е хубаво да си поговорим.

Какво свърза Маргарита с технологиите? Какво те привлича и задържа в технологичния бранш вече толкова години?

Информационните технологии са много динамични. Обвързването с тях е въпрос на дълбок личен избор, а не толкова на необходимост от намиране на занаят, с който да изкарваш хляба си (което също е валиден аргумент). Обичах математиката и бях много добра в нея. Избирах пътя си занимавайки се с неща, в които се изисква аналитично мислене и логика. Това е подреден свят, в който можеш да бъдеш и много креативен, тъй като истинската полза от технологиите е изграждането на решения, правещи живота ни по-пълноценен, работата по-ефективна и резултатите по-добри. Технологиите не правят живота по-лесен, нито по-прост, но могат да спестят време, което да се уплътни със справянето с нови предизвикателства от всякакъв характер. Технологиите са помощник, а не заместител на човешката креативност и когато осъзнах това, разбрах, че съм избрала верен път за кариерата и личностното си развитие. Това не само ме държи в бранша, но и ми носи огромно удовлетворение.

Има ли място за жени в сферата на високите технологии и как се преборва тази стигма, според теб?

Разбира се, че има. Необходими са ум, дисциплина и желание да не спираш да учиш, а тези качества не са приоритет на определен пол. Мисля, че сценарият „жена и кариера във високите технологии“ е отдавна застаряло клише. Пример за това са множеството успели дами в бранша. Това по-скоро вече е норма, отколкото екзотика.
Безспорно има специфика в начина на работа на двата пола. Мъжете и жените комуникират по различен начин. Не мисля, че някой от двата подхода е по-добър или по-лош, те са просто различни.
Да, в моята работа аз се натъквам на предимно мъжки екипи, но това се променя. При информационните технологии понятието „пол“ не е фактор „за“ или „против“. Дори жените, решили да съвместяват майчинството с този занаят, имат всички предпоставки да са съвсем пълноценни в него. Аз родих дъщеря си в началото на моя път като предприемач и собственик на бизнес в ИТ бранша. И това не само не ми попречи, но ме и мотивира. Така че краткият отговор е – място не само има, според мен дори е необходимо този занаят да разчупи остарялото клише на „мъжка зона“, за да достигне потенциала си и да го развие до по високо ниво.
Що се отнася до стигмата – в наши дни тя не може да бъде фактор, защото според мен съществува само при хора с твърде остарели разбирания.

Какво би казала на младите момичета, които искат кариера в ИТ, но не се
осмеляват?

Най-важното според мен е да си отговорят на един въпрос – защо искат да започнат такава кариера? Ако причината да го направят е достатъчно силна, смелостта ще дойде от само себе си. Ако решат да стана жертва на предразсъдъци или съмнения, значи просто нямат необходимост да правят тази крачка. Но нека да добавя – това вероятно би се оказало валидно за всяко тяхно решение, а не само за това дали да започнат кариера в ИТ или не.

Audience

Пожеланието за теб самата и за Академията, която организираш?

Пожелавам си здраве – на мен лично, на моите деца, на семейството ми, на екипа на Академията. Здравето е в основата на най-ценния ни ресурс в земния ни път – времето. А има ли достатъчно време, всяка цел е достижима.

Даниел Киряков за ПР-а днес и предизвикателствата

IMG_20170425_132034

Дани, в бизнес средите и формално Даниел Киряков е млад, винаги засмян и активен ПР, който е сред най-добрите в селфитата, но и в комуникациите в тежката индустрия – минен бранш и енергетика. Радвам се, че прие поканата ми за този разговор – честен и с не малко удивителни и многоточия, дори да не са изписани. За тази важна за всеки бизнес професия – връзки с обществеността с Даниел Киряков.

Защо професията ПР става все по-предизвикателна?
Благодаря ти за поканата да споделя своите професионални мисли в твоя блог. Дано ми се получи :)

Добрите ПР-и разбрахме отдавна, че динамиката в бизнеса и обществото като цяло, е новата константа за професията: тя определя стратегиите, тя обуславя и постоянната промяна и актуализация на вече утвърдените планове. Това е предизвикателство, с което се сблъскваме в стремежа си да изпълним вече приетите цели и планирани резултати. Но как да ги постигнем, когато средата и обстоятелствата се променят често?

Към динамиката, разбира се, трябва да добавим дигитализацията. Днес ние сме все по зависими от информационните технологии и от какофонията в социалните мрежи. Ще ми позволиш малко генерализации и ще ме извиниш, ако не съм прецизен докрай, нали?

В зависимост от бизнес-сектора, в които оперираме, ПР-ите трябва да съобразяваме постоянно това кой какво къде е написал за нашата компания или за нашия клиент. Затова е нужно постоянно да сме готови да анализираме ситуацията и да подготвим организацията да реагира. Понякога, знаеш, че компаниите предпочитат да не реагират на всяка публикация, особено в социалните мрежи. Забелязвам и друга тенденция – „Да направим един App и ще избием рибата!“ или за успеха на дадена кампания се съди по това до колко е digital, а не на колко хора реално е променила представите или колко души са променили мнението си за даден продукт, услуга, бранд или бранш. И тук неизменно достигаме до други два проблема – как мерим резултатите и как планираме ефективно проектите и кампаниите си.

Крачката към явлението „борба за адекватна на нуждите ни информация“, както и разбираемото споделяне на послания към заинтересованите страни и осъществяването на качествен, взаимен диалог с публиките, е друго предизвикателство пред нас.

Друг съществен, според мен, елемент е напасването на нуждите, дефинирани от ръководството и от определените от него ресурси за тяхното постигане и това, което ПР-професионалистът предлага да се осъществи стратегически. Отварям скоба (защото е модерно все още) – има PR-хрумвания, които нямат никаква връзка с реалността и дори при реализацията им може да се нанесат щети на организацията. Това предимно важи за корпоративните комуникации. Напасването между визия на висшето ръководство и анализът на нуждите от страна на ПР-а, както и намирането на подходящите ресурси за тяхното осъществяване, е сред основните предизвикателства пред ПР-ите.

Сред предизвикателствата на професията е и творчеството. За да ме разберат повече читатели ще употребя и думата „креативност“. Постоянното измисляне на нови концепции, на успешни подходи в кризисните комуникации или дори за създаването на едно вълнуващо коледно парти водят до изчерпване на творческия потенциал на ПР-ите. Ефективната справяне с творческото пресъхване е обмяната на опит с колеги, нежното „крадене на идеи“ или елегантното им заимстване, както и силната вътрешна комуникация както на ръководно ниво, така и с колеги по вертикала на организацията.

Говорейки за предизвикателства, можем спокойно да посочим и мястото на ПР-професионалистът в организацията. Дали той/тя е подчинен/а пряко на СЕО-то, дали има място в залата за взимане на решения, дали комуникационният план е обезпечен с нужните ресурси (съответно дали проекти и дейности могат да се отлагат във времето) са сред стратегическите въпроси, които са предизвикателство пред всяка организация и ПР-експерт.

И не на последно място – сроковете, multitasking-ът и неефективните срещи – са сред бичовете, които ни пречат да сме ефективни и по-успешни.

А не ти ли се струва, че напоследък доста се засили общественото мнение, че ПР-ите са лоши хора? Кой има полза от подобно настроение в обществото ни?
Много неприятна тенденция очертава въпроса ти. Тя се корени в две причини, според мен.

Едната е, че ПР-ите често се представят като хората, които правят машинации и дърпат конците зад сцената. В практиката сме били свидетели на редица примери на лоши лобистки и дори корупционни практики, които са се прокарвали през консултантски договори на ПР-агенции и експерти. Използването на ПР-агенции за инкубатори на коментари на тролове в социалните мрежи; миксирането на networking способностите на ерудирани ПР-експерти с лобистки похвати, както и някои образи от модерните филми и сериали очертават тази страна на този негативен образ.

Реалността, обаче, е малко по-различна – част от работата ни изисква ние да подготвим нашите клиенти или шефове да се представят в най-добрата светлина, да кажат точните послания на точното място и да вдъхват доверие. Ние сме хората, които имаме нужния опит, миксираме знания и даваме посока на нещата, за да може да се изгради дадена представа за бранд, продукт или личност. Често ние трябва да „подготвим почвата“ за желаната промяна, но при спазване на етичните правила и ние трябва да променяме нещата само към по-добро…за повече хора.

Втората причина се крие в това, че мнозина започнаха да се титулуват „ПР-и“ благодарение на политическо или конюнктурно развитие. Днес сякаш всеки разбира от PR – от шефът, който дори няма ПР-специалист на щат до новоизлюпения политик, защото е гледал как колегите му говорят по темата. Усещането за леснотата на ПР-ската професия вероятно се дължи на добрите в бранша, които споделяйки успеха си дават вид, че работата им е песен. На колеги често казвам, че работата ми е свързана с всичко между кашоните и костюмите – трябва да мога да работя и с лопата, и със словото.

Освен това, често като общувам с колеги-журналисти те споделят, че „пиарките на еди-коя си партия, министър, община или компания не ставали за нищо, били роднина на еди-кой-си“ и затова си позволявали да се държат грубо с техните въпроси и искания. Не трябва да подминаваме и случаите на политически назначения на пиари в частни компании или в министерства за стратегически контрол на информацията.

След тези примери ни коства много усилия, за да покажем, че всъщност пиарите сме посланици на компаниите, за които работим, че сме професионалисти, които дават точна, достоверна и адекватна информация за това, което се случва с нашите организации или за това, което те искат да кажат на обществото. Че можем да подкрепяме каузи и проекти в полза на местната общност и че можем да подобряваме политическата, корпоративната и индивидуална култура в страната ни.

От подобни настроения, че пиарите сме „лошите от филмите“, няма полза никой. Добрата новина е, че от години професията се саморегулира и в този си етап от своето развитие е (може би) нормално да се получават грешни стъпки в страни от етичните правила и общоприетите норми на професията. Известно е, че нашата ПР-общност прие преди повече от 10 години Етичен кодекс на ПР-специалистите, зад който стоят всички ПР-организации. Това е нашият опит да поставим рамки на нашето професионално поведение и които принципите да са водещи в стратегическото планиране и в ежедневните ни действия.

Богатият ти в годините придобит опит – търсен ли е или големите компании предпочитат начинаещи, за да ги управляват по-лесно?
Усещам, че въпросите ти започнаха да стават все по-трудни и лични :)

През последните две години вече на два пъти ми се налага да излизам от организации и да търся нова работа. Пред редица от колегите това е дилема, пред която са попадали – дали квалификацията им е достатъчна за конкретния работодател и дали работодателят е склонен да им плаща справедлива заплата за техния опит, труд, инициативност и отдаденост в/на компанията. Това, според мен, са фактори, които отиват отвъд стандартното описание в повечето длъжностни характеристики (wow!).

Тук можем да направим препратка към първия въпрос – за предизвикателствата пред ПР-а и за взаимоотношенията между него/нея и висшият мениджмънт. Ако ръководителите искат ПР, който/която послушно да изпълнява техните нареждания, то те ще предпочетат начинаещи колеги. Така шефовете по-лесно ще управляват пряко и в ръчен режим процесите по комуникация, както и самият ПР-специалист. Дефектите на този подход са, че така ПР-ът се превръща в поредната секретарка на шефа, а шефът започва да микроменажира още един процес в организацията. Този подход не развива нито качествата на пиара, нито самата организация, защото ПР-ът не се учи, а просто следва чуждата воля и визия. Добре е да уточним, че има мениджъри, които наистина имат и богат управленски опит, и поглед върху комуникациите (дори и афинитет към тях, и така с тях се работи по-лесно). Точно те са хората, които „дават свобода“ на ПР-а да се води от насоките при изпълнение на комуникационните планове, но и да прилагат творчески подходи.

Компаниите, които оценяват (и наемат) опитни специалисти, правят стратегически успешен избор. Защото те „купуват“ опита на ПР-а, натрупаното Know-how, амбициите му/й, контактите и специфичното позициониране на специалиста, изграждано с годините. Така те минимизират риска от „грешки на растежа“. Смятам, че попадам в тази категория специалисти :)

Но компаниите трябва да преценят бързо и добре дали опитният ПР-специалист ще пасне на тяхната корпоративна култура. Те трябва да разберат дали CV-то е реално, колко маски носи кандидатът по време на интервюто и кой е истинският му образ и т.н. Затова, може би, някои предпочитат да наемат неопитни специалисти, които да растат в самата организация (друг е въпросът от кой ще се учат те), както и да не би да се окаже, че рутината на опитният специалист е пагубна за динамиката и нуждите на компанията. Това са все сложни въпроси и се случва изборът на компаниите да не е рационален от гл. т. на техните реални нужни, от нуждите на екипа, с които новият ПР ще работи, както и за ефективното управление на комуникационните процеси. Но това си е техен организационен и репутационен проблем, а ние анализаторите и консултантите на бранша с охота можем да помагаме :)

Ще ти споделя едно мое пряко наблюдение. През последните 2 години се сблъсквам с една друга тенденция – да се предпочитат жените пред мъжете за пиари. Може би е време на обратна дискриминация в бизнеса, но може просто да си въобразявам :) Реално ми се случи на 2-3 пъти да се натъкна на off-the-record споделяне, че има „промяна в профила на търсения кандидат“, което преведено на човешки език означаваше, че изборът предопределя колега-жена за позицията. Успокоението ми е, че така мъжете в бранша ставаме все по-ценни (може би).

Три неща, които би променил в професията/отношенията в компаниите към ПР-ите, ако имаш вълшебна пръчица?
Основна „болка“ на ПР-ите е нашето място в организацията и дали нашият глас се чува, взима пред вид и се реализират идеите ни. Пак правя уточнението, че говоря за рационални идеи, в подкрепа на основната стратегия, които дори да изглеждат революционни, биха донесли ползи. ПР-ите сме недооценени и страдаме от това – особено в организации, които нямат опит с публичните комуникации. Защото в тях все се намират други специалисти, които разбират И от ПР.
Второто, което бих променил, е оказването на реална подкрепа, от която ПР-ът има нужда, за да разбере самата организация. Може да имаш най-добрият план, който да е получил одобрението на ръководството, но да нямаш специалистите, с които да го реализираш или да ти „правят сечено“ още преди да си започнал/а. Това важи особено за вътрешните комуникации – ако спойката в екипа липсва, то пиар-специалистът е обречен на провал. Важен момент тук е и вътрешното обучение и споделяне, което комуникаторът получава, за да не се лута излишно в компанията. Ние можем да имаме солиден опит или да идваме след качествено университетско образование и с проведени 2-3 кампании и стажове в биографията си, но дали разбираме от спецификата на фармацията, минното дело, строителното инвестиране, енергетиката, взаимодействията с трети страни (и кои са те?). Това е важен процес, които често се пренебрегва и зависи както от подкрепата и изискванията към колегиума, но и зависи от човешкия, личностен фактор и предразположението на дадения колега към новия ПР на организацията.
Третата промяна, която моята вълшебна пръчка би променила, е разбирането за важността на комуникациите в организацията. Наличието на длъжност експерт/мениджър „Комуникации“ не значи, че проблемите с общуването в организацията са решени. Даже обратното – често лошата комуникация се поражда от организационни проблеми, управленско късогледство и липса на обратна връзка. И това да е проблем пред ПР-а, но той/тя да са безпомощни да ги решат, ако липсва воля и визия за това от страна на висшето ръководство.

Какво си пожелаваш?
Да сме живи и здрави. И да имаме сили, воля, увереност, подкрепа за успешната реализация на нашите мечти, идеи и планове.
И световен мир, разбира се 😉

Ура за Тео и Щрихи от Варна

19578463_10209622644111753_1739954262_n

Теодоси Бялков се занимава с различни неща, но в случая ще си говорим с него за блогове и защото блогът му Щрихи от Варна го следя и е сред любимите ми, реших, че е добре да си поговорим и се радвам, че Тео прие тази покана.

Как, кога дойде идеята за Щрихи от Варна?
Добре е, че в блога мога да видя кога е първата ми публикация. С изненада установих, че тази публикация си няма даже заглавие /смятай колко съм бил наясно какво правя :) /. Та първата ми публикация е от преди почти 5 години на 27.07.2012 г.
Самата идея все пак ме споходи няколко месеца по-рано , гледайки колко преходни и нетрайни са афишите в града, си помислих, че за някой все пак би било интересно, да може да види, какви са били заглавията в театрите и кината и кой е пял на концерт преди време във Варна. Реших да опитам, без претенции за изчерпателност и да запечатвам гледки от променящия се град.
Наясно съм че снимките ми не са професионални , но от друга страна те запазват спомена за времето такова каквото е било. Много рядко пиша коментари в Щрихи от Варна предпочитам снимките да говорят без моя помощ.

19756087_10209639581655181_871060219_n

Кои са темите, които те вълнуват най-често и споделяш в блога си?
Отначало си мислех, че афишите ще са основната ми тема, но почти веднага се наложи и още една тема , която е много важна за мен и тя е за старите сгради във Варна.

За мое голямо съжаление виждам как центъра на Варна е много скъп, за да си позволи да стоят там някакви си стари съборетини , пък нищо че носят непреходен дух, друго си е да вдигнеш поредната офис сграда от която ще изкараш по 2 – 3000 евро на квадрат , какво ти пука, че децата ти няма да видят тази красота ? От друга страна съм съвсем наясно , че поддръжката на такива сгради не е лесна и че всеки има право да разполага със собственоста си както намери за добре. Но фактите са на лице , или по-точно някои даже са изчезнали. Като сградата на бул. ”Приморски” 21.

19691407_10209639583855236_615622955_n

Друга любима тема ми е графитите в града. Те също са временни а някои от тях са много интересни, За съжаление има много драсканици които не носят никаква красота.

Харесва ми също и гледката рано сутрин на изгряващото слънце и то често присъства в щрихите :

19756156_10209639629656381_553594_n

Освен изброените преди малко има още много други преходни моменти от живота на Варна , които се опитвам да запечатам.

Лично ти кои блогъри харесваш и следваш?

Преди време следях http://eenk.com/, http://kaka-cuuka.com/ , http://timurcommandos.blogspot.bg/ /за жалост в нито един от тях в момента не се публикува нова информация/. Често попадах и на други интересни места. Когато харесах някой блог ми беше много интересно да се зачета в неговия BLOGROLL и така да открия още интересни места. С времето и все по-дълбокото навлизане на Facebook в ежедневието ми, вниманието което отделях на блогове се премести към дуварите на различни интересни за мен хора.В момента не следя целенасочено нито един блог. Разчитам на препоръките на приятелите от Facebook, така по-мързеливо се ориентирам кое си заслужава четенето.

19679574_10209639624896262_386817886_n

Къде, според теб, е мястото на блогърите в медийния пейзаж у нас днес?

“Между фикуса и прозореца, да не му духа на фикуса” – това не е мнението ми а по-скоро е тъжен опит за ирония. Място за блогърите ще има , но пътя към това място все по-често ще минава през социалните мрежи. За блогърите ще е все по-трудно да запазват интереса и вниманието на една по-широка аудитория.

Все пак винаги ще има блогове, които ще са ми интересни за четене : Комитата и Стойчо: http://komitata.blogspot.bg/, Усмихни се : http://smiling.webreality.org, Касиков: http://kassikoff.blogspot.bg/, Грандоман: http://grandoman.com/, Блогът за икономика: http://ikonomika.org/, Ъплоуднати постинги за делитване: http://sulla.bg/ и много други на които ще попадна в един или друг момент , по един или друг начин.

Какво си пожелаваш?
Мир и здраве :)
Мечтая също така и да видя някои от старите емблематични сгради на Варна събудени за нов живот.Една химера която ме преследва напоследък, е как варненци се самоорганизират и възстановяват в целия и блясък сградата на бившата Софийска банка във Варна:

19756136_10209639633336473_498727496_n