Здр тук ли си нещо да те питам набързо

Поводът за този пост е споделеното наскоро от Ева Христова във фейсбук:

Предупреждавам! На съобщения тук, в уотсъп и вайбър от типа “здравей, тук ли си?” не отговарям. Както и на такива, изпратени в неделя на обяд или в 3 през нощта. Да, тук съм, то това им е идеята на тези апликации и мрежи – да си онлайн нон-стоп. Но това не означава, че веднага ще зарежа всичко, което правя, най-често планирано поне месец по-рано.

Не отговарям и на хора, които нямат никаква представа какво е лично пространство, лично време и кое е важно и кое – не. Както и на тези, които ми звънят и около 22 минути ми обяснават по телефона!!! какъв ВЕЛИК проект са замислили, а след това проектът не се случва. За около 10 път вече.

Аз самата се опитвам да сдържам потока от думи, който по естествен начин приижда, когато говоря, както и да пиша мейли в рамките на що-годе общоприетото работно време за ПР-и – 6 сутринта до към 11 вечерта понеделник-събота, защото така хората могат да ми отговорят, когато им е удобно на тях, а не когато ми е хрумнало на мен. Сигурно и аз имам провали в това отношение, но НАИСТИНА се опитвам.
Примам критики, разбира се. Но и не отговарям на гореописаните случаи.

Честно, “тук ли си?”, ама могат да научат повече за тия социални мрежи и апликации, все едно са се качили да карат трактор на поле, ама не знаят нито какво ще се оре, нито как се работи с трактора …”

Добавям и коментара от Стефи Темелкова:

Еве, тук ли си, че имам спешно питане…Става дума да един мега важен проект, като онзи от миналата година, който не се получичи, щото сиЧки са гъзове. Но този ще стане, моля ти се отговори ми до 3 минути, че трябва да дам потвърждение. Трябва да напишеш около 20 страници, на немски, ти нали си ок с немския, щото ако не си ПРОВАЛИ ПРОЕКТА! До другата седмица не мога да говоря с теб, че ще съм на почивка, но като се върна ще ти се обадя, кацам някъде към 2,30 през ноща, но знам за теб не е проблем. Не забравяй чакам отгово до 3 мин. (вече станаха 2) и 20-те страници до утре сутрин.

Темата е много дълга. И ще има да се придъвква често, докато стигнем някакво хомогенно разбиране за нетикет. Технологиите и социалките нахлуха доста стремглаво в живота на много от нас и това ги / ни сварва неподготвени.

За мен най-досадни са съобщения от хора, чиито профили са като тролски – без истинска снимка и истинско име. Но и подкрепям всичко, споделено от Ева по-горе.

Искам да си комуникирам с хората и да съм възможно най-уважителна, но все по-трудно ми се получава. Защото все повече хора ми пишат. И не смогвам. И е нужно да взема мерки и да спра това някак.

Самата аз се губя къде съм прочела дадено съобщение – месинджър, скайп, вайбър, sms, what’s up или в мейл … Вероятно често пропускам да отговоря, а вероятно често пропускам и важни съобщения, защото съм залята (буквално) (вероятно точно като теб) от съобщения по всички възможни начини.

Няколко пъти дигитална диета (писах тук и тук за това) и все по-заливащата ме информация ме доведе до решение да махна от телефона си facebook за цялото това лято. Ще споделя резултата от експеримента след това. Махнах от телефона си и всичко друго без instagram и messinger. (Disclamer: Това не значи, че ще отговарям на всеки, който пита нещо :))

Ето така по тази тема. Ако е повод за размисъл и за някой друг – бих се радвала.

Да пресолиш манджата

12107839_10153159699718671_7620611754109802123_nСтига вече с носталгията по миналото и соц-а. Явно не го разбраха доста колеги маркетолози и рекламисти и прекалиха. Пресолиха манджата и резултатът е на лице – бъзик до дупка.

Добър пример как не бива да се прави.

12063544_10207492215401292_4062345961700422262_n

 

IABForum България 2014

днес бе вълнуващ ден. но и ден, в края на който се чувствам смутена. най-важният форум на индустрията, уеб бранша, хората, които създават кампании, медии онлайн, мерят, анализират … не се представихме добре. дори никак. относително вяло начало, интересни няколко презентации и чужди лектори, а в края – фарс, който възбуди духовете, накара някои да се почувстват обидени, други – възмутени, трети – ядосани. интересно ми е бордът на IAB България с каква позиция ще излезе.

комплименти за Веско, който отнесе най-много работа по събитието! благодарност на лекторите и на спонсорите. вярвам всеки от нас си е отнесъл нещо полезно от деня. и нещо поне за размисъл.

ето и някои туитове, които маркират по-цивилизованата част от събитието:

On Google+ the personal brand is bigger than the company brand. Market your brand thru individuals, not company page! #IABForum

“It is really important for brands to provide content where users want to consume it”. That’s clever! #iabforum

It’s very likely your customers’ first interaction with your brand will be on a portable / mobile device #iabforum

How do I solve the dilemma about multi screen consumption at the same time? Simply- I do not watch TV at all :) #iabforum

#Digital предизвикателството: Намерете правилните хора, разкажете им интересна история и създайте връзка с тях #iabforum

 

поне си напаравихме selfie в началото на сцената :)

#iabforum

3 трика за справяне с интернет тролове

Internet-Troll

темата за интернет троловете и партиите, които плащат, за да се хулят една-друга заля пространството в последните дни. за троловете изтича информация – доста …

вероятно вече е ясно, че има агенции, които предоставят подобни услуги. и се чудят законно ли е това. и има ли как да се спре.

ето няколко “опорни точки” за това как да реагираме на тролове:

1. не хранете троловете. лесно звучи, но човек като се ядоса и влиза в обратния режим, а не бива. троловете се хранят от нашите думи. верният път – не им се отговаря, ама изобщо.

2. ако водиш битка с троловете – те винаги побеждават. защото енергията им е повече, защото мотивацията им е друга, защото имат време, защото са много, неуморни са, анонимни са и винаги са победители.

3. какво убива троловете? добротата. бъдете мили с тях, в добавка с намалената интеракция. това ги смразява често и ги оставя безгласни.

и все пак, тролове и бизнес – това не е професионално. още доказателства – в блога на Ей Би Си.

 

политика, политици и страхът от Интернет

IAB България организира среща между политици от различни политически партии и дискусия на тема избори и дигитално пространство. имаше представени почти всички политически партии основни (подробности – тук)

въпреки че в салата имаше доста малко слушатели на дискусията, политиците споделиха мнението си и то бе доста добре чуто онлайн и подето и от медиите

освен силните въжделения на почти всички дискутиращи да се знае кой точно притежава всеки сайт и кой именно пише коментари под всеки сайт, което означава преведено – силна регупация за сектора, каквато има вероятно само в Китай и е крайно немислима за България, г-н Кутев (се изпусна) сподели, че в БСП имат 50-60 души, мотивирани да пишат за тях по форуми и да участват в дискусии. което вече предизвика скандал.

изводи: модератор и участници в подобни дискусии следва да се подготвят добре, а не да импровизират, защото в днешно време няма как да има публично протекло събитие, на което е казано нещо и да се потули; дори онлайн медиите много не ги касае какво ще кажат политиците, предвид че именно те организират събитието, а само една от всички тези медии го отразява (Дневник); всяка власт в бъдеще ще се страхува от Интернет и хората онлайн и винаги ще се опитва да го омаловажава

още по темата – в блога на ABC Design, в блога на Денис