Ана Лазарова от Цифрова република за авторските права, цензурата и прословутия чл. 13

28450239_10156205367812628_244658607_n

Ана Лазарова е адвокат, председател на сдружение “Цифрова република”, наред с това засмян, всеотдаен и деен млад човек.

България, по време на нашето европредседателство, имаме уникален шанс да застанем зад свободата в Интернет и против цензурата. За жалост за момента нашата комисарка Мария Габриел заема по-консервативната позиция на Франция по темата, която никак не се връзва с цялата история и развитие на Интернет и дигиталния бизнес у нас – а именно за рестрикции и натоварване на бизнеса със задачата да е полицай и падарин едновременно. Надявам се здравият разум да надделее и да се разминем с поредното безумие, касаещо реално всеки от нас. По темата говорим с Ана Лазарова.

Защо темата за авторските права, филтрите и въвеждане на чл. 13 е
актуална именно сега?
В момента в Европейския съюз тече реформа на авторското право, чиято заявена цел беше да модернизира авторското право така, че да регулира адекватно новите цифрови реалности, и да го хармонизира така, че да насърчава развитието на единния пазар на ЕС.

Очакванията и надеждите на академичната и неправителствената общности бяха много големи, но за съжаление предложените от Европейската комисия текстове се оказаха плахи по отношение на модернизацията и хармонизацията. За сметка на това в основния документ от лансирания законодателен пакет – проекта за Директива за авторското право в цифровия единен пазар – намериха място някои доста спорни разпоредби, които са в състояние радикално да променят взаимоотношенията между играчите на дигиталния пазар, при това не към добро.

Един от тези спорни текстове е споменатият член 13, който цели да преуреди отговорността на онлайн посредниците.

Съгласно актуалното европейско законодателство, доставчиците на услуги в интернет в общия случай не отговарят за законосъобразността на съдържанието, споделяно от техните потребители, и са освободени от задължение да провеждат общ контрол над това потребителско съдържание.

Член 13 цели да обърне това положение, като задължи доставчиците проактивно да следят и филтрират съдържанието, което минава през тях, за авторскоправи нарушения. Идеята е в случай, че онлайн платформите допуснат непозволено публикуване на защитени материали, да отговарят директно за незаконосъобразно разпространение на съответните авторски произведения.

Всичко това означава, че платформите и други доставчици ще са задължени да филтрират нашето съдържание и да не допускат публикуването на неща, съдържащи чужди авторски материали.

В момента проекто-директивата е в последна фаза на разискване, като се очаква окончателният й текст да бъде приет по време на българското Председателство на Съвета на ЕС. България понастящем е на ключова позиция в трите институции на Съюза, ангажирани в законодателния процес, и е в състояние да повлияе при формулирането на текста на противоречивата разпоредба.

Кой/ какво е застрашено ако се въведе този член 13?
Промените за които говорим, биват лансирани от и са в интерес на големите издатели, най-вече в музикалната индустрия, които се оплакват, че платформите за видеосподеляне забогатяват на техен гръб. Разбира се притесненията на правоносителите за това, че не могат ефективно да контролират разпространението на съдържанието си в интернет са напълно легитимни. Това, което ни притеснява в законодателното предложение е доколко de facto приравняването на правния режим на интернет посредниците към този на класическите медии няма да засегне негативно и непропорционално всички останали участници на цифровия пазар, правната сигурност и фундаментални граждански права на потребителите, като правото на изразяване и правото на достъп до информация.

Ако се приеме, че UGC платформите не предоставят единствено и само достъп, а разпространяват съдържание, то тези доставчици ще бъдат принудени да упражняват най-строг контрол над информацията, което минава през тях, за да не рискуват да бъдат санкционирани, което, от своя страна, ще създаде предпоставки за широкомащабнo налагане на “частна цензура” от самите платформи.

Трябва да се има предвид, че въпросното законодателство не е насочено единствено към платформите за видео и аудио споделяне, които са първоначалният фактически адресат на разпоредбата, а е толкова широко формулирано, че би засегнало платформи като Уикипедия, GitHub, платформи за пазаруване и други доставчици на услуги в интернет.

Как ще се отрази това на бизнеса? А на обикновения човек?
Бизнес: Драматичната промяна на принципите на отговорност на интернет доставчиците по отношение на съдържанието, което обслужват, със сигурност ще разтърси този сектор.

В частност, задължението за разработване на специфични филтри ще натовари бизнеса както финансово, така и създавайки непропорционален правен риск при функционирането на онлайн услугите. Тежестта ще е особено голяма по отношение на стартиращите предприятия.

Средната бройка на персонала на стартъпите в Европа е под 10 човека и можем да си представим, че такива предприятия няма да имат ресурс дори да идентифицират правоносителите, с които трябва да договарят механизми за разпознаване на минаващото през платформите им съдържание, а какво остава за това да разработват и поддържат сложния софтуер.

Известно е, че SounCloud отделят близо 3 милиона евро годишно само да поддържат и персонализират системата си за управление на права на интелектуална собственост, докато Google са вложили над 50 милиона евро в разработване на инструмента им Content ID. Как е възможно стартиращите или малките и средни предприятия да се състезават с подобни вложения на гигантите в бранша?

Промените биха засегнали вторично и други бизнеси извън „тех“ средите. Така например адресатите на разпоредбата на член 13 са толкова широко описани, че сред тях ще попаднат и платформите за онлайн търговия. От друга страна, обстоятелството, че подобни филтри няма как да разграничават законосъобразно от незаконосъобразно използване на авторски материали, може да удари сериозно индустрии, които много разчитат на разпространение на производни произведения, например рекламната индустрия.

Някои анализатори дори твърдят, че разпоредбата нарушава свободата на стопанска инициатива като фундаментално право съгласно Хартата на основните права на ЕС.

Потребители: От гледна точка на обикновения човек, тази нормотворческа тенденция може да има ужасяващия ефект да ни превърне от активни участници в обмена на информация, каквито в последно време сме приели за даденост да бъдем, отново в пасивни консуматори на излъчвано съдържание.

Използващият съответната онлайн услуга няма да може пълноценно да споделя това, което желае, и често няма да знае защо. И тук умишлено избягвам термина “потребител”, доколкото една платформа може да се използва както от консуматора на съдържание, така и от професионалния творец с цел разпространение на творчеството му, а в днешно време ролите на двамата все по-често са преплетени в лицето на модерния потребител, който все по-често е ангажиран в интерактивна комуникация в мрежата.

Идеята на въвеждане на задължение за филтриране е, като потребители на онлайн платформите и други услуги за споделяне, да не сме в състояние да разпространим незаконосъобразно новия клип на някоя поп-звезда.

Има редица случаи, обаче, когато съвсем правомерно можем да споделим съдържание, което съдържа чуждо авторско произведение
когато цитираме, анализираме и коментираме чуждо произведение,
когато имаме право да ползваме произведение или елемент от него по силата на свободен лиценз или на стандартен търговски договор (например купуваме изображение от имидж банка, което включваме в своя презентация)

Има много въпросителни как точно биха били имплементирани подобни филтри на съдържание, но за всички е ясно, че алгоритмите им не биха могли да разграничават законосъобразна от незаконосъобразна употреба. Вече имаме опит с частно филтриране на съдържание в големите платформи и сме натрупали достатъчно примери за погрешно блокирано и свалено от алгоритъма на платформата съдържание – някои от тези примери са по-комични, но някои навяват асоциации с антиутопията на Оруел.

Филтрите блокират от лични караоке записи и клипчета на деца, танцуващи на фона на популярна музика, до образователни лекции, съдържаща примери от защитени произведения и записи от конференции.

Проблем би имало и когато дадено произведене има повече от един автор или повече претенции за авторство. Нима искаме платформата да бъде овластена с правораздавателни функции и алгоритми да се произнасят относно това кой е истинският автор на дадено произведение, кой има право да го използва и кой е нарушител? Това би следвало да е компетенция на съда.

Творци: На последно място, спорната разпоредба се прокарва ужким в името на творците, но дори професионалните творци и създатели на авторско съдържание могат да пострадат от масовото предварително филтриране, когато техни съвсем легални ремикси и производни произведения бъдат погрешно блокирани или свалени от мрежата. Представете си как пагубно се отразява на една рекламна кампания неочакваното сваляне на видео-реклама от YouTube, както в последствие се оказва – заради съвпадение в елементи от лицензирана музика, която е ползвана в рекламата.

Действително, събирането на възнаграждения за използване на съдържание в интернет от организациите за колективно управление на права е предизвикателство, но това не е причина да “спрем интернет”, за да наблегнем върху традиционните средства на излъчване и разпространение, каквито са класическите медии, върху които имаме повече контрол.

Самите автори имат нужда от ефективни канали да промотират работата си в интернет, от видимост, популяризиране, а напоследък все по-често – от използване на нови начини за монетаризиране на съдържанието, което споделят онлайн. Тези възможности не бива да бъдат ограничавани за сметка на интересите на една определена индустрия. Като минимум, всички мерки в полза на един от участниците на пазара трябва да бъдат балансирани и пропорционални и да не ограничават творческия процес.

Време ли е за преосмисляне концепцията за авторските права, според теб?
Да, смятам, че авторското право отчаяно се нуждае от реформа. Нормално е правната уредба да изостава от реалните взаимоотношения, но интернет драматично промени правилата както по отношение на много бизнес модели, така и по отношение на ролята на творците и потребителите в творческия процес.

Авторското право е създадено и разработено в условията на аналогова среда и до голяма степен е национално, което го прави не съвсем годно да регулира толкова сложни отношения в цифрова и глобална среда.

За съжаление стъпките за модернизиране на авторското право са твърде плахи, очевидно водят до половинчати и неудовлетворителни решения, и дори липсва широк дебат за бъдещето на регулацията в тази сфера.

Специално в България има много какво да се желае по отношение закрилата на правата на авторите и уважението към интелектуалната собственост. Все пак е добре да помним, че усложняването на авторскоправната уредба и затормозяването на достъпа на обикновения човек до творческо съдържание трудно ще спомогне за изграждането на уважение и желание за стриктно спазване на закона. Правилата трябва да са достъпни и разбираеми и за потребителите, и за творците, и най-вече да не създават дисбаланс между играчите на пазара, за да се надяваме да бъдат следвани и защитавани от широката общественост.

Разкажи ни за Вашата организация, която се бори за защита на текущите ни
свободи онлайн.
ЦИФРОВА РЕПУБЛИКА се роди от сътрудничеството на хора от българските общности на Уикипедия и Криейтив Комънс. Това са движения, които, от една страна ценят и промотират свободния достъп до съдържание, а от друга, се отнасят с повишено внимание и уважение към регулациите в сферата на интелектуалната собственост, като в резултат създават проекти и инструменти, които по един прогресивен начин съчетават тези две ценности.

В течение на работата си по различни проекти, свързани с отворен достъп и образование, установихме, че в България има недостиг на организации, представляващи гледната точка на гражданското общество в дебата за бъдещето на авторскоправната регулация.

Затова се надяваме да спомогнем за сближаването на позициите на правоносителите и потребителите, особено в светлината на течащата авторскоправна реформа.

Кой е поканен да подкрепи Вашето Отворено писмо?
Каним всички организации и институции, които считат за техен приоритет защитата на демократичния достъп до информация, образование и култура, да ни подкрепят в усилията ни да подобрим законодателството в тази сфера.

В това отношение се радваме на подкрепата на учебни заведения и на библиотеките, които също биха били негативно засегнати от въвеждането на описаните мерки за задължително ex ante филтриране на съдържание.

Също така каним представители на засегнатите бизнеси да добавят гласа си към този на гражданските организации.

Призоваваме и творците и професионалните създатели на съдържание, които са наясно с това колко важна е свободата на споделяне за развитието на творчеството им и не са съгласни подобни противоречиви мерки с неясен ефект върху всички участници в творческите индустрии да се приемат в тяхно име.

На последно място, каним всички, които се чувстват засегнати от ограничаването на видимостта и споделянето онлайн, да подпишат нашата петиция срещу задължението на посредниците за въвеждане на филтри за съдържание.

Подпишете петицията сега – тук.

Отвореното писмо е тук.

Цигарите ми, цигарите ти, инфлуенсър ли си …

influ

Из социалните мрежи се споделят тези „прекрасни“ постове от Инстаграм, събрани от shmatko с акцент върху уж небрежно подметнатите или присъстващи в кадър кутии цигари на харесвани и разпознаваеми „вип“ персони от родната сцена. В списъка са Азис, Мария Илиева, Криско, Гери Никол, Николета Лозанова, Поли Генова …

В допълнение на цигарените кутии из постовете на тези „инфлуенсъри“ става ясно, че „инфлуенсърите“ пият алкохол, пушат яко, играят хазарт, восят се на скъпи коли и ходят из лъскави места.

Всичко това е ясно, че няма да ги некороняса, но ще замисли, надявам се, маркетолозите и комуникаторите дали биха искали брандовете им да са замесени така евтино с тези лица.

Репутация. Реклама. Риск.

d0b1d0bbd0b8d182d186

През изминалата седмица онлайн пространството се разбуни покрай брандирането на блиц с Райфайзен банк. Темата бе смело повдигната от Енея в блога й – https://ennuionearth.wordpress.com/2017/12/07/ethics-in-advertisement-and-fake-news/ (скрийншотът е от нея, с позволението й). И публикацията й – споделена от стотици хора онлайн. Много хора писаха възмутени писма към банката. В резултат на това дойде и отговор от страна на банката, който според скромното ми мнение, не бе адекватен. Целяли масовост на аудиторията. Не знаели по друг начин как да я достигнат. Ох.

Тук говорим за репутация. И гафът е сравним по ефект, а по дълбочина и многократно надминава този на Лидъл с липсващите кръстове от опаковките от лятото. В реакцията и двете компании се съревновават.

В контекста на говорене за борба с фалшивите новини, за свобода на словото, медийна обвързаност от една страна, в световен мащаб и от друга за бранда, който е толкова крехък, подложен на достатъчно изпитания отвън, за да е нужно да бъде сриван и с действия отвътре, ми се струва силно опасно подобно безотговорно поведение.

Ясно е, че при големите брандове хората, занимаващи се с различните комуникационни звена са много и често е трудно да се координират (което само по себе си е абсурдно, а в бъдеще мисля, че ще се засилва). Ясно е също, че им е нужна масовост на големите брандове. Че им е все по-трудно. Но мисля има достатъчно инструменти, за да се постигне тя и без да се греши по този начин.

Но дори това брандиране на сайта да е грешка (в споменатите дни миналата седмица бе почти на 100% честота), то платеното присъствие в съдържанието на сайта няма как да е грешка.

rbb-pr

Попитах онлайн експерти, проследяващи случая какво мислят за този случай. Ето отговорите им.

Какво / къде сгрешиха Райфайзен?
Мишо Бланк (https://twitter.com/muiiio)
Получих линк за да видя нещо. Отворих го и попаднах в Блиц, където най-забележимото нещо беше огромна реклама на Райфайзен.
С присъствието си там, те легитимират политиката на този сайт.

Оправдава ли гоненето на масов таргет появата навсякъде / на всяка цена?
Мартин Милиев
(маркетинг експерт, )
Не, просто е проява на мърлящина и липса на критично мислене. Може и на липса на опит.
Вместо заключение. Ще се радвам големите играчи на рекламния пазар у нас да са по-отговорни в бъдеще. В полза ще е не само за комуникациите им, но и за обществото като цяло.

Полезни връзки:
http://www.aej-bulgaria.org/

Кашон от harmonica и farmhopping.com

IMG_2596

и

IMG_2582

И двата бранда Кашон от harmonica и farmhopping се занимават със сходна дейност. И двата бизнеса са чисти и знам, че не им е лесно, поради средата. И с двата имам приятелски отношения и са ми мега симпатични и като хора и като бизнес. Само че … не знам защо така се оплитат комуникационно. Всеки следващ ход на единия и на другия, чисто на ниво комуникация с потребители, са все в една и съща посока. Цветово са почти 100% еднакви. И става все по-трудно да се различат. Чудя се това нова маркетингова стратегия ли е? Помагат ли си по този начин? Или просто не виждат какво прави другия и го правят неволно …

Браво за екипа на Design Conf Севлиево 2017!

IMG_1526

Това са прекрасните лица на организаторите на Design Conf http://designweekend.co/ – мащабна като лектори и програма конференция за дизайн, която се проведе през изминалия уикенд в Севлиево! Браво Емо! Браво екип!

Събитието, инициирано от Емил Тотев бе третото по рода си след два успешни Design Weekend-а в Севлиево. Писала съм за тях – говорили сме си с Емо.

Емо и екип успяват да привлекат всеки път топ лектори и да създадат предпоставки за наистина силно събитие. Дизайнери, фотографи, хора занимаващи се с типография, фронт енд, рисуване и композиция – имена от националната и международна сцена.

Успяват екипът също да осигиурят подкрепа от общината – дават им зала, от фирми – да има сандвичи, кафе, подкпрепление, както и забавление – предни пъти концерт, сега treasure hunt. Има подаръци, брандирани тениски и баджове. Всичко е на високо ниво, като на голяма конференция. А и то си е такава.

За жалост този път, въпреки всички гореизброени благини, имаше доооста малка посещаемост. И тук се питам аз защо. И не, отговорът – Севлиево е малък град не важи. Защото не е. И събитието не е само за хора от Севлиево. Пътуват от цялата страна (Ясен от Свиленград, Ники и Цанко от Пазарджик, хора от София, Велико Търново, например).

Ще ми се да вярвам, че хората тук и сега не се вълнуват само от цъкане из социални мрежи и триене на талончета от държавната лотария. И този пост е за споделяне на лекото ми безпокойство.

Без значение от последното – браво Емо и екип!

Snapchat and #LastSelfie

entry_id_132682_idx_0_asset_id_1757

Twitter изглежда още странен инструмент за много маркетолози, какво да кажем за snapchat пък. Хората го използват. Но маркетинъг още е далеч от идеята как точно. Говоря за България.

Хайде малко пуш в тази посока. Добри идеи и реализации ще дойдат – уверена съм!

2wlu16x

За инфлуенсърите с … реализъм

social-media-influencers-02

С Марто вече сме говорили – за добрата реклама. Извън протокола – често си говорим с него за нещата онлайн, които ни дразнят или не са ок. И защото напоследък някои инфлуенсъри или много си повярваха или доста се продадоха, решихме да поговорим по темата с Марто публично. Ето го разговорът ни.

Какво става напоследък с блоговете на български? Има ли раздвижване,
някакви значителни промени?
Движение винаги има, някакви хора решават да се пробват, да списват блог. Други откриват, че поддръжката с качествено съдържание е доста трудна, отнема време и изисква усилия.

За това и можеби все повече дигитално активни хора се насочват към Facebook и Instagram.

Общо взето, все повече се наблюдава присъствие и използване на повече от една социална медия. Кратката форма за сега се налага, малко текст, много снимки и видео.

Кои са онлайн инфлуенсърите? Знаят ли си силата? А мярата?
Всеки може да е онлайн инфлуенсър, стига да създава съдържание. Разбира се, влиянието вече варира.

Когато говорим за сила и мяра, това е много сложна тематика. Можем да гледаме брой посещения, лайкове, коментари, брой последователи, но трудно може да измерим реалният ефект от един пост.

Една от причините е, че инфлуенсър маркетинга не работи във вакуум, всеки бранд има и други активности, които малко или много влияят върху потребителите.

Понаучиха ли се компаниите да работят с блогъри и инфлуенсъри?
Работата с инфлуенсъри вече е масовка, установена практика. Но и блогърите и клиентите се научиха на лоши навици. Повечето бизнеси третират дигиталните инфлуенсъри като традиционни реклами, в които рекламират.

Гледат се метритки като на традиционна реклама, спускат се готови копита, плаща се за присъствие. Водещо е брой фенове и лайкове, често “fit” се пренебрегва и имаме абсурдни ситуации, в които инфлуенсъри пишат за продукти, които въобще не отговарят на имиджа и аудиторията им.

Реално не се градят отношения с хората, не се мисли дългосрочно.

Всичко ли може да пише един блогър срещу заплащане?
Зависи от блогъра. Има явни вече примери сред остановени, стари български блогъри, че могат да пишат всичко. Въпрос на избор явно.

Как се измерва успехът онлайн?
Брой споменавания, лайкове, споделяния, тон на постове и коментари, трафик и тн.

НО… трябва холистичен поглед върху измерването, тенденциите на западните пазари все по-ясно теглят към цялостни решения, които обединяват данни и информация от много източници – Search, sales, social media in real time, media planning,и тн.

Трите ти съвета към инфлуенсърите днес? И какво казваш на тези, които
искат да стават такъва?
Да не се взимат толкова на сериозно и да не си продават задниците 😀
За тези, които тепърва навлизат в играта – създавайте оригинално и качествено съдържание, не отстъпвайте от принципите си. Ако ви се заплаща, под каквато и да е форма, от някой бранд, официално публикувайте тази информация в поста си. Аудиторията ви не са глупаци (повечето време) и скоро ще ви разкрията, че сте корумпета и ще се дискредитирате 😀