За инфлуенсърите с … реализъм

social-media-influencers-02

С Марто вече сме говорили – за добрата реклама. Извън протокола – често си говорим с него за нещата онлайн, които ни дразнят или не са ок. И защото напоследък някои инфлуенсъри или много си повярваха или доста се продадоха, решихме да поговорим по темата с Марто публично. Ето го разговорът ни.

Какво става напоследък с блоговете на български? Има ли раздвижване,
някакви значителни промени?
Движение винаги има, някакви хора решават да се пробват, да списват блог. Други откриват, че поддръжката с качествено съдържание е доста трудна, отнема време и изисква усилия.

За това и можеби все повече дигитално активни хора се насочват към Facebook и Instagram.

Общо взето, все повече се наблюдава присъствие и използване на повече от една социална медия. Кратката форма за сега се налага, малко текст, много снимки и видео.

Кои са онлайн инфлуенсърите? Знаят ли си силата? А мярата?
Всеки може да е онлайн инфлуенсър, стига да създава съдържание. Разбира се, влиянието вече варира.

Когато говорим за сила и мяра, това е много сложна тематика. Можем да гледаме брой посещения, лайкове, коментари, брой последователи, но трудно може да измерим реалният ефект от един пост.

Една от причините е, че инфлуенсър маркетинга не работи във вакуум, всеки бранд има и други активности, които малко или много влияят върху потребителите.

Понаучиха ли се компаниите да работят с блогъри и инфлуенсъри?
Работата с инфлуенсъри вече е масовка, установена практика. Но и блогърите и клиентите се научиха на лоши навици. Повечето бизнеси третират дигиталните инфлуенсъри като традиционни реклами, в които рекламират.

Гледат се метритки като на традиционна реклама, спускат се готови копита, плаща се за присъствие. Водещо е брой фенове и лайкове, често “fit” се пренебрегва и имаме абсурдни ситуации, в които инфлуенсъри пишат за продукти, които въобще не отговарят на имиджа и аудиторията им.

Реално не се градят отношения с хората, не се мисли дългосрочно.

Всичко ли може да пише един блогър срещу заплащане?
Зависи от блогъра. Има явни вече примери сред остановени, стари български блогъри, че могат да пишат всичко. Въпрос на избор явно.

Как се измерва успехът онлайн?
Брой споменавания, лайкове, споделяния, тон на постове и коментари, трафик и тн.

НО… трябва холистичен поглед върху измерването, тенденциите на западните пазари все по-ясно теглят към цялостни решения, които обединяват данни и информация от много източници – Search, sales, social media in real time, media planning,и тн.

Трите ти съвета към инфлуенсърите днес? И какво казваш на тези, които
искат да стават такъва?
Да не се взимат толкова на сериозно и да не си продават задниците 😀
За тези, които тепърва навлизат в играта – създавайте оригинално и качествено съдържание, не отстъпвайте от принципите си. Ако ви се заплаща, под каквато и да е форма, от някой бранд, официално публикувайте тази информация в поста си. Аудиторията ви не са глупаци (повечето време) и скоро ще ви разкрията, че сте корумпета и ще се дискредитирате 😀

Lidl или и големите грешат

Скандалът не само из родния фейсбук тези дни е за Лидъл, които в последните години положиха наистина големи усилия да се позиционират добре, инвестираха доста в познаваемост, имидж, в условията на не малка конкуренция.

Гафът не е никак малък. Lidl_1

и още

DIkZRQRXYAABjxm

и реакцията в социалните мрежи, мигновена, и разнообразна т.е. кулминацията на реакцията

lidl-idil

и в края – официалната позиция на Лидъл България – изпратена към медиите само и споделена във фб, за съжаление към 4.09.2017 не е качена на сайта им секция Пресцентър …
затова пък в сайта четем:
“Корпоративни принципи
– Осъзнаваме собствения си мащаб и присъствие в общественото пространство.
– Уважаваме многообразието на културите и отчитаме различията в техните ценности и традиции.”

Любопитното е, че успоредно със скандала върви с банерна реклама (именно за почистване!) и двете на едно стоят леко нелепо:

lidl-dir

Доколкото поразпитах извън социалните мрежи много не се е разчуло. Което показва границите на влияние.

По-добро справяне пожелавам следващият път!
И да не се прехвърля отговорността!

Фалшиви новини, пропаганда и геополитика

„Фалшиви новини с антиевропейско съдържание са вече анализирани в детайл от Европейската комисия и други институции“, според Кристиан Шпар. „Сега не само е необходимо да се разобличат пропагандните механизми, но ЕС трябва да намери прости и ясни послания в социалните мрежи, за да разясни своите ценности и предимствата на своя политически модел по по-добър начин. При това, ЕС не трябва само да разпространява факти, но и да предизвиква повече позитивни емоции“.

Най-разпространеният източник на информация за политика са телевизионните предавания. 91% научават политически новини от телевизията. След тях следват онлайн информационните портали (24%), социалните мрежи (23%) и печатните медии (18%). Радиото се използва за източник на информация от 17% от запитаните.

Малко българи търсят политическа информация на сайтовете на обществени институции (правителство, ЕС, НАТО) или на неправителствени организации – те се посещават от по-малко от 6%.

72% от от гражданите на България забелязват фалшиви новини в
медиите. Това показва национално представително проучване,
проведено по инициатива на Медийната програма на фондация
„Конрад Аденауер“. Едва 13% заявяват, че не познават феномена
на фалшивите новини. Относно политика българите се
информират предимно от телевизията (91%). След тях с голяма
разлика следват онлайн и печатните медии.

Данните са от проучване на Алфа Рисърч, публикувано в края на юни 2017 г., изготвено по поръчка на фондация Конрад Аденауер.

Ще продължа с темата за фалшивите новини в серия постове, които предстоят.

Здр тук ли си нещо да те питам набързо

Поводът за този пост е споделеното наскоро от Ева Христова във фейсбук:

Предупреждавам! На съобщения тук, в уотсъп и вайбър от типа “здравей, тук ли си?” не отговарям. Както и на такива, изпратени в неделя на обяд или в 3 през нощта. Да, тук съм, то това им е идеята на тези апликации и мрежи – да си онлайн нон-стоп. Но това не означава, че веднага ще зарежа всичко, което правя, най-често планирано поне месец по-рано.

Не отговарям и на хора, които нямат никаква представа какво е лично пространство, лично време и кое е важно и кое – не. Както и на тези, които ми звънят и около 22 минути ми обяснават по телефона!!! какъв ВЕЛИК проект са замислили, а след това проектът не се случва. За около 10 път вече.

Аз самата се опитвам да сдържам потока от думи, който по естествен начин приижда, когато говоря, както и да пиша мейли в рамките на що-годе общоприетото работно време за ПР-и – 6 сутринта до към 11 вечерта понеделник-събота, защото така хората могат да ми отговорят, когато им е удобно на тях, а не когато ми е хрумнало на мен. Сигурно и аз имам провали в това отношение, но НАИСТИНА се опитвам.
Примам критики, разбира се. Но и не отговарям на гореописаните случаи.

Честно, “тук ли си?”, ама могат да научат повече за тия социални мрежи и апликации, все едно са се качили да карат трактор на поле, ама не знаят нито какво ще се оре, нито как се работи с трактора …”

Добавям и коментара от Стефи Темелкова:

Еве, тук ли си, че имам спешно питане…Става дума да един мега важен проект, като онзи от миналата година, който не се получичи, щото сиЧки са гъзове. Но този ще стане, моля ти се отговори ми до 3 минути, че трябва да дам потвърждение. Трябва да напишеш около 20 страници, на немски, ти нали си ок с немския, щото ако не си ПРОВАЛИ ПРОЕКТА! До другата седмица не мога да говоря с теб, че ще съм на почивка, но като се върна ще ти се обадя, кацам някъде към 2,30 през ноща, но знам за теб не е проблем. Не забравяй чакам отгово до 3 мин. (вече станаха 2) и 20-те страници до утре сутрин.

Темата е много дълга. И ще има да се придъвква често, докато стигнем някакво хомогенно разбиране за нетикет. Технологиите и социалките нахлуха доста стремглаво в живота на много от нас и това ги / ни сварва неподготвени.

За мен най-досадни са съобщения от хора, чиито профили са като тролски – без истинска снимка и истинско име. Но и подкрепям всичко, споделено от Ева по-горе.

Искам да си комуникирам с хората и да съм възможно най-уважителна, но все по-трудно ми се получава. Защото все повече хора ми пишат. И не смогвам. И е нужно да взема мерки и да спра това някак.

Самата аз се губя къде съм прочела дадено съобщение – месинджър, скайп, вайбър, sms, what’s up или в мейл … Вероятно често пропускам да отговоря, а вероятно често пропускам и важни съобщения, защото съм залята (буквално) (вероятно точно като теб) от съобщения по всички възможни начини.

Няколко пъти дигитална диета (писах тук и тук за това) и все по-заливащата ме информация ме доведе до решение да махна от телефона си facebook за цялото това лято. Ще споделя резултата от експеримента след това. Махнах от телефона си и всичко друго без instagram и messinger. (Disclamer: Това не значи, че ще отговарям на всеки, който пита нещо :))

Ето така по тази тема. Ако е повод за размисъл и за някой друг – бих се радвала.

Да пресолиш манджата

12107839_10153159699718671_7620611754109802123_nСтига вече с носталгията по миналото и соц-а. Явно не го разбраха доста колеги маркетолози и рекламисти и прекалиха. Пресолиха манджата и резултатът е на лице – бъзик до дупка.

Добър пример как не бива да се прави.

12063544_10207492215401292_4062345961700422262_n