Репутация. Реклама. Риск.

d0b1d0bbd0b8d182d186

През изминалата седмица онлайн пространството се разбуни покрай брандирането на блиц с Райфайзен банк. Темата бе смело повдигната от Енея в блога й – https://ennuionearth.wordpress.com/2017/12/07/ethics-in-advertisement-and-fake-news/ (скрийншотът е от нея, с позволението й). И публикацията й – споделена от стотици хора онлайн. Много хора писаха възмутени писма към банката. В резултат на това дойде и отговор от страна на банката, който според скромното ми мнение, не бе адекватен. Целяли масовост на аудиторията. Не знаели по друг начин как да я достигнат. Ох.

Тук говорим за репутация. И гафът е сравним по ефект, а по дълбочина и многократно надминава този на Лидъл с липсващите кръстове от опаковките от лятото. В реакцията и двете компании се съревновават.

В контекста на говорене за борба с фалшивите новини, за свобода на словото, медийна обвързаност от една страна, в световен мащаб и от друга за бранда, който е толкова крехък, подложен на достатъчно изпитания отвън, за да е нужно да бъде сриван и с действия отвътре, ми се струва силно опасно подобно безотговорно поведение.

Ясно е, че при големите брандове хората, занимаващи се с различните комуникационни звена са много и често е трудно да се координират (което само по себе си е абсурдно, а в бъдеще мисля, че ще се засилва). Ясно е също, че им е нужна масовост на големите брандове. Че им е все по-трудно. Но мисля има достатъчно инструменти, за да се постигне тя и без да се греши по този начин.

Но дори това брандиране на сайта да е грешка (в споменатите дни миналата седмица бе почти на 100% честота), то платеното присъствие в съдържанието на сайта няма как да е грешка.

rbb-pr

Попитах онлайн експерти, проследяващи случая какво мислят за този случай. Ето отговорите им.

Какво / къде сгрешиха Райфайзен?
Мишо Бланк (https://twitter.com/muiiio)
Получих линк за да видя нещо. Отворих го и попаднах в Блиц, където най-забележимото нещо беше огромна реклама на Райфайзен.
С присъствието си там, те легитимират политиката на този сайт.

Оправдава ли гоненето на масов таргет появата навсякъде / на всяка цена?
Мартин Милиев
(маркетинг експерт, )
Не, просто е проява на мърлящина и липса на критично мислене. Може и на липса на опит.
Вместо заключение. Ще се радвам големите играчи на рекламния пазар у нас да са по-отговорни в бъдеще. В полза ще е не само за комуникациите им, но и за обществото като цяло.

Полезни връзки:
http://www.aej-bulgaria.org/

Кашон от harmonica и farmhopping.com

IMG_2596

и

IMG_2582

И двата бранда Кашон от harmonica и farmhopping се занимават със сходна дейност. И двата бизнеса са чисти и знам, че не им е лесно, поради средата. И с двата имам приятелски отношения и са ми мега симпатични и като хора и като бизнес. Само че … не знам защо така се оплитат комуникационно. Всеки следващ ход на единия и на другия, чисто на ниво комуникация с потребители, са все в една и съща посока. Цветово са почти 100% еднакви. И става все по-трудно да се различат. Чудя се това нова маркетингова стратегия ли е? Помагат ли си по този начин? Или просто не виждат какво прави другия и го правят неволно …

Браво за екипа на Design Conf Севлиево 2017!

IMG_1526

Това са прекрасните лица на организаторите на Design Conf http://designweekend.co/ – мащабна като лектори и програма конференция за дизайн, която се проведе през изминалия уикенд в Севлиево! Браво Емо! Браво екип!

Събитието, инициирано от Емил Тотев бе третото по рода си след два успешни Design Weekend-а в Севлиево. Писала съм за тях – говорили сме си с Емо.

Емо и екип успяват да привлекат всеки път топ лектори и да създадат предпоставки за наистина силно събитие. Дизайнери, фотографи, хора занимаващи се с типография, фронт енд, рисуване и композиция – имена от националната и международна сцена.

Успяват екипът също да осигиурят подкрепа от общината – дават им зала, от фирми – да има сандвичи, кафе, подкпрепление, както и забавление – предни пъти концерт, сега treasure hunt. Има подаръци, брандирани тениски и баджове. Всичко е на високо ниво, като на голяма конференция. А и то си е такава.

За жалост този път, въпреки всички гореизброени благини, имаше доооста малка посещаемост. И тук се питам аз защо. И не, отговорът – Севлиево е малък град не важи. Защото не е. И събитието не е само за хора от Севлиево. Пътуват от цялата страна (Ясен от Свиленград, Ники и Цанко от Пазарджик, хора от София, Велико Търново, например).

Ще ми се да вярвам, че хората тук и сега не се вълнуват само от цъкане из социални мрежи и триене на талончета от държавната лотария. И този пост е за споделяне на лекото ми безпокойство.

Без значение от последното – браво Емо и екип!

Snapchat and #LastSelfie

entry_id_132682_idx_0_asset_id_1757

Twitter изглежда още странен инструмент за много маркетолози, какво да кажем за snapchat пък. Хората го използват. Но маркетинъг още е далеч от идеята как точно. Говоря за България.

Хайде малко пуш в тази посока. Добри идеи и реализации ще дойдат – уверена съм!

2wlu16x

За инфлуенсърите с … реализъм

social-media-influencers-02

С Марто вече сме говорили – за добрата реклама. Извън протокола – често си говорим с него за нещата онлайн, които ни дразнят или не са ок. И защото напоследък някои инфлуенсъри или много си повярваха или доста се продадоха, решихме да поговорим по темата с Марто публично. Ето го разговорът ни.

Какво става напоследък с блоговете на български? Има ли раздвижване,
някакви значителни промени?
Движение винаги има, някакви хора решават да се пробват, да списват блог. Други откриват, че поддръжката с качествено съдържание е доста трудна, отнема време и изисква усилия.

За това и можеби все повече дигитално активни хора се насочват към Facebook и Instagram.

Общо взето, все повече се наблюдава присъствие и използване на повече от една социална медия. Кратката форма за сега се налага, малко текст, много снимки и видео.

Кои са онлайн инфлуенсърите? Знаят ли си силата? А мярата?
Всеки може да е онлайн инфлуенсър, стига да създава съдържание. Разбира се, влиянието вече варира.

Когато говорим за сила и мяра, това е много сложна тематика. Можем да гледаме брой посещения, лайкове, коментари, брой последователи, но трудно може да измерим реалният ефект от един пост.

Една от причините е, че инфлуенсър маркетинга не работи във вакуум, всеки бранд има и други активности, които малко или много влияят върху потребителите.

Понаучиха ли се компаниите да работят с блогъри и инфлуенсъри?
Работата с инфлуенсъри вече е масовка, установена практика. Но и блогърите и клиентите се научиха на лоши навици. Повечето бизнеси третират дигиталните инфлуенсъри като традиционни реклами, в които рекламират.

Гледат се метритки като на традиционна реклама, спускат се готови копита, плаща се за присъствие. Водещо е брой фенове и лайкове, често “fit” се пренебрегва и имаме абсурдни ситуации, в които инфлуенсъри пишат за продукти, които въобще не отговарят на имиджа и аудиторията им.

Реално не се градят отношения с хората, не се мисли дългосрочно.

Всичко ли може да пише един блогър срещу заплащане?
Зависи от блогъра. Има явни вече примери сред остановени, стари български блогъри, че могат да пишат всичко. Въпрос на избор явно.

Как се измерва успехът онлайн?
Брой споменавания, лайкове, споделяния, тон на постове и коментари, трафик и тн.

НО… трябва холистичен поглед върху измерването, тенденциите на западните пазари все по-ясно теглят към цялостни решения, които обединяват данни и информация от много източници – Search, sales, social media in real time, media planning,и тн.

Трите ти съвета към инфлуенсърите днес? И какво казваш на тези, които
искат да стават такъва?
Да не се взимат толкова на сериозно и да не си продават задниците 😀
За тези, които тепърва навлизат в играта – създавайте оригинално и качествено съдържание, не отстъпвайте от принципите си. Ако ви се заплаща, под каквато и да е форма, от някой бранд, официално публикувайте тази информация в поста си. Аудиторията ви не са глупаци (повечето време) и скоро ще ви разкрията, че сте корумпета и ще се дискредитирате 😀

Lidl или и големите грешат

Скандалът не само из родния фейсбук тези дни е за Лидъл, които в последните години положиха наистина големи усилия да се позиционират добре, инвестираха доста в познаваемост, имидж, в условията на не малка конкуренция.

Гафът не е никак малък. Lidl_1

и още

DIkZRQRXYAABjxm

и реакцията в социалните мрежи, мигновена, и разнообразна т.е. кулминацията на реакцията

lidl-idil

и в края – официалната позиция на Лидъл България – изпратена към медиите само и споделена във фб, за съжаление към 4.09.2017 не е качена на сайта им секция Пресцентър …
затова пък в сайта четем:
“Корпоративни принципи
– Осъзнаваме собствения си мащаб и присъствие в общественото пространство.
– Уважаваме многообразието на културите и отчитаме различията в техните ценности и традиции.”

Любопитното е, че успоредно със скандала върви с банерна реклама (именно за почистване!) и двете на едно стоят леко нелепо:

lidl-dir

Доколкото поразпитах извън социалните мрежи много не се е разчуло. Което показва границите на влияние.

По-добро справяне пожелавам следващият път!
И да не се прехвърля отговорността!

Фалшиви новини, пропаганда и геополитика

„Фалшиви новини с антиевропейско съдържание са вече анализирани в детайл от Европейската комисия и други институции“, според Кристиан Шпар. „Сега не само е необходимо да се разобличат пропагандните механизми, но ЕС трябва да намери прости и ясни послания в социалните мрежи, за да разясни своите ценности и предимствата на своя политически модел по по-добър начин. При това, ЕС не трябва само да разпространява факти, но и да предизвиква повече позитивни емоции“.

Най-разпространеният източник на информация за политика са телевизионните предавания. 91% научават политически новини от телевизията. След тях следват онлайн информационните портали (24%), социалните мрежи (23%) и печатните медии (18%). Радиото се използва за източник на информация от 17% от запитаните.

Малко българи търсят политическа информация на сайтовете на обществени институции (правителство, ЕС, НАТО) или на неправителствени организации – те се посещават от по-малко от 6%.

72% от от гражданите на България забелязват фалшиви новини в
медиите. Това показва национално представително проучване,
проведено по инициатива на Медийната програма на фондация
„Конрад Аденауер“. Едва 13% заявяват, че не познават феномена
на фалшивите новини. Относно политика българите се
информират предимно от телевизията (91%). След тях с голяма
разлика следват онлайн и печатните медии.

Данните са от проучване на Алфа Рисърч, публикувано в края на юни 2017 г., изготвено по поръчка на фондация Конрад Аденауер.

Ще продължа с темата за фалшивите новини в серия постове, които предстоят.