Светослав Иванов за журналистиката на 21 век и fake news

Браво на Светослав Иванов за този изумително силен TED talk на български (един от най-силните такива, наред с тези на Светльо Желев и на Любо Ноков)! За fake news, журналистиката и новините днес, за ролята на журналиста днес и утре.

Журналистиката и отговорността.

Браво на TEDxStaraZagora!

Задължително видео за всички колеги журналисти, бъдещи журналисти, за всеки активен човек.

Ако видеото не се отваря го има и тук.

3 TED видеа важни и вдъхновяващи за журналисти, писатели, комуникатори

Elif Shafak, Novelist, during TEDGlobal 2010 Session 3: Found in Translation, July 2010 in Oxford, England. Credit: James Duncan Davidson / TED

Elif Shafak, Novelist, during TEDGlobal 2010 Session 3: Found in Translation, July 2010 in Oxford, England. Credit: James Duncan Davidson / TED

В седмицата на голямото събитие на Деси Бошнакова и екип TEDxSofia подгрявам с три важни, вдъхновяващи, многопластови и задължителни за настоящи и бъдещи журналисти, писатели, рекламисти, комуникатори, политици, лидери.

За мен отвъд големия смисъл, който носят думите на Елиф Шафак, Чимаманда Адичи и Саймън Ланкастър, е самото удоволствие от слушането на историите им, лекотата, с която говорят и магията, с която съумяват да омаят. Уча се от тях. Затова и споделям. Повече думи са ислишни. Отделете си три по 20 минути за този спектакъл.

Е, в очакване на TEDxSofia на 03.06.2017, от 11:00 до 18:30 ч. в Дома на киното.
След това ще споделям :)

p.s. о да, с голямо вълнение си припомних, че 2013-та имах честта да говоря на TEDxNBU и май добре ми се получи :)

p.s.2. и да, вече съм споделяла кои са любимите ми TED видеа по общи теми (не конкретно за комуникации) – тук, нооо липсва едно мое мега най-любимо на български – това на Любо Ноков – Да запазим плодородието на земята (задължително).

Луис Басат: Креативността

img_0409

Тези дни в България гостува един от най-големите рекламисти на днешния ден – Луис Басат, а поводът – представянето на неговата книга “Креативността”.

Дълго се чудих в кой от двата ми блога (този, професионалния, или другия, личния) да пиша за книгата. Защото е великолепна. Защото не е само за професионалисти. Защото не е само за рекламисти и маркетолози. Защото е за всеки човек. Ама наистина.

Имам лошия навик в най-любимите си книги да подчертавам или маркирам, да си отбелязвам неща (защото ще са си само за мен и няма да пречат на други читатели) – тази книга е цялата изядена, подчертана и маркирана. ОК, не цялата, но доста.

Басат сякаш разказва голяма част от мислите и в моята глава. Красиво ги разказва и увлекателно. И аз не вярвам, че креативността е привилегия за малцина. Вярвам, че може да се развива във времето у всеки. Вярвам, че креативността решава проблеми и е в същността на живота ни като човеци. Вярвам, че не само художници, рекламисти, актьори и музиканти имат нужда да са креативни, но също и лекари, адвокати, инжерени, учители – всеки!

В книгата си “Креативността” Басат минава през история на креативността, какво ни прави да сме кративни, техники за креативност, а за мен е важно също, че стига и до Интернет революцията и креативността.

Та креативният човек е този, който:

  • обича да слуша и да се учи от всичко;
  • изпитва потребост да поправя нещата, с които не е съгласен;
  • обича да работи (в екип);
  • обича да се състезава (най-вече със себе си);
  • предпочита простото пред сложното;
  • е открит и чувствителен.

“Креативните личности редуват въображението и фантазията, от една страна, със стабилното чувство за реалност, от друга.”

На страница 56 много сладко и точно са описани и конформстите, апатичните, тъпаците и невежите, но ще оставя на любопитството ви, да ви отведе до подробностите по темата.

Книгата е перфектен подарък за Коледа за всеки мислещ човек.

Луис Басат, Креативността, превод от испански Еми Барух, ИК Колибри, 2016 г.

Писах още: книги за вдъхновение на млади предприемачи

Студентски стихове от обикновен ден в НБУ

Днес със студентите ми журналисти и вдъхновяващия ни гост Хели Велинова играхме творчески игри за писане и резултатите бяха чудно-омайно-прекрасни! Позволявам си да споделя само два стиха на тема – залата на нашата лекция, писани за време (5 мин) :)

“Бялата стая с цветните идеи.
В нея се изливат знания щедри.
Имаме избор – да подредим живота и света
или да продължим да виждаме
старата малка къща
с изчерпани възможности
и наводнена от океана.

Бялата стая всъщност
е щедра на светлина”

Денис

“Колко погрешно е да се чувстваме като крале в удобните сгради, в тази бяла стая, пълна с бездушни мебели, без да осъзнаваме, че сме пленници в бетонната прегръдка на модерното общество, което лесно може да ни смачка.”

Валентина

 

книги за вдъхновение на млади предприемачи

Днес бях запитана кои 3/5 книги бих препоръчала на хора, които са решили да се занимават с бизнес, с бъдещи предприемачи. Замислих се много, защото книгите едва ли бих могла лесно да сведа до 3/5, много са и не са само специализирани, а са от всякакво естество и много, много съм чела и чета ежедневно и смятам, че всяка книга ме развива, помага, обогатява. И все пак за начало отсявам няколко, за които съм писала вече в блога си и си припомням по-лесно, пък и щом съм писала за тях явно са ме впечатлили повече от други.

Книгите не са подредени по ред, ценност, класация, само изброявам :)

Кен Робинсън, Елементът

Бизнесът на бъдещето

Мениджърът – футболните лидери споделят

Ако ви се плаче, излезте навън

Хмм, май станаха четири. Явно за доста книги не съм писала. Ще наваксам. Но и толкова е добре като за начало.

И в контекста на темата един литературен цитат:
“- Кой е истинският път, отче? – попита най-после той. – Как да различа този път от другите пътища?

– Ако вървиш в посоката, в която твоят страх расте, знай че си на прав път.”

Милорад Павич, Последна любов в Цариград

И от Елиф Шафак 6 причини да четем:

  • книгите подхранват въображението, а от въображение има нужда всеки
  • книгите подпомагат емпатията, толкова нужна, за да разберем другия
  • книгите създават нашата индивидуалност и ни правят различни
  • книгите ни носят хумор, важен във всяко време
  • книгите съпровождат “номадското мислене”, помагат ни да пътешестваме
  • книгите ни свързват

Вероятно ще има още сходни постове. Това е за начало. :)

IAB MIXX Awards: Brave example 02 Taco Bell Blackout

Taco Bell смело спира всички свои социални канали, за да пренасочи вниманието на потребителите към своя нов мобилен апликейшън за поръчка на храна. Ефектът е неочаквано добър! Повече – във видеото.

Браво за смелостта!

Илия или какво е да си едновременно блогър и журналист

IMG_0687Илия Темелков е млад, а освен това е блогър от 16 годишен. Има як twitter и intsagram профил. Вече е журналист и наскоро гостува при студентите ми бъдещи журналисти в НБУ и разказа за това как намира баланс, вдъхновение за блогърството и журналистиката и приликите и разликите между двете. Та ми се стори инфото би било полезно и на други хора, затова се зарадвах, че прие да направим и това интервю.

Илия :)

Как ти помага блога да си журналист?
Блогът помага за младите журналисти по две направления. На първо място е опитът, който се събира с писането в блог. Дори да тръгнеш от истински глупави текстове, подобряването на писането става най-вече с писане и получаване на обратна връзка за него. В този смисъл блогът е перфектната сцена, на която можеш да показваш писането си, а приятели и непознати да са първите ти редактори, които ти помагат да вдигаш качеството. На второ място е публичността, която дава един блог, особено ако съумееш да го популяризираш по-добре. Тя води до някаква познаваемост на името на автора, което е полезно, а и до контакти с други хора от сферата, което е ключово във всяка професия.

А как се отразява журналистиката на блогването?
Блогът е добър старт, но когато дойде момента с level up и achievement unlocked той лесно се превръща в товар, който просто оставяш някъде. Не на всички се случва, но в повечето случаи след цял ден писане по работа нямам енергия и желание да пиша, затова и мога да кажа, че журналистиката действа доста лошо на блога. Естествено това е валидно, когато журналистическата ти работа е интересна и в ресори, които харесваш. Ако пишеш по теми, които са безинтересни, блогът се превръща в отдушник.

Има ли разлика в подхода и начина на писане в блога и за традиционни
медии, като журналист?
Има разлики в писането за всеки различен тип медия – книга, блог, списание, сайт… Дори за онлайн и хартиената версия на едно и също издание се пише различно. В това е и част от писателското майсторство, според мен, да знаеш къде и за кого пишеш, с което да насочиш посланието си към конкретния читател. Все пак главната цел на писането е да предаде идея от автора към читателя. В този смисъл блогът дава по-голяма свобода, тъй като там обхватът на идеи, които можеш да си позволиш да предадеш, не е ограничен от спецификацията на изданието, нито от очакванията, че щом е във вестник, например, написаното е проверено от три източника.

Защо би препоръчал на колегите – бъдещи журналисти да списват блог?
Не само на тях, а на всеки, който иска да пише, дори да не е професионално. Писането е една от най-ценните форми на себеизразяване, която ти помага да оформиш завършена мисъл, да превърнеш някоя идея в послание, да предадеш частица от себе си на читателите. За целта трябва да се научиш да извършваш тези дейности, а това идва с практиката. Блогът е платформа, в която имаш свободата да бъркаш, което е важно за всеки старт. Както казах и по-горе блогът може да донесе и ценни контакти, което в журналистическата професия е почти толкова важно, колкото доброто писане.

Много харесвам Илия и ми се ще някак повече млади хора да намерят пътя си, както той успява. И му благодаря за това интервю :)

Блогът на Илия Темелков е на http://temelkoff.blogspot.com/

три пъти ура за Синди и Ани

IMG_5094Синди и Ани са прекрасни млади момичета, които учат в НБУ. в последните месеци разработиха общ блог, посветен на протестите у нас, който списват на български и английски език – http://pressk1dz.wordpress.com/. тук си говорим за тази им идея и нещата около нея :)

Кое беше най-трудното в работата по този блог?

Синди: Чистотата на постовете може би. Идеята да се напише един материал, който да засегне определена тема, но без да обиди някого е трудно. Дори в най-добрите си намерения вероятно не сме спазили тази „чистота“ и срещнахме негативни отзиви именно в тази насока. Трудното се оказа и преодоляването на един инициален страх да защитим написаното и мнението си в онлайн пространството, когато стоим анонимни. Но всеки страх и съмнение е преодолим. С опит и старание разбира се.
Ани: Най-трудно ни беше да останем безпристрастни и анонимни, като се стараем в същото време да се придържаме към една тематика, а именно – протестите, или по-точно – студентските протести. Темата е обширна и все пак някак си искахме да не останем само в полето на събитията тук и сега, а да преминем и отвъд тази граница, като покажем подобни тенденции в исторически план, както и актуални такива отвъд нашата държава. В същото време, ние оставаме анонимни. Някой би си помислил, че ние сме част от Ранобудните студенти. Но – о, изненада – ние не сме. Това, някак също ни даваше от една страна свобода, а от друга – ограничение на това как, какво и защо точно това бихме отразили. Мисля обаче, че успешно се справихме с тези трудности.

С какво искате да се занимавате в бъдеще?

Синди: Искам да пиша. Искам журналистическото и искам фикционалното в едно. Хибрид може би, на една разказвателна журналистика. С химикал в ръка или лаптоп пред мен, бъдещето ми е в думите.
Ани: Мечтата ми е да съм журналист. Искам да се занимавам с репортерство, телевизионна журналистика или да се насоча към новите видове журналистика, свързани с развитието на съвременните технологии. Да намирам първа новините. Знаете, че това не е лесно днес, когато всичко веднага се поства в мрежата. Трябва да имаш каналите, знанието и търпението да откриваш пръв събитията и съответно да ги отразяваш преди другите.

А как ще продължи да съществува този блог http://pressk1dz.wordpress.com/?

Синди: С истории, инспирирани от впечатления, от събития и всякакви творчески и художествени евенти – надявам се! По-колоритен и по-обширен като тематика. Надявам се на един прогрес и еволюция на този първоначално университетски проект. Времето разбира се ще покаже, но бъдеще има!
Ани: Бъдещето на блога все още е неясто и размито за самите нас. Аз мисля, че той има потенциала да прерастне в нещо по-голямо, след като вече сме махнали маските на анонимността и обвързаността на самия блог с университета. Ние имаме желание. Това е важното. Другото ще го покаже времето.

А вашите лични блогове?

Синди: https://cindyvaskova.wordpress.com/ – свят на фикция, всичко от хорър до научна фантастика, драма, съспенс и още, както рецензии и книги. Блогът е активен вече трета година и е една прекрасна част от свободното ми време, както и много специално място, на което развивам и обогатявам едно хоби, една страст.
Ани: Моят личен блог е сравнително нов. Аз съм новоизлюпен блогър, така да се каже. В него аз не целя постигане на голяма аудитория. Той е литературно насочен и там аз поствам мои лични творби, които в никакъв случай нямат претенцията за голяма художествена стойност. Аз пиша за развлечение, а блогът ми дава възможността да споделя мислите си с другите.
http://aswonderland.blogspot.com

Ана Стоицев, студент Масови комуникации, трета година, НБУ
Синди Васкова, студент Масови комуникации, трета година, НБУ

успех, момичета!

10-те заповеди за писането на Петко Р. Славейков

за всички блогъри и админи в социалните мрежи, един важен текст, писан много, много отдавна, но полезен и актуален и днес

Когато пишете, тряба да имате пред очи следующите правила:

1. Да сте кратки, защото е векът на телеграфите и на стенографите.

2. Да сте определени; сиреч да не описувате за един предмет, без да го посочвате, че е този той.

3.  Да излагате събитията безизкуствено и безпристрастно.

4.  Да отбягвате от предисловието и да ся вглъбвате отведнъж в предмета, както добрийт плувец в студената вода.

5.  Когато пишете някоя фраза, която имате за изключително добра, теглете под нея пръчка. Извънредното явление привлича вниманието на всички.

6.  Да бъдете кратки, сиреч да се уверявате по-напред, че наистина имате в ума си някоя идея и тогаз да я излагате в късо.

7.  Когато статиите ви или изложенията ви са пълни, отсечете от тях всичко излишно говорение; защото не е в многото хубавото, но в хубавото многото.

8. Да правите периодите си къси. Лаконизмът е язикът на господарите и на големите мъжйе.

9. Да отбягвате от всякой язик накамарен, претоварен и препълнен. Най-простий е най-добър.

10. Да пишете така, щото лесно да ся прочита. Иерографическийт язик е самийт, който е намерил верни читатели.