Покана: Драгомира Шулева с обучение за по-добри мениджъри-лидери

IMG_8477

Драгомира Шулева – Мира (от Заедно) ето с тази си голяма усмивка помага да се решават сложни бизнес казуси и мениджъри и екипи да намират най-добрите решения. Предполагам не ви се вярва. Но е факт. Много често с нея в последните много години сме правили обучения за екипа на Ей Би Си Дизайн енд Комюникейшън и затова го знам от практиката – коучингът, осмисленото ръководене на екипи работи и помага реално на бизнеса.

В идните дни Мира организира обучение за мениджъри, което съм сигурна ще е полезна за повече от само собственици на бизнес или ръководители на големи екипи. Препоръчвам. И затова и си поговорихме.

Възможно ли е днес да има мениджър, който е едновременно успешен и не
истински лидер?
Според мен не напълно възможно или по скоро – мениджърът, който не е лидер ще има много затруднения, за да реализира своите цели . Представителите на поколениятa X &Y, които сега доминират на трудовия пазар, имат потребност да работя за някаква кауза, за да могат да реализират своите планове за личностово и професионално развитие. Това изисква едно лидерство от нов тип –автентично и социално отговорно. Не е случаен факта, че ежедневно се сблъскваме с липсата на подходящи хора в организациите, както в производството, така и в ИТ и в почти всички сектори на бизнеса. Освен да се намерят, те трябва и да се обучат и ангажират и мотивират да останат в организацията. Според мен – не липсата на кадри, а тяхното неуспешно управление и задържане е в основата на проблема с хората в организациите у нас, а и не само у нас.
Затова предлагаме да разнообразим подходите. Да изследваме и пробваме нови лидерски стилове и да можем по-уверено да избираме кой е най-ефективния от тях в дадена ситуация.
Аз самата като водещ на това обучение, научих може би най-трудния си урок като мениджър когато се учех да управлявам яхта преди около 7 години. Докато помоля екипажа да направи синхронизорана маневра за смяна на курса на придвижване и за малко не се преобърнахме. Водещият ни беше изключително спокоен и подкрепящ, обаче ми каза с весел тон – „вие току що убихте екипажа си”… Каза ми още и че, те – екипажа ми са очаквали моите команди, за да направят маневрата, а не молби и любезности, за които има друго по-подходящо време и място. Така осъзнах, че и преди ми се е случвало в желанието си да съм много демократичен лидер да изнервям всички с бавното взимане на решения и непрекъснатото търсене на консенсус за тях.
Понякога, обаче – лидерът трябва да може да стои само на кормилото и с кратки и ясни команди да избегне скала или да смени рязко курса, защото се е променил вятъра. Това важи с пълна сила за кризисните ситуации и ситуациите на промяна.
Аз отдавана съм влюбена в морето и яхтите и затова реших да използвам примери от работа на екипажите и капитана като паралел за работата на мениджърите и лидерите в предстоящото обучение.

Как се учи и развива лидерството у бизнес хората?
За мен това е като плаването – учи се главно на практика – в работата и понякога в обучителната зала или защо не на яха. Индивидуалният коучинг и обученията за лидерски умения са местата, където мениджърите могат да рефлектират и да обмислят ефективността на своя лидерски стил с помощта на професионални треньори и коучове, за да променят нещо, ако се налага.

Кои са основните коучинг имения нужни на един мениджър?
Днешният непрекъснато променящ се и „disruptive” бизнес контекст изисква и нови лидерски стилове. Ако искаме да подкрепим хората в организациите, както и своите клиенти да пробват нови подходи и креативни решения, това няма как да стане с дерективен стил или командно-контролен подход.
За да се справят с тези нови предизвикатества пред тях са им нужни по-различни – овластяващи и освобождаващи ум и сърцето на хората им умения. Именно такива са коучинг уменията.
Нашата теза е, че това са универсални умения и могат да се използват както в работата с хората, така и с клиентите, а даже с децата и вашите близки?!
Заимствани са директно от учебника на професионалните кочуове и затова сме избрали да се фокусираме само върху пет умения. Те са като пръстите на едната ни ръка и ако ги овладеем можем да опитаме ефекта от тяхното приложение. За да станете истински професиоанлен коуч обаче, ще трябва да се научите да използвате и другата си ръка, за да можете да се договаряте, да поставяте цели, да следите и подкрепяте хората, които ги постигат безрезервно и дори тогава, когато те самите са загубили вяра в себе си.
Петте базови коучинг умения, които сме избрали да демонстрираме и тренираме с участниците на нашето обучение на 3-4.10.2017-та в Хотел Мезон Хаус в София са:
– създаване на “rapport”
– дълбоко слушане
– задаване на силни въпроси
– използване на интуицията
– обратна връзка

Кой е поканен на курса на 3-4 октомври и подробности за него?
Поканили сме всички наши клиенти, колеги и съмишленици, които се вълнуват от лидерството и-морето и имат желание да научат нещо ново на практика. Ще присъстват, както мениджъри човешки ресурси, така и управители на фирми, университетски преподаватели, лекари, представители на частния публичния и неправителствения сектор, както и журналисти и вероятно родители. Нека който иска да опита от арсенала на професионалните коучове или просто да се пробва – става ли за такъв – да заповяда. Вярвам, че в Мезон Хотел ще им харесат също и кафето и закуските и най-вече отношението към клиентите.

Подробности и записване тук: http://www.zaedno-bg.com/

За Драгомира Шулева: Мениджърски опит по различни проекти и програми у нас и в чужбина с повече от 15 години опит. Ръководител проекти, обучител за Хеброс банк (300 души–фронтофис–ритейл), „Алпина”, „Карлсберг България”, “Каменица”–Управление на времето и стреса, 2007 – МКБ Юнион Банк, Старши обучител за ВИП Секюрити – Мениджърски умения за комуникация, управление на времето и даване на стимулираща обратна връзка, Старши-обучител за Кавен Орбико–мениджърски умения с фокус върху уменията за комуникация и даване на стимулираща обратна връзка, 2009 – БИЛЛА България – обучение по продажби. Ръководител проект на серия от обучения (2010 и 2011) и старши обучител за Мтел. Ръководител проект и старши обучител за Софика Груп АД – Тийм билдинг – „Създаваме бъдещето заедно” (2011), Се Борднетце България ЕООД – „Тийм билдинг – Как се строи българска къща?” (2010), EVN България – Тийм билдинг – “Комуникация без граници” (2010), Банка ДСК – “Мениджърски умения” с фокус върху планиране, делегиране, комуникация, вземане на решения и решаване на конфликти и управление на екипи (2010). Ръководител проект и старши обучител в програма за развитие на мениджърски умения за ЕПИК Електроник Асембли ЕООД (2009-2010) и “Център за оценка и развитие”, насочен към ръководители и координатори производство за Sensor Nite Industrial (SNI) (2010-2011), “Създаване на система за оценка и развитие” за Евробет ООД и други.

Сертифициран треньор по Xpert personal Business Skills и обучител на обучители.

Ура за дигиталните номади, coworking местата. Разговор с Райна Цветкова

Rayna_Tzvetkova_2016
Райна Цветкова е специалист по маркетингови и дигитални комуникации. Работила е за организации като ING, DDB, Groupama , а като дигитален номад за SDSD, Cargill, Advent Group и др. От 2008 година списва личен блог на английски, на теми, които я вълнуват – книги, пътешествия и хора – https://tzvetkova.wordpress.com. Обича да работи и да пътува. Вярва, че хората са по-продуктивни когато са щастливи на работното си място където и да е то. Наскоро стартира и рубрика в блога си за иновации на пазара на труда, защото е дълбоко убедена, че гъвкавите подходи ще се утвърждават все по-осезаемо.

Ето, за всичко това си говорим с прекрасната Райна и нямаше как да не споделя тези разговори и тук, в блога.

Digital Nomads – какво е твоето определение за това ново явление? А ти за такава ли се считаш?

Дигиталните номади [Digital Nomads ] са хора, които използват телекомуникационни технологии, за да изкарват прехраната си и водят номадски начин на живот. Те обикновено работят от разстояние – от вкъщи, от кафенета, обществени библиотеки или пространства за съвместна работа и могат да бъдат в която и да е точка на света където има надеждна връзка с интернет. Така изпълняват задачите, които традиционно се извършват на едно стационарно работно място.

Този начин на работа е доста популярен в САЩ, Австралия и някои европейски страни. В България, според мен, тепърва набира популярност, предимно сред ИТ специалистите, създателите на съдържание и дигиталните маркетолози, но пък почти всяка работа, която се извършва на компютър в офис, може да се извършва и дистанционно. Няма съмнение, че дистанционната работа се увеличава.

Едно скорошно проучване на Toptal на 1000+ глобални лидери и мениджъри установи, че над половината от анкетираните предвиждат увеличение на дистанционно изпълняваната работа. За разлика от тях, само пет процента очакват количеството на работа от разстояние да намалее. Отвъд емпиричните данни, изведени в това проучване, има ясни причини, поради които обемът на отдалечената гъвкава работа ще продължава да расте.

Първо, новите комуникационни технологии улесняват сътрудничеството в реално време в световен мащаб. На второ място, нарастването на платформите за онлайн набиране на кадри позволява откриването на такива, независимо от това, в коя точка на света са и осигурява ефективен механизъм за тяхното временно наемане. Тези мрежи позволяват на работодателите да наемат конкретен набор от умения, от които се нуждаят, без разходи, свързани и административни въпроси, визови проблеми и т.н.

Взети заедно, тези тенденции предлагат преразпределение на знанията и уменията в рамките на икономиката на талантите. Комбинацията от напредъка в технологиите за сътрудничество и платформите, които ефективно съчетават съответните умения с нуждите на бизнеса, създават по-добри условия за свързаност и осигуряват по-голям избор, както за работодателите, така и за служителите.

Да, аз считам себе си за дигитален номад и се опитвам да популяризирам този начин на живот и работа. Искам да подчертая, че разликата не е в начина на работа, а по-скоро в начина на живот. Да си дигитален номад е много мотивиращо за високо организирани хора, които са ориентирани към изпълнение на поетите задачи в срок и качествено. При дигиталните номади често липсва разграничение между работно и свободно време, като работните часове в седмицата могат да са много повече от тези, които някой би изисквал от тях в офис. А да не забравяме и предизвикателствата, които различията в часовите зони, често поставят пред тях.

Преди Коледа (2016 г.) участвах в Coworking Camp – това е временно пространство за съвместна работа, към което се присъединиха предприемачи, хора със свободни професии и дигитални номади от различни краища на света. Тези хора бяха решили, че за няколко седмици през зимата искат да работят от някое слънчево кътче и там да създадат нови контакти или да развиват бизнеса си. Там се запознах с изключително интересни хора от различни страни, като организаторите от началото на 2017г. развиват успешно пространства за съвместна работа и в Банско – http://coworkingbansko.com/.

Има ли вече култура, според твоите наблюдения, бизнесът у нас да е по-гъвкав откъм предлагане на дистанционна работа, почасова, на свършен труд?

Бизнесът в България в това отношение – наемането на хора почасово или дистанционно, според мен, е все още доста консервативен. Някак не се отчитат разликите, че различните хора биват мотивирани от различни неща. Едни са по-продуктивни сутрин, други вечер, трети например след тичане в парка. Ако са ясни задачите за деня/седмицата/месеца и сроковете за изпълнението им, механизмите за осъществяване на работния процес не биха били проблем.

Защо има страх или става дума по-скоро за силен консерватизъм?

Повечето мениджъри продължават да предпочитат служителите им да работят в офис, а не да са физически далеч от ръководството и колегите. Но е очевидно, че отдалечената работа, изпълнявана от гъвкави таланти, вече е добре застъпена във функции и индустрии, които са във възход. В средата на юни тази година, Automattic, компанията, която стои зад популярната платформа за блогъри WordPress и куп други бизнеси, взе решение да затвори офиса си в Сан Франциско. Голяма част от служителите на фирмата – над 500 човека, разпръснати в повече от 50 държави по света, от години работят на пълен работен ден дистанционно – от домовете си, кафенета или кой откъдето е избрал.

Sun_1

Кои са най-подходящите професии за фрийланс работа, дистанционно?

Делът на хората с отдалечени работни се разраства в професии като ИТ, маркетинг, управление на проекти, управление на човешките ресурси и др. Там където водещото е какво и как си свършил е без значение от къде работиш. Някои хора са по-организирани в офис, други са по-продуктивни когато те сами избират къде и кога да работят – дали от 3 до 11 сутрин, например или от 16 до полунощ.

Има вече няколко co-working места в България. Дали се използват и от българи или основно от чужденци?

Да, броят им непрекъснато расте. Познавам българи, които работят в тях и много чужденци. Общността в Банско, например, не спира да ме изненадва с все повече нови хора от все повече страни.

Какво е да работиш в co-working space? Какви са предимствата?

Страхотно е! Интернет връзките са бързи и надеждни. Хората са различни и ако ти е нужен съвет в твоята или извън твоята област винаги има към кого да се обърнеш. И никой на никого не е шеф или подчинен там. Всеки е съсредоточен в своите си задачи. А много често хората и се забавляват заедно в свободното си време. Този мини сайт, който направих като доброволец по време на Coworking Camp в слънчева Анталия ще ви даде малка представа, за това как изглеждат нещата когато работите дистанционно – https://side2016turkey.wordpress.com/

А ето и кратко видео – https://drive.google.com/file/d/0B57PkDYyMS6dcHZkaHFIQ0pGUDg/view

Благодаря на Райна за това интервю! Хайде дигитални номади, вие сте!

Корпоративните блогове – няколко прекрасни български примера

corporate

Темата за корпоративните блогове ме вълнува, не само защото съм фен на блоговете, но и защото виждам все по-серозното им навлизане при компаниите на Запад. За съжаление, макар корпоративните блогове да не са ново явление, все още качествени такива, списани и от големи и от малки компании се броят на пръсти. И за да дам едно рамо, пък и поглед на най-добрите – ето списък:

Блогът на ПИБ
http://blog.fibank.bg/

Блогът на Уникредит Булбанк
https://www.unicreditbulbank.bg/bg/blog/

Видима Идеал Стандарт блог
http://blog.vidima.bg/

Блог Екопак
http://blog.ecopack.bg/

Блог Имоти Доверие
http://www.blog.imotidoverie.bg/

Блог на Руал Травел
https://blog.rual-travel.com/

Блог Овъргаз
http://blog.overgas.bg/

Блог на Камакс
https://www.kamax.bg/blog/

Блог на Ремонт Експерт
http://remontexpert.bg/velikdenska-ukrasa-bez-mnogo-usiliya/

Блог на Либхер България
https://blog.liebherr.com/domakinski-uredi/bg/

Блог на Ей Би Си Дизайн енд Комюникейшън
http://blog.abcbg.com/

Още за корпоративните блогове и как максимално да извлечем полза от тях има в тази статия тук.

Мартин Милиев: добрата реклама е като изкуството – вълнува, носи послание и устоява на времето

15267789_10154790606648988_5095791471168961084_n

Има едни хора, които често остават някак невидими в целия маркетинг процес, не са толкова шумни, но са много важни също, за да върви цялата ни комуникация добре. Е, Мартин Милиев е от тях.

Един важен разговор за процесите отвъд най-видимото от маркетинговите комуникации с човек с наистина голяма експертиза и дълъг опит в тези дълбоки води.

Какво правиш през деня, работно?

Ровя из социалните медии – блогове, форуми, Twitter, Instagram, и проверявам кой какво и защо пише за даден бранд, продукт или компания. После обобщавам информацията и наблюденията си за да могат разни други хора да пишат ПР стратегии.

С какво е по-различен Интернет днес от този преди 3 и преди 10 години?

Днес – както бяха писали в Guardian (https://www.theguardian.com/technology/2016/dec/04/google-democracy-truth-internet-search-facebook) наскоро, вече взимаме интернет за даденост. Лично за мен интернет и on demand технологиите и услугите, като Zip Car, са един от основните източници на оптимизъм в съвременния свят.

Не виждам чак такава огромна разлика с интернет от преди 3 години.
10 години – скорост, размер (смарт телефоните), брой потребители и начин на употреба.

Какво казваш на хората, които считат, че Twitter за маркетингови комуникации в България не си заслужава?

Twitter наистина не е платформа подходяща за всеки бранд. Преди да зачеркнат Twitter, първо да проверят какво се случва там, дали някой говори за техния бранд и какво, дали има поле за смислена комуникация, а не просто качване на промо материали и линкове.

Какво е основното, което липсва като знание на маркетинг специалистите, за да действат адекватно онлайн?

Основният проблем, отнасящ се и за офлайн маркетинга (ако въобще през 2016 може да делим маркетинга на офлайн и онлайн), е липсата на навик на ползване на данни и анализи. Често се работи на сляпо или с маркетинг данни със сбъркан дизайн на проучването. Липсват и знания какви са предимствата и недостатъците на различните видове анализи, кога и как да се използват тези анализи.

Кампании, които са наистина “wow!” за теб?

Когато бях студент, имах късмет да изучвам история на изкуството един семестър. Дефиницията за изкуство, на която се спряхме, беше „Да вълнува, да носи послание и да устоява на времето“. Донякъде разбирането ми за wow кампания попада в тази рамка:

Ясно послание и целева аудитория, качествено изпълнение и елемент на “That was really cool”. Преведено на прост език – да си кажа „ей, това е точно за мен“ или „абе ясно, че не продават на мен, но ако им бях целева аудитория, бих купил“.

Кампании, които не увехват, които и години по-късно продължават да ме вълнуват.

Благодарности на Ники Ванчев за този клип:

Малко хора познават 2Pac в тази му роля:

И за финал:

Добре комуникираните CSR кампании също ме впечатляват, особено когато няма ясна пряка връзка между каузата и бранда (тип производител на храна дарява храна). Бих дал за пример IKEA с осиновяването на кучето (http://www.businessinsider.com/ikea-pet-adoption-2014-7) или „апартаментите“ на сирийците (http://www.adweek.com/adfreak/ikea-built-room-one-its-stores-look-damaged-home-syria-174472) . В България – Lidl и зелената линия е готин пример, Виваком и „Жълти стотинки“.

Не на последно място – малки брандове с адекватно съдържание и поведение в социалните медии. Винаги ми става приятно, когато Бял Щърк ми тоастнат чекирането със страхотния им IPA в Untappd (https://untappd.com/b/white-stork-beer-co-india-pale-ale/1520928).

На къде върви Интернет?

Върви към поредният разлом в историята на човечеството.
Както през 1644 Джон Милтон и британският парламент са се чудили как да се справят с дезинформацията и свободното ѝ циркулиране сред масите, така и човечеството и технологичните гиганти като Google и Facebook ще трябрат да преболедуват сегашното състояние на инфорамцията и съдържанието в интернет.
Ще продъжлаваме да търсим баланс между ползите, рисковете и навлизането в личното пространство на технологиите и данните (http://www.newyorker.com/tech/elements/augmented-urban-reality?mbid=social_twitter, https://www.theguardian.com/technology/2016/nov/22/google-bar-shop-busy-real-time-live-data-black-friday?CMP=twt_gu). Накрая Julian Simon пак ще се окаже прав.

(снимката е от гостуването на Марто в НБУ при моите студенти маркетинг, декември 2016).

Бъдещето днес: дигиталната революция свърши

internet-of-things-555x202

Стартирам поредица публикации на тема Бъдещето днес. Това е първата. И тя е под надслов Дигиталната революция свърши.

Дигиталната революция свърши” каза наскоро един от големите idigital визионери на днешния ден у нас Александър Варов на едно събитие на на Innovation Starter Box. Вярвам в това. И надявам се, ще се съгласите, че е точно така.

Времето ни е това, в което децата ни, родителите ни, ние самите сме онлайн. Постоянно. Първото нещо което пипате сутрин? Мобилния ви телефон или таблета. А вечер последното? Също той. През деня – по време на кафето, в автомобила или градския транспорт, на опашка, дори в работно време – минимум 150 пъти на ден погледът ни се вторачва в телефона. А той вече не е само телефон – много повече го използваме за проверка на мейла, за банкиране, за социалките, за снимане, размяна на снимки, за чатене, за слушане на музика, гледане на филми, проверка прогнозата за времето и още и още.

Именно за това “и още” ще е поредицата ми Бъдещето днес. За това как от телефона даваме задача на парното да се включи малко преди да се приберем у дома, за да е затоплен домът ни. За това как от телефона проверяваме къде са децата ни, дали са добре, без да говорим с тях, а често и без те самите да знаят. За това как избираме къде да почиваме през телефона, резервираме самолетни билети, участваме в аукциони, говорим с другите родители на деца от класа или с учителката, проверяваме оценките на децата си и дори следим дали някой не краде електрическа енергия от нас или къде е изгубилото се при разходката преди малко куче.

За добро или лошо – живеем в това време. То дава великолепни възможности – и за нас като личности, и за обществото като цяло. Но и крие своите опасности или не толкова приятни страни. Ако сме подготвени, ако знаем повече – може би ще е една идея по-лесно да се адаптираме и дори да плуваме успешно в тези нови тенденции. Затова и подхващам темата и ще опитам на разбираем и не плашещ език да разкажа подробности.

Be Digital. A must за всеки бизнес.

AAEAAQAAAAAAAAL5AAAAJDU5NjUyNmI0LTlkMTAtNDljNC04MzgwLWYwZjNjOGRmNzdkMw (1)

Be digital! За някои хора това звучи модерно. За други – изтъркано. Мисля, че за мен е начин на живот. Не само защото преподавам дигитални комуникации, пиша книги по темата или ръководя дигитална агенция. Но защото времето ни го изисква и няма бизнес, който да иска не само да успее, но въобще да оцелее в идните години, без да го приеме като свой основен кодекс – Be digital!

Всичко това, макар и предизвикателно, е позитивно. Ето основните аргументи в подкрепа на това твърдение:

1/ Глобално.
Основното предимство на новия начин на комуникиране и правене на бизнес е глобалността и липсата на граници. Това е едновременно огромна възможност, но и плашеща възможност. Преосмисляне, прекрояване на бизнес моделите е нужно, за да се вземе максимума.
Успешните примери са много – от малки семейни фирми, които работят изцяло за нови външни пазари, през средни и големи фирми за аутсорсинг, за разработка на технологични иновации изцяло за световни пазари.

2/ Скорост.
Бързината, с която можем да достигнем потенциални нови клиенти и пазари е несравнимо по-голяма от когато и да било в миналото. При правилно подбиране на инструментариума и подхода това може да се случи дори в рамките на дни и часове.
Отделно – процесите на офериране и договаряне, до сделка и финализиране са също значително ускорени. Отново примерите от реалния живот тук и сега са много и навсякъде около нас.

3/ Възможности.
Възможностите във всички посоки – от ръст на бизнеса, комуникация, до набиране на персонал са много повече, благодарение на дигиталните технологии. Бизнеси, които не се възползват максимално от тях ще останат в историята. И както казва Дарвин – “Няма да оцелеят нито най-умните, нито най-силните, а най-приспособимите към новото”.

4/ Партньорства.
“Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” гласи заглавието на романа на големия българо-немски писател Илия Троянов. Благодарение на Интернет именно това се случва за всеки бизнес – партньорствата и клиентите са навсякъде и само очакват да бъдат “докоснати”, поканени от нас – през активна комуникация, през силни визии и послания, през всевъзможните дигитални канали. Персонализирано, атрактивно, неустоимо.

5/ Комуникации.
Комуникациите вероятно са секторът, който се промени най-драстично в последното десетилетие. Но за добро. И да, отново – това е предизвикателно. Има нужда да се променят не малко навици на бизнеса, да се обучат служители, да се напредне, размисли, подбере, разработи старегия, план, сайт, социални мрежи, блогове, нови и нови инструменти на хоризонта. Но не е непостижимо и първите в това отношение са най-видими и разбира се – победители.

6/ Работна сила.
Хората вече са други. Комуникациите ги промениха. Или поне ги разглезиха. От това как избират новото си работно място, през това как кандидатстват, какво пишат като статуси по отношение на шефовете си и работния климат – няма как да не ви пука от това и да не се промените, спрямо новите изисквания на времето. И все пак – социалните мрежи и търсачките помагат да се научи доста за хората, които кандидатстват при вас, да подберете без да губите време, да предложите дистанционна работа от дома и още, и още.

7/ Иновации и развитие.
Истинското предизвикателство на дигиталните технологии пред всеки бизнес е нуждата от трансформации, поради променените икономически, гео-политически и всички други условия. А това се постига най-вече чрез иновации. Бизнесът се променя, оптимизира процеси, работни ресурси, като това не е лек път, но е със сигурност верен и носи реални резултати. Ако питате мен – иновациите са единственият път за реално устойчиво развитие в бъдещето. А бъдещето започва от днес, както знаем.

Онлайн технологиите във всеки бизнес
Опитвам се да се сетя за бизнес, който няма нужда и по никакъв начин не използва технологии – ами няма такъв! Често чуваме клишетата, че всичко това е за големите бизнеси, с много бюджет. Не е вярно! Технологиите дават огромно предимство на малките, средните предприятия, на стартиращите сега. Особено силно това важи за технологичните стартъпи, при които началото може да е с изключително малка, до почти нулева инвестиция, която много бързо да се трансформира в значителна печалба.

Онлайн технологиите в живота на мениджъра
Друг мит, който стои на дневен ред е това, че технологиите са само за средния мениджмънт, за комуникациите или оптимизация на технологичния процес. Отново невярно! Епохата на web 2.0 променя и начина за управление на хора, процеси и на менажиране на бизнеса като цяло!

Днес истинският мениджър 2.0 няма как да остане далеч, дистанциран и невъвлечен в онлайн комуникациите на бранда и бизнеса си. Отвореност е новата мантра за успех. А тя се постига през активно, градивно и последователно Интернет присъствие.

Погледнете световните брандове. Блестящ пример е Марк Зукърбърк – отворен, усмихнат, отдаден. Ще кажете – той е ясен, обвързан е със социалните мрежи. Но да видим още примери – семейство Обама или Папата – великолепно присъствие в социалните мрежи, дори в Instagram, Twitter и Vine. Още доказателства? Ето и няколко български примера – Левон Хампарцумян, Маги Малеева, Мирослав Боршош.

Какво се промени и кое остана същото?
Какво се промени ли? Всичко. Начина на комуникация, начина на правене на бизнес. Знам, звучи плашещо. Дори много плашещо, особено за хора, разчитащи на класическия тип управление на бизнеса. Правилата са различни. Но и възможностите са много повече – до необятни.

Но в крайна сметка добре е да сме наясно, че едно нещо остава непроменено. Това сме ние – хората. Човешкият фактор остава да е водещ и основен и във взимането на решения, в своевременните реакции, в творческия процес на създаване и иновации.

Технологиите са само средство. Средство да се справяме по-добре с бизнеса си, да правим света заедно по-добро място. Всеки ден, всеки от нас.


Целият текст е написан по покана и публикуван в юнския брой на списание Твоят Бизнес – благодаря за възможността.

Приключението ‪#‎10×10сWindows10‬

Мнозина знаят, че от години съм Linux потребител. Така се случи. Но навикът е голяма работа и си плувам удобно в тези води.

Но, животът е пълен с изненади, а пък аз обичам да се впускам в приключения и ето ме – тествам за 10 дена новият Windows 10, за който какво ли не изчетохме.

Ден 1. Пускам плахо устройството – таблет, предоставен ми от Microsoft България за тест. Wow – изненада – нещата изглеждат ок.

Ден 2. Тествам. Мисля си, че ще ми е терсене, но не ми е. Брей, цъкам все едно цял живот само Windows 10 съм използвала. Лесно и удобно.

Ден 3. Решавам да опитам как се случва този баш Windows на десктоп и на телефон, защото да не би да ми е удобно заради самият таблет. Намирам добри приятели наоколо и взимам устройствата им за проба.

Ден 4, 5, 6, 7, 8, 9. Уау! Всичко работи като на 6. Не знам защо някои хора мрънкаха. Наистина. За мен нещата се случват.

Ден 10. Чудя се на себе си как се справих. Дори разказвам на всички за това. Опитът ми хареса!

Е, вече обратно съм си на Linux. Добре ми е. Но експериментът си заслужаваше!

А в допълнение бе симпатичнаха среща с останалите 10 смелчаци, които също се наеха да тестват Windows 10 за 10 дена – блогърите от снимката. Благодаря Microsoft за възможността и успех!

IMG_9405

Илия или какво е да си едновременно блогър и журналист

IMG_0687Илия Темелков е млад, а освен това е блогър от 16 годишен. Има як twitter и intsagram профил. Вече е журналист и наскоро гостува при студентите ми бъдещи журналисти в НБУ и разказа за това как намира баланс, вдъхновение за блогърството и журналистиката и приликите и разликите между двете. Та ми се стори инфото би било полезно и на други хора, затова се зарадвах, че прие да направим и това интервю.

Илия :)

Как ти помага блога да си журналист?
Блогът помага за младите журналисти по две направления. На първо място е опитът, който се събира с писането в блог. Дори да тръгнеш от истински глупави текстове, подобряването на писането става най-вече с писане и получаване на обратна връзка за него. В този смисъл блогът е перфектната сцена, на която можеш да показваш писането си, а приятели и непознати да са първите ти редактори, които ти помагат да вдигаш качеството. На второ място е публичността, която дава един блог, особено ако съумееш да го популяризираш по-добре. Тя води до някаква познаваемост на името на автора, което е полезно, а и до контакти с други хора от сферата, което е ключово във всяка професия.

А как се отразява журналистиката на блогването?
Блогът е добър старт, но когато дойде момента с level up и achievement unlocked той лесно се превръща в товар, който просто оставяш някъде. Не на всички се случва, но в повечето случаи след цял ден писане по работа нямам енергия и желание да пиша, затова и мога да кажа, че журналистиката действа доста лошо на блога. Естествено това е валидно, когато журналистическата ти работа е интересна и в ресори, които харесваш. Ако пишеш по теми, които са безинтересни, блогът се превръща в отдушник.

Има ли разлика в подхода и начина на писане в блога и за традиционни
медии, като журналист?
Има разлики в писането за всеки различен тип медия – книга, блог, списание, сайт… Дори за онлайн и хартиената версия на едно и също издание се пише различно. В това е и част от писателското майсторство, според мен, да знаеш къде и за кого пишеш, с което да насочиш посланието си към конкретния читател. Все пак главната цел на писането е да предаде идея от автора към читателя. В този смисъл блогът дава по-голяма свобода, тъй като там обхватът на идеи, които можеш да си позволиш да предадеш, не е ограничен от спецификацията на изданието, нито от очакванията, че щом е във вестник, например, написаното е проверено от три източника.

Защо би препоръчал на колегите – бъдещи журналисти да списват блог?
Не само на тях, а на всеки, който иска да пише, дори да не е професионално. Писането е една от най-ценните форми на себеизразяване, която ти помага да оформиш завършена мисъл, да превърнеш някоя идея в послание, да предадеш частица от себе си на читателите. За целта трябва да се научиш да извършваш тези дейности, а това идва с практиката. Блогът е платформа, в която имаш свободата да бъркаш, което е важно за всеки старт. Както казах и по-горе блогът може да донесе и ценни контакти, което в журналистическата професия е почти толкова важно, колкото доброто писане.

Много харесвам Илия и ми се ще някак повече млади хора да намерят пътя си, както той успява. И му благодаря за това интервю :)

Блогът на Илия Темелков е на http://temelkoff.blogspot.com/

блогъри и поколения. бърз обзор какво се случва в бг блогосферата.

Споделям малко размисли за положението на родната блогосфера ва 2015-та. Блогването вече не е нещо ново, но все още н е и мейнстрийм. Някои блогове с времето отлежават и стават все по-ценни и готини, други нови тепърва опитват да наберат скорост, аудитория.

Та мисля, че можем да разделим бг блогърите на две най-общо казано:

Блогъри от първо поколение. Това са автентичните блогъри, които пишат от вътрешна необходимост, без да гледат всеки ден статистиките си, без да получават подаръци или други стимули за писаното и за постовете си, без да е възможно да им предложиш нещо и те да пишат автоматично за него. Тези блогъри обикновено имат кауза, която защитават. Понякога и повече от една. Тези блогъри не се страхуват да се конфронтират и често са критични до много критични. Това са хора, които са застанали с името си зад блоговете и не се страхуват да покажат кои са. Те не очакват аплодисменти за постовете си и не броят коментарите и лайковете. Това са трудните за ПР-те хора, които трябва наистина добре да познаваш и да намериш точния начин да общуваш с тях.

Блогъри от второ поколение. Това са предимно блогъри, появили се в последните 2-3-4 години, които пишат доста по-често, обикновено за продукти или услуги, най-често получавайки не малко неща за тестване, мнение, ползване. Постовете им са по-пъстри. Гледат стриктно статистиките си, борят се за тях и измерват успеха си в лайкове и брой подаръци или покани за блогърски (и не само) събития. Постовете им са винаги придружени с активно споделяне из различните социални мрежи. Относително по-лесни за ухажване и достигане.

Просто констатация. Знам, че може да има доста засегнати. Но картинката е такава. И да, мисля си, надявам се да има шанс част от блогърите второ поколение да узреят. Иначе нещата се разводняват доооста.

Марина Стефанова за комуникациите и корпоративната социална отговорност

book

Преди година си говорихме с моята приятелка, невероятно деен, усмихнат и ерудиран човек, Марина Стефанова за това как не успяват малкото фирми, които системно се занимават и инвестират в корпоративна социална отговорност да си комуникират правилно, достатъчно шумно добрите дела. И за това как все още широка част от българския бизнес под КСО разбира по Коледа да дари пари на някой дом. Е, така започна този проект и за наша радост ИК Сиела го приеха присърце и той се случи. Книгата ще е след дни по книжарниците. А сега си говорим с Марина за нея:

Късно ли започва в България да се говори за Корпоративна социална отговорност?
Какво значи късно? Кой го определя? По пътя на устойчивото развитие всеки се движи със собствена скорост и се състезава единствено със себе си. А фактите за нас са обнадеждаващи. „Българската следа” по темата може да бъде проследена до далечната 1972 година, когато провеждаме Софийската конференция за устойчиво развитие. Водещи компании в България се обединяват около Етичен кодекс още през 1998 година. През 2003 година първите 20 български фирми се присъединяват към Глобалния договор на ООН, а 10 години по-късно ние отчитаме най-много кандидатури в Европейските КСО отличия за партньорски проекти между стопански и нестопански организации в цяла Европа. Вече трета година магистри се обучават по темата за КСО и финансов мениджмънт, а Българската мрежа получи награда от най-големия световен форум за устойчиво развитие – Рио+20.

Как и защо реши да работиш по тази книга?
От толкова години българските компании работят за подобряване на условията на труд и развитие на своите служители, въвеждат щадящи природата технологии и инвестират в местните общности. Въпреки това ние все още продължаваме да цитираме международни източници, да изучаваме чуждестранни компании за добър или лош пример. Това не е редно. Оставаме длъжници на отговорния бизнес в България. Време бе да имаме книга от български автори, с която да отдадем необходимото внимание на актуалните, положителните примери от родните фирми. Аз знам, че има много добри експерти по корпоративна социална отговорност в България и част от техните мисли и опит също са споделени в нея. Отделно, работата ми с Жюстин бе олицетворение на израза „учене чрез преживяване”. Тя е прекрасен специалист, отличен педагог и сърдечен приятел, което превърна годината в истинско приключение.

За кого е книгата?
Книгата е за всички, които търсят различния модел за правене на бизнес – бизнес с кауза, устойчиво планиране и стратегическо позициониране, бизнес, основан на споделените ценности. Студенти, преподаватели, КСО, ПР и ЧР експерти, собственици на фирми и нестопански организации, журналисти. Особено приятно би ми било да видя това издание в ръцете на служители от държавната и общинската администрация. Това ще означава, че корпоративната социална отговорност вече не е мода, достъпна за VIP и бизнес лидерите, а пораждащата се култура на устойчиво развитие.

Какво не успя да кажеш в тази книга?
Дори не загатнахме каква ще бъде ролята на бизнеса при изпълнение на Целите за устойчиво развитие, които ООН определя през 2015. А тя ще става все по-голяма през следващите петнадесет години, защото споделените ценности изискват и споделена отговорност. Но… всяко нещо с времето си. Сигурна съм, че дискусиите по темата ще родят прекрасен материал за следваща публикация.