Гост блогър: Момчил Марчев. Атакуват ви със слухове в мрежата и извън нея! Какво да правите?

Реално, както и в живота, така и в мрежата слуховете понякога са умело насочен инструмент, в ролята на оръжие ощетяващо реномето на даден човек или компания.

Световните примери показват, че много компании използват тотално недобросъвестно слуховете и то многократно – за да сринат например цените на акциите на своите конкуренти в бизнеса. Именно слуховете са тези, които могат да „вкарат в приключение“ PR отдела на дадена компания да се наложи да се промени или адаптира политиката и комуникационната стратегия на фирмата. Практиката сочи, че дори големи футболни клубове, са правили трансфери на футболисти – именно заради слухове! Също така много добри режисьори и актьори са губили дългогодишно граденото си реноме и договори, отново заради слухове.

Как да постъпим, когато за нас или компанията ни, се разпространяват зловредни слухове!? Много често повечето хора и бизнеси, за които се разпространяват неверни и погрешни слухове, реагират погрешно!!! Те повтарят неколкократно самия слух на глас (в медийни опровержения или опровержения в социалните мрежи и т.н.) като го правят много „по-шумен и жив“ пред обществото и се опитват да го „тромаво“ опровергават. Опитът да се опровергае даден слух, единствено провокира обществото за онлайн изяви и отношение и може така да затвърди подозренията, че този слух едва ли не си е чиста истина. Затова не се паникьосвайте, когато искат да очернят вас или компанията ви – това с паниката и „да ама не, ама чакайте ние…“ не помага! Много известни личности набедени в зловредни слухове, например казват: „Не съм карал пиян“ или „Не съм блъснал човек на пешеходна пътека“; „ Не съм укривал данъци от държавата“ или „Не съм изневерявал/удрял партньора си“. Всичкото това отрицание изразено шумно в медиите и онлайн води единствено до едно – обществото си казва: „Той лъже“.
Всичко това разказва в материала си Marketing About, специалистът Гай Бергстром. Той е убеден, че правилната реакция срещу един зловреден слух и запазването на спокойствие от страна на потърпевшите и това би довело до правилното справяне с проблема (вместо постоянното отричане и паниката). На всички, на които често им се налага да се борят здраво с лъжливите и вредни слухове, Бергстром дава няколко много важни съвета. Те се отнасят за публичните личности, за всички мениджъри на големи, малки и средни компании, за ПР специалистите (или специалистите по Управление на Онлайн Репутация – ORM) и въобще за всички станали жертва на зловредни слухове.


Ето и 5 от най-важните съвета на автора:
Слухът или слуховете не могат просто да бъдат ранени или увредени – те трябва да бъдат напълно елиминирани и убити! – Ефектът на лошият, зловреден слух единствено може да бъде надигран и битката да бъде спечелена, ако той напълно и категорично бъде отречен. Ако половинчато опровергаете слуха или се опитате да потушите скандала незабележимо – то Цар Слух ще продължи да витае, като сянка в пространството около вас или компанията ви, за да предизвиква съмнения сред обществото за вас и истинността на съществуването ви, както и за правдивите и лоялните дейности на бизнеса ви. Представянето на категорично алтернативно обяснение сред обществото, за опровергаване на слуха е наложително. Но, то трябва да е достоверно и подкрепено с реални доказателства, като видео записи или аудио такива, документи разбира се или копия на писма, самолетни билети и прочие. Така ефектът по опровергаването на слуха ще е най-силен и той ще бъде убит в началото на разпространението си, преди да ви нанесе фатални последствия. В услуга на бизнеса се ражда услугата управление на онлайн репутация.
Независимо от ужасяващите слухове, които се носят по ваш адрес или адрес на бизнеса ви, винаги съумявайте да запазите хладнокръвие и максимално спокойствие или поне направете да изглежда така – Когато публичните личности, управленските кадри на една страна или влиятелните бизнесмени са атакувани умишлено с невероятно скандални, ужасни, жестоки слухове – те често губят самообладание и това води до избухливост в мрежата или пред медиите. Това не бива да се допуска по никакъв начин, понеже агресивното поведени на този етап, единствено може да ви навреди и да наведе останалите на мисълта: „Да той е виновен – щом се държи така!“

Вариант е да се наеме агенция по управление на онлайн репутация, за да помогне изцяло или поне да консултира адекватно и експертно!
Прекалено големите и зловредни слухове трябва да се отрекат бързо! – едни грандиозни слухове трябва да бъдат отречени моментално, преди да са се превърнали в балон с горещ въздух така да се каже, който може всеки един момент да се спука. Оставените да се развиват слухове провокират въображението на околните, а хората само това и чакат – да очернят някого и да го бутнат в калта! Когато една вредна за имиджа на една компания или личност информация вече е била разпространена, първото правило на PR-а е да бъде tq опровергана (мълчанието се възприема, като признак за виновност)! Днес новините и слуховете се разпространяват за секунди из целия свят – благодарение на онлайн мрежата. Затова моменталната реакция към даден зловреден слух е жизненоважна. Преди традиционните медии даваха възможност на публичните и политически личности да подготвят изказванията си, поради 24 часовия си модел на отразяване на новини. Но това днес е минало и когато даден слух се разпространява мълниеносно в повече медии, веднага се изисква адекватна реакция и опровержение!
На злонамерените клюки от ежедневен характер трябва да се дава – ИГНОР! – Подобен род клюки целят дезинформация на обществото и представляват риск, но трябва да се игнорират, понеже много е вероятно да ви изгубят ценно време за бизнеса и вас самите, както и да „съсипят нервната ви система“. Затова бъдете разумни и отсявайте слуховете от дребните клюки!


Защитата от други хора в обществото е важен фактор
Когато са ви очернили здраво публично – не се изправяйте сами срещу клеветите, особено ако още сте много разстроени от слуховете по ваш адрес! Като цяло PR агенциите първи ще научат фактите, ако злонамерените слухове са очернили репутацията на дадена публична личност или фирма. Съответно те ще ви предложат адекватните си професионални услуги (другият изказ на експертната помощ е е ORM – Online Reputation Management – управление на онлайн репутация). Не винаги използването изцяло и само на PR-и е добрата защита от слуховете обаче. Можете да се доверите и на ваши колеги, приятели, собственици на бизнеси, които ви уважават и се ползват с доверие сред обществото – те също могат адекватно да ви помогнат и да спомогнат също за изчистване на реномето ви.
Е, това е – когато станете жертва на злонамерени слухове в мрежата или извън нея, понеже сте публична личност или реномирана компания – важно е да запазите самообладание и да използвате бързата и своевременна реакция на професионалистите и ваши поддръжници, за да убиете слуха в самото му зачеване и той да не ви преследва повече!

Полезни онлайн ресурси за библииотеки и тяхната онлайн комуникация

f97db4e61caadb76a5279b2083be93a5

Предстои ми серия обучения за комуникационни екипи на НПО и на библиотеки и съставям този списък с полезни материали и допълнителни вдъхновения по темата. Списъкът „Полезни онлайн ресурси за библииотеки и тяхната онлайн комуникация“ ще се допълва във времето. Ако пропускам нещо интересно, за което знаете – добавяйте в коментар, моля

10 social media marketing tips for Libraries – статия на английски

Social media in Libraries – статия с примери от света PDF за download, английски

Видео за добри примери от библиотеки и социалните мрежи, на английски език

10 tips to master social media at your library – статия на английски

Как да стигнем своите публики – моя презентация на български

Influencer marketing? Как да изберем инфлуенсърите с които да работим

ellen

Да. Работата с инфлуенсъри вече е тема за всеки (по-голям, не толкова голям, пък и по-малък) бранд / бизнес.

Да започнем с това, че работата с инфлуенсъри не е нещо ново под слънцето.

Второ важно уточнение, преди да преминем по същество, е, че работата с инфлуенсъри не е панацея, т.е. не може да ви реши всички проблеми от раз, пък и в дългосрочен план пак не може.

Дигиталните инфлуенсъри са мааалко по-други и като хора, съответно и като подход към тях спрямо офлайн популярните лица, „звезди“, традиционните лидери на мнение. Разликата е най-вече в това, че едните са станали популярни основно чрез своите онлайн изяви и канали, а другите ги използват като вторични.

Нека е ясно – свърши времето, в което имаше как да се работи безплатно, само на база на яко събитие, силен продукт или вдъхновяваща комуникация с инфлуенсърите. Днес вече се плаща. Колко – зависи от това какво искате и какво ще получите. Може да е уговорка за пост, може да е договорка за няколко месечно партньорство, а може и да е за година. Какво получавате – само пост, пост и споделяне във фб, пост и споделяне и хаштаг в повече от една социалка – догоровка. Индивидуална. Няма общ знаменател.

Някои брандове, предимно козметичните, както апропо и цигарите (виж картинката по-долу) договарят „на корем“ и гонят голям брой публикации от широк кръг автори (трудно ми е всички тях да нарека инфлуенсъри / блогъри, не са такива). Други залагат на 2-3 инфлуенсъра с много по-специализирана и подбрана аудитория и по-високи изисквания към споделеното. Въпрос на подход.

Как да изберем с кого да работим?
1. Какво? Знайте какво искате „да продадете“, т.е. каква е целта на тази ви работа с инфлуенсъри, на тази комуникация.

2. На кого? Знайте на кого искате да продадете тази комуникация. Към кого се обръщате?

3. Направете свой списък. На база 1 и 2 потърсете популярните в тази област инфлуенсъри, поразпитайте, поразгледайте. Не вярвайте на списъци с „най-влиятелните инфлуенсъри“ – дори да са валидни за бизнес Х едва ли са валидни за вашия.

4. Подберете. От целия списък инфлуенсъри, които сте събрали по своята тема поразгледайте подробно: от кога е активен този инфлуенсър (поне година-две, иначе не е сериозно), кои са темите му (има ли покритие / конфликт с вашите теми), каква е аудиторията му, с кои други брандове работи, с каква честота му на комуникация и с какво покритие работи.

5. Влезте в контакт. На база 4 подберете кои от тези инфлуенсъри наистина отговарят на критериите ви и изберете топ 3. Влезте в контакт с тях. Вероятно някои няма да ви отговорят, други ще се заинтересоват.

6. Направете релевантно предложение. Предложете им нещо неустоимо. Това не е само заплащане за статия. Развихрете въображението си. Възможно е.

За подробности съм на линия – с екипа ми това ни е работата – abcbg.com или пишете още сега на office@abcbg.com

Защо ни трябват блогърите – писала съм и преди тук.
За инфлуенсърите с реализъм – говорихме с Марто тук.
Кои са най-известните български блогъри – доста поплярна публикация тук.

На снимките: горе – един от най-споделяните постове на всички времена; долу – работа на хора от шоу бизнеса с бранд цигари – социални канали, екран на Шматко

shmatko

10 лайфхака на конференцията Online Advertising и още любопитни данни

OA-J1

Миналата седмица за първи път се проведе онлайн издание на Online Advertising конференцията, организирана от Генадий Воробьов и екипа на Net Peak.

Имах лекция на тема 10 лайфхака за израстване от малък до среден бизнес с помощта на онлайн маркетинг. Мисля, че се получи забавно. В края гъсеницата се превърна в красива пеперуда.

Тук ми се ще да споделя няколко любопитни статистики от това експериментално участие:

  • Имах наистина впечатляващ брой онлайн зрители – около 450 на брой! Еха!
  • От всички мои лекции, конференции, участия това бе с рекорден брой хора, които ми писаха по време и след участието ми с мили и добри думи!
  • Истински вълнуващо е, че цели 62 души ми изпратиха мейл за допълнителна информация по темата! Това е повече от прекрасна обратна връзка!

И споделям част от милите им думи:

„Здравейте г-жо Томс, Страхотна презентация. Благодаря.“ Александра

„Привет Жюстин, Много полезна лекция. Благодаря.“ Мила

„Благодаря за прекрасният начин, по кийто обяснявате нещата. Удоволствие за мен е да Ви слушам и вече се опитвам да прилагам доста от съветите Ви.“ Нели

„Лекцията Ви в oaconf.com беше отлична.“ Георги

„Благодаря за информативната и много приятно поднесената лекция!“ Елица

„Лекцията Ви е много интересна и полезна.“ Аделина

„Г-жо Томс,  Поздравления за днешната лекция. Много интересни примери и съвети от извора“ Благомира

„Поздравления и благодарност за прекрасната презентация! Беше изключително стойностна и to the point“ Надежда

„Поздрави за страхотната лекция :)“ Калина

„Адмирации за презентацията на OA Conf и безкраен респект към Вас.“ Борислав

„С голямо внимание и удоволствие изгледах Вашата презентация. Благодаря, че споделихте опита си с нас. Съгласна съм с всичко, което казахте и това, че бизнесът в България омаловажава дигиталното присъствие, е абсолютно вярно. Понеже съм оптимист, бих искала да добавя, че това е една възможност пред българския бизнес и нека възприемем, че все още израства и скоро ще достигне нивото на международни брандове.“ Наталия

„Много ми хареса вашата презентация.“ Илиян

„Попаднах на името ти още от първите състезания към Аз Мога Тук и Сега и от тогава ми направи добро впечатление. В последващите години многократно съм попадал на името ти, както на живо така и онлайн. Поздравления за труда ти и усилията към един по-добър дигитален свят, а и извън него.“ Станислав

Благодаря и аз на всички, които гледаха, на всички, които писаха и най-вече на тези, които писаха с мили думи – това е окуражаващо! Благодаря за организаторите на събитието – перфектни!

За тези, които не успяха да гледат – има платен достъп (мисля, че цената е доста достъпна) на всички лекции тук. Моята презентация само е тук.

В заключение: Онлайн средата работи, наистина работи ако знаеш как да я използваш, ако си проактивен, постоянен, не спираш да експериментираш, не се страхуваш и имаш достатъчно нюх за новото. За подробности – платените консултации се записват на abcbg.com 🙂

Ана Лазарова от Цифрова република за авторските права, цензурата и прословутия чл. 13

28450239_10156205367812628_244658607_n

Ана Лазарова е адвокат, председател на сдружение “Цифрова република”, наред с това засмян, всеотдаен и деен млад човек.

България, по време на нашето европредседателство, имаме уникален шанс да застанем зад свободата в Интернет и против цензурата. За жалост за момента нашата комисарка Мария Габриел заема по-консервативната позиция на Франция по темата, която никак не се връзва с цялата история и развитие на Интернет и дигиталния бизнес у нас – а именно за рестрикции и натоварване на бизнеса със задачата да е полицай и падарин едновременно. Надявам се здравият разум да надделее и да се разминем с поредното безумие, касаещо реално всеки от нас. По темата говорим с Ана Лазарова.

Защо темата за авторските права, филтрите и въвеждане на чл. 13 е
актуална именно сега?
В момента в Европейския съюз тече реформа на авторското право, чиято заявена цел беше да модернизира авторското право така, че да регулира адекватно новите цифрови реалности, и да го хармонизира така, че да насърчава развитието на единния пазар на ЕС.

Очакванията и надеждите на академичната и неправителствената общности бяха много големи, но за съжаление предложените от Европейската комисия текстове се оказаха плахи по отношение на модернизацията и хармонизацията. За сметка на това в основния документ от лансирания законодателен пакет – проекта за Директива за авторското право в цифровия единен пазар – намериха място някои доста спорни разпоредби, които са в състояние радикално да променят взаимоотношенията между играчите на дигиталния пазар, при това не към добро.

Един от тези спорни текстове е споменатият член 13, който цели да преуреди отговорността на онлайн посредниците.

Съгласно актуалното европейско законодателство, доставчиците на услуги в интернет в общия случай не отговарят за законосъобразността на съдържанието, споделяно от техните потребители, и са освободени от задължение да провеждат общ контрол над това потребителско съдържание.

Член 13 цели да обърне това положение, като задължи доставчиците проактивно да следят и филтрират съдържанието, което минава през тях, за авторскоправи нарушения. Идеята е в случай, че онлайн платформите допуснат непозволено публикуване на защитени материали, да отговарят директно за незаконосъобразно разпространение на съответните авторски произведения.

Всичко това означава, че платформите и други доставчици ще са задължени да филтрират нашето съдържание и да не допускат публикуването на неща, съдържащи чужди авторски материали.

В момента проекто-директивата е в последна фаза на разискване, като се очаква окончателният й текст да бъде приет по време на българското Председателство на Съвета на ЕС. България понастящем е на ключова позиция в трите институции на Съюза, ангажирани в законодателния процес, и е в състояние да повлияе при формулирането на текста на противоречивата разпоредба.

Кой/ какво е застрашено ако се въведе този член 13?
Промените за които говорим, биват лансирани от и са в интерес на големите издатели, най-вече в музикалната индустрия, които се оплакват, че платформите за видеосподеляне забогатяват на техен гръб. Разбира се притесненията на правоносителите за това, че не могат ефективно да контролират разпространението на съдържанието си в интернет са напълно легитимни. Това, което ни притеснява в законодателното предложение е доколко de facto приравняването на правния режим на интернет посредниците към този на класическите медии няма да засегне негативно и непропорционално всички останали участници на цифровия пазар, правната сигурност и фундаментални граждански права на потребителите, като правото на изразяване и правото на достъп до информация.

Ако се приеме, че UGC платформите не предоставят единствено и само достъп, а разпространяват съдържание, то тези доставчици ще бъдат принудени да упражняват най-строг контрол над информацията, което минава през тях, за да не рискуват да бъдат санкционирани, което, от своя страна, ще създаде предпоставки за широкомащабнo налагане на “частна цензура” от самите платформи.

Трябва да се има предвид, че въпросното законодателство не е насочено единствено към платформите за видео и аудио споделяне, които са първоначалният фактически адресат на разпоредбата, а е толкова широко формулирано, че би засегнало платформи като Уикипедия, GitHub, платформи за пазаруване и други доставчици на услуги в интернет.

Как ще се отрази това на бизнеса? А на обикновения човек?
Бизнес: Драматичната промяна на принципите на отговорност на интернет доставчиците по отношение на съдържанието, което обслужват, със сигурност ще разтърси този сектор.

В частност, задължението за разработване на специфични филтри ще натовари бизнеса както финансово, така и създавайки непропорционален правен риск при функционирането на онлайн услугите. Тежестта ще е особено голяма по отношение на стартиращите предприятия.

Средната бройка на персонала на стартъпите в Европа е под 10 човека и можем да си представим, че такива предприятия няма да имат ресурс дори да идентифицират правоносителите, с които трябва да договарят механизми за разпознаване на минаващото през платформите им съдържание, а какво остава за това да разработват и поддържат сложния софтуер.

Известно е, че SounCloud отделят близо 3 милиона евро годишно само да поддържат и персонализират системата си за управление на права на интелектуална собственост, докато Google са вложили над 50 милиона евро в разработване на инструмента им Content ID. Как е възможно стартиращите или малките и средни предприятия да се състезават с подобни вложения на гигантите в бранша?

Промените биха засегнали вторично и други бизнеси извън „тех“ средите. Така например адресатите на разпоредбата на член 13 са толкова широко описани, че сред тях ще попаднат и платформите за онлайн търговия. От друга страна, обстоятелството, че подобни филтри няма как да разграничават законосъобразно от незаконосъобразно използване на авторски материали, може да удари сериозно индустрии, които много разчитат на разпространение на производни произведения, например рекламната индустрия.

Някои анализатори дори твърдят, че разпоредбата нарушава свободата на стопанска инициатива като фундаментално право съгласно Хартата на основните права на ЕС.

Потребители: От гледна точка на обикновения човек, тази нормотворческа тенденция може да има ужасяващия ефект да ни превърне от активни участници в обмена на информация, каквито в последно време сме приели за даденост да бъдем, отново в пасивни консуматори на излъчвано съдържание.

Използващият съответната онлайн услуга няма да може пълноценно да споделя това, което желае, и често няма да знае защо. И тук умишлено избягвам термина “потребител”, доколкото една платформа може да се използва както от консуматора на съдържание, така и от професионалния творец с цел разпространение на творчеството му, а в днешно време ролите на двамата все по-често са преплетени в лицето на модерния потребител, който все по-често е ангажиран в интерактивна комуникация в мрежата.

Идеята на въвеждане на задължение за филтриране е, като потребители на онлайн платформите и други услуги за споделяне, да не сме в състояние да разпространим незаконосъобразно новия клип на някоя поп-звезда.

Има редица случаи, обаче, когато съвсем правомерно можем да споделим съдържание, което съдържа чуждо авторско произведение
когато цитираме, анализираме и коментираме чуждо произведение,
когато имаме право да ползваме произведение или елемент от него по силата на свободен лиценз или на стандартен търговски договор (например купуваме изображение от имидж банка, което включваме в своя презентация)

Има много въпросителни как точно биха били имплементирани подобни филтри на съдържание, но за всички е ясно, че алгоритмите им не биха могли да разграничават законосъобразна от незаконосъобразна употреба. Вече имаме опит с частно филтриране на съдържание в големите платформи и сме натрупали достатъчно примери за погрешно блокирано и свалено от алгоритъма на платформата съдържание – някои от тези примери са по-комични, но някои навяват асоциации с антиутопията на Оруел.

Филтрите блокират от лични караоке записи и клипчета на деца, танцуващи на фона на популярна музика, до образователни лекции, съдържаща примери от защитени произведения и записи от конференции.

Проблем би имало и когато дадено произведене има повече от един автор или повече претенции за авторство. Нима искаме платформата да бъде овластена с правораздавателни функции и алгоритми да се произнасят относно това кой е истинският автор на дадено произведение, кой има право да го използва и кой е нарушител? Това би следвало да е компетенция на съда.

Творци: На последно място, спорната разпоредба се прокарва ужким в името на творците, но дори професионалните творци и създатели на авторско съдържание могат да пострадат от масовото предварително филтриране, когато техни съвсем легални ремикси и производни произведения бъдат погрешно блокирани или свалени от мрежата. Представете си как пагубно се отразява на една рекламна кампания неочакваното сваляне на видео-реклама от YouTube, както в последствие се оказва – заради съвпадение в елементи от лицензирана музика, която е ползвана в рекламата.

Действително, събирането на възнаграждения за използване на съдържание в интернет от организациите за колективно управление на права е предизвикателство, но това не е причина да “спрем интернет”, за да наблегнем върху традиционните средства на излъчване и разпространение, каквито са класическите медии, върху които имаме повече контрол.

Самите автори имат нужда от ефективни канали да промотират работата си в интернет, от видимост, популяризиране, а напоследък все по-често – от използване на нови начини за монетаризиране на съдържанието, което споделят онлайн. Тези възможности не бива да бъдат ограничавани за сметка на интересите на една определена индустрия. Като минимум, всички мерки в полза на един от участниците на пазара трябва да бъдат балансирани и пропорционални и да не ограничават творческия процес.

Време ли е за преосмисляне концепцията за авторските права, според теб?
Да, смятам, че авторското право отчаяно се нуждае от реформа. Нормално е правната уредба да изостава от реалните взаимоотношения, но интернет драматично промени правилата както по отношение на много бизнес модели, така и по отношение на ролята на творците и потребителите в творческия процес.

Авторското право е създадено и разработено в условията на аналогова среда и до голяма степен е национално, което го прави не съвсем годно да регулира толкова сложни отношения в цифрова и глобална среда.

За съжаление стъпките за модернизиране на авторското право са твърде плахи, очевидно водят до половинчати и неудовлетворителни решения, и дори липсва широк дебат за бъдещето на регулацията в тази сфера.

Специално в България има много какво да се желае по отношение закрилата на правата на авторите и уважението към интелектуалната собственост. Все пак е добре да помним, че усложняването на авторскоправната уредба и затормозяването на достъпа на обикновения човек до творческо съдържание трудно ще спомогне за изграждането на уважение и желание за стриктно спазване на закона. Правилата трябва да са достъпни и разбираеми и за потребителите, и за творците, и най-вече да не създават дисбаланс между играчите на пазара, за да се надяваме да бъдат следвани и защитавани от широката общественост.

Разкажи ни за Вашата организация, която се бори за защита на текущите ни
свободи онлайн.
ЦИФРОВА РЕПУБЛИКА се роди от сътрудничеството на хора от българските общности на Уикипедия и Криейтив Комънс. Това са движения, които, от една страна ценят и промотират свободния достъп до съдържание, а от друга, се отнасят с повишено внимание и уважение към регулациите в сферата на интелектуалната собственост, като в резултат създават проекти и инструменти, които по един прогресивен начин съчетават тези две ценности.

В течение на работата си по различни проекти, свързани с отворен достъп и образование, установихме, че в България има недостиг на организации, представляващи гледната точка на гражданското общество в дебата за бъдещето на авторскоправната регулация.

Затова се надяваме да спомогнем за сближаването на позициите на правоносителите и потребителите, особено в светлината на течащата авторскоправна реформа.

Кой е поканен да подкрепи Вашето Отворено писмо?
Каним всички организации и институции, които считат за техен приоритет защитата на демократичния достъп до информация, образование и култура, да ни подкрепят в усилията ни да подобрим законодателството в тази сфера.

В това отношение се радваме на подкрепата на учебни заведения и на библиотеките, които също биха били негативно засегнати от въвеждането на описаните мерки за задължително ex ante филтриране на съдържание.

Също така каним представители на засегнатите бизнеси да добавят гласа си към този на гражданските организации.

Призоваваме и творците и професионалните създатели на съдържание, които са наясно с това колко важна е свободата на споделяне за развитието на творчеството им и не са съгласни подобни противоречиви мерки с неясен ефект върху всички участници в творческите индустрии да се приемат в тяхно име.

На последно място, каним всички, които се чувстват засегнати от ограничаването на видимостта и споделянето онлайн, да подпишат нашата петиция срещу задължението на посредниците за въвеждане на филтри за съдържание.

Подпишете петицията сега – тук.

Отвореното писмо е тук.

Innowave Varna 2017 – браво ВАРНА!

IMG_1283

Innowave Varna 2017 събра наистина много хора и превърна Варна в дигитална столица на България за два дена! Радвам се, че програмата бе силна, networking-a – много добър и това направим събитието повече от смислено. И показа, че може – може хубави, мащабни конференции на тема digital да не са само в София. Може лектори от цял свят, инвеститори и Start-up-и да се виждат, говорят, обменят идеи не само в София.

Два дена. Две големи зали – за бизнеса и за start-up компаниите. Щандове на добри предприемачески компании и начинаещи и вече наложени. Много хора от цял свят за лектори, а и в публиката не малко чужденци. Висока доза добро настроение. И чудесен предприемачески дух, не само в залите, но и някак в цяла Варна покрай събитието.

Поздравленията са за екипа! И всички, които им помагаха!

 

Покана: Драгомира Шулева с обучение за по-добри мениджъри-лидери

IMG_8477

Драгомира Шулева – Мира (от Заедно) ето с тази си голяма усмивка помага да се решават сложни бизнес казуси и мениджъри и екипи да намират най-добрите решения. Предполагам не ви се вярва. Но е факт. Много често с нея в последните много години сме правили обучения за екипа на Ей Би Си Дизайн енд Комюникейшън и затова го знам от практиката – коучингът, осмисленото ръководене на екипи работи и помага реално на бизнеса.

В идните дни Мира организира обучение за мениджъри, което съм сигурна ще е полезна за повече от само собственици на бизнес или ръководители на големи екипи. Препоръчвам. И затова и си поговорихме.

Възможно ли е днес да има мениджър, който е едновременно успешен и не
истински лидер?
Според мен не напълно възможно или по скоро – мениджърът, който не е лидер ще има много затруднения, за да реализира своите цели . Представителите на поколениятa X &Y, които сега доминират на трудовия пазар, имат потребност да работя за някаква кауза, за да могат да реализират своите планове за личностово и професионално развитие. Това изисква едно лидерство от нов тип –автентично и социално отговорно. Не е случаен факта, че ежедневно се сблъскваме с липсата на подходящи хора в организациите, както в производството, така и в ИТ и в почти всички сектори на бизнеса. Освен да се намерят, те трябва и да се обучат и ангажират и мотивират да останат в организацията. Според мен – не липсата на кадри, а тяхното неуспешно управление и задържане е в основата на проблема с хората в организациите у нас, а и не само у нас.
Затова предлагаме да разнообразим подходите. Да изследваме и пробваме нови лидерски стилове и да можем по-уверено да избираме кой е най-ефективния от тях в дадена ситуация.
Аз самата като водещ на това обучение, научих може би най-трудния си урок като мениджър когато се учех да управлявам яхта преди около 7 години. Докато помоля екипажа да направи синхронизорана маневра за смяна на курса на придвижване и за малко не се преобърнахме. Водещият ни беше изключително спокоен и подкрепящ, обаче ми каза с весел тон – „вие току що убихте екипажа си”… Каза ми още и че, те – екипажа ми са очаквали моите команди, за да направят маневрата, а не молби и любезности, за които има друго по-подходящо време и място. Така осъзнах, че и преди ми се е случвало в желанието си да съм много демократичен лидер да изнервям всички с бавното взимане на решения и непрекъснатото търсене на консенсус за тях.
Понякога, обаче – лидерът трябва да може да стои само на кормилото и с кратки и ясни команди да избегне скала или да смени рязко курса, защото се е променил вятъра. Това важи с пълна сила за кризисните ситуации и ситуациите на промяна.
Аз отдавана съм влюбена в морето и яхтите и затова реших да използвам примери от работа на екипажите и капитана като паралел за работата на мениджърите и лидерите в предстоящото обучение.

Как се учи и развива лидерството у бизнес хората?
За мен това е като плаването – учи се главно на практика – в работата и понякога в обучителната зала или защо не на яха. Индивидуалният коучинг и обученията за лидерски умения са местата, където мениджърите могат да рефлектират и да обмислят ефективността на своя лидерски стил с помощта на професионални треньори и коучове, за да променят нещо, ако се налага.

Кои са основните коучинг имения нужни на един мениджър?
Днешният непрекъснато променящ се и „disruptive” бизнес контекст изисква и нови лидерски стилове. Ако искаме да подкрепим хората в организациите, както и своите клиенти да пробват нови подходи и креативни решения, това няма как да стане с дерективен стил или командно-контролен подход.
За да се справят с тези нови предизвикатества пред тях са им нужни по-различни – овластяващи и освобождаващи ум и сърцето на хората им умения. Именно такива са коучинг уменията.
Нашата теза е, че това са универсални умения и могат да се използват както в работата с хората, така и с клиентите, а даже с децата и вашите близки?!
Заимствани са директно от учебника на професионалните кочуове и затова сме избрали да се фокусираме само върху пет умения. Те са като пръстите на едната ни ръка и ако ги овладеем можем да опитаме ефекта от тяхното приложение. За да станете истински професиоанлен коуч обаче, ще трябва да се научите да използвате и другата си ръка, за да можете да се договаряте, да поставяте цели, да следите и подкрепяте хората, които ги постигат безрезервно и дори тогава, когато те самите са загубили вяра в себе си.
Петте базови коучинг умения, които сме избрали да демонстрираме и тренираме с участниците на нашето обучение на 3-4.10.2017-та в Хотел Мезон Хаус в София са:
– създаване на „rapport“
– дълбоко слушане
– задаване на силни въпроси
– използване на интуицията
– обратна връзка

Кой е поканен на курса на 3-4 октомври и подробности за него?
Поканили сме всички наши клиенти, колеги и съмишленици, които се вълнуват от лидерството и-морето и имат желание да научат нещо ново на практика. Ще присъстват, както мениджъри човешки ресурси, така и управители на фирми, университетски преподаватели, лекари, представители на частния публичния и неправителствения сектор, както и журналисти и вероятно родители. Нека който иска да опита от арсенала на професионалните коучове или просто да се пробва – става ли за такъв – да заповяда. Вярвам, че в Мезон Хотел ще им харесат също и кафето и закуските и най-вече отношението към клиентите.

Подробности и записване тук: http://www.zaedno-bg.com/

За Драгомира Шулева: Мениджърски опит по различни проекти и програми у нас и в чужбина с повече от 15 години опит. Ръководител проекти, обучител за Хеброс банк (300 души–фронтофис–ритейл), „Алпина”, „Карлсберг България”, „Каменица“–Управление на времето и стреса, 2007 – МКБ Юнион Банк, Старши обучител за ВИП Секюрити – Мениджърски умения за комуникация, управление на времето и даване на стимулираща обратна връзка, Старши-обучител за Кавен Орбико–мениджърски умения с фокус върху уменията за комуникация и даване на стимулираща обратна връзка, 2009 – БИЛЛА България – обучение по продажби. Ръководител проект на серия от обучения (2010 и 2011) и старши обучител за Мтел. Ръководител проект и старши обучител за Софика Груп АД – Тийм билдинг – „Създаваме бъдещето заедно” (2011), Се Борднетце България ЕООД – „Тийм билдинг – Как се строи българска къща?” (2010), EVN България – Тийм билдинг – „Комуникация без граници“ (2010), Банка ДСК – „Мениджърски умения“ с фокус върху планиране, делегиране, комуникация, вземане на решения и решаване на конфликти и управление на екипи (2010). Ръководител проект и старши обучител в програма за развитие на мениджърски умения за ЕПИК Електроник Асембли ЕООД (2009-2010) и „Център за оценка и развитие“, насочен към ръководители и координатори производство за Sensor Nite Industrial (SNI) (2010-2011), „Създаване на система за оценка и развитие“ за Евробет ООД и други.

Сертифициран треньор по Xpert personal Business Skills и обучител на обучители.

Ура за дигиталните номади, coworking местата. Разговор с Райна Цветкова

Rayna_Tzvetkova_2016
Райна Цветкова е специалист по маркетингови и дигитални комуникации. Работила е за организации като ING, DDB, Groupama , а като дигитален номад за SDSD, Cargill, Advent Group и др. От 2008 година списва личен блог на английски, на теми, които я вълнуват – книги, пътешествия и хора – https://tzvetkova.wordpress.com. Обича да работи и да пътува. Вярва, че хората са по-продуктивни когато са щастливи на работното си място където и да е то. Наскоро стартира и рубрика в блога си за иновации на пазара на труда, защото е дълбоко убедена, че гъвкавите подходи ще се утвърждават все по-осезаемо.

Ето, за всичко това си говорим с прекрасната Райна и нямаше как да не споделя тези разговори и тук, в блога.

Digital Nomads – какво е твоето определение за това ново явление? А ти за такава ли се считаш?

Дигиталните номади [Digital Nomads ] са хора, които използват телекомуникационни технологии, за да изкарват прехраната си и водят номадски начин на живот. Те обикновено работят от разстояние – от вкъщи, от кафенета, обществени библиотеки или пространства за съвместна работа и могат да бъдат в която и да е точка на света където има надеждна връзка с интернет. Така изпълняват задачите, които традиционно се извършват на едно стационарно работно място.

Този начин на работа е доста популярен в САЩ, Австралия и някои европейски страни. В България, според мен, тепърва набира популярност, предимно сред ИТ специалистите, създателите на съдържание и дигиталните маркетолози, но пък почти всяка работа, която се извършва на компютър в офис, може да се извършва и дистанционно. Няма съмнение, че дистанционната работа се увеличава.

Едно скорошно проучване на Toptal на 1000+ глобални лидери и мениджъри установи, че над половината от анкетираните предвиждат увеличение на дистанционно изпълняваната работа. За разлика от тях, само пет процента очакват количеството на работа от разстояние да намалее. Отвъд емпиричните данни, изведени в това проучване, има ясни причини, поради които обемът на отдалечената гъвкава работа ще продължава да расте.

Първо, новите комуникационни технологии улесняват сътрудничеството в реално време в световен мащаб. На второ място, нарастването на платформите за онлайн набиране на кадри позволява откриването на такива, независимо от това, в коя точка на света са и осигурява ефективен механизъм за тяхното временно наемане. Тези мрежи позволяват на работодателите да наемат конкретен набор от умения, от които се нуждаят, без разходи, свързани и административни въпроси, визови проблеми и т.н.

Взети заедно, тези тенденции предлагат преразпределение на знанията и уменията в рамките на икономиката на талантите. Комбинацията от напредъка в технологиите за сътрудничество и платформите, които ефективно съчетават съответните умения с нуждите на бизнеса, създават по-добри условия за свързаност и осигуряват по-голям избор, както за работодателите, така и за служителите.

Да, аз считам себе си за дигитален номад и се опитвам да популяризирам този начин на живот и работа. Искам да подчертая, че разликата не е в начина на работа, а по-скоро в начина на живот. Да си дигитален номад е много мотивиращо за високо организирани хора, които са ориентирани към изпълнение на поетите задачи в срок и качествено. При дигиталните номади често липсва разграничение между работно и свободно време, като работните часове в седмицата могат да са много повече от тези, които някой би изисквал от тях в офис. А да не забравяме и предизвикателствата, които различията в часовите зони, често поставят пред тях.

Преди Коледа (2016 г.) участвах в Coworking Camp – това е временно пространство за съвместна работа, към което се присъединиха предприемачи, хора със свободни професии и дигитални номади от различни краища на света. Тези хора бяха решили, че за няколко седмици през зимата искат да работят от някое слънчево кътче и там да създадат нови контакти или да развиват бизнеса си. Там се запознах с изключително интересни хора от различни страни, като организаторите от началото на 2017г. развиват успешно пространства за съвместна работа и в Банско – http://coworkingbansko.com/.

Има ли вече култура, според твоите наблюдения, бизнесът у нас да е по-гъвкав откъм предлагане на дистанционна работа, почасова, на свършен труд?

Бизнесът в България в това отношение – наемането на хора почасово или дистанционно, според мен, е все още доста консервативен. Някак не се отчитат разликите, че различните хора биват мотивирани от различни неща. Едни са по-продуктивни сутрин, други вечер, трети например след тичане в парка. Ако са ясни задачите за деня/седмицата/месеца и сроковете за изпълнението им, механизмите за осъществяване на работния процес не биха били проблем.

Защо има страх или става дума по-скоро за силен консерватизъм?

Повечето мениджъри продължават да предпочитат служителите им да работят в офис, а не да са физически далеч от ръководството и колегите. Но е очевидно, че отдалечената работа, изпълнявана от гъвкави таланти, вече е добре застъпена във функции и индустрии, които са във възход. В средата на юни тази година, Automattic, компанията, която стои зад популярната платформа за блогъри WordPress и куп други бизнеси, взе решение да затвори офиса си в Сан Франциско. Голяма част от служителите на фирмата – над 500 човека, разпръснати в повече от 50 държави по света, от години работят на пълен работен ден дистанционно – от домовете си, кафенета или кой откъдето е избрал.

Sun_1

Кои са най-подходящите професии за фрийланс работа, дистанционно?

Делът на хората с отдалечени работни се разраства в професии като ИТ, маркетинг, управление на проекти, управление на човешките ресурси и др. Там където водещото е какво и как си свършил е без значение от къде работиш. Някои хора са по-организирани в офис, други са по-продуктивни когато те сами избират къде и кога да работят – дали от 3 до 11 сутрин, например или от 16 до полунощ.

Има вече няколко co-working места в България. Дали се използват и от българи или основно от чужденци?

Да, броят им непрекъснато расте. Познавам българи, които работят в тях и много чужденци. Общността в Банско, например, не спира да ме изненадва с все повече нови хора от все повече страни.

Какво е да работиш в co-working space? Какви са предимствата?

Страхотно е! Интернет връзките са бързи и надеждни. Хората са различни и ако ти е нужен съвет в твоята или извън твоята област винаги има към кого да се обърнеш. И никой на никого не е шеф или подчинен там. Всеки е съсредоточен в своите си задачи. А много често хората и се забавляват заедно в свободното си време. Този мини сайт, който направих като доброволец по време на Coworking Camp в слънчева Анталия ще ви даде малка представа, за това как изглеждат нещата когато работите дистанционно – https://side2016turkey.wordpress.com/

А ето и кратко видео – https://drive.google.com/file/d/0B57PkDYyMS6dcHZkaHFIQ0pGUDg/view

Благодаря на Райна за това интервю! Хайде дигитални номади, вие сте!

Корпоративните блогове – няколко прекрасни български примера

corporate

Темата за корпоративните блогове ме вълнува, не само защото съм фен на блоговете, но и защото виждам все по-серозното им навлизане при компаниите на Запад. За съжаление, макар корпоративните блогове да не са ново явление, все още качествени такива, списани и от големи и от малки компании се броят на пръсти. И за да дам едно рамо, пък и поглед на най-добрите – ето списък:

Блогът на ПИБ
http://blog.fibank.bg/

Блогът на Уникредит Булбанк
https://www.unicreditbulbank.bg/bg/blog/

Видима Идеал Стандарт блог
http://blog.vidima.bg/

Блог Екопак
http://blog.ecopack.bg/

Блог Имоти Доверие
http://www.blog.imotidoverie.bg/

Блог на Руал Травел
https://blog.rual-travel.com/

Блог Овъргаз
http://blog.overgas.bg/

Блог на Камакс
https://www.kamax.bg/blog/

Блог на Ремонт Експерт
http://remontexpert.bg/velikdenska-ukrasa-bez-mnogo-usiliya/

Блог на Либхер България
https://blog.liebherr.com/domakinski-uredi/bg/

Блог на Ей Би Си Дизайн енд Комюникейшън
http://blog.abcbg.com/

Още за корпоративните блогове и как максимално да извлечем полза от тях има в тази статия тук.

Мартин Милиев: добрата реклама е като изкуството – вълнува, носи послание и устоява на времето

15267789_10154790606648988_5095791471168961084_n

Има едни хора, които често остават някак невидими в целия маркетинг процес, не са толкова шумни, но са много важни също, за да върви цялата ни комуникация добре. Е, Мартин Милиев е от тях.

Един важен разговор за процесите отвъд най-видимото от маркетинговите комуникации с човек с наистина голяма експертиза и дълъг опит в тези дълбоки води.

Какво правиш през деня, работно?

Ровя из социалните медии – блогове, форуми, Twitter, Instagram, и проверявам кой какво и защо пише за даден бранд, продукт или компания. После обобщавам информацията и наблюденията си за да могат разни други хора да пишат ПР стратегии.

С какво е по-различен Интернет днес от този преди 3 и преди 10 години?

Днес – както бяха писали в Guardian (https://www.theguardian.com/technology/2016/dec/04/google-democracy-truth-internet-search-facebook) наскоро, вече взимаме интернет за даденост. Лично за мен интернет и on demand технологиите и услугите, като Zip Car, са един от основните източници на оптимизъм в съвременния свят.

Не виждам чак такава огромна разлика с интернет от преди 3 години.
10 години – скорост, размер (смарт телефоните), брой потребители и начин на употреба.

Какво казваш на хората, които считат, че Twitter за маркетингови комуникации в България не си заслужава?

Twitter наистина не е платформа подходяща за всеки бранд. Преди да зачеркнат Twitter, първо да проверят какво се случва там, дали някой говори за техния бранд и какво, дали има поле за смислена комуникация, а не просто качване на промо материали и линкове.

Какво е основното, което липсва като знание на маркетинг специалистите, за да действат адекватно онлайн?

Основният проблем, отнасящ се и за офлайн маркетинга (ако въобще през 2016 може да делим маркетинга на офлайн и онлайн), е липсата на навик на ползване на данни и анализи. Често се работи на сляпо или с маркетинг данни със сбъркан дизайн на проучването. Липсват и знания какви са предимствата и недостатъците на различните видове анализи, кога и как да се използват тези анализи.

Кампании, които са наистина „wow!“ за теб?

Когато бях студент, имах късмет да изучвам история на изкуството един семестър. Дефиницията за изкуство, на която се спряхме, беше „Да вълнува, да носи послание и да устоява на времето“. Донякъде разбирането ми за wow кампания попада в тази рамка:

Ясно послание и целева аудитория, качествено изпълнение и елемент на “That was really cool”. Преведено на прост език – да си кажа „ей, това е точно за мен“ или „абе ясно, че не продават на мен, но ако им бях целева аудитория, бих купил“.

Кампании, които не увехват, които и години по-късно продължават да ме вълнуват.

Благодарности на Ники Ванчев за този клип:

Малко хора познават 2Pac в тази му роля:

И за финал:

Добре комуникираните CSR кампании също ме впечатляват, особено когато няма ясна пряка връзка между каузата и бранда (тип производител на храна дарява храна). Бих дал за пример IKEA с осиновяването на кучето (http://www.businessinsider.com/ikea-pet-adoption-2014-7) или „апартаментите“ на сирийците (http://www.adweek.com/adfreak/ikea-built-room-one-its-stores-look-damaged-home-syria-174472) . В България – Lidl и зелената линия е готин пример, Виваком и „Жълти стотинки“.

Не на последно място – малки брандове с адекватно съдържание и поведение в социалните медии. Винаги ми става приятно, когато Бял Щърк ми тоастнат чекирането със страхотния им IPA в Untappd (https://untappd.com/b/white-stork-beer-co-india-pale-ale/1520928).

На къде върви Интернет?

Върви към поредният разлом в историята на човечеството.
Както през 1644 Джон Милтон и британският парламент са се чудили как да се справят с дезинформацията и свободното ѝ циркулиране сред масите, така и човечеството и технологичните гиганти като Google и Facebook ще трябрат да преболедуват сегашното състояние на инфорамцията и съдържанието в интернет.
Ще продъжлаваме да търсим баланс между ползите, рисковете и навлизането в личното пространство на технологиите и данните (http://www.newyorker.com/tech/elements/augmented-urban-reality?mbid=social_twitter, https://www.theguardian.com/technology/2016/nov/22/google-bar-shop-busy-real-time-live-data-black-friday?CMP=twt_gu). Накрая Julian Simon пак ще се окаже прав.

(снимката е от гостуването на Марто в НБУ при моите студенти маркетинг, декември 2016).