време е за е-книги

време е и у нас да се заговори по-активно за електронни четци и за електронни книги. всъщност като за джаджи за таблетите и ирийдърите се говори отдавна. за електронни книги се говори малко, само като погнат някой свободен онлайн ресурс.

яйцето или кокошката? има вече четци, няма достъпни за легално купуване е-книги. всички ги е страх. или се изхвърлят с високи цени. предната година тук беше човек, работил за Майкрософт в Китай – там едва 1% от населението си плащало за легален Уиндоус при цената от 99 долара. обърнали нещата – направили Уиндоус-а 1 долар и 99% от населението вече било с легална операционна система. дано и родните издатели вече посвикнат с мисълта за електронни книги и започнат да издават такива. без да се лакомят.

по света в същото време нещата се движат, отдавна. ето интересни данни от проучване на nielsen

жените харесват повече eReaders, мъжете – таблети:

 

втората графика е още по-интересна

особено впечатляващи са тези 30% на възраст над 55 от последните данни за 2011-та. любопитна съм за сходни данни за България …

писах тук за предимствата на е-книгите пред хартиените
кредит за линка – Лидия

разговор с един Gregg – част 2

Има ли родния бизнес ясна стратегия за онлайн присъствието си, според теб?
Ако трябва да бъда искрен – не. Не и когато става въпрос за цялостна дългосрочна стратегия. Някакви краткосрочни идеи и копиране на популярните за момента практики не означават стратегия. А без стратегия трудно (за да не кажа невъзможно) може да се измерва ефективност. И каквото и да е друго. Стратегията в онлайн активността е недотам, по мои наблюдения, разбрана и осъзната като необходимост в България. Изграждането на стратегия не е особено сложен и отнемащ време процес, но е свързан с желание и готовност за анализиране на сегашните модели, познаване на тенденциите в развитието на уеб и на бизнеса и известна доза гадателски способности, за да се предвижда как би изглеждал уеб светът след, да речем 5 години. Има някакво раздвижване, очевидно сегашните практики започват да не дават резултат, което налага необходимостта от преосмисляне на ситуацията. Затова смятам, че през следващата година, максимум 2, и българският бизнес ще започне да отделя внимание за планиране на присъствието си онлайн. Също такова внимание, каквото отделя за развитие на фирмения продукт. Ех, ама как го казах само… Ей сега приспах (или изгоних) читателите ти :-)

Има ли родни брендове, които се справят добре в Интернет?
Да, и за радост те са все повече. Най-хубавото на Интернет, е че почти липсват твърдо установени правила. Всичко е динамично и гъвкаво, позволява много експерименти. Някои, по-креативни и експериментално настроени, на принципа проба-грешка, други – от грешките на другите. Но има много положителни примери и това е радостно. Много брандове престанаха да живеят в миналото и не само присъстват в Интернет, ами са и активни действащи лица в него.

Много искам, както си говорим за брандове, да посоча като най-най-положителен пример брандът Боян Юруков. Не Боян Юруков като личност (той и като такава заслужава внимание), а като бранд. Персонален бранд. Защото брандовете не са само корпоративни/фирмени. Това е нещото, което липсва на българския бизнес – онези мотивирани, ерудирани и изградили авторитет и влияние личности, които с името си да предизвикват вниманието и интереса на аудиторията. Българският бизнес сякаш не позволява съществуването на такива фигури, той сякаш се опитва да си припише всички постижения на служителите за себе си, без да им отдава публично значимото. А добре развитите и представени персонални брандове са само в полза на фирмата – те изграждат лицето ѝ, повишават доверието в нея и продуктите.

Любим български сайт? За иначе вероятно е Г+?
Трудно бих посочил някой сайт като мой любим, независимо дали той е български или чужд. Има сайтове, които харесвам и такива, които привличат и задържат вниманието ми.

Като български сайт бих посочил сайтовете на Дневник и Капитал – те са сайтовете, които експериментират с уеб. Не дотолкова, колкото би ми се искало, но го правят. Харесвам сайта на Капитал и заради съдържанието му (за съжаление не винаги имам възможност да си купя хартиеното издание). Харесвам и Уикипедия на български – защото опитва да превъзпита българския уеб потребител и да го накара да мисли за нещата неутрално.

От чуждите сайтове отново мога да спомена Уикипедия, но в добавка със сродните ѝ проекти – заради желанието им да запазят знанието свободно и универсално достъпно за всички. (Всъщност Уикипедия на английски и български е на челните 2 места на най-посещаваните от мен сайтове в браузъра ми) Харесвам идеята и реализацията на Empire Avenue. Google+ харесвам заради възможността за бърза комуникация и желанието и готовността на потребителите да се включват в дискусии. Харесвам Quora като извор на знания и ми е чудно как още няма български еквивалент, при положение, че доста шум се вдигна около нея при пускането й.

С какво Web 2.0 промени бизнеса като цяло?
Най-сериозно – Уеб остави всичкия бизнес в миналото, като еволюира в нещо съвсем ново и радикално – уеб 2.0. Уеб на хората, които желаят да споделят, да говорят, да сътрудничат. Хората промениха и преосмислиха начините си за използване на мрежата, започнаха да изкачват несъществуващата тогава Социална стълбица на Форестър. И бяха възнаградени, списание Тайм ги избра за личност на годината през 2006 (под обобщеното име You). Беше немислимо бизнесът да остане в миналото и трябваше също да еволюира до своята версия 2.0 – някои по-бързо, други по-бавно. И да разучава всички нови неща, инструменти и канали, които се появяват, да се разкрива пред света, да стимулира потребителите да общуват, да говорят за тях.

В едно изследване, което правих наското, 58% от потребителите очакват отговор от фирмата, когато те публикуват оплакване/препоръка/съвет или идея за някой продукт. И това число все повече ще се увеличава, защото все повече хора преодоляват “страха” от социалното споделяне.

Сега е моментът да ме спреш, че инак ще започна да разказвам как социален бранд може да се стане само ако бизнесът е готов да стане социален.

Димитър Цонев офлайн – театър и…?
Обичам да гледам театър, харесва ми да виждам режисьорския поглед и актьорската интерпретация върху темите от пиесите. Не гледам всичко, нито чета всичко, което ми попадне, но достатъчно, че да задоволява потребността ми. Не обичам киното, но гледам и филми; случва се дори да ме замъкнат в киносалон. Предпочитам театралния салон, обаче. Въпреки че не мога да ям пуканки и да сърбам шумно кола.

Обичам литературата и отделям много време на четенето. Това увреди очите ми повече, отколкото компютъра. Предпочитам да чета от книгата/вестника, вместо на монитора и когато имам възможност, гледам да го правя. Обичам театъра, дори работих в театър, по-късно и за театрите, но в частния сектор.

Сигурно съм някакъв графоман, знам ли, но обичам да пиша. В повечето случаи са кратки бележки, идеи и мисли, които са ми хрумнали и които не бих искал да забравя. Те не виждат бял свят, защото са написани по класическия начин – с мастило върху листове хартия. Темите са най-различни – например в последно време имам доста нахвърляни бележки, провокирани от филма “Генезис”, но не за филма, а философски размисли за света и огъването на реалността. Шантава работа :-)

Страстен почитател съм на кафето (и на цигарите!, така че сега е моментът да бъда изгорен на клада, да бъда замерян с камъни, да бъда обявен за еретик…) и обичам да му се наслаждавам в добра компания.

Обичам дългите разходки (из природата). Трудно намирам желаещи да ходим някъде извън града, което е странно за мен (какво ли толкова ги задържа в града!?), а и за тях (как ще се разделя с компютъра… все едно съм сраснат с него!). Харесвам и градската джунгла – интересно е да наблюдаваш как хората се адаптират към предизвикателствата на действителността.

Обичам да снимам и когато ми попадне апарат в ръцете се раждат безброй кадри. Някои от които дори стават за гледане. Не обичам, обаче, да съм обект на фотографа и всячески се стремя да избягвам срещата с обектива.

Обичам да чета етикети в супермаркета. Мога да загубя часове в четене на етикети и накрая да не си купя нищо. Това е от странните ми хобита.

Стига ли толкова? Добре, стига.

Какво си пожелаваш?
Някой да прочете всичко това, което казах… толкова е много, че ме съмнява :)

Сериозно, колкото и смахнато да звучи – да продължава да не ми достига времето (обикновено с по един-два часа дневно) – това означава, че се занимавам с интересни и значими за мен неща, не скучая. А скуката е убиец. :-)

Първата част от разговора ни с Димитър Цонев е тук.

Ако ти е любопитно виж и разговорите с други интересни онлайн хора: Борислав Борисов, Борил Богоев, Емил Марков, Денислав Георгиев, Тодор Христов

Димитър Цонев за брандовете онлайн и за скуката като убиец

Димитър Цонев – сигурно всички, занимаващи се с онлайн средата са чували това име и следят Дневника на един Gregg. предполагам малцина са го виждали, което си е чиста формалност. за мен Димитър е от много интересните хора онлайн, човек, който постоянно чете и е в крак с всичко, което се случва. по-точно крачка напред от случващото се. интервюто с него се получи дългичко, затова уводът е кратък. текстът си заслужава. a must read. enjoy.

Помниш ли първия път, когато беше онлайн? Кога и къде беше това? Какво гледа/браузва?
О, очертава се да си говорим дълго. Преди време, провокиран от Борислав, споделих някои детайли за това как е преминало детството ми. Там разказах за сблъскването ми с компютрите. А за онлайн… разбира се, че помня, толкова е шантаво (от днешна гледна точка), че няма как да го забравя. Ще ти разкажа… но ще започна с малко предистория. Вече имах свой компютър, на който основно играех игри. Бяхме се насъбрали една група хлапета със сходни интереси и играещи едни и същи игри. Тогава от някъде се появи кабел за връзка между два компютъра. COM-COM. Това беше първата мрежа, която съм изграждал. Така играехме игри. По-късно кабелът беше заменен с LPT-LPT, защото тогавашните игри еволюираха и спряха да позволяват по-бавната връзка между 2 COM порта. Прекарвали сме по цели нощи, играейки един срещу друг; няма да споменавам на какво мясаше компютъра ми по онова време от разнасяне. По-късно от някъде, вече не помня как, се сдобих с модем. Дебнех родителите ми да отсъстват, за да набирам местен BBS. Не ми беше интересно съдържанието му, интересно ми беше възможността да го правя. Ако това може да се нарече “онлайн”, това ми е началото. Годината е 94-95 г, по мои изчисления.

Уеб дойде по-късно, за да замени ровенето в BBS. Отново “нелегално” и тайно от родителите, дебнех да ги няма, за да ползвам телефона за достъп. Плащах си достъпа с джобните пари. Първият ми ясен спомен е Yahoo!. Сега като се замислям, явно съм попаднал на него на Хелоуин, защото едното О беше голяма зловеща тиква и тя ми направи впечатление. Харесвах как е подредена информацията, как всичко е на едно място и подредено. Направих си поща там (още я имам, но в последно време е като аптека, та съм я занемарил).

Как онлайн пространството се намести по-трайно в живота ти?
Беше логичното продължение на престоя ми по BBS-и. Първоначално достъпът до Интернет беше скъп, заемаше се телефонната линия. Това налагаше по-рядкото му достъпване, само планувано и за определено време (често само нощем). Използвах го, за да чета френски вестници и сайтове, за да имам допир до езика. Уеб увлича. По-трайно се намести, когато нашите прежалиха телефона (който така или иначе вече даваше заето и никой не можеше да се свърже с тях; тогава нямаше GSM, още ходеха динозаври по земята и редовно се заплитаха в жиците на БТК, та връзката прекъсваше постоянно) и започнаха да те да дават пари за Интернет, защото виждаха какво правя. Единственото притеснени бяха за очите ми.

По колко време си онлайн? Какво правиш най-често?
На пръв поглед хората, които не ме познават, но по един или друг начин се сблъскват с онлайн присъствието ми (на различни места, а някои – на повече от 2-3), остават с впечатлението, че съм някакъв едва ли не роботизиран хуманоид, пристрастен към кафето и онлайн присъствието, който кисне пред компютъра 24/7. Това съвсем не е така. Старая се (и обикновено успявам) да имам и друг, офлайн живот. Имам много и все различни интереси и не се лишавам от тях в полза на Интернет. Средно между 6 и 10 часа дневно+нощно. Средно. Случва се да е повече, историята помни и по-малко. Наличието на интернет навсякъде около мен, обаче, създава погрешна представа, че всъщност непрекъснато съм пред компютъра и следя за случващото се.

Основно времето ми онлайн преминава в уеб, пред браузъра. Пред браузърите, ако трябва да съм точен. Един не ми стига, ползвам по няколко едновременно, различни, с много отворени табове.

Много голяма част от времето прекарвам в блога си. Пълно е с чернови, които или очакват дописване, или преглеждане, или някакво друго побутване, за да могат да станат годни за публикуване. Това рядко се случва, но писането им ми помага да си затвърдя мнението по темата и да избистри картината, защото нищо не се случва само за себе си.

Може би също толкова време отделям на едно непублично и затворено уики, на което съм единственият потребител. В него са бележките ми, свързани с наблюденията ми като уеб стратег и анализатор, изворите ми на информация, препратки към изследвания, необработени данни за различни изследвания и проучвания…

Ще ми се да кажа, че отделям време на Уикипедия, но в последно време дейността ми там е занижена (за да не кажа сведена до нула, тъй като се случва да редактирам някоя грешка, да премахна спам или да вандализъм по страниците). Всъщност непряко допринасям за Уикипедия – подпомагам софтуера, който я задвижва, като допринасям за неговата интернационализация и локализация. Това важи и за още няколко уикита, в които съм регистриран и участвам.

Чета много блогове; когато и да отворя четеца си, има купища нови неща за четене. Не всичко е интересно, но имам изградения навик да филтрирам публикациите, написани да привличат посетители, за да продават реклама (някои от блоговете, които чета се издържат по този начин и ги оправдавам). Много често се въздържам от коментар, противно на всички съвети и препоръки за успешно изграждане на онлайн репутацията. Предпочитам, често, да не кажа нищо, отколкото да кажа само едно “браво, много яка статия!”. Има блогове и сайтове, в които коментирам изключително рядко – това са тези, които се четат и в които коментират много хора.

Присъствието ми и активността ми в социалните мрежи също отнема немалка част от времето и вниманието ми – харесва ми да общувам с непознати (Особено сега, в Google+ над 80% от хората, които следвам, са ми непознати и интересни).

Електронните ми пощи са заринати с писма (малка част от които са разни бюлетини, за които съм се абонирал). Получавам много оповестявания за дискусии на местата, на които все пак съм коментирал. Те изискват повече време, особено ако знам, че сайтът не поддържа диалог в нишки. Поставил съм си ограничение за времето, което да прекарвам в кутията, което налага поставянето на приоритети на кореспонденцията. Често се случва да реагирам на някое писмо със закъснение (но винаги по-малко от 7 дни), защото съм преценил, че бързият отговор не е от значение.

Заради географската ни отдалеченост, използвам няколко IM клиента, за да общувам с голям брой познати (и бизнесите им/за които работят). Така успявам да се сдобивам с вътрешна информация преди да бъде публикувана официално. Доказал съм им, че мога да си държа езика зад събите и това ми дава възможността да съм сред първите им потребители или early adopters.

Има ли родния бизнес ясна стратегия за онлайн присъствието си, според теб?

<оказа се, че новата тема не може да понесе този дълъг пост, затова интервюто ще продължи в част 2>

Google+ месец и нещо по-късно

този пост е вдъхновен от уникалното любовно обяснение, което Димитър Цонев преди малко направи достояние на света чрез блога си – закачка с Google+

месец и нещо откакто съм там и забелязвам няколко тенденции:

  • спецовете много говорят за G+ (вероятно защото е модерно, ето и аз говоря);
  • в началото всички ранни птици се настаниха там в рамките на седмица и нещата се кротнаха и бумът утихна;
  • все още родното онлайн население е масово във фб;
  • G+ се населява основно от мъже;
  • вероятно горното прави G+ да има по-целенасочени и по-малко блудкави постове, статуси;
  • G+ е уникален, защото благодарение на Google знае вече много за теб, за мен, за всеки – имаш поща в gmail, имаш календар,  RSS четец, албуми готови, блог вероятно и още и още, е, вече всичко ти е на куп и Големият брат следи за всичко да ти е на едно място, да не се налага да излизаш много-много; макар да звучи страшничко на мен това ми харесва;
  • повечето хора, които още не са мигрирали напълно намират G+ за сух и скучноват;
  • на мен за момента не ми харесва факта, че не ми признава FF, а иска Хром;
  • странно разпределила съм към 120 приятеля по кръгчетата си, а мен са ме разпределили в близо 500 кръгчета …
  • добрата новина е, че fb вече не е всичко, има силна алтернатива с голям потенциал, да видим G+ как ще оправдае високите очаквания на хората.

е, G+ продължава, търпеливо го следваме и да видим още как ще ни изненада :)

как се развива българския уеб бизнес?

“Развива се добре. Имаме периоди на по-динамично развитие, както и на не толкова динамично. Като цяло следваме световните тенденции, но имаме и свои специфики. Интересно е при всички случаи. Важно е да се каже, че освен динамичното си развитие родният уеб бизнес е от позитивните примери за бизнес въобще с това, че до голяма степен е в светлия сектор, честен е, повечето фирми, освен че се конкурират, и си помагат, което не е често срещано в бизнеса въобще. Имаме две силни браншови организации, работещи и доста активни – IAB (Интерактив Асошиейшън България) и БУА (Българската уеб асоциация), което също говори за това, че браншът е силен и мотивиран да върви напред.”

част от интервю с мен за M3 College Summer Challenge. цялото интервю е тук

корпоративните сайтове и електронните магазини са най-живите

в последните около 6 месеца-година много корпоративни сайтове, които бяха позабравени, непипвани от доста време, поне от 3-4-5 години намериха свои нови дрехи, обновиха не само дизайна си, но и цялостно се актуализираха, модернизираха и ето ги, по традиция в най-горещата категория в БГ Сайт 2011 – корпоративен сайт

електронните магазини, от своя страна, също се раздвижиха доста, много от тях бяха разработени преди година-две, но намират реално ръста си нагоре в продажбите в последната една година. това важи още повече за сайтовете за групово пазаруване, които никнат всеки ден по няколко. закономерно втората по интерес категория в БГ Сайт 2011 е електронен магазин

регистрацията още тече тук на www.bgsite.org и очаква на-добрите и живи сайтове да се включат още сега

вече имаме стардарти и за нестандартната онлайн реклама

новината на деня е, че вече имаме правила, стандарти и за нестандартната реклама онлайн у нас. те са утвърдени от двете браншови организации – IAB България и БУА. разбира се – с препоръчителен характер са, но е важно, че ги има и са релевантни за родната дигитална индустрия

започнаха се дискусии, основно от хора, които не са работили по тези стандарти и не са членове на IAB или БУА, относно спазването и въобще смисъла на стандартите

редно е да се каже, че по тези стандарти се работи близо 9 месеца, от екип от около 25 души-експерти от водещите онлайн медийни групи, уеб агенции и доставчици на услуги в областта на онлайн маркетинга, под ръководството на Иван Иванчев, чиято бе и инициативата за тази акция, адмирации за което

стандартите са важни не само защото е добре да ги има просто така. те са важни защото:

  • правят работата на всички замесени в дигиталната индустрия по-лека и ясна;
  • спестяват средства на клиентите-рекламодатели;
  • консолидират индустрията, а както знаем – обединението прави силата.

публикуваните стандарти – тук