Бойчо Попов за журналистиката и онлайн журналистиката

журналистиката /ни, в частност/ е в безпътица като цяло. медиите силно страдат от финансовата ситуация и често изпадат в зависимости, които лишават пишещите от най-ценното за един журналист – свободата на словото

насреща се задава и новата журналистика – онлайн журналистиката, която върви наред с блогърството и активното онлайн присъствие. за нея си говорим с Бойо, от хората, отдадени на онлайн писането, журналист в Investor.bg, един много симпатичен и всеотдаен, влюбен в работата си млад човек

Кое е по-специфичното на онлайн журналистиката, според теб?
Онлайн журналистиката, или, както мнозина я наричат просто – новата журналистика, по един качествено нов начин променя изцяло еднопосочния принцип на комуникация „от един към много” в многопосочен „от много към много”. Характерно за нея е пълноценното ползване на хипертекст и мултимедия, което е невъзможно например за печатната журналистика. Най-типичният представител на онлайн журналистиката е блогът. В този личен онлайн дневник публикуващият (журналистът от новата ера) всеки може да е автор, редактор, издател и потребител едновременно.

Други канали за онлайн журналистиката са форумите и чатове и по-специално тези, които представят онлайн версия на официални медии.

И един трети вид онлайн медия са интернет радиата и подкастовете.

Според мен днес основни доставчици на новините като такива са електронните медии (радио, телевизия, интернет медии), докато за печатните остава да „добавят стойност“ към тях. А особена сила придава възможостта за интерактивност. Така например в реално време редакторите на сайтовете за новини могат да преценяват коя новина е повече или по-малко интересна за аудиторията (според броя прочитания), за да я лансират или да я заменят с друга новина от друга тематика.

Къде е родната онлайн журналистика?
Българската онлайн журналистика е доста по-близко до западната онлайн журналистика, отколкото това се случва при традиционните медии. Причината е, че дигиталната среда се развива с много по-бързи темпове и който залага на нея, просто е длъжен да следва последните трендове, за да не изпадне от състезанието.

Интересното е, онлайн журналистите се радват на по-силно доверие сред гражданското общество. Примери за това са например блоговете на Иво Инджев, Иван Бедров, Асен Генов, а и не само те. Някои сайтове, като този на офроуд дружеството, се превърнаха в основен източник на информация по време на протестите на екозащитниците, защото според самите протестиращи темата не се отразяваше обективно в конвенционалните медии. А самите блогъри и някои сайтове, сред които и новинарският Dnes.bg,допринасяха за пълноценното отразяване на случващото се чрез онлайн стрийминг. В този смисъл съвременните технологии правят отразяването на случващото се около нас доста по-лесно, и то в реално време.

А родната журналистика въобще?
За българската журналистика настъпи наистина трудно време. Днес много мои колеги ги е срам да си признаят, че са журналисти. И фактът е, че конвенционалните медии се превърнаха в маши за водене на корпоративни войни. А журналистите в тях се превърнаха в просто слуги, което е тъжно, защото в тази професия накрая остава само името.

Традиционните медии днес все по-често губят битката за доверието на своите читатели и зрители. И това става на няколко фронта – по отношение на задълбочените материали, анализи и разкрития и дори що се отнася до чистото отразяване на случващото се. Да вземем за пример една тъжна тема – атентатът в Сарафово. След станалото веднага има очакване, особено към телевизиите, и преди всичко към държавната телевизия, да прекъсне програмата си и да започне диалог с аудиторията за това, което се е случило. Това не се случи обаче, както не се случи и при земетресението в Перник. Ние очаквахме веднага извънредни студия, в които да може заедно с обществото да започне да се обсъжда тази трагедия, защото самото общество има нужда от това. И точно тук традиционните медии показват дефицит, защото винаги са изпреварвани от онлайн медиите и, разбира се, социалните мрежи.

Има ли силна конкуренция, когато говорим за сериозни български онлайн медии?
Не, и тук, както и при традиционните медии сериозна конкуренция няма. Има само няколко онлайн медии, които предоставят истинска сериозна журналистика – сайтовете от групата на Инвестор.бг, на Икономедиа, Нетинфо и… блогърите.

Най-вълнуващата случка, която те е спохождала в професионален план?
Тъй като съм икономически журналист, в моите ресори особено вълнение едва ли има. Вълнуващо за мен е това, че съм влюбен в работата си, както и в сегашното си амплоа. Няма нищо по-хубаво от това да си харесваш работата и да влизаш с кеф в редакцията всяка сутрин.

Конкретно на въпроса – най-вълнуващо досега беше двуседмичният ми престой в редакцията на BusinessWeek в Манхатън, Ню Йорк. Като част от редакторския екип на българското издание имах възможност за две седмици да се запозная с начина на работа на американските журналисти и бях, меко казано, впечатлен. Но онова, което ме впечатли най-много – в САЩ залагат на пълно разделяне на журналисти от търговци, за да се гарантира пълната независимост на медията – нещо, което в България се прилага от твърде малко медии.

В кой сайт си мечтаеш да излезе твой материал?
Мои германски колеги понякога се допитват до мен по отношение на случващото се в България и на Балканите и използват мои цитати в статиите си. Така мнението ми се е повявало в Spiegel, Handelsblatt иStern.Но бих се радвал мои материали да бъдат цитирани или препечатани в реномирани англоезични или немскоезични сайтове.

Какво си пожелаваш?
В професионален план си пожелавам работата ми да продължава да ми доставя такова удоволствие. А в личен план бих искал да създам семейство и да отгледам свои деца.

благодаря ти, Бойо, за интервюто! и успех!
в началото на годината дадох интервю на Бойчо за Investor.bg – тук

още интересни личности от родния Интернет: Ана Динкова, Никола Балов, Майк Рам, Емо Марков

от архивите – трета версия

това е страничката “about” от третата версия на личния ми сайт, дата 2002-ра година:

“е, ще се върна за малко на Allan. Чета в предишната версия на сайта. Та този сайт е онлайн от 13 февруари 1999 – леле коооолко отдавна. Оргиналното място бе http://web.dir.bg/smiling … но по едно време /през 2001-ва/ Dir-a затриха половината български уеб и барабар с това и моя скромен личен сайт … не че е голяма загуба, но не можах да си купя същия домейн
добре че Hit.bg все още предлагат качествен /най-добрия в .bg/ free хост :)

та преди този сайт бе като един пъзел, пъзела на живота … сега доста се е променил, вероятно към лошо

защо го направих навремето – две причини
а/ защото Allan ми подари една нашумяла навремето книжка – Creating killer web sites, с автор David Siegel
б/ защото след като някаква бета версия на този сайт бе готова видях Panopticon. По това далееечно праисторическо време, когато уеб дизайнът не беше още занаят, той се хостваше на това далечно и дълго за исписване място – http://www.geocities.com/SoHo/Square/6980/ – такива бяха времената, нямаше free хост от Hit.bg :))) а сега е тук – http://panopticon.hit.bg а от август 2002 и тук http://panopticon.dir.bg, поради разбираеми причини, за хората, познаващи автора му … :Р

защо го правя сега?
може би от скука, защото имам малко време и приятно питие :), не – истината е, че ми е забавно :)
а ти защо четеш?!”

писах и за илюстрацията на тази страничка – тук

и за да има реален смисъл от този пост не мога да се сдържа да не цитирам малко класика, авторът е велик и всички, които го познават ще го разпознаят в думите му:

” Междувременно вярвайте на всичко, което ви казват, включително и на очевидни разминавания с това, което вашите възприятия определят като факти. В крайна сметка това са само гледни точки и тяхното използване/възприемане/разбиране/приемане, не би трябвало да бъде опасно за вас, вашите близки или хората, които не познавате и може би не бихте искали да познавате. А ако е опасно, то погледнете отвъд конкретните последствия и се опитайте да извлечете полза, под една или друга форма. Дефинирането на полза, оставяме изцяло на вашия избор, но препоръчваме да се придържате към някои общоприети норми за просперитет, граждански ценности и любов към животните. В случай че не можете да дефинирате полза, приемете че тя е част от Огромен Замисъл, чиито измерения ви убягват. Все пак, колкото и огромен да е замисъла, не препускайте всяка възможност да се оплачете от таксиметровия шофьор, който ви е отказал курс Попа-Редута, аргументирайки се с “отиди при колегата” и извръшане на главата в посока, обратна на осигуряващата видимост към вашите очи. Ако изпитате колебание или си помислите че оплакването е акт на егоцентричност, помислете си за всички онези любезни шофьори, които ви качват и дори понякога слушат White Rabbit на Jefferson Airplane [istina vi kazvam – onzi den mi se slu4i]. помислте си че го правите за тях!”

Do you CEE 2011 Gemius report – любопитно

ако се интересувате от дигитален маркетинг и развитието на онлайн средата за CEE вероятно този доклад ще ви е интересен; проучването е на Gemius, по поръчка на IAB Europe

най-интересното за нас е събрано в тази картинка

предупреждавам, че част от данните за България са силно дискутируеми

можете да свалите проучването от тук

 

100 маркетинг истории за теб

ако се интересуваш от маркетинг вероятно тази книга вече ти е попадала, макар да е само от около месец факт

100 български маркетинг приказки в лек стил ще те въведе в много практически аспекти от бизнеса у нас днес, вероятно ще те вдъхнови, насочи или образова

цели 100 си е много, така че има четива и за начинаещи маркетолози и за тези, които отдавна са в бранша, но имат нужда от различен поглед, а също просто за предприемачи или мениджъри – може да ти е от полза

книгата е дело на популярните блогъри Стефан Русев, Поли Козарова, Димитър Николов и Тихомир Петров и е издадена с професионалната помощ на писателя Тихомир Димитров

разпространява се безплатно. можеш да си изтеглиш 100 български маркетинг приказки от тук още сега