#TheNextBigThing 2014

imagesначалото на годината винаги започваме с планове и мислене “кое ли ще е новото голямо нещо за тази година?”. е, реших да споделя скромните си наблюдения за новото в онлайн, което вероятно ще дойде, ще се случи тук при нас в идните 12 месеца. погледнах какво казват и други експерти, разбира се (Юлиан Влахов от Unicredit Bulbank)

more mobile. ясно е като бял ден. не само децата, младите хора, а и силно уплътняване сред 30+ и 40+. това означава задължително бизнесът да се замисли за своето мобилно присъствие (отзивчив дизайн, мобилни версии, приложения).

more personal. тъй като ще използваме все повече онлайн през mobile ще е нужно всичко да е много по-лично. големият успех на социалните мрежи идва именно от там. не е сложно, но изисква да се помисли на ново ниво. и да се направи. ще се случва при успешните брендове.

more blogging and more social. това ще са каналите. основните. всичко друго минава в периферия. защото именно те са лични, бързи, навсякъде с нас. който не го е разбрал изостава не с една, а с много крачки. разбира се, използването им, дори да изглежда лесно, си има тънкости.

less details. flat дизайнът рулира. това е новата мантра. вероятно на повечето традиционно мислещи (разбирай консервативни) бизнеси това ще им дойде в повече и ще го подминат с пренебрежение. а не бива. малкото е новото много. и за цвят и за детайл в дизайна. двиузмерно, плоско, лесно разпознаваемо, въздействащо.

less time. в надпреварата за мниманието времето, което потребителите ще отделят на отделните брендове ще е все по-малко. и всяка класическа (разбирай добре останувена, но демоде) комуникация ще е все по-неуспешна и неефективна.

less bulk. не бива да губим времето на хората, а и нашето време и ресурси за неефективни комуникации и с ниско ROI канали. оптимизация. оптимизация. оптимизация.

май това е. каня и Ками и Денис и Ади да се включат и да споделят своите очаквания за 2014-та. хайде да видим :)

три пъти ура за Синди и Ани

IMG_5094Синди и Ани са прекрасни млади момичета, които учат в НБУ. в последните месеци разработиха общ блог, посветен на протестите у нас, който списват на български и английски език – http://pressk1dz.wordpress.com/. тук си говорим за тази им идея и нещата около нея :)

Кое беше най-трудното в работата по този блог?

Синди: Чистотата на постовете може би. Идеята да се напише един материал, който да засегне определена тема, но без да обиди някого е трудно. Дори в най-добрите си намерения вероятно не сме спазили тази „чистота“ и срещнахме негативни отзиви именно в тази насока. Трудното се оказа и преодоляването на един инициален страх да защитим написаното и мнението си в онлайн пространството, когато стоим анонимни. Но всеки страх и съмнение е преодолим. С опит и старание разбира се.
Ани: Най-трудно ни беше да останем безпристрастни и анонимни, като се стараем в същото време да се придържаме към една тематика, а именно – протестите, или по-точно – студентските протести. Темата е обширна и все пак някак си искахме да не останем само в полето на събитията тук и сега, а да преминем и отвъд тази граница, като покажем подобни тенденции в исторически план, както и актуални такива отвъд нашата държава. В същото време, ние оставаме анонимни. Някой би си помислил, че ние сме част от Ранобудните студенти. Но – о, изненада – ние не сме. Това, някак също ни даваше от една страна свобода, а от друга – ограничение на това как, какво и защо точно това бихме отразили. Мисля обаче, че успешно се справихме с тези трудности.

С какво искате да се занимавате в бъдеще?

Синди: Искам да пиша. Искам журналистическото и искам фикционалното в едно. Хибрид може би, на една разказвателна журналистика. С химикал в ръка или лаптоп пред мен, бъдещето ми е в думите.
Ани: Мечтата ми е да съм журналист. Искам да се занимавам с репортерство, телевизионна журналистика или да се насоча към новите видове журналистика, свързани с развитието на съвременните технологии. Да намирам първа новините. Знаете, че това не е лесно днес, когато всичко веднага се поства в мрежата. Трябва да имаш каналите, знанието и търпението да откриваш пръв събитията и съответно да ги отразяваш преди другите.

А как ще продължи да съществува този блог http://pressk1dz.wordpress.com/?

Синди: С истории, инспирирани от впечатления, от събития и всякакви творчески и художествени евенти – надявам се! По-колоритен и по-обширен като тематика. Надявам се на един прогрес и еволюция на този първоначално университетски проект. Времето разбира се ще покаже, но бъдеще има!
Ани: Бъдещето на блога все още е неясто и размито за самите нас. Аз мисля, че той има потенциала да прерастне в нещо по-голямо, след като вече сме махнали маските на анонимността и обвързаността на самия блог с университета. Ние имаме желание. Това е важното. Другото ще го покаже времето.

А вашите лични блогове?

Синди: https://cindyvaskova.wordpress.com/ – свят на фикция, всичко от хорър до научна фантастика, драма, съспенс и още, както рецензии и книги. Блогът е активен вече трета година и е една прекрасна част от свободното ми време, както и много специално място, на което развивам и обогатявам едно хоби, една страст.
Ани: Моят личен блог е сравнително нов. Аз съм новоизлюпен блогър, така да се каже. В него аз не целя постигане на голяма аудитория. Той е литературно насочен и там аз поствам мои лични творби, които в никакъв случай нямат претенцията за голяма художествена стойност. Аз пиша за развлечение, а блогът ми дава възможността да споделя мислите си с другите.
http://aswonderland.blogspot.com

Ана Стоицев, студент Масови комуникации, трета година, НБУ
Синди Васкова, студент Масови комуникации, трета година, НБУ

успех, момичета!

5 съвета за финансовата страна на маркетинга

Едно от най-големите предизвикателства в работата на маркетинг специалистите в последните години е да жонглират успешно със задачите си в условията на финансова стагнация и намалени бюджети. Да, ако само до преди 5-6 години се даваха нормални бюджети, днес те почти навсякъде са намалени с 20 до 50 %. А очакванията за постигнати резултати не са променени. Това изисква нови, специфични умения у маркетинг хората. За щастие има изход. Ето няколко златни правила в тази посока.

Евтиното е скъпо.
Старата максима все още е в сила – евтиното в повечето случаи излиза скъпо. Една често срещана грешка е да се подлъжем и да предпочетем нещо евтино, което после да съжалим, че сме избрали. Или качеството няма да е това, което сме мислили, или сроковете за доставка ще са прекалено дълги или съчетание от двете. Трябва да сме наясно и да проверяваме и договаряме добре, ако решим все пак да предпочетем евтино решение.

Нулев бюджет няма.
Няма как нещо да струва нищо. Дори само времето, което отдаваме, за да го измислим, сътворим струва пари. Да, в днешния свят има много безплатни неща – от електронна поща, през безплатни или доста евтини телефонни разговори, но ако се замислим – те отново са свързани с разходи. Сериозен бизнес няма как да се маркетира с нулев бюджет.

Онлайн инструменти на макс.
Интернет пространството дава необятни възможности. И не, тук не говорим само за социалните мрежи, които разбира се, след корпоративния сайт са най-важните. Доброто им познаване и умела употреба могат да позволят оптимизиране на маркетинг бюджетите, от една страна, а от друга – да позиционират фирмата като модерна, водеща, напредничева и високотехнологична.

Смятай отново и отново.
Най-важното условие за успешното справяне с бюджета за маркетинг цели е смятането. И без него не може да се мине. Доброто планиране, търсенето на оптимални възможности, прекалкулирането ще доведе неизменно до по-добри и във финансово отношение резултати. Така всички ще са доволни.

Креативни решения дебнат отвсякъде.
Добри резултати, все пак, могат да се постигат и с по-лимитирани бюджети. Не само защото условията го налагат. Условието е – малко повече мисъл, креативни решения и готовност за поемане на риск. Понякога нещо дребно, но хитро, в позитивен контекст, забавно, полезно, красиво, изпълнено със смисъл може да провокира силна реакция, споделяне, радост и да доведе до дълготрайни ефекти. За вдъхновение може да се обърнем отново към Интернет – безкраен извор на идеи.

Ясно ни е вече – това не е криза, това са новите условия, в които ще работим. Старите времена няма да се завърнат и всички ние малко или много трябва да се научим да действаме с повече мисъл, калкулации в рамките на лимитирани бюджети. И така да сме успешни.

Тестът е част от книгата 101 маркетинг приказки – свалете безплатно от тук.

свали ли си вече 101 маркетинг приказки. хайде.

1525646_10202262698520714_1788714619_nнаскоро Поли Козарова ме покани да напиша текст по повод 5-тата годиншина на блога й http://www.marketingburkan.com/

направих го с удоволствие. не само заради прекрасната Поли и велоколапната компания съавтори, а защото вярвам, че споделеното знание е истински ценното знание. и ако не се сподели всяко знание остава някак неживо.

искрени комплименти за цялата звездна компания съавтори – маркетинг гурута на днешна България

книгата се сваля безплатно тук – http://marketingprikazki.bg/, а скоро ще публикувам и своя текст

1512658_10202924051691935_1044198384_n

 

Антон Радев за дизайнът и взаимодействието

anton_radev

искам да разкажа за една книга, появила се в края на 2013-та година. темата е дизайн и взаимодействие. автор – Антон Радев, човек с дългогодишен опит в областта на дизайна

Къде е дизайнът и взаимодействието у нас днес?

Въпреки че, България е 30 години назад в човешко-ориентираните технологични дисциплини и реално погледнато тук не са се развили никакви бизнес традиции и учение, постепенно обществото в IT индустрията внася методи на работа и принципи. Голям процент от тези знания идват благодарение на чужди фирми, които отварят клонове тук и назначават екипи, които в процес на работа прилагат модели на поведение и работни програми. Специално програмирането на продуктите изключително напредна и в страната ни има голямо количество високо компетентни софтуерни специалисти. Това налага комуникация и екипна работа с различни екипи, което обогатява специалистите от различни области. Визуалният дизайн като цяло е също на много високо ниво. Взаимодействието обаче липсва – взаимодействието между визуалния и функционалния дизайн, грижата за потребителите и взаимодействието им със технологичните проекти и бизнес услугите. Бързите проекти, целящи бързи продажби и доходи, са враг номер едно на бизнеса не само у нас. Проблемът обаче не произлиза само от класическия подход “ориентиран към печалбата бизнес”. Инвестициите и бюджетите тук са малки. Все още не съм срещал или чувал за фирма у нас, която в своя дизайнерски отдел има налични специалисти едновременно по компютърна ергономия, типография, етнография, социология, интерфейсен дизайн, графичен дизайн и когнитивна психология. Трудно вероятно читателят възприема и двата термина “когнитивна психология” и “дизайн” съчетани в едно изречение.

Дали образованието дава достатъчно на желаещите или повече е самобитния талант и саморазвитието?

Ако един студент в България завърши последователно или паралелно икономическа специалност, информатика, художествена специалност и психология, то той ще е учил по дисциплините, които учат например в Stanford “Human-Computer Interactions”. Давам този пример не заради качеството на обучение, а заради обхватността. Аз лично два пъти започвах висшето си образование. И двата пъти го прекъснах. Не ме привличат много специалности в нашите университети. В същото време обаче инвестирам много енергия да съм максимално в крак с практиките по света и дори да развивам свои принципи и философия. На практика всички колеги, с които работя и съм работил в миналото, са развили
своите умения самостоятелно извън образованието си. Работя с изумителен системен архитект, който е учил и все още не е завършил икономика. Познавам трудно заменими програмисти, които са учили
художиствени специалности. Упоритостта и мотивацията прави специалистите в България изключителни.

Осъзнава ли бизнеса ролята на дизайна?

Неприятен въпрос. В книгата ми не всичко е приказно и позитивно. Написах една специална част, озаглавена “Личността на фирмата и нейното страдание”. В нея засягам буквално симптоми и неврози. Фирмите не съществуват реално в нашия свят. Те са само юридическо понятие. Всяка фирма е съвкупност от хора, а те всички носят своя емоционален и интелектуален капацитет. Всяка фирма е една голяма каша от общия сбор на цялата емоционалност, знания и поведение на хората в нея, особено
на лицата от горните етажи. При фирмите поговорката “какъвто бащата, такъв и сина”, спокойно може да се перифразира на “Каквито мениджърите, такива и продуктите”. Фирмите не осъзнават себе си като
една обща база от възпитание, поведение, цели, ценности, знания. Първо трябва да осъзнаят това, преди да тръгнат да осъзнават дизайна например. Но за да отговоря на въпроса, бих казал лаконично “не”.

За кого е книгата? Кои са нейните читатели?

Може би се тълкува общо, че книгата е за дизайнери, но това далеч не е само така. Ръководителите на екипи, мениджърите от всички нива и собствениците на фирми са тези от нас, които имат нужда да се огледат и да помислят защо в точно тази секунда по света се правят хиляди проекти, но през следващите години ще чуем два или три от тях. Къде отива това огромното количество труд и финанси? Това не е някаква изненада, която трябва да прочетете сами в книгата. Целият труд отива по дяволите, а похарчените милиарди суми просто сменят собствениците си. Фирми се отварят и затварят всеки ден, а безброй проекти потъват в забрава. Маркетинг специалистите също трябва да прочетат книгата, защото те трябва да приемат идеята, че маркетинга е само една малка част от общото преживяване, което потребителите имат за бранда. Темите за директното преживяване в маркетинг кампаниите и индиректното преживяване в рекламата ще им бъдат интересни, както и главата “Определяне на потребителските нужди”. Книгата е за всички хора, които искат да видят малко отвъд себе си. Консултантите по ползваемост също имат голяма нужда от това четиво с обширни теми, особено главите “Ползваемостта във всички етапите от дизайна на продуктите” и “Ползваемостта отвъд практиките за ползваемост”.

Какво пожелаваш на хората у нас, занимаващи се с дизайн?

Да не спират да се развиват никога, да не забравят особената значимост на професията си, да дават всичко от себе си и работата им винаги да помага на бизнеса и на обществото. Да берат плодовете на своя труд и да виждат истински резултати, промяна и посока.

още за книгата на Антон – в интервю за блога на ABC Design