Три пъти Ура! за Vratsa Software School

IMG_6286

Научих за Емилиян Кадийски и Теодор Костадинов от тази статия в Капитал. И разбира се – прииска ми се да се запозная с тези великолепни хора и да им стисна ръката за всичко, което правят.

Емо и Теди са от Враца и са се заели с не леката задача да покажат, че ИТ, програмиране, уеб са хубав път за младите във Враца. И че този град, макар и с най-драстично намаляло население през 2014-та, до около 40 000 души, е много хубав за живеене. Мечтата им е да привлекат по-големи фирми и отделни програмисти да живеят и да се развиват именно във Враца.

Vratsa Software School организират безплатно обучение на ученици по програмиране. Общината им е отпуснала чудна зала, за която са спечелили финансиране за обравеждането й в наистина доста модерен център за обучение по ИТ. Само дето много малка част от учениците във Враца знаят за това и наистина имат желание да се захванат да учат.

От 6-ти юли Емо и Теди стартират 6 седмичен курс по развитие на бизнес идеи за ученици. 6 седмици по 6 часа. Подробностите са тук, а все още има места за още желаещи, така че към всички от този красив град и околностите – хайде, възползвайте се! Наистина това може да промени много във вашия живот!

IMG_6290

А ние с Емил А. Георгиев вчера гостувахме и изнесохме лекции за предизвикателствата на предприемачеството и за авторските права и идеите, под нашата обиколка из страната с #LIBE и срещнахме 20-тина будни, мислещи, оптимистично и предприемачески настроени младежи. Май всички си тръгнахме една идея по-обнадеждени за бъдещето и с много желание за действие тук и сега.

IMG_6312

 

Ето ги Емо, Теди и Емо след лекцията, направихме малка разходка до чудния Врачански балкан и Хижата над града.IMG_6287

Кой ще промени света? Ти!

Отново браво за Емо и Теди и http://school.vratsasoftware.com!

12 wow примера за брандове в топ тренда на деня – #lovewins

1

 

2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12А вашият бранд къде и как е днес? При хората ли е?

#brave #lovewins #равенство #смелост

 

Онлайн бизнес за майки – покана за семинар

10428450_970526372982079_8650505367700087926_n

В годините бизнесът и отглеждането на деца вървяха заедно. Ще споделя своя опит, ще разкажа и за етапите, през които минава един уеб проект, възможностите за маркетиране онлайн, съчетаването на предприемачеството и родителството на семинара в Серендипити този четвъртък – Бизнес мама.

Каня ви, майчета!

Три пъти Ура! за Стоян Георгиев и Goodlife

11289722_10153316993422141_1947604810_n

След толкова много уеб проекти как стигна до Goodlife.bg?
Лесно, но пътуването беше дълго. Goodlife се роди най-вече благодарение на небцата и интересите ни, на мен и на съпругата ми.

Всичко започна един ден преди около три години. Бяхме си купили фотоапарат, който снимаше видео, а много искахме да направим в Уебкафе нещо свързано с готвене.
Опитахме с външни автори, но ни се искаше да участваме повече в процесите и решихме да опитаме да снимаме видео рецепти сами.
Десита готвеше, аз се правех на оператор.:)
Направихме няколко рецепти и ги публикувахме в уебкафе, изненадващо за нас към тях имаше приличен интерес. Но за нас по-интересно беше, че много приятели ги бяха приготвили и бяха доволни от резултата. Това така ни запали, че за 18 месеца заснехме около 200 рецепти. Така се родиха рецептите.
Почти паралелно с готвенето решихма да добавим към съдържанието на Уебкафе и материали за качествено кафе, чай и вино, защото сме запалени по това.
Запознахме се с хора от пазара, а с някой от тях станахме и семейни приятели. Така случайно с Йордан Дъбов, който внася и пече най-качественото кафе в България, на една вечеря стана въпрос дали на база опита ми в уеб да не опитаме да направим нещо и да започнем да продаваме неговите продукти – чай и кафе.
Решихме да опитаме, а наш приятел Константин от Webdesignbg.com ни направи подарък – един онлайн магазин.
Измислихме името, но нямаше как да минем и без другата голяма любов – виното.
Там ни помогнаха страшно много Яна Петкова, която ни въведе в пазара, направи ни винената селекция и ни запозна с вносители и производители на вино.
И Емил Коралов от DiVino, който ни даде материали за вино, и още много ценни съвети и контакти.
Така преди около 2 години се появи Goodlife, като онлайн магазин за гурме кафе, гурме чай и вино. Пуснахме сайта, но беше повече за кеф и проучване на територията. Така до момента, в който продадохме Уебкафе в началото на 2014 и трябваше да изберем нова посока. И отговорът си дойде сам. Имахме хубав домейн, някакъв опит с онлайн продажби, доставки, достатъчно контакти на пазара, видео рецепти, които стават все по-добри. Направихме студио за заснемане на рецептите, ходих на курсове по фотография, оборудвахме се с осветление и видео техника.

Трябваше да добавим и това, в което сме най-добри – интересното и качествено съдържание и да направим подходяща платформа. С Emarketing.bg бяхме работили заедно по мобилната версия на Уебкафе и аз бях доволен от резултата и начина, по който се работи с тях. Така с проекта в главата започнахме работа и мисля, че резултатът е задоволителен.

В интерес на истината имаме още работа по сайта. Трябва да направим адаптивния дизайн, да поизчистим малките бъгчета, които винаги се появяват. Но много искахме да пуснем сайта на рождения ден на Десита 30 май. В общи линии е това.

Какво е нужно за повече goodlife в живота ни и има ли го на сайта?
Няколко простички неща.
Повече внимание към детайлите. Да обръщаме внимание на хубавите неща, когато ни се случат, на хубавата храна, на хубавото вино.
Да проявяваме нетърпимост към неспазване на правила, закони и лошо свършена работа.
Желание да се учим непрекъснато. Желание да влизаме в нови територии и вкусове.
Желание да направим нещо хубаво с живота си, средата в която живеем и общността ни.

Готови ли сме българите да живеем по-добре и да пазаруваме онлайн?
Мисля, че се е оформила подобна група, която живее добре, търси нови продукти, хубави места, готова е да плати повече, за да подкрепи нещо готино и смислено и пазарува онлайн. Тези хора въпреки безумната ситуация, в която живеем, се чувстват добре в кожата си и на място.

Какво си пожелаваш?
Пожелавам си хората да влизат в Goodlife да си починат, да се почувстват добре, да прочетат хубав и смислен текст, да си купят нещо хубаво и да си кажат – Страхотен сайт.

От мен за Стоян, екипа и сайта Goodlife.bg – Успех!!!

Искрено и лично: Димитър Цонев за блогърите

1044820_10151657324719437_208453000_n

Как класифицираш блогърите?
Честно ли? Най-общо в две основни групи – В първата попадат хора, които пишат, защото имат какво да споделят и желанието за споделяне ги гори отвътре. Втората група е съставена от блогъри, които блогват, защото са стимулирани да го направят. Блогъри, които искат да дадат (познание, информация) и блогъри, които искат да вземат (материално облагодателстване). За съжаление вторите в последно време са повече – не е непременно лошо да се монетизира един блог, но има и елегантни начини това да се случва.

Какъв е твоят опит от работа с тях?
Като блогър от 2006 година (с някакви минимални и незапомнени случаи от 2003 до 2006), успях да натрупам впечатления и опит и от двете страни – и като блогър, и като представител на марка. През 2006 и 2007 канех блогъри на театър – тогава блоговете бяха една шепа, всички се познавахме и нямаше практика за такъв вид общуване. Това може би беше първият у нас опит за общуване на бранд с блогъри. Затова моето очакване беше натрупване на положителни впечатления и споделяне не в блоговете, а сред приятели и познати за преживяването. През 2009 очакванията ми бяха нарастнали, тъй като блоговете вече бяха повече. Тогава срещу поканата за театър очаквах написан материал, който публикувх в моя блог. Тогава видях, че има блогъри, които не разбират какво и как става – средата още не беше узряла, сякаш. В третата итерация оставих блогърите да изразяват впечатленията си както и където намерят за добре. По това време вече доста фирми започнаха да организират игри, томболи, промоции с блогъри. Странно е, че никой не се беше поучил от моите грешки, защото доста от моя „опит“ (нали така се казва на грешките?) беше повтарян неведнъж… Днес, като част от екипа на Стар Нейлз – България продължавам контактите си с блогъри като част от дългострочната ни дигитална стратегия. Същевременно покрай блоговете си съм влизал в някакви разговори с различни фирми и начинания. Те сякаш не знаеха какво точно да очакват, затова аз бях водещ в комуникацията. Някъде нещата се получаваха, другаде – не толкова, но накрая нямаше недоволни.

В каква посока очакваш да се развият блоговете?
Блоговете са мъртви. От мъртвата среда не мога да очаквам развитие, но очаквам блогърите да се развиват в посока по-голяма креативност и желание за експеримент, за повече споделяне. Очаквам по-новите блогъри да бъдат по-любопитни и да не спират да натискат установените правила, за да изпробват тяхната устойчивост. Да се опитват да променят средата, да променят бизнеса и да го карат да не е толкова тромав в диалога.

Какво предлагаш да се направи, за да се случват по-позитивно и успешно комуникациите блогъри-брандове?
Като начало – трябва да има по-голяма прозрачност за очакванията и на двете страни в комуникацията. Другото много важно е непрекъснатият диалог – нещата не трябва да се случват кампанийно, а непрекъснато – само тогава може да се очаква положителен резултат, който да носи удовлетворение. Трябва да се гради доверие и това доверие да се защитава непрекъснато. И от двете страни.