Три пъти Ура! за Емил Тотев

10406585_1138643962831021_5250009624683820702_n

Емил е ученик, но от тези, които навреме са открили чара на онлайн средата. Проактивен, любопитен, търсещ, работлив, упорит – ще ми се повече хора да са като Емил. Това интервю е лек подарък-пожелание за идната година повече хора да намерят пътя си, без да се оплакват, с труд, усмивка и с желание да променят света наоколо.

Разкажи ни накратко за себе си и кога възникна интересът ти към дизайн и
уеб?
Аз съм Емил Тотев, по-известен като Емо или онзи с визитките / шрифтовете (зависи от компанията :) ). Тази година съм ученик в 11 клас в СОУ “Васил Левски” в моя роден град Севлиево. Още от втори клас имам интерес към ИТ, но едва преди малко повече от две години разбрах какво искам да правя. Състезанието на което се срешнах с Жюстин, а именно “Аз мога – тук и сега” 2014, ми помогна адски много. Менторите и цялото изживяване бяха страхотни, а след него бях убеден, че искам да се занимавам с графичен дизайн. Близо три години по-късно все още вярвам, че съм поел във вярната посока.

Познаваме се от Аз мога тук и сега в Девин. Моля, кажи какво ти харесва
там и защо си редовен участник?
Преди това състезание бях участвал няколко пъти на олимпиадата по ИТ, областен кръг, големи проекти, защити… На “Аз мога – тук и сега” обаче беше моята първа среща с реалните хора от българския ИТ свят. За двете години в които съм участник имах възможността да се срещна с невероятни професионалисти в своите области и знам, че мога да разчитам на голяма част от тях за помощ и съдействие.

В началото на септември тази година взех участие и в SUPERлятна Академия “Аз мога – тук и сега”, където за седмица освен с професионалистите имах възможност да се срещна, поговоря и работя с адски яки и креативни хора от цяла България. Заедно с тях наскоро пуснахме и сайта supersummer2015.net в който разказваме за невероятните си преживявания по време на Академията.

Какво от уменията и знанията научаваш в училище и какво – в свободното
време? От къде се информираш най-вече?
За съжаление, поне в моя случай, я училище се докосваш само до най-външната повърхност на материята. При мен това беше достатъчно да запали интереса ми и да се разровя по-дълбоко, но при повечето ми съученици не виждам особен интерес. Знанията, които получавам на принципа Опит – Грешка са доста по-ценни и остават в съзнанието ми много по-добре от сухата материя в част от часовете. Любимите сайтове за информиране (учудващо!) не са Facebook и Twitter. Признавам, и двата са много удобни за научаване на последните новини, но предпочитам сайтове като Mashable, Cult of Mac, както и българския HiComm. Обожавам да чета Quora и се опитвам да го правя възможно по често. Ако не знаете какво е Quora – крайно време е да разберете и повярвайте, после няма да съжалявате.

Как виждаш бъдещето си – какво планираш да учиш и с какво да се
занимаваш?
Планирам да уча Графичен дизайн, макар все още да се колебая между два университета. Реализацията си обаче планирам в България. За последните няколко години, покрай участията ми тук и там, се запознах с адски вдъхновяващи хора, при това постигнали голям успех в… България. Искам след години да мога да нарека и себе си Успял човек в България. Не мога да предвидя с какво точно ще се занимавам, но съм сигурен, че ще е нещо в сферата на дизайн, било то принт или уеб.

Какво би казал на всички млади хора, които все още не се занимават с
уеб?
Живеем във време в което всеки с достъп до интернет може да стане медия, да споделя своите интереси, мнение, планове и винаги ще има някой, за когото това да е интересно. Може да сте най-великия дизайнер, но ако никой не ви познава, няма да стане. Затова възползвайте се от предимствата на уеб и започнете да представяте себе си в най-добрата си светлина, а именно като ПРОСТО БЪДЕТЕ СЕБЕ СИ!

Снимка: Александър Костов

 

Студенти разговарят с блогъри: Поли от Маркетинг буркан

Продължавам серията гост-постове – нещо ново за този блог. Интервюта, правени от мои студенти от НБУ с блогъри.

Интерюиращ: Никол Дикова
Интервюиран: Поли Козарова от Маркетинг Буркан

Поли има 19 годишен опит в областите “бизнес развитие”, “маркетинг”, “продажби” и “управление на проекти” в международни и български консултантски и софтуерни компании. Популярен блогър и съавтор на книгите “Основи на успешния бизнес. Тук и сега”, “Блогопедия”, “100 български маркетинг приказки”, и “101 маркетинг приказки”. Избрах нея за моето първо интерю и искам да ви запозная с неиното желание да пише и също така кога е отворила първият си блог и не само това има още интересни неща.

Кога написахте първата си публикация?
По интересно стечение на обстоятелствата, тя беше написана преди точно седем години, и темата беше за фирменото блогване.
Така че скоро блогът има рожден ден, а първите седем години се твърди, че са най-важни.
Продължавам да смятам, че необходимостта от фирмено блогване не се разбира добре. Над 70% от българските фирми нямат блогове, дори такива фирми, които работят във високотехнологични сектори или в B2B, а там и контактът с потребителите и нуждата от content marketing е най-голяма. Блогът е най-добрият начин да се случат и двете :)

Как разбрахте, че ви се отдава писането?
Още от малка пиша – стихове, кратки разкази, но нямам претенции да съм добра и не публикувам. Споделям ги само в приятелски кръг.
Обичам писането, това е един от начините ми на мислене. Някои хора мислят добре на глас, докато разговарят, например, а други – като пишат или рисуват. Аз май съм от другите :)
Но не знам дали ми се отдава. Това е нещо, което другите трябва да преценят.

Смятате ли, че оставяте послание след себе си?
Поддържала съм два фирмени блога и моя професионален, за бизнес и маркетинг. Ако нямаш какво да кажеш или не знаеш какво искаш да споделиш с другите, по добре да не пишеш. Нескромно – да, оставям.

Кои за вас са темите, за които трява да се пише и обсъжда в момента?
Думата “трябва” винаги ме смущава.
Зависи какъв е блогът.
Във фирмения блог темите са свързани с бизнеса, с компетенциите на фирмата, с продуктите й. В професионалния темите са свързани с предметната област, където се изявява блогърът. Няма ограничения, нито задължителни теми. В личните блогове обикновено се пише всичко за живота, от хобита до пътешествия и готварство.
А времето и читателите отсяват кои са били интересните теми. И кои блогове остават :)

Смятате ли, че сте се променили след като сте почнали да пишете, ако отговорът е да! Как ?
Едва ли само заради блогването. Всеки от нас вървейки през живота, ежедневно се променя :)

Студенти разговарят с блогъри: Цвети от Фабриката за творчество

Продължавам серията гост-постове – нещо ново за този блог. Интервюта, правени от мои студенти от НБУ с блогъри.

Интерюиращ: Мелек Ниязи
Интервюиран: Цветомира Фабриката за творчество

Попаднах във Фабричката на Цветомира случайно преди около година. Когато самата аз се запознавах по-отблизо с български блогове. Любител съм на ръчно изработени неща, дори съм се опитвала да творя (пълна трагедия), „Фабриката за творчество“ ми се стори извор, от който бих могла да черпя инфромация за предстоящи базари или минали вече такива, които съм пропуснала , както и за подробности относно наши творци и тяхната дейност.
Цветомира държи на грамотността! Статии за това как да пишем правилно също могат да бъдат открити в блога й. Абе, все за яки работи пише. За интервюто се отзова веднага и по виртуалния й тон долових, че с удоволствие даже. Enjoy :)

Предлагам да започнем с човека, който стои зад “Фабриката” :)
Кажи ми малко повече за Цветомира, когато е извън фабриката си – с какво се занимава тя, какво обича да прави (освен да ходи по яки арт места и да се запознава с готини хора), какви неща ѝ се случват и каквото друго пожелаеш да споделиш за себе си.

Занимавам се професионално с дигитален маркетинг. Старая се да пътувам редовно, обичам да снимам, да чета, да пия чай и да ям всякакви вкусотии. Обичам да се разхождам из малките улички в центъра, да се срещам с креативни хора, да помагам в реализиране на различни арт идеи. Музиката е много важен аспект от живота ми :) Комуникацията също!
Доста деен и любопитен човек съм. Обичам да ми се случват разнообразни неща и да трупам знания.

Как протича един твой ден? (това е въпрос, който някак много ми харесва да задавам на интервюираните :D)
Обикновено съм на работа от 9 до 6 :)
След това обаче ходя по различни събития – изложби, базари, театър, срещи. Когато умората надделее разпускам с йога, танци или продължително четене на книжки в леглото. Редовно ходя по различни семинари и курсове – независимо дали за придобиване на професионални умения или за да науча нещо ново. Любопитството ми е безкрайно! 😀
Уикендите в по-голямата си част са посветени на блога – снимам за различни публикации, пиша или просто си нахвърлям различни идеи.

Какво е „Фабриката за творчество“?
„Фабриката за творчество“ е много специално място – това е общност за всички български творци, както и за тези, които ценят родни авторски и ръчно изработени предмети.
Място, в което творците могат да комуникират и да се учат на различни практически умения, свързани с онлайн маркетинг и плюсовете от него, онлайн представяне на творчеството им. Място, в което следим как се развива творческия живот в страната, и в което популяризираме локални автори.

Пишеш главно за hand made (нека заменим handmade с „ръчно правени“) произведения, базари, събития и изобщо местата, ня които те могат да бъдат открити. Как се роди тази идея, първоначално ли беше така замислена или се измени във времето?
Идеята в началото беше много проста – да има онлайн пространство, в което да се представят ръчно правени творения само на български автори пред по-широка аудитория с цел популяризиране на техния талант и идеи.
На запад професията crafter е почти престижна, символ на това, че правиш, каквото обичаш да правиш, че се изхранваш с таланта си :) А тук като чуем „ръчно правено“ и сякаш все още го свързваме с плетени чорапи и „направи си сам“.
По този начин исках да обърна и специално внимание на локалното производство и как избора на местни стоки би трябвало да е приоритет.

Най-лесно и атрактивно ми изглеждаше да създам страница във Facebook. Изненадващо, но преди 3 години нямаше друга подобна. Ако сега потърсиш, ще намериш поне 10, които са се фокусирали върху популяризиране на родни творци. Тази тенденция започна именно от Фабриката :)

Разбира се, развитието и надграждането на тази идея беше естествен ход. Започнаха да се случват много дискусии, творците започнаха да ми пишат с конкретни въпроси, аз отделях часове, за да отговаря на всички, да давам насоки и съвети.
Така се роди и блогът на Фабриката, в който реших да споделям полезни практики за всички творящи, както и да показвам различни арт места от страната, да споделям мнение, чувства и опит, свързани с авторски стоки. И една от любимите ми теми също намери място в блога – как да поддържаме вдъхновението живо, как се раждат и развиват идеите.

Разкажи ми за хората, с чиито творения запознаваш читателите си. Как ги откриваш или те откриват теб, как се запознаваш с тях и изкуството им?
Фабриката е на 3 години и половина, за толкова време успях да се запозная със страшно много творци и мога да кажа, че познавам голяма част от актуалните автори в момента :)
Откривам новите основно онлайн или по базари, а много често различни автори ми пишат, за да се представят.

Получаваш ли подаръци, покани за събития или бизнес предложения чрез блога?
Подаръците, които получавам от творци са по-скоро свързани с първоначалната идея на Фабриката, заради това, че съм им дала някакви насоки и съвети или съм им докарала много нови фенове във Facebook, както и защото с много от тях често се виждаме и се раждат приятелски взаимоотношения.

Конкретно за блога, с цел представяне чрез публикация на продукт и творец, ми се е случвало да получа подарък два пъти и то само при условие, че съм доволна от тях.
Честно казано голяма част от творците нямат практика да работят с блогъри и не са запознати как точно се случват нещата.
Едва през последните 3 месеца започнах да получавам имейли за сътрудничество и бизнес предложения от различни фирми и организации, но бих казала, че за момента е рядкост.

Кое е най-якото място или нещо, за което си писала?
Трудно ми е да отговоря – доста теми, хора и места са ме вълнували по един или друг начин. Може би най-хубаво е чувството, когато пишеш за конкретен автор, не толкова за места или продукти. Човешкият фактор си казва думата. :)

Какво ти дава блога? И какво ти взима?
Дава ми десетки неща – нови знания, нови емоции, нови приятели и познати, нови идеи. Плюсовете наистина са много и аз станах един от хората, които твърдо вярват, че да имаш блог и да пишеш е нещо прекрасно!
Взима ми само едно нещо – свободното време. Понякога и спокойствието, но то е заради липса на достатъчно свободно време.

Обръщаш ли внимание на негативните отзиви (ако има такива, да се чуди човек)?
Да, за съжаление! 😀
Тежко ми е, но само това е начинът да се научим да не обръщаме внимание – трябва да го изживееш, за да си дадеш сметка, че единственото, което си заслужава е да се фокусираш върху това, което обичаш да правиш и върху хората, които го оценяват.

Кое е онова нещо, което те вдъхновява и знаеш, че винаги ще бъде там и ще ти дава дозата вдъхновение?
Благодарността и признателността на хората. Срещала съм се с много автори, които са ми казвали прекрасни думи – как Фабриката им е помогнала, дала им е идея или смелост – само заради това всичко си заслужава. :)

„Ти“ ли си блога си?
Не беше такъв планът, но да. Фабриката не започна като личен блог и в момента също не е такъв. Но аз съм във всяко изречение – прекалено много емоции, мнения и чувства са записани в тези публикации :)))

Мислила ли си някога ти да организираш събитие, на което да поканиш творците?
Разбира се! Много се надявам някой ден наистина да се случи и да изненадам както творците, така и публиката с малко по-различно и концептуално събитие, защото хубавото е, че в момента (поне в София) има огромно изобилие на творчески събития.

Как се развива блогърството в България според теб?
Бавно, но се развива.
Мисля, че най-популярните и предпочитани за следене и списване са блоговете свързани с мода, красота, кулинария и lifestyle, но това е разбираемо, защото темите са атрактивни и достъпни. Освен това при тях партньорставата се изграждат по-лесно.
Трябва още сериозно да поработим, за да развием блогърството на нужното ниво. Но не зависи само от пишещите, бизнесът, медиите, различни организации, също трябва да се ограмотят за ползите.

Грамотен ли е българският блогър?
Определено има още какво да научи.
Знам, че и аз допускам грешки, но всеки път се старая повече. Едно от най-тъжните и дразнещи неща е да видиш хора, които създават уникални творения, снимат прекрасни кадри, готвят божествено, разказват вълнуващи истории, да допускат елементарните правописни и граматически грешки. Някак си не е редно.

Какво пожелаваш на Фабриката за в бъдеще?
Да не спира да се развива и да пише! Независимо от свободното време :)

И за финал…
опиши с по три думи Цветомира и „Фабриката за творчество“

С шест би ми било по-лесно, но например:

Фабриката е:
креативност
споделяне
знание

Цветомира:
хаос
усмивка
любопитство

 

Студенти разговарят с блогъри: Рози Борачева

С вълнение стартирам серия гост-постове – нещо ново за този блог. Интервюта, правени от мои студенти с блогъри.

Започваме с Миранда Блякчори.

Добре дошли в личното кътче на Рози Борачева – студентка в НБУ по журналистика и реклама. Да, Рози учи две специалности, работи, има личен блог, четенето е нейната най-голяма страст и ако продължа да изреждам, няма да ми стигне мястото. Ако имате щастието да познавате Рози, няма как да не се съгласите с мен..тя е винаги придружена от широката си и приветлива усмивка и никога няма да ви откаже, в случай че я помолите за помощ.
Представям ви Рози! http://roziboracheva.com/

Кога и как реши, че искаш да създадеш свой личен блог? Какво те провокира за това?
Мухата за собствен блог ми пусна още в първи курс Константин Павлов – попаднах на една среща с него в Съюза на българските журналисти. Каза ми, че за да започнеш да пишеш и да ставаш все по-добър в това, първо трябва да си намериш платформа, а няма по-добра начална такава от личен блог, няма и по-ефективен начин да се наложиш като журналист, когато си все още съвсем начинаещ.
Втората агитационна вълна дойде от Жюстин Томс, която познавам от няколко години покрай работата си, но за първи път влезе в ролята на мой преподавател миналата година. Тя истински ме надъха и вдъхнови, като ме срещна с хора, на които точно блогът е помогнал много в намирането на работа.

До каква степен е важно наименованието на даден блог според теб? Трудно ли избра името за своя блог? Защо и как реши да бъде „La vie en rose“?
Ако трябва да съм честна, не намирам наименованието за толкова ключово. Най-важно е кой стои зад написаното. Името на моя блог беше първото, което ми хрумна, докато го правех, дори не бях сигурна дали то ще остане, просто трябваше да му сложа някакво заглавие. Никога не съм наричала блога си така пред приятели, за мен той си е roziboracheva.com. La vie en rose е името на една моя адски любима песен на Луис Армстронг и толкова. Е… ако се постарая, мога да извъртя и някакви асоциации със собственото си име и с това, че твърде често гледам през розови очила, но ще излъжа, ако кажа, че това ми е било на дневен ред, когато го кръщавах.

Как би описала тематиката на блога си?
О, това няма как да стане. Няма обща тематика, което по принцип е лошо, защото хората четат определени блогове главно защото те следват интересите им – кулинарни, музикални, за пътешествия…
Въпреки че една приятелка от списание Joy, която през лятото ме помоли да им гостувам в пътешественическата рубрика на изданието, описа преди статията ми блога като „лайвстайл и травъл“, аз не бих го определила така. Засега той е пространството, в което мога да напиша всичко, което ме вълнува в дадения момент. Без етикети.

Кои са блоговете, които редовно четеш?
Следя блога на Василена Вълчанова, този на Жюстин (личния – Smiling), на Деси Бошнакова, на Ванина Иванова, два модни – на Мирела Манчева и Савина Николова, един бюти – мацката се казва Нина, и влоговете на Anna Akana. Със сигурност има и още, на прима виста обаче само за тези се сещам.

Каква e активността ти в блога и какво е важно за теб, когато пишеш?
Активността ми е правопропорционална на броя случаи, в които нещо ме е впечатлило и искам да го споделя, и обратнопропорционална на броя курсови работи, които имам да подготвям за университета. Освен това пиша и за две списания, така че те са с приоритет (все пак вкъщи трябва да влизат пари), когато имам време да драсна нещо. Май казах какво е важно – нещо да ми е направило толкова силно впечатление или да ми е дошла толкова добра идея, че просто да не мога да не споделя.

Кое е нещото, за което обожаваш да пишеш? И нещото, за което не можеш или не искаш да пишеш?
Обожавам да пиша за книги. Не мога и не искам (като съм хванала този пример) да пиша насила за книга, която не ме е впечатлила достатъчно. Точно по тази причина си купувам или взимам от библиотеки всичко, което ми се чете, а не пиша до издателствата да ми го изпращат за ревю (ако не знаеш – така функционират нещата: казваш, че имаш блог и искаш да кажеш нещо за дадена книга, и от издателството ти я изпращат безплатно).

Според теб всеки един човек ли може да бъде блогър? Или трябва да притежава някакви определени качества и умения за целта? Ако да, какви?
Не всеки може да бъде блогър. Трябва да може да пише добре, да е грамотен, да е интересен, да има какво да каже и да има елементарно усещане за красота, за да е блогът му приятно място не само за четене, но и за гледане.

В представянето си пишеш, че искаш да споделяш със света своите гениални открития. Ако трябва да избереш една от статиите си за такава, коя би била тя?
Това е страхотен въпрос. Последната статия, която написах и наистина харесах, е тази. Не е специално за блога, за списание е, но я има и на roziboracheva.com. Помня, че три дни бях без компютър и само я мислих, та когато най-сетне седнах пред белия лист и се захванах да пиша, всичко буквално се изля от мен.

Ти си студентка с две специалности и имайки това предвид, блогърството каква роля заема в ежедневието ти?
В ежедневието ми в момента – никаква. Виж, ако ме попиташ за ежеседмичието или ежемесечието ми, може и да намерим някакъв отговор. Опитвам се да съм колкото се може по-активна, но проблемът е, че за академичната си работа винаги имам краен срок и бързам да я свърша, докато при писането в блога всички правила идват от мен самата.

Извън академичните задължения, които имаш, как обичаш да оползотворяваш свободното си време?
Обичам да чета, да тичам, да карам колело, да ходя на театър, да говоря за смислени неща със смислени хора (най-често така се раждат и статиите, които пиша), да помагам на приятеля си със снимането и проявяването на снимки. В интерес на истината, академичните ми задължения не са кой-знае-колко по-различни от нещата, които по принцип обичам да правя. Единствената разлика е, че включват по-малко движение, отколкото ми се иска (не мога да пиша, докато спортувам… не става просто).

Като за финален въпрос – какви са амбициите ти занапред с твоя блог?
Искам да ставам все по-добра в писането. Основно това. Нямам нито желание да изкарвам пари от блога, нито да привличам хиляди читатели. В момента си имам една малка общност от хора, които следят материалите ми само защото им харесва как изразявам това, което ме вълнува. Предпочитам нещата да си останат така – не държа на голяма фен база, защото моят блог си е нещо като упражнение.
Искам да вдъхновявам читателите си да пробват нови неща, да излизат извън зоната си на комфорт, да се обогатяват. Това е ценно – да разбереш, че някой е научил от теб за някоя книга, която го е разтърсила, да накараш някого да се замисли и да промени нещо в живота си.