Венцислава Николова за Национална Дигитална Конференция Русе 2016

Този уикенд в Русе се случва Digital Bulgaria Conference. Говорим с Венцислава Николова, инициатор и съорганизатор на събитието:

Кого каниш?
Каня всеки, който прекарва повече от 1 час онлайн. Всеки, който осъзнава, че технологиите промениха живота на всички по много и различни начини. Споделеното знание и непрекъснатата връзка между нас не променя само начина ни на общуване, но и оновите на традиционните бизнес модели и всеки, който осъзнава това е добре дошъл.

Как ти хрумна и къде намери подкрепа?
Всъщност първоначалната идея беше момчетата от traincamp.meИлия и Младен, да дойдат като гост-лектори при моите ученици в JUMP Project. След това попаднах на сайта на Дигитална Национална Коалиция, където се казва, че до 2020 год. ще усетим липса на 1 млн. хора без дигитални умения и 95% от прфесиите на бъдещето ще изискват тези умения. Видях се с Емилиян Енев от Stratup factory и вече знаехме, че ще поставим началото на нещо грандиозно. След това дойде и подкрепата от страна на Русенски университет, културен център BH и останалите ни партньори. И ето – само месец по-късно имаме една голяма дигитална конференция със страхотни лектори и също толкова страхотни гости.

Какво е нужно, за да успееш в България и в дигиталната епоха, според теб?
Адаптивност. Ежедневието ни става все динамично, умовете ни еволюират, а технологиите растат експоненциално. Начинът, по който хората комуникират и правят бизнес се променя бързо и трябва да се вслушаме и вгледаме добре, за да разберем възможностите и да ги направим полезни за хората.

Какво си пожелаваш?
Пожелавам си хората да спрат да ме гледат като луд идеалист, който живее в утопичен свят, когато им казвам, че България и българските младежи растат и се събуждат. Пожелавам си да виждам тези жадни за знание очи, които виждам в учениците ми, все по-често. Пожелавам си всички заедно да създадем условията за развитието на обществото ни.

 

Студенти разговарят с блогъри: Христо Блажев

Продължавам серията гост-постове – нещо ново за този блог. Интервюта, правени от мои студенти от НБУ с блогъри.

Интервюиращ: Елизабет Иванова
Интервюиран: Христо Блажев – Книголандия

Как обикновено минава деня ти?
Денят се доминира изцяло от работата в офиса, преимуществено мейли, телефонни разговори и безкрайна бумащина, далеч по-малко четене или пряка работа с автори. Вечерно време избягвам да излизам, обичам да съм у дома, освен като не съм някъде да поритам с приятели.

Кога реши да се занимаваш с писане на блог?
Не беше някакво обмислено решение, случайно, както всичко хубаво в живота, се получи. Имах блог на всякакви теми, в който бях почнал да пиша и за книги, и в един момент ми щукна да обособя това ми занимание в отделен сайт – беше вечерта на 9 октомври 2009 г. Да си направиш блог не отнема много време, но да го развиеш се искат години и много желание.

С какви трудности се сблъска в самото начало?
Нямаше някакви специфични трудности, наистина да си направиш сайт е пределно улеснено и въпросът е само с какво съдържание искаш и си способен да го захранваш. Притежавам неутолимо желание за четене и неумолима графоманска наклонност, така че комбинацията от двете води с лекота до един често – и надявам се, добре – списван блог.

Кои са основните качества, които трябва да притежава човек, за да стане успешен блогър?
На първо място е постоянство, не е лесно да вмъкнеш в живота си едно постоянно задължение да пишеш поне веднъж-дваж седмично, понякога и повече, при това да пишеш смислени и интересни текстове. Огромната част от начинаещите блогъри се отказват бързо, но ако човек наистина се е заел с тема, която му е присърце, е много по-лесно. Компетенцията в областта, в която пише, е важна, както и да е чел много, за да има достатъчно богат речник и поне приличен стил, за да е приятно да бъде четен. Важно е да не се подлъгва по някое примамливо предложение за реклама – да отстои независимостта си е от първостепенно значение за всеки блогър, особено ако работи в областта, в която пише.

Как би описал блогърската общност в България?
Аз лично не вярвам в съществуването на такава общност – четените блогове у нас са толкова разностранни, че освен да пием по бира заедно, няма нещо, за което да гледаме в една посока. Знам, че сред най-посещаваните са кулинарните блогове, което за мен лично е неразбираемо, но аз дълбоко не се интересувам от тази тема, както повечето хора пък не се интересуват изобщо от книги и четене.

Трудно ли е човек да стане част от нея?
Ако човек иска да бъде част от общност, каквато и да е, може да го постигне с достатъчно упорство. Въпросът е дали ще съумее да не прави компромис с убежденията си и да запази някаква дистанцираност от общността, някаква независимост, която да го отличава и да бъде „физиономия” на блога му.

Какъв съвет би дал на хората, които все още се колебаят дали да стартират свой собствен блог?
Нека сме откровени. Блоговете са демоде. Аз съм го приел и не си правя илюзии по темата. Светът иска картинки и видеоклипове, така че всеки, който иска да пише, трябва да прецени как да инкорпорира тези елементи в блога си. За себе си знам, че нямам желание да следвам тази тенденция и ще си правя нещата по моя си начин, независимо дали това води до някакви пропуснати ползи.

Три пъти ура за Леона и Innovation Explorer 2016

download

Говорим си с Леона Асланова от Innovaton Starter Box за предстоящия форум за иноваци, грандиозно събитие, което ще се проведе за втори път след месец, през февруари 2016 – Innovation Explorer 2016.

Нямаш ли усещането, че думата “иновация” стана доста модерна в последната година? Имате ли принос за това?
Надявам се да имаме принос в това, думата да се разбира в правилния си смисъл. “Иновативност” просто изкуствено замени “модерност”, като по-ново понятие. Както е имало епоха на модернизма, нищо чудно в момента от гледна точка на бъдещите поколения, да живеем в епоха на иновациите. Последната година наистина думата ни залива отвсякъде, ползвана на място или не съвсем, като това отчасти се държи и на ЕП “Внедряване на иновации в предприятията”, и на честото споменаване в медиите, като клише, че нещо се случва по-така, по-лъскаво, по-различно, което като не можем да обясним ясно, просто му лепваме етикет “иновативно”, за да звучи добре.

Готов ли е бизнесът за иновации и не е ли често чисто декларативно това,
без реална готовност за действие?
В Иновейшън Стартър делим компаниите на “иновационни лидери”, “ориентирани към иновациите” или в “начална фаза на познание в категориите на иновациите”. Ние работим предимно с иновационните лидери, защото това са компании с ясна стратегия, в която са залегнали процеси за иновации, знание, какви иновации искаме да правим (радикални, подривни, пробивни или поддържащи) и ресурси – хора, средства, пространства, които да осигурят изпълнението на тази стратегия. За компаниите, които тепърва се ориентират в категориите на иновациите имаме health check – списък с препоръки на какви въпроси е необходимо да си отговорят, за да започнат да мислят за правилните процеси, структури, пространства, които да им помогнат да изградят знание за иновациите.

Какво може да се случи в / за България при повече бизнес иновации? Имаме
ли потенциал да го постигнем?
Нашата основна цел е да повишим ефективността на българския бизнес и да фасилитираме процеса по комуникация между основните играчи на пазара на иновациите – бизнеса, консултантите, креативните индустрии, за да видим и повече общи партньорски проекти, които инвестират в нашето качество на живот. Компаниите, които мислят за иновации, винаги мислят и за социални иновации – бизнеса им е насочен към хората, към всички нас. Потенциалът да се случи нещо повече е в общото разбиране за инвестиция в по-добра среда.

Грандиозно беше първото издание на Форума. Какво те вълнува най-вече в програмата за тази година лично теб?
Благодаря за оценката. Грандиозно не е от понятията, които са в нашите цели, думата, на която държим е полезно. За нас е много важно събитието да бъде полезно на пазара, да набавя мотивация, знание, огън, но и сравнение, къде сме сега, какво ни предстои, колко и как да инвестираме. Аз работя с лекторите месеци наред по презентациите и темите им, помагам да се дефинират и изчистят концепции, визуални елементи, връщам ги за корекция по 4-5 пъти, така че за мен няма тайни по съдържанието. Любопитството ми е насочено към реакцията на аудиторията и нейната оценка.