Даниел Киряков за ПР-а днес и предизвикателствата

IMG_20170425_132034

Дани, в бизнес средите и формално Даниел Киряков е млад, винаги засмян и активен ПР, който е сред най-добрите в селфитата, но и в комуникациите в тежката индустрия – минен бранш и енергетика. Радвам се, че прие поканата ми за този разговор – честен и с не малко удивителни и многоточия, дори да не са изписани. За тази важна за всеки бизнес професия – връзки с обществеността с Даниел Киряков.

Защо професията ПР става все по-предизвикателна?
Благодаря ти за поканата да споделя своите професионални мисли в твоя блог. Дано ми се получи :)

Добрите ПР-и разбрахме отдавна, че динамиката в бизнеса и обществото като цяло, е новата константа за професията: тя определя стратегиите, тя обуславя и постоянната промяна и актуализация на вече утвърдените планове. Това е предизвикателство, с което се сблъскваме в стремежа си да изпълним вече приетите цели и планирани резултати. Но как да ги постигнем, когато средата и обстоятелствата се променят често?

Към динамиката, разбира се, трябва да добавим дигитализацията. Днес ние сме все по зависими от информационните технологии и от какофонията в социалните мрежи. Ще ми позволиш малко генерализации и ще ме извиниш, ако не съм прецизен докрай, нали?

В зависимост от бизнес-сектора, в които оперираме, ПР-ите трябва да съобразяваме постоянно това кой какво къде е написал за нашата компания или за нашия клиент. Затова е нужно постоянно да сме готови да анализираме ситуацията и да подготвим организацията да реагира. Понякога, знаеш, че компаниите предпочитат да не реагират на всяка публикация, особено в социалните мрежи. Забелязвам и друга тенденция – „Да направим един App и ще избием рибата!“ или за успеха на дадена кампания се съди по това до колко е digital, а не на колко хора реално е променила представите или колко души са променили мнението си за даден продукт, услуга, бранд или бранш. И тук неизменно достигаме до други два проблема – как мерим резултатите и как планираме ефективно проектите и кампаниите си.

Крачката към явлението „борба за адекватна на нуждите ни информация“, както и разбираемото споделяне на послания към заинтересованите страни и осъществяването на качествен, взаимен диалог с публиките, е друго предизвикателство пред нас.

Друг съществен, според мен, елемент е напасването на нуждите, дефинирани от ръководството и от определените от него ресурси за тяхното постигане и това, което ПР-професионалистът предлага да се осъществи стратегически. Отварям скоба (защото е модерно все още) – има PR-хрумвания, които нямат никаква връзка с реалността и дори при реализацията им може да се нанесат щети на организацията. Това предимно важи за корпоративните комуникации. Напасването между визия на висшето ръководство и анализът на нуждите от страна на ПР-а, както и намирането на подходящите ресурси за тяхното осъществяване, е сред основните предизвикателства пред ПР-ите.

Сред предизвикателствата на професията е и творчеството. За да ме разберат повече читатели ще употребя и думата „креативност“. Постоянното измисляне на нови концепции, на успешни подходи в кризисните комуникации или дори за създаването на едно вълнуващо коледно парти водят до изчерпване на творческия потенциал на ПР-ите. Ефективната справяне с творческото пресъхване е обмяната на опит с колеги, нежното „крадене на идеи“ или елегантното им заимстване, както и силната вътрешна комуникация както на ръководно ниво, така и с колеги по вертикала на организацията.

Говорейки за предизвикателства, можем спокойно да посочим и мястото на ПР-професионалистът в организацията. Дали той/тя е подчинен/а пряко на СЕО-то, дали има място в залата за взимане на решения, дали комуникационният план е обезпечен с нужните ресурси (съответно дали проекти и дейности могат да се отлагат във времето) са сред стратегическите въпроси, които са предизвикателство пред всяка организация и ПР-експерт.

И не на последно място – сроковете, multitasking-ът и неефективните срещи – са сред бичовете, които ни пречат да сме ефективни и по-успешни.

А не ти ли се струва, че напоследък доста се засили общественото мнение, че ПР-ите са лоши хора? Кой има полза от подобно настроение в обществото ни?
Много неприятна тенденция очертава въпроса ти. Тя се корени в две причини, според мен.

Едната е, че ПР-ите често се представят като хората, които правят машинации и дърпат конците зад сцената. В практиката сме били свидетели на редица примери на лоши лобистки и дори корупционни практики, които са се прокарвали през консултантски договори на ПР-агенции и експерти. Използването на ПР-агенции за инкубатори на коментари на тролове в социалните мрежи; миксирането на networking способностите на ерудирани ПР-експерти с лобистки похвати, както и някои образи от модерните филми и сериали очертават тази страна на този негативен образ.

Реалността, обаче, е малко по-различна – част от работата ни изисква ние да подготвим нашите клиенти или шефове да се представят в най-добрата светлина, да кажат точните послания на точното място и да вдъхват доверие. Ние сме хората, които имаме нужния опит, миксираме знания и даваме посока на нещата, за да може да се изгради дадена представа за бранд, продукт или личност. Често ние трябва да „подготвим почвата“ за желаната промяна, но при спазване на етичните правила и ние трябва да променяме нещата само към по-добро…за повече хора.

Втората причина се крие в това, че мнозина започнаха да се титулуват „ПР-и“ благодарение на политическо или конюнктурно развитие. Днес сякаш всеки разбира от PR – от шефът, който дори няма ПР-специалист на щат до новоизлюпения политик, защото е гледал как колегите му говорят по темата. Усещането за леснотата на ПР-ската професия вероятно се дължи на добрите в бранша, които споделяйки успеха си дават вид, че работата им е песен. На колеги често казвам, че работата ми е свързана с всичко между кашоните и костюмите – трябва да мога да работя и с лопата, и със словото.

Освен това, често като общувам с колеги-журналисти те споделят, че „пиарките на еди-коя си партия, министър, община или компания не ставали за нищо, били роднина на еди-кой-си“ и затова си позволявали да се държат грубо с техните въпроси и искания. Не трябва да подминаваме и случаите на политически назначения на пиари в частни компании или в министерства за стратегически контрол на информацията.

След тези примери ни коства много усилия, за да покажем, че всъщност пиарите сме посланици на компаниите, за които работим, че сме професионалисти, които дават точна, достоверна и адекватна информация за това, което се случва с нашите организации или за това, което те искат да кажат на обществото. Че можем да подкрепяме каузи и проекти в полза на местната общност и че можем да подобряваме политическата, корпоративната и индивидуална култура в страната ни.

От подобни настроения, че пиарите сме „лошите от филмите“, няма полза никой. Добрата новина е, че от години професията се саморегулира и в този си етап от своето развитие е (може би) нормално да се получават грешни стъпки в страни от етичните правила и общоприетите норми на професията. Известно е, че нашата ПР-общност прие преди повече от 10 години Етичен кодекс на ПР-специалистите, зад който стоят всички ПР-организации. Това е нашият опит да поставим рамки на нашето професионално поведение и които принципите да са водещи в стратегическото планиране и в ежедневните ни действия.

Богатият ти в годините придобит опит – търсен ли е или големите компании предпочитат начинаещи, за да ги управляват по-лесно?
Усещам, че въпросите ти започнаха да стават все по-трудни и лични :)

През последните две години вече на два пъти ми се налага да излизам от организации и да търся нова работа. Пред редица от колегите това е дилема, пред която са попадали – дали квалификацията им е достатъчна за конкретния работодател и дали работодателят е склонен да им плаща справедлива заплата за техния опит, труд, инициативност и отдаденост в/на компанията. Това, според мен, са фактори, които отиват отвъд стандартното описание в повечето длъжностни характеристики (wow!).

Тук можем да направим препратка към първия въпрос – за предизвикателствата пред ПР-а и за взаимоотношенията между него/нея и висшият мениджмънт. Ако ръководителите искат ПР, който/която послушно да изпълнява техните нареждания, то те ще предпочетат начинаещи колеги. Така шефовете по-лесно ще управляват пряко и в ръчен режим процесите по комуникация, както и самият ПР-специалист. Дефектите на този подход са, че така ПР-ът се превръща в поредната секретарка на шефа, а шефът започва да микроменажира още един процес в организацията. Този подход не развива нито качествата на пиара, нито самата организация, защото ПР-ът не се учи, а просто следва чуждата воля и визия. Добре е да уточним, че има мениджъри, които наистина имат и богат управленски опит, и поглед върху комуникациите (дори и афинитет към тях, и така с тях се работи по-лесно). Точно те са хората, които „дават свобода“ на ПР-а да се води от насоките при изпълнение на комуникационните планове, но и да прилагат творчески подходи.

Компаниите, които оценяват (и наемат) опитни специалисти, правят стратегически успешен избор. Защото те „купуват“ опита на ПР-а, натрупаното Know-how, амбициите му/й, контактите и специфичното позициониране на специалиста, изграждано с годините. Така те минимизират риска от „грешки на растежа“. Смятам, че попадам в тази категория специалисти :)

Но компаниите трябва да преценят бързо и добре дали опитният ПР-специалист ще пасне на тяхната корпоративна култура. Те трябва да разберат дали CV-то е реално, колко маски носи кандидатът по време на интервюто и кой е истинският му образ и т.н. Затова, може би, някои предпочитат да наемат неопитни специалисти, които да растат в самата организация (друг е въпросът от кой ще се учат те), както и да не би да се окаже, че рутината на опитният специалист е пагубна за динамиката и нуждите на компанията. Това са все сложни въпроси и се случва изборът на компаниите да не е рационален от гл. т. на техните реални нужни, от нуждите на екипа, с които новият ПР ще работи, както и за ефективното управление на комуникационните процеси. Но това си е техен организационен и репутационен проблем, а ние анализаторите и консултантите на бранша с охота можем да помагаме :)

Ще ти споделя едно мое пряко наблюдение. През последните 2 години се сблъсквам с една друга тенденция – да се предпочитат жените пред мъжете за пиари. Може би е време на обратна дискриминация в бизнеса, но може просто да си въобразявам :) Реално ми се случи на 2-3 пъти да се натъкна на off-the-record споделяне, че има „промяна в профила на търсения кандидат“, което преведено на човешки език означаваше, че изборът предопределя колега-жена за позицията. Успокоението ми е, че така мъжете в бранша ставаме все по-ценни (може би).

Три неща, които би променил в професията/отношенията в компаниите към ПР-ите, ако имаш вълшебна пръчица?
Основна „болка“ на ПР-ите е нашето място в организацията и дали нашият глас се чува, взима пред вид и се реализират идеите ни. Пак правя уточнението, че говоря за рационални идеи, в подкрепа на основната стратегия, които дори да изглеждат революционни, биха донесли ползи. ПР-ите сме недооценени и страдаме от това – особено в организации, които нямат опит с публичните комуникации. Защото в тях все се намират други специалисти, които разбират И от ПР.
Второто, което бих променил, е оказването на реална подкрепа, от която ПР-ът има нужда, за да разбере самата организация. Може да имаш най-добрият план, който да е получил одобрението на ръководството, но да нямаш специалистите, с които да го реализираш или да ти „правят сечено“ още преди да си започнал/а. Това важи особено за вътрешните комуникации – ако спойката в екипа липсва, то пиар-специалистът е обречен на провал. Важен момент тук е и вътрешното обучение и споделяне, което комуникаторът получава, за да не се лута излишно в компанията. Ние можем да имаме солиден опит или да идваме след качествено университетско образование и с проведени 2-3 кампании и стажове в биографията си, но дали разбираме от спецификата на фармацията, минното дело, строителното инвестиране, енергетиката, взаимодействията с трети страни (и кои са те?). Това е важен процес, които често се пренебрегва и зависи както от подкрепата и изискванията към колегиума, но и зависи от човешкия, личностен фактор и предразположението на дадения колега към новия ПР на организацията.
Третата промяна, която моята вълшебна пръчка би променила, е разбирането за важността на комуникациите в организацията. Наличието на длъжност експерт/мениджър „Комуникации“ не значи, че проблемите с общуването в организацията са решени. Даже обратното – често лошата комуникация се поражда от организационни проблеми, управленско късогледство и липса на обратна връзка. И това да е проблем пред ПР-а, но той/тя да са безпомощни да ги решат, ако липсва воля и визия за това от страна на висшето ръководство.

Какво си пожелаваш?
Да сме живи и здрави. И да имаме сили, воля, увереност, подкрепа за успешната реализация на нашите мечти, идеи и планове.
И световен мир, разбира се 😉

Как да разпознаваме фалшивите новини

Как_да_разпознаваме_фалшиви_новини

By IFLA – https://commons.wikimedia.org/wiki/File:How_To_Spot_Fake_News.jpg, CC BY 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=56595416

Пълната статия за фалшивите новини в Уикипедия е тук.

Фалшиви новини, пропаганда и геополитика

„Фалшиви новини с антиевропейско съдържание са вече анализирани в детайл от Европейската комисия и други институции“, според Кристиан Шпар. „Сега не само е необходимо да се разобличат пропагандните механизми, но ЕС трябва да намери прости и ясни послания в социалните мрежи, за да разясни своите ценности и предимствата на своя политически модел по по-добър начин. При това, ЕС не трябва само да разпространява факти, но и да предизвиква повече позитивни емоции“.

Най-разпространеният източник на информация за политика са телевизионните предавания. 91% научават политически новини от телевизията. След тях следват онлайн информационните портали (24%), социалните мрежи (23%) и печатните медии (18%). Радиото се използва за източник на информация от 17% от запитаните.

Малко българи търсят политическа информация на сайтовете на обществени институции (правителство, ЕС, НАТО) или на неправителствени организации – те се посещават от по-малко от 6%.

72% от от гражданите на България забелязват фалшиви новини в
медиите. Това показва национално представително проучване,
проведено по инициатива на Медийната програма на фондация
„Конрад Аденауер“. Едва 13% заявяват, че не познават феномена
на фалшивите новини. Относно политика българите се
информират предимно от телевизията (91%). След тях с голяма
разлика следват онлайн и печатните медии.

Данните са от проучване на Алфа Рисърч, публикувано в края на юни 2017 г., изготвено по поръчка на фондация Конрад Аденауер.

Ще продължа с темата за фалшивите новини в серия постове, които предстоят.

Ура за Тео и Щрихи от Варна

19578463_10209622644111753_1739954262_n

Теодоси Бялков се занимава с различни неща, но в случая ще си говорим с него за блогове и защото блогът му Щрихи от Варна го следя и е сред любимите ми, реших, че е добре да си поговорим и се радвам, че Тео прие тази покана.

Как, кога дойде идеята за Щрихи от Варна?
Добре е, че в блога мога да видя кога е първата ми публикация. С изненада установих, че тази публикация си няма даже заглавие /смятай колко съм бил наясно какво правя :) /. Та първата ми публикация е от преди почти 5 години на 27.07.2012 г.
Самата идея все пак ме споходи няколко месеца по-рано , гледайки колко преходни и нетрайни са афишите в града, си помислих, че за някой все пак би било интересно, да може да види, какви са били заглавията в театрите и кината и кой е пял на концерт преди време във Варна. Реших да опитам, без претенции за изчерпателност и да запечатвам гледки от променящия се град.
Наясно съм че снимките ми не са професионални , но от друга страна те запазват спомена за времето такова каквото е било. Много рядко пиша коментари в Щрихи от Варна предпочитам снимките да говорят без моя помощ.

19756087_10209639581655181_871060219_n

Кои са темите, които те вълнуват най-често и споделяш в блога си?
Отначало си мислех, че афишите ще са основната ми тема, но почти веднага се наложи и още една тема , която е много важна за мен и тя е за старите сгради във Варна.

За мое голямо съжаление виждам как центъра на Варна е много скъп, за да си позволи да стоят там някакви си стари съборетини , пък нищо че носят непреходен дух, друго си е да вдигнеш поредната офис сграда от която ще изкараш по 2 – 3000 евро на квадрат , какво ти пука, че децата ти няма да видят тази красота ? От друга страна съм съвсем наясно , че поддръжката на такива сгради не е лесна и че всеки има право да разполага със собственоста си както намери за добре. Но фактите са на лице , или по-точно някои даже са изчезнали. Като сградата на бул. ”Приморски” 21.

19691407_10209639583855236_615622955_n

Друга любима тема ми е графитите в града. Те също са временни а някои от тях са много интересни, За съжаление има много драсканици които не носят никаква красота.

Харесва ми също и гледката рано сутрин на изгряващото слънце и то често присъства в щрихите :

19756156_10209639629656381_553594_n

Освен изброените преди малко има още много други преходни моменти от живота на Варна , които се опитвам да запечатам.

Лично ти кои блогъри харесваш и следваш?

Преди време следях http://eenk.com/, http://kaka-cuuka.com/ , http://timurcommandos.blogspot.bg/ /за жалост в нито един от тях в момента не се публикува нова информация/. Често попадах и на други интересни места. Когато харесах някой блог ми беше много интересно да се зачета в неговия BLOGROLL и така да открия още интересни места. С времето и все по-дълбокото навлизане на Facebook в ежедневието ми, вниманието което отделях на блогове се премести към дуварите на различни интересни за мен хора.В момента не следя целенасочено нито един блог. Разчитам на препоръките на приятелите от Facebook, така по-мързеливо се ориентирам кое си заслужава четенето.

19679574_10209639624896262_386817886_n

Къде, според теб, е мястото на блогърите в медийния пейзаж у нас днес?

“Между фикуса и прозореца, да не му духа на фикуса” – това не е мнението ми а по-скоро е тъжен опит за ирония. Място за блогърите ще има , но пътя към това място все по-често ще минава през социалните мрежи. За блогърите ще е все по-трудно да запазват интереса и вниманието на една по-широка аудитория.

Все пак винаги ще има блогове, които ще са ми интересни за четене : Комитата и Стойчо: http://komitata.blogspot.bg/, Усмихни се : http://smiling.webreality.org, Касиков: http://kassikoff.blogspot.bg/, Грандоман: http://grandoman.com/, Блогът за икономика: http://ikonomika.org/, Ъплоуднати постинги за делитване: http://sulla.bg/ и много други на които ще попадна в един или друг момент , по един или друг начин.

Какво си пожелаваш?
Мир и здраве :)
Мечтая също така и да видя някои от старите емблематични сгради на Варна събудени за нов живот.Една химера която ме преследва напоследък, е как варненци се самоорганизират и възстановяват в целия и блясък сградата на бившата Софийска банка във Варна:

19756136_10209639633336473_498727496_n

Във Враца се случват чудеса! Браво за Ади и Rails Girls Vratsa!

IMG_5263

Ади е едно прекрасно същество, което с усмивка променя средата към добро. Ще ми се всеки град на България да има своята Ади, а защо не и цял отбор като нея!

Аделина Тодорова е от град Мездра. Към момента е 11 клас в ППМГ ,,Академик Иван Ценов” град Враца. От малка обича да прекарва голяма част от времето си пред компютъра. В четвърти клас започна да се занимава с обработка на клипове, но година по-късно осъзнава, че й е много по интересно да разбере как се създават уеб сайтове. Има големия късмет да има добър учител по информатика в гимназията, където учи основите на програмирането. После завършва курсовете по уеб програмиране на Враца Софтуер и вече от две години се занимава сериозно с програмиране.

Ади организира за втора поредна година Rails Girls Vratsa в края на юни 2017-та, на която имах честта да съм гост и лектор. И за това именно събитие си говорим тук

Кога и как дойде идеята за Rails Girls Vratsa?

Често се намираме на кръстопът , избираш наляво, там те чака едно, надясно – друго, напред – нещо различно. Започвам с тези думи, защото бях поставена в такава ситуация.
Миналата година на 23 април се проведе събитието DigiGirlz – “Възможности в IT сектора за всяка жена” в София, за което кандидатствах и бях одобрена, с още две момичета от моя клас. Но на същата дата имах мач с баскетболния ми отбор, който за мен е като семейство, а и до тогава не бях изпускала нито една баскетболна среща. Трябваше да избирам или едното или другото. Изборът беше много труден за мен, но избрах DigiGirlz, просто го почувствах за правилно.Разбира се, благодарна съм на момичетата от отбора и треньора за разбирането, тъй като за мен всяко едно подобно събитие свързано с програмиране или технологиите, вярвам че ми помага за бъдещото ми развитие в ИТ сферата.
Докато пътувах във влака за София до последно се чудех дали не съм сгрешила, но нямаше как да знам какво ми предстои.
DigiGirlz имаше за цел да мотивира и вдъхнови момичетата на моята възраст и да покаже, че технологиите не са само за момчета. По време на събитието няколко невероятни жени, които работят в сферата на технологиите, ни разказаха своите вдъхновяващи истории. Останах много очарована от тях, от организацията и от уъркшопа който имахме. Атмосферата беше супер яка.
Но защо разказвам всичко това, защото там чух за първи път за Rails Girls, ако не бях отишла на DigiGirlz сега нямаше да има Rails Girls Vratsa 2.0. Това е само пример за изборите и лишенията, които правим всеки ден.
Още като разбрах за Rails Girls Sofia исках да се запиша, защото звучеше много готино – два дни в които програмираш и е само за момичета. Никога не бях чувала за нещо подобно Смятах че, много ще ми помогне допълнително да развия знанията си в областта на програмирането.
От организаторите ни насочиха, че ако искаме да научим нещо повече за Rails Girlгs да се обърнем към Адриана Панайотова, която е един от организаторите на събитието.
В една от почивките отидох при Ади и попитах как мога да се запиша за Rails Girls Sofia и какво ми е необходимо да знам за да бъда одобрена за участие. Тя ме попита дали съм се занимавала с програмиране и какви знания имам. Накратко и обясних и че имам познания в Уеб програмирането и че съм завършила един курсовете на Враца Софтуер. Ади ми каза веднага, че Rails Girls не е за мен, защото е за момичета без или с минимален опит в програмирането и че събитието няма да бъде много полезно за мен.
Тогава изведнъж ми хрумна идеята – щом не мога да участвам в Rails Girls, защо да не го организирам във Враца. Предложих на Ади , да организирам във Враца издание на Rails Girls. На нея много и хареса идеята и каза, че с радост ще ми помогне. И така започна всичко.

С много труд, желание, лишения и безсънни нощи Rails Girls Vratsa е факт. На 25-26 юни 2016 се проведе първото издание с над 40 записани участнички от които само 20 имаха възможност да се запознаят с основите на програмирането.
Беше едно невероятно преживяване.

Какво ново и по-различни се случи на второто издание 2017?

Тази година Rails Girls Vratsa беше още по-уникално. Ново място, нови още по-мотивирани участнички , нови игри и нови идеи!
Имахме невероятната възможност да присъстваме на лекциите на Георги Малчев и Жюстин Томс – специални гост лектори на събитието . Двамата изнесоха невероятно мотивиращи лекции пред участничките, като допълнително заредиха всички с положителна енергия.

Защо Ади се занимава с това? Кой още помагаше?

Отделям от времето и силите си за да се занимавам с подобни неща, защото обичам да помагам на хората. Чувството да мотивираш, вдъхновиш и да видиш как хората след подобни събития си отиват с усмивка на лицето е безценно.
С организирането на Rails Girls във Враца искам да дам възможност на дамите да се докоснат до програмирането, което е все погрешно разбрано.
Разбира се нямаше да успея да организирам Rails Girls Vratsa главно без помощта на Враца Софтуер и Дигиталната Национална Коалиция, без които нямаше как да се справя с организацията. Благодаря на инструкторите за отделеното време, на доброволците които ни помогнаха и особено на моята приятелка Кристина Борисова, която тази година страшно много ми помогна с организирането на събитието. Тя даваше супер много идеи, както се казва две глави мислят по-добре от една. И най-накрая всичко това нямаше да бъде възможно без участничките.Благодарна съм най-много на тях.

Как си тръгнаха в неделя момичетата от дългия Rails уикенд ?
Супер мотивирани. В края на втория ден, някои от тях искаха да останат още и да продължат, да работят и да учат още неща. Много от тях решиха да започнат да се занимават сериозно с програмиране и да започнат да посещават курсове.

Сама ти какво си пожелаваш?
Стотно издание на Rails Girls Vratsa.
Да сме по-усмихнати и оптимистично мислещи.
Да не се страхуваме да експериментираме и рискуваме.
И най-важното да се обичаме…

rg2.1
Благодаря и за интервюто и за възможността да съм част от това събитие. Браво за Ади и екипа й!

Ако искате повече инфо – http://railsgirls.com/vratsa и дайте по един лайк във фб за Rails Girls Vratsa.