Ура за Ясен или пътят до това да си предприемач в 12 клас

IMG_5150

Ясен Георгиев е лъчезарен, умен, възпитан, делови, деен млад човек. Познавам го от няколко години и видях как израства пред очите ми. Отскоро има свой блог (http://blog.ygeorgiev.com/), макар проектите му онлайн да са наистина отдавна. Днес е 12-ти клас, но в интервюто по-долу ще се уверите в зрелостта му. Предприемач по дух, артист по душа, прекрасен млад човек. Нямаше как да не си поговорим за пътя в digital и да обменим опит и идеи :)

Разкажи с какво се занимаваш напоследък?
Първо, благодаря ти за поканата. :)
А с какво се занимавам… 2 думи – детегледачки и учене.

Детегледачките…
В края на 2015-та с едни невероятни хора започнахме работа по GoodKnight – онлайн платформа за намиране на почасови детегледачки в София.

Две години по-късно сме лидер на пазара в София. Името ни все повече и повече се върти в обкръжението на родителите, а удоволствието съвсем случайно да чуя в метрото как една майка препоръчва GoodKnight на друга, е просто неописуемо страхотно!

Обучението…
Старая се постоянно да уча нови неща – дори в направления, в които съм от почти 10 години вече (като програмирането). Просто винаги има нещо ново за научаване, а това ни развива и ни движи напред. До скоро бях в една страдалческа творческа криза, в която просто се оказа, че не уча нови неща. Е, моментът, в който отворих страницата, нещата започнаха да се подобряват!

Обичам да чета за човешки взаимоотношения, а от скоро се интересувам от финанси и блокчейн технологии.

Освен това се подготвям за държавни зрелостни изпити, тъй като съм в 12-клас.

Кога и как Ясен стана готов за yasen.me и кои бяха събитията, хората, които те мотивираха и вдъхновиха по пътя ти?

Всичко започна през 2008-ма, когато получих първия си компютър. Въпреки че бях на 9, аз наивно си вярвах, че мога да се науча да програмирам. Е, ето че с наивността шега не бива – научих се.

През 2011-та с мой близък приятел направихме социална мрежа и ни даваха по bTV. Много ценен опит – най-вече, защото получихме изключително много хейт от българското общество, което пък доста допринесе за развиването на характерите ни.

Точно тогава започна и истинското ми развиване в сферата на програмирането, тъй като скоро след това тръгнах на състезания.

Да си на 12 и една от най-големите медии е да направила специално за теб репортаж, не ми повлия добре. Изключително угои егото ми. То беше просто в апогея си. Бях заслепен от самия себе си. Аз бях най-страхотният, най-добрият, най-великият…

Да бе да…

Малко след това тръгнах на състезания с идеята, че ще печеля всичко. Бях сигурен в това! Е, на първото от 100 точки, получих около 30… Това, разбира се, срина егото ми. Как тия ще ми дават 30 точки? Кои са тия?!

Осъзнах, че не съм толкова велик за колкото си мислех. Осъзнах също така, че ще трябва доста да се потрудя, за да бъда наистина добър.

И за това запретнах ръкави…

За първи път уменията ми бяха оценени на състезанието по уеб разработка WEBLOZ. Дори си спомням, че ти тогава беше част от журито им. :) Тихомил Кулев беше първият ми идол – 22-годишен младеж, който показва на други младежи, че могат да бъдат успешни и щастливи. До този момент живях със стереотипа, че не е възможно българинът да бъде успешен. Е, Тихомил ми опроверга това само в рамките на уикенд.

Друго събитие, което ме вдъхнови – SUPERлятната Академия на “Аз мога – тук и сега”. Най-добрият формат, на който някога съм бил. Именно там се запознах със страхотни хора като Емил Тотев и Мадлен Стойчева, за които вече си писала.

Световноизвестни артисти като Моцарт, Вивалди и Джобс също ме вдъхновяват. Постоянно.

Не бих посмял да пропусна Кристалин Чавдаров – един млад философ, който винаги ме удивява с мислите и действията си.

И не на последно място по важност – моите скъпи родители, които обичам с цялото си сърце.

Разбира се, има и още много, много хора, но тези най-много са ми повлияли.

А yasen.me… идеята дойде още от деня, в който получих първия си компютър. Просто исках да имам присъствие в Интернет. С четене и бегло познаване на английски, тъй като тогава нямаше много литература на български сякаш, успях да скалъпя първия си HTML сайт, който беше посветен на най-добрите тромпетисти (тогава свирих на тромпет).

След това реших, че трябва да имам личен сайт – така се роди и yasen.me. Въпреки, че тогава домейнът определено не беше така.

В началото го ползвах като дневник – описвах как минават дните ми. Обожавах да публикувам домашните за училище, защото тогава получавах най-много трафик.

И в един момент, просто започнах да публикувам за нещата, които ме интересуват.

По настояще ползвам сайта си като инструмент за писане. Искам да се науча да пиша и стигнах до извода, че писане се научава с писане. А и така написаното става публично и мога много по-ефективно да се развивам, защото читателите имат възможността директно да ми дадат обратна връзка.

На 29 октомври ще представя и обновена, по-съдържателна и удобна за ползване версия на сайта ми и то не къде да е, а на невероятното събитие DesignWeekend в Севлиево.

Има ли възможност всеки млад човек да е успешен тук и сега? И каква е рецептата, според теб?

Да, възможно е, но първо трябва да се замисли какво за него е успехът. За едни е семейството, за втори бизнеса, за трети нещо друго. Всеки един човек трябва да се замисли какво е за него успехът.

Намерил съм сравнително лесен начин, чрез който може да се достигне до отговора. Нека уточня, че е емоционално преживяване и е възможно ако правиш това в различни етапи от живота си, резултатът да е различен.

Отпускаш се за медитация и си представяш, че си на собственото си погребение и започваш да се замисляш върху живота, който “вече е приключил”. За какво си мислиш в този момент? Доволен/доволна ли си ако водиш живот като сегашния ти? В мислите ти се крие отговорът.

Щом вече знаеш какво за теб е успехът, запретваш ръкави и работиш за постигането му. Вяра, усърдност и постоянство. Да, ще допускаш грешки – просто се учиш от тях и продължаваш напред.

А, да – няма място за мързел. Или поне не често.

На теб самия какво ти носи всичко това, което правиш в последните години, успоредно с училище, което си е нещо традиционно?

Хм, доста е различно. Има моменти, в които съм супер щастлив, а в други – разочарован. Но животът е микс от преживявания и е важно да се наслаждаваме на всичко, защото всяко едно нещо, което ни се случва, е урок. Урок за по-доброто бъдеще.

Независимо дали съм щастлив или разочарован – и в двата случая съм удовлетворен от себе си, защото знам, че съм дал всичко от себе си.

Какво е пожеланието ти за младите хора на България?
Да вярват, че могат да постигнат всичко, за което мечтаят. Абсолютно всичко. Независимо дали искат да станат световноизвестни музиканти, актьори, предприемачи.
Ако вярваш в мечтите си и работиш усърдно върху тях… те ще се сбъднат.

Snapchat and #LastSelfie

entry_id_132682_idx_0_asset_id_1757

Twitter изглежда още странен инструмент за много маркетолози, какво да кажем за snapchat пък. Хората го използват. Но маркетинъг още е далеч от идеята как точно. Говоря за България.

Хайде малко пуш в тази посока. Добри идеи и реализации ще дойдат – уверена съм!

2wlu16x

Innowave Varna 2017 – браво ВАРНА!

IMG_1283

Innowave Varna 2017 събра наистина много хора и превърна Варна в дигитална столица на България за два дена! Радвам се, че програмата бе силна, networking-a – много добър и това направим събитието повече от смислено. И показа, че може – може хубави, мащабни конференции на тема digital да не са само в София. Може лектори от цял свят, инвеститори и Start-up-и да се виждат, говорят, обменят идеи не само в София.

Два дена. Две големи зали – за бизнеса и за start-up компаниите. Щандове на добри предприемачески компании и начинаещи и вече наложени. Много хора от цял свят за лектори, а и в публиката не малко чужденци. Висока доза добро настроение. И чудесен предприемачески дух, не само в залите, но и някак в цяла Варна покрай събитието.

Поздравленията са за екипа! И всички, които им помагаха!

 

Покана Design Conf 2017 Севлиево и браво за екипа!

justine-blog

За трети път в Севлиево ученици и студенти с интерес към дизайна ще се съберат за цял уикенд забава, лекции и неформални срещи!

Design Conf 2017 ще се проведе в Дом на културата “Мара Белчева” в Севлиево. Заедно с топ специалисти от ИТ сферата на 28 и 29 октомври 2017 ще обсъдим някои от най-актуалните теми в света на дизайна и маркетинга.

По време на Design Conf 2017 ще имате възможност да се насладите на лекциите на Теди Амова, Жоро Малчев, Алекс Новоселски, както и самата Жюстин (ха). Темите, които ще засегнем, включват “Фотографията продава”, “Видеото като инструмент на дизайнерите”, “Типографски интерпетации в летъринга”, както и дискусията “Да си дизайнер не е да си само дизайнер”.

Подробна информация ще откриете на сайта – http://designweekend.co – както и възможността да запазите своя безплатен билет.

Ето бързо блиц интервю с част от екипа – прекрасни млади хора!

Емил Тотев (главен организатор)

Откривам мотивация в своя екип, както и у хората, които ме “ръчкат” за следващото дизайн събитие. Има интерес, а и виждам че си струва. Имам щастието да гледам как се развиват участниците от предишните ни събития и се превръщат в мои бъдещи колеги. Това ме поддръжа мотивиран вече трета година, а предполагам и доста още занапред.

Готини спомени имам много, но може би този, който остави най-голяма следа у мен беше свързан с мястото. Предишното събитие беше в шоурум на Ideal Standard, необичайно място за дизайн събитие. “Залата” беше заобиколена от вани, смесители, мивки и огледала, доста просторна, но някак студена. Заедно с участниците ни обаче успяхме да променим това на 180 градуса. Вкарахме живот и енергия, светлина и креативност в едно нетипично пространство. И няма да забравя, когато мениджърите на сградата, които я познават от основата до покрива, останаха силно изненадани от кипящата работа и енергия. Шегувахме се дори, че това не е същата сграда. Беше страхотно.

…Нещо се обърка. Противно на очакванията, не искам всичко да върви по план. Когато нещо се обърка имаме възможност за измисляне на креативно решение, влагане на творчество и разчупване на атмосферата. А точно тази творческа атмосфера търсим с всяко наше събитие. Тя зарежда и мотивира за доста дълго време.

Николай Мишев (екип – техническа поддържка)

Мотивират ме хората, които не искат просто да се носят по течението; мотивира ме възможността да им помогна с нещата, които правят за да плуват обратно на това течение, защото те са неизмеримо ценни.

Най-готиният момент за мен беше на “лагерния огън”- нашата версия на “lightning talks” панел. Събрахме се в кръг, сякаш около огън, като всеки един от участниците имаше възможност да излезе по средата му и да разкаже за каквото иска в рамките на няколко минути. (Струва ми се че има метафора зад името. 🙂 Обстановката беше много сплотенa, смяхме се, обсъждахме казаното, дори окуражавахме хората, които искаха да излязат, но никога не бяха говорили пред публика. Никога няма да го забравя.

Ще се чувствам щастлив на 30 октомври ако не съм умрял от недоспиване. На такива конференции и състезания винаги има толкова много прекрасни хора около теб, такива с които можеш да си говориш с часове и да не ти омръзне. Не ти се заспива.

Веселин Конов (екип – видео екрани, паст-участник)

Мотивирам се от това, че ще бъда полезен, макар и малко и че ще науча нещо ново, креативно, нещо за което не съм подозирал че е възможно!

Любим момент бяха лекциите на Димитър Петров, научих като цяло идеята на дизайна, как работи дизайна, също и лекцията “Как дизайна продава”. Като цяло ми хареса приятелската атмосфера между всички готини хора и това че се чувствах добре!

На 30 октомври ще бъда щастлив ако всичко мине добре и няма грешки и затруднения в работата ми!

Успех! Ще се видим в Севлиево!

#365wikidays или какво е да допринасяш 365 дена за Уикипедия, всеки ден

Pranayraj-Vangari

Има една много щура глава Вася Атанасова, научен работник-математик в БАН, но и същевременно с това един от най-дейните уикипедианци не само за България, а като цяло. Та същата тази Вася преди няколко години намисли #100wikidays – 100 последователни дни да допринасяш за Уикипедия, всеки ден с нова статия. Не само, че го намисли, а Вася успя да въвлече десетки хора от цял свят в тази си инициатива и така да помогне, насърчи създаването на много, хиляди нови статии за свободно ползване на много езици.

Един от вдъхновените от Вася хора е индийският уикипедианец Pranayraj Vangari. Той е актьор и Telugu Wikipedian. Млад, артистичен и ентусиазиран, след като започва #100уикидни той така се увлича, че откарва цели #365уикидни, а в момента продължава и е решил да достигне #500уикидни!

Това е толкова изумително! Pranayraj Vangari за мен е герой и съм щастлива, че прие поканата ми за това интервю, за да сподели малко повече за своите приключения из уики-доброволчеството.

От колко време допринасяш за Уикипедия и на какъв език?
Започнах на 8 март 2013 година. Вече четири години. Основно на телугу допринасям.

Кои са основните теми, по които пишеш?
1. Театър, пиеси, персонажи
2. Историята на Теланагана, култура, личности
3. Филми и актьори
4. Статии за села и други

Защо си доброволец и допринасяш за Уикипедия? Какво ти дава това занимание?
Уикипедия е първата врата, която отваряш за знание и да допринасям и да съм част от Уикипедия ми се струва фантастична. Да предоставям знанието си на останалия свят, без заплащане, свободно, ме вдъхновява да пиша за Уикипедия. Уикипедия е важна, защото предоставя свободно знание за всеки.

Как не уики хората гледат на това? Имаш ли подкрепата им?
Да, и те ме подкрепят. Всички ме възприемат като специален човек. От Telanagana State Digital Media Director Sri Dileep Konatham garu и Telangana State Dept. of Language and Culture Director Sri Harikrishna Mamidi garu също получавам много голяма подкрепа.

Как реши да направиш цели 365 дена с принос за Уикипедия? Това е амбициозно начинание.
Първо започнах предизвикателството 100 уики дни. Моите приятели и уикипедианската бщност ме окуражиха. Смятах, че 100 уики дни са достатъчни … но на 90-тия ден реших да направя 2 или 3 дена почивка и да започна втори тур 100wikidays. На 95-тия ден от втория тур реших да стигна до година.

А сега реши да стигнеш дори 500 уики дни – wow! Защо го правиш?
Тази идея е ме вдъхновява да продължавам ежедневно да допринасям за Уикипедия. Това е предизвикателство към мен самия, но с това показвам на уики общността своята отдаденост.

Това интервю в оригинал на английски може да бъде открито тук.
Пожелавам на много хора вдъхновение за поне #10wikidays или #100wikidays а защо не и да си имаме българска версия на #365wikidays :)
Ако го започнете – пишете ми justine.toms на gmail.com

#365wikidays and bravo for Pranayraj Vangari

Pranayraj-Vangari

Pranayraj Vangari is wikipedian from India. He is theatre practitioner and Telugu Wikipedian. Young, artistic, enthusiastic, this man is great example what a volunteer can do if he has enough passion. Pranayraj Vangari started #100wikidays (a madness to write, contribute with an article per day for Wikipedia) and ended up with covering one whole year – 365 days! – contributing with an article each day!

So, Pranayraj Vangari is a hero and I am glad he accepted my invitation for this interview.

For how long do you contribute to Wikipedia and in which language you do it?Since March 8, 2013, Mostly Telugu Wikipedia. 4 years now.

What are the usual topics you write about?
1. Theatre Plays and Theatre personalities
2. Telanagana Histtory, Culture, Persons
3. Movies and movie personalities
4. Village articles and others

Why do you you do this great volunteer work for Wikipedia? What drives you to do that?
Wikipedia is the first door I knock for knowledge, and the idea of giving your part and contributing to Wikipedia felt a fantastic idea to me. Making my knowledge available to the rest of the world for free is what inspires me to write on Wikipedia. Wikipedia is important because it gives knowledge irrespective of who you are.

How other, non wiki people accept your contribution? Do they support you?
Yes they gave very good support to me. Every where those people treat me as special person. From Telanagana State Digital Media Director Sri Dileep Konatham garu and Telangana State Dept. of Language and Culture Director Sri Harikrishna Mamidi garu lot of support and encouraged to me.

How you decided to take this long ride – 365 wiki days? This is a very difficult project.
Firstly i started 100wikidays Challenge. My community wikipedians and my friends encouraged me. Firstly i thought 100wikidays is enough… on 90th day i decided to take 2 or 3 days gap and to start 2nd iteration of 100wikidays. On 95th day of this challenge, I decided to take up the wikiyear challenge.

Now you go for 500 wiki days – wow! Why you do this?
It was a novel idea and urges me to contribute to Wikipedia every day. Wikiyear was a self set challenge to show the community, my determination.

Ура за 5 години PravataMi.bg и интервю с Полина Берг

19429902_10213482115308131_2353173040369065051_nЕдва ли има активен българин, който да не е попадал, използвал и радвал се на сайта Правата ми. Е, платформата навърши 5 години наскоро и по този повод си говорим с Полина Берг от екипа на Правата ми.
5 години pravatami.bg – какво се промени за тези 5 години? Станаха ли хората по-информирани за правата си? При вас какво се промени?
5 години е доста дълъг период. Например, за 5 години едно дете за първи път се усмихва, пропълзява, след това прохожда, проговаря, създава приятелства, развива се като личност. Както и едно малко дете, през първите си 5 години pravatami.bg извървя дълъг път. Екипът публикува няколкостотин Права, които помогнаха на повече от 2,5 милиона потребители да се чувстват по-уверени, да познават правата и задълженията си в различни житейски ситуации.
Проектът се разви и в други направления. Създадохме Школа на pravatami.bg, в която се събират амбициозни и предприемчиви хора с желание да създават компании, да придобиват нови знания и да ги споделят помежду си. Онлайн курсовете на pravatami.bg от друга страна дават възможност на всеки да получава синтезирана и практична правна информация по конкретна тема. Започнахме да предлагаме и фирмени обучения на правна тематика.
Не мога да кажа дали хората са станали по-информирани за правата си. Искренно се надявам, че е така. Мога обаче да кажа, че хората, които искат да се запознаят със своите права и задължения, имат възможност да го направят и то само с три клика на мишката в pravatami.bg.

Какви са основните теми, по които хората ви търсят?
Хората се интересуват основно от въпроси, които ги засягат пряко и в момента. По мои наблюдения, рядко човек започва да чете например какви са правата му при отменен полет или как да си регистрира колата в КАТ, ако не се намира именно в такава ситуация. Нашите данни все пак сочат, че едни от най-четените Права са на теми, свързани с правата ни като потребители и правата ни на работното място.

Има ли различни въпроси, идващи от различни места на страната, тенденции
в това отношение?
Тенденция, която наблюдаваме е, че повечето потребители на pravatami.bg са от големите градове. Това е разбираемо, понеже именно те имат непрекъснат достъп до интернет и съответно до информация. Относно въпросите на потребителите, в pravatami.bg се стараем да разкодираме общата нормативна уредба в определена житейска ситуация, така че всеки човек да бъде запознат със своите основни права и задължения. При въпроси относно конкретни казуси обаче, ние винаги съветваме нашите потребители да се обърнат към адвокат.

Помагат ли социалните мрежи и Интернет като цяло хората да са по-активни?
Информацията в днешно време е най-ценният ресурс според мен. Благодарение на социалните мрежи и интернет хората имат почти неограничен достъп до информация, имат възможност да да научат за събития, случили се на хиляди километри от тях 5 минути след събитието, да се запознаят с различни гледни точки, да споделят собственото си мнение. Когато човек има информация, той може да формира аргументирано собствено мнение, собственото мнение му помага да не бъде безразличен, а липсата на безразличие води до активно социално поведение. Затова и отговорът на въпроса ми е – да, социалните мрежи и интернет като цяло помагат на хората да са по-активни.

Кои са основните предизвикателства в ежедневната ви работа по сайта?
Предизвикателствата са наистина много. Както всяко НПО основните предизвикателства са да мотивираме повече хора да се включат в каузата ни като доброволци, да покриваме разходите се въпреки липсата на финансиране и най-вече да вървим напред.

Пожеланието ви към идните години – какво планирате и къде искате да стигнете?
Пожеланието ми е хората да не са безразлични към случващото се около тях – да търсят информация и да бъдат активни. А ние в pravatami.bg ще направим всичко по силите ни, за да осигуряваме актуална и практична информация, докато един един pravatami.bg се превърне в Google за права и задължения.

Благодаря, Полина! Поздрави за целия екип!
Успех от мен!