Ура за Момчил Шумаков и 20 години Mail.bg!

22218456_10150971975429955_3624524183298399500_o

Съвсем наскоро Mail.bg празнуваха своя 20-ти рожден ден! Уау! И защото сме заедно по този дълъг път няма как да не уважавам Момчи – Момчил Шумаков
Председател на Борда на Директорите и Изпълнителен Директор на Mail.bg. Да, тук следва да допълним – създател и вдъхновител също така на този проект.

В годините много и различни наши клиенти са имали различни реклами и присъствие в Mail.bg и любопитните случаи не са един и два, но за тях трябва да разказвам отделно. (Ох, не успявам да се стърпя да споделя за една реклама за анти-бебе таблетки във футъра на мейла, през някъде 2001-2002-ра как доведе до голям семеен скандал …). Добрите формати и резултати от кампании в Mail.bg също не са един и два и изискват отделно внимание.

20 години в бизнеса никак не са малко. То си е цяла вечност. За това именно си говорим в това интервю с Момчил. Благодаря му, че прие поканата и пожелавам сили за още много години в дигиталния бизнес!

Какво се промени и какво е същото в българския уеб в последните 20 години?
Преди 20 години Интернет аудиторията растеше главоломно. Сайтовете бяха по-малки от традиционните медии, но въпреки това, имаше повече свободни рекламни позиции отколкото реклама. Тогава рекламодателите смятаха, че присъствието им онлайн е повече имиджово, отколкото задължително.

20 години по-късно, ситуацията е точно обратната: няма ръст на аудиторията, но реномираните онлайн медии са с огромни аудитории изброявани в стотици хиляди – много по-големи от почти всички офлайн медии. Сега рекламодателите смятат, че присъствието им онлайн е задължително, а реномираните сайтове често страдат от недостиг на импресии.

Научиха ли се рекламодателите що е онлайн реклама и смели ли са, разумни ли са в избора си?
Рекламодателите в България все още разглеждат онлайн рекламата като каре във вестник. Те изцяло пропускат колосалните възможности за анализ и таргетиране. Бирата все още се рекламира в спортни сайтове, а гримовете – в женски. А би трябвало бирата да се рекламира само пред мъже на възраст над 18, а гримовете само пред жени, независимо от сайта. В хода на кампанията би трябвало да се прави анализ на резултатите, в който рекламодателят може да установи, например, че конкретното послание прави гримовете по-атрактивни за тийнейджърки или бирата за по-възрастни господа. Така ефективността би могла да се повиши значително чрез уточняване на критериите за таргетиране, според посланието.

А потребителите – какви са те днес?
Потребителите вече са по-зрели, знаят какво искат и имат изградени навици в консумацията на онлайн съдържание. Тяхната консервативност обаче е в противовес с най-важния принцип на Мрежата – демократизирането на информацията. В името на т.нар. борба с „фалшивите новини“, алтернативната информация става все по-трудно достъпна. Най-начетените и активни потребители са най-лесно подвеждани, защото вече не търсят и другата страна преди да си съставят мнение. Потребителите на социалните мрежи често остават с грешното впечатление, че всички техни приятели мислят като тях по наболелите теми. Но всъщност изобщо не виждат другата страна, която не присъства във фиида им. Благодарение на това, точно т.нар. „опиниън мейкъри“ в момента са най-лесни за манипулиране. Вече дори и търсачките се „борят“ с фалшивите новини. Дали това на практика също не е изразяване на мнение и не би ли трябвало тези услуги да са неутрални?

Как се успява цели 20 години да се развива и отстоява български бранд в онлайн среда при тази голяма конкуренция?
Българите не вярват, че в страната ни сега се произвеждат повече и по-добри продукти от всякога. За съжаление, рядко под български брандове, защото нашите потребители избягват българското. Те не виждат предимствата, заслепени от блясъка на големите международни имена. Никой не допуска, че при международните компании са невъзможни базови неща като да си пишеш с някой, защото имаш проблем. Да регистрираш най-важния си мейл адрес в чужбина е риск, който аз например не бих поел. Какво ще стане ако автоматичното възстановяване на забравена парола не сработи?

Какво си пожелаваш за следващите 20?
Завръщане на Интернет към корените му: с повече неутралност, свобода на словото, повече брандове, малки играчи (вкл. блогове), повече нишово съдържание, повече алтернативна информация, по-малко намеса в информацията както от страна на политиците и държавата, така и от страна на медиите.
22181500_10150971975834955_2383094966128073881_o

Снимките са от партито за 20-тия рожден ден на Mail.bg

Репутация. Реклама. Риск.

d0b1d0bbd0b8d182d186

През изминалата седмица онлайн пространството се разбуни покрай брандирането на блиц с Райфайзен банк. Темата бе смело повдигната от Енея в блога й – https://ennuionearth.wordpress.com/2017/12/07/ethics-in-advertisement-and-fake-news/ (скрийншотът е от нея, с позволението й). И публикацията й – споделена от стотици хора онлайн. Много хора писаха възмутени писма към банката. В резултат на това дойде и отговор от страна на банката, който според скромното ми мнение, не бе адекватен. Целяли масовост на аудиторията. Не знаели по друг начин как да я достигнат. Ох.

Тук говорим за репутация. И гафът е сравним по ефект, а по дълбочина и многократно надминава този на Лидъл с липсващите кръстове от опаковките от лятото. В реакцията и двете компании се съревновават.

В контекста на говорене за борба с фалшивите новини, за свобода на словото, медийна обвързаност от една страна, в световен мащаб и от друга за бранда, който е толкова крехък, подложен на достатъчно изпитания отвън, за да е нужно да бъде сриван и с действия отвътре, ми се струва силно опасно подобно безотговорно поведение.

Ясно е, че при големите брандове хората, занимаващи се с различните комуникационни звена са много и често е трудно да се координират (което само по себе си е абсурдно, а в бъдеще мисля, че ще се засилва). Ясно е също, че им е нужна масовост на големите брандове. Че им е все по-трудно. Но мисля има достатъчно инструменти, за да се постигне тя и без да се греши по този начин.

Но дори това брандиране на сайта да е грешка (в споменатите дни миналата седмица бе почти на 100% честота), то платеното присъствие в съдържанието на сайта няма как да е грешка.

rbb-pr

Попитах онлайн експерти, проследяващи случая какво мислят за този случай. Ето отговорите им.

Какво / къде сгрешиха Райфайзен?
Мишо Бланк (https://twitter.com/muiiio)
Получих линк за да видя нещо. Отворих го и попаднах в Блиц, където най-забележимото нещо беше огромна реклама на Райфайзен.
С присъствието си там, те легитимират политиката на този сайт.

Оправдава ли гоненето на масов таргет появата навсякъде / на всяка цена?
Мартин Милиев
(маркетинг експерт, )
Не, просто е проява на мърлящина и липса на критично мислене. Може и на липса на опит.
Вместо заключение. Ще се радвам големите играчи на рекламния пазар у нас да са по-отговорни в бъдеще. В полза ще е не само за комуникациите им, но и за обществото като цяло.

Полезни връзки:
http://www.aej-bulgaria.org/

Кашон от harmonica и farmhopping.com

IMG_2596

и

IMG_2582

И двата бранда Кашон от harmonica и farmhopping се занимават със сходна дейност. И двата бизнеса са чисти и знам, че не им е лесно, поради средата. И с двата имам приятелски отношения и са ми мега симпатични и като хора и като бизнес. Само че … не знам защо така се оплитат комуникационно. Всеки следващ ход на единия и на другия, чисто на ниво комуникация с потребители, са все в една и съща посока. Цветово са почти 100% еднакви. И става все по-трудно да се различат. Чудя се това нова маркетингова стратегия ли е? Помагат ли си по този начин? Или просто не виждат какво прави другия и го правят неволно …

Как видях Wikimedia Diversity Conference 2017

23517844_10214217021036935_1199053824144365415_n
През ноември в Стокхолм се проведе Wikimedia Diversity Conference 2017. Имах радостта да присъствам и споделям няколко щриха и впечатления.

Първо. Разнообразието като тема. Много се зарадвах да разбера, че въобще се организира подобна конференция. Защо конференция за разнообразието? “Мисията на Wikimedia за предоставяне на всеки човек на свободен достъп за споделяне на цялото човешко знание е мотивация за предприемане на приобщаващи действия с цел подобряване на качеството на уики проектите и развитие и поддържане на уики общностите и партньорствата.” За Уики общността е важно всички да бъдат представени, а самата общност да е включваща. Това се оказва сложно не само в България, а навсякъде по света, но защото това е един позитивен пост темата за сложността на включването ще я оставя за друг път.

Второ. Хората. Не е като да не съм пътувала по света и не е като да не съм срещала хора от много места. Но за първи път присъствах на конференция, на която имаше наистина хора от цял свят – доста равномерно представени бяха всички континенти и кътчета по света, всички различни хора, не само географски. И това беше тоооолкова впечатляващо! Като една човешка длан – човеците. Толкова еднакви и същевременно толкова различни. И това направи срещата, поне за мен, наистина силно вдъхновяваща!

Трето. Средата. Лекциите, темите за дискусии, приятелската среда, която в контекста на хора от много различни култури никак не е лесно да се поддържа, възможността за свободно общуване, обмен на идеи … Уау! Сара от Уикимедия Швеция и целия й екип прекрасни доброволци, които осигуряваха логистиката и спокойното протичане на конференцията, Шан от Китай, който носеше китайско зрънчо и разказваше на всички историята на този продукт (да, написах статия и на български за това!), Рози от САЩ, която е инициатор на движението за повече съдържание за жени – Жени в Червено, Феликс, който е Уикимедианец на годината и наистина въвлича хора в Африка да помагат и допринасят (именно от там е най-малко попълненото в Уикипедия знание, най-малко са и доброволците), Янак от Непал, който работи в телеком, но в свободното си време обучава нови уикипедианци и допринася със съдържание почти всеки ден, Чину, прекрасно младо момиче от Индия, което за първи път излизаше в чужбина и попиваше в захлас всяка дума, всяка гледка, а иначе доброволства по темите за жените, Реем от Египет, която преподава на студентите си за свободното знание и самата тя е доброволец от години, Филип от Белград, който сподели за неуспеха на първия в Сърбия ЛГБТ едитатон през септември, а как ми се иска да разкажа за всички и за още, още … Бяхме 80 човека от близо 50 държави – все уикипедианци запалени, отдадени, прекрасни хора!

В края доста дълго обсъждахме и приехме този текст (подробности има тук):
До 2030 г. Уикимедия ще се превърне в основната инфраструктура на екосистемата на свободното познание и всеки, който споделя нашата визия, ще може да се присъедини към нас.

Ние, сътрудниците, общностите и организациите на Уикимедия ще развием нашия свят, като съберем знания, които напълно представляват човешкото разнообразие и изграждаме услугите и структурите, които дават възможност на другите да направят същото.

Ще продължим да изпълняваме мисията си да развиваме съдържание, както сме правили до момента.

Знанието като услуга: За да служим на нашите потребители, ние ще се превърнем в платформа, която обслужва отвореното знание за света и общностите. Ние ще изградим инструменти за партньорства, за да организираме и обменяме свободни знания отвъд Wikimedia. Нашата инфраструктура ще ни позволи да съберем и използваме различни форми на свободно, надеждно познание.

Знание за справедливост: Като социално движение ние ще съсредоточим усилията си върху знанията и общностите, които са оставени отвъд. Ще приветстваме хората от всякакъв произход, за да изградим силни и разнообразни общности. Ще премахнем социалните, политическите и техническите бариери, които възпрепятстват достъпа на хората и допринасят за свободното знание.