защо ни трябват блогърите

блогърите днес трябват повече от вестниците. блогърите трябват на всички обикновени хора, на техните приятели, на онези, които просто прелитат над актуалностите преди да забият нос в социалките, на онези, които не докосват социалки, но наред с новинарските сайтове четат и лични писания

блогърите ни трябват защото дават пулса на случващото се, обобщено, в повече от 140 символа и без нужда от хиляди лайкове

трябват ни, ама наистина много ни трябват, блогъри като Боян Юруков, който ръчка правителство и всякакви държавни институции и службички и не им дава мира

като Комитата, който кара политиците да се сещат от време на време, че има и онлайн пространство

като Еленко, когото в родните митници (а и не само там) вече всички добре познават, а вероятно и хората от Столична община, а и тези от Lidl

като Петър, който не си поплюва, но често е право в 10-ката

като Сула, който е градивен въпреки силната си критика

и като още много, много.

блогърите са със силно развито чуство към каквото се случва тук и сега. не го подминават. захващат важни за всички теми и ги нищят, нищят, нищят. казва му се “гражданско общество”

блогърите са без цензура. без поръчка. без заплащане. себе си. всички нас.

ако имаш какво да кажеш на света, ако с това ще накараш поне малко обществото да се промени към добро – време му е и на твоя блог. започни го днес.

писах още:  блогове vs традиционни медии, колко е важна дигиталната следа, 10 причини да имаш свой блог

Share on FacebookShare on Google+Tweet about this on Twitter

12 thoughts on “защо ни трябват блогърите

  1. Харесвам блогове авторите ,на които има какво да кажат грамотно и с чувство за хумор,но за жалост това са малка част от “племето”.
    Дразнещата тройка тип блогъри са :
    1.Нереализирани или пишман писатели чувстващи нужда да кажат нещо независимо какво само и само ,за да се отчетат пред вселената
    2.Досаден вид мрънкащи лузъри намиращи недостатъци навсякъде и във всичко.
    3. “Продуктово позиционирани” блогъри доста евтинко поднасяйки продукт(телефони,коли,пиене ,пиеси,книги и филми) подценявайки читателите отбивайки номера пред рекламодателите.
    А причината да нямам аз блог е че съм “Чукча читател”.

  2. Хе, сякаш ако нямаше нужда от нас някой щеше да спре да пише. :)
    Разнообразието от гледни точки е прекрасно, но с риск да бъда мрънкалото, много, много, много слабо се получава социално активната общественост. Всеки си е цар в собственото блатце и често тече “кой е по-по-най”.

  3. Лошото е, че част от блогърите са дискредитирани, след платени материали в техните сайтове. Как да вярваш в такава ситуация на блогърите, след като не знаеш кой материал с какъв повод е написан. Преди години имаше една практика (която продължава) – политически сили да си имат платени блогъри. Всичко това не действа позитивно и се случва да те питат: “Ама колко ти платиха?” :)
    Да не говорим за инициативи като “Банка кани блогъри на по бира…” :)

  4. Пишем докато ни се пише. Четат ни докато някой се интересува от това, което правим. Вярно е, че често се получава повече говорилня и по-малко общност, но понякога – точно когато трябва – общността е най-силна. От хаоса на тази говорилня се чува някой гласец, другите го поемат по собствена воля и става вой. Резултатът сме го виждали. Трудно е това да става по-често при толкова различни хора. А има го и егото. Блогър без его е като котка без опашка – има ги, но оставаш с чувството, че нещо не е наред.

  5. Трябват ни блогъри, дори да нямат блог. Трябват ни хора с мнение, позиция и визия, независимо дали пишат онлайн или не. Трябват ни личности. Лидери – не последователи.

  6. Наяве, трябват ни повече критични блог читатели. Това предполага създаване на общости около интереси, които да генерират нещо модерно и ориентирано към времето, в което живеем. От празниците до снощи, парцалистиката с бг адрес не спира да бълва вулгаризми и откровени глупотевини, че почвам да се изчервявам, докато чета. Така не се вдига на крак ангажирана, критична обществена маса, че да се случи нещо.

  7. Аз съм човекът от банката, който е организирал сбирките на колеги от банката с блогъри на по бира или чай. Защо ли – отговорът е в блог-поста. Какво получихме: обратна връзка по много въпроси, които са важни за комуникацията ни с клиенти, продуктите и услугите, които предоставяме. А лично аз – добри приятели-блогъри :)

  8. @орехите – съгласна съм

    @Eneya – естествено, че и да нямаше смисъл истинските блогъри щяха да блогват, но в скучая гледам през призмата на обществената полза от блогърството

    @Иво – Иво, крайно не съм съгласна. По-голямата част от топ блогърите и с много не можеш ги подкупи, за разлика от по-голямата част от журналистите.
    Практиките политиците, организациите и корпорациите да обгрижват блогъри не мисля, че е “подкупване”, а е вслушване в мнението на хора с критично мислене и добре формулирано мнение.

    @Петър, @in2h20 и @Анелия – напълно съм съгласна с вас!

  9. Pingback: защо ни трябват блогърите

  10. Pingback: Седмичен блог дайджест – 51

  11. Блогпространството е като един голям казан с манджа, от която гражданското общество наистина се храни и има нужда! Всеки блогър е една подправка в нея която прави вкуса толкова екзотичен! Една от подправките да се позагуби за малко и веднага вкусът се променя и липсата и започва да се усеща :)!

  12. Pingback: да бъдеш популярен в Интернет | Justine Toms' blog

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *