Как блогър печели дело или браво за @VarnaSummer vs Боза Анет

Говорим си с Емил А. Георгиев, който освен блогър е и адвокат и представител по индустриална собственост за делото, което спечелиха преди две седмици с @VarnaSummer по казуса с Боза Анет.

Кое беше най-предизвикателното по делото на @VarnaSummer за Боза Анет?

Времето. Това е типично за нашата професия, тъй като много често клиентите се обръщат към адвокат непосредствено преди съдебното заседание. Разполагахме с малко време да изградим стратегия и да консултираме релевантната съдебна практика. Тук трябва да кажа, че при дела за клевета от особено значение е натрупаната от Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) практика по чл. 10 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ). Въпросният чл. 10 урежда правото на достъпване и най-вече разпространяване на информация и големият въпрос, свързан с него, е дали при такова разпространяване се стига до нарушаване на правото на добро име и репутация на страната, засегната от разпространяваната информация. Последното е уредено в чл. 8 от ЕКПЧ и в своята установена практика Съдът неведнъж е противопоставял правото по чл. 10 срещу онова по чл. 8, достигайки до една добре балансирана позиция.

Един от акцентите в нашата защита бяха няколко решения на ЕСПЧ, според които чл. 10 от Конвенцията е приложим не само към информация и идеи, които са “благоприятно приети или смятани за безобидни или за израз на безразличие“, но и към онези, които обиждат, шокират или обезпокояват. Според Съда това е така, защото без тази гаранция няма как да се отговори на изискванията за “плурализъм, търпимост и широта на възгледите, без които не може да има демократично общество.” С други думи – нуждаем се от тази гаранция, за да избегнем ситуацията, в която разпространяването на по-критична информация да бъде блокирано с дела за обида и/или клевета.

Имаш ли и други защити на блогъри до момента?

Не и се надявам да нямам, защото това ще е добър знак, че при свободата на изразяване достигаме до стандартите, които отдавна са установени в други части на Европа.

Ще бъдат ли блогърите третирани наравно с журналистите и у нас?

Това би било много желателно поради няколко причини.

Първо, доста блогъри заеха и продължават да заемат мястото на „традиционната“ журналистика, като това се дължи най-вече на специфичната медийна обстановка у нас, характеризираща се с непрозрачна собственост, писане на поръчкови, често неверни, материали и използването на медиите от страна на собствениците им като „бухалки“ с цел разширяване на тяхното политическо влияние.

Второ, в днешно време не един и два блога успяват да привлекат далеч повече читатели, отколкото съществуващи отдавна медийни издания.

И трето, в едно свое решение от 2007 г. Съдът на Европейския съюз ни казва, че журналистическата дейност е налице независимо от начина си на разпространение (хартия, радио/телевизионни вълни или интернет) и не е запазена само и единствено за традиционните медийни предприятия.

Share on FacebookShare on Google+Tweet about this on Twitter

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *