Студенти разговарят с блогъри: Рози Борачева

С вълнение стартирам серия гост-постове – нещо ново за този блог. Интервюта, правени от мои студенти с блогъри.

Започваме с Миранда Блякчори.

Добре дошли в личното кътче на Рози Борачева – студентка в НБУ по журналистика и реклама. Да, Рози учи две специалности, работи, има личен блог, четенето е нейната най-голяма страст и ако продължа да изреждам, няма да ми стигне мястото. Ако имате щастието да познавате Рози, няма как да не се съгласите с мен..тя е винаги придружена от широката си и приветлива усмивка и никога няма да ви откаже, в случай че я помолите за помощ.
Представям ви Рози! http://roziboracheva.com/

Кога и как реши, че искаш да създадеш свой личен блог? Какво те провокира за това?
Мухата за собствен блог ми пусна още в първи курс Константин Павлов – попаднах на една среща с него в Съюза на българските журналисти. Каза ми, че за да започнеш да пишеш и да ставаш все по-добър в това, първо трябва да си намериш платформа, а няма по-добра начална такава от личен блог, няма и по-ефективен начин да се наложиш като журналист, когато си все още съвсем начинаещ.
Втората агитационна вълна дойде от Жюстин Томс, която познавам от няколко години покрай работата си, но за първи път влезе в ролята на мой преподавател миналата година. Тя истински ме надъха и вдъхнови, като ме срещна с хора, на които точно блогът е помогнал много в намирането на работа.

До каква степен е важно наименованието на даден блог според теб? Трудно ли избра името за своя блог? Защо и как реши да бъде „La vie en rose“?
Ако трябва да съм честна, не намирам наименованието за толкова ключово. Най-важно е кой стои зад написаното. Името на моя блог беше първото, което ми хрумна, докато го правех, дори не бях сигурна дали то ще остане, просто трябваше да му сложа някакво заглавие. Никога не съм наричала блога си така пред приятели, за мен той си е roziboracheva.com. La vie en rose е името на една моя адски любима песен на Луис Армстронг и толкова. Е… ако се постарая, мога да извъртя и някакви асоциации със собственото си име и с това, че твърде често гледам през розови очила, но ще излъжа, ако кажа, че това ми е било на дневен ред, когато го кръщавах.

Как би описала тематиката на блога си?
О, това няма как да стане. Няма обща тематика, което по принцип е лошо, защото хората четат определени блогове главно защото те следват интересите им – кулинарни, музикални, за пътешествия…
Въпреки че една приятелка от списание Joy, която през лятото ме помоли да им гостувам в пътешественическата рубрика на изданието, описа преди статията ми блога като „лайвстайл и травъл“, аз не бих го определила така. Засега той е пространството, в което мога да напиша всичко, което ме вълнува в дадения момент. Без етикети.

Кои са блоговете, които редовно четеш?
Следя блога на Василена Вълчанова, този на Жюстин (личния – Smiling), на Деси Бошнакова, на Ванина Иванова, два модни – на Мирела Манчева и Савина Николова, един бюти – мацката се казва Нина, и влоговете на Anna Akana. Със сигурност има и още, на прима виста обаче само за тези се сещам.

Каква e активността ти в блога и какво е важно за теб, когато пишеш?
Активността ми е правопропорционална на броя случаи, в които нещо ме е впечатлило и искам да го споделя, и обратнопропорционална на броя курсови работи, които имам да подготвям за университета. Освен това пиша и за две списания, така че те са с приоритет (все пак вкъщи трябва да влизат пари), когато имам време да драсна нещо. Май казах какво е важно – нещо да ми е направило толкова силно впечатление или да ми е дошла толкова добра идея, че просто да не мога да не споделя.

Кое е нещото, за което обожаваш да пишеш? И нещото, за което не можеш или не искаш да пишеш?
Обожавам да пиша за книги. Не мога и не искам (като съм хванала този пример) да пиша насила за книга, която не ме е впечатлила достатъчно. Точно по тази причина си купувам или взимам от библиотеки всичко, което ми се чете, а не пиша до издателствата да ми го изпращат за ревю (ако не знаеш – така функционират нещата: казваш, че имаш блог и искаш да кажеш нещо за дадена книга, и от издателството ти я изпращат безплатно).

Според теб всеки един човек ли може да бъде блогър? Или трябва да притежава някакви определени качества и умения за целта? Ако да, какви?
Не всеки може да бъде блогър. Трябва да може да пише добре, да е грамотен, да е интересен, да има какво да каже и да има елементарно усещане за красота, за да е блогът му приятно място не само за четене, но и за гледане.

В представянето си пишеш, че искаш да споделяш със света своите гениални открития. Ако трябва да избереш една от статиите си за такава, коя би била тя?
Това е страхотен въпрос. Последната статия, която написах и наистина харесах, е тази. Не е специално за блога, за списание е, но я има и на roziboracheva.com. Помня, че три дни бях без компютър и само я мислих, та когато най-сетне седнах пред белия лист и се захванах да пиша, всичко буквално се изля от мен.

Ти си студентка с две специалности и имайки това предвид, блогърството каква роля заема в ежедневието ти?
В ежедневието ми в момента – никаква. Виж, ако ме попиташ за ежеседмичието или ежемесечието ми, може и да намерим някакъв отговор. Опитвам се да съм колкото се може по-активна, но проблемът е, че за академичната си работа винаги имам краен срок и бързам да я свърша, докато при писането в блога всички правила идват от мен самата.

Извън академичните задължения, които имаш, как обичаш да оползотворяваш свободното си време?
Обичам да чета, да тичам, да карам колело, да ходя на театър, да говоря за смислени неща със смислени хора (най-често така се раждат и статиите, които пиша), да помагам на приятеля си със снимането и проявяването на снимки. В интерес на истината, академичните ми задължения не са кой-знае-колко по-различни от нещата, които по принцип обичам да правя. Единствената разлика е, че включват по-малко движение, отколкото ми се иска (не мога да пиша, докато спортувам… не става просто).

Като за финален въпрос – какви са амбициите ти занапред с твоя блог?
Искам да ставам все по-добра в писането. Основно това. Нямам нито желание да изкарвам пари от блога, нито да привличам хиляди читатели. В момента си имам една малка общност от хора, които следят материалите ми само защото им харесва как изразявам това, което ме вълнува. Предпочитам нещата да си останат така – не държа на голяма фен база, защото моят блог си е нещо като упражнение.
Искам да вдъхновявам читателите си да пробват нови неща, да излизат извън зоната си на комфорт, да се обогатяват. Това е ценно – да разбереш, че някой е научил от теб за някоя книга, която го е разтърсила, да накараш някого да се замисли и да промени нещо в живота си.

Share on FacebookShare on Google+Tweet about this on Twitter

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *