Колко полезни са #OpenData за теб, за мен, за всички. Божидар Божанов

0226140336-bozhidarbozhanov

Божидар Божанов – вероятно го познавате като блогър (https://blog.bozho.net/) и като един от най-големите защитници на отворените данни у нас, както и експерт по отворени данни, електронно управление и лични данни, електронна идентификация.

С това интервю с Божо продължавам изключително важната за цялото ни общество тема за отворените данни и институциите. Защото именно прозрачността може да върне доверието в тях.

Какво са отворените данни?
Държавната администрация събира всевъзможни данни във връзка с дейностите, които извършва – събира данните за проведените обществени поръчки, за качеството на въздуха, за регистрираните автогари, за външното оценяване в средното образование и т.н. Тези данни логично принадлежат на обществото, което ги е платило с данъците си, затова държавата трябва да ги “отваря”. Но за да могат да бъдат използвани от компютърни програми, които могат да анализират големи масиви от данни, те трябва да са във формат, който компютърът може да прочете лесно. Една таблица в сканиран PDF, например, представлява трудност за компютъра. CSV (ред/колона, като данните на всеки ред са разделени със запетаи) е правилнен формат за отварянето.

Защо всеки гражданин има полза от това да знае какво са и да иска да има
повече отворени данни от институциите у нас?
Защото това открива възможности. Възможности за откриване на корупционни схеми, възможности за оптимизиране на работата и разходите на държавата, възможности дори за бизнеса. Няколко примера: във Великобритания “здравната каса” плаща лекарствата на пациентите. След като отваря данните за това, едно НПО прави анализ и става ясно, че ако се покриват само генеричните лекарства, ще бъдат спестеми милиони. Друг пример: до момента всички компании, правещи софтуер, който издава фактури, трябваше да прекупуват данни за регистрираните фирми, което им струва пари. С отварянето на данните на Търговския регистър, този разход за бизнеса отпада. А с отворените за обществени поръчки можем да видим кои фирми (и “чии” фирми) печелят най-много поръчки в дадени сфери или на дадени възложители, и да фокусираме вниманието върху това.

Кои данни не бива да се отварят, според теб?
Данни, свързани с националната сигурност, както и данни, които съдържат чувствителни данни – например история на заболяванията на гражданите, или пък данъчно-осигурителната им история.

Кои са основните препъни камъни в този процес, от твоя опит?
Основните проблеми са няколко – липсата на автоматизирани информационни системи, в които се събират данните, или когато има има – тяхната остарялост и невъзможност да извадят данни. Лошото качество на събраните данни – администрацията събира само данни, които нормативно трябва да събира, което не винаги е достатъчно. Например когато в списъка на училищата няма идентификационен номер (Булстат) на училището, при смяна на името губим връзката между резултатите на това училище през годините. Третият проблем е липсата на разбиране какво са отворените данни и ниският капацитет за работа с тях – както в администрацията, така или извън нея. За голяма част от администрацията “качихме PDF на сайта си” са отворени данни (макар те да не са машинно-четими), а много рядко медиите и НПО-сектора имат капацитета да използват отворените данни.

Може ли бизнеса да има полза от отворените данни?
Горният пример с Търговският регистър е един начин, по който бизнесът вече използва отворените данни. Но има много други – ако например данните за сделките за имоти бяха публични (без да се разкрива самоличността на страните), можеше брокерите да правят анализи и прогнози на движението на пазара. Данните за регистрираните МПС-та по марка и модел могат пък да помогнат на автосервизите с планираните доставки на авточасти. И още много други.

Ти самия кой тип информация би искал да видиш вече отворен и достъпен?
Всяка. С отворените данни човек никога не знае откъде ще изскочи нещо полезно. Привидно незначителни масиви от данни могат да бъдат ключови за даден анализ, прогноза, софтуер или цял бизнес. По-скоро бих искал качеството на данните да се повиши – както при тяхното събиране, така и при предоставянето им. Затова сме заложили изисквания към всички информационни системи, които администрацията ще си поръчва оттук нататък, за да имаме “отворени данни по подразбиране”.

Какво пожелаваш на България за 2017-та?
Повече решения, взети на база на данни, и по-малко такива, взети само на база на “вътрешно усещане” (или пък на “външни мотиватори”). Както на ниво държавно управление, така и в други сфери на обществения живот. Защото ако вземаме грешни решения, въпреки, че имаме данните, на база на които да вземем правилните решения, то пропускаме огромни ползи – ползи, които други държави и други бизнеси може и да не пропуснат.

Ако сте пропуснали интервюто по същата тема с Теодора Гандова – тук е.

Share on FacebookShare on Google+Tweet about this on Twitter

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *