Виктор Любенов – един специален човек

m_site_of_the_year2

Виктор Любенов е един от много важните за мен хора. Не защото е изумително начетен, грамотен, стриктен, всеотдаен, незрящ, добър приятел, с великолепно чувство за хумор човек. А защото е извор на мъдрост, пример и подкрепа за много хора – освен приятелите му и не малко от незрящите у нас, за които Виктор като мисионер години наред работи, помага за инсталиране, обучаване за ползване на Интернет. А за незрящите Интернет е много повече от за всеки от нас.

Намерих си този материал, който съм писала за Виктор за някое печатно издание през април 2000-та година и реших, че е редно да му дам още малко живот. Публикувам го както си е, без редакции от днешна гледна точка. Вярвам ще е интересно не само за мен.

Илюстрирам текста с една от малкото публични снимки на Виктор – от награждаването на БГ Сайт 2001 година (октомври 2001 година) в НДК, когато Виктор получи специална награда за принос към популяризиране на Интернет сред незрящите в България. Ако не ме лъже паметта наградата имаше и материална част (като че модем, което за онова време си беше голямата работа) и бе осигурена (пак ако не ме лъже паметта) от Орбител (ако някой има по-ясен спомен ще се радвам да сподели в коментар).

За един “специален” човек

Един от първите топли дни тази година. Следобед е. Пътуваме към срещата с Виктор – човекът, който ме накара да се замисля върху проблем, който поради напрегнатото ежедневие или нежелание да се занимаваме с неща, които са далеч от нас, често отминаваме забързани – хората с увредено зрение.
Намираме се в квартал “Модерно предградие” – квартал, чието състояние рязко контрастира с помпозното си име, в София, на края на града, много напомнящ края на света. Един от малкото признаци на времето, в което се развива действието е модерната бензиностанция.
Сградата на ТП Успех – мястото, където се предполага, че хората с увредено зрение ще имат работа, е пететажна, заобиколена от множество малки постройки. До преди няколко години тук са работили 700-800 души, днес – около 60. Идват само в определени дни, на повикване – когато има работа. Пътуват до това отдалечено място с градския транспорт, със зрящ придружител.
На входа ни спират нелюбезно и питат какво искаме, но щом разбират, при кого идваме ни напътстват с по-позитивен тон – “да, да, заповядайте, очаква ви”. Коридор, стълбище, в дъното – врата, стая стил “заседателна”, с голяма маса в средата, на която са натрупани компютри, достойни за музея за развитие на техниката, тежки червени завеси. Нашият домакин седи на края на масата –симпатичен мъж към средата на 30-те, с дълга, падаща на вълни коса. Пред него се намира странен за обикновените разбирания компютър (наследен от бившия шеф на предприятието), с вградени колонки, голямо и малко флопи. Мониторът е обърнат в ненужието си на една страна, заобиколен е от кутии с дискети и листове, изписани с непонятното за нас, зрящите, брайлово писмо. Голям магнитофон, стои като паметник от миналото, но в конкретния случай е натоварен с много важни функции – служи за усилвател.
Виктор уверено става и подава ръка, за да ни посрещне. Усмихва се. Ние също. В началото се чувстваме неловко, скоро го преодоляваме. Сядаме и започваме разговор – за слепите потребители на компютри и интернет у нас. Да, правилно сте прочели – и хората с нарушено зрение могат да се възползват от постиженията на техниката и технологиите, разбира се, с много условности.
Затворете за миг очи – може би ще се ориентирате по-лесно. Ако имате спомени от ерата на DOS и чисто текстовото комуникиране с компютъра, без графика, цвят, да не говорим за мишка – нещо подобно представлява това, което днес ползват слепите. Поради факта, че не могат да четат, те слушат. За да става това скоростта на четене е ускорена, а поради спецификата на интонацията на звука, генериран от компютъра първоначално той е напълно непонятен за нас, ненастоили се още. Постепенно, с вслушването, започваме да разбираме смешния забързан бъртвеж с гласа на създателя на синтезатора с говор на български език – Мартин Захариев. Благодарение на него през 80-те и Торос Хованесян по-късно, слепите потребители разполагат със софтуер, който им “чете” на родния им език това, което ние виждаме на екрана. За жалост този синтезатор има редица недостатъци, а и работи само за DOS. Подобна програма за Windows струва близо 520$, разбираме от Виктор. Сума непосилна за нашите условия, а и версията не поддържа кирилица – вечният нашенски проблем с компютрите.
През 1995 г. Хюсеин Исмаил, интелигентен и амбициозен млад човек, напълно незрящ, решава да учи програмиране, с цел да подобри вече съществуващия български софтуер за слепи. Неговата приятелка му чете книги за Асемблер, а той практикува на своя 286 и скоро създава, на базата на гореспоменатите “четящи” програми, своята “Ехо 1”, все още за DOS, но с много улеснения – стои резидентна, разбира фонетична и БДС кирилица и др. Понастоящем Хюсеин е Координатор на Фондация за подпомагане на слепите студенти. Завършил Право в Софийски университет, той вече е практикуващ юрист, но хобито “програмиране”, както и желанието да довърши започнатото го карат да продължава да работи върху своята програма, вече във вариант за Windows.
“DOS е много удобен за нас. – споделя Виктор – При изцяло графичния Windows скрийн рийдъра решава какво да ти чете, докато при DOS е ясно, а и за какво са ни графики на нас”. С носталгия си спомня времето на BBS-ите. Един от любимите му бил този на д-р Григор Вачев, където условие да вземеш нещо било това да изпратиш. Виктор започнал да “набира” текстове, които жена му диктувала, за да може да получи повече от така жадуваната литература. Започнал да “събира книги” в текст на дискети (сега търси софтуер за CD recorder под DOS, за да ги копира на по-сигурен носител от старите 5.25” дискети). За жалост почти никое издателство не се съгласява да дава изданията си в дигитален (адекватен за ползване от слепите) вид. Главно с помощта на Интернет Виктор е събрал е над 200 MB txt компресиран обем. С FTP търси и продължава да обогатява колекцията си с текстове. Благодарен е на сайтове като “Словото” и …, на които дължи част от българската класика. Всички със нарушено зрение, които ползват мрежата, събират и обменят файлове. Постепенно обогатяват с литературни творби библиотеката и читалището за слепи.
Броузера и мейлъра, които се използват са много странни, далеч от това, което ние използваме и начина, по който го използваме. Dial-up се осъществява трудно, различно е за всеки доставчик, настойките отнемат доста усилия. При “разглеждането” на страници графичните изображения се индексират и само ако са с “ALT” маркер слепият потребител разбира за какво се отнасят. Същото е с линковете. Всичко, на екрана се изписва с текст, а софтуера го изчита. Повечето от сайтовете остават напълно пусти и “невидими” за незрящите (напр. сайтове, правени изцяло на Flash, без HTML версия). Програми като ICQ и IRC, също са недостъпни, “но затова пък MP3 работи и под DOS!” – казва Виктор с искрица радост в гласа.
Първа от хората с нарушено зрение у нас в Интернет е Даниела Димитрова. Тя използва достъпа до мрежата главно за електронна поща. Общо в момента слепите потребители на Интернет у нас са седем, живеещи предимно в София. Струва ли си да се повдига въпроса при толкова малка група потребители със специфични изисквания? Убедени сме, че да! Виртуалният свят е много по-необходим за тях, отколкото за нас. Комуникацията, макар и усложнена от техническите детайли, е много по-жизнено необходима. За слепите on-line информацията е по-достъпна, от почти всяка друга медия. Малкото усилия, които може да коства създаването на сайтове, които те могат да “четат”, си заслужават.
Преди три години световният консорциум за World Wide Web обяви кампания за създаване на “възможни за разглеждане”, за хората с различни нарушения, сайтове. Всяка година от тогава април се обявява за Месец на достъпността в Мрежата. Заслужава си да се замислим.

Жюстин Томс
20.04.2000 г.

Share on FacebookShare on Google+Tweet about this on Twitter

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *