Емил Марков: BG designer, illustrator, paper engineer and compulsive blogger

Емо е стар добър приятел, от онези креативни типове, които винаги те изненадват и винаги ти е гот да знаеш, че ги има и дори от време на време можете да пиете кафе заедно и да бъбрите за всякакви неща. Подари ми дизайна и на моя сайт – мерси пак :) Емо е уникален дизайнер, отвъд времето и много в него. напоследък се завърна офлайн и в България – по Коледа Light беше с негова корица. рисува книжки и разхожда бигъла си някъде в Испания. опитах да се върнем назад в това интервю, а и малко напред.

кога беше първия ти път в Интернет и какво помниш от тогава? как беше нет-а? какво видя? какво не успя?
Беше в началото на 1995 година. За пръв път ми показа браузер и какво да направя с него един приятел – английски програмист, с когото си пиехме заедно бирите по Мадридските капани. Той имаше супер модем 14 bps, но нямаше такава телефонна централа, която да стигне и на половината от тази скорост. Браузерът беше Нетскейп а търсачката – Алта Виста. Показа ми как да видя карта на България и някаква демографска статистика и да си призная, настрани от чистото любопитсво, не проявих особен интерес, защото ми се видя много дървено и бедно. Повечето страници бяха черни и изобщо Интернет тогава приличаше на неграмотно издаден справочник. Една година по-късно вече се наложи да използвам Интернет в работата. Електронни пощи, пращане и получаване на файлове. Почти не си спомням да съм намирал, това което ми трябва като информация в Интернет докъм 1997. Мисля, че първия сайт, който направихме за нас си (сега му казваме “корпоративен” в студиото беше към края на 1997. Още си пазя един архив. Беше много мило време. Едни такива гифове анимирани :))

а днес, къде е Интернет в живота ти?

:) Не мога точно да определя. Някак си – два паралелни живота са.

а животът ти в Интернет днес?

Дълги години изкарвах прехраната си директно с проекти, предназначени за онлайн потребление. Сайтове, игри, анимации, стратегии, маркетинги. В последно време по-скоро консултирам незначителни клиенти и се забавлявам лично с дребни проекти, които ми служат като повод и метод да научавам неща, които по една или друга причина съм пропуснал.

След като си изясних факта, че социалните мрежи нямат социални функции, а са обективно съществуваща индустрия, ми олекна и се чувствам много комфортно участвайки доброволно в тези обогатяващи от моя гледна точка въртелешки. Употребата на социалните мрежи при положение, че не ти пречи да бъдеш равноправно употребяван, решава отчасти вечния екзистенциален въпрос за персоналната идентичност на всеки един от нас. Признавам си, че не разбирам нацупените хора-контакти, които си въобразяват, че фейсбук например им е длъжен с нещо. Така или иначе са от малкото останали места изобщо в сегашния ни свят, където въпреки всичко имаш възможност за избор.

Харесва ми динамиката и непрекъснатата промяна на съвременния Интернет и това стробоскопично облъчване с информация. Ползваема или не – всеки решава за себе си.

как се справяш с толкова блогове и активно онлайн пребиваване?

Не съм добър пример. Блоговете ми се народиха компулсивно – един след друг. Между многото неща през годините ми се е натрупал огромен шарен архив и един ден ипулсивно реших, че публикуването му няма да навреди на никого. Всъщност са лични блогове в почти оригиналния си вид – както бяха, когато се появиха първите блогове – нещо като дневници, въпреки, че не са стриктно хронологични. Наскоро отговорих на подобен въпрос така – гледам и подреждам тези блогове като мазе с компоти. Просто ми се ще да има някакъв порядък и ако беше един единствен блог, нямаше да имам усещането за ред. Нямам за цел да бъдат следени и коментирани. Знам, че имат посещения, но дори съм заключил коментарите на някои. Нямам нужда от прекалено стриктна оптимизация, защото виждаемостта им също не ми е цел. Поради горните причини, са лесни за поддържане. Така или иначе в процеса на воденето на тези многоблогове научих много за това “как се прави и води блог и кое не бива да се прави на един блог”. Мисля, че в един момент ще се изчерпят и ще ги затворя. Може би е време да си направя един “истински” блог :) Освен тези – личните – имам и други – клиентски :))

А пребиването онлайн? Напълно логично е. Стоя средно по 12 часа между няколко компютъра с различни настройки, заобиколен от интересни неща, бележки, моливчета… Не мога непрекъснато да работя. Докато се разхождам по мрежите, си почивам – и си оползотворявам почивката. Малко като паяк :)) Обичам да пътувам с автобус и влак. Винаги, когато мога остявям колата и ползвам градски транспорт. Не мога да чета пътувайки и затова просто общувам :)

имаш ли любопитен спомен от случва виртуална, която е останала по-трайно у теб?

Първият ми любопитен виртуален случай е запознаването ми с Жюстин Томс :), защото се запознах с нея ровейки из сайта на едни будни младежи преди много години.

Вече съм го казвал, но най-невероятният ми случай с хора, които не познавам от истинския живот (нека някой да ми дефинира кой е истинският ни живот:) е случката с публикуването на персоналната ми новогодишна картичка на корицата на Капитал от миналата Коледа. Беше случайно, спонтанно и се почуствах истински приятно между фактически непознати хора.

би ли се справил ден, седмица, месец без нет?

Мога да живея без никакъв Интернет, но не мога да работя извън Интернет и… това не е живот :))

най-хубавият ти онлайн проект?

Всички, които оставихме недовършени между 1996 и 2001 година в култовото студио Груви Графикс. Беше трудно и страхотно време. Без малко да измайсторим Ютуб, фейсбук и Грувишарк едновремнно. Не ни стигна бюджетът и… сръчността :) Имам почти само приятен спомен и никакво съмнение в това, че се позабавлявахме яко.

а офлайн?

Книгата, която написахме заедно с малкия ми син Макси.

какво искаш да ти донесе 2011-та?

Очаквам да навърша 51. Най-вероятно ще напрявя още няколко книги. Мисля, че няма да ми се размине още един блог :) Ще ми се да направя пак изложба в обикновена галерия – с врата, стени и истински купон след откриването. Надявам се светът да стане по-удобен за обитаване от всички.

едно от многото места на Емо онлайн е тук

още интервюта с уебски приятели:
Денис за бизнеса и онлайн
Тодор за онлайн книжарниците
Борислав за дигиталното ни битие
Жоро за електронните разплащания през 2002

Share on FacebookShare on Google+Tweet about this on Twitter

3 thoughts on “Емил Марков: BG designer, illustrator, paper engineer and compulsive blogger

  1. Pingback: Justine Toms' blog » Blog Archive » Борил Богоев с летящ старт в Интернет маркетинга

  2. Pingback: Димитър Цонев за социалните брандове и за скуката като убиец | Justine Toms' blog

  3. Pingback: Петя Пандулева: блогът олицетворява блогъра | Justine Toms' blog

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *