миксът на социалките

намерих снимката при търсене по “too much”.
поводът за този пост е фактът, че много хора, а също и бизнес профили в социалките допускат една и съща досадна досадна грешка: информация от сайта / блога си качват в twitter, веднага или автоматично и във fb, после разпращат по мейл

всеки канал, всеки инструмент има своя специфика
дори една и съща информация изисква да е поднесена различно на всички тези различни места
трябва да се помисли и за хората, които те следват навсякъде – на тях им идва too much и прегарят

не можеш да се надяваш да имаш много фенове или последователи, ако всичко, което правиш за тях в социалките е да постваш линк от последното в блога си. досадно е. и отчайващо некреативно

по-добре се ограничи само с един до два от всички инструменти възможни и ги разработи като хората. тогава със сигурност ще имаш успех

Share on FacebookShare on Google+Tweet about this on Twitter

2 thoughts on “миксът на социалките

  1. Споделям, защото съм изпитвал на свой гръб отдръпване на читатели заради прекомерно споделяне на собствено съдържание.

  2. Да, така е. “Масовката” в момента е следната: появи ли се нов вид социална услуга, трябва задължително да си направим профил там. Да има. Да не останем назад. И, като резултат, масовият потребител всеки ден губи маса време да следи едни и същи неща, от едни и същи хора, на десет различни места.

    Аз съм за тясната специализация – и като потребител, и като автор на съдържание. Махнах от ежедневието скайпа, кю-то, фейса и куп други услуги, които ползвах редовно. Махнах ги просто, защото ми отнемаха прекалено много време. Непродуктивно време, хвърлено на вятъра. Особено фейса.

    След като ограничих комуникацията си (и споделянето) до имейл + блог + мобилен телефон нито спрях да ходя по събития, нито спряха да ме канят по купони, нито броят на читателите ми се понижи, нито текстовете ми станаха по-малко търсени, сваляни, четени, коментирани и споделяни онлайн, нито ангажиментите ми намаляха, но получих много повече време за творчество и… за себе си.

    Не мога да кажа, че съм по-зле информиран от преди. Преди не ми оставаше време да се информирам. Не мога да кажа, че съм по-зле социализиран от преди. Преди не се социализирах…реално. Социализирах се онлайн.

    Знаете ли каква е разликата между една сватба за човек, който има туитър, фейсбук, кю, гугъл плюс, линкдин, скайп, пет-шест блога и за такъв, които няма? Точно така, никаква! Чисто виртуалните “приятели”, така или иначе, никога не са поканени…

    Просто разширявам темата за too much. Цялото “социализиране” онлайн започна да става too much. И хората нямат чувство за мярка. Получавам визитки с по 15 варианта за контакт. Чета резюмето на хора с по 20. Добре де, сигурен съм, че “фак ю” и “ай лав ю” ще прозвучи еднакво убедително, ако ги съобщя на въпросния човек само веднъж, без да се повтарям. Естествено, най-убедително ще прозвучи, ако му го заявя лично или по телефона…

    Все пак, създаването на нов профил някъде не те променя нито като личност, нито като професионалист, нито като среда, нито като хобита, интереси, занимания и предпочитания. За юзърите с по десет акаунта е по-добре, наистина, да не ги “спамим” поне ние – създателите на авторско съдържание онлайн.

    Поздравления за уместните наблюдения!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *