Ана Лазарова от Цифрова република за авторските права, цензурата и прословутия чл. 13

28450239_10156205367812628_244658607_n

Ана Лазарова е адвокат, председател на сдружение “Цифрова република”, наред с това засмян, всеотдаен и деен млад човек.

България, по време на нашето европредседателство, имаме уникален шанс да застанем зад свободата в Интернет и против цензурата. За жалост за момента нашата комисарка Мария Габриел заема по-консервативната позиция на Франция по темата, която никак не се връзва с цялата история и развитие на Интернет и дигиталния бизнес у нас – а именно за рестрикции и натоварване на бизнеса със задачата да е полицай и падарин едновременно. Надявам се здравият разум да надделее и да се разминем с поредното безумие, касаещо реално всеки от нас. По темата говорим с Ана Лазарова.

Защо темата за авторските права, филтрите и въвеждане на чл. 13 е
актуална именно сега?
В момента в Европейския съюз тече реформа на авторското право, чиято заявена цел беше да модернизира авторското право така, че да регулира адекватно новите цифрови реалности, и да го хармонизира така, че да насърчава развитието на единния пазар на ЕС.

Очакванията и надеждите на академичната и неправителствената общности бяха много големи, но за съжаление предложените от Европейската комисия текстове се оказаха плахи по отношение на модернизацията и хармонизацията. За сметка на това в основния документ от лансирания законодателен пакет – проекта за Директива за авторското право в цифровия единен пазар – намериха място някои доста спорни разпоредби, които са в състояние радикално да променят взаимоотношенията между играчите на дигиталния пазар, при това не към добро.

Един от тези спорни текстове е споменатият член 13, който цели да преуреди отговорността на онлайн посредниците.

Съгласно актуалното европейско законодателство, доставчиците на услуги в интернет в общия случай не отговарят за законосъобразността на съдържанието, споделяно от техните потребители, и са освободени от задължение да провеждат общ контрол над това потребителско съдържание.

Член 13 цели да обърне това положение, като задължи доставчиците проактивно да следят и филтрират съдържанието, което минава през тях, за авторскоправи нарушения. Идеята е в случай, че онлайн платформите допуснат непозволено публикуване на защитени материали, да отговарят директно за незаконосъобразно разпространение на съответните авторски произведения.

Всичко това означава, че платформите и други доставчици ще са задължени да филтрират нашето съдържание и да не допускат публикуването на неща, съдържащи чужди авторски материали.

В момента проекто-директивата е в последна фаза на разискване, като се очаква окончателният й текст да бъде приет по време на българското Председателство на Съвета на ЕС. България понастящем е на ключова позиция в трите институции на Съюза, ангажирани в законодателния процес, и е в състояние да повлияе при формулирането на текста на противоречивата разпоредба.

Кой/ какво е застрашено ако се въведе този член 13?
Промените за които говорим, биват лансирани от и са в интерес на големите издатели, най-вече в музикалната индустрия, които се оплакват, че платформите за видеосподеляне забогатяват на техен гръб. Разбира се притесненията на правоносителите за това, че не могат ефективно да контролират разпространението на съдържанието си в интернет са напълно легитимни. Това, което ни притеснява в законодателното предложение е доколко de facto приравняването на правния режим на интернет посредниците към този на класическите медии няма да засегне негативно и непропорционално всички останали участници на цифровия пазар, правната сигурност и фундаментални граждански права на потребителите, като правото на изразяване и правото на достъп до информация.

Ако се приеме, че UGC платформите не предоставят единствено и само достъп, а разпространяват съдържание, то тези доставчици ще бъдат принудени да упражняват най-строг контрол над информацията, което минава през тях, за да не рискуват да бъдат санкционирани, което, от своя страна, ще създаде предпоставки за широкомащабнo налагане на “частна цензура” от самите платформи.

Трябва да се има предвид, че въпросното законодателство не е насочено единствено към платформите за видео и аудио споделяне, които са първоначалният фактически адресат на разпоредбата, а е толкова широко формулирано, че би засегнало платформи като Уикипедия, GitHub, платформи за пазаруване и други доставчици на услуги в интернет.

Как ще се отрази това на бизнеса? А на обикновения човек?
Бизнес: Драматичната промяна на принципите на отговорност на интернет доставчиците по отношение на съдържанието, което обслужват, със сигурност ще разтърси този сектор.

В частност, задължението за разработване на специфични филтри ще натовари бизнеса както финансово, така и създавайки непропорционален правен риск при функционирането на онлайн услугите. Тежестта ще е особено голяма по отношение на стартиращите предприятия.

Средната бройка на персонала на стартъпите в Европа е под 10 човека и можем да си представим, че такива предприятия няма да имат ресурс дори да идентифицират правоносителите, с които трябва да договарят механизми за разпознаване на минаващото през платформите им съдържание, а какво остава за това да разработват и поддържат сложния софтуер.

Известно е, че SounCloud отделят близо 3 милиона евро годишно само да поддържат и персонализират системата си за управление на права на интелектуална собственост, докато Google са вложили над 50 милиона евро в разработване на инструмента им Content ID. Как е възможно стартиращите или малките и средни предприятия да се състезават с подобни вложения на гигантите в бранша?

Промените биха засегнали вторично и други бизнеси извън „тех“ средите. Така например адресатите на разпоредбата на член 13 са толкова широко описани, че сред тях ще попаднат и платформите за онлайн търговия. От друга страна, обстоятелството, че подобни филтри няма как да разграничават законосъобразно от незаконосъобразно използване на авторски материали, може да удари сериозно индустрии, които много разчитат на разпространение на производни произведения, например рекламната индустрия.

Някои анализатори дори твърдят, че разпоредбата нарушава свободата на стопанска инициатива като фундаментално право съгласно Хартата на основните права на ЕС.

Потребители: От гледна точка на обикновения човек, тази нормотворческа тенденция може да има ужасяващия ефект да ни превърне от активни участници в обмена на информация, каквито в последно време сме приели за даденост да бъдем, отново в пасивни консуматори на излъчвано съдържание.

Използващият съответната онлайн услуга няма да може пълноценно да споделя това, което желае, и често няма да знае защо. И тук умишлено избягвам термина “потребител”, доколкото една платформа може да се използва както от консуматора на съдържание, така и от професионалния творец с цел разпространение на творчеството му, а в днешно време ролите на двамата все по-често са преплетени в лицето на модерния потребител, който все по-често е ангажиран в интерактивна комуникация в мрежата.

Идеята на въвеждане на задължение за филтриране е, като потребители на онлайн платформите и други услуги за споделяне, да не сме в състояние да разпространим незаконосъобразно новия клип на някоя поп-звезда.

Има редица случаи, обаче, когато съвсем правомерно можем да споделим съдържание, което съдържа чуждо авторско произведение
когато цитираме, анализираме и коментираме чуждо произведение,
когато имаме право да ползваме произведение или елемент от него по силата на свободен лиценз или на стандартен търговски договор (например купуваме изображение от имидж банка, което включваме в своя презентация)

Има много въпросителни как точно биха били имплементирани подобни филтри на съдържание, но за всички е ясно, че алгоритмите им не биха могли да разграничават законосъобразна от незаконосъобразна употреба. Вече имаме опит с частно филтриране на съдържание в големите платформи и сме натрупали достатъчно примери за погрешно блокирано и свалено от алгоритъма на платформата съдържание – някои от тези примери са по-комични, но някои навяват асоциации с антиутопията на Оруел.

Филтрите блокират от лични караоке записи и клипчета на деца, танцуващи на фона на популярна музика, до образователни лекции, съдържаща примери от защитени произведения и записи от конференции.

Проблем би имало и когато дадено произведене има повече от един автор или повече претенции за авторство. Нима искаме платформата да бъде овластена с правораздавателни функции и алгоритми да се произнасят относно това кой е истинският автор на дадено произведение, кой има право да го използва и кой е нарушител? Това би следвало да е компетенция на съда.

Творци: На последно място, спорната разпоредба се прокарва ужким в името на творците, но дори професионалните творци и създатели на авторско съдържание могат да пострадат от масовото предварително филтриране, когато техни съвсем легални ремикси и производни произведения бъдат погрешно блокирани или свалени от мрежата. Представете си как пагубно се отразява на една рекламна кампания неочакваното сваляне на видео-реклама от YouTube, както в последствие се оказва – заради съвпадение в елементи от лицензирана музика, която е ползвана в рекламата.

Действително, събирането на възнаграждения за използване на съдържание в интернет от организациите за колективно управление на права е предизвикателство, но това не е причина да “спрем интернет”, за да наблегнем върху традиционните средства на излъчване и разпространение, каквито са класическите медии, върху които имаме повече контрол.

Самите автори имат нужда от ефективни канали да промотират работата си в интернет, от видимост, популяризиране, а напоследък все по-често – от използване на нови начини за монетаризиране на съдържанието, което споделят онлайн. Тези възможности не бива да бъдат ограничавани за сметка на интересите на една определена индустрия. Като минимум, всички мерки в полза на един от участниците на пазара трябва да бъдат балансирани и пропорционални и да не ограничават творческия процес.

Време ли е за преосмисляне концепцията за авторските права, според теб?
Да, смятам, че авторското право отчаяно се нуждае от реформа. Нормално е правната уредба да изостава от реалните взаимоотношения, но интернет драматично промени правилата както по отношение на много бизнес модели, така и по отношение на ролята на творците и потребителите в творческия процес.

Авторското право е създадено и разработено в условията на аналогова среда и до голяма степен е национално, което го прави не съвсем годно да регулира толкова сложни отношения в цифрова и глобална среда.

За съжаление стъпките за модернизиране на авторското право са твърде плахи, очевидно водят до половинчати и неудовлетворителни решения, и дори липсва широк дебат за бъдещето на регулацията в тази сфера.

Специално в България има много какво да се желае по отношение закрилата на правата на авторите и уважението към интелектуалната собственост. Все пак е добре да помним, че усложняването на авторскоправната уредба и затормозяването на достъпа на обикновения човек до творческо съдържание трудно ще спомогне за изграждането на уважение и желание за стриктно спазване на закона. Правилата трябва да са достъпни и разбираеми и за потребителите, и за творците, и най-вече да не създават дисбаланс между играчите на пазара, за да се надяваме да бъдат следвани и защитавани от широката общественост.

Разкажи ни за Вашата организация, която се бори за защита на текущите ни
свободи онлайн.
ЦИФРОВА РЕПУБЛИКА се роди от сътрудничеството на хора от българските общности на Уикипедия и Криейтив Комънс. Това са движения, които, от една страна ценят и промотират свободния достъп до съдържание, а от друга, се отнасят с повишено внимание и уважение към регулациите в сферата на интелектуалната собственост, като в резултат създават проекти и инструменти, които по един прогресивен начин съчетават тези две ценности.

В течение на работата си по различни проекти, свързани с отворен достъп и образование, установихме, че в България има недостиг на организации, представляващи гледната точка на гражданското общество в дебата за бъдещето на авторскоправната регулация.

Затова се надяваме да спомогнем за сближаването на позициите на правоносителите и потребителите, особено в светлината на течащата авторскоправна реформа.

Кой е поканен да подкрепи Вашето Отворено писмо?
Каним всички организации и институции, които считат за техен приоритет защитата на демократичния достъп до информация, образование и култура, да ни подкрепят в усилията ни да подобрим законодателството в тази сфера.

В това отношение се радваме на подкрепата на учебни заведения и на библиотеките, които също биха били негативно засегнати от въвеждането на описаните мерки за задължително ex ante филтриране на съдържание.

Също така каним представители на засегнатите бизнеси да добавят гласа си към този на гражданските организации.

Призоваваме и творците и професионалните създатели на съдържание, които са наясно с това колко важна е свободата на споделяне за развитието на творчеството им и не са съгласни подобни противоречиви мерки с неясен ефект върху всички участници в творческите индустрии да се приемат в тяхно име.

На последно място, каним всички, които се чувстват засегнати от ограничаването на видимостта и споделянето онлайн, да подпишат нашата петиция срещу задължението на посредниците за въвеждане на филтри за съдържание.

Подпишете петицията сега – тук.

Отвореното писмо е тук.

Share on FacebookShare on Google+Tweet about this on Twitter

Онлайн и офлайн вървят заедно. Вече.

IMG_3934

Вчера бях на вдъхновяващото, мащабно и наистина полезно събитие – Innovation Explorer 2018. Правят го Леона и Капитал вече за 4-та година. И следват серия постове по темата.

Да започнем с връзката онлайн – офлайн. Ами то вече е едно. Нека е ясно – вайбър стикерите все повече ще ги виждаме принт (на снимката долу). И обратното. И не само. Маркетинг и комуникации без двете здраво да са обвързани няма как да има.

Събитие без подаръци не може. А тези на VISA бяха супер – семена за цветя в кенче (олеее колко мое е това!) – само за тези, които носеха и показваха VISA картата си на събитието и стикери! От стикерите – имаше и за децата и за мен – долу се вижда кои си избрах (“не нося кеш” и “благодаря” – вече са ми на лаптопа залепени).

Сред спонсорите бяха и Roo’Bar и виждах, че всички им се радват и опитват креативните им вкусни хапки в различни цветове, разположени щедро по масите. Всички забелязаха и снимаха или се снимаха и с креативния портрет на плезещия се Айнщайн, нарисуван с барчета.

Да си спонсор на събитие за иновации от такъв мащаб си е предизвикателно. Поздравления за екипите, които са намерили наистина свежи варианти за присъствие и ангажиране на хората на място!

Събитията, офлайн събитията остават сила и следва да са във всеки микс. Но традиционното спонсорство само с брандинг отстъпва място на все по-креативните, забавляващи хората и все пак релевантни към бранда решения на място. И пренасянето им онлайн, задължително.

На снимката сме с прекрасните дами от екипа на Dir.bg, които също готвят нещо симпатично скоро.

За самото събитие още – скоро.

IMG_3954

Share on FacebookShare on Google+Tweet about this on Twitter

Ура за Серги, Data Science Society и #Datathon2018

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Data Science Society – опиши го в едно изречение, за да се запознаем с вас?
Data Science Society е доброволческа общност, която за последните три години успява да популяризира успешно сферата на Data Science чрез множество инициативи като тематични срещи за споделяне на знания в областта, workshop-и, работа по дългосрочни иновативни проекти в сферата и участия в международни конференции. Data Science е инициатор на Data хакатоните в България, сред които е и Hack the Fake News.

И две думи за теб самия, моля :)
Аз се занимавам с данни и тяхната обработка повече от 10 години, като съм преминавал през различни позиции. Ръководих няколко екипа и завърших MBA в Австрия преди 4 години. След това започнах да работя по реализирането на различни мои проекти. Единият от тях е ShopUp – платформа за анализ на поведението на потребителите в големи молове и закрити търговски обекти, използвайки различни технологии. Другият по-дългосрочен проект е Data Science Society, за който ще разкажа повече.

Задава се Дататон-а през февруари – какво ще се случва, кой е поканен?
#Datathon2018 е практическо образователно предизвикателство, свързано с обработка и анализ на данни. Това ще е третото издание на Data хакатона, като този път казусите ще бъдат предоставени от Telenor, Receipt Bank, Ontotext, Kaufland, VMWare, ZenCodeo and А Data Pro. Теоретици и практици ще имат възможността да се възползват от облачните услуги на Amazon, IBM, Microsoft и за пръв път в света комуникацията и работата по време на Data хакатона ще се случва не само физически, но и виртуално. До сега имаме заявили участие представители от Германия, САЩ, Канада, Дубай и др.

Как минаха предните подобни събития? Най-любопитното за теб самия от тях?
Първият Datathon се проведе преди една година и постигна голям успех. Всички се забавлявахме много имаше над 15 казуса и около 80 участника. Следващиятот Data Science хакатоните беше в насочен към решаване на един конкретен казус, а именно Hack The FackNews. Предизвикателството беше да се изработи модел за разпознаване на фалшиви новини и също се получи много добре. Чисто за мен вторият Datathon беше много обогатяващ. Успях да работя с неструкторирани данни, текст и научих доста. Вече смятам, че спокойно мога да правя доста по-сложни неща с текст и определено мога да решавам по-заплетени задачи в този домейн.

Как се променят данните и как данните променят обществото ни?
:) Много хубав въпрос. Данните като тип и форма се променят много и поне аз виждам две направления. Едната посока е отварянето на обществените данни с проекти като Open Data Goverment, а другата е събиране на по-голям обем от данни, които до описват по-прецизно физическото ни поведение и навици – offline поведението ни. Пример за нещо такова е използването на различни IoT технологии и сензори. Проектът ми ShopUp е насочен точно натам. Подобно на Google Analytics, но за физически обекти, ние даваме възможност на моловете да познават по-добре поведението на своите потребители.

Как биха ни променили? Няколко насоки – от една страна ще сме по-добре информирани, а от друга – все повече ще губим нашата независимост. Както се казва, има компании, които вече ни познават много по-добре от нашите родители.

Кое те мотивира да се занимаваш с данни?
Аз съм човек, насочен към практиката и това, което ме пали най-много, е че мога да решавам всякакви “налудничави” проблеми, като понякога се налага да използвам нестандартни подходи за разрешаването на невъзможни казуси. Другото е че постоянно уча и когато направя нещо, то това има някакъв смисъл, форма и дори изглежда като продукт.

Какви надежди възлагаш и какво пожелаваш за събитието през февруари?
Надеждата ми е да се получи готино и забавно събитие. Очакваме хората да се заразят или по-скоро те нас да заразят с ентусиазъм и желание да учат по един по-различен, но много по-ефективен начин, а именно сблъсквайте се с реални проблеми, подкрепени от експерти и известни международни ментори.
Искаме да си пожелаем всеки един участник да вземе нещо със себе си от това събитие, независимо дали това ще са много нови знания, контакти, интересни преживявания, или просто възможността да се докосне до духа на нашите събития. Разбира се, това зависи от тях. Вярваме, че по този начин спомагаме за развитието на домейна Data Science и го правим много по-достъпен за една по-широка аудитория.

Успех за Серги и екипа на #Datathon2018

 

Share on FacebookShare on Google+Tweet about this on Twitter

Пазаруване онлайн – лични размисли и наблюдения

IMG_3401

Малко размисли споделям за онлайн пазаруванията от лични наблюдения и опит.

Около мен почи ежедневно хората пазаруват неща онлайн. Не услуги визирам в случая, най-вече козметика, бижута, дрехи и книги, както и техника. Има вече доста сайтове, но не всички са като хората. Наскоро например ми възложиха да поръчам аз книга от конкретен онлайн магазин, защото бил дървен и трудно се работело с него. Да, пропастта между мега добри сайтове, с мислена ползваемост, доста детайл пипнат и тези, които са тип скалъпени от съседа, през които дори те е страх да поръчаш, камо ли да платиш – голяма е.

От данни, които имам възможност да наблюдавам по клиентски проекти, поне половината покупки онлайн са с наложен платеж. Не знам дали това е от притеснение и неувереност в доставчиците или поради липса на устойчиви навици да си плащаме онлайн. Лично за мен плащането с моята VISA карта е най-удобно и удачно.

В крайна сметка всичко, което купуваме като услуги (полети, резервации, хотели, почивки, електронни книги, аудио книги, софтуер, игри, музика, т.н.) – плащаме онлайн, т.е. струва ми се вече е време да има по-голяма увереност и при поръчка на продукти и заплащането им онлайн.

По проучване на Ноема от края на миналата година 3/4 от потребителите, участвали в анкетата, потвърждават, че вече не пазаруват в Интернет само по конкретен повод, а цели 41% от тях го правят няколко пъти в месеца.

“Безконтактната технология на плащане, която позволява по-бързо приключване на транзакция с карта или дори плащане без карта, а с друго устройство, което има възможност за NFC (near field communication) свързаност с безкотактен ПОС терминал, като например смартфон, се развива бързо. В момента в България има над 80 хил. устройства за приемане на плащания, като според Райчева повечето от тях вече са безконтактни. Също над 50% от използваните платежни карти също имат такава функционалност, след като първоначално бяха въведени у нас през 2013 г. Този процес е продължителен, като огромната част от ПОС терминалите у нас са собственост на обслужващите банки и съответно е тяхна инвестиция.” споделя г-жа Красимира Райчева, мениджър на Visa за България.

В допълнение все още мисля, че имат да наваксват в добрите електронни услуги театрите и кината, концертните зали, операта, но и това ще стане съвсем скоро, предполагам.

Хубава статия в Капитал по темата, с още данни реални има тук.

Share on FacebookShare on Google+Tweet about this on Twitter

Цигарите ми, цигарите ти, инфлуенсър ли си …

influ

Из социалните мрежи се споделят тези “прекрасни” постове от Инстаграм, събрани от shmatko с акцент върху уж небрежно подметнатите или присъстващи в кадър кутии цигари на харесвани и разпознаваеми “вип” персони от родната сцена. В списъка са Азис, Мария Илиева, Криско, Гери Никол, Николета Лозанова, Поли Генова …

В допълнение на цигарените кутии из постовете на тези “инфлуенсъри” става ясно, че “инфлуенсърите” пият алкохол, пушат яко, играят хазарт, восят се на скъпи коли и ходят из лъскави места.

Всичко това е ясно, че няма да ги некороняса, но ще замисли, надявам се, маркетолозите и комуникаторите дали биха искали брандовете им да са замесени така евтино с тези лица.

Share on FacebookShare on Google+Tweet about this on Twitter

17 години Wikipedia – уау!

Днес, на 15 януари, Wikipedia.com празнува 17-тия си рожден ден! Еха!

Брой статиите от началото до момента – повече тук

En_Wikipedia_Articles

И езиково разпределение на статиите

wiki-stats

Към днес Уикипедия съдържа 238 487 статии на български език. Не е лесно да се допринася, но при добро желание всеки може. Благодарна съм на студентите ми в НБУ, които опитват да допринасят. А и на строгите редактори на Уикипедия на български език, които сурово отсяват съдържанието, за да е качествено.

Вярвам в свободното знание. Смятам, че знанието има потенциал да направи света ни по-добро място.

Share on FacebookShare on Google+Tweet about this on Twitter

Истории от буркана

IMG_3231

Отново Ура! за Гурменица! След Лисицата май стават следващите ми любимци! Имат и силен аутдор, но не съм успяла да го снимам още :) Чудно раздвижване! Дано е вдъхновение и за други смели брандове да ги последват!

Share on FacebookShare on Google+Tweet about this on Twitter

Тази крадлива и закачлива лисичка

IMG_3064

Честита нова градина!

Много яки криейтиви (както винаги!) от Крадецът на ябълки!

IMG_3065

Поздравления за целия екип зад дигиталното присъствие на мац-лис-лис :)

Share on FacebookShare on Google+Tweet about this on Twitter