За Велян, каузите, силата на Интернет и как ни промени

cropped-velqn_logo

Велян Стайков е познат на онлайн общността като активен блогър (ето http://velqn.com/) в ранните години на блогърстването у нас, активен потребител на социалните мрежи. В инстаграм се вихрят снимките му с чудна дълга коса. В туитър и фейсбук е непримирим и настъпва елегантно по не малко болни теми.

За публично споделеното даряване на коса за кауза, за силата на социалните мрежи и това как успя той да ни промени, реших, че си струва да си поговорим с Велян. И му благодаря, че прие.

Разкажи за косата – как я отгледа, кое те провокира да я подстрижеш и дариш?
В училище имах дълга коса, след това през годините ходих много късо подстриган, даже и нула номер в отделни периоди. Причината да пусна дълга коса е толкова смешна, колкото е и прозаична… от една страна, изпитвах страх, че в ранна възраст ще остана без коса, затова исках да си я пусна като за „последно“, отделно не исках да изглеждам като повечето хора, а и просто ми е приятно да съм с по-дълга коса.

Това е общо взето, в последните 10 години 2 пъти бях с дълга коса, през останалото време основно бях късо подстриган. Този път обаче се отнесох с пускането на дългата коса, 3 години и повече я пусках. Предният път, когато реших да сменя амплоато, отидох в случаен фризьорски салон и жената, която ме подстрига щеше за малко да се разплаче, не и беше приятно да махне цялата тази дължина. Тя имаше и някакъв личен спомен с мъжа й, който бил музикант и също ходил с дълга коса… След това сестра ми сподели, че е могло да я даря за хора, които се нуждаят от перуки и така попаднах на асоциацията за превенция на рака. Този път бях убеден, че когато дойде времето да се подстрижа, ще отиде за добра кауза, а не в кофата. И така след 3-тата година косата ми стана много дълга, трудно беше за поддържка, изисква доста време и грижи, реших, че ми е нужна промяна и се сетих за асоциацията, обадих се спонтанно и още в същия ден имах нарочен час.

Сила ли е Интернет?
Сила е, всяка масовка е силна, дали ще е тълпа на площада или интернет, множеството от хора го правят такова. Ползва се от личности, от брандове и от терористични групи, за маркетинг кампании, за набиране на кадри. Видяхме преди години как арабската пролет почти се случи през twitter. Всяка голяма промяна на статуквото е сила.

Активен си на няколко места онлайн – любимото ти от всички?
Да, ползвам почти всичко, което може да се ползва, интересно ми е, ползвам всякакви канали, гледам да съм в крак с развитието на мрежата.

Нямам любимо – преди време twitter ми беше любимо, но в последно време не го усещам по същия начин. Изглежда, че вътре е пълно с уморени коне, няма нищо интересно и ново.

Facebook – това е мрежата на хората с деца и домашни любимци, основно се използва от родители, ама децата знаят, че техните са там и затова са по други места, като snapchat и прочие.

В един момент имам усещане, че всички онлайн места, са като улици, които водят към един и същ булевард, а той води към огромен площад, където се помещава глобалното световно село. Едни и същи неща може да видиш по всички мрежи, няма някаква унификация, но не мрежите са виновни за това, а ние, хората, които ги ползваме и създаваме съдържание. Шумът, обаче е много, от части се дължи на това, че много хора ги мързи да създават и просто харесват, споделят, ретуитват и прочие, но и от такива има нужда.

Блогът – как започна и къде е сега?
Блогването започна страхотно, поне за мен. Беше си предизвикателство да имаш собствен домейн, хостинг, да си настроиш платформа за блогване. Публичните, свободни за използване платформи не бяха много тогава. Много хора пишеха, още повече четяха. Оставаше някакво впечатление, че се създава съдържание, което е смислено (понякога) и (понякога) помага на някой.

В един момент блогването стана микро блогване, после се появи twitter, по-малкото стана повече, facebook набра супер популярност, интернет се разви, скоростите се подобриха, започна да се споделя и прави много повече видео и аудио съдържание и блоговете отидоха в миналото. Просто хората си казаха, хей, никой не го интересува твоето мнение по този въпрос в 10 страници, напиши го в 3 реда. Това, донякъде крепеше twitter, кратко, сбито, бързо и удобно. Обаче, хората сме си хора, глупостите пак са глупости, дори и в 140 знака, хубавото, пак си остава хубаво, дори и да не е на 10 страници.

Колко ни промени Интернет нас хората?
Много. Отчужди ни. Ползите са безспорно много, но цената, която всички плащаме, за да ги имаме е твърде голяма. Мрежата направи живота ни много по-лесен, много по-весел, много по-мързелив, но и много по-самотен, много по-прозрачен за всички, отне доста от уединението, което ни трябва, за да бъдем повече себе си. Мрежата ни създаде още една зависимост, с която трябва понякога да се борим. Доста хора минават на 1 годишен режим без email, без телефон, без интернет. Интернет скъси всички разстояния, премахна много бариери, което е страхотно.

п.с. оказа се, че Интернет пази и една наша снимка с Велян от преди 10-тина години вероятно, от 1-вия рожден ден на блога на Райна, та ето я колко сме … забавни :)

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Share on FacebookShare on Google+Tweet about this on Twitter

Lidl или и големите грешат

Скандалът не само из родния фейсбук тези дни е за Лидъл, които в последните години положиха наистина големи усилия да се позиционират добре, инвестираха доста в познаваемост, имидж, в условията на не малка конкуренция.

Гафът не е никак малък. Lidl_1

и още

DIkZRQRXYAABjxm

и реакцията в социалните мрежи, мигновена, и разнообразна т.е. кулминацията на реакцията

lidl-idil

и в края – официалната позиция на Лидъл България – изпратена към медиите само и споделена във фб, за съжаление към 4.09.2017 не е качена на сайта им секция Пресцентър …
затова пък в сайта четем:
“Корпоративни принципи
– Осъзнаваме собствения си мащаб и присъствие в общественото пространство.
– Уважаваме многообразието на културите и отчитаме различията в техните ценности и традиции.”

Любопитното е, че успоредно със скандала върви с банерна реклама (именно за почистване!) и двете на едно стоят леко нелепо:

lidl-dir

Доколкото поразпитах извън социалните мрежи много не се е разчуло. Което показва границите на влияние.

По-добро справяне пожелавам следващият път!
И да не се прехвърля отговорността!

Share on FacebookShare on Google+Tweet about this on Twitter

Браво на Billa Bulgaria за доброто им присъствие в LinkedIn

LI-Billa

Все повече брандове се активизират и имат свое присъствие и в LinkedIn. Напоследък много ме впечатлява лекотата, последователността и активността, с която Billa България го правят. До момента поне звучат консистентно и съдържанието им е доста добре подбрано като за този канал.
И този пост е за да ги похваля!

 

Share on FacebookShare on Google+Tweet about this on Twitter

Ура за eJoi Европейска младежка олимпиада по информатика и Елена Маринова

Elena Marinova

Елена Маринова е от примерите за успешна жена в ИТ бизнеса. Основното й занимание е Мусала Софт, но успоредно с това Елена активно помага за много и различни инициативи в сектора. Въвлечена е и в Европейска младежка олимпиада по информатика, която ще се случи за първи път след два дена в София. За това си говорим тук :)

Как Мусала и Елена се оказаха въвлечени в този чудесен проект eJoi?
Краси Манев се появи преди около 2 години с идеята за международна детска олимпиада. Оказа се, че са го говорили известно време (години :)) с Бисерка Йовчева. Тези двама души са Даскали от най-възвишения вид – те са създали в последните десетилетия най-много медалисти по програмиране за България, а “децата” им са успешни ИТ специалисти и мениджъри у нас и навсякъде по света. С Бисерка и Краси работим по различни проекти заедно от години – Краси е почетен председател на журито на състезанието ни по програмиране http://codeit.bg, с Бисерка в момента правим обучителния курс “Learn from the Masters” за преквалификация към софтуерно инженерство, но и много други през годините. По същото време пък с Алексей Христов от “Американска фондация за България” в контекста на Сдружението на олимпийските отбори по природни науки http://olympicbg.org/ (аз съм Председател на Борда му за развитие) работехме по свързването на олимпийските отбори по природни науки с бизнеса. И така – събрахме се един ден четиримата и казахме – ами хайде да го направим. Всеки дойде със своята личност, с организацията, която представлява и се вписва идеално в каузата, с приятелите, идеите и много заряд да направим България отново пионер, родно място на нещо важно, определящо бъдещето.

Включването на Мусала Софт като инициатор беше съвсем естествено, защото и бизнеса и инициативите ни в образованието са фокусирани във високия сегмент, така че Олимпиада ни пасна перфектно.

Колко участника очаквате и истински предизвикателно ли ще е участието за тях?
Отбори по 4 човека от над 20 държави (всяка държава има по един отбор, само България два като домакин) от Съвета на Европа плюс техните ръководители – значи над 130 (всички могат да бъдат видяни на сайта на eJOI – http://ejoi.org/, a в момента тече и представянето отбор по отбор във фейсбук страницата https://www.facebook.com/European-Junior-Olympiad-in-Informatics-EJOI-1226069600773454/.

И да, със сигурност ще има много емоции, щастие и сълзи – това са най-най-добрите в тази възрастова група от Съвета на Европа и напрежението вече се покачва.

Biserka Yovcheva_Alexey Hristov_Elena Marinova_Prof. Krassimir Manev

Как би отговорила на клишето, скептизицма, че програмирането и ИТ не са за момичета?
Кой казва така? И кой в ИТ изобщо обръща внимание на клишетата? Да, по принцип мъжкият мозък е по-логично работещият, а женският – по интуитивно. Но това е първо по “по принцип” и второ – все повече ще е нужна още и още креативност навсякъде, включително в ИТ бранша (всичко, което не е креативно ще се върши от машини), съответно различните типове мислене и светогледа са от огромна полза – ние се стремим екипите ни да са смесени като пол, за са максимално ефективни. И все пак – трябва да признаем, че състезателното програмиране е доста мъжко-доминирано, обяснявам си го с комбинация от фактори – много тесния сегмент, който обхваща, възрастта на състезателите, в която целенасочеността, амбицията и фокуса е по-силен при момчетата, … Но дори и на eJOI ще видите момичешко присъствие. Вярвам, че популяризирайки все повече ИТ като сфера за кариера и състезателното програмиране като трамплин към добри позиции, ще има повишен интерес като цяло и ще се появят и повече момичета. А и това, което споменах по-рано за тенденцията към креативност също ще „оправи“ пропорцията. Но пък насилие не е нужно и квоти не биха дали положителен резултат според мен.

Къде стои България в развиването на кадри за ИТ? Имаме ли как да се поучим от опита на близки нам страни?
Чудесно се развиваме – имаме какви ли не формати на обучение, почти всички компании в една или друга степен имат програми за развитие – като цяло натискът от недостига на кадри в световен мащаб и увеличаващото се търсене водят до позитивен ефект, повече конкуренция и изобретателност. Опит, който можем да черпим и адаптираме има навсякъде и го правим. Голямата болка остава масовото образование и там без държава поне в средносрочен план няма как да се справим, така че и с държавата работим на различни нива – ще ни се всичко да става много по-бързо и плавно, но посоката е позитивна, въпреки сътресенията. Важно е обаче да се каже, че в тази игра по-бързия и по-стратегически ориентирания печели – не е лесна работа …

Обаче имаме поводи за гордост и eJOI е пример за нещо голямо, което се ражда именно в България – спонсори и партньори са около 70 организации, бизнеси, институции, медии, което е доказателство, че можем да се обединим зад кауза.

Какво пожелаваш на участниците?
Успех! Който се изразява не само в спечелените медали, а и в изживените заедно мигове и създадени приятелства за цял живот. И любов и уважение към България, които вярваме, че ще посадим чрез състезанието, но и чрез културната програма и забавленията, които сме приготвили на гостите си заедно с партньорите си и повече от 50 доброволци, голямата част от които ученици и студенти от СМГ, НПМГ, ФМИ на Софийски Университет, НБУ, Шуменски Университет…

За финал, от името на всички инициатори – Красимир Манев, Бисерка Йовчева, Алексей Христов и аз, благодаря на: Патроните на eJOI – Президентът на Република България Румен Радев, Тибор Наврачич, еврокомисар по образованието, културата, младежта и спорта и Мария Габриел, еврокомисар по цифровата икономика и общество; домакините на eJOI: Министерство на образованието и науката, Община София, София Тех Парк, Софийски Университет „Св. Климент Охридски“; подкрепящите eJOI български евродепутати; златните спонсори – Abrites Automotive Solutions, Telelink и Фондация „Америка за България“; сребърните спонсори – SAP, Telerik Academy, Chaos Group, Milara International и Фондация „Георги Чиликов“; бронзовите спонсори – Ciela Norma, Devin, Fibank, HyperScience, Predistic, Programista;, ScaleFocus, Sirma Group, Ubisoft, VMWare и Walltopia; партньорите на eJOI – Софийска математическа гимназия, Национална природо-математическа гимназия, Съюз на математиците в България, Община Пловдив, Министерство на икономиката на Република България, Факултета по математика и информатика на Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Американски университет в България, Нов български университет, Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“, Българска асоциация по информационни технологии (БАИТ), Българска асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ), Дигитална национална коалиция, CodeIT, eSkills For Future, Cisco, Solytron, HP, Telus, Музейко, Mentalist, Асоциация 365, Samsonite Business, ATG, Doma, Roobar, Bulgarian Careers Fair; индивидуалните и корпоративни дарители – Experian, Leanplum, Милен Манев, Явор Коларов, Светлин Наков, Валентин Михов и анонимните ни дарители; медийните партньори на eJOI – Българско национално радио, bTV, Труд, 24 часа, Успелите, Obekti.bg, Kafene.bg, Leadership.bg, Шуменска заря, Стрела БГ.

На снимката: 1/ Елена 2/ Четиримата инициатори (от ляво на дясно): Бисерка Йовчева, основател на Школата по информатика „А&Б“ в гр. Шумен, Алексей Христов, Председател на Управителния съвет на  Сдружението на олимпийските отбори по природни науки (СООПН), Елена Маринова, Председател на Съвета за развитие на СООПН и Президент на софтуерна компания „Мусала Софт“ и проф. Красимир Манев, Президент на Международната олимпиада по информатика (IOI)

Share on FacebookShare on Google+Tweet about this on Twitter

Избери да си по-добър. Ура за Димитър Михайлов и BB-Team!

21105542_10155521025728463_6170442690490348975_n

Димитър Михайлов, познат повече като Митко от BB-Team е усмихнат, делови, последователен и уверен в стъпките си млад човек. И няма как да не е успешен със силните качества, които притежава – перфекционист и работяга.
Митко развива бранда BB-Team вече 18 години – уау!

За пътя в дигиталното и в спорта, инженерството и фитнеса, за успеха и развитието – говорим си с Митко в това интервю :)

Как дойде BB-Team и какви бяха първите години на проекта?
Годината е 1999. С приятели от квартала решихме да посетим зала по вдигане на тежести и да започнем да тренираме. Логичният въпрос беше “как”. Там имаше много желязо и уреди, а ние нямахме никаква идея какво да правим с тях.

Бях намерил руски и български учебници по физкултура, където имаше общи насоки. Тъй като ние бяхме 10-тина момчета, си помислих, че ще е по-лесно, ако просто кача тази информация някъде, за да е достъпна до всички тях.

Тогава имах най-бързият модем в нашата фитнес банда, бях чувал за HTML и беше логично аз да се нагърбя със задачата.

Нямах никаква представа какво правя и накъде ще се развие този сайт. Интуицията ми казваше, че има смисъл да се занимавам с него.

Това е и причината да продължих аз самият да спортувам редовно, както и да намирам своя прочит на това, какво е да живееш целесъобразно, да се грижиш за здравето и физическата си форма.

Бидейки свидетел на все по-увеличаващия се брой хора, които симпатизират на BB-Team, както и на все повечето проблеми, които гравитират около фитнес индустрията, съзнавах, че “тук има нещо”, което ми е адски интересно и с което бих искал да се занимавам професионално. И така до ден днешен.

Какво е новото днес и твоята роля в този процес?
През последните няколко години работихме в посоката да предложим не само информация и среда за общуване, но и конкретни решения на проблемите, които виждахме.

Има много начини да се грижиш за себе си и да бъдеш във форма. И това в никакъв случай не е проблем.

Проблемът често е, че обикновеният човек, с всичките си ангажименти и отгоровности в ежедневието, среща трудности да разбере и избере работещото за себе си решение.

В тази връзка разработихме консултативни и обучителни програми, чрез които не просто предоставяме още информация, а планираме и предприемаме действия заедно с нашите клиенти.

Екипът на BB-Team е в ежедневна връзка с всеки клиент и проследява, дали и как последният прогресира.

Специфичните познания за движението, човешкото тяло, храненето, психологията на промяната са основните, които ти дават увереност за продуктите на BB-Team или има още някаква тайна съставка в мотивацията ти да се занимаваш именно с това?
Не мисля, че има нещо тайно. Избрах тази професия, защото ми позволява да развивам личните си интереси и да ги прилагам в услуги, чрез които клиентите ни постигат желаните резултати. И всичко това да бъде базирано на един коректен бизнес.

Какво дава Интернет средата за проекти, свързани все пак толкова много с живота извън Интернет?
Интернет ни дава възможност да сме в постоянен контакт с нашите клиенти и да следим по лесен и удобен начин как прогресират по пътя към поставената цел.

Това е възможно днес заради бързата връзка и множеството възможности, които мобилният телефон ни дава – чат, видео, снимки и лесен обмен на всичко това.

Кои сектори или типове хора имат най-вече нужда от услугите на BB-Team?
Практически всеки човек, за когото здравето и поддържането на физическа форма са приоритет, може да се възползва от нашите услуги.

Поставям здравето на първо място, защото често сме свидетели на хора, стремящи се към цели, за която “плащат” именно с него.

Най-голямото ти предизвикателство, свързано с BB-Team до момента?
Фитнес индустрията провокира към лесни начини да печелиш от аудиторията си. Щастлив съм, че през всичките години досега останахме верни на принципите си и не залитнахме към бързите пари, а базирахме бизнес модела си на това, от което клиентите ни имат нужда – добронамерено отношение и резултати.

Повече за Димитър Михайлов на личния му сайт тук.
Митко във fb i li.
И разбира се – BB-Team тук.

Share on FacebookShare on Google+Tweet about this on Twitter

Посещението на Емануел Макрон в България

LI-August2017

След всички сензационно-плъзгащи-се-по-повърхността коментари из родните медии и социалки ми се ще да споделя как Президентът на Франция Макрон отрази посещението си в България в LiknedIn. Ето как. Казва достатъчно.

Share on FacebookShare on Google+Tweet about this on Twitter

Виктор Любенов – един специален човек

m_site_of_the_year2

Виктор Любенов е един от много важните за мен хора. Не защото е изумително начетен, грамотен, стриктен, всеотдаен, незрящ, добър приятел, с великолепно чувство за хумор човек. А защото е извор на мъдрост, пример и подкрепа за много хора – освен приятелите му и не малко от незрящите у нас, за които Виктор като мисионер години наред работи, помага за инсталиране, обучаване за ползване на Интернет. А за незрящите Интернет е много повече от за всеки от нас.

Намерих си този материал, който съм писала за Виктор за някое печатно издание през април 2000-та година и реших, че е редно да му дам още малко живот. Публикувам го както си е, без редакции от днешна гледна точка. Вярвам ще е интересно не само за мен.

Илюстрирам текста с една от малкото публични снимки на Виктор – от награждаването на БГ Сайт 2001 година (октомври 2001 година) в НДК, когато Виктор получи специална награда за принос към популяризиране на Интернет сред незрящите в България. Ако не ме лъже паметта наградата имаше и материална част (като че модем, което за онова време си беше голямата работа) и бе осигурена (пак ако не ме лъже паметта) от Орбител (ако някой има по-ясен спомен ще се радвам да сподели в коментар).

За един “специален” човек

Един от първите топли дни тази година. Следобед е. Пътуваме към срещата с Виктор – човекът, който ме накара да се замисля върху проблем, който поради напрегнатото ежедневие или нежелание да се занимаваме с неща, които са далеч от нас, често отминаваме забързани – хората с увредено зрение.
Намираме се в квартал “Модерно предградие” – квартал, чието състояние рязко контрастира с помпозното си име, в София, на края на града, много напомнящ края на света. Един от малкото признаци на времето, в което се развива действието е модерната бензиностанция.
Сградата на ТП Успех – мястото, където се предполага, че хората с увредено зрение ще имат работа, е пететажна, заобиколена от множество малки постройки. До преди няколко години тук са работили 700-800 души, днес – около 60. Идват само в определени дни, на повикване – когато има работа. Пътуват до това отдалечено място с градския транспорт, със зрящ придружител.
На входа ни спират нелюбезно и питат какво искаме, но щом разбират, при кого идваме ни напътстват с по-позитивен тон – “да, да, заповядайте, очаква ви”. Коридор, стълбище, в дъното – врата, стая стил “заседателна”, с голяма маса в средата, на която са натрупани компютри, достойни за музея за развитие на техниката, тежки червени завеси. Нашият домакин седи на края на масата –симпатичен мъж към средата на 30-те, с дълга, падаща на вълни коса. Пред него се намира странен за обикновените разбирания компютър (наследен от бившия шеф на предприятието), с вградени колонки, голямо и малко флопи. Мониторът е обърнат в ненужието си на една страна, заобиколен е от кутии с дискети и листове, изписани с непонятното за нас, зрящите, брайлово писмо. Голям магнитофон, стои като паметник от миналото, но в конкретния случай е натоварен с много важни функции – служи за усилвател.
Виктор уверено става и подава ръка, за да ни посрещне. Усмихва се. Ние също. В началото се чувстваме неловко, скоро го преодоляваме. Сядаме и започваме разговор – за слепите потребители на компютри и интернет у нас. Да, правилно сте прочели – и хората с нарушено зрение могат да се възползват от постиженията на техниката и технологиите, разбира се, с много условности.
Затворете за миг очи – може би ще се ориентирате по-лесно. Ако имате спомени от ерата на DOS и чисто текстовото комуникиране с компютъра, без графика, цвят, да не говорим за мишка – нещо подобно представлява това, което днес ползват слепите. Поради факта, че не могат да четат, те слушат. За да става това скоростта на четене е ускорена, а поради спецификата на интонацията на звука, генериран от компютъра първоначално той е напълно непонятен за нас, ненастоили се още. Постепенно, с вслушването, започваме да разбираме смешния забързан бъртвеж с гласа на създателя на синтезатора с говор на български език – Мартин Захариев. Благодарение на него през 80-те и Торос Хованесян по-късно, слепите потребители разполагат със софтуер, който им “чете” на родния им език това, което ние виждаме на екрана. За жалост този синтезатор има редица недостатъци, а и работи само за DOS. Подобна програма за Windows струва близо 520$, разбираме от Виктор. Сума непосилна за нашите условия, а и версията не поддържа кирилица – вечният нашенски проблем с компютрите.
През 1995 г. Хюсеин Исмаил, интелигентен и амбициозен млад човек, напълно незрящ, решава да учи програмиране, с цел да подобри вече съществуващия български софтуер за слепи. Неговата приятелка му чете книги за Асемблер, а той практикува на своя 286 и скоро създава, на базата на гореспоменатите “четящи” програми, своята “Ехо 1”, все още за DOS, но с много улеснения – стои резидентна, разбира фонетична и БДС кирилица и др. Понастоящем Хюсеин е Координатор на Фондация за подпомагане на слепите студенти. Завършил Право в Софийски университет, той вече е практикуващ юрист, но хобито “програмиране”, както и желанието да довърши започнатото го карат да продължава да работи върху своята програма, вече във вариант за Windows.
“DOS е много удобен за нас. – споделя Виктор – При изцяло графичния Windows скрийн рийдъра решава какво да ти чете, докато при DOS е ясно, а и за какво са ни графики на нас”. С носталгия си спомня времето на BBS-ите. Един от любимите му бил този на д-р Григор Вачев, където условие да вземеш нещо било това да изпратиш. Виктор започнал да “набира” текстове, които жена му диктувала, за да може да получи повече от така жадуваната литература. Започнал да “събира книги” в текст на дискети (сега търси софтуер за CD recorder под DOS, за да ги копира на по-сигурен носител от старите 5.25” дискети). За жалост почти никое издателство не се съгласява да дава изданията си в дигитален (адекватен за ползване от слепите) вид. Главно с помощта на Интернет Виктор е събрал е над 200 MB txt компресиран обем. С FTP търси и продължава да обогатява колекцията си с текстове. Благодарен е на сайтове като “Словото” и …, на които дължи част от българската класика. Всички със нарушено зрение, които ползват мрежата, събират и обменят файлове. Постепенно обогатяват с литературни творби библиотеката и читалището за слепи.
Броузера и мейлъра, които се използват са много странни, далеч от това, което ние използваме и начина, по който го използваме. Dial-up се осъществява трудно, различно е за всеки доставчик, настойките отнемат доста усилия. При “разглеждането” на страници графичните изображения се индексират и само ако са с “ALT” маркер слепият потребител разбира за какво се отнасят. Същото е с линковете. Всичко, на екрана се изписва с текст, а софтуера го изчита. Повечето от сайтовете остават напълно пусти и “невидими” за незрящите (напр. сайтове, правени изцяло на Flash, без HTML версия). Програми като ICQ и IRC, също са недостъпни, “но затова пък MP3 работи и под DOS!” – казва Виктор с искрица радост в гласа.
Първа от хората с нарушено зрение у нас в Интернет е Даниела Димитрова. Тя използва достъпа до мрежата главно за електронна поща. Общо в момента слепите потребители на Интернет у нас са седем, живеещи предимно в София. Струва ли си да се повдига въпроса при толкова малка група потребители със специфични изисквания? Убедени сме, че да! Виртуалният свят е много по-необходим за тях, отколкото за нас. Комуникацията, макар и усложнена от техническите детайли, е много по-жизнено необходима. За слепите on-line информацията е по-достъпна, от почти всяка друга медия. Малкото усилия, които може да коства създаването на сайтове, които те могат да “четат”, си заслужават.
Преди три години световният консорциум за World Wide Web обяви кампания за създаване на “възможни за разглеждане”, за хората с различни нарушения, сайтове. Всяка година от тогава април се обявява за Месец на достъпността в Мрежата. Заслужава си да се замислим.

Жюстин Томс
20.04.2000 г.

Share on FacebookShare on Google+Tweet about this on Twitter

Ура за първата Европейска младежка олимпиада по информатика еJOI

eJOI logo
Юхууу! България ще бъде домакин на първата Европейска младежка олимпиада по информатика еJOI през септември!

От 7 до 13 септември тази година в София ще се проведе първата Европейска младежка олимпиада по информатика eJOI. В нея ще вземат участие млади таланти в областта на информационните технологии от държави, членки на Съвета на Европа.

Инициатори на международното състезание са проф. Красимир Манев, Президент на Международната олимпиада по информатика (IOI), Бисерка Йовчева и Школата по информатика „А&Б“ в гр. Шумен, Алексей Христов, Председател на Управителния съвет на Сдружението на олимпийските отбори по природни науки (СООПН) и Елена Маринова, Председател на Съвета за развитие на СООПН и Президент на софтуерната компания „Мусала Софт“.

Домакини на събитието са Столична Община, Министерство на образованието и науката, Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и София Тех Парк. Златни спонсори на eJOI са Abrites Automotive Solutions, Telelink и Фондация „Америка за България“. Сребърни спонсори на събитието са SAP, Telerik Academy, Chaos Group и Фондация „Георги Чиликов“, а бронзови спонсори са Walltopia, VMWare, ScaleFocus, Experian, Sirma Group, Predistic, Devin, Ubisoft, Milara International, Ciela Norma и HyperScience.

В олимпиадата ще се включат младежи на възраст до 15 години от Азербайджан, Армения, Белгия, Босна и Херцеговина, България, Грузия, Гърция, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Бившата югославска република Македония, Молдова, Полша, Румъния, Русия, Словения, Сърбия, Украйна, Унгария, Франция и Хърватия. Състезателните дни са два, като в програмата на олимпиадата са включени и различни развлечения за отборите и техните ръководители, туристически походи и посещения на културни забележителности.

Церемонията по откриването на Олимпиадата ще се проведе в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ на 8.09.2017 г. (петък) от 17:00 ч., а закриването ще бъде на 12.09.2017 г. (вторник) от 18:00 ч. на същото място. Състезателните дни ще се проведат във Форум „Джон Атанасов“ в София Тех Парк.
Целта на елитното образователно събитие е насърчаване на интереса към ИТ на децата и стимулиране на състезателното програмиране и признание за най-талантливите младежи. С първата Европейска младежка олимпиада по информатика eJOI, ИТ общността на Съвета на Европа обръща внимание на цялата общественост към важността на науката и технологиите за силно бъдеще на Европа.

Страната ни има впечатляваща история, свързана с провеждането на и участието в международни олимпиади и състезания по информатика. Kъм настоящия момент България е на пето място в света по завоювани медали, а в индивидуалната ранглиста към 2017 г. българинът Христо Венев е на второ място в света с 4 златни и 1 сребърен медал от МОИ.

Новини и информация за олимпиадата ще бъдат публикувани на сайта http://ejoi.org/ и на Facebook страницата на събитието.

 

Share on FacebookShare on Google+Tweet about this on Twitter