Ура за Момчил Шумаков и 20 години Mail.bg!

22218456_10150971975429955_3624524183298399500_o

Съвсем наскоро Mail.bg празнуваха своя 20-ти рожден ден! Уау! И защото сме заедно по този дълъг път няма как да не уважавам Момчи – Момчил Шумаков
Председател на Борда на Директорите и Изпълнителен Директор на Mail.bg. Да, тук следва да допълним – създател и вдъхновител също така на този проект.

В годините много и различни наши клиенти са имали различни реклами и присъствие в Mail.bg и любопитните случаи не са един и два, но за тях трябва да разказвам отделно. (Ох, не успявам да се стърпя да споделя за една реклама за анти-бебе таблетки във футъра на мейла, през някъде 2001-2002-ра как доведе до голям семеен скандал …). Добрите формати и резултати от кампании в Mail.bg също не са един и два и изискват отделно внимание.

20 години в бизнеса никак не са малко. То си е цяла вечност. За това именно си говорим в това интервю с Момчил. Благодаря му, че прие поканата и пожелавам сили за още много години в дигиталния бизнес!

Какво се промени и какво е същото в българския уеб в последните 20 години?
Преди 20 години Интернет аудиторията растеше главоломно. Сайтовете бяха по-малки от традиционните медии, но въпреки това, имаше повече свободни рекламни позиции отколкото реклама. Тогава рекламодателите смятаха, че присъствието им онлайн е повече имиджово, отколкото задължително.

20 години по-късно, ситуацията е точно обратната: няма ръст на аудиторията, но реномираните онлайн медии са с огромни аудитории изброявани в стотици хиляди – много по-големи от почти всички офлайн медии. Сега рекламодателите смятат, че присъствието им онлайн е задължително, а реномираните сайтове често страдат от недостиг на импресии.

Научиха ли се рекламодателите що е онлайн реклама и смели ли са, разумни ли са в избора си?
Рекламодателите в България все още разглеждат онлайн рекламата като каре във вестник. Те изцяло пропускат колосалните възможности за анализ и таргетиране. Бирата все още се рекламира в спортни сайтове, а гримовете – в женски. А би трябвало бирата да се рекламира само пред мъже на възраст над 18, а гримовете само пред жени, независимо от сайта. В хода на кампанията би трябвало да се прави анализ на резултатите, в който рекламодателят може да установи, например, че конкретното послание прави гримовете по-атрактивни за тийнейджърки или бирата за по-възрастни господа. Така ефективността би могла да се повиши значително чрез уточняване на критериите за таргетиране, според посланието.

А потребителите – какви са те днес?
Потребителите вече са по-зрели, знаят какво искат и имат изградени навици в консумацията на онлайн съдържание. Тяхната консервативност обаче е в противовес с най-важния принцип на Мрежата – демократизирането на информацията. В името на т.нар. борба с „фалшивите новини“, алтернативната информация става все по-трудно достъпна. Най-начетените и активни потребители са най-лесно подвеждани, защото вече не търсят и другата страна преди да си съставят мнение. Потребителите на социалните мрежи често остават с грешното впечатление, че всички техни приятели мислят като тях по наболелите теми. Но всъщност изобщо не виждат другата страна, която не присъства във фиида им. Благодарение на това, точно т.нар. „опиниън мейкъри“ в момента са най-лесни за манипулиране. Вече дори и търсачките се „борят“ с фалшивите новини. Дали това на практика също не е изразяване на мнение и не би ли трябвало тези услуги да са неутрални?

Как се успява цели 20 години да се развива и отстоява български бранд в онлайн среда при тази голяма конкуренция?
Българите не вярват, че в страната ни сега се произвеждат повече и по-добри продукти от всякога. За съжаление, рядко под български брандове, защото нашите потребители избягват българското. Те не виждат предимствата, заслепени от блясъка на големите международни имена. Никой не допуска, че при международните компании са невъзможни базови неща като да си пишеш с някой, защото имаш проблем. Да регистрираш най-важния си мейл адрес в чужбина е риск, който аз например не бих поел. Какво ще стане ако автоматичното възстановяване на забравена парола не сработи?

Какво си пожелаваш за следващите 20?
Завръщане на Интернет към корените му: с повече неутралност, свобода на словото, повече брандове, малки играчи (вкл. блогове), повече нишово съдържание, повече алтернативна информация, по-малко намеса в информацията както от страна на политиците и държавата, така и от страна на медиите.
22181500_10150971975834955_2383094966128073881_o

Снимките са от партито за 20-тия рожден ден на Mail.bg

Share on FacebookShare on Google+Tweet about this on Twitter

Репутация. Реклама. Риск.

d0b1d0bbd0b8d182d186

През изминалата седмица онлайн пространството се разбуни покрай брандирането на блиц с Райфайзен банк. Темата бе смело повдигната от Енея в блога й – https://ennuionearth.wordpress.com/2017/12/07/ethics-in-advertisement-and-fake-news/ (скрийншотът е от нея, с позволението й). И публикацията й – споделена от стотици хора онлайн. Много хора писаха възмутени писма към банката. В резултат на това дойде и отговор от страна на банката, който според скромното ми мнение, не бе адекватен. Целяли масовост на аудиторията. Не знаели по друг начин как да я достигнат. Ох.

Тук говорим за репутация. И гафът е сравним по ефект, а по дълбочина и многократно надминава този на Лидъл с липсващите кръстове от опаковките от лятото. В реакцията и двете компании се съревновават.

В контекста на говорене за борба с фалшивите новини, за свобода на словото, медийна обвързаност от една страна, в световен мащаб и от друга за бранда, който е толкова крехък, подложен на достатъчно изпитания отвън, за да е нужно да бъде сриван и с действия отвътре, ми се струва силно опасно подобно безотговорно поведение.

Ясно е, че при големите брандове хората, занимаващи се с различните комуникационни звена са много и често е трудно да се координират (което само по себе си е абсурдно, а в бъдеще мисля, че ще се засилва). Ясно е също, че им е нужна масовост на големите брандове. Че им е все по-трудно. Но мисля има достатъчно инструменти, за да се постигне тя и без да се греши по този начин.

Но дори това брандиране на сайта да е грешка (в споменатите дни миналата седмица бе почти на 100% честота), то платеното присъствие в съдържанието на сайта няма как да е грешка.

rbb-pr

Попитах онлайн експерти, проследяващи случая какво мислят за този случай. Ето отговорите им.

Какво / къде сгрешиха Райфайзен?
Мишо Бланк (https://twitter.com/muiiio)
Получих линк за да видя нещо. Отворих го и попаднах в Блиц, където най-забележимото нещо беше огромна реклама на Райфайзен.
С присъствието си там, те легитимират политиката на този сайт.

Оправдава ли гоненето на масов таргет появата навсякъде / на всяка цена?
Мартин Милиев
(маркетинг експерт, )
Не, просто е проява на мърлящина и липса на критично мислене. Може и на липса на опит.
Вместо заключение. Ще се радвам големите играчи на рекламния пазар у нас да са по-отговорни в бъдеще. В полза ще е не само за комуникациите им, но и за обществото като цяло.

Полезни връзки:
http://www.aej-bulgaria.org/

Share on FacebookShare on Google+Tweet about this on Twitter

Кашон от harmonica и farmhopping.com

IMG_2596

и

IMG_2582

И двата бранда Кашон от harmonica и farmhopping се занимават със сходна дейност. И двата бизнеса са чисти и знам, че не им е лесно, поради средата. И с двата имам приятелски отношения и са ми мега симпатични и като хора и като бизнес. Само че … не знам защо така се оплитат комуникационно. Всеки следващ ход на единия и на другия, чисто на ниво комуникация с потребители, са все в една и съща посока. Цветово са почти 100% еднакви. И става все по-трудно да се различат. Чудя се това нова маркетингова стратегия ли е? Помагат ли си по този начин? Или просто не виждат какво прави другия и го правят неволно …

Share on FacebookShare on Google+Tweet about this on Twitter

Как видях Wikimedia Diversity Conference 2017

23517844_10214217021036935_1199053824144365415_n
През ноември в Стокхолм се проведе Wikimedia Diversity Conference 2017. Имах радостта да присъствам и споделям няколко щриха и впечатления.

Първо. Разнообразието като тема. Много се зарадвах да разбера, че въобще се организира подобна конференция. Защо конференция за разнообразието? “Мисията на Wikimedia за предоставяне на всеки човек на свободен достъп за споделяне на цялото човешко знание е мотивация за предприемане на приобщаващи действия с цел подобряване на качеството на уики проектите и развитие и поддържане на уики общностите и партньорствата.” За Уики общността е важно всички да бъдат представени, а самата общност да е включваща. Това се оказва сложно не само в България, а навсякъде по света, но защото това е един позитивен пост темата за сложността на включването ще я оставя за друг път.

Второ. Хората. Не е като да не съм пътувала по света и не е като да не съм срещала хора от много места. Но за първи път присъствах на конференция, на която имаше наистина хора от цял свят – доста равномерно представени бяха всички континенти и кътчета по света, всички различни хора, не само географски. И това беше тоооолкова впечатляващо! Като една човешка длан – човеците. Толкова еднакви и същевременно толкова различни. И това направи срещата, поне за мен, наистина силно вдъхновяваща!

Трето. Средата. Лекциите, темите за дискусии, приятелската среда, която в контекста на хора от много различни култури никак не е лесно да се поддържа, възможността за свободно общуване, обмен на идеи … Уау! Сара от Уикимедия Швеция и целия й екип прекрасни доброволци, които осигуряваха логистиката и спокойното протичане на конференцията, Шан от Китай, който носеше китайско зрънчо и разказваше на всички историята на този продукт (да, написах статия и на български за това!), Рози от САЩ, която е инициатор на движението за повече съдържание за жени – Жени в Червено, Феликс, който е Уикимедианец на годината и наистина въвлича хора в Африка да помагат и допринасят (именно от там е най-малко попълненото в Уикипедия знание, най-малко са и доброволците), Янак от Непал, който работи в телеком, но в свободното си време обучава нови уикипедианци и допринася със съдържание почти всеки ден, Чину, прекрасно младо момиче от Индия, което за първи път излизаше в чужбина и попиваше в захлас всяка дума, всяка гледка, а иначе доброволства по темите за жените, Реем от Египет, която преподава на студентите си за свободното знание и самата тя е доброволец от години, Филип от Белград, който сподели за неуспеха на първия в Сърбия ЛГБТ едитатон през септември, а как ми се иска да разкажа за всички и за още, още … Бяхме 80 човека от близо 50 държави – все уикипедианци запалени, отдадени, прекрасни хора!

В края доста дълго обсъждахме и приехме този текст (подробности има тук):
До 2030 г. Уикимедия ще се превърне в основната инфраструктура на екосистемата на свободното познание и всеки, който споделя нашата визия, ще може да се присъедини към нас.

Ние, сътрудниците, общностите и организациите на Уикимедия ще развием нашия свят, като съберем знания, които напълно представляват човешкото разнообразие и изграждаме услугите и структурите, които дават възможност на другите да направят същото.

Ще продължим да изпълняваме мисията си да развиваме съдържание, както сме правили до момента.

Знанието като услуга: За да служим на нашите потребители, ние ще се превърнем в платформа, която обслужва отвореното знание за света и общностите. Ние ще изградим инструменти за партньорства, за да организираме и обменяме свободни знания отвъд Wikimedia. Нашата инфраструктура ще ни позволи да съберем и използваме различни форми на свободно, надеждно познание.

Знание за справедливост: Като социално движение ние ще съсредоточим усилията си върху знанията и общностите, които са оставени отвъд. Ще приветстваме хората от всякакъв произход, за да изградим силни и разнообразни общности. Ще премахнем социалните, политическите и техническите бариери, които възпрепятстват достъпа на хората и допринасят за свободното знание.

Share on FacebookShare on Google+Tweet about this on Twitter

Ура за Никола и Слави! Браво на eCommerce Academy

image1

Дигиталният маркетинг се развива с такава динамика, че колкото и събития да има по темата – винаги има интерес, публика и важни нови теми, които да се обговарят и да задобряваме. Затова и с радост следя развитието на eCommerce Academy, още повече вярвам, че електронната търговия е една добра възможност за България, в която има още голям мегдан за развитие тепътва.

Никола Илчев захвана Академията, а сега и Слави Дяковски помага. Затова и поканих Слави на този разговор. За събитието през декември има още малко останали свободни места – линк в края на интервюто за повече инфо.

Разкажи за eCommerce Academy и какво правите?
eCommerce Academy е кауза създадена от Никола Илчев, който е пристрастен към онлайн търговията. Той успя да повлияе и на мен и сега сме екип, почти фанатизиран от вярата си в развитието на традиционната търговия в електронна такава. За нас няма съмнение, че дигитализацията ще се случи и в България. А подкрепени и от статистика знаем, че тази дигитализация ще бъде огромна и ще доведе до страхотни възможности за малкия и среден бизнес. Наблюдавайки западните ни европейски съседки, можем да проследим как са се развили тези процеси и да начертаем успешен план за развитието им и у нас. Именно това е смисълът на дейността ни – искаме да помогнем на родния бизнес да осъзнае наложителността на тази промяна и “да се качи на борда”. Радвам се да споделя, че все повече хора посещават събитията ни и е видно, че работата ни има смисъл.

Може ли електронната търговия и Интернет наистина да повлияят благоприятно развитието на бизнесите в България?
Нямам и капка съмнение, че електронната търговия и Интернет вече действат благоприятно на всичко в България. Електронната търговия, в частност, променя съдби и спасява животи. Буквално. Вече не съществуват реални ограничения за родните производители и търговци да се разрастнат в съседните държави и отвъд океана. Имаме не малко успешни модели за това как от нашите географски ширини можеш да завладееш цели пазарни ниши в САЩ и Европа. А това е огромна стойност не само за самия търговец, а и за всички нас, защото първо виждаме, че е възможно и второ – спечелените средства търговците много често реинвестират в нови начинания на родна земя. Разбира се, трябва да споменем и факта, че електронната търговия предоставя на търговците по-голяма таргет група от клиенти, по-голяма стойност за най-важните им ресурси (време, пари и персонал), възможност да си отворен за бизнес 24/7, неограничено поле да споделяш информация за себе си (мисията ти, целите ти, продуктите и услугите), безкрайни начини да добавяш стойност на клиентите си и още много.

Кои са основните умения, които дигиталните предприемачи следва да имат,
според теб?
Въпрос за повече от милион долара. Повече от всякога за предприемачите е важно да имат висок морал, ясна цел, детайлен бизнес и финансов план. Трябват още познания за различни пазари (marketplaces) и възможностите, които предлагат те; качествен и полезен за клиента дигитален маркетинг; умения за оптимизации на процесите (конверсиите например), жив интерес към нуждите на клиента и още много. А най-важното умение е осъзнатостта, че сам никой не може да се справи с толкова много на брой и толкова сложни задачи, от което следва извода, че трябва да има голям екип от колеги и партньори, който да цени, обгрижва и да се вслушва в съветите му.

Какво отговаряш на скептиците, които казват, че нищо тук не се случва?
Аз съм на 25 години и съм свидетел на огромното развитие на обществото ни. Всичко се подобрява, макар и бавно, погледнато през призмата на един човешки живот. Имаме толкова много добри примери и модели и е само и единствено въпрос на избор дали ще изберем да се вгледаме в тях или не. Готов съм да говоря с всеки, който мисли противното и съм сигурен, че след един такъв разговор ще станем приятели и ще сме поставили огромни цели на бъдещето ни!

Какво предстои за декември и кой е поканен?
За декември месец сме подготвили събитието “Как социалните мрежи да работят за нашия бизнес?”. Социалните мрежи са вече навсякъде и всички вече са в социалните мрежи. Време е и бизнесът смело да се гмурне в тях. А лекторите ни? Ще бъдат феноменални! Започваме с теб, Жюстин, което ще ни гарантира вълнуващо начало и много добро поставяне на основните. След това ще имаме привилегията да чуем Бисер Вълов от Beyond Academy, Роси Георгиева от Face Profits, Мартин Попов от Interactive Share, Димитър Димитров от Stenik, Даниела Ничева от RevTag, Георги Ганев от IBM и Павел Кьосев от Callflow. Ще си говорим за технически тънкости, чатоботове, инфлуенсъри и психологията зад успешния социален маркетинг. Ще бъде страхотно!

За подробности и регистрация – https://ecommercebg.com/the-social-network/

Share on FacebookShare on Google+Tweet about this on Twitter

Ура за Ангел Генков! Хората, които намират са търсещите хора

2

Никак не знам как е възможно при целия ни контекст да имаме толкова талантливи и прекрасни същества в България! Всъщност – знам! И съм благодарна! Ето го и Ангел!

Ангел Генков (http://genkov.world/) е от тихите, но работливи, красиви, умни и много интересни хора, с които имам късмет съдбата да ме срещне. Познаваме се от Девин – Аз мога тук и сега. Беше ученик, а вече е студент и снимането, видеото, уеб се превърнаха комай от страст в професия за Ангел. Хохохо и отскоро е и блогър – https://thelifeof.genkov.world/. Получава му се наистина добре не само снимането, но и писането. И защото е великолепен – реших, че е крайно време да го поканя за интервю тук. Споделям :)

Какъв бе твоят път в ИТ и в това, което правиш днес – разкажи ни?
Моят път започна доооста отдавна… Не мога да си спомня точно в кой клас съм бил (може би 4-ти или 5-ти), когато си направихме клуб по история и археология. Е, не мога да се похваля, че разбирам много материята, но всяка седмица пишехме статии, събирахме снимки, а аз исках тази информация да достигне до максимален брой хора, защото беше супер интересна. Така се сблъсках с уеб, тогава не разбирах какво правя и какво е уеб, но със силно желание да създам нещо, отворих Youtube и започнах да попивам – HTML, CSS, малко по-късно JS, леле, бях супер впечатлен! Направих първият си сайт, качвахме всяка седмица (тогава още не знаех за блог платформите) на ръка, страница след страница… До момента, в който трябваше да се преместя в гимназия. Беше някак очаквано да уча нещо в тази сфера и затова записах Компютърна техника и технологии в Пловдив. Спомням си, 8-ми клас ми се обади един познат и ми каза: “Знам, че правиш сайтове, искам един!” – Малко с несигурност тогава, насглобих някакви неща и получих първите си пари за това. Паралелно с това, в гимназията се запознах с невероятни хора, хора с които и до ден днешен работя или си партнирам. Бяхме колоритен клас и идеите не спираха, а от там и желанието ми да се развивам. Тогава дойде и Аз мога… Видях теб, видях Дарин (първият човек, който ми каза че видеото е моето нещо), видях Калин и Ицо (и целият им екип, които запалиха искрата и до ден днешен са ми гориво), видях Ралев, видях Любо, Мартин, Лазар… и още страшно много други хора, които приемам за пример, за идеал… Направих завой на 180 градуса. Винаги съм имал интерес към аудио-визуалните изкуства – в началното училище пеех във вокална група, в гимназията играехме разни сценки (вкл. Ромео на френски… :) ), днес обаче съм от задната страна на обектива. И това не ме учудва, сега като се замисля… Радвам се, че стана така. Не спирам да снимам видеа, за себе си, за клиенти, за приятели. Чувствам се силен, набрал съм скорост и точно хората, с които се запознах през годините (в Аз мога, конференции, университета и къде ли още не) са мотивацията и силата, която ме бута напред. Разбрах, че това е нещото, което ме прави истински щастлив. :)

Какво те подтикна да стартираш блог наскоро?
Това е нещо, което си мислех да направя преди доста време, но все не намирах последното пърче от пъзела. Когато видеото навлезе в живота ми, тепърва навлизаха интернет предаванията и влоговете. Така и аз, като всички останали (около 5 човека) в интернет пространството, започнах да се снимам, да разказвам за ежедневието си, за пътуванията си (в гимназията пътувахме доста из Европа по различни проекти), да правя предизвикателства и тн. Дойде момент, в който обаче ми се наложи да порастна доста бързо и това вече ми се струваше безинтересно. Не исках да се снимам, исках да разказвам истории, исках да правя кино. Покрай това ми желание, започнах да следвам доста режисьори, актьори, продуценти и компанни, които имаха блогове и пишеха супер интересни неща. Пишат за проектите си, за трудностите по време на снимки, на обработка и тн. Но доста от тях споделят и част от ежедневието си, допускат ни една идея по-близо до себе си, което за мен е много любопитно. Така се запалих по блогърството, следя доста блогове, български, чуждестранни… Но до скоро не бях сигурен, че искам и аз да пиша. Мислих си отново да започна да се снимам, но пък това вече го бях правил и нямаше да ми е интересно. Така, в един доста натопорчен ден, реших че ще си оправя настроението, като си сглобя един скромен блог и вътре ще пиша за всичко, което почувствам, че трябва да споделя, а който иска – да прочете.

Има ли “хляб и зрелища” в уеб и какво съветваш младите хора, които ще прочетат това интервю за кариера в уеб?
Има “хляб”, има и “зрелища”. Зависи в коя част на уеб си. Има места, които не са окей, там има много негативна енергия и много демотивиращи сили. Но има и такава част на уеб, която може да промени живота ти. Можеш да се вдъхновяваш, да създаваш контакти, да се учиш (от най-добрите), да експериментираш и… “да си вадиш хляба”. :) Младите мога да посъветвам да не спират да търсят. Хората, които намират са търсещите хора. :) Ще цитирам: “Stay hungry. Stay foolish.” – На мен ми помага, не само в уеб, но и в живота като цяло. :)

За теб самия кои са най-интересните проекти? И с кои най-много се гордееш?
Всички проекти, по които работя са интересни за мен. Не бих работил по проект, за който мисля, че е безинтересен и безсмислен. Аз наистина обичам това, което правя и не мога да кажа: “- Ето този ми е най-любим!” Може би проектите, с които най-много се гордея са Tonight – Мобилно приложение, което показва филтрирано всички фейсбук събития на барове и дискотеки в доста от градовете в България, както и късометражното филмче “Шампион” – монолог за мотивацията, за вътрешното аз, за борбата и за победата, който беше пилотен за видео студиото ми и имах шанса да го прожектирам в огромен киносалон. :)

Как съчетаваш ученето в университет и работата?
Ами, от една страна е лесно, защото когато човек е надъхан и мотивиран за нещо, той преодолява голяма част от трудностите по пътя към крайната цел. От друга страна е трудно, защото трябва много добре да организирам времето си. Често трябва да бъда на две места едновременно и това изморява. За щастие уча това, което ми е интересно, а именно уеб (дизайн, програмиране…) и работя това, което ме прави истински щастлив. Това доста улеснява положението. :)

Как учиш ти самият?
Ами… Понякога по трудния начин, понякога по лесния… Попринцип не обичам някой да ми дава нещата на готово, въпреки че има ситуации, в които се случва. Обичам да пробвам, да експериментирам, да си “блъскам главата” както се казва. Опитът учи. Това е моят ключ. Докато не опитам дадено нещо, няма да знам дали то би било успешно или не. А, ако говорим за лекции… Мамо, ако четеш това – чета всяка вечер преди сън. *smile* *wink*

Какво си пожелаваш?
Здраве. Не само на мен, а на всички! :) Всичко останало може да се направи, постигне, купи и тн. :)

 

Share on FacebookShare on Google+Tweet about this on Twitter