Корпоративните блогове – няколко прекрасни български примера

corporate

Темата за корпоративните блогове ме вълнува, не само защото съм фен на блоговете, но и защото виждам все по-серозното им навлизане при компаниите на Запад. За съжаление, макар корпоративните блогове да не са ново явление, все още качествени такива, списани и от големи и от малки компании се броят на пръсти. И за да дам едно рамо, пък и поглед на най-добрите – ето списък:

Блогът на ПИБ
http://blog.fibank.bg/

Блогът на Уникредит Булбанк
https://www.unicreditbulbank.bg/bg/blog/

Видима Идеал Стандарт блог
http://blog.vidima.bg/

Блог Екопак
http://blog.ecopack.bg/

Блог Имоти Доверие
http://www.blog.imotidoverie.bg/

Блог на Руал Травел
https://blog.rual-travel.com/

Блог Овъргаз
http://blog.overgas.bg/

Блог на Камакс
https://www.kamax.bg/blog/

Блог на Ремонт Експерт
http://remontexpert.bg/velikdenska-ukrasa-bez-mnogo-usiliya/

Блог на Либхер България
https://blog.liebherr.com/domakinski-uredi/bg/

Блог на Ей Би Си Дизайн енд Комюникейшън
http://blog.abcbg.com/

Още за корпоративните блогове и как максимално да извлечем полза от тях има в тази статия тук.

Три пъти Ура за Ники Неков и предизвикателствата пред младите хора

Nikolay-Nekov3

Николай Неков е мнооого прекрасен и талантлив млад човек, скромен, работлив, последователен, креативен. Да, всичко това е възможна и чудна комбинация, а за мен е чест да го познавам. Та след като идеята на Ники за собствен блог отлежава доста – отскоро той вече е факт (http://nekov.com/blog/)и това е поводът да кажем Добре дошъл на новия блогър Ники и пожелание за успех. Та, говорим си.

Разкажи за блога – дълго се подготвя за него. Как стартира и какви за отзивите за момента?
Определено доста дълго го отлагах, някъде между 4 и 5 години. Но нали знаеш, в крайна сметка намираме време само за нещата, за които имаме достатъчно силна мотивация и всичко останало са просто оправдания. И по-скоро вярвам, че периодът на отлагане е бил период на узряване на идеята.
Стартирах с публикуване на реално първият ми блог пост в дневника на 9Academy, който разказва за 3 мои мечти. Вече е факт и втория пост относно доброволчеството и ползите, които то носи. А идната седмица започвам и с фотографската рубрика, в която ще давам съвети за начинаещи фотографи и ентусиасти.

Отзивите до момента са положителни, някои хора го очакваха от доста време, а други бяха по-скоро (приятно) изненадани. Поставил съм си за цел на първият месец да съм вдъхновил поне още един човек да блогва. Има доста потенциални блогъри покрай мен, но все още са в процес на “стретегия и планиране” :) Според мен времето ще измери най-добре до колко блогът се чете, кои теми са по-интересни, провокиращи дискусия. Както и разбира се дали ще успея да спазя обещанието си и да публикувам нов пост всяка седмица.

Какви са очакванията ти? Какво ще ти донесе блогването?
Очаквам да е трудно и вече е. Като човек, който работи по няколко проекта ежедневно вероятно ще е трудно винаги намирането на достатъчно време (и сили).
Реално предизвикателствата са няколко: да пиша по-често и да провокирам себе си, да резюмирам и обличам наученото в достатъчно интересна поредица от думи и не на последно място – да го правя всяка седмица.

Вярвам, че имам достатъчно мотивация и ще се справя. Една от основните причини да започна е споделянето на натрупания опит. Реално последните 6 години съм работил по доста разнообразни проекти в сферата на маркетинг, бизнес развитие, предприемачество, доброволчество, фотография и смятам, че определено имам какво да споделя. А резюмирането на важните неща би ми помогнало да ги осъзнавам още по-добре и да си вземам още по-ценни уроци от тях. Надявам се да успея да изградя аудитория, с която да работя тясно и да доставям максимално ценна за тях информация. Това би помогнало на посланията, които искам да направя и в задачата да достигам до повече хора -естествено и без реклами.

DSC08158

Кои са основните предизвикателства, според теб, пред младите хора в професионалната им реализация днес?
Много интересен въпрос! Последната седмица имах няколко гостувания в телевизии относно “Младежки бизнес фестивал” и това е един от най-честите въпроси. А със сигурност и все по-актуален с всеки изминал ден.

Ще се опитам да резюмирам основните предизвикателства до три:
1. Информационен шум – рамки – предубеждения
Един от най-сериозните проблеми са представите и очакванията на младежите. Те често се различават драстично от реалността в бизнес средата. Рамки, изграждани с години от семейство, среда, телевизия и медии. За съжаление проблемът често съпровожда студентите от гимназията в университета, а често дори и след него. Ежедневно всички сме заливани от огромно количество информация, която по-често ни обърква и демотивира от колкото обратното.
Ключово е според мен всеки младеж внимателно да подбира – средата и хората покрай себе си, да филтрира информацията, която ежедневно го залива

2. Воля – риск – проба/грешка
Още един доста често срещан проблем – премисляме многократно действията си, преди да ги предприемем. Страхуваме се от евентуални грешки и провали. Според мен проактивните младежи винаги са крачка по-напред до целите си. В крайна сметна най-добрият начин да разберем дали определен проект или фирма са за нас е просто да опитаме, а времето ще покаже дали реалността покрива очакванията ни. Но за да сме склонни на такива и дори по-абстрактни решения се иска също и силна воля. Преди няколко години, когато бях 2-ри курс примерно реших да замина на социален стаж в Индонезия и да преподавам английски език на деца. Всички покрай мен бяха учудени как ми е хрумнало, но и до ден днешен твърдя, че това е едно от най-правилните решения в живота ми.

3. Повече план – стратегия – цели за сметка на празни мечти
Още нещо изключително важно и доста подценявано от младежите. За жалост от много години по нашите ширини (а може би не само) хората израстват с желанието за бърза печалба. И то с минимални усилия от наша страна, ако може докато си стоим вкъщи дори. Казваме си “щом на други се случва значи може и на мен” и пускаме тото, търкаме билетчета и какво ли още не. А в крайна сметка формулата е ясна – измерими краткосрочни, дългосрочни цели и отдаденост в това, което правим. Всичко различно от това ни носи предимно краткотрайно вдъхновение и резочарование.

Какво би посъветвал всеки, който не знае накъде да продължи?
Първо да се дистанцира от мненията на средата и всички хора покрай него. В стремежа си да му помогнат повечето хора налагат собственото си мнение, но всъщност няма как да знаят какво би било най-ценно за нас като личности. Затова – слушайте себе си, колкото и трудно да е понякога, резултатът ще ви хареса.
И втората част – бъдете проактивни и търсещи. Мечтаната работа няма да се почука сама на вратата ви, но пък вероятно ви чака някъде. Нужни са определени усилия, а и всяко начало е трудно – за всички. Дори чисто психически страхът от промяна е нещо, което е вродено при всички и е важно да се научим да се справяме с него. В крайна сметка живеем в свят на почти неограничени възможности – все повече в България и все по-достъпни по света.

Аз научих изключително много от работата си в Младежки Бизнес Клуб, потвърждават го и всички останали членове. Реално такъв тип доброволчески организации успяват да изграждат личности и да надграждат уменията им. Често работата им е свързана много повече с бизнеса и реални казуси от колкото стажовете в определени фирми. Затова силно препоръчвам на всички младежи да се докоснат до тази среда на мотивирани и търсещи студенти. Освен всичко дългосрочно контактите натрупани по този начин са доста важни.

Случват ли се хубави неща около теб и за кои предстоящи искаш да
споделиш?
Старая се :) Обичайно април и май са едни от най-натоварените месеци в годината (за мен поне).
Тази пролет решихме с екипа (Младежки Бизнес Клуб) да направим нещо мащабно, което да остави по-сериозна следа и дълготраен ефект за студентите. Последните 2 месеца фокусирахме усилия в организирането на целодневен Младежки Бизнес Фестивал, който цели да помогне за решаването на един от най-сериозните проблеми. А именно – липсата на кариерна ориентация по време на следването. Често студентите учат 4 или 5 години, но в края на следването си не са напълно запознати със сектора, за който са трупали познания, до колко са актуални и какво точно биха могли да работят в тази сфера. Затова избрахме 8 основни модула и решихме да ги представим чрез лекция и щанд, които да дадат нужните насоки за развитие на студентите. Събитието ще се проведе утре (4 май) в Илиев Център (до Зала Христо Ботев) е Студентски град, започваме в 9 и ще продължим до 20 часа.
Инвестираме изцяло собствени средства и ресурси. И вярваме, че с Фестивала ще помогнем на много студенти да се по-информирани, мотивирани и с по-ясни цели как да продължат личностното и професионалното си развитие.

Планираме второ издание на фестивала – вече в два дни, но повече за него ще можем да кажем след края на събитието утре. Надяваме се есента фирмите да са една идея по-отворени да подпкрепят такъв тип инициативи.

Паралелно с клуба развивам и собствено фотографско студио – 7Shots, което е специализирано в отразяването на събития, продуктова фотография, а от година и половина и в заснемане на недвижими имоти. Предлагаме няколко иновативни за страната, а и за региона решения, които помагат на инвеститорите да продават по-лесно в чужбина и от дистанция. Правим доста срещи, повечето агенции са все още пасивни, но сме оптимисти, че все пак има и достатъчно иновативни компании в сектора. В края на месеца ще сме готови и с новия сайт, който най-сетне ще успее да представи всички услуги, клиенти и проекти, по които сме работили.

Блогът на Ники е тук http://nekov.com/blog/

Три пъти Ура за Хели! Или какво е да си блогър, журналист и ПР едновременно

15240283_10154093926186966_1523068469_n

Има едни такива мега интересни, динамични и комплексни хора, които е чудесно да имаш наоколо си, защото променят, носят вердина и усмивката им е основен атрибут. Хели (Хелиана Велинова) е от тази порода. Познавам я от времето, когато беше журналист, после се зае да е ПР на свободна практика, а сега е всичко друго плюс блогър.

Та този мощен комуникатор едновременно промотира на специфичната пловдивска публика събития като One Dance Week и One Architecture Week, в Пловдив и организира градски плаж, в София помага за популяризирането на концерти и лекции за лавинна безопасност и какво ли още не. Абе – при Хели има от всичко!

Хели има блог отдавна, но наскоро го възроди. Блогът на Хели е тук http://eneq.in/

Тук си говорим за това:

След толкова години в журналистиката и ПР-а защо се завърна напоследък към блога си?
Блогът винаги е бил „моето място“. Имам го от 2004 година. Тогава в България концепцията за блог бе прохождаща, май и Myspace не се беше родил, а Facebook бе на няколко години напред във времето.
Гледам в кашираната версия на блога си в archive.org и се радвам на тогавашното си аз, което е споделяло впечатления със света.
Наскоро ми хрумна идея да направя тест на различни методи за популяризиране на един блог (в толкова глобална конкурентна среда). И ето ни и нас – пиша за нещата, които ме вълнуват и споделям опита си в различни сфери.

Лично пространство ли е блогът или обществено?
И двете. До голяма степен той отразява личността ми, от какво се вълнувам, къде ходя, какво харесвам, но на доста по-обмислено и зряло ниво, отколкото другите социални мрежи, в които съм активна. Блогът ми е все едно сте на вечеря с мен и си говорим за важни и интересни неща (единствено дето само аз говоря), като в същото време в него има и частица от душата ми. Тук-там ще срещнете спомени (оплетени в думи), изсушени като листа между неговите страници.

Какво променяш с блога си?
Себе си. Създавам си още по-силни навици да пиша и да систематизирам знанията си. Искам да дам и гласност на проекти, които ми харесват, на хора, които правят хубави неща с ръцете и умовете си, но нямат идея как да комуникират с медиите.

Какво ти носи това инвестирано в блога време?
Удоволствие. Практика. Възможност да помагам на проекти, които харесвам. Също така той е моето портфолио, а за един фрийлансер това е много важно.

Има ли разлика между това да пишеш за блог и това да пишеш за медии – каква е?
Разбира се. Първо зависи за какъв тип медия и какъв тип читатели ще пишеш. Аз до голяма степен съм пренесла стила си от журналистическите години в блога. Винаги проверявам източниците си и правя проучване на това, за което пиша.
Но тук има и малко по-голяма свобода. Да бъдеш неформален, да се обърнеш към човека, който те чете и да пишеш все едно го гледаш в очите и му разказваш приключенията си.

Какво си пожелаваш?
Всичко!

Три пъти Ура! за Краси и Проактивност!

_mg_2896

Красимир Писков е любопитен, проактивен млад човек, който се е заел с интересната задача да покаже на младите хора в България, че работа има, стига да имат желание и да са достатъчно проактивни.
Да, проектът му е Проактивен. Говорим си тук с него по темата.

Как ти хрумна да се захванеш с този проект Проактивност?
Идеята се зароди от заобикалящата ме среда. Всеки ден си говоря с объркани млади хора, не знаещи какво да правят с потенциала, който разполагат. Все по-често виждам работодатели не знаещи как да привлекат и задържат този потенциал.
Постоянно чувам обвинения от бизнеса: Колко са мързеливи младите днес. Как нищо не ги интересува. Колко безотговорни са.
В същото това време младите хора крещят: Че няма качествена работа. Как всеки иска само да ги използва. Как не се оценяват техните усилия.
ДА и двете страни търсят вината някъде извън себе си. Това смятам,
че е и един от проблемите на нашето общество: винаги търсим вината за нашите неуспехи в хората или обстоятелствата около нас.
А как ли ще изглежда всичко, ако просто заявим:
„Да това е така, и какво бих могъл АЗ да направя за да го променя ! „
Знаеш ли, онзи ден си говорих с един възрастен човек, които ми каза: „Момче запомни, че всичко се получава благодарение на нещо, а не въпреки нещо“
Върху това мисля, че трябва да съсредоточим усилията си, ние в България.

Какво успя да направиш до момента и какво предстои?
Всичко е още в зародиш. До момента успях да направя малък блог proaktivnost.bg, с които искам да разнищим по-подробно целия казус.
Искам максимално да се доближим до проблема, за да открием всички корени на случващото се в момента и на тяхно място да засадим основите на съвместната работа между бизнес и студенти.
Пиша статии на тема образование, работа и разкриване на човешки потенциал. За момента са само няколко, но смятам, че все от някъде трябва да се започне.
Стремя се всичко да е истинско и неподправено в тях. Да описват действителността и реалните преживявания на хората.
В тях няма нищо измислено. Всичко е плод на мои преживяни ситуации и анализирани моменти след това в тях. Опитвам се да споделя грешките и изводите, които съм открил.
А какво предстои ли? Не обичам да говоря за неща, които все още не са се случили, но обещавам, че ще има много интересни и практични материали.
Планувам и система, която ще реши целия казус. Да знам, няма да е лесно, сега някой може да си помисли, че това е невъзможно. Но нека не бързаме с изводите.
Аз вярвам, че всичко е възможно стига да сме „достатъчно луди“ и „малко глухи“ .

Защо има нужда от подобен проект? Къде се губи / какво е счупено в образованието ни или обществото?
Защото нещо, някъде явно не работи, за да има толкова много млади и умни хора напускащи страна ни. Нещо някъде не работи, за да има недостиг на квалифицирани хора, които да движат икономиката ни напред.
Според мен просто е липса на добра комуникация, съчетано с голямо ЕГО, което пречи на това да разберем отсрещната страна.
Дали една връзка между двама души, ще бъде успешна, ако те не си говорят? И тук искам да допълня, че е важно не само да си говорят, но и да се чуват. Дали тази връзка би просъществувала, ако липсва разбиране и взаимна подкрепа?
Нашата ситуация е горе долу същата.
Когато бях малък винаги съм се чудил защо трябва да ходя на училище, защо са ми необходими всичките тези предмети. Може би и някои от твоите читатели също се чудят над този фундаментален въпрос.
Да ти кажа честно, все още не съм открил отговора. Но открих нещо друго, което неусетно съм изградил в себе си, ходейки на училище.
Научих, че резултатите, които постигам са равни на усилията, които полагам. Научих, че когато оставя една курсова работа за последния момент, винаги става някак си посредствена.
И между другото само в Студентски град можеш да видиш опашка пред копирен център и то в 4 часа сутринта.
Научих, че доброто образование не зависи от скъпите училища и университети, а от усилията, които полагаме вкъщи.
А колкото до обществото, там е необятна тема на разговор. Само едно ще кажа: „Бай Ганьо е още жив, здрав и с пълна сила владее душите ни.”

Има ли лесни пътища – в живота, в професионалното развитие?
Този въпрос сигурно има толкова отговори, колкото и хора на земята. Ще се опитам да ти отговоря и на двете неща едновременно.
Първо трябва да се запитаме, дали въобще искаме път или там където сме ни е добре? След това хубаво да помислим – ако искаме път, за какво ще го използваме и на къде искаме да ни отведе.
Има и лесни и трудни пътища. Аз вярвам, че пътят е такъв какъвто си го направим. И са необходими няколко фази за неговото изграждане.
1. Трябва да се запитам: Аз здрав и стабилен път ли искам или просто някакъв път?
2. Ако искам здрав и стабилен, трябва да намеря подходящия терен и хубаво да го изравня и трамбовам най-напред.
3. След това, за да имам здрави и стабилни основи, ще намеря големи камъни, които да положа върху вече подготвената почва.
4. Следващата стъпка, ще е да намеря по-малки камъни и пясък, с които да запълня разстоянията между големите и всичкото това пак трябва да се трамбова.
5. И чак след това ще положа асфалта.
Ако добре съм си свършил работата, дали след това ще си ходя с усмивка по него? Дали ще мога да преминавам с тежките машини на живота, когато ми се наложи?
Когато не сме доволни от нещо, защо просто не го променим? Или мързелът затваря очите ни и ние продължаваме да ходим по пътя с дупки и думите: абе не е чак толкова зле.
Мисля, че след това описание бих могъл да кандидатствам за работа в някоя фирма за изграждане на пътища хахахха.

Ти самият за какво мечтаеш?
О, това също е много дълга тема, но ще бъда кратък.
Мечтая за по усмихнати хора, когато се кача в метрото. Мечтая всички около мен да са щастливи. Защото, ако са такива значи, всичко им е наред.
Мечтая да направим България едно по-хубаво място за живеене. Мечтая за момента, в които ще има повече осъзнати хора, които ще са разбрали, че всичко в този живот зависи единствено и само от тях.
И знам, че мечтите се сбъдват, когато се трудим усилено за тях. Знам, че мечтите се сбъдват, когато започнем да виждаме възможностите, вместо пречките.

Какво си пожелаваш?
Пожелавам си един ден действащите хора в България, да бъдат повече от мрънкащите. И аз, моето семейство и всички хора около мен, да са живи, здрави и много, много усмихнати.

Яки нови блогъри: Петър Теодосиев от nauka.bg

10346197_10154324455699554_8187532936745860787_n

Петър Теодосиев е един от двамата създатели (с брат си) на сайта за наука – nauka.bg. А отскоро е и вдъхновен блогър – можете да го откриете тук http://petar.nauka.bg/
Нека си поговорим с Петър за блогването – и ето:

Кое те подтикна да създадеш свой блог?
От много време си мислех за моя собствена трибуна, в която да споделям мислите си или това, което чувствам, че трябва да кажа на хората, които имат сходни на моите интереси, а именно науката. Преди няколко седмици на твоя лекция, Жюстин, говори за това колко влиятелни са блогърите и че е добре всяка фирма или организация да има блог, в който да „говори“ директно на своите посетители, клиенти, читатели и т.н. Това може би беше и моментът, в който реших, че имам какво да кажа и просто за 30 минути си направих блог и дори написах първия си пост.

Пишеш много активно – как намираш темите и как го съвместяваш с останалите си ангажименти?
Както всяко нещо и блогването си иска времето. Първите няколко теми сами си дойдоха, тъй като пиша за науката, но през призмата на сп. „Българска наука“. Нещата, които чета, научавам и от които се интересувам, са свързани с новостите в науката и с науката в България. Направих си списък с теми, които бих могъл да пиша и биха били интересни на хората и започнах от този списък да развивам текстове. Засега ми се получава доста лесно, тъй като повечето пъти ги пиша вечер вкъщи и не ми отнема от времето през деня.

Какви са очакванията ти, все още в началото на блогването ти, какво ще ти донесе това?
Интересното е, че вече започнаха да се формират дискусии и има реакция. Блогът няма много посетители, но пък моята цел е да бъде трибуна, която аз, като главен редактор и създател на сп. „Българска наука“, да използвам, за да изкажа лично мнение по различни въпроси, свързани с науката. Основните ми очаквания са да се предизвикат повече дискусии, които да засягат науката в България, а какво ще се породи от това – времето ще покаже. Също така искам да покажа някои неща, свързани с проекта БГ Наука директно от кухнята, факти, които читателите няма как да знаят – например за рекламата в БГ Наука, за магазина, който на практика издържа цялото списание и т.н.

Какво си пожелаваш?
Пожелавам си да бъда чут от повече хора, които имат властта да променят нещата, свързани с наука в България и също така да не спирам да пиша с това темпо.

Яки нови блогъри: Кажи Здравей на Ипси от Kitty from the city

13428443_10209513579138029_5939900488879938665_n

Ипек Мустафова е от тези супер магични млади хора, спокойни, красиви, разумни, действени, които ме радват безкрай! След добро обмисляне, анализиране на какво има и какво не, Ипси създава модния си блог – Kitty from the city. Впечатляващо готин и четим. Хайде да си поговорим с нея, реших, и ето:

Какво ще отговориш на коментар “хм, още един моден блог” – какво е различното при теб?
Веднъж вече съм казвала, че не съм открила топлата вода, но съм я накарала да тече различно. В моя блог може да откриете обичайно повтарящи се дрехи, български дизайнери, дрехи по дизайн на мама и ушити от две чудни девойки от родния ми град Силистра, по-малко тренди дрехи и идеи как да избегнем емоционалното пазаруване. Не, ти няма да облечеш догодина тази рокля, когато отслабнеш.

Колко време успяваш да му отделиш?
Повече от 10 часа седмично.

Страст ли е блогването? Или модата е страст и тя те вдъхновява за това?
При мен се слива страстта от дигиталното и реалното. От един добре направен аутфит и показан на много по-голяма аудитория благодарение на дигиталното.

Струва ли си?
Да! Прекрасно е да имаш платформа, от която можеш да изкрещиш всички неща, които те интересуват. От мода до правата на гей приятелите ти.

Пожеланието ти към читателите на твоя блог?
Пожелавам им да пазаруват разумно, да не стават жертва на индустрията, да не се притесняват да попитат големите брандове кой, къде и как произвежда дрехите, които носим.

Ето и линк към блога й – Kitty from the city

Студенти разговарят с блогъри: Блогът на TimeHeroes

В серията студентски гост-публикации едно интервю с Елена Друмева за блога на TimeHeroes от Мариета Иванова, студент журналистика 2 курс НБУ.

Защо решихте, че TimeHeroes се нуждае и от блог освен от сайт?
Сайтът е мястото, на което можеш да видиш каузите, които имат нужда от доброволци, за да се реализират. Но той не ти дава историята зад тях – как се случват, кои са героите и какво ги движи, какви са преживяванията и емоциите по време на мисия. Зад всяка инициатива, публикувана на TimeHeroes.org, се крие поне по една вдъхновяваща история. Тези истории имаха нужда от място, където да ги разказваме. Затова нямаше никакво съмнение, че ни трябва блог. Щастливи сме, че намерихме и правилния човек, който да ги разказва.

Как блогът допринася към идеята на TimeHeroes?
Вярваме, че блогът допринася не само за развиването на TimeHeroes и за допълване на спектъра на платформата ни. Всичко, което правим онлайн и офлайн, има за цел да развива доброволческата култура в България. Успехът на една дейност, в която участват хора, може да бъде доказан най-добре през лична история, на преживяването на доброволчеството през очите и душите на хората в него.

Целта на историите в блога е да покажем лицето на доброволеца, неговите проявления, мотивации, мечти, резултати от добротворчеството. По този начин вярваме, че ще вдъхновим повече хора за каузата на доброволчеството в България и ще подарим на публиката страхотни истории за истински герои, които по някакъв начин са останали извън публичното пространство.

Как историите в блога достигат до хората и какви са реакциите от тях?
Историите в блога всеки път имат стотици споделяния и харесвания във Facebook страницата ни и това ни кара да вярваме в силата на разказаните по този начин истории. Разказите в блога са в т.нар дълга форма и разчитаме на Facebook страницата ни и на медиите, които в повечето случаи сами проявяват интерес към препубликуването им. Например през Facebook историята за социалната кухня в Дружба е стигнала до 130 000 потребители във Facebook и има 2000 реакции – харесвания и споделяния.

За 2015 година имаме общо 19 разказа в блога, които са стигнали до общо 64 891 читатели. Медийните ни партньори Капитал, Дневник и Програмата също са ни от изключителна помощ историите да стигат до повече хора.

Как избирате мисиите, за които да пишете в блога?
За историите в блога нямаме изрични критерии – географски или тематични. На сайта са публикувани над 1000 мисии от 130 населени места в страната и сме готови да стигнем до която и да е от тях. Когато една мисия е успешна и има много дух в изпълнението й, сме там, за да я разкажем. До момента в блога имаме истории от София, Пирдоп, Харманли, Габрово и др.

Какви истории най­-силно вълнуват хората?
Разказваме за мисии, свързани с различни групи хора в неравностойно положение, бежанци, незрящи, възрастни хора, но също и културни фестивали, младежки клубове и др. Не е трудно да стигнем до добрата история, защото това са хора с големи сърца. Разбира се, не го правим по мейл или по телефона. Отиваме на място и прекарваме време с тези хора. Също така, не се опитваме да намерим жалостивия тон, напротив.

Имат ли желание “героите” (доброволците) да се включат със своите истории в блога?
Организаторите на доброволчески мисии често самите са доброволци. Те осъзнават, че през разказа каузата им може да добие по-голяма популярност и да привлекат повече съмишленици. Но от друга страна, това са много скромни хора, които не искат да бъдат познати с имената си, да бъдат изкарвани герои. Те служат на обществото и на собствените си разбирания докъде може да се простре доброто.

Кое най­-много вдъхновява хората да последват примера на “героите” на TimeHeroes?
Вярваме, че с начина и с тона, с който разказваме историите, вдъхновяваме и вдъхваме кураж на много хора да се включат като доброволци и да добият увереност, че има подходяща за тях мисия, независимо дали искат да дадат 3 или 13 часа от седмицата си, дали могат да помагат от вкъщи, или да пътуват, дали искат да дарят времето си, или пък професионалните си умения.

Как онлайн средата може да помогне на доброволчеството в България да се развива?
Благодарение на онлайн платформата ни свързаме организаторите на мисии, които до момента са над 520, с доброволците, които се регистрират на сайта и които са над 25 000. И това – в общо 134 населени места. Т.е. онлайн платформата помага всички граници за информацията да бъдат заличени и да остане пространство само за добрата воля.

През интернет можеш да стигнеш до много хора от различни възрасти и различни социални слоеве, а точно това е нашата цел – културата на доброволчеството да се разпространява и развива независимо от тези фактори. Разказването в интернет е по-лесно, виждаш реакциите на хората, развиваш емпатия на базата на цялата информация. А емпатията отключва собственото ти действие – да запретнеш ръкави и да помогнеш сам. Хубавото е, че нищо в доброволчеството не остава само онлайн.

 

Студенти разговарят с блогъри: Христо Блажев

Продължавам серията гост-постове – нещо ново за този блог. Интервюта, правени от мои студенти от НБУ с блогъри.

Интервюиращ: Елизабет Иванова
Интервюиран: Христо Блажев – Книголандия

Как обикновено минава деня ти?
Денят се доминира изцяло от работата в офиса, преимуществено мейли, телефонни разговори и безкрайна бумащина, далеч по-малко четене или пряка работа с автори. Вечерно време избягвам да излизам, обичам да съм у дома, освен като не съм някъде да поритам с приятели.

Кога реши да се занимаваш с писане на блог?
Не беше някакво обмислено решение, случайно, както всичко хубаво в живота, се получи. Имах блог на всякакви теми, в който бях почнал да пиша и за книги, и в един момент ми щукна да обособя това ми занимание в отделен сайт – беше вечерта на 9 октомври 2009 г. Да си направиш блог не отнема много време, но да го развиеш се искат години и много желание.

С какви трудности се сблъска в самото начало?
Нямаше някакви специфични трудности, наистина да си направиш сайт е пределно улеснено и въпросът е само с какво съдържание искаш и си способен да го захранваш. Притежавам неутолимо желание за четене и неумолима графоманска наклонност, така че комбинацията от двете води с лекота до един често – и надявам се, добре – списван блог.

Кои са основните качества, които трябва да притежава човек, за да стане успешен блогър?
На първо място е постоянство, не е лесно да вмъкнеш в живота си едно постоянно задължение да пишеш поне веднъж-дваж седмично, понякога и повече, при това да пишеш смислени и интересни текстове. Огромната част от начинаещите блогъри се отказват бързо, но ако човек наистина се е заел с тема, която му е присърце, е много по-лесно. Компетенцията в областта, в която пише, е важна, както и да е чел много, за да има достатъчно богат речник и поне приличен стил, за да е приятно да бъде четен. Важно е да не се подлъгва по някое примамливо предложение за реклама – да отстои независимостта си е от първостепенно значение за всеки блогър, особено ако работи в областта, в която пише.

Как би описал блогърската общност в България?
Аз лично не вярвам в съществуването на такава общност – четените блогове у нас са толкова разностранни, че освен да пием по бира заедно, няма нещо, за което да гледаме в една посока. Знам, че сред най-посещаваните са кулинарните блогове, което за мен лично е неразбираемо, но аз дълбоко не се интересувам от тази тема, както повечето хора пък не се интересуват изобщо от книги и четене.

Трудно ли е човек да стане част от нея?
Ако човек иска да бъде част от общност, каквато и да е, може да го постигне с достатъчно упорство. Въпросът е дали ще съумее да не прави компромис с убежденията си и да запази някаква дистанцираност от общността, някаква независимост, която да го отличава и да бъде „физиономия” на блога му.

Какъв съвет би дал на хората, които все още се колебаят дали да стартират свой собствен блог?
Нека сме откровени. Блоговете са демоде. Аз съм го приел и не си правя илюзии по темата. Светът иска картинки и видеоклипове, така че всеки, който иска да пише, трябва да прецени как да инкорпорира тези елементи в блога си. За себе си знам, че нямам желание да следвам тази тенденция и ще си правя нещата по моя си начин, независимо дали това води до някакви пропуснати ползи.

Студенти разговарят с блогъри: Поли от Маркетинг буркан

Продължавам серията гост-постове – нещо ново за този блог. Интервюта, правени от мои студенти от НБУ с блогъри.

Интерюиращ: Никол Дикова
Интервюиран: Поли Козарова от Маркетинг Буркан

Поли има 19 годишен опит в областите “бизнес развитие”, “маркетинг”, “продажби” и “управление на проекти” в международни и български консултантски и софтуерни компании. Популярен блогър и съавтор на книгите “Основи на успешния бизнес. Тук и сега”, “Блогопедия”, “100 български маркетинг приказки”, и “101 маркетинг приказки”. Избрах нея за моето първо интерю и искам да ви запозная с неиното желание да пише и също така кога е отворила първият си блог и не само това има още интересни неща.

Кога написахте първата си публикация?
По интересно стечение на обстоятелствата, тя беше написана преди точно седем години, и темата беше за фирменото блогване.
Така че скоро блогът има рожден ден, а първите седем години се твърди, че са най-важни.
Продължавам да смятам, че необходимостта от фирмено блогване не се разбира добре. Над 70% от българските фирми нямат блогове, дори такива фирми, които работят във високотехнологични сектори или в B2B, а там и контактът с потребителите и нуждата от content marketing е най-голяма. Блогът е най-добрият начин да се случат и двете :)

Как разбрахте, че ви се отдава писането?
Още от малка пиша – стихове, кратки разкази, но нямам претенции да съм добра и не публикувам. Споделям ги само в приятелски кръг.
Обичам писането, това е един от начините ми на мислене. Някои хора мислят добре на глас, докато разговарят, например, а други – като пишат или рисуват. Аз май съм от другите :)
Но не знам дали ми се отдава. Това е нещо, което другите трябва да преценят.

Смятате ли, че оставяте послание след себе си?
Поддържала съм два фирмени блога и моя професионален, за бизнес и маркетинг. Ако нямаш какво да кажеш или не знаеш какво искаш да споделиш с другите, по добре да не пишеш. Нескромно – да, оставям.

Кои за вас са темите, за които трява да се пише и обсъжда в момента?
Думата “трябва” винаги ме смущава.
Зависи какъв е блогът.
Във фирмения блог темите са свързани с бизнеса, с компетенциите на фирмата, с продуктите й. В професионалния темите са свързани с предметната област, където се изявява блогърът. Няма ограничения, нито задължителни теми. В личните блогове обикновено се пише всичко за живота, от хобита до пътешествия и готварство.
А времето и читателите отсяват кои са били интересните теми. И кои блогове остават :)

Смятате ли, че сте се променили след като сте почнали да пишете, ако отговорът е да! Как ?
Едва ли само заради блогването. Всеки от нас вървейки през живота, ежедневно се променя :)

Студенти разговарят с блогъри: Цвети от Фабриката за творчество

Продължавам серията гост-постове – нещо ново за този блог. Интервюта, правени от мои студенти от НБУ с блогъри.

Интерюиращ: Мелек Ниязи
Интервюиран: Цветомира Фабриката за творчество

Попаднах във Фабричката на Цветомира случайно преди около година. Когато самата аз се запознавах по-отблизо с български блогове. Любител съм на ръчно изработени неща, дори съм се опитвала да творя (пълна трагедия), „Фабриката за творчество“ ми се стори извор, от който бих могла да черпя инфромация за предстоящи базари или минали вече такива, които съм пропуснала , както и за подробности относно наши творци и тяхната дейност.
Цветомира държи на грамотността! Статии за това как да пишем правилно също могат да бъдат открити в блога й. Абе, все за яки работи пише. За интервюто се отзова веднага и по виртуалния й тон долових, че с удоволствие даже. Enjoy :)

Предлагам да започнем с човека, който стои зад “Фабриката” :)
Кажи ми малко повече за Цветомира, когато е извън фабриката си – с какво се занимава тя, какво обича да прави (освен да ходи по яки арт места и да се запознава с готини хора), какви неща ѝ се случват и каквото друго пожелаеш да споделиш за себе си.

Занимавам се професионално с дигитален маркетинг. Старая се да пътувам редовно, обичам да снимам, да чета, да пия чай и да ям всякакви вкусотии. Обичам да се разхождам из малките улички в центъра, да се срещам с креативни хора, да помагам в реализиране на различни арт идеи. Музиката е много важен аспект от живота ми :) Комуникацията също!
Доста деен и любопитен човек съм. Обичам да ми се случват разнообразни неща и да трупам знания.

Как протича един твой ден? (това е въпрос, който някак много ми харесва да задавам на интервюираните :D)
Обикновено съм на работа от 9 до 6 :)
След това обаче ходя по различни събития – изложби, базари, театър, срещи. Когато умората надделее разпускам с йога, танци или продължително четене на книжки в леглото. Редовно ходя по различни семинари и курсове – независимо дали за придобиване на професионални умения или за да науча нещо ново. Любопитството ми е безкрайно! 😀
Уикендите в по-голямата си част са посветени на блога – снимам за различни публикации, пиша или просто си нахвърлям различни идеи.

Какво е „Фабриката за творчество“?
„Фабриката за творчество“ е много специално място – това е общност за всички български творци, както и за тези, които ценят родни авторски и ръчно изработени предмети.
Място, в което творците могат да комуникират и да се учат на различни практически умения, свързани с онлайн маркетинг и плюсовете от него, онлайн представяне на творчеството им. Място, в което следим как се развива творческия живот в страната, и в което популяризираме локални автори.

Пишеш главно за hand made (нека заменим handmade с „ръчно правени“) произведения, базари, събития и изобщо местата, ня които те могат да бъдат открити. Как се роди тази идея, първоначално ли беше така замислена или се измени във времето?
Идеята в началото беше много проста – да има онлайн пространство, в което да се представят ръчно правени творения само на български автори пред по-широка аудитория с цел популяризиране на техния талант и идеи.
На запад професията crafter е почти престижна, символ на това, че правиш, каквото обичаш да правиш, че се изхранваш с таланта си :) А тук като чуем „ръчно правено“ и сякаш все още го свързваме с плетени чорапи и „направи си сам“.
По този начин исках да обърна и специално внимание на локалното производство и как избора на местни стоки би трябвало да е приоритет.

Най-лесно и атрактивно ми изглеждаше да създам страница във Facebook. Изненадващо, но преди 3 години нямаше друга подобна. Ако сега потърсиш, ще намериш поне 10, които са се фокусирали върху популяризиране на родни творци. Тази тенденция започна именно от Фабриката :)

Разбира се, развитието и надграждането на тази идея беше естествен ход. Започнаха да се случват много дискусии, творците започнаха да ми пишат с конкретни въпроси, аз отделях часове, за да отговаря на всички, да давам насоки и съвети.
Така се роди и блогът на Фабриката, в който реших да споделям полезни практики за всички творящи, както и да показвам различни арт места от страната, да споделям мнение, чувства и опит, свързани с авторски стоки. И една от любимите ми теми също намери място в блога – как да поддържаме вдъхновението живо, как се раждат и развиват идеите.

Разкажи ми за хората, с чиито творения запознаваш читателите си. Как ги откриваш или те откриват теб, как се запознаваш с тях и изкуството им?
Фабриката е на 3 години и половина, за толкова време успях да се запозная със страшно много творци и мога да кажа, че познавам голяма част от актуалните автори в момента :)
Откривам новите основно онлайн или по базари, а много често различни автори ми пишат, за да се представят.

Получаваш ли подаръци, покани за събития или бизнес предложения чрез блога?
Подаръците, които получавам от творци са по-скоро свързани с първоначалната идея на Фабриката, заради това, че съм им дала някакви насоки и съвети или съм им докарала много нови фенове във Facebook, както и защото с много от тях често се виждаме и се раждат приятелски взаимоотношения.

Конкретно за блога, с цел представяне чрез публикация на продукт и творец, ми се е случвало да получа подарък два пъти и то само при условие, че съм доволна от тях.
Честно казано голяма част от творците нямат практика да работят с блогъри и не са запознати как точно се случват нещата.
Едва през последните 3 месеца започнах да получавам имейли за сътрудничество и бизнес предложения от различни фирми и организации, но бих казала, че за момента е рядкост.

Кое е най-якото място или нещо, за което си писала?
Трудно ми е да отговоря – доста теми, хора и места са ме вълнували по един или друг начин. Може би най-хубаво е чувството, когато пишеш за конкретен автор, не толкова за места или продукти. Човешкият фактор си казва думата. :)

Какво ти дава блога? И какво ти взима?
Дава ми десетки неща – нови знания, нови емоции, нови приятели и познати, нови идеи. Плюсовете наистина са много и аз станах един от хората, които твърдо вярват, че да имаш блог и да пишеш е нещо прекрасно!
Взима ми само едно нещо – свободното време. Понякога и спокойствието, но то е заради липса на достатъчно свободно време.

Обръщаш ли внимание на негативните отзиви (ако има такива, да се чуди човек)?
Да, за съжаление! 😀
Тежко ми е, но само това е начинът да се научим да не обръщаме внимание – трябва да го изживееш, за да си дадеш сметка, че единственото, което си заслужава е да се фокусираш върху това, което обичаш да правиш и върху хората, които го оценяват.

Кое е онова нещо, което те вдъхновява и знаеш, че винаги ще бъде там и ще ти дава дозата вдъхновение?
Благодарността и признателността на хората. Срещала съм се с много автори, които са ми казвали прекрасни думи – как Фабриката им е помогнала, дала им е идея или смелост – само заради това всичко си заслужава. :)

„Ти“ ли си блога си?
Не беше такъв планът, но да. Фабриката не започна като личен блог и в момента също не е такъв. Но аз съм във всяко изречение – прекалено много емоции, мнения и чувства са записани в тези публикации :)))

Мислила ли си някога ти да организираш събитие, на което да поканиш творците?
Разбира се! Много се надявам някой ден наистина да се случи и да изненадам както творците, така и публиката с малко по-различно и концептуално събитие, защото хубавото е, че в момента (поне в София) има огромно изобилие на творчески събития.

Как се развива блогърството в България според теб?
Бавно, но се развива.
Мисля, че най-популярните и предпочитани за следене и списване са блоговете свързани с мода, красота, кулинария и lifestyle, но това е разбираемо, защото темите са атрактивни и достъпни. Освен това при тях партньорставата се изграждат по-лесно.
Трябва още сериозно да поработим, за да развием блогърството на нужното ниво. Но не зависи само от пишещите, бизнесът, медиите, различни организации, също трябва да се ограмотят за ползите.

Грамотен ли е българският блогър?
Определено има още какво да научи.
Знам, че и аз допускам грешки, но всеки път се старая повече. Едно от най-тъжните и дразнещи неща е да видиш хора, които създават уникални творения, снимат прекрасни кадри, готвят божествено, разказват вълнуващи истории, да допускат елементарните правописни и граматически грешки. Някак си не е редно.

Какво пожелаваш на Фабриката за в бъдеще?
Да не спира да се развива и да пише! Независимо от свободното време :)

И за финал…
опиши с по три думи Цветомира и „Фабриката за творчество“

С шест би ми било по-лесно, но например:

Фабриката е:
креативност
споделяне
знание

Цветомира:
хаос
усмивка
любопитство