За инфлуенсърите с … реализъм

social-media-influencers-02

С Марто вече сме говорили – за добрата реклама. Извън протокола – често си говорим с него за нещата онлайн, които ни дразнят или не са ок. И защото напоследък някои инфлуенсъри или много си повярваха или доста се продадоха, решихме да поговорим по темата с Марто публично. Ето го разговорът ни.

Какво става напоследък с блоговете на български? Има ли раздвижване,
някакви значителни промени?
Движение винаги има, някакви хора решават да се пробват, да списват блог. Други откриват, че поддръжката с качествено съдържание е доста трудна, отнема време и изисква усилия.

За това и можеби все повече дигитално активни хора се насочват към Facebook и Instagram.

Общо взето, все повече се наблюдава присъствие и използване на повече от една социална медия. Кратката форма за сега се налага, малко текст, много снимки и видео.

Кои са онлайн инфлуенсърите? Знаят ли си силата? А мярата?
Всеки може да е онлайн инфлуенсър, стига да създава съдържание. Разбира се, влиянието вече варира.

Когато говорим за сила и мяра, това е много сложна тематика. Можем да гледаме брой посещения, лайкове, коментари, брой последователи, но трудно може да измерим реалният ефект от един пост.

Една от причините е, че инфлуенсър маркетинга не работи във вакуум, всеки бранд има и други активности, които малко или много влияят върху потребителите.

Понаучиха ли се компаниите да работят с блогъри и инфлуенсъри?
Работата с инфлуенсъри вече е масовка, установена практика. Но и блогърите и клиентите се научиха на лоши навици. Повечето бизнеси третират дигиталните инфлуенсъри като традиционни реклами, в които рекламират.

Гледат се метритки като на традиционна реклама, спускат се готови копита, плаща се за присъствие. Водещо е брой фенове и лайкове, често “fit” се пренебрегва и имаме абсурдни ситуации, в които инфлуенсъри пишат за продукти, които въобще не отговарят на имиджа и аудиторията им.

Реално не се градят отношения с хората, не се мисли дългосрочно.

Всичко ли може да пише един блогър срещу заплащане?
Зависи от блогъра. Има явни вече примери сред остановени, стари български блогъри, че могат да пишат всичко. Въпрос на избор явно.

Как се измерва успехът онлайн?
Брой споменавания, лайкове, споделяния, тон на постове и коментари, трафик и тн.

НО… трябва холистичен поглед върху измерването, тенденциите на западните пазари все по-ясно теглят към цялостни решения, които обединяват данни и информация от много източници – Search, sales, social media in real time, media planning,и тн.

Трите ти съвета към инфлуенсърите днес? И какво казваш на тези, които
искат да стават такъва?
Да не се взимат толкова на сериозно и да не си продават задниците 😀
За тези, които тепърва навлизат в играта – създавайте оригинално и качествено съдържание, не отстъпвайте от принципите си. Ако ви се заплаща, под каквато и да е форма, от някой бранд, официално публикувайте тази информация в поста си. Аудиторията ви не са глупаци (повечето време) и скоро ще ви разкрията, че сте корумпета и ще се дискредитирате 😀

Яки нови блогъри: Петър Теодосиев от nauka.bg

10346197_10154324455699554_8187532936745860787_n

Петър Теодосиев е един от двамата създатели (с брат си) на сайта за наука – nauka.bg. А отскоро е и вдъхновен блогър – можете да го откриете тук http://petar.nauka.bg/
Нека си поговорим с Петър за блогването – и ето:

Кое те подтикна да създадеш свой блог?
От много време си мислех за моя собствена трибуна, в която да споделям мислите си или това, което чувствам, че трябва да кажа на хората, които имат сходни на моите интереси, а именно науката. Преди няколко седмици на твоя лекция, Жюстин, говори за това колко влиятелни са блогърите и че е добре всяка фирма или организация да има блог, в който да „говори“ директно на своите посетители, клиенти, читатели и т.н. Това може би беше и моментът, в който реших, че имам какво да кажа и просто за 30 минути си направих блог и дори написах първия си пост.

Пишеш много активно – как намираш темите и как го съвместяваш с останалите си ангажименти?
Както всяко нещо и блогването си иска времето. Първите няколко теми сами си дойдоха, тъй като пиша за науката, но през призмата на сп. „Българска наука“. Нещата, които чета, научавам и от които се интересувам, са свързани с новостите в науката и с науката в България. Направих си списък с теми, които бих могъл да пиша и биха били интересни на хората и започнах от този списък да развивам текстове. Засега ми се получава доста лесно, тъй като повечето пъти ги пиша вечер вкъщи и не ми отнема от времето през деня.

Какви са очакванията ти, все още в началото на блогването ти, какво ще ти донесе това?
Интересното е, че вече започнаха да се формират дискусии и има реакция. Блогът няма много посетители, но пък моята цел е да бъде трибуна, която аз, като главен редактор и създател на сп. „Българска наука“, да използвам, за да изкажа лично мнение по различни въпроси, свързани с науката. Основните ми очаквания са да се предизвикат повече дискусии, които да засягат науката в България, а какво ще се породи от това – времето ще покаже. Също така искам да покажа някои неща, свързани с проекта БГ Наука директно от кухнята, факти, които читателите няма как да знаят – например за рекламата в БГ Наука, за магазина, който на практика издържа цялото списание и т.н.

Какво си пожелаваш?
Пожелавам си да бъда чут от повече хора, които имат властта да променят нещата, свързани с наука в България и също така да не спирам да пиша с това темпо.

Искрено и лично: Димитър Цонев за блогърите

1044820_10151657324719437_208453000_n

Как класифицираш блогърите?
Честно ли? Най-общо в две основни групи – В първата попадат хора, които пишат, защото имат какво да споделят и желанието за споделяне ги гори отвътре. Втората група е съставена от блогъри, които блогват, защото са стимулирани да го направят. Блогъри, които искат да дадат (познание, информация) и блогъри, които искат да вземат (материално облагодателстване). За съжаление вторите в последно време са повече – не е непременно лошо да се монетизира един блог, но има и елегантни начини това да се случва.

Какъв е твоят опит от работа с тях?
Като блогър от 2006 година (с някакви минимални и незапомнени случаи от 2003 до 2006), успях да натрупам впечатления и опит и от двете страни – и като блогър, и като представител на марка. През 2006 и 2007 канех блогъри на театър – тогава блоговете бяха една шепа, всички се познавахме и нямаше практика за такъв вид общуване. Това може би беше първият у нас опит за общуване на бранд с блогъри. Затова моето очакване беше натрупване на положителни впечатления и споделяне не в блоговете, а сред приятели и познати за преживяването. През 2009 очакванията ми бяха нарастнали, тъй като блоговете вече бяха повече. Тогава срещу поканата за театър очаквах написан материал, който публикувх в моя блог. Тогава видях, че има блогъри, които не разбират какво и как става – средата още не беше узряла, сякаш. В третата итерация оставих блогърите да изразяват впечатленията си както и където намерят за добре. По това време вече доста фирми започнаха да организират игри, томболи, промоции с блогъри. Странно е, че никой не се беше поучил от моите грешки, защото доста от моя „опит“ (нали така се казва на грешките?) беше повтарян неведнъж… Днес, като част от екипа на Стар Нейлз – България продължавам контактите си с блогъри като част от дългострочната ни дигитална стратегия. Същевременно покрай блоговете си съм влизал в някакви разговори с различни фирми и начинания. Те сякаш не знаеха какво точно да очакват, затова аз бях водещ в комуникацията. Някъде нещата се получаваха, другаде – не толкова, но накрая нямаше недоволни.

В каква посока очакваш да се развият блоговете?
Блоговете са мъртви. От мъртвата среда не мога да очаквам развитие, но очаквам блогърите да се развиват в посока по-голяма креативност и желание за експеримент, за повече споделяне. Очаквам по-новите блогъри да бъдат по-любопитни и да не спират да натискат установените правила, за да изпробват тяхната устойчивост. Да се опитват да променят средата, да променят бизнеса и да го карат да не е толкова тромав в диалога.

Какво предлагаш да се направи, за да се случват по-позитивно и успешно комуникациите блогъри-брандове?
Като начало – трябва да има по-голяма прозрачност за очакванията и на двете страни в комуникацията. Другото много важно е непрекъснатият диалог – нещата не трябва да се случват кампанийно, а непрекъснато – само тогава може да се очаква положителен резултат, който да носи удовлетворение. Трябва да се гради доверие и това доверие да се защитава непрекъснато. И от двете страни.

Кои са най-известните български блогъри?

img_2391

Често се случва да ме попитат – кои са най-известните български блогъри? Е да, това е така, защото често говоря за блогове и блогъри, за влияние онлайн, за лидери на мнение в Интернет. Е, сядам да опиша набързо. Няма да е списък с имена, а списък с начини да се огледаме и класираме блогърите в нашата област.

Ето 7 въпроса, чиито отговори ще помогнат да се ориентирате кои са най-известните български блогъри. По дефиниция приемаме, че за да е известен блогърът трябва ясно да си е казал и показал на блога кой е, а не да стои анонимен и безличен. А след това:

1. На кое място е в класацията TopBlogLog.com – възможно е да не е много напред, но ако е сред първите 100-200 със сигурност не бива да се игнорира. Колкото по-напред в класацията – по-добре. Възможно е някои наистина влиятелни блогъри да не са въобще включени в TopBlogLog, това не ги прави по-малко значими.

2. От колко време съществува блога? Колкото повече – толкова по-добре. Под две години е някак несериозно.

3. Колко често има публикации? Под 1 на месец може да се счита, че блогът не се позиционира добре.

4. Какво е съотношението “стимулирани” (тип платени, срещу подарък, друго) към органични публикации има в блога? Ако е 50 на 50 и нагоре – нещата не са на добре.

5. Има ли коментари и какви са? Дооооста важно. Колкото повече – толкова по-добре и тук.

6. Какви са останалите социални канали на блогъра и до колко души достига чрез тях (последователи в twitter, instagram, pinterest, fb личен профил и фен страница, Li и т.н.)?

7. Има ли блогърът активен блогърски живот и офлайн – събирания на блогъри, лекции или участия като блогър, #tbb и т.н.

В общи линии блогър ставаш, както ставаш поет – не като пишеш стихове, а когато другите казват за теб, че си поет. Известен и влиятелен блогър ставаш, когато другите казват това за теб, а не когато сам се тупаш по гърдите.

Та така с най-известните български блогъри. Няма да ги посочвам поименно. Горното е достатъчно.

Какво мислите вие?

На снимката горе – Ал Ник. Стори ми се подходящо да наглежда този пост, че гледа строго, пък е от готините блогъри :)

блогъри и поколения. бърз обзор какво се случва в бг блогосферата.

Споделям малко размисли за положението на родната блогосфера ва 2015-та. Блогването вече не е нещо ново, но все още н е и мейнстрийм. Някои блогове с времето отлежават и стават все по-ценни и готини, други нови тепърва опитват да наберат скорост, аудитория.

Та мисля, че можем да разделим бг блогърите на две най-общо казано:

Блогъри от първо поколение. Това са автентичните блогъри, които пишат от вътрешна необходимост, без да гледат всеки ден статистиките си, без да получават подаръци или други стимули за писаното и за постовете си, без да е възможно да им предложиш нещо и те да пишат автоматично за него. Тези блогъри обикновено имат кауза, която защитават. Понякога и повече от една. Тези блогъри не се страхуват да се конфронтират и често са критични до много критични. Това са хора, които са застанали с името си зад блоговете и не се страхуват да покажат кои са. Те не очакват аплодисменти за постовете си и не броят коментарите и лайковете. Това са трудните за ПР-те хора, които трябва наистина добре да познаваш и да намериш точния начин да общуваш с тях.

Блогъри от второ поколение. Това са предимно блогъри, появили се в последните 2-3-4 години, които пишат доста по-често, обикновено за продукти или услуги, най-често получавайки не малко неща за тестване, мнение, ползване. Постовете им са по-пъстри. Гледат стриктно статистиките си, борят се за тях и измерват успеха си в лайкове и брой подаръци или покани за блогърски (и не само) събития. Постовете им са винаги придружени с активно споделяне из различните социални мрежи. Относително по-лесни за ухажване и достигане.

Просто констатация. Знам, че може да има доста засегнати. Но картинката е такава. И да, мисля си, надявам се да има шанс част от блогърите второ поколение да узреят. Иначе нещата се разводняват доооста.

Mtel Media Masters покана за участие

Chast ot jurito na Mtel Media Masters

От 1 септември журналисти и блогъри от всички родни медии ще могат да кандидатстват в четвъртото издание на конкурса Mtel Media Masters. Конкърсът има и нов допълнителен фокус – научна журналистика.
В журито са: Весислава Антонова, журналист и член на Управителния съвет на Центъра за развитие на медиите (ЦРМ), който е партньор на инициативата от 2011 година; Гергана Паси, посланик на новите технологии на България към Европейската комисия; доц. д-р Леандър Литов, ръководител на българския екип към Европейския център за ядрени изследвания CERN; Любов Костова, мениджър на Британския съвет за България; Миролюба Бенатова, разследващ журналист; Никола Балов, блогър; Орлин Спасов, изпълнителен директор на фондация „Медийна демокрация“, която става партньор на тазгодишното издание на проекта.

Категориите са три – печатни медии, електронни медии, информационни агенции и нови медии. Всеки кандидат ще може да участва с до три свои авторски материала, публикувани или излъчени в периода от 1 януари до 30 септември 2014.

Хайде и успех! :)

обичам да блогвам, защото …

IMG_6127обичам да блогвам, защото:

  • блогването ми помага да си събера мислите;
  • блогването ме среща с чудесни, интересни, различни хора;
  • блогването ме кара да чета още и още;
  • блогът е моето място, в което да разкажа за моите каузи;
  • блогът е масто, в което да похваля готини неща около мен;
  • блогът е място, в което да споделя когато нещо около мен не е ок и иска промяна;
  • блогването ме дисциплинира;
  • блогването ме вдъхновява.

в навечерието на 14-ти февруари с този пост участвам в блог-играта на Ей Би Си Дизайн и каня още Миленка и Ади и всеки, който обича да блогва – да се включи :)

Blog Action Day – включи се!

на 16-ти октомрви всяка година блогърите по цял свят пишат по една тема. събитието се нарича Blog Action Day и цели да накара хората да се замислят над важни за всички ни теми
за тази година темата е човешките права
доста актуална тема, нали?
включи се!