Колко полезни са #OpenData за теб, за мен, за всички. Боян Юруков

0766086001439535334_489955_600x458

Нали познавате Боян Юруков (http://yurukov.net/blog/)? Вероятно като блогър, граждански активист, любител на фактите. Много, много неща може да се кажат за Боян (ама наистина е от тези доста действащи и вдъхновяващи личности)! Тук, в продължение на темата за отворените данни, защото я намирам за изключително важна в етапа на развитие на демокрацията в България, продължавам серията интервюта и след Теодора Гандова и Божидар Божанов е ред на Боян.

От къде възникна големия ти интерес към отворените данни?
Трудно ми е да посоча в каква връзка точно съм осъзнал ползата от тях. Навярно покрай регистъра за безследно изчезнали Lipsva, когато осъзнах, че няма място, където да се получи надеждна и навременна информация за случаите на изчезнали. По същото време се рових доста и в статистиката на НСИ и различни отчети на институциите. Видях колко нюанси имат данните и колко е важно да се знае методологията на събирането им и условностите свързани с нея. Най-важното обаче е да са въобще достъпни, тогава, преди 7 години, това въобще беше така. Докато при случаите на изчезнали и издирвани напредък изцяло липсва, виждаме все повече отворени данни в много други институции. Особено в последните две години.

Най-търсените при теб (в блога ти) статии и визуализации с отворени данни по коя тема са?
По брой общо посещения – навярно статиите за родените българчета в чужбина, за секциите в чужбина и последно – за жертвите от ЖП катастрофите. Сериозен интерес имаше към анализа на данните от Фонда за лечение на деца. Щеше ми се да има доста повече да има внимание и към графиките за замърсяването на въздуха и демографията. Има обаче теми, за които пиша, където и 500 посещения са много, тъй като сферата на хората, които се интересуват от това е доста малка. Пример за това са географските данни на страната, визуализацията на регистрираните кучета в Пловдив и други.

Какво още може да се направи, за да се отворят повече данни на повече институции у нас?
Няколко неща са. На първо място трябва да се започне със солиден пакет от данни, които да се отворят и смеят да твърдя, че това вече е направено. Второ, трябва да има ясни изисквания и стандарти за софтуерните системи и процеси. По тази точка е поставено добро начало. Не на последно място обаче, трябва да се покаже както на обществото, така и на служителите, че отворените данни са полезни в ежедневието и работата им. Това е работа на неправителствените организации и журналистите, но държавата може да има значителна роля чрез хакатони, състезания и грандове. Поне това показва опита на държави като Великобритания, Германия и САЩ. Видимостта на нуждата и ползите от тази прозрачност и свързаност ще накарат самите служители да гледат на отворените данни не като на поредното хрумване и ПР акция на политическото ръководство, което временно се е намърдало на трона, а на неизменна стъпка от работата им която всъщност улеснява всичко останало. Някои вече виждат това, тъй като работата им куца от липсата на достъпни данни между частите на самата администрация. Други ще се опитат да блокират отварянето на данни, защото ги смятат са своя собственост или просто защото ще станат излишни като се автоматизират справките, които те досега са правили на ръка. Разпознаването на едните от другите и давайки добри инструменти в ръцете на първите ще е ключът към въвеждането на отворените данни в администрацията. Това не само ще ускори работата им и ще спести пари от бюджета, но и ще направи отварянето на данни в обществения сектор устойчив процес. Данните, които получаваме от администрацията трябва да са страничен ефект от подобрената работа, а не просто допълнителна услуга.

Липса на желание, липса на грамотност или укриване на факти, според теб, е основния мотив да не се случва лесно този процес?
От всичко по малко. Има наистина хора в администрацията, които умишлено искат да блокират прозрачността, но в по-голямата си част говорим за липса на ресурс или желание да се свърши поредното задължение, с което са натоварени служителите. В не по-малка степен процесът боксува заради смесените сигнали от ръководството и непостоянните усилия в посока отворени данни. Освен, ако отворените данни и информационната свързаност не се превърнат в норма, качеството и достъпността на публичната информация ще си останат просто прищявка на конкретния чиновник или политика на ръководен пост. Такива са, например, общо взето всички регистри в Министерството на здравеопазването.

Какви ползи може да има бизнеса от отварянето на данните и можеш ли да илюстрираш с реални примери от чужбина?
Отворените данни идват с големи обещания, което прави неизбежно разочарованието. Несъмнено има доста преки ползи от тях, като нишови приложения и информационни услуги. В по-голямата си част обаче те служат за основа на много други дейности. Пример за това са анализите не PWC и The Guardian базирани на отворени данни. Все повече компании за сравнение на имоти, коли, образование, застраховки и услуги използват публични отворени данни, за да подобрят точността си. Дори компании като Monsanto и Dupont разчитат на отворени данни, за да анализират по-добре реколтите. Компании в различни сектори използват публичната информация в управлението на риска. Много от приложенията, които използваме на телефоните си използват в една или друга степен отворени данни за времето, трафика, географски данни, замърсяването, статистика и прочие. Отворените данни все повече се превръщат във информационна инфраструктура, която подпомага частния сектор по аналогичен начин както магистралите и оптиката. Макар шепа компании да печелят пряко от отворените данни на администрацията, те ще помогнат на много други да подобрят услугите си.

Какво пожелаваш на България за 2017-та?
Повече решения базирани данни, по-малко сензации от екрана без връзка с реалността. Повече журналисти и чиновници с базово ниво на грамотност в обработката на данните, по-малко хартия и печати. Най-вече, да ускорим напредъка, който видяхме през 2016-та, а не да се връщаме назад.

Ако не сте чели при Боян последните му неща – доооста любопитни (както всеки негов пост):
Няколко интересни числа за българите в Германия

Колко опасен е ЖП транспортът в България

Равенството между половете по заетост и заплати

Боян Юруков за блогърите, влиянието им и още

освен, че е влиятелен блогър, Боян Юруков стои зад много смислени уеб проекти в полза на всички, като Lipsva.com – регистър на безследно изчезнали, Crime.bg – карта на престъпността у нас. Боян следи изкъсо институциите, тяхното онлайн присъствие, доброволно помага в опитите на някои институции да присъстват в Web 2.0, следи обществените поръчки, свързани с уеб, както и активно работи за осветляването на българите в чужбина за правата и възможностите им да гласуват по време на избори. радвам се също, че освен носител на наградата за Личен блог от преди две години, тази година Боян е част от журито на БГ Сайт

Всички ги питам, искам и теб – кога беше за първи път в Интернет? Какво помниш от тогава? Какво ти хареса?
Ооо, нямам идея. Май в 8-ми клас докопах нета. Тогава всички бяхме по интернет залите. После имахме dial-up вкъщи. Спомням си, че често посещаваш гювеча. Иначе нямам идея какво съм гледал. Първият ми сайт излезе май в 11 клас и още е активен, колкото и да е странно това. Не знам какво съм си мислел тогава. Не знаех какво е това и какво да очаквам. Пък гледай какво стана сега :)

Въвлечен си, инициирал си много уеб проекти, кой е любимият ти и по-кой работиш най-много, най-важен е за теб?
Един мой недостатък е, че имам относително къс фокус на вниманието. Затова отделям време на проектите според това дали ми е хрумнала някаква идея, която ме гложди докато не види цял свят. Иначе не бих казал, че някой ми е любим. По-скоро всички са част от някаква по-голяма идея за отворени данни, прозрачност и проактивна роля на хората. Може би на Lipsva отделям най-много време, но защото не ми дава сърце да го занемаря проекта.

Активен си на много места. Кой от всички онлайн канали предпочиташ най-много?
Twitter. Не знам защо. На всеки му допадат различни социални мрежи. Пробвал съм буквално всички и twitter ми харесва най-много. Някак кратките съобщения карат човек да се замисля повече какво пише, а винаги може да се сложи линк и снимки за още информация. Може би и защото не е толкова mainstream в България. Иначе на второ място са блоговете и другите му там социални мрежи. Мразя да чатя. Не знам защо. Затова винаги предпочитам мейла като форма на директна комуникация.

Какво би те накарало да спреш да списваш блог?
Това което ме кара да го списвам е някаква вътрешна нужда да изписвам мислите и идеите си. Сега предимно го използвам като канал за комуникация и новини, както е видно от последните 50-100 статии. Това, което би ми накарало да спра изцяло е семейството. Ако нямам вече свободно време за тези неща, блога ще е първото, което ще си отиде. В момента жена ми още ми трае маниите и дори ме насърчава като види, че не съм писал отдавна. Дойдат ли децата и съпътстващите задължения обаче, не знам до колко ще мога да си позволя да прекарвам толкова време в нета.

Някоя интересна случка около блога ти? Какво ти носи писането на личен блог?
Най-интересно ми е като някой ме разпознае по улицата като съм в БГ. Случвало ми се е няколко пъти и обикновено са читатели на блога. Странно ми е, защото не съм физически в БГ и трудно мога да си представя едната цифра на посещенията като хора, които биха ме познали по снимката в сайта. Иначе е забавно – говорим си, разпитват ме за дадена статия и за други неща. Иначе в личен план не знам какво ми донася. Определено е добре, че повечето потенциални работодатели в България вече са ми посещавали блога (съдейки по разговори с някои от тях). Това определено ще е от полза като тръгна към БГ. В нета хубавото е, че след достатъчно време, статии и коментари няма начин да
скриеш кой си и какво мислиш. Говори се много за анонимност и алтернативната самоличност на интернет потребителите, но когато застанеш зад нещо с името си, трудно е да излъжеш някой.

Как онлайн обществото допринася за офлайн обществото? Може ли да влияят блогърите и влиятелните онлайн хора върху случващото се у нас?
Има доста българи в мрежата. Мнозинството млади, а и все повече от по-възрастните, се информират през интернет. Определено можем да влияем на мненията, които си изграждат и да им показваме алтернативни концепции, идеи и интерпретации. До колко обаче това може да промени живота извън мрежата зависи изцяло от това как тези интернет потребители пренасят наученото и активността си online в живота извън мрежата. Прекрасно е да научаваме за алтернативни източници на енергия, за тайни комуникации между политици и нови проекти, но ако нищо от това не остане след като изключим компютъра и не се преведе в реални действия след това, няма да има значение. Все още си мисля, че информационното общество в България не е съзряло до там, макар и всичките Facebook групи, подписки, акции и прочие. Роля в това имат и медиите, но те по финансови съображения не са кой знае колко градивен фактор. В този смисъл проблемът не е технологичен – достъп до нета, полезни сайтове и компютри – а човешки. Трябва да преодолеем фаталистичния начин на мислене, че каквото и да направим няма да има смисъл. това е вярно в 99% от случаите, но точно единия процент променя реалността. Това е силата на нета в други държави и затова
блогърите там успяват да променят реалността в обществото. В някои от проектите съм адресирал точно този проблем – с активността на посетителите и желанието им да споделят информация по смислен начин.

Какво си пожелаваш?
Здраве, повече време и да се върна в БГ. Лесно е да се вземе решение за последното, но докато се направи е трудно. Не толкова заради реалността в България, а заради самото местене. Но и това ще стане в скоро време и ще пиша в блога за преживяванията :)

Блогът на Боян е http://yurukov.net/blog/

още готини уеб хора Димитър Цонев, Борил Богоев, Емил Марков, Денислав Георгиев, Тодор Христов, Борислав Борисов