Колко полезни са #OpenData за теб, за мен, за всички. Боян Юруков

0766086001439535334_489955_600x458

Нали познавате Боян Юруков (http://yurukov.net/blog/)? Вероятно като блогър, граждански активист, любител на фактите. Много, много неща може да се кажат за Боян (ама наистина е от тези доста действащи и вдъхновяващи личности)! Тук, в продължение на темата за отворените данни, защото я намирам за изключително важна в етапа на развитие на демокрацията в България, продължавам серията интервюта и след Теодора Гандова и Божидар Божанов е ред на Боян.

От къде възникна големия ти интерес към отворените данни?
Трудно ми е да посоча в каква връзка точно съм осъзнал ползата от тях. Навярно покрай регистъра за безследно изчезнали Lipsva, когато осъзнах, че няма място, където да се получи надеждна и навременна информация за случаите на изчезнали. По същото време се рових доста и в статистиката на НСИ и различни отчети на институциите. Видях колко нюанси имат данните и колко е важно да се знае методологията на събирането им и условностите свързани с нея. Най-важното обаче е да са въобще достъпни, тогава, преди 7 години, това въобще беше така. Докато при случаите на изчезнали и издирвани напредък изцяло липсва, виждаме все повече отворени данни в много други институции. Особено в последните две години.

Най-търсените при теб (в блога ти) статии и визуализации с отворени данни по коя тема са?
По брой общо посещения – навярно статиите за родените българчета в чужбина, за секциите в чужбина и последно – за жертвите от ЖП катастрофите. Сериозен интерес имаше към анализа на данните от Фонда за лечение на деца. Щеше ми се да има доста повече да има внимание и към графиките за замърсяването на въздуха и демографията. Има обаче теми, за които пиша, където и 500 посещения са много, тъй като сферата на хората, които се интересуват от това е доста малка. Пример за това са географските данни на страната, визуализацията на регистрираните кучета в Пловдив и други.

Какво още може да се направи, за да се отворят повече данни на повече институции у нас?
Няколко неща са. На първо място трябва да се започне със солиден пакет от данни, които да се отворят и смеят да твърдя, че това вече е направено. Второ, трябва да има ясни изисквания и стандарти за софтуерните системи и процеси. По тази точка е поставено добро начало. Не на последно място обаче, трябва да се покаже както на обществото, така и на служителите, че отворените данни са полезни в ежедневието и работата им. Това е работа на неправителствените организации и журналистите, но държавата може да има значителна роля чрез хакатони, състезания и грандове. Поне това показва опита на държави като Великобритания, Германия и САЩ. Видимостта на нуждата и ползите от тази прозрачност и свързаност ще накарат самите служители да гледат на отворените данни не като на поредното хрумване и ПР акция на политическото ръководство, което временно се е намърдало на трона, а на неизменна стъпка от работата им която всъщност улеснява всичко останало. Някои вече виждат това, тъй като работата им куца от липсата на достъпни данни между частите на самата администрация. Други ще се опитат да блокират отварянето на данни, защото ги смятат са своя собственост или просто защото ще станат излишни като се автоматизират справките, които те досега са правили на ръка. Разпознаването на едните от другите и давайки добри инструменти в ръцете на първите ще е ключът към въвеждането на отворените данни в администрацията. Това не само ще ускори работата им и ще спести пари от бюджета, но и ще направи отварянето на данни в обществения сектор устойчив процес. Данните, които получаваме от администрацията трябва да са страничен ефект от подобрената работа, а не просто допълнителна услуга.

Липса на желание, липса на грамотност или укриване на факти, според теб, е основния мотив да не се случва лесно този процес?
От всичко по малко. Има наистина хора в администрацията, които умишлено искат да блокират прозрачността, но в по-голямата си част говорим за липса на ресурс или желание да се свърши поредното задължение, с което са натоварени служителите. В не по-малка степен процесът боксува заради смесените сигнали от ръководството и непостоянните усилия в посока отворени данни. Освен, ако отворените данни и информационната свързаност не се превърнат в норма, качеството и достъпността на публичната информация ще си останат просто прищявка на конкретния чиновник или политика на ръководен пост. Такива са, например, общо взето всички регистри в Министерството на здравеопазването.

Какви ползи може да има бизнеса от отварянето на данните и можеш ли да илюстрираш с реални примери от чужбина?
Отворените данни идват с големи обещания, което прави неизбежно разочарованието. Несъмнено има доста преки ползи от тях, като нишови приложения и информационни услуги. В по-голямата си част обаче те служат за основа на много други дейности. Пример за това са анализите не PWC и The Guardian базирани на отворени данни. Все повече компании за сравнение на имоти, коли, образование, застраховки и услуги използват публични отворени данни, за да подобрят точността си. Дори компании като Monsanto и Dupont разчитат на отворени данни, за да анализират по-добре реколтите. Компании в различни сектори използват публичната информация в управлението на риска. Много от приложенията, които използваме на телефоните си използват в една или друга степен отворени данни за времето, трафика, географски данни, замърсяването, статистика и прочие. Отворените данни все повече се превръщат във информационна инфраструктура, която подпомага частния сектор по аналогичен начин както магистралите и оптиката. Макар шепа компании да печелят пряко от отворените данни на администрацията, те ще помогнат на много други да подобрят услугите си.

Какво пожелаваш на България за 2017-та?
Повече решения базирани данни, по-малко сензации от екрана без връзка с реалността. Повече журналисти и чиновници с базово ниво на грамотност в обработката на данните, по-малко хартия и печати. Най-вече, да ускорим напредъка, който видяхме през 2016-та, а не да се връщаме назад.

Ако не сте чели при Боян последните му неща – доооста любопитни (както всеки негов пост):
Няколко интересни числа за българите в Германия

Колко опасен е ЖП транспортът в България

Равенството между половете по заетост и заплати

Колко полезни са #OpenData за теб, за мен, за всички. Теодора Гандова

15645164_10211138055996650_478891969_n

Теодора Гандова е един от малкото ярко изявени поддръжници на отворените данни у нас. И един от хората, допринесъл за наистина големия развой в положителна посока за отварянето на данни и у нас. Работи в НПО Линкс, където заедно с колегите си популяризират ползите и нуждите на обществото, гражданите, бизнеса от отварянето на данни.

Наскоро Теди гостува при студентите ми в НБУ и реших, че темата не само е важна, но и любопитна за всички нас и е нужно да стартирам серия интервюта с хората, свършили доста работа, за да минем от над 50-то до 16-то място в момента в света по отворени данни на институциите. Да, България е вече 16-та по отворени данни!

Ето какво си поговорихме с Теди:

Как само в едно изречения и простичко обясняваш както е Open data на хората?
В процеса на своята работа, публичната администрация създава и събира данни, които впоследствие публикува във формат и лиценз, които позволяват свободното им, безплатно и повторно разпространение и употреба от всички.

Какво се случи в последните 2 години, за да минем до 16-то място по отворени данни?
През последните две години се създаде общност от активисти за отворени данни, която включва както екипа от Министерски съвет, който има ключова роля „за доставката“ на данни, така и представители на граждански организации, бизнес, медии и научни среди.
В рядко за България взаимодействие всички ние успяхме с конкретни действия и последователност да популяризираме инициативата за отваряне на данни. Към момента има публикувани 1485 бази данни от централни и местни институции, появиха се приложения, визуализации и онлайн инструменти, разработени от граждани, НПО и медии.

Този прогрес оценява ли се в обществото ни?
Темата е сравнително нова за обществото ни и все още е тесен „кръгът от посветени“, но хората използват различни услуги, базирани на отворени данни, без да знаят подробности за лиценза, формата под който са публикувани.

Вижда ли вече бизнеса реални ползи от отворените данни?
Бизнесът има интерес към отворените данни, но все още в сферата на рекламата и комуникациите, все още няма примери за стартирал бизнес изцяло базиран на отворените данни, публикувани от държавата.

Дай моля  интересни примери за практическото приложение на отворените данни?
За това как отворените данни помагат в ежедневния живот на хората, бих искала да дам пример с визуализацията http://www.opensofia.info/4/page.html, която НПО Линкс разработи за това как софийските училища се справят. Тя представя успеваемостта на всички училища в столицата на базата на резултатите от националното външно оценяване след 7 клас, което помага от една страна на родителите при избор на училище за децата им и от друга на институциите да подобряват предоставянето на образователните услуги.

Какво пожелаваш на обществото ни за 2017-та?
Пожелавам инициативата за отворени данни в България да запази мястото си на гребена на вълната в Европа и все повече групи, бизнеси и организации да ги използват, за да видят реалните ползи от тях.

Повече информация на http://www.opendata.ngolinks.eu/

Бъдещето днес: без дерайлирали влакове и автомобилни катастрофи от грешки

future_of_highways_infographic_carousel

В новата ми поредица Бъдещето днес продължавам с актуалната тема за транспорта и как технологиите помагат той да е по-сигурен, по-удобен и по-безопасен.

bmw-hud-3

Миналата седмица имах интересен разговор с Огнян Димитров, мениджър екип "Мобилни услуги за корпоративни клиенти" в Мтел, с когото поговорихме доста за Internet of things (наистина още не знам как е най-добре да превеждаме този термин, приемам предложения). И някак съвсем естествено Огнян започна с транспорта. Как колите, автобусите, влаковете вече могат да са съвсем независими, автоматизирани, автономни, как съвсем скоро ще има европейски директиви, според които автомобилите ще е нужно да могат да изпращат сигнал директно към 112 при проишествие (и сега някои имат тази функционалност, но не е задължителна за всички), как автомобилите помежду си ще се информират за трафика, и още и още чудеса.

Представям си как само с малка инвестиция и желание България може рязко да промени черната статистика на водеща страна в ЕС по брой загинали от ЖП проишествия (подробности в поста на Боян Юруков тук). Как човешките грешки се свеждат до минимум. Как при проблеми в трасето и/или в локомотива, влака веднага информацията достига до няколко места и има достатъчно време да се реагира адекватно, да се предотвратят катастрофи, пожари, невинни жертви.

На картинката е показано етно от нещата, за които Огнян ми разказа – Heads up technology (нещо, което той вече има в колата си) – малка джаджа, която прожектира на височината на погледа необходимата за шофьора информация за пътя, други нужни му тулове и така той може доста по-безопасно да следи и пътя и допълнителната нужна му информация.

Бъдещето е тук. Има достатъчно модерни технологии, техните цени не са космически. Нужна е само воля, добра воля и предвидливост.

Писах още: Бъдещето днес – дигиталната революция свърши

Бъдещето днес: дигиталната революция свърши

internet-of-things-555x202

Стартирам поредица публикации на тема Бъдещето днес. Това е първата. И тя е под надслов Дигиталната революция свърши.

Дигиталната революция свърши” каза наскоро един от големите idigital визионери на днешния ден у нас Александър Варов на едно събитие на на Innovation Starter Box. Вярвам в това. И надявам се, ще се съгласите, че е точно така.

Времето ни е това, в което децата ни, родителите ни, ние самите сме онлайн. Постоянно. Първото нещо което пипате сутрин? Мобилния ви телефон или таблета. А вечер последното? Също той. През деня – по време на кафето, в автомобила или градския транспорт, на опашка, дори в работно време – минимум 150 пъти на ден погледът ни се вторачва в телефона. А той вече не е само телефон – много повече го използваме за проверка на мейла, за банкиране, за социалките, за снимане, размяна на снимки, за чатене, за слушане на музика, гледане на филми, проверка прогнозата за времето и още и още.

Именно за това “и още” ще е поредицата ми Бъдещето днес. За това как от телефона даваме задача на парното да се включи малко преди да се приберем у дома, за да е затоплен домът ни. За това как от телефона проверяваме къде са децата ни, дали са добре, без да говорим с тях, а често и без те самите да знаят. За това как избираме къде да почиваме през телефона, резервираме самолетни билети, участваме в аукциони, говорим с другите родители на деца от класа или с учителката, проверяваме оценките на децата си и дори следим дали някой не краде електрическа енергия от нас или къде е изгубилото се при разходката преди малко куче.

За добро или лошо – живеем в това време. То дава великолепни възможности – и за нас като личности, и за обществото като цяло. Но и крие своите опасности или не толкова приятни страни. Ако сме подготвени, ако знаем повече – може би ще е една идея по-лесно да се адаптираме и дори да плуваме успешно в тези нови тенденции. Затова и подхващам темата и ще опитам на разбираем и не плашещ език да разкажа подробности.

Три пъти Ура! за Vratsa Software School

IMG_6286

Научих за Емилиян Кадийски и Теодор Костадинов от тази статия в Капитал. И разбира се – прииска ми се да се запозная с тези великолепни хора и да им стисна ръката за всичко, което правят.

Емо и Теди са от Враца и са се заели с не леката задача да покажат, че ИТ, програмиране, уеб са хубав път за младите във Враца. И че този град, макар и с най-драстично намаляло население през 2014-та, до около 40 000 души, е много хубав за живеене. Мечтата им е да привлекат по-големи фирми и отделни програмисти да живеят и да се развиват именно във Враца.

Vratsa Software School организират безплатно обучение на ученици по програмиране. Общината им е отпуснала чудна зала, за която са спечелили финансиране за обравеждането й в наистина доста модерен център за обучение по ИТ. Само дето много малка част от учениците във Враца знаят за това и наистина имат желание да се захванат да учат.

От 6-ти юли Емо и Теди стартират 6 седмичен курс по развитие на бизнес идеи за ученици. 6 седмици по 6 часа. Подробностите са тук, а все още има места за още желаещи, така че към всички от този красив град и околностите – хайде, възползвайте се! Наистина това може да промени много във вашия живот!

IMG_6290

А ние с Емил А. Георгиев вчера гостувахме и изнесохме лекции за предизвикателствата на предприемачеството и за авторските права и идеите, под нашата обиколка из страната с #LIBE и срещнахме 20-тина будни, мислещи, оптимистично и предприемачески настроени младежи. Май всички си тръгнахме една идея по-обнадеждени за бъдещето и с много желание за действие тук и сега.

IMG_6312

 

Ето ги Емо, Теди и Емо след лекцията, направихме малка разходка до чудния Врачански балкан и Хижата над града.IMG_6287

Кой ще промени света? Ти!

Отново браво за Емо и Теди и http://school.vratsasoftware.com!

три пъти ура за Георги Драганов

1957616_10202066246311988_1312471188_n

Георги учи графичен дизайн в НБУ. и има блог. харесвам да го чета, защото ми е любопитна гледната му точка, критичността, темите. харесва ми да знам, че на фона на заливащата ни помия тук и сега има и креативни, мислещи и смели хора като Георги, и знам, че в техни ръце е промяната,

Как ти се струва да имаш блог, пишеш вече от 2-3 месеца?
Чудно е, най-сетне не ми се налага да си търся слушателска жертва, за да си начешам краставия език, просто драсвам каквото ми е на ума и на който му е интересно го прочита.

Кое ти е най-трудно?
Най-трудно ми идва вдъхновението, обикновено все късно вечер, но когато – тогава, вадя си лист и си записвам.

Каква обратна връзка получаваш от читателите си?
От всичките си 2-ма читателя и половина приемам отзвук веднага на момента във фейсбук.

Какво ти носи това да имаш блог?
Удовлетворение, че мога да си се изкажа, пък и след време ще ми носи много смях като чета на какъв акъл съм бил някога.

Какво би казал на тези, които се колебаят още да започнат свой блог?
Да скачат смело, но все пак първо да се уверят, че имат какво ново да кажат, защото мрежата е пълна с разтегачи на турски локум. Аз лично стартирах с писането 4 години след като започнах да чета блогове.

блогът на Георги е тук

Писах още за Синди и Ани, Алекс, Вася, Ками

три пъти ура за Синди и Ани

IMG_5094Синди и Ани са прекрасни млади момичета, които учат в НБУ. в последните месеци разработиха общ блог, посветен на протестите у нас, който списват на български и английски език – http://pressk1dz.wordpress.com/. тук си говорим за тази им идея и нещата около нея :)

Кое беше най-трудното в работата по този блог?

Синди: Чистотата на постовете може би. Идеята да се напише един материал, който да засегне определена тема, но без да обиди някого е трудно. Дори в най-добрите си намерения вероятно не сме спазили тази „чистота“ и срещнахме негативни отзиви именно в тази насока. Трудното се оказа и преодоляването на един инициален страх да защитим написаното и мнението си в онлайн пространството, когато стоим анонимни. Но всеки страх и съмнение е преодолим. С опит и старание разбира се.
Ани: Най-трудно ни беше да останем безпристрастни и анонимни, като се стараем в същото време да се придържаме към една тематика, а именно – протестите, или по-точно – студентските протести. Темата е обширна и все пак някак си искахме да не останем само в полето на събитията тук и сега, а да преминем и отвъд тази граница, като покажем подобни тенденции в исторически план, както и актуални такива отвъд нашата държава. В същото време, ние оставаме анонимни. Някой би си помислил, че ние сме част от Ранобудните студенти. Но – о, изненада – ние не сме. Това, някак също ни даваше от една страна свобода, а от друга – ограничение на това как, какво и защо точно това бихме отразили. Мисля обаче, че успешно се справихме с тези трудности.

С какво искате да се занимавате в бъдеще?

Синди: Искам да пиша. Искам журналистическото и искам фикционалното в едно. Хибрид може би, на една разказвателна журналистика. С химикал в ръка или лаптоп пред мен, бъдещето ми е в думите.
Ани: Мечтата ми е да съм журналист. Искам да се занимавам с репортерство, телевизионна журналистика или да се насоча към новите видове журналистика, свързани с развитието на съвременните технологии. Да намирам първа новините. Знаете, че това не е лесно днес, когато всичко веднага се поства в мрежата. Трябва да имаш каналите, знанието и търпението да откриваш пръв събитията и съответно да ги отразяваш преди другите.

А как ще продължи да съществува този блог http://pressk1dz.wordpress.com/?

Синди: С истории, инспирирани от впечатления, от събития и всякакви творчески и художествени евенти – надявам се! По-колоритен и по-обширен като тематика. Надявам се на един прогрес и еволюция на този първоначално университетски проект. Времето разбира се ще покаже, но бъдеще има!
Ани: Бъдещето на блога все още е неясто и размито за самите нас. Аз мисля, че той има потенциала да прерастне в нещо по-голямо, след като вече сме махнали маските на анонимността и обвързаността на самия блог с университета. Ние имаме желание. Това е важното. Другото ще го покаже времето.

А вашите лични блогове?

Синди: https://cindyvaskova.wordpress.com/ – свят на фикция, всичко от хорър до научна фантастика, драма, съспенс и още, както рецензии и книги. Блогът е активен вече трета година и е една прекрасна част от свободното ми време, както и много специално място, на което развивам и обогатявам едно хоби, една страст.
Ани: Моят личен блог е сравнително нов. Аз съм новоизлюпен блогър, така да се каже. В него аз не целя постигане на голяма аудитория. Той е литературно насочен и там аз поствам мои лични творби, които в никакъв случай нямат претенцията за голяма художествена стойност. Аз пиша за развлечение, а блогът ми дава възможността да споделя мислите си с другите.
http://aswonderland.blogspot.com

Ана Стоицев, студент Масови комуникации, трета година, НБУ
Синди Васкова, студент Масови комуникации, трета година, НБУ

успех, момичета!

Коста Христов и неговият блог developingthefuture

Коста е от любопитните хора, за които светът е безкраен и спасение дебне отвсякъде. усмихнат, делови, закачлив, отворко – на пръв поглед няма да кажете, че е програмист. Коста се е захванал с личен блог от няколко месеца, пише сериозни материали, ценни, полезни. и трупа – контакти, предложения за работа, идеи, приятели. питах го два въпроса и той лаконично, но точно отговори

За който още няма блог – препоръчваш ли да си направи?

Да, разбира се, че препоръчвам! Това е страхотен маркетингов канал не само за фирми, но и за професионалисти!

И преди всичко начин да изразиш себе си и нещата, които те интересуват.

Кое е най якото на това да си имаш блог?

Най-готиното? Харесва ми да виждам, че хората оценяват това, което пиша – лайкват го, шерват го, туитват …

Друго важно нещо са професионалните контакти – постоянно ме търсят от фирми, recruiters.

Блогър на Коста е на английски, силно специализиран е, но е интересен: http://www.developingthefuture.net/


писах още за Вася, КамиРафи, Девора, Катето Петя, Бойо

Digitally yours since 1998

като на шега и хоп – тези дни отбелязваме 15 години от започването на нашата дейност – създаване на сайтове и онлайн маркетинг. беше ранната пролет на 1998-ма и вероятно не е за вярване, но сред първите, на които правихме сайтове бяха Институт по Метрология към БАН. помня как с Венци вървяхме в калта пред сградата на Института на 4-ти Километър и прелитаха малки снежинки в мартенския ден. все едно беше вчера.

15 години в бизнеса не е малко. и в живота не е малко.

ще отбелязваме с различни случки тази годишнина. ще споделям по малко и тук. подробности в блога ни и във фб на abc