Колко полезни са #OpenData за теб, за мен, за всички. Боян Юруков

0766086001439535334_489955_600x458

Нали познавате Боян Юруков (http://yurukov.net/blog/)? Вероятно като блогър, граждански активист, любител на фактите. Много, много неща може да се кажат за Боян (ама наистина е от тези доста действащи и вдъхновяващи личности)! Тук, в продължение на темата за отворените данни, защото я намирам за изключително важна в етапа на развитие на демокрацията в България, продължавам серията интервюта и след Теодора Гандова и Божидар Божанов е ред на Боян.

От къде възникна големия ти интерес към отворените данни?
Трудно ми е да посоча в каква връзка точно съм осъзнал ползата от тях. Навярно покрай регистъра за безследно изчезнали Lipsva, когато осъзнах, че няма място, където да се получи надеждна и навременна информация за случаите на изчезнали. По същото време се рових доста и в статистиката на НСИ и различни отчети на институциите. Видях колко нюанси имат данните и колко е важно да се знае методологията на събирането им и условностите свързани с нея. Най-важното обаче е да са въобще достъпни, тогава, преди 7 години, това въобще беше така. Докато при случаите на изчезнали и издирвани напредък изцяло липсва, виждаме все повече отворени данни в много други институции. Особено в последните две години.

Най-търсените при теб (в блога ти) статии и визуализации с отворени данни по коя тема са?
По брой общо посещения – навярно статиите за родените българчета в чужбина, за секциите в чужбина и последно – за жертвите от ЖП катастрофите. Сериозен интерес имаше към анализа на данните от Фонда за лечение на деца. Щеше ми се да има доста повече да има внимание и към графиките за замърсяването на въздуха и демографията. Има обаче теми, за които пиша, където и 500 посещения са много, тъй като сферата на хората, които се интересуват от това е доста малка. Пример за това са географските данни на страната, визуализацията на регистрираните кучета в Пловдив и други.

Какво още може да се направи, за да се отворят повече данни на повече институции у нас?
Няколко неща са. На първо място трябва да се започне със солиден пакет от данни, които да се отворят и смеят да твърдя, че това вече е направено. Второ, трябва да има ясни изисквания и стандарти за софтуерните системи и процеси. По тази точка е поставено добро начало. Не на последно място обаче, трябва да се покаже както на обществото, така и на служителите, че отворените данни са полезни в ежедневието и работата им. Това е работа на неправителствените организации и журналистите, но държавата може да има значителна роля чрез хакатони, състезания и грандове. Поне това показва опита на държави като Великобритания, Германия и САЩ. Видимостта на нуждата и ползите от тази прозрачност и свързаност ще накарат самите служители да гледат на отворените данни не като на поредното хрумване и ПР акция на политическото ръководство, което временно се е намърдало на трона, а на неизменна стъпка от работата им която всъщност улеснява всичко останало. Някои вече виждат това, тъй като работата им куца от липсата на достъпни данни между частите на самата администрация. Други ще се опитат да блокират отварянето на данни, защото ги смятат са своя собственост или просто защото ще станат излишни като се автоматизират справките, които те досега са правили на ръка. Разпознаването на едните от другите и давайки добри инструменти в ръцете на първите ще е ключът към въвеждането на отворените данни в администрацията. Това не само ще ускори работата им и ще спести пари от бюджета, но и ще направи отварянето на данни в обществения сектор устойчив процес. Данните, които получаваме от администрацията трябва да са страничен ефект от подобрената работа, а не просто допълнителна услуга.

Липса на желание, липса на грамотност или укриване на факти, според теб, е основния мотив да не се случва лесно този процес?
От всичко по малко. Има наистина хора в администрацията, които умишлено искат да блокират прозрачността, но в по-голямата си част говорим за липса на ресурс или желание да се свърши поредното задължение, с което са натоварени служителите. В не по-малка степен процесът боксува заради смесените сигнали от ръководството и непостоянните усилия в посока отворени данни. Освен, ако отворените данни и информационната свързаност не се превърнат в норма, качеството и достъпността на публичната информация ще си останат просто прищявка на конкретния чиновник или политика на ръководен пост. Такива са, например, общо взето всички регистри в Министерството на здравеопазването.

Какви ползи може да има бизнеса от отварянето на данните и можеш ли да илюстрираш с реални примери от чужбина?
Отворените данни идват с големи обещания, което прави неизбежно разочарованието. Несъмнено има доста преки ползи от тях, като нишови приложения и информационни услуги. В по-голямата си част обаче те служат за основа на много други дейности. Пример за това са анализите не PWC и The Guardian базирани на отворени данни. Все повече компании за сравнение на имоти, коли, образование, застраховки и услуги използват публични отворени данни, за да подобрят точността си. Дори компании като Monsanto и Dupont разчитат на отворени данни, за да анализират по-добре реколтите. Компании в различни сектори използват публичната информация в управлението на риска. Много от приложенията, които използваме на телефоните си използват в една или друга степен отворени данни за времето, трафика, географски данни, замърсяването, статистика и прочие. Отворените данни все повече се превръщат във информационна инфраструктура, която подпомага частния сектор по аналогичен начин както магистралите и оптиката. Макар шепа компании да печелят пряко от отворените данни на администрацията, те ще помогнат на много други да подобрят услугите си.

Какво пожелаваш на България за 2017-та?
Повече решения базирани данни, по-малко сензации от екрана без връзка с реалността. Повече журналисти и чиновници с базово ниво на грамотност в обработката на данните, по-малко хартия и печати. Най-вече, да ускорим напредъка, който видяхме през 2016-та, а не да се връщаме назад.

Ако не сте чели при Боян последните му неща – доооста любопитни (както всеки негов пост):
Няколко интересни числа за българите в Германия

Колко опасен е ЖП транспортът в България

Равенството между половете по заетост и заплати

Колко полезни са #OpenData за теб, за мен, за всички. Теодора Гандова

15645164_10211138055996650_478891969_n

Теодора Гандова е един от малкото ярко изявени поддръжници на отворените данни у нас. И един от хората, допринесъл за наистина големия развой в положителна посока за отварянето на данни и у нас. Работи в НПО Линкс, където заедно с колегите си популяризират ползите и нуждите на обществото, гражданите, бизнеса от отварянето на данни.

Наскоро Теди гостува при студентите ми в НБУ и реших, че темата не само е важна, но и любопитна за всички нас и е нужно да стартирам серия интервюта с хората, свършили доста работа, за да минем от над 50-то до 16-то място в момента в света по отворени данни на институциите. Да, България е вече 16-та по отворени данни!

Ето какво си поговорихме с Теди:

Как само в едно изречения и простичко обясняваш както е Open data на хората?
В процеса на своята работа, публичната администрация създава и събира данни, които впоследствие публикува във формат и лиценз, които позволяват свободното им, безплатно и повторно разпространение и употреба от всички.

Какво се случи в последните 2 години, за да минем до 16-то място по отворени данни?
През последните две години се създаде общност от активисти за отворени данни, която включва както екипа от Министерски съвет, който има ключова роля „за доставката“ на данни, така и представители на граждански организации, бизнес, медии и научни среди.
В рядко за България взаимодействие всички ние успяхме с конкретни действия и последователност да популяризираме инициативата за отваряне на данни. Към момента има публикувани 1485 бази данни от централни и местни институции, появиха се приложения, визуализации и онлайн инструменти, разработени от граждани, НПО и медии.

Този прогрес оценява ли се в обществото ни?
Темата е сравнително нова за обществото ни и все още е тесен „кръгът от посветени“, но хората използват различни услуги, базирани на отворени данни, без да знаят подробности за лиценза, формата под който са публикувани.

Вижда ли вече бизнеса реални ползи от отворените данни?
Бизнесът има интерес към отворените данни, но все още в сферата на рекламата и комуникациите, все още няма примери за стартирал бизнес изцяло базиран на отворените данни, публикувани от държавата.

Дай моля  интересни примери за практическото приложение на отворените данни?
За това как отворените данни помагат в ежедневния живот на хората, бих искала да дам пример с визуализацията http://www.opensofia.info/4/page.html, която НПО Линкс разработи за това как софийските училища се справят. Тя представя успеваемостта на всички училища в столицата на базата на резултатите от националното външно оценяване след 7 клас, което помага от една страна на родителите при избор на училище за децата им и от друга на институциите да подобряват предоставянето на образователните услуги.

Какво пожелаваш на обществото ни за 2017-та?
Пожелавам инициативата за отворени данни в България да запази мястото си на гребена на вълната в Европа и все повече групи, бизнеси и организации да ги използват, за да видят реалните ползи от тях.

Повече информация на http://www.opendata.ngolinks.eu/

Три пъти Ура! за Краси и Проактивност!

_mg_2896

Красимир Писков е любопитен, проактивен млад човек, който се е заел с интересната задача да покаже на младите хора в България, че работа има, стига да имат желание и да са достатъчно проактивни.
Да, проектът му е Проактивен. Говорим си тук с него по темата.

Как ти хрумна да се захванеш с този проект Проактивност?
Идеята се зароди от заобикалящата ме среда. Всеки ден си говоря с объркани млади хора, не знаещи какво да правят с потенциала, който разполагат. Все по-често виждам работодатели не знаещи как да привлекат и задържат този потенциал.
Постоянно чувам обвинения от бизнеса: Колко са мързеливи младите днес. Как нищо не ги интересува. Колко безотговорни са.
В същото това време младите хора крещят: Че няма качествена работа. Как всеки иска само да ги използва. Как не се оценяват техните усилия.
ДА и двете страни търсят вината някъде извън себе си. Това смятам,
че е и един от проблемите на нашето общество: винаги търсим вината за нашите неуспехи в хората или обстоятелствата около нас.
А как ли ще изглежда всичко, ако просто заявим:
„Да това е така, и какво бих могъл АЗ да направя за да го променя ! „
Знаеш ли, онзи ден си говорих с един възрастен човек, които ми каза: „Момче запомни, че всичко се получава благодарение на нещо, а не въпреки нещо“
Върху това мисля, че трябва да съсредоточим усилията си, ние в България.

Какво успя да направиш до момента и какво предстои?
Всичко е още в зародиш. До момента успях да направя малък блог proaktivnost.bg, с които искам да разнищим по-подробно целия казус.
Искам максимално да се доближим до проблема, за да открием всички корени на случващото се в момента и на тяхно място да засадим основите на съвместната работа между бизнес и студенти.
Пиша статии на тема образование, работа и разкриване на човешки потенциал. За момента са само няколко, но смятам, че все от някъде трябва да се започне.
Стремя се всичко да е истинско и неподправено в тях. Да описват действителността и реалните преживявания на хората.
В тях няма нищо измислено. Всичко е плод на мои преживяни ситуации и анализирани моменти след това в тях. Опитвам се да споделя грешките и изводите, които съм открил.
А какво предстои ли? Не обичам да говоря за неща, които все още не са се случили, но обещавам, че ще има много интересни и практични материали.
Планувам и система, която ще реши целия казус. Да знам, няма да е лесно, сега някой може да си помисли, че това е невъзможно. Но нека не бързаме с изводите.
Аз вярвам, че всичко е възможно стига да сме „достатъчно луди“ и „малко глухи“ .

Защо има нужда от подобен проект? Къде се губи / какво е счупено в образованието ни или обществото?
Защото нещо, някъде явно не работи, за да има толкова много млади и умни хора напускащи страна ни. Нещо някъде не работи, за да има недостиг на квалифицирани хора, които да движат икономиката ни напред.
Според мен просто е липса на добра комуникация, съчетано с голямо ЕГО, което пречи на това да разберем отсрещната страна.
Дали една връзка между двама души, ще бъде успешна, ако те не си говорят? И тук искам да допълня, че е важно не само да си говорят, но и да се чуват. Дали тази връзка би просъществувала, ако липсва разбиране и взаимна подкрепа?
Нашата ситуация е горе долу същата.
Когато бях малък винаги съм се чудил защо трябва да ходя на училище, защо са ми необходими всичките тези предмети. Може би и някои от твоите читатели също се чудят над този фундаментален въпрос.
Да ти кажа честно, все още не съм открил отговора. Но открих нещо друго, което неусетно съм изградил в себе си, ходейки на училище.
Научих, че резултатите, които постигам са равни на усилията, които полагам. Научих, че когато оставя една курсова работа за последния момент, винаги става някак си посредствена.
И между другото само в Студентски град можеш да видиш опашка пред копирен център и то в 4 часа сутринта.
Научих, че доброто образование не зависи от скъпите училища и университети, а от усилията, които полагаме вкъщи.
А колкото до обществото, там е необятна тема на разговор. Само едно ще кажа: „Бай Ганьо е още жив, здрав и с пълна сила владее душите ни.”

Има ли лесни пътища – в живота, в професионалното развитие?
Този въпрос сигурно има толкова отговори, колкото и хора на земята. Ще се опитам да ти отговоря и на двете неща едновременно.
Първо трябва да се запитаме, дали въобще искаме път или там където сме ни е добре? След това хубаво да помислим – ако искаме път, за какво ще го използваме и на къде искаме да ни отведе.
Има и лесни и трудни пътища. Аз вярвам, че пътят е такъв какъвто си го направим. И са необходими няколко фази за неговото изграждане.
1. Трябва да се запитам: Аз здрав и стабилен път ли искам или просто някакъв път?
2. Ако искам здрав и стабилен, трябва да намеря подходящия терен и хубаво да го изравня и трамбовам най-напред.
3. След това, за да имам здрави и стабилни основи, ще намеря големи камъни, които да положа върху вече подготвената почва.
4. Следващата стъпка, ще е да намеря по-малки камъни и пясък, с които да запълня разстоянията между големите и всичкото това пак трябва да се трамбова.
5. И чак след това ще положа асфалта.
Ако добре съм си свършил работата, дали след това ще си ходя с усмивка по него? Дали ще мога да преминавам с тежките машини на живота, когато ми се наложи?
Когато не сме доволни от нещо, защо просто не го променим? Или мързелът затваря очите ни и ние продължаваме да ходим по пътя с дупки и думите: абе не е чак толкова зле.
Мисля, че след това описание бих могъл да кандидатствам за работа в някоя фирма за изграждане на пътища хахахха.

Ти самият за какво мечтаеш?
О, това също е много дълга тема, но ще бъда кратък.
Мечтая за по усмихнати хора, когато се кача в метрото. Мечтая всички около мен да са щастливи. Защото, ако са такива значи, всичко им е наред.
Мечтая да направим България едно по-хубаво място за живеене. Мечтая за момента, в които ще има повече осъзнати хора, които ще са разбрали, че всичко в този живот зависи единствено и само от тях.
И знам, че мечтите се сбъдват, когато се трудим усилено за тях. Знам, че мечтите се сбъдват, когато започнем да виждаме възможностите, вместо пречките.

Какво си пожелаваш?
Пожелавам си един ден действащите хора в България, да бъдат повече от мрънкащите. И аз, моето семейство и всички хора около мен, да са живи, здрави и много, много усмихнати.

Три пъти Ура за Успелите и Александър Хинков!

11745863_946543702063524_3540787384932933807_n-3

Няма как да не сте забелязали вече един чудесен сайт и проект, който ежедневно позитивно ни разказва за хубави събития и хора в България от днешния ден – Успелите!

Е, говорим си с Александър Хинков, един от създателите и двигателите на Успелите.

Разкажи за Успелите? Как ти/ви хрумна? Кои сте екипа? Как го случвате този проект?
Успелите пишат за надеждата. Те не са успели, но мечтаят за хора, които вярват в успеха.
“Младите успели българи” е онлайн медия, която разказва позитивните, вдъхновяващи истории на българи, които са избрали да се развиват България. Друг основен фокус на Успелите са добрите новини. Тези, които често остават пренебрегнати. Тези, които са толкова много, че не смогваме да опишем – научни открития, обнадеждаващи статистики, спортни отличия, икономически успехи, културни признания, златни медали от олимпиади по математика и физика и още много, много.

Иначе с проекта се занимаваме от доста време с Венко Добрев. В началото се случваше малко като хоби и с мечтателски цели. В последните 6 месеца обаче всичко е различно. Към екипа се присъединиха Иринка, нашият безценен дизайнер и Коко, бизнес, маркетинг и tech човекът. Още две момичета ни помагат ежедневно с организационната и комуникационна част. Помагат ни автори-доброволци и стажанти, които създават голяма част от съдържанието на uspelite.com.

Така сме всеки ден. По доста часове. И всичко доброволно. За каузата – един обективен медиен свят.

Кое те кара / мотивира да работиш по Успелите?
Резултатите. Хората. Промяната.

Обожавам да работя по този проект, защото виждам реакциите на хроата и институциите. Всеки следващ ден се сблъскваме с все повече подкрепа и вяра. Виждам го дори в огромните информационни източници – медии и телевизии. Вече почти не можем да срещнем сайт без поне 1 позитивна новина за деня или новинарска емисия без минутки за добрите примери. Това е пътят към нашата мечта.

Как се случва, според теб, промяната? Помагат ли социалните мрежи и
Интернет? Или това, че хората пътуват повече, учат навън?
Всеки признак на свобода на избора е стъпка към промяната. Социалните мрежи са може би най-мощният инструмент за вдигане на бърз шум и обединяване на масите в България. Това е страшно обнадеждаващо.

Да пътуваш и срещаш нови култури също е съществено важно, според мен. Пътуването те прави по-широкоскроен, по-либерален.

За каква България мечтаеш?
Мечтая за съвестна България. Мечтая за България, която се грижи за благото на хората и здравето на Земята. Мечтая за по-малко тревоги и повече усмивки. Мечтая за спокойна България, за спокоен свят.

13267945_1103327906385102_6421030114675746380_n

 

Три пъти Ура! за Емил Тотев

10406585_1138643962831021_5250009624683820702_n

Емил е ученик, но от тези, които навреме са открили чара на онлайн средата. Проактивен, любопитен, търсещ, работлив, упорит – ще ми се повече хора да са като Емил. Това интервю е лек подарък-пожелание за идната година повече хора да намерят пътя си, без да се оплакват, с труд, усмивка и с желание да променят света наоколо.

Разкажи ни накратко за себе си и кога възникна интересът ти към дизайн и
уеб?
Аз съм Емил Тотев, по-известен като Емо или онзи с визитките / шрифтовете (зависи от компанията :) ). Тази година съм ученик в 11 клас в СОУ “Васил Левски” в моя роден град Севлиево. Още от втори клас имам интерес към ИТ, но едва преди малко повече от две години разбрах какво искам да правя. Състезанието на което се срешнах с Жюстин, а именно “Аз мога – тук и сега” 2014, ми помогна адски много. Менторите и цялото изживяване бяха страхотни, а след него бях убеден, че искам да се занимавам с графичен дизайн. Близо три години по-късно все още вярвам, че съм поел във вярната посока.

Познаваме се от Аз мога тук и сега в Девин. Моля, кажи какво ти харесва
там и защо си редовен участник?
Преди това състезание бях участвал няколко пъти на олимпиадата по ИТ, областен кръг, големи проекти, защити… На “Аз мога – тук и сега” обаче беше моята първа среща с реалните хора от българския ИТ свят. За двете години в които съм участник имах възможността да се срещна с невероятни професионалисти в своите области и знам, че мога да разчитам на голяма част от тях за помощ и съдействие.

В началото на септември тази година взех участие и в SUPERлятна Академия “Аз мога – тук и сега”, където за седмица освен с професионалистите имах възможност да се срещна, поговоря и работя с адски яки и креативни хора от цяла България. Заедно с тях наскоро пуснахме и сайта supersummer2015.net в който разказваме за невероятните си преживявания по време на Академията.

Какво от уменията и знанията научаваш в училище и какво – в свободното
време? От къде се информираш най-вече?
За съжаление, поне в моя случай, я училище се докосваш само до най-външната повърхност на материята. При мен това беше достатъчно да запали интереса ми и да се разровя по-дълбоко, но при повечето ми съученици не виждам особен интерес. Знанията, които получавам на принципа Опит – Грешка са доста по-ценни и остават в съзнанието ми много по-добре от сухата материя в част от часовете. Любимите сайтове за информиране (учудващо!) не са Facebook и Twitter. Признавам, и двата са много удобни за научаване на последните новини, но предпочитам сайтове като Mashable, Cult of Mac, както и българския HiComm. Обожавам да чета Quora и се опитвам да го правя възможно по често. Ако не знаете какво е Quora – крайно време е да разберете и повярвайте, после няма да съжалявате.

Как виждаш бъдещето си – какво планираш да учиш и с какво да се
занимаваш?
Планирам да уча Графичен дизайн, макар все още да се колебая между два университета. Реализацията си обаче планирам в България. За последните няколко години, покрай участията ми тук и там, се запознах с адски вдъхновяващи хора, при това постигнали голям успех в… България. Искам след години да мога да нарека и себе си Успял човек в България. Не мога да предвидя с какво точно ще се занимавам, но съм сигурен, че ще е нещо в сферата на дизайн, било то принт или уеб.

Какво би казал на всички млади хора, които все още не се занимават с
уеб?
Живеем във време в което всеки с достъп до интернет може да стане медия, да споделя своите интереси, мнение, планове и винаги ще има някой, за когото това да е интересно. Може да сте най-великия дизайнер, но ако никой не ви познава, няма да стане. Затова възползвайте се от предимствата на уеб и започнете да представяте себе си в най-добрата си светлина, а именно като ПРОСТО БЪДЕТЕ СЕБЕ СИ!

Снимка: Александър Костов

 

бис за eSky.bg и Доньо Марков

Доньо Марков е човекът, който 4 поредни години си тръгва от БГ Сайт със статуетка. има си четири статуетки в офиса на eSky.bg. има и други награди, разбира се.

защото не си бяхме говорили никога до сега, реших, че е време да разменим няколко думи. ето и нещо кратко за всички:

кое е най-важното, според теб за успеха онлайн?
За успеха изобщо, най-важното е мотивацията :), анализа на средата и възможностите, оценка на ресурса и риска, планиране и умело ежедневно анализиране на резултатите, експериментиране и следене на лидерите.

Вече няколко години сте онлайн – какво се промени в това време?
Промених се аз :) заедно с пазара на реклама, индустрията, в която се развиваме, условията и цените, пазара като цяло…в общи линии непроменена остана само мотивацията ни за работа и преследване на успеха :)

Къде са родните онлайн медии и лесно ли се работи с тях?
Родните онлайн медии са си на мястото, малко по-късно и по-бавно сякаш приемат промените, случващи се в развитата част от света, но в крайна сметка следват тенденциите. Работата с БГ медиите не е особено лека, но вярвам, че именно през тази година ще намерим пресечните точки, които търсим вече 4 години и ще си бъдем взаимно полезни.

Кое ще е най-важното при всички, занимаващи се с онлайн за 2013-та, според теб?
За всички, занимащи се с онлайн бизнес през 2013, най-важното ще бъде да запазят позициите си като стопански субекти и да намерят нов, модерен подход за монетизиране на труда и усилията си онлайн. Не че всичко се е изчерпало, но определено имаме нужда от нови предизвикателства, нови варианти и нови проекти.

писах и за Marketing Academy Club, Ади, Девора, SUPERКатето, Плами, Майк

IAB Forum България 2013

 

със сигурност мога да кажа, че това беше най-силното издание на IAB Forum. вероятно по-малко хора, сравнено с предните години, но по-компактно, по-смислено присъствие, доста нетуъркинг, много данни, добри дискусии. и малко смях на финала.

основното, с което си тръгнах от днешния дълъг ден бяха посланията на Йонел от IAB Europe – ако не се променяме непрестанно няма да оцелеем в дигиталната ера. промяната, иновацията трябва да са наш постоянен спътник.

браншът беше в залата. браншът има над какво да се замисли и да работи. по-младите от нас IAB Сърбия напреднаха доста с образователната си програма към различни бизнес сектори. в Унгария пазарът е стагниран, но няма спад, има задържане на едно място.

нашето проучване сочи формално 25% ръст на пазара. но има много “но”-та към него. фирмите, подали данни обхващат 80% от пазара. доста фирми сами обслужват своите кампании и бюджети за онлайн. проучването не обхваща социалните мрежи, фб и гугъл. в този ред на мисли дисплей рекламата остава лидер. Драго от Инвестор се бе осмелил да даде прогнози за общия обем с фб и гугъл, като посочи 59.15 млн лева за 2012-та. личното ми мнение е, че на фб и гугъл се падат доста по-големи обеми. ясно е, че тази тенденция ще се запази и в бъдеще

мобилната реклама ще продължи да е екзотика. видеото ще навлезе доста, вероятно и у нас тази година. дисплеят ще продължи да го има, но ще се търси все повече ретаргетинг, real time bid, big data анализи … да видим

още малко данни от днес

  • 3% от бг населението използва twitter (срещу например 16% в САЩ)
  • 51 процента от хората в България проверявят в Интернет преди покупка
  • във фб има 8 пъти по-голяма активност, когато потребителя е през мобилен телефон, към тези от компютър

 

министерства на здравето и хората

май отдавна не съм качвала екранчета от сайтове, но тези дни попаднах (от блога на Горичка) на английската версия на сайта на японското министерство на здравеопазването

без много коментар го прилагам тук – с линк

 

 

 

 

и нашето родно министерство – пак с линк

 

 

 

 

 

отвъд дизайна, отвъд уеб … всичко при тях изглежда ама много човешко. и мислено.