Ура за 5 години PravataMi.bg и интервю с Полина Берг

19429902_10213482115308131_2353173040369065051_nЕдва ли има активен българин, който да не е попадал, използвал и радвал се на сайта Правата ми. Е, платформата навърши 5 години наскоро и по този повод си говорим с Полина Берг от екипа на Правата ми.
5 години pravatami.bg – какво се промени за тези 5 години? Станаха ли хората по-информирани за правата си? При вас какво се промени?
5 години е доста дълъг период. Например, за 5 години едно дете за първи път се усмихва, пропълзява, след това прохожда, проговаря, създава приятелства, развива се като личност. Както и едно малко дете, през първите си 5 години pravatami.bg извървя дълъг път. Екипът публикува няколкостотин Права, които помогнаха на повече от 2,5 милиона потребители да се чувстват по-уверени, да познават правата и задълженията си в различни житейски ситуации.
Проектът се разви и в други направления. Създадохме Школа на pravatami.bg, в която се събират амбициозни и предприемчиви хора с желание да създават компании, да придобиват нови знания и да ги споделят помежду си. Онлайн курсовете на pravatami.bg от друга страна дават възможност на всеки да получава синтезирана и практична правна информация по конкретна тема. Започнахме да предлагаме и фирмени обучения на правна тематика.
Не мога да кажа дали хората са станали по-информирани за правата си. Искренно се надявам, че е така. Мога обаче да кажа, че хората, които искат да се запознаят със своите права и задължения, имат възможност да го направят и то само с три клика на мишката в pravatami.bg.

Какви са основните теми, по които хората ви търсят?
Хората се интересуват основно от въпроси, които ги засягат пряко и в момента. По мои наблюдения, рядко човек започва да чете например какви са правата му при отменен полет или как да си регистрира колата в КАТ, ако не се намира именно в такава ситуация. Нашите данни все пак сочат, че едни от най-четените Права са на теми, свързани с правата ни като потребители и правата ни на работното място.

Има ли различни въпроси, идващи от различни места на страната, тенденции
в това отношение?
Тенденция, която наблюдаваме е, че повечето потребители на pravatami.bg са от големите градове. Това е разбираемо, понеже именно те имат непрекъснат достъп до интернет и съответно до информация. Относно въпросите на потребителите, в pravatami.bg се стараем да разкодираме общата нормативна уредба в определена житейска ситуация, така че всеки човек да бъде запознат със своите основни права и задължения. При въпроси относно конкретни казуси обаче, ние винаги съветваме нашите потребители да се обърнат към адвокат.

Помагат ли социалните мрежи и Интернет като цяло хората да са по-активни?
Информацията в днешно време е най-ценният ресурс според мен. Благодарение на социалните мрежи и интернет хората имат почти неограничен достъп до информация, имат възможност да да научат за събития, случили се на хиляди километри от тях 5 минути след събитието, да се запознаят с различни гледни точки, да споделят собственото си мнение. Когато човек има информация, той може да формира аргументирано собствено мнение, собственото мнение му помага да не бъде безразличен, а липсата на безразличие води до активно социално поведение. Затова и отговорът на въпроса ми е – да, социалните мрежи и интернет като цяло помагат на хората да са по-активни.

Кои са основните предизвикателства в ежедневната ви работа по сайта?
Предизвикателствата са наистина много. Както всяко НПО основните предизвикателства са да мотивираме повече хора да се включат в каузата ни като доброволци, да покриваме разходите се въпреки липсата на финансиране и най-вече да вървим напред.

Пожеланието ви към идните години – какво планирате и къде искате да стигнете?
Пожеланието ми е хората да не са безразлични към случващото се около тях – да търсят информация и да бъдат активни. А ние в pravatami.bg ще направим всичко по силите ни, за да осигуряваме актуална и практична информация, докато един един pravatami.bg се превърне в Google за права и задължения.

Благодаря, Полина! Поздрави за целия екип!
Успех от мен!

Ура за eJoi Европейска младежка олимпиада по информатика и Елена Маринова

Elena Marinova

Елена Маринова е от примерите за успешна жена в ИТ бизнеса. Основното й занимание е Мусала Софт, но успоредно с това Елена активно помага за много и различни инициативи в сектора. Въвлечена е и в Европейска младежка олимпиада по информатика, която ще се случи за първи път след два дена в София. За това си говорим тук :)

Как Мусала и Елена се оказаха въвлечени в този чудесен проект eJoi?
Краси Манев се появи преди около 2 години с идеята за международна детска олимпиада. Оказа се, че са го говорили известно време (години :)) с Бисерка Йовчева. Тези двама души са Даскали от най-възвишения вид – те са създали в последните десетилетия най-много медалисти по програмиране за България, а “децата” им са успешни ИТ специалисти и мениджъри у нас и навсякъде по света. С Бисерка и Краси работим по различни проекти заедно от години – Краси е почетен председател на журито на състезанието ни по програмиране http://codeit.bg, с Бисерка в момента правим обучителния курс “Learn from the Masters” за преквалификация към софтуерно инженерство, но и много други през годините. По същото време пък с Алексей Христов от “Американска фондация за България” в контекста на Сдружението на олимпийските отбори по природни науки http://olympicbg.org/ (аз съм Председател на Борда му за развитие) работехме по свързването на олимпийските отбори по природни науки с бизнеса. И така – събрахме се един ден четиримата и казахме – ами хайде да го направим. Всеки дойде със своята личност, с организацията, която представлява и се вписва идеално в каузата, с приятелите, идеите и много заряд да направим България отново пионер, родно място на нещо важно, определящо бъдещето.

Включването на Мусала Софт като инициатор беше съвсем естествено, защото и бизнеса и инициативите ни в образованието са фокусирани във високия сегмент, така че Олимпиада ни пасна перфектно.

Колко участника очаквате и истински предизвикателно ли ще е участието за тях?
Отбори по 4 човека от над 20 държави (всяка държава има по един отбор, само България два като домакин) от Съвета на Европа плюс техните ръководители – значи над 130 (всички могат да бъдат видяни на сайта на eJOI – http://ejoi.org/, a в момента тече и представянето отбор по отбор във фейсбук страницата https://www.facebook.com/European-Junior-Olympiad-in-Informatics-EJOI-1226069600773454/.

И да, със сигурност ще има много емоции, щастие и сълзи – това са най-най-добрите в тази възрастова група от Съвета на Европа и напрежението вече се покачва.

Biserka Yovcheva_Alexey Hristov_Elena Marinova_Prof. Krassimir Manev

Как би отговорила на клишето, скептизицма, че програмирането и ИТ не са за момичета?
Кой казва така? И кой в ИТ изобщо обръща внимание на клишетата? Да, по принцип мъжкият мозък е по-логично работещият, а женският – по интуитивно. Но това е първо по “по принцип” и второ – все повече ще е нужна още и още креативност навсякъде, включително в ИТ бранша (всичко, което не е креативно ще се върши от машини), съответно различните типове мислене и светогледа са от огромна полза – ние се стремим екипите ни да са смесени като пол, за са максимално ефективни. И все пак – трябва да признаем, че състезателното програмиране е доста мъжко-доминирано, обяснявам си го с комбинация от фактори – много тесния сегмент, който обхваща, възрастта на състезателите, в която целенасочеността, амбицията и фокуса е по-силен при момчетата, … Но дори и на eJOI ще видите момичешко присъствие. Вярвам, че популяризирайки все повече ИТ като сфера за кариера и състезателното програмиране като трамплин към добри позиции, ще има повишен интерес като цяло и ще се появят и повече момичета. А и това, което споменах по-рано за тенденцията към креативност също ще „оправи“ пропорцията. Но пък насилие не е нужно и квоти не биха дали положителен резултат според мен.

Къде стои България в развиването на кадри за ИТ? Имаме ли как да се поучим от опита на близки нам страни?
Чудесно се развиваме – имаме какви ли не формати на обучение, почти всички компании в една или друга степен имат програми за развитие – като цяло натискът от недостига на кадри в световен мащаб и увеличаващото се търсене водят до позитивен ефект, повече конкуренция и изобретателност. Опит, който можем да черпим и адаптираме има навсякъде и го правим. Голямата болка остава масовото образование и там без държава поне в средносрочен план няма как да се справим, така че и с държавата работим на различни нива – ще ни се всичко да става много по-бързо и плавно, но посоката е позитивна, въпреки сътресенията. Важно е обаче да се каже, че в тази игра по-бързия и по-стратегически ориентирания печели – не е лесна работа …

Обаче имаме поводи за гордост и eJOI е пример за нещо голямо, което се ражда именно в България – спонсори и партньори са около 70 организации, бизнеси, институции, медии, което е доказателство, че можем да се обединим зад кауза.

Какво пожелаваш на участниците?
Успех! Който се изразява не само в спечелените медали, а и в изживените заедно мигове и създадени приятелства за цял живот. И любов и уважение към България, които вярваме, че ще посадим чрез състезанието, но и чрез културната програма и забавленията, които сме приготвили на гостите си заедно с партньорите си и повече от 50 доброволци, голямата част от които ученици и студенти от СМГ, НПМГ, ФМИ на Софийски Университет, НБУ, Шуменски Университет…

За финал, от името на всички инициатори – Красимир Манев, Бисерка Йовчева, Алексей Христов и аз, благодаря на: Патроните на eJOI – Президентът на Република България Румен Радев, Тибор Наврачич, еврокомисар по образованието, културата, младежта и спорта и Мария Габриел, еврокомисар по цифровата икономика и общество; домакините на eJOI: Министерство на образованието и науката, Община София, София Тех Парк, Софийски Университет „Св. Климент Охридски“; подкрепящите eJOI български евродепутати; златните спонсори – Abrites Automotive Solutions, Telelink и Фондация „Америка за България“; сребърните спонсори – SAP, Telerik Academy, Chaos Group, Milara International и Фондация „Георги Чиликов“; бронзовите спонсори – Ciela Norma, Devin, Fibank, HyperScience, Predistic, Programista;, ScaleFocus, Sirma Group, Ubisoft, VMWare и Walltopia; партньорите на eJOI – Софийска математическа гимназия, Национална природо-математическа гимназия, Съюз на математиците в България, Община Пловдив, Министерство на икономиката на Република България, Факултета по математика и информатика на Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Американски университет в България, Нов български университет, Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“, Българска асоциация по информационни технологии (БАИТ), Българска асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ), Дигитална национална коалиция, CodeIT, eSkills For Future, Cisco, Solytron, HP, Telus, Музейко, Mentalist, Асоциация 365, Samsonite Business, ATG, Doma, Roobar, Bulgarian Careers Fair; индивидуалните и корпоративни дарители – Experian, Leanplum, Милен Манев, Явор Коларов, Светлин Наков, Валентин Михов и анонимните ни дарители; медийните партньори на eJOI – Българско национално радио, bTV, Труд, 24 часа, Успелите, Obekti.bg, Kafene.bg, Leadership.bg, Шуменска заря, Стрела БГ.

На снимката: 1/ Елена 2/ Четиримата инициатори (от ляво на дясно): Бисерка Йовчева, основател на Школата по информатика „А&Б“ в гр. Шумен, Алексей Христов, Председател на Управителния съвет на  Сдружението на олимпийските отбори по природни науки (СООПН), Елена Маринова, Председател на Съвета за развитие на СООПН и Президент на софтуерна компания „Мусала Софт“ и проф. Красимир Манев, Президент на Международната олимпиада по информатика (IOI)

Виктор Любенов – един специален човек

m_site_of_the_year2

Виктор Любенов е един от много важните за мен хора. Не защото е изумително начетен, грамотен, стриктен, всеотдаен, незрящ, добър приятел, с великолепно чувство за хумор човек. А защото е извор на мъдрост, пример и подкрепа за много хора – освен приятелите му и не малко от незрящите у нас, за които Виктор като мисионер години наред работи, помага за инсталиране, обучаване за ползване на Интернет. А за незрящите Интернет е много повече от за всеки от нас.

Намерих си този материал, който съм писала за Виктор за някое печатно издание през април 2000-та година и реших, че е редно да му дам още малко живот. Публикувам го както си е, без редакции от днешна гледна точка. Вярвам ще е интересно не само за мен.

Илюстрирам текста с една от малкото публични снимки на Виктор – от награждаването на БГ Сайт 2001 година (октомври 2001 година) в НДК, когато Виктор получи специална награда за принос към популяризиране на Интернет сред незрящите в България. Ако не ме лъже паметта наградата имаше и материална част (като че модем, което за онова време си беше голямата работа) и бе осигурена (пак ако не ме лъже паметта) от Орбител (ако някой има по-ясен спомен ще се радвам да сподели в коментар).

За един “специален” човек

Един от първите топли дни тази година. Следобед е. Пътуваме към срещата с Виктор – човекът, който ме накара да се замисля върху проблем, който поради напрегнатото ежедневие или нежелание да се занимаваме с неща, които са далеч от нас, често отминаваме забързани – хората с увредено зрение.
Намираме се в квартал “Модерно предградие” – квартал, чието състояние рязко контрастира с помпозното си име, в София, на края на града, много напомнящ края на света. Един от малкото признаци на времето, в което се развива действието е модерната бензиностанция.
Сградата на ТП Успех – мястото, където се предполага, че хората с увредено зрение ще имат работа, е пететажна, заобиколена от множество малки постройки. До преди няколко години тук са работили 700-800 души, днес – около 60. Идват само в определени дни, на повикване – когато има работа. Пътуват до това отдалечено място с градския транспорт, със зрящ придружител.
На входа ни спират нелюбезно и питат какво искаме, но щом разбират, при кого идваме ни напътстват с по-позитивен тон – “да, да, заповядайте, очаква ви”. Коридор, стълбище, в дъното – врата, стая стил “заседателна”, с голяма маса в средата, на която са натрупани компютри, достойни за музея за развитие на техниката, тежки червени завеси. Нашият домакин седи на края на масата –симпатичен мъж към средата на 30-те, с дълга, падаща на вълни коса. Пред него се намира странен за обикновените разбирания компютър (наследен от бившия шеф на предприятието), с вградени колонки, голямо и малко флопи. Мониторът е обърнат в ненужието си на една страна, заобиколен е от кутии с дискети и листове, изписани с непонятното за нас, зрящите, брайлово писмо. Голям магнитофон, стои като паметник от миналото, но в конкретния случай е натоварен с много важни функции – служи за усилвател.
Виктор уверено става и подава ръка, за да ни посрещне. Усмихва се. Ние също. В началото се чувстваме неловко, скоро го преодоляваме. Сядаме и започваме разговор – за слепите потребители на компютри и интернет у нас. Да, правилно сте прочели – и хората с нарушено зрение могат да се възползват от постиженията на техниката и технологиите, разбира се, с много условности.
Затворете за миг очи – може би ще се ориентирате по-лесно. Ако имате спомени от ерата на DOS и чисто текстовото комуникиране с компютъра, без графика, цвят, да не говорим за мишка – нещо подобно представлява това, което днес ползват слепите. Поради факта, че не могат да четат, те слушат. За да става това скоростта на четене е ускорена, а поради спецификата на интонацията на звука, генериран от компютъра първоначално той е напълно непонятен за нас, ненастоили се още. Постепенно, с вслушването, започваме да разбираме смешния забързан бъртвеж с гласа на създателя на синтезатора с говор на български език – Мартин Захариев. Благодарение на него през 80-те и Торос Хованесян по-късно, слепите потребители разполагат със софтуер, който им “чете” на родния им език това, което ние виждаме на екрана. За жалост този синтезатор има редица недостатъци, а и работи само за DOS. Подобна програма за Windows струва близо 520$, разбираме от Виктор. Сума непосилна за нашите условия, а и версията не поддържа кирилица – вечният нашенски проблем с компютрите.
През 1995 г. Хюсеин Исмаил, интелигентен и амбициозен млад човек, напълно незрящ, решава да учи програмиране, с цел да подобри вече съществуващия български софтуер за слепи. Неговата приятелка му чете книги за Асемблер, а той практикува на своя 286 и скоро създава, на базата на гореспоменатите “четящи” програми, своята “Ехо 1”, все още за DOS, но с много улеснения – стои резидентна, разбира фонетична и БДС кирилица и др. Понастоящем Хюсеин е Координатор на Фондация за подпомагане на слепите студенти. Завършил Право в Софийски университет, той вече е практикуващ юрист, но хобито “програмиране”, както и желанието да довърши започнатото го карат да продължава да работи върху своята програма, вече във вариант за Windows.
“DOS е много удобен за нас. – споделя Виктор – При изцяло графичния Windows скрийн рийдъра решава какво да ти чете, докато при DOS е ясно, а и за какво са ни графики на нас”. С носталгия си спомня времето на BBS-ите. Един от любимите му бил този на д-р Григор Вачев, където условие да вземеш нещо било това да изпратиш. Виктор започнал да “набира” текстове, които жена му диктувала, за да може да получи повече от така жадуваната литература. Започнал да “събира книги” в текст на дискети (сега търси софтуер за CD recorder под DOS, за да ги копира на по-сигурен носител от старите 5.25” дискети). За жалост почти никое издателство не се съгласява да дава изданията си в дигитален (адекватен за ползване от слепите) вид. Главно с помощта на Интернет Виктор е събрал е над 200 MB txt компресиран обем. С FTP търси и продължава да обогатява колекцията си с текстове. Благодарен е на сайтове като “Словото” и …, на които дължи част от българската класика. Всички със нарушено зрение, които ползват мрежата, събират и обменят файлове. Постепенно обогатяват с литературни творби библиотеката и читалището за слепи.
Броузера и мейлъра, които се използват са много странни, далеч от това, което ние използваме и начина, по който го използваме. Dial-up се осъществява трудно, различно е за всеки доставчик, настойките отнемат доста усилия. При “разглеждането” на страници графичните изображения се индексират и само ако са с “ALT” маркер слепият потребител разбира за какво се отнасят. Същото е с линковете. Всичко, на екрана се изписва с текст, а софтуера го изчита. Повечето от сайтовете остават напълно пусти и “невидими” за незрящите (напр. сайтове, правени изцяло на Flash, без HTML версия). Програми като ICQ и IRC, също са недостъпни, “но затова пък MP3 работи и под DOS!” – казва Виктор с искрица радост в гласа.
Първа от хората с нарушено зрение у нас в Интернет е Даниела Димитрова. Тя използва достъпа до мрежата главно за електронна поща. Общо в момента слепите потребители на Интернет у нас са седем, живеещи предимно в София. Струва ли си да се повдига въпроса при толкова малка група потребители със специфични изисквания? Убедени сме, че да! Виртуалният свят е много по-необходим за тях, отколкото за нас. Комуникацията, макар и усложнена от техническите детайли, е много по-жизнено необходима. За слепите on-line информацията е по-достъпна, от почти всяка друга медия. Малкото усилия, които може да коства създаването на сайтове, които те могат да “четат”, си заслужават.
Преди три години световният консорциум за World Wide Web обяви кампания за създаване на “възможни за разглеждане”, за хората с различни нарушения, сайтове. Всяка година от тогава април се обявява за Месец на достъпността в Мрежата. Заслужава си да се замислим.

Жюстин Томс
20.04.2000 г.

Ура за Константин Павлов Комитата, abv.bg и Първите в българския интернет

konstantin

Споделено с … Константин Павлов Комитата

Този текст е изцяло взет от книгата Първите в българския интернет, на Горица Белогушева и Жюстин Томс (виж по-долу). Интервюто е направено през август 2002 година. Фактите и информацията са както са звучали и публикувани през 2002 година.

Снимката е тази, с която Константин Павлов е бил представен като член на журито на конкурса БГ Сайт 2002.

Константин Павлов Комитата е завършил ТУ- София, специалност “Радио и телевизия”. Бил е мениджър “Продукти и Развитие” в Нетинфо. Участвал в създаването и развитието на www.abv.bg, www.netinfo.to и www.gbg.bg.
От октомври 2000 г. досега е управител на Интернет агенция “Тримата”.
Член на журито на конкурса “Български сайт” 2002.

Помниш ли първия път, когато бе онлайн?
Спомням си го много добре. Беше в далечната 1995 или 96-а г. Работех в една фирма и шефът ми каза, че ще ми покаже нещо много интересно на компютъра. Бях чувал за Интернет, но имах съвсем смътна представа какво представлява. Той отвори някакви прозорци, писа някакви загадъчни команди, телефонът пищеше като факс. И в моето съзнание остана, че Интернет е програмата Netscape, където трябва да се напише горе Yahoo.com, и така Интернет тръгва. По-късно разбрах, че и друго нещо да напишеш, пак тръгва. Първата страница, която разгледах, бе от “Интересни линкове” на Yahoo – страницата на Хилъри Клинтън. Стори ми се нещо страхотно тогава.

Кога и как Интернет стана твоя професия?
През 1997 г. бях вманиачен Интернет потребител. Живеех в чужбина и най-евтината и бърза връзка с България бе Интернет. Така че бях редовен посетител на едно кафене, даже прекарвах цялото си свободно време онлайн – IRC, мейлове и се опитвах да намеря начин, по който да изкарвам пари от Интернет. Когато се завърнах, продължих да мисля по темата с моя приятел Любо Иванов, като идеите варираха – от онлайн казино до порносайтове. Не се спряхме на никой вариант.
С Любен и Виктор сме съученици от гимназията. Виктор бе вече в Америка и бе споделил с Любен, че там има някаква мания за Интернет, печели се много, трябва и ние да направим нещо тук. Аз се включих трети в групата, те двамата вече имаха някакви идеи. В деня на първия ми разговор с Любен публикувах първата си лична страница. Той каза, че замисля нещо, и бе супер изненадан, защото без да ми каже познах, че ще ми говори за уеб.
Първоначалната идея на Нетинфо бе да съдържа информация за самолетни билети, екскурзии, издания, чатове, пощи, магазини – въобще един малък Интернет – нещо изключително разклонено и подробно. Идеята бе един студент на 4 часа да работи в някое жилище, за да не взимаме офис. Така трябваше да започне. После естествено се убедихме, че се изискват много повече усилия, друг подход. Ключов момент, който решително ни тласна напред, беше привличането на Любо Иванов, който се прояви като талантлив програмист и мениджър в Нетинфо. Стартирахме през ранната пролет на 1999 г., тъкмо за обявяването на Оскарите.
Бях абсолютно пристрастен. Работата ми в Нетинфо представляваше всичко за мен, целият ми личен и служебен живот. Аз бях погълнат 100% от нея. Известно време работех и в друга фирма. От май 1999 г. напуснах другата си работа и вече нямах никакви спирачки. От сутрин до посред нощ работех.
Сменихме три офиса. Първо бяхме на “Народно събрание”, в една много малка стаичка. В началото с един компютър, после с два, четири … Най-тежкото решение, което взехме, бе за втория компютър. След това усетихме, че сме в правилна посока.
Нещо много интересно за Нетинфо – нямахме собствен Интернет, ползвахме dial-up. От 1-2 служители до 40 -– всички излизахме през един телефон, което, от една страна, не беше много хубаво, но от друга страна, ни научи на някои полезни навици.

Как се случи всичко с Гювеча?
Колкото и да бяхме самоуверени, а ние бяхме много самоуверени, смятахме, че всичко можем да постигнем, решихме, че не е необходимо да градим всичко от нулата, а можем да придобием нещо. Тогава имахме абсолютно погрешната концепция за това как да направим сайта си посещаем. Идеята бе да наблегнем на съдържанието. Изхождахме от грешната предпоставка, че уеб услугите в България са вече прекалено развити, всичко е направено (говоря за 99-а г.). Ще направим огромно уеб списание, развлечения, информация. Срещахме се и обяснявахме, че се занимаваме със съдържание, и много хора ни гледаха учудено. В крайна сметка, оказа се, че съдържанието не е това, което ще ни избута. Изискват се огромни усилия, изисква се качествен екип, а това е нещо, което не се гледа от много хора. А според нашия бизнес план трябваше да достигнем определена посещаемост.
Оказа се, че рекламата на Нетинфо в Гювеч има огромен успех. Даваше ефект, многократно по-голям в сравнение с останалите средства, които ползвахме. Дадохме няколко хиляди лева за хартиена листовка, а срещу никакви пари в Гювеча (след уговорка с Павката) имахме 4 пъти по-голяма посещаемост. Днес ни изглежда смешно, но тогава се учудихме. Платихме си за един много скъп урок.
Започнахме да разглеждаме една по една медиите. Оказа се, че зад повечето стоят сериозни планове, фирми. И се оказа, че най-голямата за тогава медия – Гювечът, се прави от двама ентусиасти – Павел Калинов и Жоро Сербезов. Решихме, че имаме общи интереси. Беше малко смешно. Водехме предварителни разговори. Но в един момент се оказа, че те негласно са ангажирали Гювеча, т.е. бяха направили дружество, съвместно с “Орбител”. Фирмата беше създадена, но нищо не беше направено. Гювечът тогава бе преопакован в нов портал – Hit.bg. Цялата база бе пренесена. Даже все още в Хит-а голяма част от линковете, описанията са като в Гювеча, с коментарите на Павел Калинов, които не можеш да сбъркаш никога.
Употребихме много красноречие, много дипломация, в разговорите с Павел и Жоро. Те се убедиха, че е по-изгодно да работят с нас. На практика преди това Гювечът не съществуваше в правното пространство, а ние го легализирахме.
Ние дълго го експлоатирахме, а не го развивахме. Няколко пъти му сменихме първата страница. Но не направихме нищо, за да сменим техническата основа. Бе отново път, дълъг и тежък, с много проби и грешки. Първите технологии, с които почнахме, бяха Windows NT, върху него Netscape сървър и Oracle. След няколко месеца проби се оказа, че тази комбинация не става. Написахме едно обширно задание за преработка. Сменихме платформата с по-надеждната Linux – Apache. Нашият изключителен програмист Митко Серафимов написа всичко, оргинален български софтуер, на основата на, написа Oracle търсачка и директория. Ние направихме още нещо уникално за България – написахме оригинален български продукт, за българския пазар; въведохме професионално пълнотекстово търсене – с една търсачка на световно ниво; използвахме статично-динамична структура – сайтът се управляваше в база данни, а се експортваше в статична структура; в указателя нямахме нито една директория, която да се разполага на повече от една страница. Разбира се, много помогна и Катя Димиева, която измисли сегашния домейн на Гювеча –дълго време преди това той страдаше от трудно изписване.

Разкажи ни за Abv.bg.
Abv.bg-то беше страничен продукт. Кой измисли името? Има няколко отговора – според Любен е той, а според мен – аз. Предполагам, че и двамата имаме дял. Името го измислихме в едно заведение. На мен не ми даваше мира името на Нетинфо с това, че е дълго и сложно. Още повече, дори на наши мероприятия хора като Сашо Грозев, вместо Нетинфо казваха Инфонет. Dir.bg са с такова име … В крайна сметка направихме с Любен брейнсторминг за късо и лесно име и излезе Abv.bg. То всъщност трябваше да замести Нетинфо, като име на нов портал, който да се съревновава с Дир-а. Всъщност тогава не смятахме Дир-а за особена конкуренция, главно името ни правеше впечатление. Смятахме, че тъй като разполагаме с добър гръб и перфектен екип, можем да задминем всички.
Но в един момент ни обзе чудовищната инерция при Интернет проектите, която пречи на нещата бързо да се променят. Има много неща, които трябва да се съобразяват. Колкото повече време минаваше, толкова по-трудно ставаше. Ние все пак регистрирахме търговска марка Abv.bg, взехме домейна. Но не правихме нищо. Мислехме при един от поредните редизайни да сменим с Abv.bg.
През лятото на 1999 г. работехме с една фирма – Авеста, с която, колко сме били наивни тогава, направихме договор за разработка на софтуер и между другото – една поща, срещу което им хоствахме разни неща. Те не се справиха, както очаквахме, и се наложи да се включим и ние. И през декември бяхме готови. Определихме ден и час да пускаме пощата и минути преди да я пуснем, администраторът пита – на какъв домейн да я пуснем? И в движение решихме, че на Abv.bg е най-подходящ. И така стана изведнъж, решение за 5 минути. След това с Любен и Богомил бяхме за Нова година в Прага и с голямо удоволствие ходихме в един компютърен клуб да си проверяваме пощата. Беше период на невероятна еуфория. Посещаемостта растеше постоянно. Имаше нещо подобно на Закона на Мур – посещаемостта се удвояваше всеки две седмици. И това в един доста дълъг период от време, чак до лятото на 2000 г. Ние, без да усетим, бяхме създали нещо много привлекателно. Междувременно поехме продукта изцяло в наши ръце, пренаписахме го. Важно бе, че проектът не бе затормозен от излишна бюрокрация.
С пощата направихме за първи път много неща, което не е изтъквано. Това са:
Въвеждането на терминологията, специално за понятията от пощата. Заслуга на нашия екип е, че преведохме термините – кутия, кошче, изпратени, чекмедже … Сега изглежда тривиално, но наистина отделихме доста време за мислене по това – да не звучат смешно.
Оправихме и интерфейса. Преди това пощите имаха стандартен интерфейс, бяха готови чужди продукти, адаптирани. Ние положихме особени усилия в интерфейса. Като привърженик на Якоб Нилсен извадих списък с препоръки за ползваемост, направихме няколко класически теста (контролна група от 5 човека, задачи) и грешките лъсваха, оправяхме ги. Така достигнахме едно добро ниво.
Още нещо, което първи направихме в България – осигуряването на поддръжка. Пак започна случайно. Главният програмист получаваше всички мейлове с оплаквания. Оказа се, че трябва да отделя много време за обработка, което не бе целесъобразно. Затова спешно назначихме човек за поддръжка. С това много се гордея.
Добавихме уведомяване за нова поща по SMS, ICQ и пейджър.
Добавихме и “Чекмедже” – възможност да се пазят файлове онлайн.
Получавахме много писма от потребители, доволни и недоволни. И освен това получихме признанието за най-добра поща на 2000 г.
За развитието на Нетинфо след края на 2000 г. не смея да давам оценки.

Родното уеб пространство днес?
Имам чувството, че българският Интернет се държи много здраво, но със съвсем леки стъпки отстъпва назад, за сайтовете говоря. Стремежът към съвършенство, който съществуваше в началото, сега е отстъпил място на маркетингови трикове, спестяване … От гледна точка на това, което се появява – има отстъпление. Може би това е логичният начин да се развиват нещата, може би просто нямаме пари да си позволим качество.

Как виждаш бъдещето на Интернет?
Въпреки всичко, което се случи напоследък, не съм си променил мнението за Интернет. Все още смятам, че е блестящо, невероятно и напълно непредсказуемо място. Сигурен съм, че някой може да опита да го предвиди, изчисли, но дори ние, които сме от толкова време в този бизнес, не можем да си представим как точно ще се променят светът и Интернет в бъдеще.
Но ние имаме и отговорност към Интернет, в частност – към българския. Много хора използват Интернет, за да бягат от действителността. Те казват “не ме интересува тази скапана държава, в Интернет всичко е супер, ще съм в Интернет и няма да се интересувам от нищо друго … “. Това е много погрешна позиция, защото, ако ние нямаме активна позиция по принцип в обществото, в един момент дори тази свобода, която имаме в Интернет, ще ни бъде взета – било чрез скъпи телефони, цензура, монопол, или пък някой ще ни наднича в мейловете. За да бъде бъдещето блестящо такова, каквото аз си го представям, ние трябва активно да работим за това.

2С Гори (Горица Белогушева) се видяхме по приятелски-професионално на бира през 2002-ра, след като бяхме написали статия “Първите 10 години на Интернет в България” за излизащия тогава вестник Интернет и решихме статията да прерасте в книга. Книгата“Първите в българския интернет” издадоха ИК Сиела през 2003-та, превъзходното й оформление дължим на Здравко Здравков, а корицата на Даниел Смиловски, отговорен редактор Любомила Малякова и редактор Виктория Лазова.

Минаха много години оттогава. Решиме, че е време да възродим част от съдържанието. Да му се усмихнем. Да измерим до къде сме стигнали с Интернета. Затова и в поредица публикации в този блог ще се появят част от интервютата от книгата “Първите в българския интернет”.

Даниел Киряков за ПР-а днес и предизвикателствата

IMG_20170425_132034

Дани, в бизнес средите и формално Даниел Киряков е млад, винаги засмян и активен ПР, който е сред най-добрите в селфитата, но и в комуникациите в тежката индустрия – минен бранш и енергетика. Радвам се, че прие поканата ми за този разговор – честен и с не малко удивителни и многоточия, дори да не са изписани. За тази важна за всеки бизнес професия – връзки с обществеността с Даниел Киряков.

Защо професията ПР става все по-предизвикателна?
Благодаря ти за поканата да споделя своите професионални мисли в твоя блог. Дано ми се получи :)

Добрите ПР-и разбрахме отдавна, че динамиката в бизнеса и обществото като цяло, е новата константа за професията: тя определя стратегиите, тя обуславя и постоянната промяна и актуализация на вече утвърдените планове. Това е предизвикателство, с което се сблъскваме в стремежа си да изпълним вече приетите цели и планирани резултати. Но как да ги постигнем, когато средата и обстоятелствата се променят често?

Към динамиката, разбира се, трябва да добавим дигитализацията. Днес ние сме все по зависими от информационните технологии и от какофонията в социалните мрежи. Ще ми позволиш малко генерализации и ще ме извиниш, ако не съм прецизен докрай, нали?

В зависимост от бизнес-сектора, в които оперираме, ПР-ите трябва да съобразяваме постоянно това кой какво къде е написал за нашата компания или за нашия клиент. Затова е нужно постоянно да сме готови да анализираме ситуацията и да подготвим организацията да реагира. Понякога, знаеш, че компаниите предпочитат да не реагират на всяка публикация, особено в социалните мрежи. Забелязвам и друга тенденция – „Да направим един App и ще избием рибата!“ или за успеха на дадена кампания се съди по това до колко е digital, а не на колко хора реално е променила представите или колко души са променили мнението си за даден продукт, услуга, бранд или бранш. И тук неизменно достигаме до други два проблема – как мерим резултатите и как планираме ефективно проектите и кампаниите си.

Крачката към явлението „борба за адекватна на нуждите ни информация“, както и разбираемото споделяне на послания към заинтересованите страни и осъществяването на качествен, взаимен диалог с публиките, е друго предизвикателство пред нас.

Друг съществен, според мен, елемент е напасването на нуждите, дефинирани от ръководството и от определените от него ресурси за тяхното постигане и това, което ПР-професионалистът предлага да се осъществи стратегически. Отварям скоба (защото е модерно все още) – има PR-хрумвания, които нямат никаква връзка с реалността и дори при реализацията им може да се нанесат щети на организацията. Това предимно важи за корпоративните комуникации. Напасването между визия на висшето ръководство и анализът на нуждите от страна на ПР-а, както и намирането на подходящите ресурси за тяхното осъществяване, е сред основните предизвикателства пред ПР-ите.

Сред предизвикателствата на професията е и творчеството. За да ме разберат повече читатели ще употребя и думата „креативност“. Постоянното измисляне на нови концепции, на успешни подходи в кризисните комуникации или дори за създаването на едно вълнуващо коледно парти водят до изчерпване на творческия потенциал на ПР-ите. Ефективната справяне с творческото пресъхване е обмяната на опит с колеги, нежното „крадене на идеи“ или елегантното им заимстване, както и силната вътрешна комуникация както на ръководно ниво, така и с колеги по вертикала на организацията.

Говорейки за предизвикателства, можем спокойно да посочим и мястото на ПР-професионалистът в организацията. Дали той/тя е подчинен/а пряко на СЕО-то, дали има място в залата за взимане на решения, дали комуникационният план е обезпечен с нужните ресурси (съответно дали проекти и дейности могат да се отлагат във времето) са сред стратегическите въпроси, които са предизвикателство пред всяка организация и ПР-експерт.

И не на последно място – сроковете, multitasking-ът и неефективните срещи – са сред бичовете, които ни пречат да сме ефективни и по-успешни.

А не ти ли се струва, че напоследък доста се засили общественото мнение, че ПР-ите са лоши хора? Кой има полза от подобно настроение в обществото ни?
Много неприятна тенденция очертава въпроса ти. Тя се корени в две причини, според мен.

Едната е, че ПР-ите често се представят като хората, които правят машинации и дърпат конците зад сцената. В практиката сме били свидетели на редица примери на лоши лобистки и дори корупционни практики, които са се прокарвали през консултантски договори на ПР-агенции и експерти. Използването на ПР-агенции за инкубатори на коментари на тролове в социалните мрежи; миксирането на networking способностите на ерудирани ПР-експерти с лобистки похвати, както и някои образи от модерните филми и сериали очертават тази страна на този негативен образ.

Реалността, обаче, е малко по-различна – част от работата ни изисква ние да подготвим нашите клиенти или шефове да се представят в най-добрата светлина, да кажат точните послания на точното място и да вдъхват доверие. Ние сме хората, които имаме нужния опит, миксираме знания и даваме посока на нещата, за да може да се изгради дадена представа за бранд, продукт или личност. Често ние трябва да „подготвим почвата“ за желаната промяна, но при спазване на етичните правила и ние трябва да променяме нещата само към по-добро…за повече хора.

Втората причина се крие в това, че мнозина започнаха да се титулуват „ПР-и“ благодарение на политическо или конюнктурно развитие. Днес сякаш всеки разбира от PR – от шефът, който дори няма ПР-специалист на щат до новоизлюпения политик, защото е гледал как колегите му говорят по темата. Усещането за леснотата на ПР-ската професия вероятно се дължи на добрите в бранша, които споделяйки успеха си дават вид, че работата им е песен. На колеги често казвам, че работата ми е свързана с всичко между кашоните и костюмите – трябва да мога да работя и с лопата, и със словото.

Освен това, често като общувам с колеги-журналисти те споделят, че „пиарките на еди-коя си партия, министър, община или компания не ставали за нищо, били роднина на еди-кой-си“ и затова си позволявали да се държат грубо с техните въпроси и искания. Не трябва да подминаваме и случаите на политически назначения на пиари в частни компании или в министерства за стратегически контрол на информацията.

След тези примери ни коства много усилия, за да покажем, че всъщност пиарите сме посланици на компаниите, за които работим, че сме професионалисти, които дават точна, достоверна и адекватна информация за това, което се случва с нашите организации или за това, което те искат да кажат на обществото. Че можем да подкрепяме каузи и проекти в полза на местната общност и че можем да подобряваме политическата, корпоративната и индивидуална култура в страната ни.

От подобни настроения, че пиарите сме „лошите от филмите“, няма полза никой. Добрата новина е, че от години професията се саморегулира и в този си етап от своето развитие е (може би) нормално да се получават грешни стъпки в страни от етичните правила и общоприетите норми на професията. Известно е, че нашата ПР-общност прие преди повече от 10 години Етичен кодекс на ПР-специалистите, зад който стоят всички ПР-организации. Това е нашият опит да поставим рамки на нашето професионално поведение и които принципите да са водещи в стратегическото планиране и в ежедневните ни действия.

Богатият ти в годините придобит опит – търсен ли е или големите компании предпочитат начинаещи, за да ги управляват по-лесно?
Усещам, че въпросите ти започнаха да стават все по-трудни и лични :)

През последните две години вече на два пъти ми се налага да излизам от организации и да търся нова работа. Пред редица от колегите това е дилема, пред която са попадали – дали квалификацията им е достатъчна за конкретния работодател и дали работодателят е склонен да им плаща справедлива заплата за техния опит, труд, инициативност и отдаденост в/на компанията. Това, според мен, са фактори, които отиват отвъд стандартното описание в повечето длъжностни характеристики (wow!).

Тук можем да направим препратка към първия въпрос – за предизвикателствата пред ПР-а и за взаимоотношенията между него/нея и висшият мениджмънт. Ако ръководителите искат ПР, който/която послушно да изпълнява техните нареждания, то те ще предпочетат начинаещи колеги. Така шефовете по-лесно ще управляват пряко и в ръчен режим процесите по комуникация, както и самият ПР-специалист. Дефектите на този подход са, че така ПР-ът се превръща в поредната секретарка на шефа, а шефът започва да микроменажира още един процес в организацията. Този подход не развива нито качествата на пиара, нито самата организация, защото ПР-ът не се учи, а просто следва чуждата воля и визия. Добре е да уточним, че има мениджъри, които наистина имат и богат управленски опит, и поглед върху комуникациите (дори и афинитет към тях, и така с тях се работи по-лесно). Точно те са хората, които „дават свобода“ на ПР-а да се води от насоките при изпълнение на комуникационните планове, но и да прилагат творчески подходи.

Компаниите, които оценяват (и наемат) опитни специалисти, правят стратегически успешен избор. Защото те „купуват“ опита на ПР-а, натрупаното Know-how, амбициите му/й, контактите и специфичното позициониране на специалиста, изграждано с годините. Така те минимизират риска от „грешки на растежа“. Смятам, че попадам в тази категория специалисти :)

Но компаниите трябва да преценят бързо и добре дали опитният ПР-специалист ще пасне на тяхната корпоративна култура. Те трябва да разберат дали CV-то е реално, колко маски носи кандидатът по време на интервюто и кой е истинският му образ и т.н. Затова, може би, някои предпочитат да наемат неопитни специалисти, които да растат в самата организация (друг е въпросът от кой ще се учат те), както и да не би да се окаже, че рутината на опитният специалист е пагубна за динамиката и нуждите на компанията. Това са все сложни въпроси и се случва изборът на компаниите да не е рационален от гл. т. на техните реални нужни, от нуждите на екипа, с които новият ПР ще работи, както и за ефективното управление на комуникационните процеси. Но това си е техен организационен и репутационен проблем, а ние анализаторите и консултантите на бранша с охота можем да помагаме :)

Ще ти споделя едно мое пряко наблюдение. През последните 2 години се сблъсквам с една друга тенденция – да се предпочитат жените пред мъжете за пиари. Може би е време на обратна дискриминация в бизнеса, но може просто да си въобразявам :) Реално ми се случи на 2-3 пъти да се натъкна на off-the-record споделяне, че има „промяна в профила на търсения кандидат“, което преведено на човешки език означаваше, че изборът предопределя колега-жена за позицията. Успокоението ми е, че така мъжете в бранша ставаме все по-ценни (може би).

Три неща, които би променил в професията/отношенията в компаниите към ПР-ите, ако имаш вълшебна пръчица?
Основна „болка“ на ПР-ите е нашето място в организацията и дали нашият глас се чува, взима пред вид и се реализират идеите ни. Пак правя уточнението, че говоря за рационални идеи, в подкрепа на основната стратегия, които дори да изглеждат революционни, биха донесли ползи. ПР-ите сме недооценени и страдаме от това – особено в организации, които нямат опит с публичните комуникации. Защото в тях все се намират други специалисти, които разбират И от ПР.
Второто, което бих променил, е оказването на реална подкрепа, от която ПР-ът има нужда, за да разбере самата организация. Може да имаш най-добрият план, който да е получил одобрението на ръководството, но да нямаш специалистите, с които да го реализираш или да ти „правят сечено“ още преди да си започнал/а. Това важи особено за вътрешните комуникации – ако спойката в екипа липсва, то пиар-специалистът е обречен на провал. Важен момент тук е и вътрешното обучение и споделяне, което комуникаторът получава, за да не се лута излишно в компанията. Ние можем да имаме солиден опит или да идваме след качествено университетско образование и с проведени 2-3 кампании и стажове в биографията си, но дали разбираме от спецификата на фармацията, минното дело, строителното инвестиране, енергетиката, взаимодействията с трети страни (и кои са те?). Това е важен процес, които често се пренебрегва и зависи както от подкрепата и изискванията към колегиума, но и зависи от човешкия, личностен фактор и предразположението на дадения колега към новия ПР на организацията.
Третата промяна, която моята вълшебна пръчка би променила, е разбирането за важността на комуникациите в организацията. Наличието на длъжност експерт/мениджър „Комуникации“ не значи, че проблемите с общуването в организацията са решени. Даже обратното – често лошата комуникация се поражда от организационни проблеми, управленско късогледство и липса на обратна връзка. И това да е проблем пред ПР-а, но той/тя да са безпомощни да ги решат, ако липсва воля и визия за това от страна на висшето ръководство.

Какво си пожелаваш?
Да сме живи и здрави. И да имаме сили, воля, увереност, подкрепа за успешната реализация на нашите мечти, идеи и планове.
И световен мир, разбира се 😉

Фалшиви новини, пропаганда и геополитика

„Фалшиви новини с антиевропейско съдържание са вече анализирани в детайл от Европейската комисия и други институции“, според Кристиан Шпар. „Сега не само е необходимо да се разобличат пропагандните механизми, но ЕС трябва да намери прости и ясни послания в социалните мрежи, за да разясни своите ценности и предимствата на своя политически модел по по-добър начин. При това, ЕС не трябва само да разпространява факти, но и да предизвиква повече позитивни емоции“.

Най-разпространеният източник на информация за политика са телевизионните предавания. 91% научават политически новини от телевизията. След тях следват онлайн информационните портали (24%), социалните мрежи (23%) и печатните медии (18%). Радиото се използва за източник на информация от 17% от запитаните.

Малко българи търсят политическа информация на сайтовете на обществени институции (правителство, ЕС, НАТО) или на неправителствени организации – те се посещават от по-малко от 6%.

72% от от гражданите на България забелязват фалшиви новини в
медиите. Това показва национално представително проучване,
проведено по инициатива на Медийната програма на фондация
„Конрад Аденауер“. Едва 13% заявяват, че не познават феномена
на фалшивите новини. Относно политика българите се
информират предимно от телевизията (91%). След тях с голяма
разлика следват онлайн и печатните медии.

Данните са от проучване на Алфа Рисърч, публикувано в края на юни 2017 г., изготвено по поръчка на фондация Конрад Аденауер.

Ще продължа с темата за фалшивите новини в серия постове, които предстоят.

Във Враца се случват чудеса! Браво за Ади и Rails Girls Vratsa!

IMG_5263

Ади е едно прекрасно същество, което с усмивка променя средата към добро. Ще ми се всеки град на България да има своята Ади, а защо не и цял отбор като нея!

Аделина Тодорова е от град Мездра. Към момента е 11 клас в ППМГ ,,Академик Иван Ценов” град Враца. От малка обича да прекарва голяма част от времето си пред компютъра. В четвърти клас започна да се занимава с обработка на клипове, но година по-късно осъзнава, че й е много по интересно да разбере как се създават уеб сайтове. Има големия късмет да има добър учител по информатика в гимназията, където учи основите на програмирането. После завършва курсовете по уеб програмиране на Враца Софтуер и вече от две години се занимава сериозно с програмиране.

Ади организира за втора поредна година Rails Girls Vratsa в края на юни 2017-та, на която имах честта да съм гост и лектор. И за това именно събитие си говорим тук

Кога и как дойде идеята за Rails Girls Vratsa?

Често се намираме на кръстопът , избираш наляво, там те чака едно, надясно – друго, напред – нещо различно. Започвам с тези думи, защото бях поставена в такава ситуация.
Миналата година на 23 април се проведе събитието DigiGirlz – “Възможности в IT сектора за всяка жена” в София, за което кандидатствах и бях одобрена, с още две момичета от моя клас. Но на същата дата имах мач с баскетболния ми отбор, който за мен е като семейство, а и до тогава не бях изпускала нито една баскетболна среща. Трябваше да избирам или едното или другото. Изборът беше много труден за мен, но избрах DigiGirlz, просто го почувствах за правилно.Разбира се, благодарна съм на момичетата от отбора и треньора за разбирането, тъй като за мен всяко едно подобно събитие свързано с програмиране или технологиите, вярвам че ми помага за бъдещото ми развитие в ИТ сферата.
Докато пътувах във влака за София до последно се чудех дали не съм сгрешила, но нямаше как да знам какво ми предстои.
DigiGirlz имаше за цел да мотивира и вдъхнови момичетата на моята възраст и да покаже, че технологиите не са само за момчета. По време на събитието няколко невероятни жени, които работят в сферата на технологиите, ни разказаха своите вдъхновяващи истории. Останах много очарована от тях, от организацията и от уъркшопа който имахме. Атмосферата беше супер яка.
Но защо разказвам всичко това, защото там чух за първи път за Rails Girls, ако не бях отишла на DigiGirlz сега нямаше да има Rails Girls Vratsa 2.0. Това е само пример за изборите и лишенията, които правим всеки ден.
Още като разбрах за Rails Girls Sofia исках да се запиша, защото звучеше много готино – два дни в които програмираш и е само за момичета. Никога не бях чувала за нещо подобно Смятах че, много ще ми помогне допълнително да развия знанията си в областта на програмирането.
От организаторите ни насочиха, че ако искаме да научим нещо повече за Rails Girlгs да се обърнем към Адриана Панайотова, която е един от организаторите на събитието.
В една от почивките отидох при Ади и попитах как мога да се запиша за Rails Girls Sofia и какво ми е необходимо да знам за да бъда одобрена за участие. Тя ме попита дали съм се занимавала с програмиране и какви знания имам. Накратко и обясних и че имам познания в Уеб програмирането и че съм завършила един курсовете на Враца Софтуер. Ади ми каза веднага, че Rails Girls не е за мен, защото е за момичета без или с минимален опит в програмирането и че събитието няма да бъде много полезно за мен.
Тогава изведнъж ми хрумна идеята – щом не мога да участвам в Rails Girls, защо да не го организирам във Враца. Предложих на Ади , да организирам във Враца издание на Rails Girls. На нея много и хареса идеята и каза, че с радост ще ми помогне. И така започна всичко.

С много труд, желание, лишения и безсънни нощи Rails Girls Vratsa е факт. На 25-26 юни 2016 се проведе първото издание с над 40 записани участнички от които само 20 имаха възможност да се запознаят с основите на програмирането.
Беше едно невероятно преживяване.

Какво ново и по-различни се случи на второто издание 2017?

Тази година Rails Girls Vratsa беше още по-уникално. Ново място, нови още по-мотивирани участнички , нови игри и нови идеи!
Имахме невероятната възможност да присъстваме на лекциите на Георги Малчев и Жюстин Томс – специални гост лектори на събитието . Двамата изнесоха невероятно мотивиращи лекции пред участничките, като допълнително заредиха всички с положителна енергия.

Защо Ади се занимава с това? Кой още помагаше?

Отделям от времето и силите си за да се занимавам с подобни неща, защото обичам да помагам на хората. Чувството да мотивираш, вдъхновиш и да видиш как хората след подобни събития си отиват с усмивка на лицето е безценно.
С организирането на Rails Girls във Враца искам да дам възможност на дамите да се докоснат до програмирането, което е все погрешно разбрано.
Разбира се нямаше да успея да организирам Rails Girls Vratsa главно без помощта на Враца Софтуер и Дигиталната Национална Коалиция, без които нямаше как да се справя с организацията. Благодаря на инструкторите за отделеното време, на доброволците които ни помогнаха и особено на моята приятелка Кристина Борисова, която тази година страшно много ми помогна с организирането на събитието. Тя даваше супер много идеи, както се казва две глави мислят по-добре от една. И най-накрая всичко това нямаше да бъде възможно без участничките.Благодарна съм най-много на тях.

Как си тръгнаха в неделя момичетата от дългия Rails уикенд ?
Супер мотивирани. В края на втория ден, някои от тях искаха да останат още и да продължат, да работят и да учат още неща. Много от тях решиха да започнат да се занимават сериозно с програмиране и да започнат да посещават курсове.

Сама ти какво си пожелаваш?
Стотно издание на Rails Girls Vratsa.
Да сме по-усмихнати и оптимистично мислещи.
Да не се страхуваме да експериментираме и рискуваме.
И най-важното да се обичаме…

rg2.1
Благодаря и за интервюто и за възможността да съм част от това събитие. Браво за Ади и екипа й!

Ако искате повече инфо – http://railsgirls.com/vratsa и дайте по един лайк във фб за Rails Girls Vratsa.

Покана за Design WeekEnd 2017 и три пъти Ура! за Емил Тотев и екип

14681796_1126362137401248_8744869916732004596_n

След пътвото, наистина успешно и вдъхновяващо събитие миналата година Design WeekEnd в Севлиево Емил Тотев и екип ученици са отново в подготовка – следва второто издание на уикенда!

Кой е поканен? Защо пак се захващат? Ето отговорите на Емо с покана към вас да се включите ако сте ученик или студент – 17-19 март в Севлиево!

Какво те мотивира отново да се занимаваш с това събитие?
След успеха на миналогодишното издание на Design WeekEnd и всички позитивни отзиви, нямаше как да не искаме да го направим отново. Веднага след него новите идеи заваляха и ето, че най-накрая дойде времето да ги изпълним. Мотивация откривам в екипа, в хората, с които работя и идеята, че отново ще се срещна с вдъхновяващи хора, някой от които вече добри приятели.

Какво е новото тази година?
Тази година имаме доста нови неща. Като цяло, всичко е по-мащабно и (несъмнено) по-интересно. Мястото, където ще се проведе събитието, също е различно. От малката зала на СУ „Васил Левски“ се местим в триетажната сграда на Трейнинг центъра на Ideal Standard, намираща се точно на центъра на града, която участниците ще имат на свое разположение три дни.
Както забелязвате, за разлика от миналата година, се вместваме не в два, а три дни, защото съдейки по преди, два дни не стигат да се насладим изцяло на преживяването, наречено Design WeekEnd.
Имаме и още, нови лектори и дори по-важно – нов формат на събитието. Освен лекции, тази година акцента ни е върху нещо малко по-сериозно – състезание. След лекциите, участниците ще бъдат разделени по отбори и ще имат 26 часа да изработят бранд на база на нашите задачи.

Очакванията на хората и интересът – по големи ли са и ще се оправдаят ли?
Интересът към събитието разбира се е голям, а след миналата година, очакванията също са големи. Вярваме, че ще оправдаем дори най-големите. Тази година мотото ни е „Предизвикай своите ограничения” и ние предизвикваме нашите в организационно отношение и се стараем да стигнем възможно най-далеч.

Кое беше по-лесно и кое по-предизвикателно този път?
След като си минал през едно нещо, с всеки следващ път то изглежда по-лесно. Вече знаем в каква посока се целим и как да действаме. Трудното и тази година е намирането на достатъчно спонсори, тъй като се стараем да осигурим на участниците ни безплатно участие, което да е на ниво разбира се. Координацията на много хора също е много трудно нещо, а предизвикателството за нас е да успеем да накараме всички да се чувстват удобно и на място.

Кой е поканен и има ли още места?
Отправяме покана към ученици и студенти с интерес към дизайн, фотография, видео и визуални изкуства. Тази година ключово значение имат и уменията. Поради състезателната част, препоръчваме да имате умения, дори малки, за да се чувствате комфортно в програмите. Място за креативни хора винаги ще има, но това, разбира се, не означава да чакате до последния момент. Влезте на сайта ни и запазете своето място в Design WeekEnd.

Пожеланието ти към екипа и към гостите?
На екипа искам да изкажа огромната си благодарност, тъй като те са движеща сила при създаването на Design WeekEnd 2017. Нека продължат да са така позитивни. А към гостите – елате, за да прекараме три невероятни и вдъхновяващи дни и не забравяйте ежедневно да предизвиквате своите ограничения.

Колко полезни са #OpenData за теб, за мен, за всички. Боян Юруков

0766086001439535334_489955_600x458

Нали познавате Боян Юруков (http://yurukov.net/blog/)? Вероятно като блогър, граждански активист, любител на фактите. Много, много неща може да се кажат за Боян (ама наистина е от тези доста действащи и вдъхновяващи личности)! Тук, в продължение на темата за отворените данни, защото я намирам за изключително важна в етапа на развитие на демокрацията в България, продължавам серията интервюта и след Теодора Гандова и Божидар Божанов е ред на Боян.

От къде възникна големия ти интерес към отворените данни?
Трудно ми е да посоча в каква връзка точно съм осъзнал ползата от тях. Навярно покрай регистъра за безследно изчезнали Lipsva, когато осъзнах, че няма място, където да се получи надеждна и навременна информация за случаите на изчезнали. По същото време се рових доста и в статистиката на НСИ и различни отчети на институциите. Видях колко нюанси имат данните и колко е важно да се знае методологията на събирането им и условностите свързани с нея. Най-важното обаче е да са въобще достъпни, тогава, преди 7 години, това въобще беше така. Докато при случаите на изчезнали и издирвани напредък изцяло липсва, виждаме все повече отворени данни в много други институции. Особено в последните две години.

Най-търсените при теб (в блога ти) статии и визуализации с отворени данни по коя тема са?
По брой общо посещения – навярно статиите за родените българчета в чужбина, за секциите в чужбина и последно – за жертвите от ЖП катастрофите. Сериозен интерес имаше към анализа на данните от Фонда за лечение на деца. Щеше ми се да има доста повече да има внимание и към графиките за замърсяването на въздуха и демографията. Има обаче теми, за които пиша, където и 500 посещения са много, тъй като сферата на хората, които се интересуват от това е доста малка. Пример за това са географските данни на страната, визуализацията на регистрираните кучета в Пловдив и други.

Какво още може да се направи, за да се отворят повече данни на повече институции у нас?
Няколко неща са. На първо място трябва да се започне със солиден пакет от данни, които да се отворят и смеят да твърдя, че това вече е направено. Второ, трябва да има ясни изисквания и стандарти за софтуерните системи и процеси. По тази точка е поставено добро начало. Не на последно място обаче, трябва да се покаже както на обществото, така и на служителите, че отворените данни са полезни в ежедневието и работата им. Това е работа на неправителствените организации и журналистите, но държавата може да има значителна роля чрез хакатони, състезания и грандове. Поне това показва опита на държави като Великобритания, Германия и САЩ. Видимостта на нуждата и ползите от тази прозрачност и свързаност ще накарат самите служители да гледат на отворените данни не като на поредното хрумване и ПР акция на политическото ръководство, което временно се е намърдало на трона, а на неизменна стъпка от работата им която всъщност улеснява всичко останало. Някои вече виждат това, тъй като работата им куца от липсата на достъпни данни между частите на самата администрация. Други ще се опитат да блокират отварянето на данни, защото ги смятат са своя собственост или просто защото ще станат излишни като се автоматизират справките, които те досега са правили на ръка. Разпознаването на едните от другите и давайки добри инструменти в ръцете на първите ще е ключът към въвеждането на отворените данни в администрацията. Това не само ще ускори работата им и ще спести пари от бюджета, но и ще направи отварянето на данни в обществения сектор устойчив процес. Данните, които получаваме от администрацията трябва да са страничен ефект от подобрената работа, а не просто допълнителна услуга.

Липса на желание, липса на грамотност или укриване на факти, според теб, е основния мотив да не се случва лесно този процес?
От всичко по малко. Има наистина хора в администрацията, които умишлено искат да блокират прозрачността, но в по-голямата си част говорим за липса на ресурс или желание да се свърши поредното задължение, с което са натоварени служителите. В не по-малка степен процесът боксува заради смесените сигнали от ръководството и непостоянните усилия в посока отворени данни. Освен, ако отворените данни и информационната свързаност не се превърнат в норма, качеството и достъпността на публичната информация ще си останат просто прищявка на конкретния чиновник или политика на ръководен пост. Такива са, например, общо взето всички регистри в Министерството на здравеопазването.

Какви ползи може да има бизнеса от отварянето на данните и можеш ли да илюстрираш с реални примери от чужбина?
Отворените данни идват с големи обещания, което прави неизбежно разочарованието. Несъмнено има доста преки ползи от тях, като нишови приложения и информационни услуги. В по-голямата си част обаче те служат за основа на много други дейности. Пример за това са анализите не PWC и The Guardian базирани на отворени данни. Все повече компании за сравнение на имоти, коли, образование, застраховки и услуги използват публични отворени данни, за да подобрят точността си. Дори компании като Monsanto и Dupont разчитат на отворени данни, за да анализират по-добре реколтите. Компании в различни сектори използват публичната информация в управлението на риска. Много от приложенията, които използваме на телефоните си използват в една или друга степен отворени данни за времето, трафика, географски данни, замърсяването, статистика и прочие. Отворените данни все повече се превръщат във информационна инфраструктура, която подпомага частния сектор по аналогичен начин както магистралите и оптиката. Макар шепа компании да печелят пряко от отворените данни на администрацията, те ще помогнат на много други да подобрят услугите си.

Какво пожелаваш на България за 2017-та?
Повече решения базирани данни, по-малко сензации от екрана без връзка с реалността. Повече журналисти и чиновници с базово ниво на грамотност в обработката на данните, по-малко хартия и печати. Най-вече, да ускорим напредъка, който видяхме през 2016-та, а не да се връщаме назад.

Ако не сте чели при Боян последните му неща – доооста любопитни (както всеки негов пост):
Няколко интересни числа за българите в Германия

Колко опасен е ЖП транспортът в България

Равенството между половете по заетост и заплати

Колко полезни са #OpenData за теб, за мен, за всички. Теодора Гандова

15645164_10211138055996650_478891969_n

Теодора Гандова е един от малкото ярко изявени поддръжници на отворените данни у нас. И един от хората, допринесъл за наистина големия развой в положителна посока за отварянето на данни и у нас. Работи в НПО Линкс, където заедно с колегите си популяризират ползите и нуждите на обществото, гражданите, бизнеса от отварянето на данни.

Наскоро Теди гостува при студентите ми в НБУ и реших, че темата не само е важна, но и любопитна за всички нас и е нужно да стартирам серия интервюта с хората, свършили доста работа, за да минем от над 50-то до 16-то място в момента в света по отворени данни на институциите. Да, България е вече 16-та по отворени данни!

Ето какво си поговорихме с Теди:

Как само в едно изречения и простичко обясняваш както е Open data на хората?
В процеса на своята работа, публичната администрация създава и събира данни, които впоследствие публикува във формат и лиценз, които позволяват свободното им, безплатно и повторно разпространение и употреба от всички.

Какво се случи в последните 2 години, за да минем до 16-то място по отворени данни?
През последните две години се създаде общност от активисти за отворени данни, която включва както екипа от Министерски съвет, който има ключова роля „за доставката“ на данни, така и представители на граждански организации, бизнес, медии и научни среди.
В рядко за България взаимодействие всички ние успяхме с конкретни действия и последователност да популяризираме инициативата за отваряне на данни. Към момента има публикувани 1485 бази данни от централни и местни институции, появиха се приложения, визуализации и онлайн инструменти, разработени от граждани, НПО и медии.

Този прогрес оценява ли се в обществото ни?
Темата е сравнително нова за обществото ни и все още е тесен „кръгът от посветени“, но хората използват различни услуги, базирани на отворени данни, без да знаят подробности за лиценза, формата под който са публикувани.

Вижда ли вече бизнеса реални ползи от отворените данни?
Бизнесът има интерес към отворените данни, но все още в сферата на рекламата и комуникациите, все още няма примери за стартирал бизнес изцяло базиран на отворените данни, публикувани от държавата.

Дай моля  интересни примери за практическото приложение на отворените данни?
За това как отворените данни помагат в ежедневния живот на хората, бих искала да дам пример с визуализацията http://www.opensofia.info/4/page.html, която НПО Линкс разработи за това как софийските училища се справят. Тя представя успеваемостта на всички училища в столицата на базата на резултатите от националното външно оценяване след 7 клас, което помага от една страна на родителите при избор на училище за децата им и от друга на институциите да подобряват предоставянето на образователните услуги.

Какво пожелаваш на обществото ни за 2017-та?
Пожелавам инициативата за отворени данни в България да запази мястото си на гребена на вълната в Европа и все повече групи, бизнеси и организации да ги използват, за да видят реалните ползи от тях.

Повече информация на http://www.opendata.ngolinks.eu/