Антон Радев за дизайнът и взаимодействието

anton_radev

искам да разкажа за една книга, появила се в края на 2013-та година. темата е дизайн и взаимодействие. автор – Антон Радев, човек с дългогодишен опит в областта на дизайна

Къде е дизайнът и взаимодействието у нас днес?

Въпреки че, България е 30 години назад в човешко-ориентираните технологични дисциплини и реално погледнато тук не са се развили никакви бизнес традиции и учение, постепенно обществото в IT индустрията внася методи на работа и принципи. Голям процент от тези знания идват благодарение на чужди фирми, които отварят клонове тук и назначават екипи, които в процес на работа прилагат модели на поведение и работни програми. Специално програмирането на продуктите изключително напредна и в страната ни има голямо количество високо компетентни софтуерни специалисти. Това налага комуникация и екипна работа с различни екипи, което обогатява специалистите от различни области. Визуалният дизайн като цяло е също на много високо ниво. Взаимодействието обаче липсва – взаимодействието между визуалния и функционалния дизайн, грижата за потребителите и взаимодействието им със технологичните проекти и бизнес услугите. Бързите проекти, целящи бързи продажби и доходи, са враг номер едно на бизнеса не само у нас. Проблемът обаче не произлиза само от класическия подход “ориентиран към печалбата бизнес”. Инвестициите и бюджетите тук са малки. Все още не съм срещал или чувал за фирма у нас, която в своя дизайнерски отдел има налични специалисти едновременно по компютърна ергономия, типография, етнография, социология, интерфейсен дизайн, графичен дизайн и когнитивна психология. Трудно вероятно читателят възприема и двата термина “когнитивна психология” и “дизайн” съчетани в едно изречение.

Дали образованието дава достатъчно на желаещите или повече е самобитния талант и саморазвитието?

Ако един студент в България завърши последователно или паралелно икономическа специалност, информатика, художествена специалност и психология, то той ще е учил по дисциплините, които учат например в Stanford “Human-Computer Interactions”. Давам този пример не заради качеството на обучение, а заради обхватността. Аз лично два пъти започвах висшето си образование. И двата пъти го прекъснах. Не ме привличат много специалности в нашите университети. В същото време обаче инвестирам много енергия да съм максимално в крак с практиките по света и дори да развивам свои принципи и философия. На практика всички колеги, с които работя и съм работил в миналото, са развили
своите умения самостоятелно извън образованието си. Работя с изумителен системен архитект, който е учил и все още не е завършил икономика. Познавам трудно заменими програмисти, които са учили
художиствени специалности. Упоритостта и мотивацията прави специалистите в България изключителни.

Осъзнава ли бизнеса ролята на дизайна?

Неприятен въпрос. В книгата ми не всичко е приказно и позитивно. Написах една специална част, озаглавена “Личността на фирмата и нейното страдание”. В нея засягам буквално симптоми и неврози. Фирмите не съществуват реално в нашия свят. Те са само юридическо понятие. Всяка фирма е съвкупност от хора, а те всички носят своя емоционален и интелектуален капацитет. Всяка фирма е една голяма каша от общия сбор на цялата емоционалност, знания и поведение на хората в нея, особено
на лицата от горните етажи. При фирмите поговорката “какъвто бащата, такъв и сина”, спокойно може да се перифразира на “Каквито мениджърите, такива и продуктите”. Фирмите не осъзнават себе си като
една обща база от възпитание, поведение, цели, ценности, знания. Първо трябва да осъзнаят това, преди да тръгнат да осъзнават дизайна например. Но за да отговоря на въпроса, бих казал лаконично “не”.

За кого е книгата? Кои са нейните читатели?

Може би се тълкува общо, че книгата е за дизайнери, но това далеч не е само така. Ръководителите на екипи, мениджърите от всички нива и собствениците на фирми са тези от нас, които имат нужда да се огледат и да помислят защо в точно тази секунда по света се правят хиляди проекти, но през следващите години ще чуем два или три от тях. Къде отива това огромното количество труд и финанси? Това не е някаква изненада, която трябва да прочетете сами в книгата. Целият труд отива по дяволите, а похарчените милиарди суми просто сменят собствениците си. Фирми се отварят и затварят всеки ден, а безброй проекти потъват в забрава. Маркетинг специалистите също трябва да прочетат книгата, защото те трябва да приемат идеята, че маркетинга е само една малка част от общото преживяване, което потребителите имат за бранда. Темите за директното преживяване в маркетинг кампаниите и индиректното преживяване в рекламата ще им бъдат интересни, както и главата “Определяне на потребителските нужди”. Книгата е за всички хора, които искат да видят малко отвъд себе си. Консултантите по ползваемост също имат голяма нужда от това четиво с обширни теми, особено главите “Ползваемостта във всички етапите от дизайна на продуктите” и “Ползваемостта отвъд практиките за ползваемост”.

Какво пожелаваш на хората у нас, занимаващи се с дизайн?

Да не спират да се развиват никога, да не забравят особената значимост на професията си, да дават всичко от себе си и работата им винаги да помага на бизнеса и на обществото. Да берат плодовете на своя труд и да виждат истински резултати, промяна и посока.

още за книгата на Антон – в интервю за блога на ABC Design