Ура за Ангел Генков! Хората, които намират са търсещите хора

2

Никак не знам как е възможно при целия ни контекст да имаме толкова талантливи и прекрасни същества в България! Всъщност – знам! И съм благодарна! Ето го и Ангел!

Ангел Генков (http://genkov.world/) е от тихите, но работливи, красиви, умни и много интересни хора, с които имам късмет съдбата да ме срещне. Познаваме се от Девин – Аз мога тук и сега. Беше ученик, а вече е студент и снимането, видеото, уеб се превърнаха комай от страст в професия за Ангел. Хохохо и отскоро е и блогър – https://thelifeof.genkov.world/. Получава му се наистина добре не само снимането, но и писането. И защото е великолепен – реших, че е крайно време да го поканя за интервю тук. Споделям :)

Какъв бе твоят път в ИТ и в това, което правиш днес – разкажи ни?
Моят път започна доооста отдавна… Не мога да си спомня точно в кой клас съм бил (може би 4-ти или 5-ти), когато си направихме клуб по история и археология. Е, не мога да се похваля, че разбирам много материята, но всяка седмица пишехме статии, събирахме снимки, а аз исках тази информация да достигне до максимален брой хора, защото беше супер интересна. Така се сблъсках с уеб, тогава не разбирах какво правя и какво е уеб, но със силно желание да създам нещо, отворих Youtube и започнах да попивам – HTML, CSS, малко по-късно JS, леле, бях супер впечатлен! Направих първият си сайт, качвахме всяка седмица (тогава още не знаех за блог платформите) на ръка, страница след страница… До момента, в който трябваше да се преместя в гимназия. Беше някак очаквано да уча нещо в тази сфера и затова записах Компютърна техника и технологии в Пловдив. Спомням си, 8-ми клас ми се обади един познат и ми каза: “Знам, че правиш сайтове, искам един!” – Малко с несигурност тогава, насглобих някакви неща и получих първите си пари за това. Паралелно с това, в гимназията се запознах с невероятни хора, хора с които и до ден днешен работя или си партнирам. Бяхме колоритен клас и идеите не спираха, а от там и желанието ми да се развивам. Тогава дойде и Аз мога… Видях теб, видях Дарин (първият човек, който ми каза че видеото е моето нещо), видях Калин и Ицо (и целият им екип, които запалиха искрата и до ден днешен са ми гориво), видях Ралев, видях Любо, Мартин, Лазар… и още страшно много други хора, които приемам за пример, за идеал… Направих завой на 180 градуса. Винаги съм имал интерес към аудио-визуалните изкуства – в началното училище пеех във вокална група, в гимназията играехме разни сценки (вкл. Ромео на френски… :) ), днес обаче съм от задната страна на обектива. И това не ме учудва, сега като се замисля… Радвам се, че стана така. Не спирам да снимам видеа, за себе си, за клиенти, за приятели. Чувствам се силен, набрал съм скорост и точно хората, с които се запознах през годините (в Аз мога, конференции, университета и къде ли още не) са мотивацията и силата, която ме бута напред. Разбрах, че това е нещото, което ме прави истински щастлив. :)

Какво те подтикна да стартираш блог наскоро?
Това е нещо, което си мислех да направя преди доста време, но все не намирах последното пърче от пъзела. Когато видеото навлезе в живота ми, тепърва навлизаха интернет предаванията и влоговете. Така и аз, като всички останали (около 5 човека) в интернет пространството, започнах да се снимам, да разказвам за ежедневието си, за пътуванията си (в гимназията пътувахме доста из Европа по различни проекти), да правя предизвикателства и тн. Дойде момент, в който обаче ми се наложи да порастна доста бързо и това вече ми се струваше безинтересно. Не исках да се снимам, исках да разказвам истории, исках да правя кино. Покрай това ми желание, започнах да следвам доста режисьори, актьори, продуценти и компанни, които имаха блогове и пишеха супер интересни неща. Пишат за проектите си, за трудностите по време на снимки, на обработка и тн. Но доста от тях споделят и част от ежедневието си, допускат ни една идея по-близо до себе си, което за мен е много любопитно. Така се запалих по блогърството, следя доста блогове, български, чуждестранни… Но до скоро не бях сигурен, че искам и аз да пиша. Мислих си отново да започна да се снимам, но пък това вече го бях правил и нямаше да ми е интересно. Така, в един доста натопорчен ден, реших че ще си оправя настроението, като си сглобя един скромен блог и вътре ще пиша за всичко, което почувствам, че трябва да споделя, а който иска – да прочете.

Има ли “хляб и зрелища” в уеб и какво съветваш младите хора, които ще прочетат това интервю за кариера в уеб?
Има “хляб”, има и “зрелища”. Зависи в коя част на уеб си. Има места, които не са окей, там има много негативна енергия и много демотивиращи сили. Но има и такава част на уеб, която може да промени живота ти. Можеш да се вдъхновяваш, да създаваш контакти, да се учиш (от най-добрите), да експериментираш и… “да си вадиш хляба”. :) Младите мога да посъветвам да не спират да търсят. Хората, които намират са търсещите хора. :) Ще цитирам: “Stay hungry. Stay foolish.” – На мен ми помага, не само в уеб, но и в живота като цяло. :)

За теб самия кои са най-интересните проекти? И с кои най-много се гордееш?
Всички проекти, по които работя са интересни за мен. Не бих работил по проект, за който мисля, че е безинтересен и безсмислен. Аз наистина обичам това, което правя и не мога да кажа: “- Ето този ми е най-любим!” Може би проектите, с които най-много се гордея са Tonight – Мобилно приложение, което показва филтрирано всички фейсбук събития на барове и дискотеки в доста от градовете в България, както и късометражното филмче “Шампион” – монолог за мотивацията, за вътрешното аз, за борбата и за победата, който беше пилотен за видео студиото ми и имах шанса да го прожектирам в огромен киносалон. :)

Как съчетаваш ученето в университет и работата?
Ами, от една страна е лесно, защото когато човек е надъхан и мотивиран за нещо, той преодолява голяма част от трудностите по пътя към крайната цел. От друга страна е трудно, защото трябва много добре да организирам времето си. Често трябва да бъда на две места едновременно и това изморява. За щастие уча това, което ми е интересно, а именно уеб (дизайн, програмиране…) и работя това, което ме прави истински щастлив. Това доста улеснява положението. :)

Как учиш ти самият?
Ами… Понякога по трудния начин, понякога по лесния… Попринцип не обичам някой да ми дава нещата на готово, въпреки че има ситуации, в които се случва. Обичам да пробвам, да експериментирам, да си “блъскам главата” както се казва. Опитът учи. Това е моят ключ. Докато не опитам дадено нещо, няма да знам дали то би било успешно или не. А, ако говорим за лекции… Мамо, ако четеш това – чета всяка вечер преди сън. *smile* *wink*

Какво си пожелаваш?
Здраве. Не само на мен, а на всички! :) Всичко останало може да се направи, постигне, купи и тн. :)

 

3 TED видеа важни и вдъхновяващи за журналисти, писатели, комуникатори

Elif Shafak, Novelist, during TEDGlobal 2010 Session 3: Found in Translation, July 2010 in Oxford, England. Credit: James Duncan Davidson / TED

Elif Shafak, Novelist, during TEDGlobal 2010 Session 3: Found in Translation, July 2010 in Oxford, England. Credit: James Duncan Davidson / TED

В седмицата на голямото събитие на Деси Бошнакова и екип TEDxSofia подгрявам с три важни, вдъхновяващи, многопластови и задължителни за настоящи и бъдещи журналисти, писатели, рекламисти, комуникатори, политици, лидери.

За мен отвъд големия смисъл, който носят думите на Елиф Шафак, Чимаманда Адичи и Саймън Ланкастър, е самото удоволствие от слушането на историите им, лекотата, с която говорят и магията, с която съумяват да омаят. Уча се от тях. Затова и споделям. Повече думи са ислишни. Отделете си три по 20 минути за този спектакъл.

Е, в очакване на TEDxSofia на 03.06.2017, от 11:00 до 18:30 ч. в Дома на киното.
След това ще споделям :)

p.s. о да, с голямо вълнение си припомних, че 2013-та имах честта да говоря на TEDxNBU и май добре ми се получи :)

p.s.2. и да, вече съм споделяла кои са любимите ми TED видеа по общи теми (не конкретно за комуникации) – тук, нооо липсва едно мое мега най-любимо на български – това на Любо Ноков – Да запазим плодородието на земята (задължително).

Три пъти Ура! за Андрей и Ривайв Вижън!

_DSC5371

Андрей Хадживасилев е млад, но вече признат и натрупал не малко опит зад гърба си филмов режисьор. Наскоро студиото му Ривайв Вижън навърши 10 години. Затова и си говорим с него,

Вече 10 години филмово студио Ривайв Вижън, а си още толкова млад. Насърчаваш ли хората под 20 години да стартират бизнес и защо смяташ това за добро?
Да развиваш своите идеи и да работиш за себе си е най-доброто бизнес начинание според мен, но е може би и най-трудното. Винаги давам съвет на приятели и познати да стартират собствен бизнес. Колкото по-рано, толкова по-добре, защото се изисква време… много търпение и постоянство. Ако ги има, рано или късно нещата почват да се случват. Аз лично намерих първата си работа сам още като ученик, а вече като тийнейджър имах богата практика и желание да се развивам в различни насоки. И това се случваше не защото се налагаше, просто имах интерес да го правя и да трупам професионален опит. Собственият бизнес беше въпрос на време. Никога не е прекалено рано или прекалено късно да го стартираш, зависи единствено как го чувстваш!

Кои бяха основните предизвикателства през първите години? И с какво е
различно днес, вече 10 години по-късно?
Основното предизвикателство в първите години е трупането на опит и реализирането на портфолио. Киното и видеото са скъпо творчество. Намирането на качествени проекти, с които може да се изявиш добре и да покажеш възможностите си са малко. А липсата на добър бюджет води до компромиси. 10 години по-късно вече е много по-лесно. Проектите сами те намират, не е нужно ти да ги търсиш и дори може да си позволяваш лукса от време на време да избираш кой да приемеш и кой не.

Как преборваше скептицизма и недоверието у някои, породени от твоята
младост, при сериозни проекти?
Прикривах младостта си с брада и по-елегантни, и официални дрехи. Определено помагаше до някаква степен. И все още го прилагам тъй като съм младолик, а може би така изглеждам по-мъдър и сериозен. По външния вид посрещат, но след това трябва да можеш и да предложиш нещо. Но младостта също така е и преимущество: голяма енергия, упоритост, добри познания и работа с новите технологии и много други.

Какви са творческите ти планове днес?
От творческа гледна точка като режисьор, след като придобих достатъчно голям опит през изминалите 10 години с комерсиални проекти, вече е време да се фокусирам в обществено полезни проекти. В следващата година-две това ще е детското игрално кино. Родните филмови творци години наред са забравили малките ни зрители и ако това продължава така, след още едно десетилетие българското кино може да няма публика.

_DSC5351

Какво пожелаваш на всички с идея за старт на бизнеса си сега?
Да се хвърлят в дълбокото и да действат сега. Не другия месец, другата седмица или утре, а днес! Ако чакат твърде дълго някой друг ще ги изпревари, така е в бизнеса.

Още за Андрей и Ривайв Вижън – в блога му – тук.

само кажи благодаря

благодаря – вечна мантра. добра интерпретация и поздравления на екипа, работил по реализацията й.

идано повече хора да казват благодаря. само благодаря.

United Breaks Guitars или не може да не ти пука

в днешно време безразличието и липсата на адекватен подход към клиента струва скъпо. ето и примерът. не е единствен.

за подробности – бройят гледания, броят допълнителни видеа и още цял куп артефакти.

Презерватирай се – невъзможният клип

fb ми нашепна за едно ужасно видео в подкрепа на тазгодишната кампания против СПИН. исрено вярвам това да е някакво недоразумение и ако подобна глупост се извърти по която и да е телевизия мисля че и шефа на рекламния отдел на въпросната телевизия, Министърът, на службицата “работила” по клипа, както и всички “мислили” и взели пари по тази кампания трябва да се оттеглят незабавно от постовете си и да потънат в срам

“Когато гледахме “Презерватирай се” за първи път, бяхме шокирани от липсата на каквито и да е информационни, естетически и професионални качества. Когато я пуснахме за втори път, ни обзе гняв към некадърността и безотговорността на сътворилите и одобрилите тази “реклама”.

Г-жо Върлева, клипът на АНТИСПИН кампания 2010 е отчайващо груб и използва нехайно отношение и долнопробна лексика, недопустими за кампания, чиято тема са животът, смъртта, щастието и нещастието на много хора. Ако не се усещате, малко припомняне: “Знаете ли откъде ви влизам? През парадния вход (картинка с женска “долница”) и през задния двор (картинка с мъжка “долница” и зло зелено кръгче, което протяга пипалца към съответните им отверстия). През свирката (картинка на свирка).” И така нататък. Пошлата, буквална образност на това неадекватно произведение отправят послание, което звучи не като предупреждение, опит за убеждение или просветляване, а като оскърбление към чувствата, ума, вкуса и приличието дори на най-уморения от бездруго агресивно опростачената среда гражданин.

Превенцията на ХИВ/СПИН е изключително сериозен въпрос, който засяга всички ни. Вие, като най-висшата инстанция, занимаваща се с него, би трябвало да подходите сериозно, загрижено, човечно и най-вече отговорно към кампаниите за превенцията му. Рекламата Ви, във вида, в който вече е пуснат из медиите, е грозна, смущаващо елементарна и ужасна във всички смисли.”

срам. срам и позор.

бруталният клип – тук

групата във fb против тази гадост – тук