За инфлуенсърите с … реализъм

social-media-influencers-02

С Марто вече сме говорили – за добрата реклама. Извън протокола – често си говорим с него за нещата онлайн, които ни дразнят или не са ок. И защото напоследък някои инфлуенсъри или много си повярваха или доста се продадоха, решихме да поговорим по темата с Марто публично. Ето го разговорът ни.

Какво става напоследък с блоговете на български? Има ли раздвижване,
някакви значителни промени?
Движение винаги има, някакви хора решават да се пробват, да списват блог. Други откриват, че поддръжката с качествено съдържание е доста трудна, отнема време и изисква усилия.

За това и можеби все повече дигитално активни хора се насочват към Facebook и Instagram.

Общо взето, все повече се наблюдава присъствие и използване на повече от една социална медия. Кратката форма за сега се налага, малко текст, много снимки и видео.

Кои са онлайн инфлуенсърите? Знаят ли си силата? А мярата?
Всеки може да е онлайн инфлуенсър, стига да създава съдържание. Разбира се, влиянието вече варира.

Когато говорим за сила и мяра, това е много сложна тематика. Можем да гледаме брой посещения, лайкове, коментари, брой последователи, но трудно може да измерим реалният ефект от един пост.

Една от причините е, че инфлуенсър маркетинга не работи във вакуум, всеки бранд има и други активности, които малко или много влияят върху потребителите.

Понаучиха ли се компаниите да работят с блогъри и инфлуенсъри?
Работата с инфлуенсъри вече е масовка, установена практика. Но и блогърите и клиентите се научиха на лоши навици. Повечето бизнеси третират дигиталните инфлуенсъри като традиционни реклами, в които рекламират.

Гледат се метритки като на традиционна реклама, спускат се готови копита, плаща се за присъствие. Водещо е брой фенове и лайкове, често “fit” се пренебрегва и имаме абсурдни ситуации, в които инфлуенсъри пишат за продукти, които въобще не отговарят на имиджа и аудиторията им.

Реално не се градят отношения с хората, не се мисли дългосрочно.

Всичко ли може да пише един блогър срещу заплащане?
Зависи от блогъра. Има явни вече примери сред остановени, стари български блогъри, че могат да пишат всичко. Въпрос на избор явно.

Как се измерва успехът онлайн?
Брой споменавания, лайкове, споделяния, тон на постове и коментари, трафик и тн.

НО… трябва холистичен поглед върху измерването, тенденциите на западните пазари все по-ясно теглят към цялостни решения, които обединяват данни и информация от много източници – Search, sales, social media in real time, media planning,и тн.

Трите ти съвета към инфлуенсърите днес? И какво казваш на тези, които
искат да стават такъва?
Да не се взимат толкова на сериозно и да не си продават задниците 😀
За тези, които тепърва навлизат в играта – създавайте оригинално и качествено съдържание, не отстъпвайте от принципите си. Ако ви се заплаща, под каквато и да е форма, от някой бранд, официално публикувайте тази информация в поста си. Аудиторията ви не са глупаци (повечето време) и скоро ще ви разкрията, че сте корумпета и ще се дискредитирате 😀

Яки нови блогъри: Петър Теодосиев от nauka.bg

10346197_10154324455699554_8187532936745860787_n

Петър Теодосиев е един от двамата създатели (с брат си) на сайта за наука – nauka.bg. А отскоро е и вдъхновен блогър – можете да го откриете тук http://petar.nauka.bg/
Нека си поговорим с Петър за блогването – и ето:

Кое те подтикна да създадеш свой блог?
От много време си мислех за моя собствена трибуна, в която да споделям мислите си или това, което чувствам, че трябва да кажа на хората, които имат сходни на моите интереси, а именно науката. Преди няколко седмици на твоя лекция, Жюстин, говори за това колко влиятелни са блогърите и че е добре всяка фирма или организация да има блог, в който да „говори“ директно на своите посетители, клиенти, читатели и т.н. Това може би беше и моментът, в който реших, че имам какво да кажа и просто за 30 минути си направих блог и дори написах първия си пост.

Пишеш много активно – как намираш темите и как го съвместяваш с останалите си ангажименти?
Както всяко нещо и блогването си иска времето. Първите няколко теми сами си дойдоха, тъй като пиша за науката, но през призмата на сп. „Българска наука“. Нещата, които чета, научавам и от които се интересувам, са свързани с новостите в науката и с науката в България. Направих си списък с теми, които бих могъл да пиша и биха били интересни на хората и започнах от този списък да развивам текстове. Засега ми се получава доста лесно, тъй като повечето пъти ги пиша вечер вкъщи и не ми отнема от времето през деня.

Какви са очакванията ти, все още в началото на блогването ти, какво ще ти донесе това?
Интересното е, че вече започнаха да се формират дискусии и има реакция. Блогът няма много посетители, но пък моята цел е да бъде трибуна, която аз, като главен редактор и създател на сп. „Българска наука“, да използвам, за да изкажа лично мнение по различни въпроси, свързани с науката. Основните ми очаквания са да се предизвикат повече дискусии, които да засягат науката в България, а какво ще се породи от това – времето ще покаже. Също така искам да покажа някои неща, свързани с проекта БГ Наука директно от кухнята, факти, които читателите няма как да знаят – например за рекламата в БГ Наука, за магазина, който на практика издържа цялото списание и т.н.

Какво си пожелаваш?
Пожелавам си да бъда чут от повече хора, които имат властта да променят нещата, свързани с наука в България и също така да не спирам да пиша с това темпо.

топ 10 влиятелни бг блогърки

наскоро ме попитаха за най-влиятелните жени-блогърки у нас.

класациите от рода “топ …” са предизвикателни и ограничаващи. съществува риск да пропуснеш някого, друг да се засегне, а трети просто да не се съгласи. това са моите топ 10. наистина мнението на тези хора бива чуто. те влияят.и променят блогосферата, хората, света.
важно: не са подредени по важност.

Нели Огнянова – Медийно право
Любимка на студентите, експерт в областта на медийното право, Нели списва блог по професионални теми, с които държи блогърската общност и всички интересуващи се в крак с последното в областта на медийното право.

Лидия Стайкова – Полетът на костенурката
Лидия пише по сериозни теми като образование, учене, развитие, възможности. Лидия успява да намери и предложи по любопитен начин теми, които традиционните медии ловко успяват да избегнат. Постовете й са сериозни, но важни за всички нас.

Магдалина Генова – Нервната акула
С остър, но точен език, без компромиси по темите политика и общество Нервната акула е важен елемент от блог-обществото ни и добър баланс на по-леките и ежедневни теми.

Светла Енчева – Неуютен блог
Светла е борец. Блогър-борец за равенство, равнопоставеност, за правото да си различен. Светла е безстрашна и защитава яростно свободата. Освен много омраза от някои, Светла отнася и много респект и приятелства. И променя света ни. Към добро.

Събина Панайотова – The way I feel about it
Събина е от поколението млади хора, за които единствената съществуваща медиа е Интернет. От важните й теми са бездомните животни и животът. Напоследък по-често поства снимки, с които продължава да говори на висок глас и да бъде чута.

Таня Русева – Царството на Бу
Бу е позната на всички млади майки. Отдадена на мисията кърмене и всичко свързано с това, макар и архитект по професия, Таня вдъхновява и мотивира жените по изключителен начин за пълноценното майчинство.

Мария Илиева – LaMartinia – Вдъхновението е навсякъде
Мария е вероятно най-влиятелната lifestyle блогърка у нас. Пише за красивото в природата, дома, ежедневието, семейството. Блогът й е нежно-бъбрив в снимки и изкусително-ненатрапчив.

Ана Динкова – Ana’s handbag
Ана се е отдала на блогърстване и любопитно примесва теми от живота с тези за родителство и за мода. Напипва каузи и вероятно силно ще ги застъпи скоро. С чар и усмивка Ана превзема и върви напред.

Деси Бошнакова – По-добрата страна на нещата
Деси е любим преподавател на много от младите ПР практици, а освен това и пламенен блогър, който се впуска в търсене на по-добрата страна на нещата от живота. Деси може да влияе. И всички я слушат.

Поли Козарова – Маркетинг буркан
Поли списва с жар своя маркетинг  блог, като за обща радост напоследък застъпва и темата за предприемачеството и непознаните му първи прояви у нас. Това е вероятно най-системно списвания маркетинг блог.

Петя Пандулева: блогът олицетворява блогъра

 oсвен че е звездно усмихната и чаровна Петя е умна и добре образована млада дама. и освен, че е фен на всичко нет-ско, работи това, намира време да списва и свой fashion & lifestyle блог – petpanda.wordpress.com

накратко си говорим с нея за блогърите тук и там и за това колко насериозно бизнеса в България гледа на блогърите

Как стана блогър?
Ами, винаги съм имала някаква форма на дневник и когато бях в Щатите да уча, открих, че този дневник може да е онлайн. Минах през няколко различни форми на самия блог, от персонален, дневник-тип блог, през социални коментари на случващи се събития, до petpanda, който е последното ми дигитално местенце. Много е хубаво да имаш свое собствено пространство в огромния интернет. Още по-хубаво е да знаеш, че те четат и коментират хора, които са по-целия свят, а и че нещата, които вълнуват теб, вълнуват и много други блогъри и читатели. Блогърството е нещо много социално. Това всъщност го дели от просто тетрадка-дневник. Пишеш за да си четен, споделян и интересен като съдържание, защото блогът олицетворява блогъра.

Каква е разликата в това да си моден блогър тук и в UK?
В Англия има много повече събитя, на които се канят блогъри. Когато живях там и блогвах, работех в модната индустрия, което ми помагаше много за нови теми и съдържание на блога. В България е малко по-трудно, тъй като когато решиш да снимаш в някой магазин, те гледат странно. Някак си тук блогърите не са възприети като медии, а не трябва да е така, защото един блогър може да има голямо влияние и много верни читатели.

Популярно ли е у нас блогърството, според теб? Познаваш ли хора, които не четат блогове?
Ами мисля, че е популярно, въпреки че не може да се сравнява с нивата на блогърство в Щатите или в Англия.
Да има много хора в България, които не четат блогове. Дори някои от моите приятели нямат навика да четат моя блог и много често сме в ситуалция като от в първия сезон на How I Met Your Mother, където Барни непрекъснато пита – “Don’t you EVER read my blog?” :)
Може би в България тази блогърска култура отнема малко повече време да се развие. Все пак блоговете са доста нишови. Има малко хора, които религиозно четат блогове, следват си ги в Google Reader и коментират на постовете.Вярвам, че тази култура ще се развие у нас, колкото повече блогове има, толкова повече хората ще се научат да ги четат.

Какво си пожелаваш като блогър?
Като блогър си пожелавам много интересни неща, които да ми се случват и да ме вдъхновяват.

говорихме си и с Бойо Попов за онлайн журналистиката, с Ана Динковас Емо Марков

блогъри в прогрес

блог-манията (у нас) съвсем не е приключила, макар не малко хора да смятат, че блоговете са мъртви (по света)

блогърите, блогването, блоговете претърпяха своята еволюция и от невинен, силно алтруистичен, отдаден към конкретни теми и обществото или себе си модел в последните около годна до две преминаха в нова фаза

комерсиализация. част от блоговете от лични мигрираха в комерсиални. други се създадоха именно като такива. това бе очаквано явление, но въпреки това резкият завой и прекалената комерсиализация не правят добро впечатление и започват да дразнят точно толкова, колкото яко видимо платените материали в традиционните медии, дори повече

профанизацията. като все по-масово явление започва и все по-масово да навлизат разпиляните, не добре или по-неграмотно списвани блогове. и това е очаквано и като цяло ок, доколкото като лично пространство всеки заявява себе си какъвто е и не може да се надскочи, или пък все пак блогът може да му помогне да се подреди и израсне

зарязаните блогове. все по-нормално явление – блогът е помогнал на собственика си да мине на друго ниво или просто мързелът е надделял. и това е ок, добрата новина е, че излизат нови и нови, докато им дойде и на тях времето

блог-звезди. част от блогърите изживяват своите звездни моменти, резултат от последователно и разумно положени усилия. мнението им е чуто и респектът към тях расте. какво се случва след това? някои преминават в комерс, други залязват, трети стават златни

стари, но златни. блогът е като виното – добре поддържан с времето става все по-ценен. сред всички процеси, промени остават едно силно ядро блогъри, които не са се поддали на звездната слава, не са се поддали на натиска към комерсиализация, не са изоставили блога си и продължават. мнението им тежи и хората им вярват. все повече хора. това са най-стойностните блогъри и ми се иска да вярвам, че още дълго ще ги има

а ти започна ли своя блог?

писах още: да бъдеш популярен в Интернет, защо ни трябват блогърите, 10 причини да имаш свой блог

да бъдеш популярен в Интернет

получих любопитен мейл от студентка по журналистика, пишеща курсова работа. реших да отговоря тук

“Наблюдавам явлението на обикновените потребители на социални мрежи,които добиват малко спорна популярност благодарение на виртуалната си активност. Примерите са много. Между тях са хората,създаващи различни групи във Фейсбук с голяма посещаемост. Певицата Адел,която доказа, че с няколко качени песни в сайта Myspace могат да се спечелят ”Грами”-та. Големи корпорации и модни брандове, които застават за гърбовете на млади модни блогърки и ги правят свои рекламни лица за сметка на лесно разпознаваемите лица от малкия екран. Има ли почва у нас явлението да станеш известен чрез Интернет? Случвало ли се е на българи?”

хората, които са популярни по принцип биха могли да станат популярни и в Интернет. онлайн средата помага и на хора, които иначе са свити, интровертни, рядко говорят – да изкажат мнението си, да поддържат свой блог или да са доста активни в социалните мрежи. Интернет в епохата на Web 2.0 обича проактивните. и в този смисъл – да, човек може да стане популярен, дори много популярен само чрез уеб и у нас. имаме и примери за това, разбира се. не са един и два.

в много позитивен смисъл отново (за пореден път) ще дам за пример например Боян Юруков или пък Димитър Цонев или Събина

за да бъдеш (трайно) популярен в Интернет има няколко основни правила:
– да си позитивен (има и изключения);
– да имаш силна, значима кауза (има и изключения) и позиция;
– да си постоянен (активност “от време на време” не помага);
– да си последователен – избереш ли теми, да ги защитаваш;
– да имаш талант и да не го криеш, а напротив;
– да си интересен, не като всички останали;
– да си много проактивен, без да си досаден;
– да не си траеш;
– да бъдеш искрен и себе си.

в допълнение, за да си наистина убедителен е добре да използваш поне два инструмента – например блог и FB или FB и Twitter

писах още защо ни трябват блогърите

на отмиране ли са блоговете

през седмицата мина IAB Day в Нов Български университет и на създалата се много добра дискусия един от хората от бранша сподели, че когато са започнали приказките за блоговете тук преди 3-4 години тогава именно в световен мащаб вече били в залеза си … да, вече сме 2011-та, именно напоследък родните и международни тук представени компании взеха повече да осъзнават нуждата и създават свои корпоративни и други блогове

няколко факта от последните дни:

  • Мото Пфое прави тест драйв за свой автомобил с няколко от известните блогъри – текст при Комитата
  • ПИБ канят популярни блогъри на кино – текст при Майк Рам
  • МТел наградиха Ники Балов и поканиха мен в журито на конкурса си MTel Media Masters
  • на конкурса на MTel в ПР Приз тази седмица повечето предложения включваха като основа и блог

примерите са много и разнообразни. дори и блоговете да залязват навън (в което се съмнявам, поне още няколко години ще има сериозни и влиятелни блогове; прото количеството им спадна, за сметка на качеството), тепърва има какво да се очаква на родната блог-сцена от гледна точка и на корпоративна и бренд-комуникация

ще припомня и няколко примера от по-плахите първи подобни акции в родните блогове от преди няколко години:

та така, хора, не мисля че текущо у нас можем да говорим, че блоговете са на отмиране, по-скоро са в разцвета си