Бъдещето днес: дигиталната революция свърши

internet-of-things-555x202

Стартирам поредица публикации на тема Бъдещето днес. Това е първата. И тя е под надслов Дигиталната революция свърши.

Дигиталната революция свърши” каза наскоро един от големите idigital визионери на днешния ден у нас Александър Варов на едно събитие на на Innovation Starter Box. Вярвам в това. И надявам се, ще се съгласите, че е точно така.

Времето ни е това, в което децата ни, родителите ни, ние самите сме онлайн. Постоянно. Първото нещо което пипате сутрин? Мобилния ви телефон или таблета. А вечер последното? Също той. През деня – по време на кафето, в автомобила или градския транспорт, на опашка, дори в работно време – минимум 150 пъти на ден погледът ни се вторачва в телефона. А той вече не е само телефон – много повече го използваме за проверка на мейла, за банкиране, за социалките, за снимане, размяна на снимки, за чатене, за слушане на музика, гледане на филми, проверка прогнозата за времето и още и още.

Именно за това “и още” ще е поредицата ми Бъдещето днес. За това как от телефона даваме задача на парното да се включи малко преди да се приберем у дома, за да е затоплен домът ни. За това как от телефона проверяваме къде са децата ни, дали са добре, без да говорим с тях, а често и без те самите да знаят. За това как избираме къде да почиваме през телефона, резервираме самолетни билети, участваме в аукциони, говорим с другите родители на деца от класа или с учителката, проверяваме оценките на децата си и дори следим дали някой не краде електрическа енергия от нас или къде е изгубилото се при разходката преди малко куче.

За добро или лошо – живеем в това време. То дава великолепни възможности – и за нас като личности, и за обществото като цяло. Но и крие своите опасности или не толкова приятни страни. Ако сме подготвени, ако знаем повече – може би ще е една идея по-лесно да се адаптираме и дори да плуваме успешно в тези нови тенденции. Затова и подхващам темата и ще опитам на разбираем и не плашещ език да разкажа подробности.

drive. или мотивация 2.0

представи си, че годината е 1995-та. седиш с икономист, ама не случаен, а Ph.D. по икономика, завършил в елитно щатско висше заведение. и му казваш “хей, имам кристална топка, с която виждам 15 години напред. искам да тествам твоите възможности да предскажеш бъдещето”

той е скептичен, но решава да ти угоди

“представи си две нови енциклопедии.

едната излиза сега и се спонсорира от Майкрософт. те са доста мощна компания. плащат на професионални автори да пишат статии по хиляди теми. добре платени мениджъри следят процеса. после продават енциклопедията на диск и онлайн.

втората енциклопедия не се спонсорира от никоя компания и я пишат десетки хиляди души по цял свят. те пишат и редактират само за забавление. правят го като хоби и нямат специална квалификация за това. и никой не получава и долар за труда си. тези хора работят с часове, понякога 20-30 часа седмично – без заплащане. тази енциклопедия е онлайн и също безплатна, всеки може да я използва”

сега икономистът трябва да помисли и да каже 15 години по-късно, през 2010-та, коя от двете енциклопедии ще процъфтява и коя ще е в пълна забрава. без значение колко виден е икономистът, през 1995-та той би заложил само и единствено на първата. от днешна гледна точка знаем кой би в тази надпревара.

така започва първата глава на книгата на Daniel Pink – Drive, The surprising truth about what motivates us. много добра книга. за мотивацията и какво ни прави щастливи. ако ти попадне – препоръчвам ти я.

този пост е специален поздрав за Вася, всички уикипедианци, които и в момента проверяват творенията на студентите ми, работещи върху статии по българската Wikipedia, като курсова задача, както и за всички студенти, които добросъвестно се включиха в проекта. с пожелание да са по-мотивирани във всичко, с което се захващат.