Колко полезни са #OpenData за теб, за мен, за всички. Теодора Гандова

15645164_10211138055996650_478891969_n

Теодора Гандова е един от малкото ярко изявени поддръжници на отворените данни у нас. И един от хората, допринесъл за наистина големия развой в положителна посока за отварянето на данни и у нас. Работи в НПО Линкс, където заедно с колегите си популяризират ползите и нуждите на обществото, гражданите, бизнеса от отварянето на данни.

Наскоро Теди гостува при студентите ми в НБУ и реших, че темата не само е важна, но и любопитна за всички нас и е нужно да стартирам серия интервюта с хората, свършили доста работа, за да минем от над 50-то до 16-то място в момента в света по отворени данни на институциите. Да, България е вече 16-та по отворени данни!

Ето какво си поговорихме с Теди:

Как само в едно изречения и простичко обясняваш както е Open data на хората?
В процеса на своята работа, публичната администрация създава и събира данни, които впоследствие публикува във формат и лиценз, които позволяват свободното им, безплатно и повторно разпространение и употреба от всички.

Какво се случи в последните 2 години, за да минем до 16-то място по отворени данни?
През последните две години се създаде общност от активисти за отворени данни, която включва както екипа от Министерски съвет, който има ключова роля „за доставката“ на данни, така и представители на граждански организации, бизнес, медии и научни среди.
В рядко за България взаимодействие всички ние успяхме с конкретни действия и последователност да популяризираме инициативата за отваряне на данни. Към момента има публикувани 1485 бази данни от централни и местни институции, появиха се приложения, визуализации и онлайн инструменти, разработени от граждани, НПО и медии.

Този прогрес оценява ли се в обществото ни?
Темата е сравнително нова за обществото ни и все още е тесен „кръгът от посветени“, но хората използват различни услуги, базирани на отворени данни, без да знаят подробности за лиценза, формата под който са публикувани.

Вижда ли вече бизнеса реални ползи от отворените данни?
Бизнесът има интерес към отворените данни, но все още в сферата на рекламата и комуникациите, все още няма примери за стартирал бизнес изцяло базиран на отворените данни, публикувани от държавата.

Дай моля  интересни примери за практическото приложение на отворените данни?
За това как отворените данни помагат в ежедневния живот на хората, бих искала да дам пример с визуализацията http://www.opensofia.info/4/page.html, която НПО Линкс разработи за това как софийските училища се справят. Тя представя успеваемостта на всички училища в столицата на базата на резултатите от националното външно оценяване след 7 клас, което помага от една страна на родителите при избор на училище за децата им и от друга на институциите да подобряват предоставянето на образователните услуги.

Какво пожелаваш на обществото ни за 2017-та?
Пожелавам инициативата за отворени данни в България да запази мястото си на гребена на вълната в Европа и все повече групи, бизнеси и организации да ги използват, за да видят реалните ползи от тях.

Повече информация на http://www.opendata.ngolinks.eu/

dogovor.at: знам какво подписвам

Браво на екипа на dogovor.at: знам какво подписвам и честит проект онлайн!

dogovor.at е онлайн платформа със социална насоченост и има за своя мисия развитие на гражданското общество в страната ни, помагайки в това отношение по две основни линии:  
– „превеждане“ Общите условия на организациите в България на език достъпен за гражданите
и
– създаване и поддържане на качествени и актуални типови договори.

Идеята зад dogovor.at?
На всеки се случва да има нужда от един или друг документ в своето ежедневие. Било то договор, някаква декларация, жалба, пълномощно или нещо по-специфично като например документи за регистрация на дружество. Една от опциите е да провериш в Интернет, с цел да си спестиш време и пари, но с идеята да свършиш бързо работа, не се замисляш дали този документ е надежден и актуален.

Екипът на dogovor.at е съставен от опитни юристи, които могат да видят грешките в масово достъпните образци на документи в Интернет, повечето от които са с доста грешки и/или неактуални и могат да доведат до загуба на време, пари, а дори и по-сериозни проблеми. Така те решават да създадат място в Интернет, където хората с познания в юридическата сфера ще могат да създават иновативни юридически документи с високо качество, безплатни за използване от страна на гражданите с добавена стойност “превод” на юридическите текстове към тях.

Втората посока на развитие на идеята е свързана с една от най-големите лъжи в световен мащаб – “прочетох и се съгласявам с общите условия…”, а именно “преведните общи условия” на редица големи организации в страната, с които всеки от нас ежедневно контактува. Много от нас не са наясно, че всъщност ОУ са документите, които най-често уреждат в детайли отношенията ни с организации като мобилни оператори, банки и др. подобни, с които имаме отношения в нашето ежедневие. От dogovor.at си поставят амбициозната мисия да “преведат” ОУ на всички тези организации на разбираем за хората без юридическо образование език, за да може всеки да поеме контрола в свои ръце и да знае правата и задълженията си.

dogovor.at е онлайн платформа със социална насоченост и има за своя мисия развитие на гражданското общество в страната ни. Уебсайтът дава информация по основни права и насрещните им задължения във връзка с конкретни, често срещани юридически документи на разбираем за хората без юридическо образование език. Платформата не предоставя юридически консултации, като се явява добавена стойност за гражданите.

Проектът се осъществява чрез Фондация “Лаборатория за гражданска активност”. Екипът на dogovor.at се състои от студенти по право, завършили юристи и адвокати, маркетолози и ИТ специалисти.

защо ни трябват блогърите

блогърите днес трябват повече от вестниците. блогърите трябват на всички обикновени хора, на техните приятели, на онези, които просто прелитат над актуалностите преди да забият нос в социалките, на онези, които не докосват социалки, но наред с новинарските сайтове четат и лични писания

блогърите ни трябват защото дават пулса на случващото се, обобщено, в повече от 140 символа и без нужда от хиляди лайкове

трябват ни, ама наистина много ни трябват, блогъри като Боян Юруков, който ръчка правителство и всякакви държавни институции и службички и не им дава мира

като Комитата, който кара политиците да се сещат от време на време, че има и онлайн пространство

като Еленко, когото в родните митници (а и не само там) вече всички добре познават, а вероятно и хората от Столична община, а и тези от Lidl

като Петър, който не си поплюва, но често е право в 10-ката

като Сула, който е градивен въпреки силната си критика

и като още много, много.

блогърите са със силно развито чуство към каквото се случва тук и сега. не го подминават. захващат важни за всички теми и ги нищят, нищят, нищят. казва му се “гражданско общество”

блогърите са без цензура. без поръчка. без заплащане. себе си. всички нас.

ако имаш какво да кажеш на света, ако с това ще накараш поне малко обществото да се промени към добро – време му е и на твоя блог. започни го днес.

писах още:  блогове vs традиционни медии, колко е важна дигиталната следа, 10 причини да имаш свой блог