Три пъти Ура! за Цанко и екипа на DesignMix

11707471_1438099576518488_7206071392550770131_n

Цанко Георгиев е от тези енергични, ведри, действени млади хора, които май са рядкост, но са толкова чудесни, че човек няма как да не остане във възторг, след като се запознае!

Цанко и екип приятели са решили да раздвижат умовете и сърцата на ученици и млади хора от Пазарджик и околия и организират на 25 и 26 март голямо събитие – DesignMix.

Как се роди идеята за DesignMix?
Идеята за DesignMix се роди през 2016 година по време на първото издание на конференцията DesignWeekEnd. Като част от екипа наблюдавах как всички тези млади хора са отделили от свободното си време за да могат да дойдат и да научат нещо ново и интересно от едни от най-изявените професионалисти в сферата. Когато се върнах от DesignWeekEnd се замислих дали няма нужда да се организират повече подобни събития в България. И ето че година по-късно ще се появи и първата конференция за дизайн и визуални комуникации в гр. Пазарджик. В днешно време учениците трудно избират с какво искат да се занимават, а дори много от тях нямат мечти искат просто да изкарват достатъчно пари за да преживяват независимо по какъв начин ще ги спечелят. Точно това е и целта на DesignMix за запознае участниците с няколоко прекрасни професии и да им помогне за развитието в тях.

Кое бе най-трудното в подготовката до момента?
Определено не е лесно да се организира събитие мися, че две на пръв поглед малки неща са равни по трудност, а именно избирането на правилните лектори за събитието и съставяне на програмата. Подготви ли сме изключително интересни лекции както за дизайнерите така и за фотографите, а кой знае може да имаме изненада и за програмистите. 😉

Защо полагаш всички тези усилия самият ти, каква е мотивацията ти?
Знам какво е да започнеш да изучаваш нещо и да няма кои да попиташ за помощ, но за щастие аз навреме се запознах с правилните хора които ми помогнаха да продължа обучението си и да не се отказвам. Мотивацията ми е именно, че знам, че с това събитие много млади хора ще получат подкрепата и отговорите на въпросите които са им нужни да започнат или продължат да се обучават дори и да не е в една от тези сфери.

Как отговаряш на хората, които чакат все друг да направи нещата и казват, че тук нищо яко не се случва?
За съжелени има много посредствени хора на които уж им оства много малко да станат от удобното легло и да направят нещо, но всъщност никога не успяват. На тези хора ще кажа, че ако те не искат да се развиват няма кой да им помогне и трябва да се стегнат и съсредоточат над бъдещето и успеха си!

Успех на екипа на DesignMix! Ще се видим на конференцията през март!

Какво видя екипа на #DesignWeekEnd2016 от и след събитието

IMG_2546

Емил, Любен, Сияна, Айсен – чудесният отбор млади хора от Севлиево разказват за това как се прави събитие в малък град, как се сбъдват мечти и как се продължава напред с усмивка! Браво!!!

Емил Тотев – Главен организатор
Какво ти даде Design WeekEnd?
Енергия. На събитието се заредих адски много! Цялата зала преливаше от енергията на млади, креативни, талантливи и амбициозни бъдещи дизайнери. Ефектът от такива събития при мен е заряд за креативни проекти, идеи и начинания.

Kакво следва за теб в личен план нататък?
Очакват ме дизайнерски проекти, училище, младежки доброволчески инициативи, завръщане в нормалния ритъм. Оставих си малко време за почивка, сега ми предстои сериозно наваксване.

Кое беше най-якото от този уикенд?
Несъмнено това беше залата, цялата зала! Може би това обеснява чувството, което аз и екипът изпитахме. Неделя, 17 часа, цялата зала се изпразни. Едва тогава си дадох сметка, че събитието свърши, Design WeekEnd 2016 свърши, а сякаш преди седмица споделих идеята за първи път. Месеците в началото минаваха толкова бавно, почти тежко, а изведнъж вече събитието беше зад гърба ни, беше свършило, заветната дата 19.03 ни беше подминала. Огромна гордост, но и тъга, кой знае кога пак ще срещна всички!

Любен Станчев – Организатор, отговорник техника
Какво ти даде Design WeekEnd?
Чрез Design WeekEnd получих възможността да се запозная с хора, които упорито следват своите мечти. Досегът с вдъхновяващи личности и работата в екип са нещо безценно. Design WeekEnd ми даде насоки и полезни умения, но преди всичко намерих жизненованжата мотивация, да търся, да творя и да се развивам.

Kакво следва за теб в личен план нататък?
Ще продължавам да усъвършенствам уменията си в дигитално изкуство. С радост бих взел участие в още много подобни събития, защото нищо не би ми дало по-добра възможност да преценя собствените си заложби от опита, които мога да придобия от тях. Безпорно ще ми е нужно разнообразие от умения в областта на ИТ независимо от избора си на реализация.

Кое беше най-якото от този уикенд?
За мен това беше зареждащата атмосфера на събитието. Попаденето в тази творческа, продуктивна, но и приятелска среда беше незабравимо изживяване. С други думи, най-якото на Design WeekEnd 2016 бяха хората – както екипа, така и участниците и лекторите. Всички, които станахме част от първия Design WeekEnd.

Сияна Калоянова – Организатор, спонсори и партньори
Какво ти даде Design WeekEnd?
Design WeekEnd ми даде много неща – нови приятели, много нови познания, вдъхновение и желание да пробвам много нови неща, коет и ще направя. Вярвам, че е дал на всекиго по нещо.

Какво следва за теб в личен план нататък?
За мен предстои да уча още много неща, предстоят и опити за осъчествяване на лични проекти и надявам се много пътувания.

Какво веше най-якото от този уикенд?
Най-якото определено бяха хората, като започнем от лекторите, които бяха изключително мотивиращи, публиката, която беше любопитна за всичко и накрая най-яките хора от екипа, от които се радвам, че имах възможността да бъда.

Айсен Кременлиева – Доброволец
Какво ти даде Design WeekEnd?
Като всяко събитие научаваш много нови и нови неща. Аз лично научих колко е забавна IT сферата, открих нови приятели, споделих забавни мигове и още какво ли не. Радвам се, че имах възможността да се запозная, да се докосна до личности като Жюстин Томс, Иван Гинев, Николай Чочев, от които определено много неща научих. Разбира се и от младите лектори, които въпреки малкият им опит, бяха много добри.

Kакво следва за теб в личен план нататък?
За сега не мисля, че имам възможност и уменията да съм част от IT сферата, но някой ден защо, не?! Имам цели, за които ще се боря, а благодарение на мотивацията и вдъхновенията, която получих от всички лектори преследването на целите и мечтите сега стана задължително.

Кое беше най-якото от този уикенд?
Определено не мога да посоча едно единствено нещо, защото всичко беше много яко. Добра подготовка, добра организация, добра атмосфера. Всичко беше изпипано. С една дума, който не е дошъл много е изпуснал.

Браво на целия екип! Догодина – отново!

Емил Тотев за #DesignWeekEndBG на 19 и 20 март в Севлиево

Познавам Емил като деен и творчески настроен млад човек, от тези, от които би ми се искало да има повече навсякъде. Емо е от Севлиево и организира, заедно със свои приятели, мащабно събитие #DesignWeekEndBG – http://designweekend.co/

sevlievo

Разкажи ни повече за събитието – как ти хрумна и как върви подготовката?
Design WeekEnd 2016 е плод на няколкомесечна работа на няколко човека от цяла България. Събитието е едно от първите дизайн събития в страната и определено е предизвикателство за нас, организаторите. Идеята за него, макар че щеше да звучи много яко, не е никак стара. Зароди се след комбинация от необичайни обстоятелства и вдъхновяващи събития. И все пак има нещо поетично в нея, огромна вина за събитието има един TED talk. Не се сещам кой бе лектора или каква темата, но едно изречение ме грабна силно: “Все се оплакваме, че няма интересни проекти, по които да работим. И какво правим когато няма – ами създаваме си.” Това е зараждането на Design WeekEnd.
Предполагам за никого, поне малко интересуващ се от ИТ, не е тайна, че в България има адски много конференции, състезания и академии за програмисти. Разбира се, лошо няма, но защо не се случва същото и за дизайнерите? С предстоящото събитие сме си поставили за цел да променим положението, искаме да виждаме повече и повече дизайн събития!
Като всяко събитие, подготовката не е лесна, но изненадващо за нас, не е и непосилно трудна. В началото, както на всеки се случва, имахме моменти на колебание. Защо го правим, има ли смисъл и други подобни въпроси се въртяха в главите ни.
С известна доза гордост мога да заявя, само дни преди самото събитие, че си струваше. Не беше лесно, търсене на спонсори, партньори, зала, лектори, подкрепа, но се справихме.
Кого каниш да присъства?
Design WeekEnd приветства всеки, който се интересува от дизайн. Важно е да отбележим, че събитието е насочено към начинаещи дизайнери, поради което лекциите покриват основните знания, нужни на един стартиращ дизайнер. Ако не сте напълно сигурни, дали дизайнът е вашето призвание, заповядайте и разберете сами. Радвам се да споделя, че имаме уникални лектори, а двата дни се очертават доста динамични.

Интересни акценти от програмата?
Програмата ни е доста разнообразна, за два дни ще се разходим от фото манипулации, през уеб дизайн, та чак до лога и бранд идентичност. При толкова различни теми определено е трудно да изберем най-интересните, но все пак ще пробвам.
В събота започваме с Мери Христофорова, която ще ни научи как бързо да превърнем добрата снимка в страхотна. Малко по-късно същия ден Иван Гинев от Cog Graphics ни е подготвил шарена лекция за цветове. Преминавайки напред се срещаме с лекция за лога, както и такава за тенденциите в дизайна през 2016. В 16:00 самата Жюстин ще ни мотивира да сме дизайнери, а точно час по-късно идва моментът за кратките лекции.
В неделя преди обяд обличаме програмистките си тениски и си говорим за уеб дизайн, както и какво е това създание devsigner-а. Следобед продължаваме с илюстрации, малко типография и манипулации.
Доста шарено, доста разнообразно и доста интересно. Това ви очаква на 19 и 20 март.

Какво научи от организацията на това събитие?
Това определено е доста труден въпрос. Ако мога да откроя няколко неща, то това определено ще са следните:
Огромната важност на мрежата.
Редовно в твоите лекции можем да срещнем поне по изречение за networking-а, иначе казано – изграждането на мрежа. Макар досега да имах стабилна мрежа в страната, едва сега успях да оценя нейното значение. Благодарение на мрежата на Design WeekEnd 2016 ще имаме хора от Пловдив, Враца, Благоевград, Варна, а и доста други градове в страната. Без тяхната подкрепа щеше да е само едно малко областно събитие.
Доверие на българските фирми.
При набирането на партньори за събитието доста променихме представите си за фирмите, български и световни. Започнахме с “големите”, оргомни световни корпорации, търсихме подкрепа там, но безуспешно. В крайна сметка търсената подкрепа и съдействие открихме в по-малките компании, в български компании. Останахме приятно изненадани от ентусиазма, с който те приветстваха идеята ни. Определено беше лъч светлина, после прераснал в буен огън, изчистващ тъмнината на откази и отхвърляния.
Рядко познаваш хората истински.
При подготвянето на събитието неминуемо се вдихна доста шум в местната ни общност. Аз, а и екипът, получавахме запитвания за участие от най-неочаквани места. Човек, когото виждам всеки ден, но за когото никога не съм предполагал, че има интерес към дизайна, сега е един от най-активните и питащи участници. Определено хората ги вълнува какво се случва с Design WeekEnd. След като пуснахме предварителното събитие в социална мрежа очаквахме неголям интерес и потенциално пропадане на идеята. Както обаче сме свикнали от телевизията, ако пуснеш трейлър за нещо интересно, хората ще искат да видят цялото нещо. Така се получи и при нас. Днес, няколко месеца по-късно, събитието е реалност, а точно този човек бе един от първите с билет.

Какво пожелаваш на приятелите си от Севлиево и като цяло на младите хора в България?
Тук ще ми е трудно да не звуча клиширано, но си заслужава да пробвам. Стават, нещата стават, идеите стават реалност, дори тук, дори в малкото Севлиево, дори в малката България. Свикнали сме да очакваме някой друг да направи нещо. Свикнали сме с оправданията, че всичко яко се прави в чужбина. Свикнали сме да оставяме идеите си някъде заровени в долния десен ъгъл на гардероба, под купчината тениски от яки събития, където сме били. Събития, каквито искаме да създадем и ние, но се страхуваме от провала. Спрете! Извадете тази идея, споделете я на поне трима приятели, заживейте за седмица с нея, представете си как става реалност, всички онези мигове на щастие, представихте ли си го? Супер! А сега излезте навън, срещнете се с хора, представете им идеята си, давайте!

Светът има нужда от вашата идея, от вашата енергия и воля.
А сега спрете да четете тази статия, махнете камарата тениски и превърнете своята идея в реалност!

Очаваме ви на 19 и 20 март в Севлиево!
#DesignWeekEndBG

Sofia Startup Weekend Mobile този уикенд. препоръчвам.

SW_Sofia-011

ако се занимаваш с дизайн, програмиране, project management, ако имаш готина идея, ако искаш просто да изкараш един смислен уикенд сред креативни, умни, надъхани млади хора – това е събитието ти – Startup Weekend mobile в София от петък до неделя

подробности и регистрация тук http://sofia.startupweekend.org/

Антон Радев за дизайнът и взаимодействието

anton_radev

искам да разкажа за една книга, появила се в края на 2013-та година. темата е дизайн и взаимодействие. автор – Антон Радев, човек с дългогодишен опит в областта на дизайна

Къде е дизайнът и взаимодействието у нас днес?

Въпреки че, България е 30 години назад в човешко-ориентираните технологични дисциплини и реално погледнато тук не са се развили никакви бизнес традиции и учение, постепенно обществото в IT индустрията внася методи на работа и принципи. Голям процент от тези знания идват благодарение на чужди фирми, които отварят клонове тук и назначават екипи, които в процес на работа прилагат модели на поведение и работни програми. Специално програмирането на продуктите изключително напредна и в страната ни има голямо количество високо компетентни софтуерни специалисти. Това налага комуникация и екипна работа с различни екипи, което обогатява специалистите от различни области. Визуалният дизайн като цяло е също на много високо ниво. Взаимодействието обаче липсва – взаимодействието между визуалния и функционалния дизайн, грижата за потребителите и взаимодействието им със технологичните проекти и бизнес услугите. Бързите проекти, целящи бързи продажби и доходи, са враг номер едно на бизнеса не само у нас. Проблемът обаче не произлиза само от класическия подход “ориентиран към печалбата бизнес”. Инвестициите и бюджетите тук са малки. Все още не съм срещал или чувал за фирма у нас, която в своя дизайнерски отдел има налични специалисти едновременно по компютърна ергономия, типография, етнография, социология, интерфейсен дизайн, графичен дизайн и когнитивна психология. Трудно вероятно читателят възприема и двата термина “когнитивна психология” и “дизайн” съчетани в едно изречение.

Дали образованието дава достатъчно на желаещите или повече е самобитния талант и саморазвитието?

Ако един студент в България завърши последователно или паралелно икономическа специалност, информатика, художествена специалност и психология, то той ще е учил по дисциплините, които учат например в Stanford “Human-Computer Interactions”. Давам този пример не заради качеството на обучение, а заради обхватността. Аз лично два пъти започвах висшето си образование. И двата пъти го прекъснах. Не ме привличат много специалности в нашите университети. В същото време обаче инвестирам много енергия да съм максимално в крак с практиките по света и дори да развивам свои принципи и философия. На практика всички колеги, с които работя и съм работил в миналото, са развили
своите умения самостоятелно извън образованието си. Работя с изумителен системен архитект, който е учил и все още не е завършил икономика. Познавам трудно заменими програмисти, които са учили
художиствени специалности. Упоритостта и мотивацията прави специалистите в България изключителни.

Осъзнава ли бизнеса ролята на дизайна?

Неприятен въпрос. В книгата ми не всичко е приказно и позитивно. Написах една специална част, озаглавена “Личността на фирмата и нейното страдание”. В нея засягам буквално симптоми и неврози. Фирмите не съществуват реално в нашия свят. Те са само юридическо понятие. Всяка фирма е съвкупност от хора, а те всички носят своя емоционален и интелектуален капацитет. Всяка фирма е една голяма каша от общия сбор на цялата емоционалност, знания и поведение на хората в нея, особено
на лицата от горните етажи. При фирмите поговорката “какъвто бащата, такъв и сина”, спокойно може да се перифразира на “Каквито мениджърите, такива и продуктите”. Фирмите не осъзнават себе си като
една обща база от възпитание, поведение, цели, ценности, знания. Първо трябва да осъзнаят това, преди да тръгнат да осъзнават дизайна например. Но за да отговоря на въпроса, бих казал лаконично “не”.

За кого е книгата? Кои са нейните читатели?

Може би се тълкува общо, че книгата е за дизайнери, но това далеч не е само така. Ръководителите на екипи, мениджърите от всички нива и собствениците на фирми са тези от нас, които имат нужда да се огледат и да помислят защо в точно тази секунда по света се правят хиляди проекти, но през следващите години ще чуем два или три от тях. Къде отива това огромното количество труд и финанси? Това не е някаква изненада, която трябва да прочетете сами в книгата. Целият труд отива по дяволите, а похарчените милиарди суми просто сменят собствениците си. Фирми се отварят и затварят всеки ден, а безброй проекти потъват в забрава. Маркетинг специалистите също трябва да прочетат книгата, защото те трябва да приемат идеята, че маркетинга е само една малка част от общото преживяване, което потребителите имат за бранда. Темите за директното преживяване в маркетинг кампаниите и индиректното преживяване в рекламата ще им бъдат интересни, както и главата “Определяне на потребителските нужди”. Книгата е за всички хора, които искат да видят малко отвъд себе си. Консултантите по ползваемост също имат голяма нужда от това четиво с обширни теми, особено главите “Ползваемостта във всички етапите от дизайна на продуктите” и “Ползваемостта отвъд практиките за ползваемост”.

Какво пожелаваш на хората у нас, занимаващи се с дизайн?

Да не спират да се развиват никога, да не забравят особената значимост на професията си, да дават всичко от себе си и работата им винаги да помага на бизнеса и на обществото. Да берат плодовете на своя труд и да виждат истински резултати, промяна и посока.

още за книгата на Антон – в интервю за блога на ABC Design

най-перспективните професии: дизайнер за mobile

software

една от най-перспективните професии в идните години, както и за днешния ден, са дизайнерите за mobile. все още твърде малко хора у нас имат подобен опит и познания, а търсенето на подобен род специалисти е голямо днес, утре ще е огромно.

графичен дизайнер за приложения, за всякакви мобилни неща – изглежда на пръв поглед лесно, но никак не е. има своите тънкости, като всяка професия. но е интересно и предизвикателно.

в защита на тезата, че опитът и работата за най-доброто училище, допълнени от всичкото познание, споделено щедро онлайн – захващай се с това, човече и няма да сгрешиш.

успех!

 

елхичките – хит в коледните картички 2011

нещо изумително – над 60% от картичките, които получихме в офиса тази година са с елхички! все така красиво, фриволно и артистично нарисувани, но елхички. повечето – в червено, някои в зелено, а някои в синьо. явно дизайнерите на корпоративни коледни картички у нас през 2011 са били поразени от масов вирус, стимулиращ към рисуване на елхи в подобен стил.

така всички не-елхичкови картички станаха много по-видими и оценени! :)

и странно, и забавно

яки семки. huligan.

е толкова яка опаковка за семки не бях си представяла. може да ги има отдавна, но ги видях днес и искрено им се зарадвах. чак си купи. huligan ми хареса и като бренд и като стил и като опаковка. като ядки ще кажа после, като ги опитам. до тук заслужават браво!

та наред с huligan напоследък мернах и други брендове, които ме впечатлиха доста, че чак да ги блогна – моем носим – хамалски услуги и заведението nice to мит ю.

има надежда.

p.s. и ако случайно това го чете човекът, направил опаковката, моля да ми пише :)

имаме си вече родни банер стандарти

вчера бяха публикувани, макар реално работата по тях да започна преди няколко месеца – имаме си вече основните банерни стандарти. добрата новина е основно за онлайн медиите и уеб / банер разработчиците. ясно е, че рекламодателите винаги ще се стремят да са извън стандартите, но пък ще е необходимо и да се съобразяват с тях

та ето ги кои са:

300×250 Medium Rectangle – най-масовият банер текущо у нас и най-ефективен;
728×90 Leaderboard – също доста разпространен;
160×600 Wide Skyscraper – традиционно небостъргачът е популярен, но в последните месеци се заменя масово с последния в списъка тук;
468×60 Full Banner – това е най-първият банер формат, утвърден от IAB, той ту отпадаше през годините, ту се появяваше, но очевидно още присъства стабилно в родните онлайн медии и с това влиза и в нашия стандартен set, много работещ за performance формат;
300 x 600 Half Page Ad – новоизгряващата звезда на хоризонта, в търсене на по-голяма видимост.

за моя радост останаха на английски, защото иначе преводът им е спорен и понякога подвеждащ и в този спор имах свое мнение, на което държах

стандартите се разработват от експерти от около 20 онлайн медии, доставчици на услуги, дигитални студиа, рекламодатели и се утвърждават от двете браншови организации – IABulgaria и БУА. подробности има тук

това е само първата крачка. работата продължава. в момента се работят тежести и rich media изисквания. ще има още новини, скоро.

Емил Марков: BG designer, illustrator, paper engineer and compulsive blogger

Емо е стар добър приятел, от онези креативни типове, които винаги те изненадват и винаги ти е гот да знаеш, че ги има и дори от време на време можете да пиете кафе заедно и да бъбрите за всякакви неща. Подари ми дизайна и на моя сайт – мерси пак :) Емо е уникален дизайнер, отвъд времето и много в него. напоследък се завърна офлайн и в България – по Коледа Light беше с негова корица. рисува книжки и разхожда бигъла си някъде в Испания. опитах да се върнем назад в това интервю, а и малко напред.

кога беше първия ти път в Интернет и какво помниш от тогава? как беше нет-а? какво видя? какво не успя?
Беше в началото на 1995 година. За пръв път ми показа браузер и какво да направя с него един приятел – английски програмист, с когото си пиехме заедно бирите по Мадридските капани. Той имаше супер модем 14 bps, но нямаше такава телефонна централа, която да стигне и на половината от тази скорост. Браузерът беше Нетскейп а търсачката – Алта Виста. Показа ми как да видя карта на България и някаква демографска статистика и да си призная, настрани от чистото любопитсво, не проявих особен интерес, защото ми се видя много дървено и бедно. Повечето страници бяха черни и изобщо Интернет тогава приличаше на неграмотно издаден справочник. Една година по-късно вече се наложи да използвам Интернет в работата. Електронни пощи, пращане и получаване на файлове. Почти не си спомням да съм намирал, това което ми трябва като информация в Интернет докъм 1997. Мисля, че първия сайт, който направихме за нас си (сега му казваме “корпоративен” в студиото беше към края на 1997. Още си пазя един архив. Беше много мило време. Едни такива гифове анимирани :))

а днес, къде е Интернет в живота ти?

:) Не мога точно да определя. Някак си – два паралелни живота са.

а животът ти в Интернет днес?

Дълги години изкарвах прехраната си директно с проекти, предназначени за онлайн потребление. Сайтове, игри, анимации, стратегии, маркетинги. В последно време по-скоро консултирам незначителни клиенти и се забавлявам лично с дребни проекти, които ми служат като повод и метод да научавам неща, които по една или друга причина съм пропуснал.

След като си изясних факта, че социалните мрежи нямат социални функции, а са обективно съществуваща индустрия, ми олекна и се чувствам много комфортно участвайки доброволно в тези обогатяващи от моя гледна точка въртелешки. Употребата на социалните мрежи при положение, че не ти пречи да бъдеш равноправно употребяван, решава отчасти вечния екзистенциален въпрос за персоналната идентичност на всеки един от нас. Признавам си, че не разбирам нацупените хора-контакти, които си въобразяват, че фейсбук например им е длъжен с нещо. Така или иначе са от малкото останали места изобщо в сегашния ни свят, където въпреки всичко имаш възможност за избор.

Харесва ми динамиката и непрекъснатата промяна на съвременния Интернет и това стробоскопично облъчване с информация. Ползваема или не – всеки решава за себе си.

как се справяш с толкова блогове и активно онлайн пребиваване?

Не съм добър пример. Блоговете ми се народиха компулсивно – един след друг. Между многото неща през годините ми се е натрупал огромен шарен архив и един ден ипулсивно реших, че публикуването му няма да навреди на никого. Всъщност са лични блогове в почти оригиналния си вид – както бяха, когато се появиха първите блогове – нещо като дневници, въпреки, че не са стриктно хронологични. Наскоро отговорих на подобен въпрос така – гледам и подреждам тези блогове като мазе с компоти. Просто ми се ще да има някакъв порядък и ако беше един единствен блог, нямаше да имам усещането за ред. Нямам за цел да бъдат следени и коментирани. Знам, че имат посещения, но дори съм заключил коментарите на някои. Нямам нужда от прекалено стриктна оптимизация, защото виждаемостта им също не ми е цел. Поради горните причини, са лесни за поддържане. Така или иначе в процеса на воденето на тези многоблогове научих много за това “как се прави и води блог и кое не бива да се прави на един блог”. Мисля, че в един момент ще се изчерпят и ще ги затворя. Може би е време да си направя един “истински” блог :) Освен тези – личните – имам и други – клиентски :))

А пребиването онлайн? Напълно логично е. Стоя средно по 12 часа между няколко компютъра с различни настройки, заобиколен от интересни неща, бележки, моливчета… Не мога непрекъснато да работя. Докато се разхождам по мрежите, си почивам – и си оползотворявам почивката. Малко като паяк :)) Обичам да пътувам с автобус и влак. Винаги, когато мога остявям колата и ползвам градски транспорт. Не мога да чета пътувайки и затова просто общувам :)

имаш ли любопитен спомен от случва виртуална, която е останала по-трайно у теб?

Първият ми любопитен виртуален случай е запознаването ми с Жюстин Томс :), защото се запознах с нея ровейки из сайта на едни будни младежи преди много години.

Вече съм го казвал, но най-невероятният ми случай с хора, които не познавам от истинския живот (нека някой да ми дефинира кой е истинският ни живот:) е случката с публикуването на персоналната ми новогодишна картичка на корицата на Капитал от миналата Коледа. Беше случайно, спонтанно и се почуствах истински приятно между фактически непознати хора.

би ли се справил ден, седмица, месец без нет?

Мога да живея без никакъв Интернет, но не мога да работя извън Интернет и… това не е живот :))

най-хубавият ти онлайн проект?

Всички, които оставихме недовършени между 1996 и 2001 година в култовото студио Груви Графикс. Беше трудно и страхотно време. Без малко да измайсторим Ютуб, фейсбук и Грувишарк едновремнно. Не ни стигна бюджетът и… сръчността :) Имам почти само приятен спомен и никакво съмнение в това, че се позабавлявахме яко.

а офлайн?

Книгата, която написахме заедно с малкия ми син Макси.

какво искаш да ти донесе 2011-та?

Очаквам да навърша 51. Най-вероятно ще напрявя още няколко книги. Мисля, че няма да ми се размине още един блог :) Ще ми се да направя пак изложба в обикновена галерия – с врата, стени и истински купон след откриването. Надявам се светът да стане по-удобен за обитаване от всички.

едно от многото места на Емо онлайн е тук

още интервюта с уебски приятели:
Денис за бизнеса и онлайн
Тодор за онлайн книжарниците
Борислав за дигиталното ни битие
Жоро за електронните разплащания през 2002