Ана Лазарова от Цифрова република за авторските права, цензурата и прословутия чл. 13

28450239_10156205367812628_244658607_n

Ана Лазарова е адвокат, председател на сдружение “Цифрова република”, наред с това засмян, всеотдаен и деен млад човек.

България, по време на нашето европредседателство, имаме уникален шанс да застанем зад свободата в Интернет и против цензурата. За жалост за момента нашата комисарка Мария Габриел заема по-консервативната позиция на Франция по темата, която никак не се връзва с цялата история и развитие на Интернет и дигиталния бизнес у нас – а именно за рестрикции и натоварване на бизнеса със задачата да е полицай и падарин едновременно. Надявам се здравият разум да надделее и да се разминем с поредното безумие, касаещо реално всеки от нас. По темата говорим с Ана Лазарова.

Защо темата за авторските права, филтрите и въвеждане на чл. 13 е
актуална именно сега?
В момента в Европейския съюз тече реформа на авторското право, чиято заявена цел беше да модернизира авторското право така, че да регулира адекватно новите цифрови реалности, и да го хармонизира така, че да насърчава развитието на единния пазар на ЕС.

Очакванията и надеждите на академичната и неправителствената общности бяха много големи, но за съжаление предложените от Европейската комисия текстове се оказаха плахи по отношение на модернизацията и хармонизацията. За сметка на това в основния документ от лансирания законодателен пакет – проекта за Директива за авторското право в цифровия единен пазар – намериха място някои доста спорни разпоредби, които са в състояние радикално да променят взаимоотношенията между играчите на дигиталния пазар, при това не към добро.

Един от тези спорни текстове е споменатият член 13, който цели да преуреди отговорността на онлайн посредниците.

Съгласно актуалното европейско законодателство, доставчиците на услуги в интернет в общия случай не отговарят за законосъобразността на съдържанието, споделяно от техните потребители, и са освободени от задължение да провеждат общ контрол над това потребителско съдържание.

Член 13 цели да обърне това положение, като задължи доставчиците проактивно да следят и филтрират съдържанието, което минава през тях, за авторскоправи нарушения. Идеята е в случай, че онлайн платформите допуснат непозволено публикуване на защитени материали, да отговарят директно за незаконосъобразно разпространение на съответните авторски произведения.

Всичко това означава, че платформите и други доставчици ще са задължени да филтрират нашето съдържание и да не допускат публикуването на неща, съдържащи чужди авторски материали.

В момента проекто-директивата е в последна фаза на разискване, като се очаква окончателният й текст да бъде приет по време на българското Председателство на Съвета на ЕС. България понастящем е на ключова позиция в трите институции на Съюза, ангажирани в законодателния процес, и е в състояние да повлияе при формулирането на текста на противоречивата разпоредба.

Кой/ какво е застрашено ако се въведе този член 13?
Промените за които говорим, биват лансирани от и са в интерес на големите издатели, най-вече в музикалната индустрия, които се оплакват, че платформите за видеосподеляне забогатяват на техен гръб. Разбира се притесненията на правоносителите за това, че не могат ефективно да контролират разпространението на съдържанието си в интернет са напълно легитимни. Това, което ни притеснява в законодателното предложение е доколко de facto приравняването на правния режим на интернет посредниците към този на класическите медии няма да засегне негативно и непропорционално всички останали участници на цифровия пазар, правната сигурност и фундаментални граждански права на потребителите, като правото на изразяване и правото на достъп до информация.

Ако се приеме, че UGC платформите не предоставят единствено и само достъп, а разпространяват съдържание, то тези доставчици ще бъдат принудени да упражняват най-строг контрол над информацията, което минава през тях, за да не рискуват да бъдат санкционирани, което, от своя страна, ще създаде предпоставки за широкомащабнo налагане на “частна цензура” от самите платформи.

Трябва да се има предвид, че въпросното законодателство не е насочено единствено към платформите за видео и аудио споделяне, които са първоначалният фактически адресат на разпоредбата, а е толкова широко формулирано, че би засегнало платформи като Уикипедия, GitHub, платформи за пазаруване и други доставчици на услуги в интернет.

Как ще се отрази това на бизнеса? А на обикновения човек?
Бизнес: Драматичната промяна на принципите на отговорност на интернет доставчиците по отношение на съдържанието, което обслужват, със сигурност ще разтърси този сектор.

В частност, задължението за разработване на специфични филтри ще натовари бизнеса както финансово, така и създавайки непропорционален правен риск при функционирането на онлайн услугите. Тежестта ще е особено голяма по отношение на стартиращите предприятия.

Средната бройка на персонала на стартъпите в Европа е под 10 човека и можем да си представим, че такива предприятия няма да имат ресурс дори да идентифицират правоносителите, с които трябва да договарят механизми за разпознаване на минаващото през платформите им съдържание, а какво остава за това да разработват и поддържат сложния софтуер.

Известно е, че SounCloud отделят близо 3 милиона евро годишно само да поддържат и персонализират системата си за управление на права на интелектуална собственост, докато Google са вложили над 50 милиона евро в разработване на инструмента им Content ID. Как е възможно стартиращите или малките и средни предприятия да се състезават с подобни вложения на гигантите в бранша?

Промените биха засегнали вторично и други бизнеси извън „тех“ средите. Така например адресатите на разпоредбата на член 13 са толкова широко описани, че сред тях ще попаднат и платформите за онлайн търговия. От друга страна, обстоятелството, че подобни филтри няма как да разграничават законосъобразно от незаконосъобразно използване на авторски материали, може да удари сериозно индустрии, които много разчитат на разпространение на производни произведения, например рекламната индустрия.

Някои анализатори дори твърдят, че разпоредбата нарушава свободата на стопанска инициатива като фундаментално право съгласно Хартата на основните права на ЕС.

Потребители: От гледна точка на обикновения човек, тази нормотворческа тенденция може да има ужасяващия ефект да ни превърне от активни участници в обмена на информация, каквито в последно време сме приели за даденост да бъдем, отново в пасивни консуматори на излъчвано съдържание.

Използващият съответната онлайн услуга няма да може пълноценно да споделя това, което желае, и често няма да знае защо. И тук умишлено избягвам термина “потребител”, доколкото една платформа може да се използва както от консуматора на съдържание, така и от професионалния творец с цел разпространение на творчеството му, а в днешно време ролите на двамата все по-често са преплетени в лицето на модерния потребител, който все по-често е ангажиран в интерактивна комуникация в мрежата.

Идеята на въвеждане на задължение за филтриране е, като потребители на онлайн платформите и други услуги за споделяне, да не сме в състояние да разпространим незаконосъобразно новия клип на някоя поп-звезда.

Има редица случаи, обаче, когато съвсем правомерно можем да споделим съдържание, което съдържа чуждо авторско произведение
когато цитираме, анализираме и коментираме чуждо произведение,
когато имаме право да ползваме произведение или елемент от него по силата на свободен лиценз или на стандартен търговски договор (например купуваме изображение от имидж банка, което включваме в своя презентация)

Има много въпросителни как точно биха били имплементирани подобни филтри на съдържание, но за всички е ясно, че алгоритмите им не биха могли да разграничават законосъобразна от незаконосъобразна употреба. Вече имаме опит с частно филтриране на съдържание в големите платформи и сме натрупали достатъчно примери за погрешно блокирано и свалено от алгоритъма на платформата съдържание – някои от тези примери са по-комични, но някои навяват асоциации с антиутопията на Оруел.

Филтрите блокират от лични караоке записи и клипчета на деца, танцуващи на фона на популярна музика, до образователни лекции, съдържаща примери от защитени произведения и записи от конференции.

Проблем би имало и когато дадено произведене има повече от един автор или повече претенции за авторство. Нима искаме платформата да бъде овластена с правораздавателни функции и алгоритми да се произнасят относно това кой е истинският автор на дадено произведение, кой има право да го използва и кой е нарушител? Това би следвало да е компетенция на съда.

Творци: На последно място, спорната разпоредба се прокарва ужким в името на творците, но дори професионалните творци и създатели на авторско съдържание могат да пострадат от масовото предварително филтриране, когато техни съвсем легални ремикси и производни произведения бъдат погрешно блокирани или свалени от мрежата. Представете си как пагубно се отразява на една рекламна кампания неочакваното сваляне на видео-реклама от YouTube, както в последствие се оказва – заради съвпадение в елементи от лицензирана музика, която е ползвана в рекламата.

Действително, събирането на възнаграждения за използване на съдържание в интернет от организациите за колективно управление на права е предизвикателство, но това не е причина да “спрем интернет”, за да наблегнем върху традиционните средства на излъчване и разпространение, каквито са класическите медии, върху които имаме повече контрол.

Самите автори имат нужда от ефективни канали да промотират работата си в интернет, от видимост, популяризиране, а напоследък все по-често – от използване на нови начини за монетаризиране на съдържанието, което споделят онлайн. Тези възможности не бива да бъдат ограничавани за сметка на интересите на една определена индустрия. Като минимум, всички мерки в полза на един от участниците на пазара трябва да бъдат балансирани и пропорционални и да не ограничават творческия процес.

Време ли е за преосмисляне концепцията за авторските права, според теб?
Да, смятам, че авторското право отчаяно се нуждае от реформа. Нормално е правната уредба да изостава от реалните взаимоотношения, но интернет драматично промени правилата както по отношение на много бизнес модели, така и по отношение на ролята на творците и потребителите в творческия процес.

Авторското право е създадено и разработено в условията на аналогова среда и до голяма степен е национално, което го прави не съвсем годно да регулира толкова сложни отношения в цифрова и глобална среда.

За съжаление стъпките за модернизиране на авторското право са твърде плахи, очевидно водят до половинчати и неудовлетворителни решения, и дори липсва широк дебат за бъдещето на регулацията в тази сфера.

Специално в България има много какво да се желае по отношение закрилата на правата на авторите и уважението към интелектуалната собственост. Все пак е добре да помним, че усложняването на авторскоправната уредба и затормозяването на достъпа на обикновения човек до творческо съдържание трудно ще спомогне за изграждането на уважение и желание за стриктно спазване на закона. Правилата трябва да са достъпни и разбираеми и за потребителите, и за творците, и най-вече да не създават дисбаланс между играчите на пазара, за да се надяваме да бъдат следвани и защитавани от широката общественост.

Разкажи ни за Вашата организация, която се бори за защита на текущите ни
свободи онлайн.
ЦИФРОВА РЕПУБЛИКА се роди от сътрудничеството на хора от българските общности на Уикипедия и Криейтив Комънс. Това са движения, които, от една страна ценят и промотират свободния достъп до съдържание, а от друга, се отнасят с повишено внимание и уважение към регулациите в сферата на интелектуалната собственост, като в резултат създават проекти и инструменти, които по един прогресивен начин съчетават тези две ценности.

В течение на работата си по различни проекти, свързани с отворен достъп и образование, установихме, че в България има недостиг на организации, представляващи гледната точка на гражданското общество в дебата за бъдещето на авторскоправната регулация.

Затова се надяваме да спомогнем за сближаването на позициите на правоносителите и потребителите, особено в светлината на течащата авторскоправна реформа.

Кой е поканен да подкрепи Вашето Отворено писмо?
Каним всички организации и институции, които считат за техен приоритет защитата на демократичния достъп до информация, образование и култура, да ни подкрепят в усилията ни да подобрим законодателството в тази сфера.

В това отношение се радваме на подкрепата на учебни заведения и на библиотеките, които също биха били негативно засегнати от въвеждането на описаните мерки за задължително ex ante филтриране на съдържание.

Също така каним представители на засегнатите бизнеси да добавят гласа си към този на гражданските организации.

Призоваваме и творците и професионалните създатели на съдържание, които са наясно с това колко важна е свободата на споделяне за развитието на творчеството им и не са съгласни подобни противоречиви мерки с неясен ефект върху всички участници в творческите индустрии да се приемат в тяхно име.

На последно място, каним всички, които се чувстват засегнати от ограничаването на видимостта и споделянето онлайн, да подпишат нашата петиция срещу задължението на посредниците за въвеждане на филтри за съдържание.

Подпишете петицията сега – тук.

Отвореното писмо е тук.

Ура за първата Европейска младежка олимпиада по информатика еJOI

eJOI logo
Юхууу! България ще бъде домакин на първата Европейска младежка олимпиада по информатика еJOI през септември!

От 7 до 13 септември тази година в София ще се проведе първата Европейска младежка олимпиада по информатика eJOI. В нея ще вземат участие млади таланти в областта на информационните технологии от държави, членки на Съвета на Европа.

Инициатори на международното състезание са проф. Красимир Манев, Президент на Международната олимпиада по информатика (IOI), Бисерка Йовчева и Школата по информатика „А&Б“ в гр. Шумен, Алексей Христов, Председател на Управителния съвет на Сдружението на олимпийските отбори по природни науки (СООПН) и Елена Маринова, Председател на Съвета за развитие на СООПН и Президент на софтуерната компания „Мусала Софт“.

Домакини на събитието са Столична Община, Министерство на образованието и науката, Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и София Тех Парк. Златни спонсори на eJOI са Abrites Automotive Solutions, Telelink и Фондация „Америка за България“. Сребърни спонсори на събитието са SAP, Telerik Academy, Chaos Group и Фондация „Георги Чиликов“, а бронзови спонсори са Walltopia, VMWare, ScaleFocus, Experian, Sirma Group, Predistic, Devin, Ubisoft, Milara International, Ciela Norma и HyperScience.

В олимпиадата ще се включат младежи на възраст до 15 години от Азербайджан, Армения, Белгия, Босна и Херцеговина, България, Грузия, Гърция, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Бившата югославска република Македония, Молдова, Полша, Румъния, Русия, Словения, Сърбия, Украйна, Унгария, Франция и Хърватия. Състезателните дни са два, като в програмата на олимпиадата са включени и различни развлечения за отборите и техните ръководители, туристически походи и посещения на културни забележителности.

Церемонията по откриването на Олимпиадата ще се проведе в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ на 8.09.2017 г. (петък) от 17:00 ч., а закриването ще бъде на 12.09.2017 г. (вторник) от 18:00 ч. на същото място. Състезателните дни ще се проведат във Форум „Джон Атанасов“ в София Тех Парк.
Целта на елитното образователно събитие е насърчаване на интереса към ИТ на децата и стимулиране на състезателното програмиране и признание за най-талантливите младежи. С първата Европейска младежка олимпиада по информатика eJOI, ИТ общността на Съвета на Европа обръща внимание на цялата общественост към важността на науката и технологиите за силно бъдеще на Европа.

Страната ни има впечатляваща история, свързана с провеждането на и участието в международни олимпиади и състезания по информатика. Kъм настоящия момент България е на пето място в света по завоювани медали, а в индивидуалната ранглиста към 2017 г. българинът Христо Венев е на второ място в света с 4 златни и 1 сребърен медал от МОИ.

Новини и информация за олимпиадата ще бъдат публикувани на сайта http://ejoi.org/ и на Facebook страницата на събитието.

 

Mediascope Европа вече в 28 страни, включая България

много се радвам, че българският IAB взе решение да се включим и ние в европейското медийно проучване. така за първи път в Европа ще имаме толкова детайлни и сравними между всички държави данни за медийната консумация

ето и официалното инфо
Изследването има за цел да улови тенденциите в потребителското поведение в цяла Европа и да открои общите елементи и различията. Резултатите от “Mediascope Европа” ще бъдат обявени на “Инеракт 2012”, най- голямото събитие за европейската онлайн индустрия, което ще се проведе на 30 и 31 май 2012г. в Барселона.

Уникалното в “Mediascope Европа” е идентифицирането на модели на променящо се медиа потребление в целия медиа спектър: Интернет, радио, телевизия, мобилен достъп, вестници и списания. Нововъзникващите и развиващите се онлайн медии, включително използването на Интернет чрез мобилен телефон, таблет, конзола; видео потреблението и социалните медии ще бъдат изследвани в дълбочина, за да се даде цялостна картина на интерактивния потребител. Изследването ще засегне и тенденциите в електронната търговия, като във всички страни ще се използва комбинирана Омнибус + Онлайн методология. Ще бъдат проведени общо над 50,000 интервюта. Установено като индустриален стандарт за потребителско изследване на медиа потреблението в европейски мащаб, “Mediascope Европа” включва данни от 2003г. насам.

Достъп до данните от “Mediascope Европа” ще бъде предоставен на клиеnтите на Mediascope, чрез няколко инструменти за планиране, позволяващи на потребителите да разглеждат и да сравняват данни по страни, демографски профили или тип медиа потребител.

Според Алисън Фена, вицепрезидент за маркетинг и изследвания в IAB Европа, “Mediascope Европа е най-пълното изследване на медиа потреблението в европейски мащаб, едновременно с това отразяващо характеристиките на различните национални пазари. С разширяването на географския обхват на проучването, то се превръща във водещ проект за IAB, както и в отправна точка за маркетолозите и бизнеса, искащи да разберат последните тенденции, за да изградят успешни стратегии.”

“За първи път в историята на дигиталния бизнес в България, българските рекламодатели и маркетолозите ще имат възможността да закупят резултатите от независимо европейско изследване на тенденците за промяната в потреблението на медиите, еволюцията на консумацията на съдържание от телевизия и Интернет, онлайн активности (видео консумация, социални мрежи, уеб сайтове и платени услуги в Интернет), пенетрация на мобилни и смартфони, мобилна активност, електронна търговия, дигиталните потребители и брандинг в Интернет, което да ги подпомогне при създаването на техните успешни стратегии за развитие на бизнеса и марките. За първи път ще имат сравнителни данни за България спрямо европейските пазари (бенчмарк).” – коментира Жанет Найденова, председател на IAB България.

Спонсори на “Mediascope Европа”:
Общоевропейски корпоративни спонсори: Microsoft Europe, Orange Advertising Network, Yahoo! Europe, BBC Advertising, Adconion Media Group, United Internet Media, AOL Advertising Europe, Viacom International Media Networks.

В България проучването се спонсорира от IAB България, 3бей.бг, Дарик Уеб, Дир.БГ, Икономедиа, Инвестор, Мтел, Мейл.БГ, Нетинфо,НЕГ и Thinkdigital.

покана IAB Forum Bulgaria

нещата започват да се случват. регистрирай се от сега, че интересът е голям, а местата свършват бързо.

хайде, ще се видим там.