Светослав Иванов за журналистиката на 21 век и fake news

Браво на Светослав Иванов за този изумително силен TED talk на български (един от най-силните такива, наред с тези на Светльо Желев и на Любо Ноков)! За fake news, журналистиката и новините днес, за ролята на журналиста днес и утре.

Журналистиката и отговорността.

Браво на TEDxStaraZagora!

Задължително видео за всички колеги журналисти, бъдещи журналисти, за всеки активен човек.

Ако видеото не се отваря го има и тук.

Три пъти Ура за Хели! Или какво е да си блогър, журналист и ПР едновременно

15240283_10154093926186966_1523068469_n

Има едни такива мега интересни, динамични и комплексни хора, които е чудесно да имаш наоколо си, защото променят, носят вердина и усмивката им е основен атрибут. Хели (Хелиана Велинова) е от тази порода. Познавам я от времето, когато беше журналист, после се зае да е ПР на свободна практика, а сега е всичко друго плюс блогър.

Та този мощен комуникатор едновременно промотира на специфичната пловдивска публика събития като One Dance Week и One Architecture Week, в Пловдив и организира градски плаж, в София помага за популяризирането на концерти и лекции за лавинна безопасност и какво ли още не. Абе – при Хели има от всичко!

Хели има блог отдавна, но наскоро го възроди. Блогът на Хели е тук http://eneq.in/

Тук си говорим за това:

След толкова години в журналистиката и ПР-а защо се завърна напоследък към блога си?
Блогът винаги е бил „моето място“. Имам го от 2004 година. Тогава в България концепцията за блог бе прохождаща, май и Myspace не се беше родил, а Facebook бе на няколко години напред във времето.
Гледам в кашираната версия на блога си в archive.org и се радвам на тогавашното си аз, което е споделяло впечатления със света.
Наскоро ми хрумна идея да направя тест на различни методи за популяризиране на един блог (в толкова глобална конкурентна среда). И ето ни и нас – пиша за нещата, които ме вълнуват и споделям опита си в различни сфери.

Лично пространство ли е блогът или обществено?
И двете. До голяма степен той отразява личността ми, от какво се вълнувам, къде ходя, какво харесвам, но на доста по-обмислено и зряло ниво, отколкото другите социални мрежи, в които съм активна. Блогът ми е все едно сте на вечеря с мен и си говорим за важни и интересни неща (единствено дето само аз говоря), като в същото време в него има и частица от душата ми. Тук-там ще срещнете спомени (оплетени в думи), изсушени като листа между неговите страници.

Какво променяш с блога си?
Себе си. Създавам си още по-силни навици да пиша и да систематизирам знанията си. Искам да дам и гласност на проекти, които ми харесват, на хора, които правят хубави неща с ръцете и умовете си, но нямат идея как да комуникират с медиите.

Какво ти носи това инвестирано в блога време?
Удоволствие. Практика. Възможност да помагам на проекти, които харесвам. Също така той е моето портфолио, а за един фрийлансер това е много важно.

Има ли разлика между това да пишеш за блог и това да пишеш за медии – каква е?
Разбира се. Първо зависи за какъв тип медия и какъв тип читатели ще пишеш. Аз до голяма степен съм пренесла стила си от журналистическите години в блога. Винаги проверявам източниците си и правя проучване на това, за което пиша.
Но тук има и малко по-голяма свобода. Да бъдеш неформален, да се обърнеш към човека, който те чете и да пишеш все едно го гледаш в очите и му разказваш приключенията си.

Какво си пожелаваш?
Всичко!

Илия или какво е да си едновременно блогър и журналист

IMG_0687Илия Темелков е млад, а освен това е блогър от 16 годишен. Има як twitter и intsagram профил. Вече е журналист и наскоро гостува при студентите ми бъдещи журналисти в НБУ и разказа за това как намира баланс, вдъхновение за блогърството и журналистиката и приликите и разликите между двете. Та ми се стори инфото би било полезно и на други хора, затова се зарадвах, че прие да направим и това интервю.

Илия :)

Как ти помага блога да си журналист?
Блогът помага за младите журналисти по две направления. На първо място е опитът, който се събира с писането в блог. Дори да тръгнеш от истински глупави текстове, подобряването на писането става най-вече с писане и получаване на обратна връзка за него. В този смисъл блогът е перфектната сцена, на която можеш да показваш писането си, а приятели и непознати да са първите ти редактори, които ти помагат да вдигаш качеството. На второ място е публичността, която дава един блог, особено ако съумееш да го популяризираш по-добре. Тя води до някаква познаваемост на името на автора, което е полезно, а и до контакти с други хора от сферата, което е ключово във всяка професия.

А как се отразява журналистиката на блогването?
Блогът е добър старт, но когато дойде момента с level up и achievement unlocked той лесно се превръща в товар, който просто оставяш някъде. Не на всички се случва, но в повечето случаи след цял ден писане по работа нямам енергия и желание да пиша, затова и мога да кажа, че журналистиката действа доста лошо на блога. Естествено това е валидно, когато журналистическата ти работа е интересна и в ресори, които харесваш. Ако пишеш по теми, които са безинтересни, блогът се превръща в отдушник.

Има ли разлика в подхода и начина на писане в блога и за традиционни
медии, като журналист?
Има разлики в писането за всеки различен тип медия – книга, блог, списание, сайт… Дори за онлайн и хартиената версия на едно и също издание се пише различно. В това е и част от писателското майсторство, според мен, да знаеш къде и за кого пишеш, с което да насочиш посланието си към конкретния читател. Все пак главната цел на писането е да предаде идея от автора към читателя. В този смисъл блогът дава по-голяма свобода, тъй като там обхватът на идеи, които можеш да си позволиш да предадеш, не е ограничен от спецификацията на изданието, нито от очакванията, че щом е във вестник, например, написаното е проверено от три източника.

Защо би препоръчал на колегите – бъдещи журналисти да списват блог?
Не само на тях, а на всеки, който иска да пише, дори да не е професионално. Писането е една от най-ценните форми на себеизразяване, която ти помага да оформиш завършена мисъл, да превърнеш някоя идея в послание, да предадеш частица от себе си на читателите. За целта трябва да се научиш да извършваш тези дейности, а това идва с практиката. Блогът е платформа, в която имаш свободата да бъркаш, което е важно за всеки старт. Както казах и по-горе блогът може да донесе и ценни контакти, което в журналистическата професия е почти толкова важно, колкото доброто писане.

Много харесвам Илия и ми се ще някак повече млади хора да намерят пътя си, както той успява. И му благодаря за това интервю :)

Блогът на Илия Темелков е на http://temelkoff.blogspot.com/

Как блогър печели дело или браво за @VarnaSummer vs Боза Анет

Говорим си с Емил А. Георгиев, който освен блогър е и адвокат и представител по индустриална собственост за делото, което спечелиха преди две седмици с @VarnaSummer по казуса с Боза Анет.

Кое беше най-предизвикателното по делото на @VarnaSummer за Боза Анет?

Времето. Това е типично за нашата професия, тъй като много често клиентите се обръщат към адвокат непосредствено преди съдебното заседание. Разполагахме с малко време да изградим стратегия и да консултираме релевантната съдебна практика. Тук трябва да кажа, че при дела за клевета от особено значение е натрупаната от Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) практика по чл. 10 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ). Въпросният чл. 10 урежда правото на достъпване и най-вече разпространяване на информация и големият въпрос, свързан с него, е дали при такова разпространяване се стига до нарушаване на правото на добро име и репутация на страната, засегната от разпространяваната информация. Последното е уредено в чл. 8 от ЕКПЧ и в своята установена практика Съдът неведнъж е противопоставял правото по чл. 10 срещу онова по чл. 8, достигайки до една добре балансирана позиция.

Един от акцентите в нашата защита бяха няколко решения на ЕСПЧ, според които чл. 10 от Конвенцията е приложим не само към информация и идеи, които са “благоприятно приети или смятани за безобидни или за израз на безразличие“, но и към онези, които обиждат, шокират или обезпокояват. Според Съда това е така, защото без тази гаранция няма как да се отговори на изискванията за “плурализъм, търпимост и широта на възгледите, без които не може да има демократично общество.” С други думи – нуждаем се от тази гаранция, за да избегнем ситуацията, в която разпространяването на по-критична информация да бъде блокирано с дела за обида и/или клевета.

Имаш ли и други защити на блогъри до момента?

Не и се надявам да нямам, защото това ще е добър знак, че при свободата на изразяване достигаме до стандартите, които отдавна са установени в други части на Европа.

Ще бъдат ли блогърите третирани наравно с журналистите и у нас?

Това би било много желателно поради няколко причини.

Първо, доста блогъри заеха и продължават да заемат мястото на „традиционната“ журналистика, като това се дължи най-вече на специфичната медийна обстановка у нас, характеризираща се с непрозрачна собственост, писане на поръчкови, често неверни, материали и използването на медиите от страна на собствениците им като „бухалки“ с цел разширяване на тяхното политическо влияние.

Второ, в днешно време не един и два блога успяват да привлекат далеч повече читатели, отколкото съществуващи отдавна медийни издания.

И трето, в едно свое решение от 2007 г. Съдът на Европейския съюз ни казва, че журналистическата дейност е налице независимо от начина си на разпространение (хартия, радио/телевизионни вълни или интернет) и не е запазена само и единствено за традиционните медийни предприятия.

три пъти ура за Синди и Ани

IMG_5094Синди и Ани са прекрасни млади момичета, които учат в НБУ. в последните месеци разработиха общ блог, посветен на протестите у нас, който списват на български и английски език – http://pressk1dz.wordpress.com/. тук си говорим за тази им идея и нещата около нея :)

Кое беше най-трудното в работата по този блог?

Синди: Чистотата на постовете може би. Идеята да се напише един материал, който да засегне определена тема, но без да обиди някого е трудно. Дори в най-добрите си намерения вероятно не сме спазили тази „чистота“ и срещнахме негативни отзиви именно в тази насока. Трудното се оказа и преодоляването на един инициален страх да защитим написаното и мнението си в онлайн пространството, когато стоим анонимни. Но всеки страх и съмнение е преодолим. С опит и старание разбира се.
Ани: Най-трудно ни беше да останем безпристрастни и анонимни, като се стараем в същото време да се придържаме към една тематика, а именно – протестите, или по-точно – студентските протести. Темата е обширна и все пак някак си искахме да не останем само в полето на събитията тук и сега, а да преминем и отвъд тази граница, като покажем подобни тенденции в исторически план, както и актуални такива отвъд нашата държава. В същото време, ние оставаме анонимни. Някой би си помислил, че ние сме част от Ранобудните студенти. Но – о, изненада – ние не сме. Това, някак също ни даваше от една страна свобода, а от друга – ограничение на това как, какво и защо точно това бихме отразили. Мисля обаче, че успешно се справихме с тези трудности.

С какво искате да се занимавате в бъдеще?

Синди: Искам да пиша. Искам журналистическото и искам фикционалното в едно. Хибрид може би, на една разказвателна журналистика. С химикал в ръка или лаптоп пред мен, бъдещето ми е в думите.
Ани: Мечтата ми е да съм журналист. Искам да се занимавам с репортерство, телевизионна журналистика или да се насоча към новите видове журналистика, свързани с развитието на съвременните технологии. Да намирам първа новините. Знаете, че това не е лесно днес, когато всичко веднага се поства в мрежата. Трябва да имаш каналите, знанието и търпението да откриваш пръв събитията и съответно да ги отразяваш преди другите.

А как ще продължи да съществува този блог http://pressk1dz.wordpress.com/?

Синди: С истории, инспирирани от впечатления, от събития и всякакви творчески и художествени евенти – надявам се! По-колоритен и по-обширен като тематика. Надявам се на един прогрес и еволюция на този първоначално университетски проект. Времето разбира се ще покаже, но бъдеще има!
Ани: Бъдещето на блога все още е неясто и размито за самите нас. Аз мисля, че той има потенциала да прерастне в нещо по-голямо, след като вече сме махнали маските на анонимността и обвързаността на самия блог с университета. Ние имаме желание. Това е важното. Другото ще го покаже времето.

А вашите лични блогове?

Синди: https://cindyvaskova.wordpress.com/ – свят на фикция, всичко от хорър до научна фантастика, драма, съспенс и още, както рецензии и книги. Блогът е активен вече трета година и е една прекрасна част от свободното ми време, както и много специално място, на което развивам и обогатявам едно хоби, една страст.
Ани: Моят личен блог е сравнително нов. Аз съм новоизлюпен блогър, така да се каже. В него аз не целя постигане на голяма аудитория. Той е литературно насочен и там аз поствам мои лични творби, които в никакъв случай нямат претенцията за голяма художествена стойност. Аз пиша за развлечение, а блогът ми дава възможността да споделя мислите си с другите.
http://aswonderland.blogspot.com

Ана Стоицев, студент Масови комуникации, трета година, НБУ
Синди Васкова, студент Масови комуникации, трета година, НБУ

успех, момичета!

Бойчо Попов за журналистиката и онлайн журналистиката

журналистиката /ни, в частност/ е в безпътица като цяло. медиите силно страдат от финансовата ситуация и често изпадат в зависимости, които лишават пишещите от най-ценното за един журналист – свободата на словото

насреща се задава и новата журналистика – онлайн журналистиката, която върви наред с блогърството и активното онлайн присъствие. за нея си говорим с Бойо, от хората, отдадени на онлайн писането, журналист в Investor.bg, един много симпатичен и всеотдаен, влюбен в работата си млад човек

Кое е по-специфичното на онлайн журналистиката, според теб?
Онлайн журналистиката, или, както мнозина я наричат просто – новата журналистика, по един качествено нов начин променя изцяло еднопосочния принцип на комуникация „от един към много” в многопосочен „от много към много”. Характерно за нея е пълноценното ползване на хипертекст и мултимедия, което е невъзможно например за печатната журналистика. Най-типичният представител на онлайн журналистиката е блогът. В този личен онлайн дневник публикуващият (журналистът от новата ера) всеки може да е автор, редактор, издател и потребител едновременно.

Други канали за онлайн журналистиката са форумите и чатове и по-специално тези, които представят онлайн версия на официални медии.

И един трети вид онлайн медия са интернет радиата и подкастовете.

Според мен днес основни доставчици на новините като такива са електронните медии (радио, телевизия, интернет медии), докато за печатните остава да „добавят стойност“ към тях. А особена сила придава възможостта за интерактивност. Така например в реално време редакторите на сайтовете за новини могат да преценяват коя новина е повече или по-малко интересна за аудиторията (според броя прочитания), за да я лансират или да я заменят с друга новина от друга тематика.

Къде е родната онлайн журналистика?
Българската онлайн журналистика е доста по-близко до западната онлайн журналистика, отколкото това се случва при традиционните медии. Причината е, че дигиталната среда се развива с много по-бързи темпове и който залага на нея, просто е длъжен да следва последните трендове, за да не изпадне от състезанието.

Интересното е, онлайн журналистите се радват на по-силно доверие сред гражданското общество. Примери за това са например блоговете на Иво Инджев, Иван Бедров, Асен Генов, а и не само те. Някои сайтове, като този на офроуд дружеството, се превърнаха в основен източник на информация по време на протестите на екозащитниците, защото според самите протестиращи темата не се отразяваше обективно в конвенционалните медии. А самите блогъри и някои сайтове, сред които и новинарският Dnes.bg,допринасяха за пълноценното отразяване на случващото се чрез онлайн стрийминг. В този смисъл съвременните технологии правят отразяването на случващото се около нас доста по-лесно, и то в реално време.

А родната журналистика въобще?
За българската журналистика настъпи наистина трудно време. Днес много мои колеги ги е срам да си признаят, че са журналисти. И фактът е, че конвенционалните медии се превърнаха в маши за водене на корпоративни войни. А журналистите в тях се превърнаха в просто слуги, което е тъжно, защото в тази професия накрая остава само името.

Традиционните медии днес все по-често губят битката за доверието на своите читатели и зрители. И това става на няколко фронта – по отношение на задълбочените материали, анализи и разкрития и дори що се отнася до чистото отразяване на случващото се. Да вземем за пример една тъжна тема – атентатът в Сарафово. След станалото веднага има очакване, особено към телевизиите, и преди всичко към държавната телевизия, да прекъсне програмата си и да започне диалог с аудиторията за това, което се е случило. Това не се случи обаче, както не се случи и при земетресението в Перник. Ние очаквахме веднага извънредни студия, в които да може заедно с обществото да започне да се обсъжда тази трагедия, защото самото общество има нужда от това. И точно тук традиционните медии показват дефицит, защото винаги са изпреварвани от онлайн медиите и, разбира се, социалните мрежи.

Има ли силна конкуренция, когато говорим за сериозни български онлайн медии?
Не, и тук, както и при традиционните медии сериозна конкуренция няма. Има само няколко онлайн медии, които предоставят истинска сериозна журналистика – сайтовете от групата на Инвестор.бг, на Икономедиа, Нетинфо и… блогърите.

Най-вълнуващата случка, която те е спохождала в професионален план?
Тъй като съм икономически журналист, в моите ресори особено вълнение едва ли има. Вълнуващо за мен е това, че съм влюбен в работата си, както и в сегашното си амплоа. Няма нищо по-хубаво от това да си харесваш работата и да влизаш с кеф в редакцията всяка сутрин.

Конкретно на въпроса – най-вълнуващо досега беше двуседмичният ми престой в редакцията на BusinessWeek в Манхатън, Ню Йорк. Като част от редакторския екип на българското издание имах възможност за две седмици да се запозная с начина на работа на американските журналисти и бях, меко казано, впечатлен. Но онова, което ме впечатли най-много – в САЩ залагат на пълно разделяне на журналисти от търговци, за да се гарантира пълната независимост на медията – нещо, което в България се прилага от твърде малко медии.

В кой сайт си мечтаеш да излезе твой материал?
Мои германски колеги понякога се допитват до мен по отношение на случващото се в България и на Балканите и използват мои цитати в статиите си. Така мнението ми се е повявало в Spiegel, Handelsblatt иStern.Но бих се радвал мои материали да бъдат цитирани или препечатани в реномирани англоезични или немскоезични сайтове.

Какво си пожелаваш?
В професионален план си пожелавам работата ми да продължава да ми доставя такова удоволствие. А в личен план бих искал да създам семейство и да отгледам свои деца.

благодаря ти, Бойо, за интервюто! и успех!
в началото на годината дадох интервю на Бойчо за Investor.bg – тук

още интересни личности от родния Интернет: Ана Динкова, Никола Балов, Майк Рам, Емо Марков

трагедии и медийна етичност

Медиите трябва да се въздържат от публикуване на шокиращи изображения

Асоциацията на Европейските журналисти – България (АЕЖ) констатира със съжаление, че за пореден път част от българските медии избраха тиража пред приличието и етичните норми, като публикуваха брутални снимки на откъснати крайници след антената на летището в Бургас, отнел живота на 7 души. В четвъртък на първите страници на националните всекидневници „Труд“, „24 часа“ „Монитор“ и „Стандарт“ се появиха ужасяващи изображения от мястото на инцидента. Особено потерсаваща бе първата страница на вестник „Труд“, която, за разлика от останалите, не е колажна и е приближен кадър. Няколко часа след трагедията, фотогалерия със смущаващи кадри бе поместена и на сайта „Dnes.bg“, обозначена все пак с предупреждение „18+“. В интернет медиите се превръща в практика да се публикуват снимки, които нямат място в публичното пространство, като например на загиналите в тежка катастрофа момичета на 18 април тази година, когато в „Блиц“ излезе поредица от 12 снимки на техните тела.
Асоциацията на Европейските журналисти – България изразява категоричното си несъгласие с такъв подход, който показва липса на уважение към загиналите, ранените и техните близки.
Припомняме, че в Етичния кодекс на българските медии е записано изрично:
2.3.3. Няма да засилваме мъката на хората, попаднали в беда или пострадали от престъпление, и ще съобщаваме такива информации със съчувствие и сдържаност.

2.3.4. Ще уважаваме желанието на хората да не бъдат безпокоени в скръбта си.
АЕЖ призовава журналистите в България да се съсредоточат върху информиращата функция на медиите и да не прекрачват общоприетите етични норми, водени от комерсиални съображения. Убедени сме, че средствата за масово осведомяване могат и трябва да подпомогнат обществото да се справи в тежки моменти и да намери подобаващ отговор на актуални заплахи, каквато е тероризмът, и в никакъв случай не трябва да засилват чувството за хаос и паника.
АЕЖ-България използва случая да изкаже съболезнования на близките на жертвите и да осъди всякакви прояви на насилие.