Фалшиви новини, пропаганда и геополитика

„Фалшиви новини с антиевропейско съдържание са вече анализирани в детайл от Европейската комисия и други институции“, според Кристиан Шпар. „Сега не само е необходимо да се разобличат пропагандните механизми, но ЕС трябва да намери прости и ясни послания в социалните мрежи, за да разясни своите ценности и предимствата на своя политически модел по по-добър начин. При това, ЕС не трябва само да разпространява факти, но и да предизвиква повече позитивни емоции“.

Най-разпространеният източник на информация за политика са телевизионните предавания. 91% научават политически новини от телевизията. След тях следват онлайн информационните портали (24%), социалните мрежи (23%) и печатните медии (18%). Радиото се използва за източник на информация от 17% от запитаните.

Малко българи търсят политическа информация на сайтовете на обществени институции (правителство, ЕС, НАТО) или на неправителствени организации – те се посещават от по-малко от 6%.

72% от от гражданите на България забелязват фалшиви новини в
медиите. Това показва национално представително проучване,
проведено по инициатива на Медийната програма на фондация
„Конрад Аденауер“. Едва 13% заявяват, че не познават феномена
на фалшивите новини. Относно политика българите се
информират предимно от телевизията (91%). След тях с голяма
разлика следват онлайн и печатните медии.

Данните са от проучване на Алфа Рисърч, публикувано в края на юни 2017 г., изготвено по поръчка на фондация Конрад Аденауер.

Ще продължа с темата за фалшивите новини в серия постове, които предстоят.

Здр тук ли си нещо да те питам набързо

Поводът за този пост е споделеното наскоро от Ева Христова във фейсбук:

Предупреждавам! На съобщения тук, в уотсъп и вайбър от типа “здравей, тук ли си?” не отговарям. Както и на такива, изпратени в неделя на обяд или в 3 през нощта. Да, тук съм, то това им е идеята на тези апликации и мрежи – да си онлайн нон-стоп. Но това не означава, че веднага ще зарежа всичко, което правя, най-често планирано поне месец по-рано.

Не отговарям и на хора, които нямат никаква представа какво е лично пространство, лично време и кое е важно и кое – не. Както и на тези, които ми звънят и около 22 минути ми обяснават по телефона!!! какъв ВЕЛИК проект са замислили, а след това проектът не се случва. За около 10 път вече.

Аз самата се опитвам да сдържам потока от думи, който по естествен начин приижда, когато говоря, както и да пиша мейли в рамките на що-годе общоприетото работно време за ПР-и – 6 сутринта до към 11 вечерта понеделник-събота, защото така хората могат да ми отговорят, когато им е удобно на тях, а не когато ми е хрумнало на мен. Сигурно и аз имам провали в това отношение, но НАИСТИНА се опитвам.
Примам критики, разбира се. Но и не отговарям на гореописаните случаи.

Честно, “тук ли си?”, ама могат да научат повече за тия социални мрежи и апликации, все едно са се качили да карат трактор на поле, ама не знаят нито какво ще се оре, нито как се работи с трактора …”

Добавям и коментара от Стефи Темелкова:

Еве, тук ли си, че имам спешно питане…Става дума да един мега важен проект, като онзи от миналата година, който не се получичи, щото сиЧки са гъзове. Но този ще стане, моля ти се отговори ми до 3 минути, че трябва да дам потвърждение. Трябва да напишеш около 20 страници, на немски, ти нали си ок с немския, щото ако не си ПРОВАЛИ ПРОЕКТА! До другата седмица не мога да говоря с теб, че ще съм на почивка, но като се върна ще ти се обадя, кацам някъде към 2,30 през ноща, но знам за теб не е проблем. Не забравяй чакам отгово до 3 мин. (вече станаха 2) и 20-те страници до утре сутрин.

Темата е много дълга. И ще има да се придъвква често, докато стигнем някакво хомогенно разбиране за нетикет. Технологиите и социалките нахлуха доста стремглаво в живота на много от нас и това ги / ни сварва неподготвени.

За мен най-досадни са съобщения от хора, чиито профили са като тролски – без истинска снимка и истинско име. Но и подкрепям всичко, споделено от Ева по-горе.

Искам да си комуникирам с хората и да съм възможно най-уважителна, но все по-трудно ми се получава. Защото все повече хора ми пишат. И не смогвам. И е нужно да взема мерки и да спра това някак.

Самата аз се губя къде съм прочела дадено съобщение – месинджър, скайп, вайбър, sms, what’s up или в мейл … Вероятно често пропускам да отговоря, а вероятно често пропускам и важни съобщения, защото съм залята (буквално) (вероятно точно като теб) от съобщения по всички възможни начини.

Няколко пъти дигитална диета (писах тук и тук за това) и все по-заливащата ме информация ме доведе до решение да махна от телефона си facebook за цялото това лято. Ще споделя резултата от експеримента след това. Махнах от телефона си и всичко друго без instagram и messinger. (Disclamer: Това не значи, че ще отговарям на всеки, който пита нещо :))

Ето така по тази тема. Ако е повод за размисъл и за някой друг – бих се радвала.

Бъдещето днес: без дерайлирали влакове и автомобилни катастрофи от грешки

future_of_highways_infographic_carousel

В новата ми поредица Бъдещето днес продължавам с актуалната тема за транспорта и как технологиите помагат той да е по-сигурен, по-удобен и по-безопасен.

bmw-hud-3

Миналата седмица имах интересен разговор с Огнян Димитров, мениджър екип "Мобилни услуги за корпоративни клиенти" в Мтел, с когото поговорихме доста за Internet of things (наистина още не знам как е най-добре да превеждаме този термин, приемам предложения). И някак съвсем естествено Огнян започна с транспорта. Как колите, автобусите, влаковете вече могат да са съвсем независими, автоматизирани, автономни, как съвсем скоро ще има европейски директиви, според които автомобилите ще е нужно да могат да изпращат сигнал директно към 112 при проишествие (и сега някои имат тази функционалност, но не е задължителна за всички), как автомобилите помежду си ще се информират за трафика, и още и още чудеса.

Представям си как само с малка инвестиция и желание България може рязко да промени черната статистика на водеща страна в ЕС по брой загинали от ЖП проишествия (подробности в поста на Боян Юруков тук). Как човешките грешки се свеждат до минимум. Как при проблеми в трасето и/или в локомотива, влака веднага информацията достига до няколко места и има достатъчно време да се реагира адекватно, да се предотвратят катастрофи, пожари, невинни жертви.

На картинката е показано етно от нещата, за които Огнян ми разказа – Heads up technology (нещо, което той вече има в колата си) – малка джаджа, която прожектира на височината на погледа необходимата за шофьора информация за пътя, други нужни му тулове и така той може доста по-безопасно да следи и пътя и допълнителната нужна му информация.

Бъдещето е тук. Има достатъчно модерни технологии, техните цени не са космически. Нужна е само воля, добра воля и предвидливост.

Писах още: Бъдещето днес – дигиталната революция свърши

Мартин Милиев: добрата реклама е като изкуството – вълнува, носи послание и устоява на времето

15267789_10154790606648988_5095791471168961084_n

Има едни хора, които често остават някак невидими в целия маркетинг процес, не са толкова шумни, но са много важни също, за да върви цялата ни комуникация добре. Е, Мартин Милиев е от тях.

Един важен разговор за процесите отвъд най-видимото от маркетинговите комуникации с човек с наистина голяма експертиза и дълъг опит в тези дълбоки води.

Какво правиш през деня, работно?

Ровя из социалните медии – блогове, форуми, Twitter, Instagram, и проверявам кой какво и защо пише за даден бранд, продукт или компания. После обобщавам информацията и наблюденията си за да могат разни други хора да пишат ПР стратегии.

С какво е по-различен Интернет днес от този преди 3 и преди 10 години?

Днес – както бяха писали в Guardian (https://www.theguardian.com/technology/2016/dec/04/google-democracy-truth-internet-search-facebook) наскоро, вече взимаме интернет за даденост. Лично за мен интернет и on demand технологиите и услугите, като Zip Car, са един от основните източници на оптимизъм в съвременния свят.

Не виждам чак такава огромна разлика с интернет от преди 3 години.
10 години – скорост, размер (смарт телефоните), брой потребители и начин на употреба.

Какво казваш на хората, които считат, че Twitter за маркетингови комуникации в България не си заслужава?

Twitter наистина не е платформа подходяща за всеки бранд. Преди да зачеркнат Twitter, първо да проверят какво се случва там, дали някой говори за техния бранд и какво, дали има поле за смислена комуникация, а не просто качване на промо материали и линкове.

Какво е основното, което липсва като знание на маркетинг специалистите, за да действат адекватно онлайн?

Основният проблем, отнасящ се и за офлайн маркетинга (ако въобще през 2016 може да делим маркетинга на офлайн и онлайн), е липсата на навик на ползване на данни и анализи. Често се работи на сляпо или с маркетинг данни със сбъркан дизайн на проучването. Липсват и знания какви са предимствата и недостатъците на различните видове анализи, кога и как да се използват тези анализи.

Кампании, които са наистина “wow!” за теб?

Когато бях студент, имах късмет да изучвам история на изкуството един семестър. Дефиницията за изкуство, на която се спряхме, беше „Да вълнува, да носи послание и да устоява на времето“. Донякъде разбирането ми за wow кампания попада в тази рамка:

Ясно послание и целева аудитория, качествено изпълнение и елемент на “That was really cool”. Преведено на прост език – да си кажа „ей, това е точно за мен“ или „абе ясно, че не продават на мен, но ако им бях целева аудитория, бих купил“.

Кампании, които не увехват, които и години по-късно продължават да ме вълнуват.

Благодарности на Ники Ванчев за този клип:

Малко хора познават 2Pac в тази му роля:

И за финал:

Добре комуникираните CSR кампании също ме впечатляват, особено когато няма ясна пряка връзка между каузата и бранда (тип производител на храна дарява храна). Бих дал за пример IKEA с осиновяването на кучето (http://www.businessinsider.com/ikea-pet-adoption-2014-7) или „апартаментите“ на сирийците (http://www.adweek.com/adfreak/ikea-built-room-one-its-stores-look-damaged-home-syria-174472) . В България – Lidl и зелената линия е готин пример, Виваком и „Жълти стотинки“.

Не на последно място – малки брандове с адекватно съдържание и поведение в социалните медии. Винаги ми става приятно, когато Бял Щърк ми тоастнат чекирането със страхотния им IPA в Untappd (https://untappd.com/b/white-stork-beer-co-india-pale-ale/1520928).

На къде върви Интернет?

Върви към поредният разлом в историята на човечеството.
Както през 1644 Джон Милтон и британският парламент са се чудили как да се справят с дезинформацията и свободното ѝ циркулиране сред масите, така и човечеството и технологичните гиганти като Google и Facebook ще трябрат да преболедуват сегашното състояние на инфорамцията и съдържанието в интернет.
Ще продъжлаваме да търсим баланс между ползите, рисковете и навлизането в личното пространство на технологиите и данните (http://www.newyorker.com/tech/elements/augmented-urban-reality?mbid=social_twitter, https://www.theguardian.com/technology/2016/nov/22/google-bar-shop-busy-real-time-live-data-black-friday?CMP=twt_gu). Накрая Julian Simon пак ще се окаже прав.

(снимката е от гостуването на Марто в НБУ при моите студенти маркетинг, декември 2016).

Какво видя екипа на #DesignWeekEnd2016 от и след събитието

IMG_2546

Емил, Любен, Сияна, Айсен – чудесният отбор млади хора от Севлиево разказват за това как се прави събитие в малък град, как се сбъдват мечти и как се продължава напред с усмивка! Браво!!!

Емил Тотев – Главен организатор
Какво ти даде Design WeekEnd?
Енергия. На събитието се заредих адски много! Цялата зала преливаше от енергията на млади, креативни, талантливи и амбициозни бъдещи дизайнери. Ефектът от такива събития при мен е заряд за креативни проекти, идеи и начинания.

Kакво следва за теб в личен план нататък?
Очакват ме дизайнерски проекти, училище, младежки доброволчески инициативи, завръщане в нормалния ритъм. Оставих си малко време за почивка, сега ми предстои сериозно наваксване.

Кое беше най-якото от този уикенд?
Несъмнено това беше залата, цялата зала! Може би това обеснява чувството, което аз и екипът изпитахме. Неделя, 17 часа, цялата зала се изпразни. Едва тогава си дадох сметка, че събитието свърши, Design WeekEnd 2016 свърши, а сякаш преди седмица споделих идеята за първи път. Месеците в началото минаваха толкова бавно, почти тежко, а изведнъж вече събитието беше зад гърба ни, беше свършило, заветната дата 19.03 ни беше подминала. Огромна гордост, но и тъга, кой знае кога пак ще срещна всички!

Любен Станчев – Организатор, отговорник техника
Какво ти даде Design WeekEnd?
Чрез Design WeekEnd получих възможността да се запозная с хора, които упорито следват своите мечти. Досегът с вдъхновяващи личности и работата в екип са нещо безценно. Design WeekEnd ми даде насоки и полезни умения, но преди всичко намерих жизненованжата мотивация, да търся, да творя и да се развивам.

Kакво следва за теб в личен план нататък?
Ще продължавам да усъвършенствам уменията си в дигитално изкуство. С радост бих взел участие в още много подобни събития, защото нищо не би ми дало по-добра възможност да преценя собствените си заложби от опита, които мога да придобия от тях. Безпорно ще ми е нужно разнообразие от умения в областта на ИТ независимо от избора си на реализация.

Кое беше най-якото от този уикенд?
За мен това беше зареждащата атмосфера на събитието. Попаденето в тази творческа, продуктивна, но и приятелска среда беше незабравимо изживяване. С други думи, най-якото на Design WeekEnd 2016 бяха хората – както екипа, така и участниците и лекторите. Всички, които станахме част от първия Design WeekEnd.

Сияна Калоянова – Организатор, спонсори и партньори
Какво ти даде Design WeekEnd?
Design WeekEnd ми даде много неща – нови приятели, много нови познания, вдъхновение и желание да пробвам много нови неща, коет и ще направя. Вярвам, че е дал на всекиго по нещо.

Какво следва за теб в личен план нататък?
За мен предстои да уча още много неща, предстоят и опити за осъчествяване на лични проекти и надявам се много пътувания.

Какво веше най-якото от този уикенд?
Най-якото определено бяха хората, като започнем от лекторите, които бяха изключително мотивиращи, публиката, която беше любопитна за всичко и накрая най-яките хора от екипа, от които се радвам, че имах възможността да бъда.

Айсен Кременлиева – Доброволец
Какво ти даде Design WeekEnd?
Като всяко събитие научаваш много нови и нови неща. Аз лично научих колко е забавна IT сферата, открих нови приятели, споделих забавни мигове и още какво ли не. Радвам се, че имах възможността да се запозная, да се докосна до личности като Жюстин Томс, Иван Гинев, Николай Чочев, от които определено много неща научих. Разбира се и от младите лектори, които въпреки малкият им опит, бяха много добри.

Kакво следва за теб в личен план нататък?
За сега не мисля, че имам възможност и уменията да съм част от IT сферата, но някой ден защо, не?! Имам цели, за които ще се боря, а благодарение на мотивацията и вдъхновенията, която получих от всички лектори преследването на целите и мечтите сега стана задължително.

Кое беше най-якото от този уикенд?
Определено не мога да посоча едно единствено нещо, защото всичко беше много яко. Добра подготовка, добра организация, добра атмосфера. Всичко беше изпипано. С една дума, който не е дошъл много е изпуснал.

Браво на целия екип! Догодина – отново!

Три пъти Ура! за Емил Тотев

10406585_1138643962831021_5250009624683820702_n

Емил е ученик, но от тези, които навреме са открили чара на онлайн средата. Проактивен, любопитен, търсещ, работлив, упорит – ще ми се повече хора да са като Емил. Това интервю е лек подарък-пожелание за идната година повече хора да намерят пътя си, без да се оплакват, с труд, усмивка и с желание да променят света наоколо.

Разкажи ни накратко за себе си и кога възникна интересът ти към дизайн и
уеб?
Аз съм Емил Тотев, по-известен като Емо или онзи с визитките / шрифтовете (зависи от компанията :) ). Тази година съм ученик в 11 клас в СОУ “Васил Левски” в моя роден град Севлиево. Още от втори клас имам интерес към ИТ, но едва преди малко повече от две години разбрах какво искам да правя. Състезанието на което се срешнах с Жюстин, а именно “Аз мога – тук и сега” 2014, ми помогна адски много. Менторите и цялото изживяване бяха страхотни, а след него бях убеден, че искам да се занимавам с графичен дизайн. Близо три години по-късно все още вярвам, че съм поел във вярната посока.

Познаваме се от Аз мога тук и сега в Девин. Моля, кажи какво ти харесва
там и защо си редовен участник?
Преди това състезание бях участвал няколко пъти на олимпиадата по ИТ, областен кръг, големи проекти, защити… На “Аз мога – тук и сега” обаче беше моята първа среща с реалните хора от българския ИТ свят. За двете години в които съм участник имах възможността да се срещна с невероятни професионалисти в своите области и знам, че мога да разчитам на голяма част от тях за помощ и съдействие.

В началото на септември тази година взех участие и в SUPERлятна Академия “Аз мога – тук и сега”, където за седмица освен с професионалистите имах възможност да се срещна, поговоря и работя с адски яки и креативни хора от цяла България. Заедно с тях наскоро пуснахме и сайта supersummer2015.net в който разказваме за невероятните си преживявания по време на Академията.

Какво от уменията и знанията научаваш в училище и какво – в свободното
време? От къде се информираш най-вече?
За съжаление, поне в моя случай, я училище се докосваш само до най-външната повърхност на материята. При мен това беше достатъчно да запали интереса ми и да се разровя по-дълбоко, но при повечето ми съученици не виждам особен интерес. Знанията, които получавам на принципа Опит – Грешка са доста по-ценни и остават в съзнанието ми много по-добре от сухата материя в част от часовете. Любимите сайтове за информиране (учудващо!) не са Facebook и Twitter. Признавам, и двата са много удобни за научаване на последните новини, но предпочитам сайтове като Mashable, Cult of Mac, както и българския HiComm. Обожавам да чета Quora и се опитвам да го правя възможно по често. Ако не знаете какво е Quora – крайно време е да разберете и повярвайте, после няма да съжалявате.

Как виждаш бъдещето си – какво планираш да учиш и с какво да се
занимаваш?
Планирам да уча Графичен дизайн, макар все още да се колебая между два университета. Реализацията си обаче планирам в България. За последните няколко години, покрай участията ми тук и там, се запознах с адски вдъхновяващи хора, при това постигнали голям успех в… България. Искам след години да мога да нарека и себе си Успял човек в България. Не мога да предвидя с какво точно ще се занимавам, но съм сигурен, че ще е нещо в сферата на дизайн, било то принт или уеб.

Какво би казал на всички млади хора, които все още не се занимават с
уеб?
Живеем във време в което всеки с достъп до интернет може да стане медия, да споделя своите интереси, мнение, планове и винаги ще има някой, за когото това да е интересно. Може да сте най-великия дизайнер, но ако никой не ви познава, няма да стане. Затова възползвайте се от предимствата на уеб и започнете да представяте себе си в най-добрата си светлина, а именно като ПРОСТО БЪДЕТЕ СЕБЕ СИ!

Снимка: Александър Костов

 

Instagram – първите платени реклами на български

Първите винаги печелят, смелите – също.

Отскоро в Инстаграм има възможност и за платено присъствие. Отбелязано със “Sponsored”, разбира се. Има и call to action бутон. И първите опитали, т.е. най-смелите и вероятно иновативно настроени брандове, вече печелят.

Ето ги:

IMG_0728

IMG_1203 IMG_0432 IMG_9451Инстаграм е чудесна площадка за присъствие ако имате аудитория преобладаващо между 18 и 25 години и преобладаващо момичета.

Смелост е нужна днес, смелост.

 

бис за Рафи и BoxОffice.bg

Рафи е от хората, които творят непрестанно и в различни посоки. проектът му BoxOffice за онлайн билети е пуснат от няколко дена, но вече е интересна заявка.

Как ти хрумна този проект?
Преди близо 4 години, когато организирах мюзикълите в Амирканския университет, се натъкнахме на проблема, как ще синхронизираме всички продажби и резервации, така че да няма дублиране на местата. След кракто обсъждане, стигнахме до извода, че всичко това трябва да се случи онлайн. Свързах се със мой приятел който да разработи лесно и бързо решение на този казус. След няколко дена имахме собствена система, която ползвахме за нашите билети. През следвашите 3 години продължихме да доразработваме нашата система с цел задоволяване на личните ни нужди свързани с мюзикъла. Още на 3-тата година забелязах, че зрителите използват активно системата и се зачудих, защо не е така и при другите организатори като театри, концерти и т.н. Отговорът беше, че всичките системи предлагани на българския пазар са прекалено сложни и изискват безброй стъпки за да направиш това, което искаш. И ето така, от един студентски експеримент, дойде идеята да улесним този процес не само за нас, но и за всички.

Каква част от билетите въобще у нас ще се продават онлайн, според теб, след две години?
Това зависи от потребителите, от нас предлагащи тази услуга, както и от самите  организатори. Иска се още малко развитие докато хората се престрашат да плащат онлайн, докато театрите и кината приемат, че това е най-удобния и лесен начин за зрителите, и от нас – да направим този процес възможно най-лесен и интуитивен.
Надявам се да надмине 50%

Какво си пожелаваш?
Пожелам си доволни клиенти!

още интервю с Рафи има в Kafene.bg

бис и за Доньо и eSky.bg, Marketing Academy Club, Ади, Девора, SUPERКатето, Плами, Майк

бис за eSky.bg и Доньо Марков

Доньо Марков е човекът, който 4 поредни години си тръгва от БГ Сайт със статуетка. има си четири статуетки в офиса на eSky.bg. има и други награди, разбира се.

защото не си бяхме говорили никога до сега, реших, че е време да разменим няколко думи. ето и нещо кратко за всички:

кое е най-важното, според теб за успеха онлайн?
За успеха изобщо, най-важното е мотивацията :), анализа на средата и възможностите, оценка на ресурса и риска, планиране и умело ежедневно анализиране на резултатите, експериментиране и следене на лидерите.

Вече няколко години сте онлайн – какво се промени в това време?
Промених се аз :) заедно с пазара на реклама, индустрията, в която се развиваме, условията и цените, пазара като цяло…в общи линии непроменена остана само мотивацията ни за работа и преследване на успеха :)

Къде са родните онлайн медии и лесно ли се работи с тях?
Родните онлайн медии са си на мястото, малко по-късно и по-бавно сякаш приемат промените, случващи се в развитата част от света, но в крайна сметка следват тенденциите. Работата с БГ медиите не е особено лека, но вярвам, че именно през тази година ще намерим пресечните точки, които търсим вече 4 години и ще си бъдем взаимно полезни.

Кое ще е най-важното при всички, занимаващи се с онлайн за 2013-та, според теб?
За всички, занимащи се с онлайн бизнес през 2013, най-важното ще бъде да запазят позициите си като стопански субекти и да намерят нов, модерен подход за монетизиране на труда и усилията си онлайн. Не че всичко се е изчерпало, но определено имаме нужда от нови предизвикателства, нови варианти и нови проекти.

писах и за Marketing Academy Club, Ади, Девора, SUPERКатето, Плами, Майк